Решение № 174 от 23.7.2025 г. на Окръжен съд - Монтана по дело № 155/2025 г.

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК Образувано е въззивна жалба на Етажна собственост, находяща се в Жилищна сграда, на адрес: гр. С., кв. Х., ул. Х № ••, представлявана от дружество, избрано за професионален домоуправител „П., ЕООД, ЕИК •••, чрез процесуалния си представител адв. К. С., САК, против Решение № 581/06.12.2024 год., по гр.д. № 1770/2024 год. по описа на РС М.. С посоченото Решение съдът е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл. 422 ГПК от Етажна собственост, находяща се в Жилищна сграда, на адрес: гр. С., кв.Х., ул.Х № ••, представлявана от дружество, избрано за професионален домоуправител „П., ЕООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление град С., ул. Г. № ••, етаж •, ап. •, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9 вр. чл. 50, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че към 26.01.2024 г. СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ, дължимо от Т. П. Д., от гр. М., ул., , И.“ № 19, ап. З, представляващи вноски във фонд „Ремонт и обновление на сградата“, в периода от месец януари 2021 г. до месец декември 2023 година, в размер на 120 лв., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 26.01.2024 г. до изплащане на вземането, КАТО е ОТХВЪРЛИЛ предявеният иск с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 10 вр. чл. 51, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС за сумата в размер общо на 305.88 лева, представляваща сбор от месечни вноски от по 6.83 лв. всяка за управление и поддържане на общи части на етажната собственост за периода месец януари 2021 г. - месец декември 2023 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН. Решението се обжалва в отхвърлителната си част от ищеца Етажна собственост, находяща се в Жилищна сграда, на адрес: гр. С., кв. Х., ул. Х № ••, представлявана от дружество, избрано за професионален домоуправител „П., ЕООД, ЕИК ••• с твърдения, че е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и в противоречие със събраните доказателства. Твърди, че разпределението на доказателствената тежест възприето в решението е различна от указаната на страните с доклада на съда и така едва с решението било прието, че в тяхна тежест е да докажат, че в процесния период имотът е бил обитаван. Моли съда да обяви за отмени атакуваното съдебно решение в обжалваната част и да уважи в цялост – с още 305, 88 лв. предявените искове. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Т. П. Д. от гр. М.. Въззиваемата поддържа, че жалбата е неоснователна, счита, че не са допуснати твърдените от въззивника процесуални нарушения при разпределението на доказателствената тежест, поради което и е неоснователно искането за допускане на доказателства пред въззивната инстанция и моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част. С Определение № 131/29.01.2025 год., в производство по реда на чл. 248, ал. 1 и чл. 250 ГПК, съдът е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно искането на отв. Т. П. Д., от град М., за допълване на Решение № 581 от 06.12.2024 година, постановено по гражданско дело № 1770/2024 година на Районен съд – М. в частта за лихви и разноски, с доводи за недължимостта им, с оглед признанието на иска и недаване повод за завеждане на делото и е ОСТАВИЛ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ИСКАНЕТО на страната за ИЗМЕНЕНИЕ на Решение № 581 от 06.12.2024 година, постановено по гражданско дело № 1770 по описа за 2024 година на Районен съд – М., в частта за разноските, като НЕДОПУСТИМО. Срещу това определение е подадена частна жалба от отв. Т. Д. с доводи, че неправилно съдът е отказал да допълни решението си в частта за лихви и разноски, тъй като те били част от спорния предмет, а липсва произнасяне по възражението на страната, че не е дала повод за завеждане на делото. Определението се обжалва и в частта, с която е оставено без разглеждане искането за изменение на решението в частта за разноските като недопустимо поради непредставяне на списък по чл. 80 ГПК отново със същите доводи – че не е дала повод за завеждане на делото и затова не следва да дължи разноски и именно в тази насока е било възражението й пред първата инстанция. Моли за отмяна на обжалваното определение и произнасяне по същество, като съдът да приеме, че не е дала повод за завеждане на делото и поради това не дължи разноски. Евентуално да бъде изменено решението, като присъдените в полза на ищеца разноски бъдат намалени от 457, 25 лв. на 26, 20 лв. Претендира разноски. В срока по чл. 248, ал. 2 и чл. 250, ал. 2 ГПК насрещната страна по въззивната частна жалба, Етажна собственост, находяща се в Жилищна сграда, на адрес: гр. С., кв. Х., ул. Х № ••, представлявана от дружеството, избрано за професионален домоуправител „П., ЕООД, ЕИК •••, чрез пълномощника си адв. К. С. САК оспорва частната жалба и моли да бъде отхвърлена, а обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК от надлежна страна в процеса, отговаря на изискванията на чл. 260 от ГПК, поради което е допустима. Частната жалба е подадена в срока по чл. 248, ал. 3, респ. чл. 250, ал. 3 ГПК, от лице, имащо правен интерес и срещу подлежащ на обжалване акт и е допустима. При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. Жалбоподателят Етажна собственост, находяща се в Жилищна сграда, на адрес: гр. С., кв. Х., ул. Х № ••, представлявана от дружество, избрано за професионален домоуправител „П., ЕООД, ЕИК •••, чрез процесуалния си представител адв. К. С., САК поддържа жалбата и моли за отмяна на решението на МРС в обжалваната част. Оспорва частната жалба като неоснователна и счита обжалваното определение за правилно. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК. Въззиваемата страна Т. П. Д. се явява лично. Оспорва въззивната жалба, като счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Поддържа частната жалба срещу определението за изменение/допълване на решението в частта за разноските, като поддържа с изложените и пред РС М. и в частната жалба съображения, че не дължи разноски. На свой ред претендира такива и представя списък по чл. 80 ГПК. МОС провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Пред РС – М. е бил предявен иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца към него в размер на 615, 16 лв., представляваща такси за управление на входа и такса за фонд „Ремонт и обновяване“ от м. Септември, 2019 год. (включително) до м. Декември, 2023 год. (включително) по 11, 83 лв. на месец, съгласно Решение на Общото събрание на етажната собственост от 16.01.2015 год., ведно с лихва за забава, начислена върху главницата за периода от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (26.01.2024 г.) до окончателното изплащане, за което има издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1361/2024 год. на РС М.. След оспорване от страна на длъжника на вземането по издадената по ч.гр.д. № 1361/2024 год. на МРС Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК№ 821/31.05.2024 год., заявителят е предявил установителния си иск в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК. В отговора си в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Т. Д. оспорва исковете като неоснователни, с твърдения, че: 1/ от м. Септември, 2019 год. никой не живее в апартамента, намиращ се в сградата-етажна собственост, поради което и съгласно решението на общото събрание на етажната собственост, на което се позовава ищеца евентуално дължи сума за фонд „Ремонт и обновление“, но не и за управление на входа. 2/ въвежда възражение за погасяване по давност на задължението за 2019 и 2020 год. 3/ твърди, че многократно е разговаряла с професионалния управител с настояване за информация относно начина на определяне на задължението и с искане за посочване на банкова сметка, по която да извърши плащане, ако прецени, че задължението е основателно. За да уважи частично предявените искове, МРС е приел, че ответникът дължи заплащане на разходи за ремонт и вноски за „Фонд „Ремонт и обновление“, но не и тези, свързани с управление на етажната собственост, тъй като в процесния период имотът въобще не е бил обитаван нито от собственика, нито от друг ползвател. Приел е, че управителят на етажната собственост разполага с възможност сам да събере както информация за собственика или ползвателя. В случая решенията на ОС на етажните собственици от 16.01.2015 год., 10.05.2022 год. и 15.05.2022 год. са влезли в сила и установяват размера на дължимите вноски към фонд „Ремонт и обновление“, но не и тези за управление и поддръжка на общите части на сградата. От доказателствата по делото се установява, че по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.01.2024 год. в полза на „П., ЕООД, ЕИК •••, професионален домоуправител на Етажна собственост, находяща се в Жилищна сграда, на адрес: гр. С., кв. Х., ул. Х № ••, по ч.гр.д. № 1361/2024 год. на РС М. е издадена Заповед № 821/31.05.2024 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Т. П. Д. от гр. М., неизплатени суми за месечни такси за управление на входа и към фонд „Ремонт и обновление“ в общ размер от 615, 16 лв. – съгласно решение на ОС на етажната собственост от 16.01.2015 год., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението, както и разноски в общ размер на 528 лв. В т. 10 на Заявлението, „Обстоятелства от които произтича вземането“ е посочено, че се претендира месечна такса от 11, 83 лв., формирана като сбор от 5 лева за фонд „Ремонт и обновление“ и 6, 83 лева за управление на входа. Заповедта е връчена на длъжника на 04.06.2024 год. и в срок, на 25.06.2024 год. тя е възразила срещу нея. С Разпореждане № 2323/25.06.2024 год. заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Разпореждането е получено на 02.07.2024 год. Искът е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. В исковата молба е уточнено, че претендираната сума от 615, 16 лв. представлява такса от по 5 лева месечно за фонд „Ремонт и обновление“ и по 6, 83 лева месечно такса за управление на входа, или месечна такса от по 11, 83 лв. за периода от м. Септември, 2019 год. до м. Декември, 2023 год. включително. Иска се от съда да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника в размер на 615, 16 лв. представлява месечна такса от 11, 83 лв., формирана като сбор от 5 лева за фонд „Ремонт и обновление“ и 6, 83 лева за управление на входа за периода от м. Септември, 2019 год. до м. Декември, 2023 год. включително, съгласно решение на ОС на етажната собственост от 16.01.2015 год., ведно с лихви за забава върху вземането от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. В отговора си, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отв. Т. Д. е въвела следните основни възражения: 1/ че не е ясно как е формирана сумата на претендираната месечна такса, но признава, че евентуално дължи само такса за фонд „Ремонт и обновление“ – 5 лева месечно, но не и по 6, 83 лв. месечно такса „поддръжка“, тъй като не е живяла никога в това жилище, а до началото на м. Септември, 2019 год. то е било ползвано от дъщеря й, но за целия исков период имотът бил необитаем. 2./ възражение за изтекла погасителна давност за четирите месеца на 2019 год. и цялата 2020 год. 3./ че не дължи разноски, тъй като не е дала повод за завеждане на делото и признава частично иска. С Определение по Протокол № 840 от откритото съдебно заседание по гр.д. № 1770/2024 год. на МРС, проведено на 08.11.2024 год. съдът е допуснал изменение на предявените искове, като е приел заявеният от ищеца частичен отказ от иска – за претендираните месечни вноски за периода от м. Септември, 2019 год. включително до м. Декември, 2020 год., включително, общо 16 месечни вноски от по 11, 83 лв., или общо за 189.28 лева. Видно от приетите в хода на първоинстанционното производство доказателства, с Протокол от ОС на членовете на Етажна собственост, находяща се в Жилищна сграда, на адрес: гр. С., кв. Х., ул. Х № ••, проведено на 16.01.2015 год., са взети следните решения: 1./ Избира се фирма „П.“ да извършва функциите на домоуправител и касиер на етажната собственост, при месечно възнаграждение от 140 лева; 2./ Запазва се принципа на разпределение на месечните плащания за текущи разходи и консумативи на база брой живущи, при следните уточнения: А./ такса „поддръжка“, включваща разходите за почистване входа и околното пространство (80 лв.), консумативи за общите части (електричество) според консумацията, абонаментна поддръжка на асансьор (40 лв.) и възнаграждение на домоуправителя (140 лв.), Б./ таксата „поддръжка“ се разпределя между живущите на база брой обитатели на съответния жилищен имот, като един човек заплаща по 6, 83 лева, а за обитатели се считат и подлежащите на извеждане кучета или други животни, но не и деца под 7 годишна възраст, лежащоболни и инвалиди, които не могат да се придвижват сами. При липса на живущи в жилищен имот, както и за търговски обекти в етажната собственост със собствен вход към улицата, за съответния имот собственикът заплаща месечна такса за един обитател. … … 3./ Считано от м. Януари, 2015 год. вноската за фонд „Ремонт и обновление“, дължима от собствениците на всеки имот (апартаменти и магазини) да бъде в размер на 5 лв./месец, като същата се събира ежемесечно. С Решение по т. 3 на Протокол от ОС на етажната собственост, проведено на 10.05.2022 год. домоуправителят е задължен да образува съдебни производства за събиране на дължимите от ап. 19 (Джокови) суми за месечни такси. С решение по т.4 от същото ОС е решено да се поднови договорът за услуги с „П. и на 15.05.2022 год. такъв договор е сключен за срок от 2 години, считано от 01.06.2022 год. С отговора си ответната страна е представила незаверени копия от писма, разпечатка от електронна поща, датирани от 21.03.2021 год., 18.01.2022 год. и 01.02.2022 год., адресирани до професионалния домоуправител, неоспорени от другата страна, с които иска информация за размера и начина на формиране на сумите за поддръжка и управление на етажната собственост, както и (само в последното писмо) за банкова сметка, по която евентуално да бъде извършено плащане, ако прецени, че е основателно. Представена е и справка от дружеството, доставчик на ел.енергия за процесния апартамент за процесния период, видно от която в имота почти няма потребление на ел.енергия за процесния период. При така установеното, съдът достига до следните правни изводи: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Обжалваният съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. След приетият от МРС частичен отказ от иска, процесният период е от м. Януари, 2021 год. до м. Декември, 2023 год. включително – т.е. 36 месеца, за които се претендират общо 425, 88 лв. По приложение на правото се установява, че за процесния период са били в сила две редакции на чл. 51 от ЗУЕС, установяващи различни правила за разпределение на разходите за управление и поддръжка. Съгласно разпоредбите на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС (ред. ДВ, бр. 26 от 2016 г., действала до 29.09.2023 год.), разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. Ал. 2 въвежда правилото, че не се заплащат разходите по ал. 1 за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в Решение № 60181/20.10.2021 г. по гр. д. № 86/2021 г., ВКС, IV ГО и Решение № 93/06.10.2022 г. по гр. д. № 395/2022 г., ВКС, I ГО, независимо дали е било взето решение на общо събрание на етажните собственици, лицата по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС са освободени от задължението да участват в разходите по управление и поддържане на общите части на етажната собственост, тъй като нормата е с императивен характер. Доколкото нормата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС е императивна правна норма, етажният собственик не дължи заплащането на разходи за управление и поддържане на общите части, ако е доказал условието на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС (пребиваването в собствения му имот за период от 30 дни или по-малко от 30 дни през една календарна година), дори и да не е подал декларация за обстоятелствата по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, да не е вписал тази своя декларация в книгата на етажната собственост и въз основа на това да не е било постановено решение на Общото събрание на ЕС за освобождаване му от плащане на тези разходи. Неподаването на декларация за обстоятелствата по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС и невписването в книгата на етажната собственост на тези обстоятелства не обвързва съда автоматично да приеме, че няма основание за освобождаване на етажния собственик от плащане на разходите за управлението и поддържането на етажната собственост. Действително, невписването на това обстоятелство в книгата на етажната собственост представлява неизпълнение на задължение на етажния собственик по чл. 7, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 ЗУЕС, но законът не предвижда като последица от неизпълнението на това задължение изключване по отношение на такъв етажен собственик прилагането на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. Съгл. чл. 51, ал. 3 ЗУЕС, (ред. ДВ, бр. 26 от 2016 год.) Общото събрание с мнозинство повече от 50 на сто от идеалните части от общите части може да реши собственик, ползвател или обитател, който отсъства повече от 30 дни в рамките на една календарна година да заплаща за времето на отсъствие 50 на сто от разходите за управление и поддържане по ал. 1. За отсъствието се уведомява писмено председателят на управителния съвет (управителят). С ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г. е въведена нова ал. 9 на чл. 51 от ЗУЕС, съгласно която разходите за управление и разходите за поддържане на общите части на етажната собственост може да се разпределят по решение на общото събрание на собствениците или на сдружението по един от следните начини: 1/ поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят; 2/ собственикът на необитаем самостоятелен обект заплаща разходите за поддръжка в размер като за един обитател; 3/ съобразно процента на идеалните части на обекта от общите части на сградата, или 4/ поравно на самостоятелен обект. С въвеждането на новата правна норма отпада императивния характер на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 ЗУЕС, предвиждаща разходите за управление и разходите за поддържане на общите части на етажната собственост да се разпределят само поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства, както и изключване от заплащане на разходите от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Въвежда се възможност ОС на ЕС да реши по кой от предвидените три начина ще бъдат разпределяни разходите за управление и разходите за поддържане на общите части. Също с ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г. е изменена и ал. 2 на чл. 51 от ЗУЕС, като в нея отпада императивното правило, че не се заплащат разходите по ал. 1 от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Съгласно ал. 2 /изм. / не се заплащат разходите по ал. 1 или ал. 9, т. 1 само за деца, ненавършили 6-годишна възраст. Отделно от това с бр. 82 от 2023 г. на ДВ, в сила от 31.12.2023 г. е изменена и ал. 1 на чл. 51 от ЗУЕС, която вече предвижда, че разходите за управление и разходите за поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. За самостоятелен обект, в който се пребивава не повече от 30 дни в рамките на една календарна година, се заплащат разходите за управление и разходите за поддържане в размера, който е определен за един собственик, ползвател или обитател. Това правило обаче важи само в случаите, в които съгласно ал. 9 на чл. 51 от ЗУЕС, ОС на ЕС е избрало разходите да се разпределят съгласно т. 1 на чл. 51, ал. 9 или поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства. По делото не е спорно, че отв. Т. Д. е собственик на имота. Спорно е дали тя е ползвала имота не повече от 30 дни за една календарна година през целия процесен период. От писмените доказателства се установява, че тя е непроменен постоянен (от 01.01.1980 год.) и настоящ (от 28.09.2001 год.) адрес в гр. М. (от справката приложена на л. 19 от ч.гр.д. № 5030/2024 год. на СРС). Приетата справка от „Електрохолд България“ ЕООД не е помесечна, като от нея се установява, че за процесния период 01.01.2021 – 31.12.2023 год. са издадени 4 бр. Фактури, всяка на стойност под 1, 00 лв. В случая това обстоятелство е ирелевантно, тъй като с влязло в сила решение по Протокол от ОС на членовете на Етажна собственост, находяща се в Жилищна сграда с адрес: гр. С., кв. Х., ул. Х № ••, проведено на 16.01.2015 год. е прието, че вноската за фонд „Ремонт и обновление“, дължима от собствениците на всеки имот (апартаменти и магазини) ще бъде в размер на 5 лв./месец, а таксата „поддръжка“ ще се разпределя между живущите на база брой обитатели на съответния жилищен имот, като един човек заплаща по 6, 83 лева, като при липса на живущи в жилищен имот, за съответния имот собственикът заплаща месечна такса за един обитател. Именно такъв е настоящия случай. По делото не са въведени възражения и липсват данни това решение на общото събрание на етажната собственост да е било оспорено по реда на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Именно по този начин и в съответствие с приетото решение е формирана претендираната сума. Така за процесния период от 36 месеца сборът на дължимите такси съгласно решението на ОС на ЕС от 16.01.2015 год. е в общ размер на 11, 83 лева, от които вноската за фонд „Ремонт и обновление“ е 5 лв./месец, а таксата „поддръжка“ е 6, 83 лева, формирана като при липса на живущи в размер за един обитател или общо 425, 88 лева. Неоснователни са възраженията за забава на кредитора поради непосочване на банкова сметка, по която ответната страна да извърши плащане. Такава сметка е посочена в заявлението по чл. 410 ГПК и е изписана в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.05.2024 год. При този анализ на доказателствата по делото, ОС М. намира предявеният иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС за основателен и доказан в предявения размер от 425, 88 лева. Поради несъвпадане на изводите на въззивната инстанция, обжалваното решение на РС М. следва да се отмени обжалваната част, с която искът е отхвърлен за сумата от 305, 88 лева. По отношение на частната жалба: Частната жалба е подадена от надлежни страни и в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С първоинстанционното решение в тежест на ответника са били възложени на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените от ищеца разноски в производството по ч.гр. дело № 1361/2024 год. по описа на МРС, в размер на 229, 15 лв. С обжалваното определение е оставено без разглеждане искането на ответната страна по чл. 248, ал. 1 ГПК (което е своевременно направено) за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, като МРС е приел, че това искане е недопустимо, тъй като страната не е представила списък по чл. 80 ГПК. Оставено е без уважение искането за допълване на решението с произнасяне от страна на съда, че страната не дължи лихви, тъй като е признала частично иска и не е станала причина за завеждане на делото. Определението е правилно. Възлагането на разноските в тежест на ищците е предпоставено от кумулативното наличие на установените в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК две изисквания – с поведението си ответникът (длъжникът) да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Преценката за това, дали тези изисквания са изпълнени, е винаги конкретна с оглед фактите по делото и проверката се извършва от съда разглеждащ спора по същество, като за възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а това на ответника. Настоящият съдебен състав приема, че ответницата е тази, която с неоснователното си оспорване е станала причина ищците да предявят чрез процедурата чл. 410 ГПК изискуемите си вземания почл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС за месечни вноски за фонд "Ремонт и обновления" и за такса „Управление и поддръжка“. Преди образуването на производството по ч.гр.д. № 1361/2024 год. на МРС, ответницата не е предложила изпълнение (при настъпването на съответния падеж на всяка от месечните вноски), а е оспорвала извънсъдебно процесните задължения по основание и размер. Впоследствие ответницата е упражнила и правото си на възражение по 414 ГПК, т. е. оспорила е исковете, поради което и дължи разноски на ищците. Възражението, че ищецът не е посочил банкова сметка също е неоснователно, доколкото такава е посочена в издадената заповед по чл. 410 ГПК. Допълване на решението се извършва когато съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната. Не и когато не е изложил достатъчно мотиви защо възприема въведено възражение като неоснователно. Ето защо развитите от частната жалбоподателка оплаквания са неоснователни, а частната жалба следва да бъде оставена без уважение. Относно разноските: При този изход на процеса на въззивника се дължат направените пред двете съдебни инстанции и по заповедното производство разноски съобразно уважената част от исковете. От представените пред двете инстанции списъци по чл. 80 ГПК и приложените към тях писмени доказателства се установява, че въззивникът е сторил разноски в размер на 433.57 лв. във въззивното производство, 529, 15 лв. пред първата инстанция и 528 лв. в заповедното производство по ч.гр.д. № 1361/2024 год. на МРС, или общо разноски в размер на 1490, 72 лева. Поради частичен отказ от исковете (31%) пред МРС (поради давност, а не поради плащане в хода на делото), сторените от ищеца разноски по заповедното производство, които следва да се възложат на ответната страна са в размер на 228 лева, колкото са присъдени и с първоинстанционното решение. За исковото производство са присъдени общо 229, 15 лв. Предвид изхода от делото, разноските за първата инстанция се определят на 365 лева, а за настоящата – така, както са направени или в размер на 433.57 лева. Така ответната страна ще следва да понесе и сторените от въззивника разноски в общ размер на На основание чл. 280, ал. 2 ГПК (виж и чл. 248, ал. 3 ГПК), настоящето решение, включително и в частта му с характер на определение, не подлежи на касационно обжалване. По гореизложените съображения Окръжен съд М.