Решение № 2556 от 11.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 62028/2024 г.

дело № 20241110162028 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК. Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Т С“ ЕАД срещу П. И. Д. и Л. И. Д., като наследници на Е. Т. П. за една част от процесния период и за друга част като собственици на имота, да заплатят вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената на обща стойност 911.06 лв. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С, ж.к. „И“ бл. № •••В, вх.*, ет.*, ап.••, аб. № ••••••. Ищецът „Т С“ АД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на ответниците Е. Т. П. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия /влезли в сила на 11.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Моли П. И. Д. и Л. И. Д. всеки един от тях да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми /в качеството им на наследници до 30.11.2022 г. и в качеството им на собственици до 30.04.2023 г./: сумата от 363,19 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законна лихва от 21.10.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 68,55 лв. за периода от 15.9.2022 г. до 13.09.2024 г., главница за дялово разпределение за имота за периода м.12.2021 г. – м.04.2023 г. в размер на 19,25 лв., ведно със законна лихва от 21.10.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава върху главница за дялово разпределение в размер на 4,54 лв. за периода от 01.07.2022 г. до 13.09.2024 г. Претендира разноски. Ответникът П. И. Д. не е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК. Ответникът Л. И. Д. е подала отговор в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение за давност. Твърди, че П. И. Д. е реалният ползвател на имота. Оспорва топломера в абонатната станция да е преминал периодична метрологична проверка, както да е извършена метрологична проверка на абонатната станция. Третото лице – помагач "Т" ЕООД изразява становище по основателността на предявените искове, като счита, че дяловото разпределение в имота е извършвано в съответствие с нормативната уредба. В открито съдебно заседание, юрк. Дудова моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски. В открито съдебно заседание, с докладвана молба от 06.11.2025 г. Л. И. Д. моли за отхвърляне на предявените искове по изложените доводи за недоказаност на предявените искове. Ответникът П. И. Д. с молба от 10.11.2025 г. представя писмени доказателства за извършени плащания в полза на „Т С“ ЕАД, представя и други доказателства, които моли да бъдат съобразени при постановяване на решението. Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за тях е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания. Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие. Предвид изложеното сключването на писмен договор не е условие за възникване на облигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление на потребителя за приемането на ОУ законът не въвежда като условие за възникване на правоотношението. Не се твърди и доказва изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - ответниците да са упражнили възражение срещу ОУ в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ От приетите в хода на съдебното дирене Нотариален акт •••, том LV, дело № ••••/•••• г. от 12.03.19•••• г. за дарение на недвижим имот се установява, че Е. Т. П. дарява на сина си П. И. Д. процесния недвижими имот находящ се в гр. С, ж.к. „И“ бл. №•••, вх. •••, ет.*,ап.••, като запазва за себе си правото на ползване върху имота. С договор за дарение, инкорпориран в Нотариален акт № 119, том III, дело № 386/21 г. от 22.12.2021 г. П. И. Д. дарява на сина си Светослав П.ов Д. процесния недвижими имот находящ се в гр. С, ж.к. „И“ бл. №•••, вх. •••, ет.*,ап.••, като запазва са себе си пожизненото и безвъзмездно право на ползване, след смъртта на Е. Т. П.. От изготвената по делото справка НБДН и приетото препис извлечение от акт за смърт се установява, че Е. Т. П. е починала на 30.11.2022 г. По делото са приети Решение № 5231/16.10.2023 г. по гр.д. № 13539/21 г. по описа на СГС, влязло в сила на 21.11.2023 г. и Решение от 06.11.2024 г. по гр.д. № 980/2022 г. по описа на СГС, влязло в сила на 18.06.2025 г., които съдът намира за неотносими към правния спор, тъй като са породили своето правно действие след процесния период по настоящото дело. Съгласно нормата на чл. 57, ал. 1 от ЗС ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси, да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел, и да я върне на собственика след прекратяване, съответно погасяване на правото на ползване. Предвид спецификата на правоотношението по продажба на топлинна енергия, разходите за последната също са консуматив на топлоснабдения имот. Но в случаите на учредено вещно право на ползване на имота може и да се установи от доказателствата, че голата собственост се е трансформирало в обикновено право на ползване, т.е. че собственикът е упражнявал всички правомощия, включени в правото на собственост, включително и правото на ползване, а не вещният ползвател. В настоящия случай по делото не са събрани такива доказателства, поради което съдът приема, че до 01.12.2022 г. облигационното правоотношение е било сключено между ищеца и вещния ползвател Е. Т. П., а след 01.12.2022 г. между ищеца и ответника П. И. Д., като вещен ползвател на имота. Това съдът намира за достатъчно да обоснове, сключен между страните договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като за периода до 30.11.2022 г. ответниците П. И. Д. и Л. И. Д. отговорят за натрупаните от техния наследодател задължения, като част от пасива на наследството, а след 30.11.2022 г. исковете спрямо Л. И. Д. следва да се отхвърлят като неоснователни и да се приеме, че е възникнало облигационно правоотношение само между ищеца и вещния ползвател П. И. Д., предвид липсата на доказателства собственикът /т.е. трето лице – в случая Светослав П.ов Д. /да е упражнявал всички правомощия, включени в правото на собственост, включително и правото на ползване. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, ответниците да са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия. В този смисъл съобразно по-горните изводи ответниците са потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за аб. № ••••, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия. „Т С“ЕАД е възложила на "Т" ЕООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сградата етажна собственост или в сграда с повече от един клиент. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, което е съобразило писмените доказателства за дялово разпределение за процесния абонатен № ••••, предоставени от "Т" ЕООД. Съгласно заключението, количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. За процесния период м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ФДР е извършвала разпределение на ТЕ след отчет на уредите в имота. По време на отчетите за 2021 г. е попълнен документ за главен отчет, който е подписан от потребител. За периода 2021 г. – 2022 г. уредите в сградата се отчитат с мобилно устройство. Отчетите са коректно отразени в изравнителни сметки. По данни на ФДР в процесното жилище е имало 4 монтирани отоплителни тела и съответно са монтирани 4 топлоразпределители с дистанционен отчет. В имота има щранг-лира за отопление в банята, за която се изчислява служебна ТЕ отдадена от щранга, съгласно НТ. В имота се ползва топла вода и има 2 водомера, по който се отчита разхода. Изравнителните сметки, издадени от ФДР съдържат ТЕ за отопление, включваща топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление на имота /отдадена от отоплителните тела/и ТЕ за подгряване на топла вода. ТЕ за общи части не се начислява. Изчисленията са съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за топлоснабдяване. Съдът, съобразно правомощието му по чл. 162 от ГПК, приема стойността на доставката по изчисленията на вещо лице СТЕ и отчитане на действащата нормативна уредба през процесния период, която не правоизключва извършването на доставка на топлинна енергия, а само методиката за изчисляването й, както и че макар извършена извън срок последната проверка на топломера в АС, отчита, че е поставен изправен топломер с марка и фабричен номер, идентичен на проверения през 2021 г., което еднозначно сочи, че не са установени отклонения в измервателния уред, монтиран по-рано. Действително, с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. дело № 746/2021 г. на ВАС, II отделение, оставено в сила с решение № 1037/10.02.2025 г. по адм. дело № 85/2024 г., 5- членен състав, II колегия, се отменят т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката и § 2 и 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, но съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се счита отменен от датата, на която съдебното решение е влязло в сила. В случая, решението на административния съд е влязло в сила на 25.02.2025 г., т. е. след процесния период, поради което методиката за изчисляване на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, съдържаща се в Наредба за топлоснабдяването, се явява действаща нормативна уредба в настоящата хипотеза. От друга страна, дори да се приеме, че Наредбата противоречи на нормативен акт от по-висока степен и не следва да бъде прилагана, респ., че отмяната на разпоредба от подзаконов нормативен акт със съдебно решение има обратно действие, съобразно мотивите на решение на СЕС от 24.11.2022 г. по дело № С-289/2021 г., то количеството потребена топлинна енергия следва да бъде определено от съда по реда на чл. 162 ГПК, като се вземе предвид изслушаното и прието по делото заключение по съдебнотехническата експертиза, достигнало до извод за доставяне до процесния имот на твърдяното количество топлинна енергия по отношение на компонент сградна инсталация, равняващо се на изчисленото от вещото лице. Установено е въз основа на писмените доказателства по делото –индивидуални справки за използвана ТЕ, документи за главен отчет, извлечение от сметка, и на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза, че делът на ответника за сградна инсталация е бил изчислен в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, като ищецът бил приспадал технологичните разходи в абонатната станция от доставяната топлинна енергия в абонатната станция. Установява се също, че топломерът в абонатната станция е сертифицирано и годно търговско измервателно устройство, отговарящо на изискванията на закона и минало редовни периодични прегледи за годност. Ето защо настоящият състав счита, че по делото е установено по несъмнен и категоричен начин потребеното количество топлоенергия. Следва да се отбележи, че заключението на СТЕ се базира не само на изходящи от ищеца документи, но и на база ежемесечните отчети на общия топломер и месечните отчети на уредите за дялово разпределение. Ето защо съдът счита, че по делото е установено по несъмнен и категоричен начин потребената топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия период. С оглед изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. При изчисляване на сумата за действително ползваната топлинна енергия е съобразена цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия период. Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата сума следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът кредитира напълно заключението на експертизата, която е отчела именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период. Според вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна енергия през исковия период възлиза на сумата от 495,46 лв., тъй като е получена от изравнителна сметка като разлика от фактурираните суми по прогнозни данни и реалното потребление. Предвид горните изводи за наличие на главен дълг, следва да се разгледа възражението за давност, релевирано в отговора на исковата молба от Л. И. Д.. С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на “Т С” ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който вземанията за цената на “Т С” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Вземането е срочно, тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т. е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Подаването на исковата молба прекъсва течението на давностния срок. Исковата молба е подадено на 21.10.2024 г., респ. погасени по давност са всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 21.10.2021 г. Процесният период касае вземания от м.05.2021 г., т. е. първото вземане е възникнало едва на 31.05.2021 г. Вземането за м.05.2021 г. съобразно ОУ на ищеца става изискуемо на 15.07.2021 г., т. е. изискуемостта на първото вземане в процесния период това за м.05.2021 г. е настъпила на 15.07.2021 г., поради което възражението за давност е основателно за вземанията за периода м.05.2021 г. – м.10.2021 г. на стойност 106,02 лв., определено от съда на основание чл.162 ГПК, чрез данните по СТЕ. Ето защо, исковете за главница до 30.11.2022 г. следва да се уважат за сумата 383,07 лв., ведно със законната лихва, считано от 21.10.2024 г. до погасяването, представляваща стойността на топлинни услуги за периода от м.05.2021 г. – 30.11.2022 г. съобразно притежаваните наследствени права от ответниците по ½ идеална част или 195.53 лева от всеки един. За периода 01.12.2022 г.-30.04.2023 г. исковете следва да се уважат за сумата 409.23 лева само спрямо П. И. Д., който се явява вещен ползвател на имота, като предвид диспозитивното начало, съдът следва да уважи исковете спрямо Д. в цялост. По отношение на правопогасяващото възражение за плащане на ответника П. И. Д., същото се явява неоснователно, тъй като от представените разписки не се установява основанието за плащане, поради което и предвид наличието на текущи задължения, не може да се приеме, че извършените плащания са погасили конкретните задължения по настоящото дело. По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. В чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните. Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на ищеца, в качеството му на продавач на топлинна енергия, се явяват установени по основание. Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение за периода м.12.2021 г. до м.04.2023 г. възлиза на сумата от 38,50 лв., определен при съобразяване на счетоводна справка на ищеца.. По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е парично, с оглед на което в случай на забава съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на претенцията си. По отношение на мораторната лихва върху главните вземания приложение намират Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник "Монитор" от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед изложеното ищецът има вземане към ответника за сумата от 137,10 лв. за периода 15.09.2022 г. – 13.09.2024 г., която съдът определи, като съобрази момента на изпадане в забава за заплащане на задължението по изравнителната сметка и с помощта на онлайн калкулатор, на основание на чл. 162 ГПК. По отношение на цената за услугата дялово разпределение отново липсва предвиден срок в ОУ – я на топлоснабдителното дружество за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба пред съда, поради което акцесорната претенция за лихва в размер 9.08 лв. се явява неоснователна. Изходът на делото предпоставя право на разноски за двете страни. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него разноски съобразно размера на уважените претенции в размер общо на 434,82 лв. държава такса, депозит за експертиза и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника Л. И. Д. също се следват разноски по съразмерност, при условията на безплатна правна помощ по чл.36 и чл.38, ал.1, т.3 от ЗА в размер на 146.81 лева, които следва да се присъдят директно на адв.Г.В.. Ръководен от гореизложеното, съдът