Решение № 5281 от 8.5.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 798/2026 г.

БЕКАР 4000 ООД, [ЕИК], [населено място], [улица], представлявано от управителя И. К. с пълномощник адв. М. Б. обжалва Заповед № 99 от 18.02.2026г. на Вр. И.Д. Председател на Комисията за защита на потребителите /КЗП/.

• Жалбоподателят поддържа незаконосъобразност на заповедта поради неверни фактически основания за издаването й. Заявено е, че БЕКАР 4000 ООД е подало в община Пловдив, район Централен заявление-декларация вх. № 7000-1037/17.10.2025г. за категоризиране на туристически обект „Кафе-бар „Куатро“, като с писмо № 25-Ф-6680/06.11.2025г. на Заместник-Кмет по Култура, археология и туризъм дружеството е уведомено, че заявлението-декларация е разгледано и са констатирани непълноти и нередовности, подлежащи на отстраняване. Указанията в писмото били изпълнени на 21.11.2025г., с което документацията е изцяло комплектована. Посочено е, че в процедурата по категоризация на туристически обекти по чл.130 от Закона за туризма /ЗТ/ след проверка на подаденото заявление-декларация, компетентният орган се произнася с административен акт за откриване на процедура по категоризация. След този акт се издава временно удостоверение и се извършват служебно проверка на място и други действия от администрацията. След подаване на допълнителни документи на 21.11.2025г. заявителят не е бил уведомяван за хода на административното производство. След проверка в обекта, извършена на 31.01.2026г. – на 03.02.2026г. Бекар 4000 ООД подало искане в община Пловдив за достъп до обществена информация по отношение хода на процедурата по категоризация. На основание Решение № 26ДОИ-18 /3/ от 07.02.2026г. на секретаря на община Пловдив, дружеството се снабдило с копие от Заповед № 1501-3634/10.12.2025г., с която Кметът на община Пловдив открива процедура по категоризиране на туристическия обект и разрешава издаване на временно удостоверение за открита процедура. Твърди се неизвършване на последващи действия на администрацията по привеждане в изпълнение на Заповед № 1501-3634/10.12.2025г. на кмета на община Пловдив, предвидени в чл.130 ал.4, 5, 6 и 7 ЗТ. В тази вр. е потърсена съдебна защита по адм.д.№ 616/2026г., АС – Пловдив срещу административно бездействие, изразяващо се в неизвършване на дължими фактически действия по изпълнение на издаден административен акт и развитие на образувано административно производство, което бездействие препятства реализирането на предвидените в ЗТ правни последици от откритата процедура по категоризация на туристически обект.

Предвид изложеното се счита, че към дата на проверката на КЗП /31.01.2026г./ не само има постъпило заявление за категоризиране на туристическия обект, обратно на констатираното в мотивната част на заповедта, но е и открита процедура по категоризиране с разрешено издаване на временно удостоверение по чл.130 ал.4 ЗТ. Фактическата му липса е резултат единствено от виновното бездействие на длъжностни лица на администрацията за привеждане в изпълнение на Заповед № 1501-3634/10.12.2025г. на кмета на община Пловдив.

В ход по същество адв. Б. поддържа съображенията в жалбата и заяви искане за присъждане на направените разноски.

• Ответникът Вр. И.Д. Председател на Комисията за защита на потребителите /КЗП/ се представлява от ст. юрисконсулт Й. Ц. и оспорва жалбата. Поддържа законосъобразност на оспорената заповед.

В ход по същество бе посочено, че действително има заявление за категоризация, но наличието му не представлява фактическо основание за издаване на оспорения административен акт. В тази вр. бе заявено, че изискването на ЗТ е за туристическия обект да има категоризация или временно удостоверение за открита процедура по категоризация. Към момента на проверката в обекта и при документалната проверка тези документи не са представени.

Поискано е присъждане на разноски в минимален размер, като при уважаване на жалбата е възразено за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

• Окръжна прокуратура-Пловдив не участва по делото.

Заповедта е връчена на 04.03.2026г. на управителя на търговското дружество /датата е посочена в съпроводителното преписката писмо, л.2; л.23 и протокол от 04.03.2026г., л.24 и сл./. Жалбата е с вх. номер от 10.03.2026г. Оспорването е допустимо – в срок и от адресат на неблагоприятен административен акт.

1. Административният акт е издаден от Вр. И.Д. Председател на КЗП, А.. Колячев, определен за временно изпълняващ длъжността с Решение № 639/11.09.2025г. на МС /л. 65а/. Компетентността на органа – издател произтича пряко от нормата на чл.177 ал.2 т.1 б. “в“ ЗТ, което правно основание е приложено : „Председателят на Комисията за защита на потребителите или оправомощени от него длъжностни лица в резултат на контрола по ал. 1: 1. (изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) прилага принудителна административна мярка "временно затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 при: в) (доп. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) предоставяне на туристически услуги в некатегоризиран или нерегистриран туристически обект и в обект със спряна категория - в случаите по чл. 136;“. Не са налице хипотези на заместване и делегиране на правомощия по смисъла на Т.Р. № 4/2004г. на ВАС. Авторство не е оспорено. Заповедта е с ръкописен подпис.

1.1. С обжалвания административен акт е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/, изразяваща се във „временно затваряне на туристически обект“ по чл.3 ал.2 т.2 ЗТ – заведение за хранене и развлечения, намиращо се в [населено място], пл. „Съединение“ № 3, ниво „-1“, стопанисвано от Бекар 4000 ООД, до отстраняване на нарушението. Посочено е, че обектът следва да бъде категоризиран съобразно условията и реда, предвидени в ЗТ и Наредбата за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, както и за условията и реда за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости. Нарушението представлява предоставяне на туристически услуги в некатегоризиран туристически обект по чл.3 ал.2 т.2 ЗТ – чл.114 т.1 ЗТ : „Лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, са длъжни да: 1. (доп. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) предоставят туристически услуги в категоризиран или регистриран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране;“.

Правни основания : чл.177 ал.2 т.1 б. “в“ ЗТ; чл.8 ал.1 и ал.2 т.9 от Устройствен правилник на КЗП; Решение на КЗП, прието с Протокол № 6/13.02.2026г., т.3; Констативен протокол № К-2785452/31.01.2026г.; АУАН № 009596/05.02.2026г.

Фактически основания : Проверката от 31.01.2026г. е извършена във вр. със сигнал от 18.12.2025г. Констатирано е, че обектът представлява зала със седящи около 100 места и на видно място няма поставено удостоверение за категоризация или временно удостоверение за открита процедура по категоризация на туристическия обект. Констатацията се основава на поискани в хода на проверката документи и непредставянето им. На търговеца е разпоредено да представи на 05.02.2026г. в КЗП актуално удостоверение за категоризация или актуално временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на туристически обект, но при явяването си на 05.02.2026г. не е представил изисканите документи. Направено е запитване до Кмета на община Пловдив за наличие на актуално удостоверение за утвърдена категория или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на обекта – според получен отговор на 10.02.2026г. за провереното заведение няма постъпили заявления за категоризиране на туристически обект. От извършена справка на 10.02.2026г. в туристическия регистър е установено, че за проверения обект няма издадено удостоверение за категоризация или временно удостоверение на открита процедура по категоризация.

Описаните данни мотивирали извод за извършено нарушение на чл.114 т.1 ЗТ.

1.2. Посочените в жалбата документи са приложени към нея и приети по делото /л.10 и сл./. В решението от 17.02.2026г. за предоставяне на пълен достъп до изискана обществена информация относно движението на преписката по заявлението от 21.11.2025г. /л.11/ са описани дати на подадено заявление, на писмо за представяне на допълнителна документация и за предоставянето й на 21.11.2025г., както и входиране на 02.12.2025г. в община Пловдив, вкл. издаване на Заповед № 1501-3634/10.12.2025г. на кмета на община Пловдив за откриване на процедура по категоризиране на обекта, която заповед е изпратена на район Централен на 10.12.2025г. Със заповедта на кмета на общината от 10.12.2025г. /л.12/ е открита процедура по категоризацията на туристически обект /кафе-бар „Куатро“/ и е разрешено издаване на временно удостоверение за открита процедура по категоризация на туристическия обект.

Преписката съдържа : Докладна записка от гл. директор на ГД „Контрол на пазара“ /л.28 и сл.. л.66 и сл./ относно прилагане на ПАМ „временно затваряне на туристически обект“, на която административният орган не се е позовал при издаване на оспорената заповед, но обстоятелствената част на административния акт изцяло е съобразила съдържанието на докладната. Със същата е предложено издаване на заповед за налагане на ПАМ. В докладната е посочен грешен адрес на обекта – в [населено място] на [улица], който в заповедта е вписан коректно; извлечение от Протокол № 6/13.02.2026г. – т.3 на КЗП /л.32, л.68 и сл./; Констативен протокол № К-2785452/31.01.2026г., документирал проверката в обекта /л.33 и сл./, който е бил в работен режим – направена е контрола покупка на минерална вода и е приложен фискален бон; писмо от 05.02.2026г., с което е изискано представяне на информация за издадено временно удостоверение или удостоверение за утвърдена категоризация от кмета на район Централен – община Пловдив /л.37/; отговор от ЗАМ. Кмет на район Централен до КЗП от 06.02.2026г. с вх. номер в КЗП от 10.02.2026г. /л.38/, в който е посочено, че за обекта няма издадено временно удостоверение или удостоверение за утвърдена категоризация; сигнал от 18.12.2025г., подаден от ВиК ЕООД /л.43 и сл./; АУАН № 009596/05.02.2026г. /л.216 и сл., представен по делото допълнително/.

Община Пловдив представи преписката по заявлението на жалбоподателя от 17.10.2025г. за категоризация на заведение за хранене и развлечения /л.73 и сл./ с приложените към него документи и допълнително изискани с писмото от 07.11.2025г., вкл. допълнително представените на 21.11.2025г. в изпълнение на указанията. От Доклад № 641/23.10.2025г. на ЕРГ при район Централен е видно, че заявлението на Бекар 4000 ООД от 17.10.2025г. е разгледано и на основание чл.14 ал.2 от Правилник за организацията и дейността на Общинската експертна комисия по категоризиране на туристически обекти, ЕРГ при район Централен предлага за обекта : една звезда /в съответствие с посоченото в заявлението от 17.10.2025г. – за първоначално определяне на категория, л.73/. Доклад № 643/01.12.2025г. на ЕРГ при район Централен е изпратен и постъпил в Община Пловдив, ЗАМ. Кмет култура, на 02.12.2025г. – зам.кметът е уведомен за допълнително представените данни от заявителя, т.IV. Преди сигналът от 18.12.2025г., подаден от ВиК ЕООД до КЗП – на 11.11.2025г. е подадено заявление от ВиК ЕООД до Кмета на община Пловдив, съдържащо молба за неиздаване /подновяване/ категоризацията на жалбоподателя за обекта в [населено място], пл. Съединение № 3, във вр. със съдебен спор с наемодателя на Бекар 4000 ООД. Налице е становище от наемодателя Геслин ООД до Община Пловдив с вх. номер от 26.11.2025г. След Заповед № 1501-3634/10.12.2025г. на кмета на община Пловдив за откриване на процедура по категоризиране на обекта – преписката от община Пловдив не съдържа последващ акт.

Поради последващо заявление на ВиК ЕООД от 12.02.2026г., на 23.02.2026г. Кметът на община Пловдив е уведомил ВиК ЕООД за приложимите норми от ЗТ по отношение заявлението за категоризация на Бекар 4000 ООД - чл.129 ал.1 т. „е“, т.11 от заявлението вр. с чл.130 ал.2 и чл.168 ЗТ, като е посочил, че комуникацията в процедурите по категоризация на туристически обекти се води между заявителя и категоризиращия орган, вкл. че при изпълнение на законовите изисквания от страна на заявителя, съгласно ЗТ липсва основания да не бъде издавана / подновявана категоризацията на съответния туристически обект – в случая пиано-бар Куатро. Изрично е вписано, че документи и информация относно собствеността на обекта не са изрично упоменати в чл.129 ал.1 ЗТ /л.213 и сл./.

По делото е прието искане от Бекар 4000 ООД до Кмета на община Пловдив от 27.03.2026г. за упражняване на правомощия по контрол за законосъобразност и целесъобразност на действията на кмета на район Централен във вр. с изпълнението на Заповед № 25ОА-3634/10.12.2025г. и осигуряване на необходимите действия за изпълнението й /л.215/.

2. Съгласно чл.3 ал.2 т.2 ЗТ - Туристически обекти са: заведенията за хранене и развлечения /самостоятелни и прилежащи към места за настаняване/ - ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници и барове, в обхвата на които е „Кафе-бар „Куатро“. Съобразно чл. 114 т. 1 ЗТ, лицето, извършващо хотелиерство в туристически обект, е длъжно да предоставя туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура за категоризиране. Съответно - според чл. 177 ал. 2 т. 1 б. "в" ЗТ председателят на Комисията за защита на потребителите или оправомощени от него длъжностни лица в резултат на контрола по ал. 1 прилагат принудителна административна мярка "временно затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал. 2, т. 1 - т. 3 и т. 7 ЗТ при предоставяне на туристически услуги в некатегоризиран туристически обект и в обект със спряна категория - в случаите по чл. 136 ЗТ. Обектът не попада в предвидените в чл. 120 ЗТ изключения.

От съдържанието на цитираните норми следва, че председателят на КЗП действа в условията на обвързана компетентност, като при наличие на предпоставките на чл. 177 ал. 2 т. 1, б. „в“ ЗТ, е задължен да приложи предвидената по закон принудителна административна мярка /ПАМ/, с цел осигуряване защита на потребителите на туристическите услуги – арг. от чл. 2 т. 4 ЗТ. Целта е гарантирана чрез предоставяне на услуги в отговарящи на условията за категоризация и категоризирани туристически обекти, какъвто според данните по делото, не е обекта, стопанисван от жалбоподателя.

Събраните доказателства подкрепят тезата на оспорващото дружество за липса на своевременни действия на компетентната администрация за издаване на временно удостоверение за открита процедура по категоризация на туристическия обект – в изпълнение на Заповед № 1501-3634/10.12.2025г. на кмета на община Пловдив. Независимо от констатацията, не следва извод за отклонение от разбирането, възприето в съдебната практика : за законосъобразност на обжалваната ПАМ единственият правнорелевантен факт е отсъствие на удостоверение за категоризация на обекта към момента на издаване на заповедта, както и липса на временно удостоверение за открита процедура за категоризиране към същия момент.

В тази вр. се съобрази, че снабдяването с удостоверение за определена категория на туристическия обект е предпоставка за прекратяване действието на приложената ПАМ, предвид разпоредбата на чл. 177 ал. 3 ЗТ, съгласно която ПАМ по ал. 2 т. 1 се прилага до отстраняване на констатираното нарушение. Следователно, дори издадено удостоверение в хода на съдебното производство не може да се приеме за нов факт от значение за делото по смисъла на чл. 142 ал. 2 АПК, тъй като същият не влияе върху законосъобразността на обжалвания акт към момента на издаването му.

По отношение несъответствие между съображение в обстоятелствената част на акта и обективна даденост – вписано е, че не е подадено заявление за категоризация от дружеството /л.22/, което обстоятелство е опровергано с наличието му, се съобрази, че административният орган се е позовал на данни от проверка, при която в отговор на районната администрация /л.38/ е посочено, че за обекта няма издадено временно удостоверение или удостоверение за утвърдена категоризация. Посоченото несъответствие не следва да бъде [жк], обосноваващ извод за незаконосъобразност на заповедта, тъй като заявлението за категоризация не е предвидено от закона за фактическо основание, при наличието на което административният орган следва да се въздържи от издаване на ограничителната мярка /арг. от чл.6 ал.5 АПК/.

Според чл. 142 ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към този момент обектът не е имал издадено удостоверение за категоризация или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. Това обстоятелство е правопораждащият факт за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 177 ал. 2 т. 1 б. "в" ЗТ /Решение № 10698 от 7.11.2023г. на ВАС по адм. д. № 2812/2023г., VII о. ; Решение № 5636 от 30.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9695/2022 г., VII о.; др./. В хода на съдебното производство не са ангажирани доказателства, опровергаващи приетите от административния орган факти и обстоятелства, релевантни за издаване на процесната заповед. Снабдяването с удостоверение за определена категория на туристическия обект впоследствие не рефлектира върху законосъобразността на акта, а съставлява предпоставка за прекратяване действието на приложената ПАМ по силата на закона.

Обжалваният индивидуален административен акт е издаден и в съответствие с целта на закона. Принудителната административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. В хипотезата на чл. 177 ал. 2 т. 1 б. "в" ЗТ законодателят е регламентирал ПАМ с преустановителен характер, която с оглед спецификата си има за предназначение да осуети продължаването на вече започнало конкретно правонарушение. В реда на изложеното следва, че независимо от причината за неиздаване на временно удостоверение за открита процедура по категоризация на туристическия обект, респект. неизпълнение на заповедта на кмета на община Пловдив към дата на проверката в обекта, жалбоподателят не е имал право да извършва туристическа дейност /в тази насока Решение № 6966 от 6.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2696/2024 г., VII о./. Поради това прилагането на ПАМ не засяга права и законни интереси на дружеството в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава /чл. 6 ал. 2 АПК/. Целта на ПАМ е да се предотврати противоправно поведение и при положение, че е приложена за да бъде преустановено извършващо се нарушение, същата няма характер на санкция. Ограничителната мярка е с преустановителен и временен характер с оглед преустановяване на нарушение за предоставяне на туристическа услуга в некатегоризиран търговски обект до получаване на категоризация, което е и в обществен интерес с оглед защита на потребителите на туристически услуги.

Както бе посочено по-горе, в конкретната ситуация жалбоподателят обективно е препятстван да предоставя услуга в туристически обект, което е наложило съдебна защита на правата му /оспорване на мълчалив отказ и на административно бездействие/, но обстоятелството не е отрицателна предпоставка за прилагане на ПАМ, а е с последици в производство по обезщетение /чл.203 и сл. АПК вр. например с Решение № 11488 от 28.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11594/2023 г., VII о. – „В Закона за туризма липсва изискване за наличие на правно основание за ползване на местата за сядане и обстоятелството дали се заплаща наем е неотносимо към фактическия състав за прилагане на процесната ПАМ.“/.

В допълнение се отбелязва, макар да няма възражения в тази насока - в случая прилагането на ПАМ не е в противоречие с тълкуването, дадено с Решение на СЕС от 4 май 2023г. по дело C-97/21, тъй като преписката не съдържа НП, издадено въз основа на АУАН № 009596/05.02.2026г. и данни за влизането му в сила. Затова не би могло да бъде прието, че са налице наложени кумулативно мерки, които не съответстват на тежестта на разглежданото нарушение, което да води от своя страна до несъразмерна тежест с оглед преследваната цел, поради което няма противоречие с чл. 6 ал. 5 АПК. Във вр. Решение на СЕС от 4 май 2023г. по дело С – 97/2021г., съдът съобрази критериите по т.38 / „Що се отнася до преценката на наказателноправния характер на разглежданите процедури за търсене на отговорност и санкции, следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда релевантни са три критерия. Първият критерий е правната квалификация на нарушението във вътрешното право, вторият — самото естество на нарушението, а третият — степента на тежест на санкцията, която може да бъде наложена на съответното лице (вж. в този смисъл решение от 22 март 2022г., bpost, С 117/10, EU:C:2022:202, т.25 и цитираната съдебна практика).”/ вр. с точки 42, 45, 49, 53, 54, 56, 57, 59, 60, 62, 63, по отношение факта - към момента на ход по същество няма данни за издадено НП, каквото обстоятелство не е поддържано от жалбоподателя.

Принципът по чл.6 АПК е приложим не само при изпълнение на административния акт, а и при издаването му и с оглед възприетото от СЕС – „Член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.”, следва, че при издадени НП и заповед за прилагане на ПАМ, е нарушен чл.6 АПК. Посочената хипотеза не е налице в случая.

Предвид изложените съображения жалбата се преценява за неоснователна.

Мотивиран така и на основание чл.172 ал.2 АПК, съдът,