Решение № 400 от 5.2.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 8797/2025 г.

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени от З. С. К. искове, както следва:

• срещу Л. Х. К. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД за приемане за установено по отношение на ответницата, че извършеният от последната на основание чл. 52, вр. чл. 49 от ЗН отказ от наследството на баща й Х. Д. К., ЕГН ••••••••••, бивш жител на гр. Варна, починал на ••.••.•••• г., вписан под № 428 на дата 28.07.2022 г. в особената книга по чл. 49, ал. 1 от ЗН при Районен съд - Варна, е нищожен поради приемане на наследството с конклудентни действия преди това;

• срещу С. Х. К. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД за приемане за установено по отношение на ответницата, че извършеният от последната на основание чл. 52, вр. чл. 49 от ЗН отказ от наследството на баща й Х. Д. К., ЕГН ••••••••••, бивш жител на гр. Варна, починал на ••.••.•••• г., вписан под № 427 на дата 28.07.2022 г. в особената книга по чл. 49, ал. 1 от ЗН при Районен съд - Варна, е нищожен поради приемане на наследството с конклудентни действия преди това.

В исковата молба и уточняващата я такава ищцата З. С. К. сочи, че на ••.••.•••• г. починал съпругът й Х. Д. К., като наследници по закон били тя и двете им дъщери – ответници по настоящото дело. Излага, че на 17.03.2022 г. трите подреждали личните вещи на съпруга й и решили, че е редно двата златни пръстена, които той имал приживе, да останат в собственост на двете му дъщери, като Л. взела масивен пръстен с черен камък, а С. по-малък, с формата на халка. Ответниците си поделили по равно и сумата от 2200 лева - спестявания, които баща им държал у дома. Свидетел на горното била приятелката на ищцата П. И., която им помагала за подреждане на вещите на починалия. Няколко месеца по-късно, на 19.07.2022 г., ищцата и ответниците посетили Доброволен пенсионен фонд „Доверие“ и подали заявление по чл. 245 от КСО и чл. 50, ал. 14, вр. чл. 43 и чл. 50, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на фонда, по което на двете дъщери на Х. К. бил изплатен наследствения дял на баща им, а именно: на Л. К. – сума в размер на 224,45 лева, на С. К. – сума в размер на 224,15 лева. На 27.07.2022 г. трите посетили и клон на „ЦКБ“ АД, за да закрият банковите сметки на починалия, като сумата от разплащателната му сметка в размер на 3662,13 лева била изплатена на Л. К. и впоследствие поделена между двете дъщери.

Впоследствие ищцата научила, че двете ответници са направили откази от наследството на баща си, вписани в Районен съд – Варна, на 28.07.2022 г. Сочи, че при това положение тя наследява имота заедно с брата на починалия си съпруг – Л. К., с когото реално не поддържат отношения и са отчуждени и за когото не знае в какво семейно положение се намира, като не й е безразлично с кого тя, а в бъдеще и внуците й, ще се окажат в съсобственост за семейното им жилище.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Л. Х. К. депозира писмен отговор, с който признава исковата претенция. Потвърждава изцяло и истинността на твърдените в искова молба обстоятелства.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата С. Х. К. депозира писмен отговор, с който признава исковата претенция. Потвърждава изцяло и истинността на твърдените в искова молба обстоятелства.

В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба и формулира искане за постановяване на решение при признание на иска.

В открито съдебно заседание ответниците, чрез общия им процесуален представител, поддържат отговорите на исковата молба и направеното признание на предявените искове, молят за уважаването им.

След като взе предвид отправеното от ищеца в съдебно заседание искане за постановяване на решение при признание на иска, съдът намира следното:

Налице е изрично признание на предявените искове от страна на ответниците, обективирано в отговора на исковата молба и потвърдено в открито съдебно заседание. Признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави и със същото страната може да се разпорежда, поради което не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237, ал. 3 ГПК, препятстващи възможността за постановяване на решение при признание на иска.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че предявените искове следва да бъдат уважени, на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, като мотиви за тяхната основателност не следва да бъдат излагани, доколкото настоящото съдебно решение се основава на признанието на исковата претенция – арг. от разпоредбата на чл. 237, ал. 2 ГПК.

С исковата молба ищцата е поискала присъждането на разноски, но доколкото доказателства за направата на такива не са представени, то разноски не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното, съдът