Решение № 60 от 19.1.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 2871/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз основа на жалба, депозирана от „ПМБ ТЪРГОВИЩЕ” ЕООД , депозирана чрез адв. Е.Д. САК, срещу Наказателно постановление № 000350-1/24.06.2025г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите –Варна/РИОСВ – Варна/, с което на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000. 00 /две хиляди/ лв. за нарушение и на основание на чл. 135, ал. 1, т. 1 вр. чл. 48, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ вр. чл. 22, ал. 4 от Наредба № 1/2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информацията за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри /Наредба № 1/2014 г. / С жалбата се изразява становище, че не е осъществен съставът на приетото за установено нарушение, твърди се, че санкционираното дружество не е „ вносител на отпадъци”, а е единствено получател на отпадъци и че превозът се осъществява от трети лица, които не са регистрирани в България.Приема се, че получателят на отпадъците няма задължение за подаването на процесната информация, а е следвало единствено да подаде формуляр и че отговорността за неподаването на информацията би следвало да бъде понесена от от лицата, уреждащи превоза.Приема се, че не е осъществен съставът на процесното административно нарушение, тъй като информацията е била подадена с минимална забава в срока.Излагат се аргументи относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН и в заключение се иска НП да бъде отменено и да бъдат присъдени направените по делото разноски. В съдебно заседание въз.дружество се представлява от преупълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата, а в хода на делото по същество моли жалбата да бъде уважена, тъй като неправилно е била приложена нормативната уредба и се иска присъждане на разноски. Въззиваемата страна Директор РИОСВ гр. Варна, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, а в хода на делото по същество моли същата да бъде отхвърлена и НП да бъде потвърдено, приемайки доказаност и съставомерност на приетото за установено нарушение, справедливост на наложеното административно наказание и се прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като допустима е приета от съда за разглеждане. На 09.12.2024г. в РИОСВ-Варна била предоставена справка от Националния координационен център с вх. № 04-00-8648(А36)/09.12.2024 г. , във връзка с която била извършена проверка на Анекс 7 постъпил в РИОСВ - Варна по електронен път на 26.11.2024г. Съгласно постъпилите документи било прието, че е налице закъснение за надлежно уведомяване, с което деяние „ПМБ Търговище” ЕООД е извършило нарушение на чл. 22, ал. 4 от Наредба № 1 за реда и образците по които се предоставя информация за дейност с отпадъци, както и реда за водене на публични регистри (ДВ, бр. 51 от 2014 г. с изм. и доп.), а именно лицата, уреждащи превози за или внос в Република България на отпадъци по Регламент (ЕО) 1013/2006 и получателите на отпадъците в случаите, за които не се изисква нотификация, изпращат до РИОСВ по местоназначение на отпадъците по електронна поща не по - късно от един ден от деня на натоварване копие на попълнен формуляр по Приложение VII на Регламент (ЕО) 1013/2006, подписан в поле 12. Установено било от документите, че съответният превоз е осъществен на 22.11.2024 г., като информацията за него е постъпила по електронен път в РИОСВ - Варна на 26.11.2024 г.В хода на проверката било установено, че горепосоченото дружество е вносител на отпадъци с код 15 01 02 (пластмасови опаковки) по Европейския каталог и релевантен код В 3011 по Базелска конвенция и е извършило трансграничен превоз, за който не е уведомило компетентния орган в нормативно определения срок - не по-късно от един ден от деня на натоварване /а именно до 24:00 часа на 25.11.2024 г. включително /. В тази връзка било прието, че вносителят на отпадъци „ПМБ Търговище” ЕООД на 22.11.2024 г. извършва превоз на отпадък с код 15 01 02 - пластмасови опаковки в количество 18,2 т., като същото не е изпълнило изискванията на Наредба № 1 за реда и образците по които се предоставя информация за дейност с отпадъци, както и реда за водене на публични регистри, като не е изпратило в РИОСВ- Варна попълнен формуляр по Приложение VII на Регламент (ЕО) 1013/2006 не по-късно от един ден от деня на натоварване. Във връзка с приетото за установеното нарушение на дружеството „ПМБ Търговище” ЕООД била изпратена покана с изх. № 26-00-9262/11.12.2024 г. за съставяне на акт за установяване на административно нарушение.АУАН бил съставен в присъствието на управителя на дружеството -нарушител, връчен бил и бил подписан от него на 07.01.2025 г., като в съответната графа представляващият дружеството в писал, че има възражения и ще ги депозира в законоустановения срок. В законоустановения срок било депозирано възражение, съгласно което дружеството не се явява вносител, а получател на отпадъци и не участва в извършването на трансграничен превоз и се навеждали твърдения, че в случая липсва нарушение по чл. 135 от ЗУО, тъй като информацията относно извършения превоз е изпратена, но със закъснение от 3 дни (в които влизат и почивните- събота и неделя/ и че закъснението се дължи на проблеми във вътрешната организация на дружеството- изпращач. Също така, нарушителят разглеждал случая като маловажен, при който не са настъпили вреди. Преценявайки възраженията за неоснователни, въз основа на АУАН и останалите материали по административната преписка на 24.06.2025г. административно-наказващият орган издал атакуваното НП , с което изцяло възприел фактическите и правни изводи на актосъставителя и наложил на дружеството горепосоченото административно наказание. Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на св.П., АУАН, международна товарителница, информация, придружаваща превозите на отпадъци, писма и от останалите приобщени по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката Папанчева-Вълчев, като последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото, които също се кредитират от съда като непротиворечиви и взаимно допълващи се. С оглед на така а установено въз основа на доказателствата по делото съдът прие, че от страна на „ПМБ ТЪРГОВИЩЕ” ЕООД е налице осъществен състав на административно нарушение по см. на чл. 135, ал. 1, т. 1 вр. чл. 48, ал. 1 от ЗУО вр. чл. 22, ал. 4 от Наредба № 1/2014 г., тъй като до 24,00ч. на 25.11.2024г. / предвид почивните дни на 23 и 24.11.2024г./, като вносител на отпадъци, който на 22.11.2024 г. е извършил превоз на отпадък с код 15 01 02 - пластмасови опаковки в количество 18,2 т., не е изпълнило изискванията на Наредба № 1 за реда и образците по които се предоставя информация за дейност с отпадъци, както и реда за водене на публични регистри, като не е изпратило в РИОСВ- Варна попълнен формуляр по Приложение VII на Регламент (ЕО) 1013/2006 не покъсно от един ден от деня на натоварване.Информацията постъпила в РИОСВ - Варна по електронен път на 26.11.2024г. Неизпълнението в срок на това задължение от страна на санкционираното дружество според съда е категорично доказано от наличните по делото доказателства. Нарушението според съда е подведено правилно от актосъставителя в АУАН и от административно – наказващият орган в НП, като при излагане на обстоятелствата на нарушението в описателните части и на акт, и на НП са изложени всички необходими за правилната преценка за съставомерността на нарушението и по начин нарушителя да е наясно за какво му се търси административна отговорност. Според съдебния състав и актосъставител в АУАН, и административнонаказващ орган в НП са приложили правилно материалния закон при подвеждане на стореното от страна на въз. дружество, като състав на административно нарушение, правилно е наложено и административното наказание имуществена санкция, а размерът му е съобразен с всички обстоятелства от значение за административната отговорност и целесъобразността на самото наказание. Разпоредбата на чл. 135, ал. 1, т. 1 от ЗУО предвижда наказание имуществена санкция в размер от 2000 лв. до 6000 лв. на едноличен търговец или юридическо лице, което не води отчетност на отпадъците или не предостави документи относно отчета или информация за управление на дейностите по отпадъците съгласно изискванията на ЗУО или наредбата по чл. 48, ал. 1 от ЗУО – Наредба № 1/2014 г. Нормата на чл. 22, ал. 4 от Наредба № 1/2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информацията за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри вменява процесното задължение за всички лица, извършващи дейности по регламент /ЕО/№1013/2006г. на Европейския парламент и на света относно превози на отпадъци, поради което възраженията, че санкционираното дружество не е „ вносител на отпадъци”, а е единствено получател на отпадъци и че превозът се осъществява от трети лица, които не са регистрирани в България, не се споделят. Преценена е от наказващият орган липсата на други извършени от страна на въз. дружество нарушения на изискванията на ЗУО, отчетено е че била подадена информация с минимално закъснение, като определеният размер - минимален такъв – от 2000 лв. се преценя за правилно определен и целесъобразен. Същият не би могъл да бъде променян от съда в насока евентуално на неговото намаляване. Според настоящия състав, разглеждащ съдебното производство, доводът за маловажност по см. на чл. 28 от ЗАНН е неоснователен и не може да бъде споделен. От страна на административнонаказващият орган коректно са обсъдени, а и изложени и в самото обжалвано НП, обстоятелствата от значение за реализацията на административната отговорност за конкретното нарушение, като правилно е дадена оценка за налагане на предвиденото административно наказание в неговия минимален размер в случая. По делото не са налични нито изключителни, нито многобройни и само смекчаващи административната отговорност обстоятелства, така че да се приема за целесъобразно дружеството нарушител да не бъде наказвано. Налично е извършено административно нарушение по ЗУО, което не се характеризира с някаква по-ниска степен на обществена опасност от всяко друго нарушение от този вид. Непредставянето на изискуем документ с информация за осъществен товар на отпадък за съда е безспорен факт, а неподаването касае товар с немалко тегло – 18,2 тона. Самото нарушение е формално – на просто извършване и не налага с оглед осъществяване на съставомерността му да настъпят каквито и да било измерими количествено или качествено вредни последици. Касае се и за обективна, безвиновна отговорност спрямо нарушител юридическо лице, поради което и не може да се сподели като аргумент за изцяло отпадане на административната отговорност поведение на технически сътрудник пряко натоварен с обработката и подаването на документи до РИОСВ да е допуснал техническа грешка и да не е прикачил изискуемия документ за товара. В хода на административното производство съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, засягащи правото на защита на санкционираното лице и опорочаващи НП до степен налагаща неговата отмяна изцяло. НП е издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му, АУАН също е съставен от компетентно лице, спазени са изискванията на чл. 34 от ЗАНН, изпълнени са и тези на чл. 57 от ЗАНН. По горните съображения съдебният състав прецени, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. С оглед на прецененото извършителство на процесното административно нарушение от страна на санкционираното дружество и изхода на производството – основания за потвърждаване на обжалваното НП, не следва да се присъждат на страната жалбоподател в негова полза сторените разноски за процесуално представителство от адвокат, а следва да се уважи направеното искане на процесуалния представител на въззиваемата страна Директор на РИОСВ-Варна, за присъждане в нейна полза на сторени разноски. Съгласно чл. 63д ал. 1 от ЗАНН "В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. ", чл. 63д ал. 4 от ЗАНН – "В полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. ", а според чл. 143, ал. 3 от АПК "Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. ". В конкретния случай процесуалното представителство на въззиваемата страна Директор на РИОСВ-Варна в производството по делото е осъществено от нарочно упълномощен юрисконсулт.От представителя на въззиваемата страна не е представен списък с разноски. Съдът при определяне на размера на разноските за страната ответник следва да се води от чл. 37 Закона за правната помощ /ЗПП/ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ /НЗПП/ Предвид горното и в съответствие със сложността от фактология и право в конкретния казус, с лично участие на процесуалния представител в две съдебни заседания, съдът намира, че следва да бъде присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза вна АНО в размер на 100лв.. Мотивиран от горното, съдът: