Решение № 395 от 20.7.2026 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 235/2025 г.

Окръжен съд - Благоевград20.07.2026 г.докладчик Николай Грънчаров

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 28/20.01.23г., постановено по гр.д. №1520/21 г. по описа на БлРС.

ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, представлявано от изпълнителните директори М. К. и С. С., да заплати на Б. К., ЕГН ••••••••••, сумата в размер на 547.69евро/1124.00лева/, представляваща разноски за адвокат при първоначалното разглеждане на делото от ОС Благоевград.

ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, представлявано от изпълнителните директори М. К. и С. С., да заплати на Б. К., ЕГН ••••••••••, сумата 547.69 евро/1124лв./, за сторените разноски за адвокатски хонорар пред въззивната съдебна инстация при повторното разглеждане на делото, съобразно представен по делото Договор за правна защита и съдействие и пълномощно и списък на разноските по чл. 80 от ГПК, както и сумата 298.59евро/584лв./ за разноски за вещо лице.

ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, представлявано от изпълнителните директори М. К. и С. С., да заплати на Б. К., ЕГН ••••••••••, сумата 843.63 евро/1650лв./ за сторените пред касационната инстанция разноски за адвокатски хонорар, съобразно представен договор за правна помощ и защита и списък по чл. 80 от ГПК. Решението подлежи на касационно обжалване, по реда на чл. 295 от ГПК, с касационна жалба, в едномесечен срок от съобщаването му на страните, пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

  1. _______________________
  1. _______________________

Мотиви

Производството е по реда на чл. 294 от ГПК, при повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция. С Решение № 51/19.02.2025г. по касационно търговско дело № 1732/2023г. по описа на ВКС на РБ, върховният съд е отменил въззивно Решение № 448/20.07.2023г. по в.гр.д. № 240/2023г. по описа на ОС Благоевград, като неправилно, като е върнал делото за разглеждане от друг въззивен състав, със задължителни указания съдът при повторното разглеждане на делото да се произнесе по искането по т. 2 от въззивната жалба от Гаранционен фонд, за назначаване на повторна съдебно автотехническа експертиза по реда на чл. 201 пр. 2 от ГПК. Видно от мотивите на състава на ВКС, прието е от касационната съдебна инстанция, че оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение от състава на първоинстанционния съд/РС Благоевград/, който е отказал да допусне и назначи повторна съдебна автотехническа експертиза за изясняване в пълнота на механизма за настъпване на ПТП, наведено с въззивната жалба от Гаранционния фонд, чрез неговия пълномощник, на осн. чл. 266 ал.3 от ГПК, е основетелно и е следвало да бъде уважено от въззивния съд. Прието е с касационното Решение № 51/19.02.2025г. по касационно търговско дело № 1732/2023г. по описа на ВКС на РБ, че въззивният състав на ОС Благоевград е постановил обжалваното Решение № 448/20.07.2023г. по в.гр.д. № 240/2023г. по описа на ОС Благоевград, при непълнота на доказателствата, като е останал неустановен механизма за настъпване на ПТП, както и въпроса за вината на водачите на участващите МПС, като се излагат доводи че въззивният съд е следвало да процедира по реда на т. 3 от ТР № 1/2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГК на ВКС. Сочи се още в решението на ВКС на РБ, с което е отменено решението на ОС Благоевград и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, че при извършване на първоначалната съдебно автотехническа експертиза, експерта не е обсъдил и анализирал в достатъчна степен, обстоятелствата отразени в приетия като писмено доказателство по делото Констативен протокол за ПТП от 19.02.2015г., който е бил съставен от полицейски служители на мястото на произшествието, който освен схема отразяваща трасето на пътя, съдържа изявления на водачите на участващите в ПТП моторни превозни средства, относно начина на настъпването на същото, както и посоката на автомобилите и позицията им в момента на удара и след това. Сочи се че вещото лице в първоначално допуснатата и приета съдебно автотехническа експертиза, не е съобразило и отразената от полицейските служители в текста на протокола причина за произшествието- смяната на лентата за движение и на двата автомобила участници в ПТП, както и съставената схема изразяваща визуално положението на автомобилите преди и след удара, за което не е необходимо знанието на чужд език. Отделно изложени са от състава на ВКС в оменителното решение правни доводи, че при отказа на въззивният съд да откаже допускането на повторно или разширена/тройна/ съдебна аввто-техническа експертиза, съдът не е съобразил изявленията на експерта при неговия разпит пред съда, при устните му обяснения при защитата на изготвеното писмено заключение, в които в открито съдебно заседание се съдържат изявления- че произшествието е настъпило вследствие неправомерните действия и на двамата водачи, при отклоняването на управляваните от тях МПС с намерение за преминаване в друга лента и без да се провери дали в другата лента в същото време не се движи друг автомобил. Първоначалното разглеждане на делото пред въззивен състав на ОС Благоевград е образувано въз основа на въззивна жалба депозирана пред съда от Гаранционен фонд, гр. София, Булстат 121446665, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, представляван заедно от изпълнителните директори М. К. и С. С., съдебен адрес: •••, чрез адв. Р. И., насочена срещу Решение № 28/20.01.23г., постановено по гр.д. № 1520/21г. по описа на БлРС. С въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение на РС Благоевград, поради съществено нарушение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила при разглеждането на делото. Поддържа се с въззивната жалба при първоначалното разглеждане на делото от състав на ОС Благоевград и оплакване за необоснованост на обжалваното решение, поради това че същото е постановено при непълнота на относимите доказателства. Оспорва се извода на първоинстационния съд за липса на доказателства за виновното поведение на ответника, което да е в причинноследствена връзка с настъпването на ПТП, като съдът не е зачел доказателствената стойност на съставения Констативен протокол за ПТП от 19.02.2015г., който е подписан от ответника по делото и в който същият е признал неизгоден за него правнорелевантен факт- за противоправната смяна на лентата на движение на товарния автомобил, преди настъпването на удара между двете МПС. Застъпва се становище че изводите на съда не са съобразени и със становището вещото лице * С., изготвило СТЕ по делото, дадено при разпита и в съдебно заседание на 11.01.2023г., когато същата е дала заключение че и за двамата водачи на ППС е предприето неправомерно движение при отклоняване на движението с намерение за навлизане в другата пътна лента, което е дало основание вещото лице дори да изрази становище за съизвършителство за настъпването на ПТП, което предпоставя уважаване на предявения регресен иск само до размера на 1/ 2 от исковата претенция. Основното оплакване с въззивната жалба от Гаранционен фонд, при първоначалното разглеждане на делото пред ОС Благоевград е за допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд- поради неприобщаването към доказателствата на всички документи пристигнали от Б. по реда на чл. 614 от ГПК, както и поради отказа на съда да бъде допусната и назначена повторна техническа експертиза, на осн. чл. 201 пр. 2 от ГПК, за което е било направено пред ОС Благоевград доказателствено искане от въззивната страна, основано на разпоредбата на чл. 266 ал. 3 от ГПК. С въззивната жалба, иска се от съда да бъде отменено постановеното решение на РС Благоевград, като бъде присъдена в полза на Гаранционен фонд исковата сума и направените съдебни разноски. По реда на чл. 263, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна - Б. К., чрез адв. А. С.. В отговора на жалбата се застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба. Посочва се, че районният съд правилно е направил обстоен анализ на събрания доказателствен материал и е извел законосъобразно правни изводи- за невиновност на водача на товарния автомобил за настъпване на ПТП. Възразява се с писмения отговор че исковата претенция е неоснователна, тъй като изначало не са били налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение от страна на НББАЗ и от ГФ, като същото е било изплатено неправомерно и вероятно в завишен размер. Излагат се доводи че както служителят в НББАЗ, така и този на ГФ не са имали основания при спазване на приетите вътрешни правила да приемат че са налице изпратени от чуждата държава достатъчно доказателства за вината и отговорността на водача Б. К.. Към писмените доказателства е липсвало представен оригинал от протокола за ПТП, както и документ удостоверяващ липсата на употреба на алкохол или друго упойващо вещество от водача на лекия автомобил- чужд гражданин. Отделно излагат се съображения, че не е било съобразено, че въ основа на водена кореспонденция между ГФ и „Го-Фи Транс“ ЕООД, фондът е бил уведомен да не предприема изплащане на обезщетение на белгийския водач, тъй като от страна на дружеството собственик на товарния автомобил В. с ДКН •••, е предявен иск за изплащане на обезщетение от белгийската застрахователна компания ВИВИУМ, при която е бил застрахован към момента на ПТП лекия автомобил Ф. П.. Поддържа се с отговора на въззивната страна становище от въззиваемата страна- за недоказаност на исковата претенция на ГФ, поради липса на убедителни доказателства за вината на водача Б. К. за настъпването на настъпилото ПТП. Възразява се в тази връзка срещу обсъждането като годно писмено доказателство на съставения Протокол за ПТП, тъй като същият е бил съставен в Б. от полицейски служители, които не са били свидетели на настъпилото ПТП, а са пристигнали по- късно, като са взети предвид единствено и само обясненията на белгийския водач. Изложени са съображения, че К. е подписал предявения му протокол за ПТП, но същият не е знаел нидерландски език, като съответно не е имал възможността да наведен възраженията си поради липса на познания на чужд език- писмени или устно. Поддържат се доводи от въззиваемата страна с писмения отговор на въззивната жалба, че солидни основания за липсата на вина у водача Б. К. се съдържат и в приетата пред РС Благоевград СТЕ, в която експерта * С. е категорична, че процесното ПТП е предизвикано от предприетите действия на белгийския водач на лекия автомобил- за предприемане на маневра за навлизане в другото платно за движение, в което по това време се е движел и товарния автомобил. В този смисъл експертът е поддържал пред първоинстанционния съд, че ако водачът К. е бил навлязъл в платното за движение на лекия автомобил Ф. П., то след удара двете МПС траекторията им на движение не би била тази, като същите при спирането си биха имали различни позиции. С отговора на въззивната жалба, възразява се срещу допускането на повторна СТЕ по реда на чл. 201 от ГПК, тъй като не са налице основанията на чл. 266 ал. 3 от ГПК. Иска се с отговора на жалбата, доказателствените искания на представителят на ГФ, направени с въззивната жалба да бъдат оставени без уважение, а съставът на ОС Благоевград да постанови съдебен акт, с който да бъде оставена без уважение като неоснователна въззивната жалба и да бъде потвърдено постановеното решение. При първоначалното разглеждане на делото от състав на ОС Благоевград, приети са и приобщени към доказателствения материал изисканите от РС Благоевград и постъпили по реда на чл. 614 от ГПК писмени документи от белгийския съд, в превод на български език. Въззивният съд е остваил без уважение направеното искане за допускане на повторна СТЕ или алтернативно- за допускане на тройна такава, като е приел че не са налице предпоставките на закона за това. С отмененото Решение № 448/20.07.2023г. по в.гр.д. № 240/2023г. по описа на Окръжен съд Благоевград, въззивният съд при първоначалното разглеждане на делото е потвърдил първоинстанционното Решение № 28/20.01.2023г. по гр.д. № 1520/2021г. по описа на РС Благоевград, с което е отхвърлен като неоснователен, предявения иск от Гаранционен фонд, гр. София, Булстат 121446665, ул.„Граф Игнатиев“ №2, представляван заедно от изпълнителните директори М. К. и С. С., съдебен адрес: •••, чрез адв. Р. И. срещу Б. К., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 19554,92 лв., представляваща възстановено от Гаранционен фонд обезщетение от ПТП, настъпило на 19.02.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Въззивният съд е приел че са налице всички основания на разпоредбата на чл. 288 ал.1 т. 2, б.“а“ от КЗ/отм./, за да бъде ангажирана регресната отговорност на виновния водач на автомобила товарния автомобил В. с ДКН •••, с прикачено ремарке с рег. № •••, за реализирано ПТП на 19.02.2015г. в Б., като съдът не е кредитирал приетия Протокол за ПТП, изготвен на чужд език, въпреки че същият е бил подписан от Б. К., тъй като водачът на товарния автомобил не е разбирал значението на подписания от него документ. От друга страна съдът е приел че вината на водача на товарния автомобил В. с ДКН ••• е била категорично отхвърлена в заключението на експерта по приетата СТЕ, тъй като от заключението на експерта се установява че изцяло виновен за настъпилото ПТП е бил водачът на лек автомобил „Ф. П.“, с рег. № •••- белгийски гражданин, който поради неизвестни причини е навлязъл в лентата на движение на товарния автомобил, управляван от водача Б. К., като е реализирано ПТП поради настъпил удар в задна лява врата на лекия автомобил и предния десен край на влекача. В този смисъл доказан е осъществен деликт и причинно следствената връзка с настъпилите материални вреди, но е останала недоказана вината на водача на товарния автомобил В. с ДКН •••- ответника по делото Б. К.. След отмяната на въззивното решение на ОС Благоевград при първоначалното разглеждане на делото, същото е върнато за разглеждане от друг състав на въззивния съд, при изпълнение на дадените задължителни указания от ВКС на РБ. За да се произнесе в рамките на правомощията си на въззивна инстанция, настоящият решаващ състав на ОС Благоевград, съобрази следното: Производството пред първоинстнационния съд/РС Благоевград/ е образувано по искова молба, подадена до съда от Гаранционен фонд, гр.София, Булстат 121446665, ул.„Граф Игнатиев“ № 2, представляван заедно от ИД М. К. и С. С., съдебен адрес: •••, чрез пълномощника адв. Р. И., срещу Б. К., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 19 554,92лв., представляваща възстановено от Гаранционен фонд обезщетение от ПТП, настъпило на 19.02.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Наведени са с ИМ доводи, че на основание чл. 288а, ал. 1, ал. 1 от Кодекса за застраховането , сега чл. 559, ал. 1, т. 1 от КЗ и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г. (на основата на чл. 6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), във връзка с предявена на 19.10.2016г. претенция от НББАЗ, при спазване на законоустановения срок по щета № 120579/19.10.2016г., Гаранционен фонд е възстановил на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) в качеството му на компенсационен орган, сумата 19 554,92лв. чрез банков превод, осъществен на 01.11.2016г., като парична равностойност на 9 998,27 евро по курса за деня, от които 8 473,11евро обезщетение и 1 525,16евро такса обработка по фактура № 3000006425/20.09.2016г. Поддържа се от ищцовата страна, че на основание чл. 288а, ал. 2 КЗ на посочената дата/01.11.2016г./ фондът е възстановил в пълен размер всички суми, изплатени от компенсационните органи във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Б.. Твърди се още с ИМ пред РС Благоевград, че към датата на образуване в ГФ на щета № 120579/19.10.2016г. международното регулиране на претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Франция чрез изплащане на обезщетение в размер на 9 998,27 евро, ведно с всички разходи за щетите по увредения лек автомобил „Ф. П.“ с peг. № •••, е извършено от Националното бюро на Автомобилистите на Б. в качеството му на компенсационен орган по местонастъпване на вредите и НББАЗ като компенсационен орган в държавата на обичайно местопребиваване на увреждащото МПС с прилагането от българското бюро на чл. 282 и сл. от КЗ . Пояснява се, в производствата пред двата компенсационни органа за определяне и изплащане на обезщетението са били направени разноски, които на основание чл. 288а, ал. 2 КЗ фондът задължително възстановява. Като основание за предявената регресна претенция, поддържа се че виновен за ПТП е ответникът Б. К., който на 19.02.2015г. в Б., при управление, на МПС „В.“ с ДКН •••, в прикачено ремарке с pen № •••, извършва маневра смяна на платната за движение, като минава от лява лента в дясна и удря движещият се паралелно на него л.а. „Ф. П.“ с peг. № ••• и така причинява процесното ПТП. Сочи се, че в нарушение на чл. 249 във вр. с чл. 259 от КЗ , сега чл. 461 във вр. с чл. 483 от Кодекса за застраховането, ответникът е управлявал увреждащото МПС „В.“ с ДКН •••, в прикачено ремарке с peг. № •••, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата и часа на ПТП. Твърди се, че с регресна покана ответникът е поканен да възстанови платеното от Гаранционен фонд, но и до днес не е погасено задължението. Прави се искане до РС Благоевград за постановяване на решение, с което ответника Б. К. да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество- Гаранционен фонд, сума в размер на 19954,92лв., представляваща възстановено от Гаранционен фонд обезщетение по щета за ПТП, настъпило на 19.02.2015г. в Б., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.Претендират се направените разноски по делото. С отговора на исковата молба пред първоинстанционния съд по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът- Б. К., чрез пълномощника си адв. С., оспорва предявения срещу него регресен иска. Възразява се, че исковата претенция е недопустима, тъй като ответникът не отговаря на разпоредбите на чл. 288а, ал. 1, т. 1 КЗ , сега чл. 559, ал. 1, т. 1 КЗ. Сочи се, че в периода от 01.02.2015г. до 22.04.2015г. e бил в трудови правоотношения, по силата на подписан трудов договор № 8/01.02.2015г. със собственика на управлявания от ответника товарен автомобил В. с ДКН •••- „ГО-ФИ Транс“ ЕООД, ЕИК 202825252, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград ул. “Менча Кърничева“ № 20, а не е бил собственик на управляваният от ответника товарен автомобил. Развити са съображения, че водачът на товарния автомобил съгласно разпоредбите на Кодекса за застраховането няма задължението да сключва задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от него товарен автомобил. Сключването на договор за застраховка не от името и за сметка на дружеството, не е част от трудовите му задължения, които са определени точно и ясно в трудов договор № 8/01.02.2015г. и в приложената към него длъжностна характеристика. Сочи се, че съгласно раздел II, т. 4 от подписания между Б. К. и работодателя „ГО-ФИ Транс“ ЕООД- трудов договор № 8/01.02.2015г., задължение на работодателя му е да създаде безопасни условия на труд, вкл. задължение на работодателя е да предостави технически изправен товарен автомобил, застрахован с валидност на застрахователната полица за територията на държавите, в които следва да бъде командирован, да бъде снабден с всички лицензи и разрешителни, необходими за безпроблемното осъществяване на международните автомобилни превози с товарния автомобил, както и устройства за заплащане на дължимите пътни такси в държавите, през които следва да премине с автомобила. С писмения отговор на ИМ, регресната претенция се оспорва и като неоснователна. Не се оспорва че на 19.02.2015г. ответникът Б. К., като водач на товарния автомобил В. с ДКН •••, е участник в настъпило ПТП на територията на К. Б., но ответникът поддържа че не е виновен за инцидента. Сочи се, че водачът на лек автомобил Ф. П. с ДКН •••, регистриран на територията на К. Б., в опита си да изпревари от дясно и да се престрои в лентата на движение на ответника, не е спазил дистанция, ударил се в товарния автомобил, завъртял се и застанал перпендикулярно на управлявания от ответника товарен автомобил. Ответникът твърди, че по никакъв начин не е могъл да избегна удара, защото лекият автомобил попаднал в т.нар. мъртъв ъгъл, който не попада в обхвата на огледалата на автомобила за обратно виждане. Водачът на лекият автомобил повикал полиция на мястото на инцидента. Полицейският служител, който посетил и отразил инцидента, пристигнал на място, попълнил двустранен протокол, като отразил обстоятелствата по разказа на водача на лекия автомобил, след което го предоставил за подпис на ответника. Твърди се от ответника, че протоколът за ПТП е изцяло на фламански, на Б. К. не било разяснено какво подписва и какво е написано, не бил осигурен преводач нито на български, нито на език, който разбира. Единственото, което разбирал, било скицата на протокола, на която е показано, че ответникът като водач на товарния автомобил завива на дясно, а лекият автомобил- на ляво. Сочи се от ответника с отговора на ИМ, че веднага след инцидента, дал писмени обяснения във връзка с инцидента на управителя на „Гофи Транс“ ЕООД, които приложил в претенцията си за изплащане на застрахователно обезщетение към застрахователната компания на белгийският автомобил- Вивиум Б.. Оспорва се твърдението за вина на ответника за настъпилото ПТП. Възразява се с писмения отговор на ИМ, че е налице и грубо погазване на правилата за завеждане и изплащане на застрахователни обезщетения, като освен, че от НББАЗ и Гаранционен Фонд са нарушили собствените си правила за уреждане на застрахователни претенции, ответникът е лишен от правото си на навременна и адекватна защита срещу вменената му вина за застрахователното събитие от 19.02.2015г. на територията на К. Б.. При така изложените правни съображения, прави се искане пред РС Благоевград за отхвърляне на предявения иск като недоказан и неоснователен. Претендират се от ответната страна сторените по делото разноски. Пред първоинстанциионния съд са събрани писмени и гласни доказателства, допусната и изслушана и приета съдебно техническа експертиза. Пред въззивния съд при повторното разглеждане на делото от настоящия състав на ОС Благоевград, съдът на основание чл. 201 пр. 2 от ГПК, е допуснал и назначил повторна съдебно автотехническа експертиза, която е възложил на вещото лице * Ж. М. С., който след като след като се запознае и анализира всички писмени доказателства събрани по делото, включително и след като обсъди приетия като писмено доказателство Констативен протокол за ПТП от 19.02.2015г., включително съставената от полицейските служители схема на ПТП, както и изявленията на водачите участници в произшествието, отразени в протокола, да отговори на въпросите поставени към първоначалната съдебна-автотехническа експертиза: 1 .Какъв е механизма за процесното ПТП и кои са причините за настъпването на ПТП; 2.Възможно ли е от него да са настъпили щетите, описани в доклада на техническата експертиза на белгийския компенсаторен орган. Въззивният съд е дал указания, при извършване на допуснатата повторна съдебноавтотехническа експертиза, експертът да съобрази и Констативен протокол за ПТП от 19.02.2015г., който е бил съставен от полицейски служители на мястото на произшествието, изготвената схема отразяваща трасето на пътя, изявленията на водачите на участващите в ПТП моторни превозни средства, относно начина на настъпването на същото, както и посоката на автомобилите и позицията им в момента на удара и след това. По възможност експертът да даде отговор за приблизителната скорост на движение на двете МПС преди и по време на настъпване на удара, да определи доколкото е възможно мястото на удара между двете МПС, както и да отговори на въпроса по чия вина е настъпило процесното ПТП. Решаващият състав на ОС Благоевград, при повторното разглеждане на делото, след като прецени събраните по делото доказателства пред първата инстанция, като съобрази и допуснатите пред ОС Благоевград съдебно технически експертизи, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 235 ал. 2 и, ал. 3 от ГПК и чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: От приетия като писмено доказателство по делото в превод от нидерландски на български език- двустранен Констативен протокол за ПТП от 19.02.2015г., се установява, че е настъпило ПТП на същата дата в 17: 00 часа, на четирилентова магистрала в К. Б., като участици са водач на товарния автомобил В. с ДКН •••, с прикачено ремарке с peг. № ••• и водач на лек автомобил „Ф. П.“, с рег. № •••. Посочени са данни за валидна застраховка на лек автомобил „Ф. П.“, с рег. № •••, в точка 12 от протокола, а за товарния автомобил В. с ДКН ••• в протокола е отбелязано, че липсва сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. В приложената към Констативен протокол за ПТП от 19.02.2015г.- сцита на пътната обстановка за ПТП в т. 13, посочено е че двата автомобила са се движили в една и съща посока- товарния автомобил във втората от дясно наляво лента за движение, а лекия автомобил в първата най-дясна лента в същата посока за движение. Със стрелки на смехама е посочено, че товарния автомобил В. с ДКН ••• е отклонил посоката си на движение надясно, а лекия автомобил е отклонил посоката си на движение наляво, без да е посочено дали е осъществена смяна на лентите и навлизане в лентата за движение на другия автомобил. Констативният протокол е бил съставен от полицията от К. Б. след посещения на място, като са снети обяснения само от водача белгийски гражданин, но в точка 14 от протокола не е отразено изявлението на същия. В точка 10 е посочено че ПТП е настъпило след удари при смяна на лентите на двете ППС, като видими щети по товарния автомобил В. с ДКН ••• са отразени отпред и фронтално, а в т.11 е отбелязано че видимите щети по лек автомобил „Ф. П.“, с рег. № •••, са причинени от лявата страна на автомобила. В изготвената на място скица на ПТП към съставения Констативен протокол за ПТП от 19.02.2015г., не е посочено мястото на удара между двете ППС при настъпилото ПТП, но от посоченото местоположение на същите при движението им преди удара, видно е че лекия автомобил е бил задминал товарния автомобил и се е намирал малко по-напред от него в собствената си лента, преди настъпване на удара. Протоколът е подписан от водачите на автомобилите участващи в ПТП, но водачът Б. К. е подписал същия без да разбира какво е изписано в него, тъй като не му е бил представен предпис от протокола на български език. Установено е по делото по несъмнен начин от събраните писмени доказателства, че към момента на настъпване на ПТП, товарния автомобил В. с ДКН ••• е бил собственост на „ГО-ФИ Транс“ ЕООД, а водач на автомобила е бил ответника Б. К., въз основа на валидно сключен Трудов договор № 8/01.02.2015г. с работодателя му. От приетата като писмено доказателство справка от база данни на Информационен център към Гаранционен фонд се установява, че за товарния автомобил В. с ДКН •••, към датата на процесното ПТП няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност". С писмо вх. № 08-01-332 от 29.04.2015г. от НББАЗ до Бюрото на Б. автомобилни застрахователи е поискало информация и изпращане на документи, доказващи вината на водача на товарния автомобил В. с ДКН •••, като участинк в ПТП настъпило на 19.02.2015г., за което е образувана щета, доколкото същият не е бил застрахован към датата на ПТП със застраховка „Гражданска отговорност“. След проведена кореспонденция изпратена е от Бюрото на Б. автомобилни застрахователи до НББАЗ- Доклад за окончателно определяне на щета за сумата от 7 976.42евро, като е поискано възстановяване на суми от НББАЗ по щета реф. № 120579/19.10.2016г. Установява се от писмените доказателства събрани пред първата съдебна инстация, че към датата на образуване в ГФ на щета № 120579/19.10.2016г. международното регулиране на претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Франция, чрез изплащане на обезщетение в размер на 9 998,27 евро, ведно с всички разходи за щетите по увредения лек автомобил „Ф. П.“ с peг. № •••, е извършено от Националното бюро на Автомобилистите на Б. в качеството му на компенсационен орган по местонастъпване на вредите и НББАЗ като компенсационен орган в държавата на обичайно местопребиваване на увреждащото МПС с прилагането от българското бюро на чл. 282 и сл. от КЗ . Видно от преписката приета по делото по реда на чл. 614 от ГПК, прието е че виновен за ПТП е ответникът Б. К., който на 19.02.2015 г. в Б., при управление, на МПС „В.“ с ДКН •••, с прикачено ремарке с peг. № •••, извършва маневра смяна на платната за движение, като минава от лява лента в дясна и удря движещият се паралелно на него л.а. „Ф. П.“ с peг. № ••• и така причинява процесното ПТП. По делото не е спорно, че ответникът е управлявал увреждащото МПС „В.“ с ДКН •••, с прикачено ремарке с peг. № •••, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата и часа на ПТП. Установява се от приетите по делото нареждания за преводи че НББАЗ е заплатило на Бюрото на Б. автомобилни застрахователи на 19.09.2016г., сумата от 9998,27евро по процесния референтен номер щета, като е направило и разходи за самия превод. Видно е още, че с писмо вх. № 08-01-333/15 от 19.10.2016г. НББАЗ е уведомило за това Гаранционен фонд и е заявило за възстановяване обща сума от 9998,27 евро, като е посочило банковата си сметка. От представените доклад по щета № 12 0579 от 19.10.2016г., е видно, че са приети съответните претенции за възстановяване на изплатено обезщетение по щета, причинена от незастраховано МПС с българска регистрация, като е прието че виновен за настъпилото ПТП е българския водач Б. К., въз основа на обясненията дадени от водача, уведомлението за събитието, ДКП и снимки на увреденото МПС, като щетата е приключила с мнение че следва да бъде изплатено поисканото обезщетение на осн. чл. 561 от КЗ, в общ размер на 19 554.92лв. От събраните пред РС Благоевград писмени доказателства, установява се че Гаранционен фонд е възстановил на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи/НББАЗ/, в качеството му на компенсаторен орган сумата от 19 554.92лв., чрез банков превод извършен на 01.11.2016г., като е изплатената паричната равностойност на 9 998.27евро по курса на деня, от които 8 473.11евро обезщетение на имуществени вреди и 1 525.16евро, такса за обработка, за което е издадена процесната фактура № 3000006425/20.09.2016г. От приетите и приобщени към доказателствения материал от ОС Благоевград при първоначалното разглеждане на делото документи от белгийския съд, ведно с легализирания им превод се установява, че ПТП е настъпило на територията на държава-членка на ЕС- К. Б., управляваният от водача- товарния автомобил В. с ДКН •••, не е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към момента на настъпването на ПТП и поради това компенсационният орган на държавата-членка, където е настъпило събитието е обезщетила увреденото лице за вредите. По делото пред РС Благоевград е допусната и назначена САТЕ, която е приета от съда и кредитирана при постановяване на решението. От заключението на вещото лице по приетата първоначална САТЕ се установява механима на настъпване на ПТП. Сочи се в писменото заключение, че на 19.02.2015г. ППС влекач В. с per. № •••, с прикачено ремарке е peг. № ••• се е движил по път RING 1 в К. Б.. В района на км. 3, пътното платно от две пътни ленти се разширява на 4 пътни ленти. Товарната композиция се е движила по втората пътна лента, броено отдясно - наляво от лентата за аварийно спиране. В същото време в първата пътна лента- лентата за движение до аварийната пътна лента, се е движил в същата посока лек автомобил Ф. П. с peг. № •••, управляван от М. М.. Становището на експерта изразено в писменото заключение е, че в един момент водачът на лекия автомобил Ф. е отклонил посоката си на движение наляво към втората пътна лента, а товарната композиция е била отклонена незначително надясно към първата- най-дясна пътна лента. Скоростта на движение на лекия автомобил е била по-висока от скоростта на движение на влекача. Лекият автомобил навлязъл косо на пътната лента, по която се е движила товарната композиция и е последвал удар в задната лява врата на лекия автомобил с предния десен край на предната броня влекача. В писменото заключение е посочено в бележка под линия, че ударът е реализиран след средата в надлъжно направление на лекия автомобил. В противен случай не би се получила следващата ротация, тикане и удар с предния ляв край на предната броня на влекача в задния ляв панел на лекия автомобил. Последвала е ротация на автомобила в посока обратна на часовниковата стрелка, тикане от влекача на автомобила напред, съпроводено с ротиране на лекия автомобил и удар е предния ляв край на предната броня на влекача в началото на задния ляв панел на лекия автомобил до окончателното установяване на двете процесии МПС. При окончателното установяване на пътя, товарната композиция е била във втората пътна лента, броено наляво от аварийната лента, като само предния десен габарит се е намирал в първата- най-дясната пътна лента. Лекия автомобил се установил на пътното платно като предната му част е била насоченаобратно на посока на движение, на около 30 ° спрямо оста на пътя. Лекият автомобил е бил частично разположен на втората и третата пътни ленти като предният му десен край е бил в третата пътна лента. Вещото лице е дало заключение, че щетите, описани в доклада за техническата експертиза, отговарят да се получени при описания механизъм на ПТП, съответстващ на показанията на водача К., на схема на ПТП от Констативен протокол за ПТП от 19.02.2015г. В писменото си допълнение към изготвената СТЕ, експерта * Р. С. е посочила, че в един момент от движението си, лекият автомобил който се е движел преди удара с по- голяма скорост, е попаднал в дясната сляпа зона на товарния автомобил. При разпита и в съдебно заседание при разглеждането на делото от РС Благоевград, експерта * С. пояснява, че пътя на който е реализирано ПТП е международен път между Б. и Н. и е магистрален път или околовръстен скоростен път. При отговорите на въпросите, експерта пояснява че данни за отклонение на движението на лекия автомобил към платното на движение на товарния автомобил категорично има и в приложението по делото. Заключението на експерта в приетата по делото първоначална СТЕ е, че удара между двете МПС е настъпил в пътната лента на товарния автомобил, като за това експертът съди по начина по който двете МПС са се установили след настъпване на ПТП. Пояснява се че ударите всъщност са били два. Експерта е категорична че лекия автомобил се е отклонил значително наляво в посоката си на движение, поради което след удара в десния габарит на товарния автомобил, лекия автомобил е бил изтикан напред и след това е последлав втори удар вече в левия габарит на товарния автомобил, след което лекият автомобил се е установил от лявата страна на кабината на товарната композиция, обърнат обратно на посоката на движение. Това дава основание на експерта да заключи, че първият удар в лекия автомобил е бил зад масовия му център, което е породило неговото ротиране. Според експерта скоростта на двете МПС не е била много висока с оглед на незначителните деформации по двете МПС. При итговорите си експерта не може да даде точно обяснения на обозначенията в приетия като доказателство Констативен протокол за ПТП от 19.02.2015г., които сочат за движение и на товарния автомобил надясно и към платното за движение на лекия автомобил. Изказва становище, че ако товарния автомобил се е бил значително отклонил при движението си в дясно и е бил навлязъл в пътното платно на лекия автомобил, то тогава крайното местоположение на двете ППС, в което същите са се установили след настъпване на ПТП би било много различно- товарният автомобил би спрял някъде между първата и втората лента за движение, е поради разликата в масите, лекия автомобил би бил отпратен надясно от посоката си на движение. Сочи при разпита си пред първоинстанционния съд, че товарния автомобил дори и при окончателното си спиране е почти изцяло в своята лента за движение, което означава че лекият автомобил пръв е навлязъл и то под значителен ъгъл спрямо надлежната ос. Ударът е бил зад масовия му център, което е предизвикаво неговото ротиране. При разпита и в съдебно заседание, екстертът * Р. отговоря че причините за настъпване на ПТП не са от технически или обективен характер, а имат субективен характер, изразяващ се в неправилните действия от страна и на двамата водачи, а именно- отклоняване и преминаване на лекия автомобил наляво, като от страна на водача на товарния автомобилсъщо отклоняване на композицията надясно, без да се увери дали има превозни средства в първото платно за движение. В изпълнение на указанията на ВКС на РБ дадени на съда при повторното разглеждане на делото, настоящият състав на ОС Благоевград е допуснал и назначил на осн. чл. 201 от ГПК повторна САТЕ, която е изслушана и приета пред настоящата съдебна инстанция. В писменото си заключение експертът * С. дава отговор за приблизителната скорост на движение на двете МПС преди и по време на настъпване на удара, като се ръководи основно от дадените обяснения от шофьора на товарния автомобил, както и частично от местоположението на двете МПС в което са се установили след удара. Скоростта на товарен автомобил „В.“ в момента на удара е била 52 км/ч. Скоростта на лек автомобил „Ф.“- модел „П.“ в момента на удара е била около 72 км/ч. При отговора на въпроса за определяне мястото на удара между двете МПС, експертът изготвил повторната САТЕ, изхождайки от позицията на МПС на платната за движение след настъпвана на ПТП, както и че това може да се постигне само ако удара в лек автомобил „Ф. П.“, с рег. № •••, е бил в посока отпред- назад и след масивия център на тежестта му по надлъжната ос, като при съобразяване и на обстоятелството че лекия автомобил е навлязъл косо в платното на товарния автомобил и същият се е движел с по-висока скорост- * С. е определил мястото на удара- в лентата за движение на товарния автомобил. Излага становище, че лекото отклонение на товарния автомобил към платното на движение на лекия автомобил, е извършено най- вероятно след настъпване на дуара за да се предотвратят по- големи щети. Експертът не е отговори на въпроса по чия вина е настъпило процетното ПТП, тъй като се касае за правен въпрос. В писменото си заключение по повторната САТЕ, експертът дава отговор, че водачът на товарният автомобил има сляпа зона- напречно от 1,4м, вдясно от кабината до 2,7м, и надлъжно около 3,7м. В една такава позиция водачът не би забелязал пешеходец с много малък ръст, но имайки пред вид габаритите на лекият автомобил ширина от 1820мм и дължина от 4772мм, за водачът на товарния автомобил, в тази ситуация не би съществувала невидима зона по отношение на видимост на лек автомобил. На въпроса каква би била траекторията на лек автомобил „Ф. П.“ след реализирания удар, ако се приеме, че товарния автомобил е навлязъл в лентата на лекия автомобил, експертът дава отговор че- траекторията на движение на лек автомобил „Ф. П.“ при навлизане на товарният автомобил в съседна дясна лента за движение би била надясно, видно от плана на скоростите, в посока към аварийната лента за движение. Обратно при отговор на въпроса- каква би била траекторията на движение на лек автомобил „Ф. П.“ след реализирания удар, ако се приеме, че лекият автомобил е навлязъл в лентата на товарния автомобил, експерта сочи в писменото си заключение- че в този случай ог съществено значение е с коя част на лекият автомобил става удара с товарния автомобил, тъй като трябва да се има пред вид съотношението на масите на двете МПС-та което в случая е 30:1. При условие, че ударът става с лява странична част, преди центъра на тежестта , автомобилът би се върнал след удара вдясно, по посока на движението си, и би изместил несъществено в напречно направление композицията.В случай, че ударът става след центъра на тежестта, както е станало в настоящия случай/в лява задна врата/ след удара автомобила би се завъртял около вертикалната си ос, навлизайки пред товарният автомобил, поради движението си с по-голяма скорост. Експертът сочи в писменото си заключение, че първоначалният контакт на композицията на товарния автомобил с лекия автомобил е била в задна дясна врата на лек автомобил „Ф. П.“, като видно от снимките, там е и най-голямата деформация по лекият автомобил. Становището на експерта * С., в изготвената от него повторна САТЕ е, че причините за допуснатото ПТП са от субективен характер, а именно неправилна маневра от водача на лекият автомобил при преминаване от дясна в лява лента за движение, при което не е осигурил достатъчно странично разстояние за движението на товарния автомобил. Експертът е категоричен в заключението си, че от техническа гледна точка, уврежданията (щетите), установени от застрахователя на процесното МПС/ лек автомобил „Ф. П.“, с рег. № •••/, съответстват и са в пряка причинно - следствена връзка от ПТП, настъпило по механизма, посочен в експертното заключение. В писменото заключение по повторната САТЕ, експертът е посочил какъв е механизма за настъпване на процесното ПТП и кои са причините, довели до настъпването на същото: На 19.02.2015г. около 17.00 часа, на РИНГ 1, на около 3 км от гр. А., товарния автомобил В. с ДКН •••, с прикачено полуремарке с peг. № •••, е управляван със скорост от 52 км/ч от водача Б. К.- на 44 г от гр. Благоевград. Пътното платно се състои от 4 ленти за движение Товарната композиция се движи във втората лента за движение, броено отдясно. В същото време в първата пътна лентата за движение до аварийната пътна лента, се е движил лек автомобил „Ф.„ м.“П.“ с peг. № •••, със скорост 72 км/ч, управляван от правоспособния водач М. М.. Водачът на лек автомобил “Ф. П.“ отклонил посоката си на движение наляво към втората пътна лента. Лекият автомобил навлязъл косо на пътната лента, по която се е движила товарната композиция и е последвал удар в задна дясна врата. Последвала е ротация на лекият автомобил в посока, обратна на часовниковата стрелка, тикане от влекача на лекия автомобила напред, съпроводено с ротиране на лекият автомобил. Водачът на товарния автомобил предприема спиране на композицията, с отклоняване на автомобила надясно, при което, в последните 6 метра преди спиране, с предния ляв край на предната броня, удря задния ляв панел на лекия автомобил. Лекият автомобил се установява косо разположен на втората и третата пътна ленти като предния му край е бил в третата пътна лента в посока, обратна на първоначалната. При разпита му в съдебно заседание, експертът * С. поддържа изцяло заключението си по повторната САТЕ, като отново пояснява, че при навлизане на товарния автомобил в платното за движение на лекия автомобил, отклонението и на двата автомобила би било надясно, при което същите не биха са установили на местата на които са немерени след удара. Експерта потвърждава, че местоположението на двата автомобила би могло да бъде такова, каквото е установено на място, само когато лекият автомобил навлезе в платното на движение на товарния автомобил и пред него и ударът стане зад центъра на тежестта на лекия автомобил, след което е настъпила ротация в движението на лекия автомобил и той се е установил косо и обърнат обратно в посоката на движение. Експертът пояснява, че крайната позиция на товарния авомоболи е с навлизане около 60см. с предната си дясна част в платното на движение на лекия автомобил, като това се е получило поради отклонението на движението на автомобила надясно, но в последните 6 метра преди спирането му.. Въззивният съд е намерил изготвената повторна САТЕ за компетентна и пълна, но съответно е отчел че фактите които са известни на страните и на вещото лице по делото са оскъдни, а отделно са констатирани несъответствия и непълноти при използването на формулите за изчисление от вещото лице, поради което е уважил искането на жалбоподателя за назначаване на тройна САТЕ. На същата е поставена задача да даде отговори на всички относими към делото въпроси за обстоятелствата при които е настъпило процесното ПТП, като изхожда както от фактите посочени в съставения Констативен протокол за ПТП от 19.02.2015г., но и най-вече от крайното местоположение на двете ППС след настъпването на удара между тях. По делото е изготвена и приета тройна САТЕ, изготвена от експертите проф. д.т.н. * С. К., * Ст. М. и * И. И.. При изготвянето на тройната САТЕ, експертите са съобразили мястото на ПТП- път РИНГ 1, на около 3 км от гр. А., К. Б., която се състои от четири платна; деформациите настъпили по товарния и по лекия им автомобил- местоположение, характер, посока и обем; месположението на товарния и лекия автомобил след спирането им след настъпване на ПТП. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, експертите са съобразили посоченото в Констативен протокол за ПТП от 19.02.2015г., но са установили че в него не е посочено мястото на удара. Експертите са приели още, че няма достатъчно данни, от които да се определи скоростта на двете МПС преди удара, но предвид на деформациите и на двете МПС, същите са приели че скоростта им на движение е била малка, както и че те са се движели с относително еднакви скорости. За изготвянето на експертното си заключение, експертите са използвали компютърна симулация, като сочат какво би било положението на двете МПС, в случай че са се движели със корост от 70 км./час., като се установява че то е различно от положението в което двете МПС са намерени след настъпване на ПТП на място. В крайна сметка след използване на компютърна симулация и след анализ и обследване на всички известни по делото обстоятелства от фактическа страна, експертите са приели че удара между двете МПС е настъпил във втората лента за движение, по която се е движела композицията с влекача, при навлизане на л.а. „Ф.“ от първата във втората лента пред товарния автомобил. Експертите са приели също, че при движението на лек автомобил „Ф. П.“, с рег. № ••• във втората лента, той би бил видим за водача на товарния автомобил, като К. е имал възможност да го възприеме чрез системата от огледала за обратно виждане, въпреки че той се е движел в дясна на неговата лента в същата посока на движение. В приетата по делото тройна САТЕ, експертите са отговорили на поставените им вапроси по следния начин: Относно механизма за процесното ПТП и кои са причините за настъпването на същото: На 19.02.2015г. около 17.00 часа водачът Б. К. е управлявал композицията с влекач т.а. В. и полуремарке по магистрален път RING1, км.3, А., в посока Н.. Платното за движение се състои от четири ленти за движение в една посока. Товарната композиция се е движела по втората лента. По същото време по първата пътна се е движил л.а. Ф. управляван от водача М. М.. Водачът на л.а. Ф. е отклонил автомобила наляво към втората пътна лента и така автомобила е навлязъл от първата във втората лента, по която се е движила товарната композиция. Така е настъпил удар в задна лява част на л.а. Ф. и в предната дясна част на т.а. В.. Последвала е ротация на л.а. Ф. в положителна посока (обратна на часовата стрелка) и последващи удари между предната част на т.а. В. и лявата страна на л.а. Ф.. Водачът на т.а. В. е предприел спиране и отклоняване на композицията надясно. Така композицията с влекач т.а. В. и полуремарке и л.а. Ф. са се установили на местата и в положенията видни на фотоснимките. Според експертите, причината за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е това, че водачът на л.а. Ф.- М. М. е навлязъл с автомобила от първата във втората лента на платното за движене на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно т.е. когато там попътно се е движела композицията с влекач т.а. В. и полуремарке. Експертите са дали заключение, че от техническа гледна точка, повредите по двата автомобила са настъпили по механизма описан по-горе, т.е. същите са в причинна връзка с настъпилото ПТП. По въпроса за определяне на приблизителната скорост на движение на двете МПС преди и по време на настъпване на удара, експертите сочат в писменото си заключение че по делото няма достатъчно данни, от които да се определи скоростта на т.а. В. и на л.а. Ф.. Предвид характера на удара, деформациите на двете МПС и това, че след удара, те са били едно до друго следва, следва извода че разликата в скоростите е била малка или че те са се движели с относително еднакви скорости. Анализа на извършената компютърна симулация показват, че най-вероятно скоростта на т.а. В. и л.а. Ф. е била около 70 km/h Експертите са имали задачата да определят и мястото на удара между двете МПС. Сочат в писменото си заключение, че водачът на л.а. Ф. е отклонил автомобила наляво към втората пътна лента и така автомобила е навлязъл от първата във втората лента, по която се е движила товарната композиция. Така е настъпил удар в задна лява част на л.а. Ф. и в предната дясна част на т.а. В.. Сочи се в писменото заключение по приетата тройна САТЕ, че причината за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е това, че водачът на л.а. Ф.- М. М. е навлязъл с автомобила от първата във втората лента на платното за движене на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно т.е. когато там по пътно платно се е движела композицията с влекач т.а. В. и полуремарке. В писменото заключение се сочи, че т.а. В. следва да е бил оборудван с основни външни огледала за обратно виждане (ляво и дясно), като може да е имал и допълнителни широкоъгълни огледала. Въпреки това, конструктивно съществуват т.нар. „мъртви зони“, които не се виждат в огледалата, разположени непосредствено вдясно и частично назад спрямо кабината. При движение във втората лента, водачът на т.а. В. би имал възможност чрез дясното основно огледало или чрез широкоъгълното огледало, да възприеме движещ се автомобил в първата лента, ако той се намира по-назад спрямо кабината. При успоредно движение на л.а. Ф. непосредствено до кабината и предната дясна колона на камиона, съществува сектор, в който автомобилът може да не бъде видян в огледалата. Тази зона обаче е ограничена по дължина и за това, ако двете МПС не са се движил дълго време с еднакви скорости, при по- ранно наблюдение на пътната обстановка чрез огледалата, л.а. Ф. е бил видим за водача на т.а. В.. Прави се уточнение в писмената екстертиза, че ако т.а. В. е оборудван с камери вместо с традиционните огледала, зоната на видимост за водача значително се подобрява. Камерите обхващат по-широк ъгъл от стандартните огледала, включително критичните „мъртви зони“ непосредствено вдясно от кабината и по протежение на ремаркето. При движение на л.а. Ф. в първата лента, той би бил видим на дисплея в кабината. Системата позволява постоянен визуален контрол и при правилно наблюдение водачът е имал възможност да възприеме лекия автомобил в дясната лента. В писменото заключение по тройната САТЕ е посочено каква би била траекторията па лек автомобил „Ф. П." след реализирания удар, ако се приеме, че виновен за инцидента е товарния автомобил и същия е навлязъл в лентата на лекия автомобил. В показаното от извършената компютърна симулация на удара при навлизане на т.а. В. от втората в първата лента, по която се е движел л.а. Ф.. Вижда се, че ако т.а. В. е навлязъл от втората в първата лента, то тогава след удара, композицията с влекач т.а. В. и полуремарке спира почти изцяло в първата лента, което противоречи на показаното на нимките, относно мястото на което двете МПС са се установили след спирането им след ПТП. Отговорено е с писменото заключение и на въпроса- Каква би била траекторията на движение на лек автомобил „Ф. П.“ след реализирания удар, ако се приеме, че виновен за инцидента е лекият автомобил и същият е навлязъл в заеманата на товарния автомобил лента за движение. От приложената компютърна симулация на удара при скорости на двете МПС 70 km/h и удар във втората лента при навлизане на л.а. Ф. от първата във втората лента се вижда, че тогава след удара, композицията с влекач т.а. В. и полуремарке спира изцяло във втората лента, а л.а. Ф. спира до предната му лява част, косо, обратно на движението, което кореспондира напълно със снимките приложени по делото. Експертите сочат в писменото си заключение, че ударът е настъпил в задна лява част на л.а. Ф. и в предната дясна част на т.а. В.. Последвала е ротация на л.а. Ф. в положителна посока (обратна на часовата стрелка) и следващи удари между предната част на т.а. В. и лявата страна на л.а. Ф.. Водачът на т.а. В. е предприел спиране и отклоняване на композицията надясно. Така композицията с влекач т.а. В. и полуремарке и л.а. Ф. са се установили на местата и в положенията видни на приложените по делото фотоснимки. Заключението на ексепертите дадено в тройната САТЕ за причината за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е че водачът на л.а. Ф. - М. М. е навлязъл с автомобила от първата във втората лента на платното за движене на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно т.е. когато там по пътното платно се е движела композицията с влекач т.а. В. и полуремарке. Сочи се, че водачът на л.а. Ф. - М. М. е имал възможност да избегне произшествието, като не навлезе от първата във втората лента на платното за движене когато това не е било безопасно т.е. когато там попътно се е движела композицията с влекач т.а. В. и полуремарке. Дадено е обяснение от тримата експерти с методите на физиката и динамиката, посоките на движение на двете МПС, мястото на първоначалния удар и последващи такива, с позициите на двете моторни превозни средства преди и след първоначалния удар и крайните им положения. Показаното от компютърната симулация на удара при навлизане на т.а. В. от втората в първата лента, по която се е движел л.а. Ф. при скорости на движение 90 и 70 km/h. сочи, че ако т.а. В. е навлязъл от втората в първата лента, то тогава след удара, композицията с влекач т.а. В. и полуремарке спира почти изцяло в първата лента, което противоречи на снимките по делото за установеното местоположение на двете ППС след настъпилото ПТП. Приложена е към експертизата и компютърна симулация на удара при скорости на двете МПС 70 km/h и удар във втората лента при навлизане на л.а. Ф. от първата във втората лента. Вижда се, че тогава след удара, композицията с влекач т.а. В. и полуремарке спира изцяло във втората лента, а л.а. Ф. спира до предната му лява част, косо, обратно на движението, което кореспондира напълно със снимките приложени по делото. Компютърните симулации са изготвени съгласно законите на физиката. За да бъде онагледен в мащабни скици, от която да станат ясни движенията, ъглите на завиване, позициите на двете моторни превозни средства; скоростите на моторните превозни, следва да бъдат определени по метода на К.. на база общата им маса, силите на отклонение и други определяеми технически параметри. Приложена е компютърна симулация на удара при скорости на двете МПС 70 km/h и удар във втората лента при навлизане на л.а. Ф. от първата във втората лента. Вижда се, че тогава след удара, композицията с влекач т.а. В. и полуремарке спира изцяло във втората лента, а л.а. Ф. спира до предната му лява част, косо, обратно на движението, което кореспондира напълно със снимките приложени по делото. При симулацията са взети предвид всички известни данни по делото. При разпита на експертите в открито съдебно заседение, същите изцяло поддържат изготвената и представена от тях тройна САТЕ. Във връзка с изследвания Констативен протокол за ПТП от 19.02.2015г. и поставените на схемата стрелки, указващи посоката на движение на двете МПС, експертите изказват становище, че вероятно органите посетили мястото на ПТП са отразили, че удара между двете МПС може да е настъпил както във втората, така и в първата лента за движение, тъй като същите не са били очевидци на реализираното ПТП. Поясняват че заключението им се основава и на законите на физиката/на Нютон/, като са съобразили огромната разлика в масите на двете МПС, като ако удара е настъпил в първата най- лява лента за движение, то местопожението и на двете МПС след удара би се изместило значително на дясно, като това е ясно и без извършената компютърна симулация. Пояснява се още че макар да не са направени конкретни изчисления/поради липса на поставена такава задача/, то предприетата маневра на лекия автомобил м. „Ф.“ наляво е започнала около 30-40м. преди удара. Товарният автомобил до момента на удара не е имал отклонение в посоката си на движение. Такова отклонение леко надясно е последвало след настъпването на удара. При разпита на експертите в съдебно заседание, същите поясняват защо не са дали в заключението си вариант при който е възможно удара да е настъпил на границата между двете пътни платна, при едновременна смяна на лентите и за двете МПС. Експертите сочат, че това е невъзможно да се случи и удара да е настъпил на разделителната линия между двете платна. Тогава товарния автомобил нямало да спре, щял да се отклони надясно и полуремаркето е щяло да навлезе в първата лента за движение. Експертите сочат, че може шофьорът на товарния автомобил да е имал намерение да навлезе в дясната лента, но ударът между двете МПС е настъпил преди това и той не е успял да навлезе в първото платно за движение, ако изобщо е искал да извършва такава маневра. В заключение експертите поясняват че при компютърната симулация, изследвани са и други междинни варианти на посочените в експертиза, но е установен единствено възможния вариант, при който двете МПС биха се озовали на местата на които са намерени след удара и след настъпване на ПТП. Представавителят на Гаранционен фонд- адв. И. е оспорила заключението на експертите по тройната САТЕ като непълна, като възвразява че писменото заключение не е изготвено в съответствие с показаното на схемата в приетия като доказателство Констативен протокол за ПТП от 19.02.2015г., доколкото не е представен вариант при който и двете МПС сменят посоката си на движение и тръгват да навлизат в платното в което се движи другото МПС, като е поискана допълнителна тройна САТЕ. Въззивният съд е уважил искането на страната, като е допуснал и назначил допълнителна тройна САТЕ, възложена на същите вещи лица, за да се отговори на допълнитления въпрос, поставен от пълномощника на Гаранционен фонд в протокола от проведеното открито съдебно заседание. По делото е изготвена, изслушана и приета допълнителна тройна САТЕ, изготвена от същите експерти, с която е даден отговор на допълнитления въпрос, поставен от жалбоподателят по делото, чрез неговия процесуален пълномощник. Приложена е с допълнителна тройна САТЕ- компютърна симулация на удара при скорости на двете МПС 70 km/h и удар при едновременно отклоняване на двете МПС едно към друго чрез смяна на посоката на движение и удар върху линията разделяща двете ленти. Видно е от писменото заключение на експертите по допълнителната тройна САТЕ, че има разлика в мястото на спиране на композицията според симулацията и действителното място според снимките, като според симулацията след удара композицията с влекач т.а. В. и полуремарке спира изцяло в първата лента, а л.а. Ф. спира отдясно на композицията върху първата лента и лентата за принудително спиране, т.е. не е налице съответствие с начина по който двете МПС са спрели и са се установили на място след настъпване на ПТП. При проведения от въззивния съд разпит на експертите чрез видоконферентна връзка, като същите са отговорили на допълнително поставената им задача, но поддържат първоначалното си заключение по делото, а именно че лекият автомобил е извършил маневра за промяна на движението си към втората лента за движение, където в същата посока се е движел товарния автомобил, но товарният автомобил не е извършвал промяна на посоката на движението си преди настъпването на удара, като са категорични че и без провеждането на компютърна симулация, това се потвърждава изцяло от законите на физиката, най-вече закона за действие и противодействие. При устните състезания пред въззивната съдебна инстанция, рпи повторното разглеждане на делото и с писмена защита представена в указания от съда срок, пълномощникът на ГФ- адв. И.- П., оспорва изцяло заключението на експертите по изготвената първоначална и допълнителна тройна САТЕ и моли съда да уважи предявения иск на Гаранционен фонд, за размера за който е предявен, ведно с присъждането на законните лихви, считано от подаване на ИМ до окончателното изплащане на дължимото. Алтернативно и в случай на съпричиняване от страна на водача на лек автомобил „Ф. П.“, с рег. № •••, по преценка на съда, поддържа се предявения иск да бъде уважен за 1/ 2 част от претендирания размер. Пълномощникът на въззиваемия- адв. С. при становището си по съществото на делото и в писмена защита представена по делото, моли съдът да отхвърли предявения иск от Гаранционен фонд като недоказан и неоснователен. Претендират се и разноските, направени при повторното разглеждане на делото от ОС Благоевград и тези направени пред ВКС на РБ. Въззивният съд, след като съобрази събраните пред първоинстанционния съд доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, заявените основания с исковата молба пред първоинстанционния съд, доказателствата събрани при разглеждането на делото пред въззивната съдебна инстанция, въз основа на вътрешното си убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК, излага следните правни съображения: При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящата въззивна инстанция констатира, че обжалваното решение на РС Благоевград е валидно. Постановено е от определения със закон съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил, а с оглед пълния обхват на обжалването е и допустимо. По допустимостта: Предявеният регресен иск на Гаранционния фонд, след като е възстановил на компенсационен орган на държава-членка изплатеното на увреденото лице обезщетение за вреди от ПТП, причинено от МПС с обичайно местопребиваване в Република България, за което в двумесечен срок от настъпването на ПТП не е установен застрахователят на гражданската отговорност на водача му е процесуално допустим, предвид поддържаните в исковата молба твърдения. Искът е предявен на 15.06.2.2021г. от процесуално легитимиран ищец- Гаранционен фонд, срещу процесуално легитимиран ответник- водач на МПС без валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към датата на ПТП, осъществило се на 19.02.2015г. в Кластво Б.. За регресния иск на Гаранционен фонд срещу български гражданин, за възстановяване на платеното от компенсационния орган обезщетение на увреденото лице за настъпили имуществени вреди от ПТП, причинени от МПС без валидна застраховка "ГО", е приложим българският закон, действащ към момента на възникване на регресното право. Съдът намира, че моментът на възникване на регресното право е моментът на настъпване на вредоносното събитие, като с извършване на плащането настъпва изискуемостта на регресното вземане /така Решение № 20/02.04.2021 по дело № 2695/2019 на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 1084 от 29.10.2021 г. на САС по в. гр. д. № 1321/2021 г. /. По основателността: Съобразно датата на настъпване на процесното ПТП, правоотношенията във връзка с регресното право на ГФ следва да бъдат уредени съобразно отменения Кодекс на застраховането, поради което съдът намира, че предявеният иск е с правно основание чл. 288а ал. 3 КЗ ; във вр. чл. 288а, ал. 1, т. 1 от КЗ ; във вр. чл. 288, ал. 12 от КЗ ; , във вр. чл. 45 от ЗЗД. С Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 16 септември 2009г. относно застраховката "Гражданска отговорност", при използването на МПС и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, с цел да се гарантира, че увреденото лице няма да остане без обезщетението, на което има право, в чл. 10 се предвижда създаването на орган за изплащане на обезщетения, към който увреденото лице да може да предяви претенция, когато не е било изпълнено задължението за застраховане на превозното средство, причинило увреждането. Съгласно чл. 25, ако в двумесечен срок от произшествието не е възможно да се установи застрахователното предприятие, е предвидено право на увреденото лице да предяви претенцията си пред органа за изплащане на обезщетения в своята държава-членка по местопребиваването си. Ролята на органа за изплащане на обезщетения се състои в уреждане на претенцията по отношение на всички претърпени от увреденото лице вреди в случаите, които могат да бъдат обективно установени, поради което дейността на този орган се ограничава до проверка дали е отправено предложение за обезщетение по установения ред и в предвидените срокове, без да се прави преценка по същество - т. 48 от Преамбюла на Директивата. Предвидено е органът за изплащане на обезщетения да има право на суброгация, в случай че е обезщетил увреденото лице, като за да бъде улеснено упражняването на правата на този орган, е предвидено той да има право на автоматично възстановяване на сумата от гаранционния фонд в държавата-членка, в която обичайно се намира превозното средство, който се явява краен платец на сумата, която се изплаща на увреденото лице, като задължението му за заплащане на обезщетението е съчетано със суброгация на гаранционния фонд в правата на увреденото лице, и право на регрес срещу виновното лице. Така приетите насоки с Директива 2009/103/ЕО са имплементирани във вътрешното ни законодателство в КЗ с разпоредбата на чл. 288а на КЗ вр. чл. 288 КЗ , а след това и в чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ, чл. 558 КЗ и чл. 559 КЗ. Настоящият съдебен състав съобразява и споделя приетото в Решение № 20/02.04.2021г. по дело № 2695/2019 на ВКС, II т.о., поради което приема, че моментът на възникване на регресното право е моментът на настъпване на вредоносното събитие-19.02.2015г., (тъй като още в този момент е известно, че увреждащото МПС не е застраховано по застраховка "Гражданска отговорност), като с извършване на плащането от Гаранционния Фонд настъпва изискуемостта на регресното вземане. По делото не е спорно и се установява от събраните доказателства, че Бюрото на Б. автомобилни застрахователи е поискало от НББАЗ реинбурсиране на заплатени от него на увредено лице обезщетения и направени разходи във връзка със същото, като българският компенсационен орган е възстановило претендираните суми. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО и параграф

53

от Преамбюла на същата директива, имплементирани във вътрешното ни законодателство, краен платец на сумата, която е изплатена на увреденото лице от органа за изплащане на обезщетения на страната-членка по местопребиваване на увреденото лице, е ищецът Гаранционен фонд. Именно ищецът е имал задължението за автоматично реимбурсиране на сумата, без да прави преценка по същество на искането за обезщетение на пострадалото лице. Съгласно чл. 3, т. 3 от Вътрешните правила на Съвета на Бюрата, бюрото, на територията на което е настъпило произшествието, е упълномощено да урежда всяка претенция – по взаимно съгласие, чрез извънсъдебно споразумение, или по съдебен ред /като самото то няма провомощия да инициира процедури за извънсъдебно и съдебно уреждане на претенциите, а само може да бъде ответник по инициирани от увреденото лице такива процедури/, като претенциите се обработват от компетентното бюро при условията на пълна автономия, и като му се признава изключителна компетентност по всички въпроси, отнасящи се до приложимото право на страната, в която е настъпило произшествието и уреждането на претенцията. Като е бил безусловно задължен като краен платец /в 15-дневен срок от постъпване на искането, съгласно чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд/ да реимбурсира изплатените суми за обезщетение и разноски от компетентния орган за изплащане на обезщетение по местопребиваването на увреденото лице, без да има правомощие да прави проверка по същество, ищецът- Гаранционен фонд е изпълнил задължението си за реимбурсиране, с което се е суброгирал в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и разходите за определянето и изплащането му. Съгласно чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за: имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Нормата на чл. 288а, ал. 1, т. 1 КЗ предвижда, че Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят. Според чл. 288, ал. 12 КЗ , към който препраща чл. 288а, ал. 3 КЗ след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2 фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8. С оглед изложеното се налага извод, че встъпването в правата на увредения от страна на Гаранционния Фонд срещу делинквента се обуславя от установяването на следните факти: 1.възникване на застрахователно събитие ПТП на територията на Република България или на територията на друга държава членка, причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на Република България; 2. липса на застрахователен договор за застраховка "Гражданска отговорност"; 3.причинени от виновното поведение на ответника вреди и техният размер; 4. причинна връзка между механизма на ПТП и нанесените вреди; 5. изплатено застрахователно обезщетение от компенсационен орган на държава-членка; 6. възстановяване на изплатените суми от Гаранционен фонд. При наличието на тези предпоставки Гаранционен фонд, като лице изпълнило чужд дълг, разполага с регресен иск срещу прекия причинител на вредата и може да се суброгира в правата на увреденото лице до размера на изплатеното обезщетение. В случаите, когато по силата на международен договор, респ. споразумение /каквото е сключеното на основание чл. 6 от Четвърта моторна директива 2000/26/ЕЕС Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционни фондове/, националният компенсационен орган е възстановил на компенсационния орган на държавата членка изплатеното от него обезщетение, той встъпва в правата му спрямо Гаранционен фонд. Съгласно КЗ за Република България този компенсационен орган е НББАЗ, който възстановява пълния размер на платеното обезщетение на компенсационния орган в държавачленка и встъпва в правата на увреденото лице спрямо Гаранционния фонд в случаите на незастраховано моторно превозно средство. Гаранционен фонд се явява краен платец на обезщетението за вреди по смисъла на чл. 288 а от КЗ и възстановява сумите, изплатени от бюрото. Въззивният състав на ОС Благоевград, при повторното разглеждане на делото пред въззивната съдебна инстанция, след самостоятелен анализ и оценка на събраните по делото доказателства, включително след преценка на заключенията на експертите по приетите повторна единична и тройна САТЕ и допълнителна такава, намира че в настоящия случай се установява по несъмнен начин осъществения състав на на чл.288, ал.1,т.2, б.“а“ КЗ - пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на държава-членка на ЕС- К. Б., виновният водач на МПС /български гражданин, чието превозно средство, обичайно се намира на територия та Р България/ не е разполагал с валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от него товарен автомобил „В.“, с рег. № ••• и поради това компенсационният орган на държавата-членка, където е настъпило събитието, е обезщетила увреденото лице за вредите, което от своя страна е задължило ГФ чрез НББАЗ да възстанови изплатените суми, ведно с разходите на пострадалото лице, на чуждия компенсационен орган и тези на НББАЗ. Размерът на дължимите обезщетения, както бе отбелязано погоре, е регламентиран от сключените споразумения между компенсационните органи на страните- членки, като определянето му е единствено в компетентността на страната, където е настъпило ПТП. В тази насока следва да се посочи, че по делото въз основа на събраните писмени доказателства са установени вида и размера на изплатеното обезщетение. Ищецът е провел успешно доказване и на факта на изплащане на същото на белгийския компенсаторен орган, за който факт са събрани по делото безспорни писмени доказателства. Несъмнено основателността на предявения от ГФ регресен иск срещу деликвента, имплицитно се намира в причинна връзка с пълното и пряко доказване по елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане/противоправно деяние на ответника, вреди и причинно-следствена връзка между деянието и вредите/. Действително в т. 48 от Преамбюла на Директива 2009/103/ЕО от 16.09.2009г. относно застраховката "Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, е посочено, че ролята на органа за изплащане на обезщетения се състои в уреждане на претенцията по отношение на всички претърпени от увреденото лице вреди само в случаи, които могат да бъдат обективно установени, и поради това дейността на този орган следва да се ограничава до проверка дали е отправено предложение за обезщетение по установения ред и в предвидените срокове, без да се прави преценка по същество. Посоченото правило обаче е предвидено с оглед осигуряване пълно обезщетяване на пострадали при ПТП лица в най-кратък срок, но то не е приложимо в отношенията с виновния водач и особено в хипотезите на съдебно предявен регресен иск срещу него. Виновният водач не е адресат на задълженията, възникващи за националните застрахователни бюра, съответните органи за изплащане на обезщетения и гаранционните фондове на страните-членки при имплементиране правилата на директивата в съответното национално законодателство и споразуменията между тях. При предявяване на регресния иск срещу виновния водач Гаранционният фонд дължи да докаже всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност на водача, причинил ПТП, съобразно с правилата на българското процесуално право. Деликвентът от своя страна може да противопостави на ищеца- ГФ, всички свои правоизключващи или правопогасяващи възражения, с които се оборва презумцията за виновност по чл. 45 ал.2 от ЗЗД. В настоящия случай още с отговора на ИМ пред първоинстационния съд и в срока по чл. 131 от ГПК, наведено е възражение от ответника Б. К., чрез пълномощника му по делото- за невиновност за настъпване на процесното ПТП на територията на К. Б., като е оспорена и доказателствената сила на съставения Констативен протокол за ПТП от 19.02.2015г. Така със своевременно наведеното възражение, във връзка с решението дали е реализирана регресната отговорност на ответника по делото, повдигнат е като спорен по делото въпроса за вината на българския водач за настъпването на ПТП, реализирано на 19.02.2015г. в К. Б.. Обвързан от оплакванията наведени с въззивната жалба, настоящият състав на ОС Благоевград следва да реши дали е установено и доказано по безспорен и несъмнан начин осъществяването на деликт- противоправно поведение на българския водач за настъпването на процесното ПТП, както и да бъде даден отговор- налице ли е виновно поведение на Б. К., което да се намира в причинна връзка с настъпилите за МПС на чуждия гражданин материални щети. Въззивният съд на ОС Благовеград при повторното разглеждане на делото следва да сподели изводите на първоинстанционния съд, както и на въззивният състав на съда при първоначалното разглеждане на делото, макар и поради други мотиви- за недоказаност на виновно и противоправно поведение на българския водач Б. К., което да е довело до настъпването на ПТП на 19.02.2015г., реализирано на път РИНГ 1, на около 3 км от гр. А., в К. Б.. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът следва да докаже по реда на пълното и главно доказване всички кумулативни предпоставки на предявената претенция по чл. 288а, ал. 3 КЗ , вр. чл. 288, ал. 12 от КЗ . В случая е установено настъпването на процесното ПТП на сочената в исковата молба дата и място; причинените имуществени вреди, получени в причинна връзка с настъпилото ПТП; изплащането на застрахователно обезщетение от компенсационен орган на държава-членка; възстановяване на изплатените суми от Гаранционен фонд. Ищецът обаче не е ангажирал убедителни доказателства относно елементите на твърдяния деликт, като изложените в исковата молба обстоятелства в тази връзка са били изрично оспорени от ответника. Представените писмени доказателства, включително тези пробщени по делото по реда на чл. 614 от ГПК, както и приетия но оспорен от ответника Констативен протокол за ПТП от 19.02.2015г., не съдържат категорични констатации относно важни и относими към отговорността на водача на товарния автомобил обстоятелства- с каква скорост са се движили товарния и лекия автомобил; променяна ли е посоката на движение на всяко от участващите в ПТП моторни превозни средства; къде е настъпил удара между товарния автомобил В. с ДКН ••• и лек автомобил „Ф. П.“, с рег. № •••. Други доказателствени средства, установяващи посочените обстоятелства, не са ангажирани при първоначалното разглеждане на делото от друг състав на ОС Благоевград. В изпълнение на дадените от ВКС на РБ задължителни указания на съда при повторното разглеждане на делото, настоящия състав на ОС Благоевград допусна и прие повторна СТЕ, както и тройна САТЕ и допълнителна такава. Въззивният съд напълно възприема заключенията на експертите по тройната САТЕ, които по категоричен начин потвърдиха заключението на експерта по допуснатата на осн. чл. 201 от ГПК- повторна САТЕ. Противно на доводите на въззивника, съдът намира че заключението на автотехническата експертиза установява по категоричен начин релевантните спорни по делото факти относно участието на водачите на товарния и лекия автомобил в процесното ПТП, респективно- относно установяване на конкретния механизъм, обстоятелствата и причините за настъпване на инцидента. Съдът намира че приетите заключения на експертите при повторното разглеждане на делото пред въззивната съдебна инстанция, не се намират в противоречие и със събраните по делото писмени доказателства, включително с приетия Констативен протокол за ПТП от 19.02.2015г. Въззивният съд е изходил от обстоятелството, че единствено безспорно от фактическа страна е мястото на което двете участващи в настъпилото ПТП превозни средства са се установили след удара помежду им. На експертите по допуснатите и приети тройни САТЕ е поставена задача, при използване на съответните формули и на компютърна симулация, да отговорят на въпроса каква е приблизителна скорост на двата автомобила, променянана ли е посоката на движение на всеки един от участващите ППС, къде е мястото на удара между двете МПС, като изходят от местоположението на МПС след настъпване на ПТП, за което по делото са събрани сигурни писмени доказателства. Категорични са заключенията на експертите, че за да се установят на мястото на което ППС са спрели след настъпилото ПТП, ударът между тях е настъпил в платното за движение на товарния автомобил. Иначе при съотношението на масата на МПС, не би се стигнало до инерционните сили на завъртане на лекия автомобил и обръщането му обратно по посоката на движение след което се е озовал в платното на движение на товарния автомобил. Безспорно от вида и характера на уврежданията на двете МПС, установено е по несъмнен начин от писмените доказателства по делото, че първият удар върху лекия автомобил „Ф. П.“, е между него и предната дясна част на товарния автомобил, като удара е бил след центъра на тежестта на същия, поради което е започнало завъртане в посока обратна на часовниковата стрелка, след което са последвали още два удара с предната част на товарния автомобил. Експертите изключват всички останали изследвани възможности, с оглед установеното по безспорен начин местоположение на ППС-та след удара. Така изложените доводи на експертите от тройната САТЕ и допълнителната такава, категорично налагат извода, че от една страна товарният автомобил не се е движел с превишена за пътния участък скорост, като същият не е поменял посоката си на движение и не е напускал платното си, освен след удара- когато незначително отклонил движението си вдясно. Въззивният съд намира, че заключенията на експертите по тройната експертиза се доказват не само от извъшените компютърни симулации, но същите се потвърждават и от законите на физиката, досежно взаимодействието при удар между две тела с различна маса и силите на действие и противодействие между тях. Категоричните изводи на експертите по приетата тройна САТЕ опровергават по несъмнен начин твърденията за виновно и противоправно поведение на българския водач на товарния автомобил „В.“ с ДКН •••. Установяване се също така по несъмнен начин, че вина за настъпилото ПТП има единствено белкийският водач на лек автомобил „Ф. П.“, с рег. № •••, който поради неустановени причини е навлязал в лентата на движение на товарния автомобил, по начин и в момент, когато това не е било безопасно за останалите участници в движението. По силата на разпоредбата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД, във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до докаване на противното. Касае се за оборима законова презумпция, при която се размества тежестта на доказване- същата е върху ответника по делото който следва при пълно и главно доказване да я опровергае. Въззивният съд намира че в настоящия случай това е успешно извършено, тъй като не се установява и доказва както противоправно поведение от страна на ответника по делото, така и наличие на вина у водача на товарния автомобил за настъпването на процесното ПТП. При изложените съображения, предявеният иск по чл. 288а ал. 3 КЗ ; във вр. чл. 288а, ал. 1, т. 1 от КЗ ; във вр. чл. 288, ал. 12 от КЗ ; , във вр. чл. 45 от ЗЗД, е недоказан и следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Следва на осн. чл. 271 ал.1 от ГПК, обжалваното решение на РС Благоевград да бъде потвърдено като правилно и обосновано. По разноските:

–

Пред настоящата въззивна инстанция при повторното разглеждане на делото, съставът на ОС Благоевград при съображенияти изложени в мотивите към постановеното решение, намери въззивната жалба за неоснователна. Следва на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК да бъди осъден жалбоподателя- Гаранционен фонд, да заплати на ответника Б. К., сумата 547.69 евро/1124лв./, за сторените разноски за адвокатски хонорар пред настоящата съдебна инстация, съобразно представен по делото Договор за правна защита и съдействие и пълномощно и списък на разноските по чл. 80 от ГПК, както и сумата 298.59евро/584лв./ за разноски за вещо лице.

–

Съгласно разпоредбата на чл. 294 ал. 2 от ГПК, въззивният съд е длъжени при повторното разглеждане на делото, да присъди и разноските направени от страните пред касационната инстанция. С оглед на изхода от делото пред ВКС на РБ, следва да бъде осъден Гаранционен фонд, да заплати на Б. К., сумата 843.63 евро/1650лв./ за сторените пред касационната инстанция разноски за адвокатски хонорар, съобразно представен договор за правна помощ и защита и списък по чл. 80 от ГПК.

Цитирани разпоредби

42