Решение № 441 от 5.8.2024 г. на Районен съд - Казанлък по дело № 2518/2022 г.

честота на предоставяне на обучението /три пъти в годината по три месеца/;

място на предоставяне на обучението /учебните зали на ЦПО „А.” и Производствена база №3/;

материалната база /калкулираните инвестиционни разходи/ и

ангажираните преподаватели и техните възнаграждения /изчислени на тримесечна база за двамата обучителни, ведно със заплатите и всички осигурителни плащания/ логичната цена за този курс се превръща във функция на броя привлечени и успешно завършили курсисти. Логичната цена е онази пазарна стойност, която се явява необходима и достатъчна за възвръщане на направената инвестиция през съвкупното пазарно търсене на обучителната услуга на принципа на обективизирана договореност на добрата воля между страните „купувач” и „продавач” на оо./и. В случая има две „логични цени”: „по време на” и „след” датите на потребление на образователната услуга. При отчитане размера на инвестиционното вложение на ЦПО „А.” и обучителен цикъл от 3 месеца, необходим за успешно завършване на курса: при девет курсисти /пилотната група, в която е участвал А. С./ логичната цена по време на „потреблението” на образователната услугата е 20151 лв. на курсист; при нарастване на „потреблението” на образователната услуга - от 60 успешно завършили курсисти - логичната цена се определя към датата на изготвяне на експертизата (след датите на потребление на образователната услуга) е в размер на 4 308 лева на курсист. При подписан договор за обучение ••• г. за сумата от 5000 лв., по време на потреблението на услугата договорената цена е с 15151 лв. под логичната цена, а към датата на изготвяне на експертизата е с 692 лв. над логичната цена поради пазарния ефект на нарасналото потребление на образователната услуга и повече курсисти. Заключението е оспорено от ответника. В показанията си свидетелят св.Г. И. П. сочи, че започнал заедно с А. С. обучението в “А.“ ЕООД. Преди обучението от четири години работел в “А.“ ООД като машинен оператор и решил да се преквалифицира на T.. Служител от човешки ресурси на работодателя и прекият му началник му предложили обучение в “А.“ ЕООД. За обучението в “А.“ ЕООД подписал договор за обучение по професия „П. •••“. Цената на обучението му била 5000 лв., която заплатил като парите му били дадени от “А.“ ООД. След приключване на обучението останал да работи в “А.“ ООД и в момента работи като М.. “А.“ ЕООД се намирало на третия етаж на административната сграда на “А.“ ООД. По време на обучението не работел, но получавал трудово възнаграждение. Обучението се провело на два етапа. Групата била от 10 човека като имало технолози, •••и и чертожници. След около месец и половина започнал вторият етап от обучението, провеждано от П.К.- главен T. в “А.“ ООД, който бил преподавал в “А.“ ЕООД. Първата част на обучението включвало теория и практика със софтуера на “А.“ ООД, като на теория и на практика се научили да създават резервни части за производството на “А.“ ООД. Във втората част създавали самите чертежи чрез софтуера като програма за физическа машина за професията за Т.. Първата част изпитите провел Д.М., а на втората -П.К.. Било му издадено удостоверение за завършено обучение за професията “Т.“ на машини с цифрово програмно управление. Когато искал да се преквалифицира, работодателят му предложил да го обучи за позиция, на която искал и то било безплатно. От тези 10 човека, които били в групата на обучението, в момента във фирмата работели трима от тях. Уменията, които придобил в този курс му давали възможност да работи и на други места, които ползват същият софтуер за работата, на който се обучавал. Обучението му било от м.••• г. Нямал впечатления за това, за какво са се споразумели А. С. и “А.“ ЕООД или А. С. и “А.“ ООД, тъй като при всеки било индивидуално и се случвало между работодателя и работника. От така установеното съдът прави следните правни изводи: Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД е предявен в законоустановения едномесечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като срещу издадената по ч.гр.д.№1913/2022 г. по описа на РС-К. заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, длъжникът е подал възражение по чл.414 от ГПК. Съгласно чл.18, т.6 от Закона за професионалното образование и обучение /ЗПОО/, центровете за професионално обучение са част от институциите в системата на професионално образование и обучение, а съгласно чл.22, ал.3 от ЗПОО ищецът е частен център за професионално обучение. Съдържанието на гражданския договор се подчинява на принципа на договорната свобода по чл.9 от ЗЗД, като при договора за изработка в разновидността му на договор за услуга страните следва да уговорят предмета на услугата - с договора за изработка или услуга. При договора за изработка престацията се определя по волята на договарящите, като изпълнението се изразява в предоставяне на резултата от труда на изпълнителя. Правната уредба на договора за изработка е в чл.258- чл.269 от ЗЗД. По своята правна същност договорът за изработка е неформален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден, като при учреденото от него материално правоотношение за изпълнителя са породени две основни облигаторни задължения – да извърши възложеното в срок и без отклонение и недостатъци, и да предаде работата на възложителя, а за възложителя – да приеме (одобри) извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя - арг.чл.258 от ЗЗД и чл.266, ал.1, изр.1 от ЗЗД. В случая между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключения между тях ••• г. договор за оо., представляващ подвид на договор за изработка. Ответникът е въвел правоизключващи възражения за нищожност на договора за оо.. Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2, предл.последно от ЗЗД нищожни са всички привидни договори. Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани, както постановява договорът. Когато волята на страните по сключеното съглашение е само да се създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения в сключеното съглашение, симулацията е относителна. В случая възражението е за наличие на абсолютна симулация. По правило симулацията се доказва с обратен документ /контралетър/, който по своето съдържание е договорен и нарочен, т.е. съставен за нуждите на самата сделка, и следва да отразява истинските отношения между всички страни по нея. Обратният документ може да представлява и едностранно писмо до другата страна, но да е получено от нея и да е възприето от същата, т.е. страната да не му се е противопоставила изрично. В случая обратният документ /писмо/ следва да има съдържание, даващо яснота за действителните намерения и отношения между страните -доставчика на образователната услуга и обучаваното лице, с ясно декларирано от същите намерение и лична уговорка, че сделката е привидна. При липса на обратен документ симулацията може да се докаже и чрез други доказателствени средства, вкл. чрез гласни доказателства, но последните са допустими само при наличие на начало на писмено доказателство по смисъла на чл.165, ал.2 от ГПК, изходящо от страна по сделката, или да са налице нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението за симулация т.е. документ, който не разкрива сам по себе си симулацията /не съдържа признание за нея/, но от текстът му може да се съди, че е възможно страните по сделката да не са желали настъпването на последиците й и да са направили волеизявленията привидно / в т.см. решение №544/06.01.2011 г. по гр.д.№1053/2010 г. на ВКС, II г.о., решение №39/02.05.2018 г. по гр.д №1859/2017 г. на ВКС, I г.о. и др.). По делото не са наведени твърдения и в тази връзка представени писмени доказателства, имащи характер на обратно писмо или начало на писмено доказателство, поради което гласните доказателства са недопустими и не следва да бъдат обсъждани. Ищецът е насрещната страна по процесния договор за оо. и доколкото няма доводи и доказателства между него и третото неучастващо по делото лице- “А.“ ООД да е налице договор за осъществяване на обучение чрез работа /дуална система на обучение/ и между ответника и третото неучастващо лице- работодателят “А.“ ООД да е сключен договор по чл.230, чл.234 или чл.235 от КТ, то правните последици относно възникването и прекратяването на трудовото правоотношение касаят единствено ответника и работодателя му. Приетите по делото писмени доказателства относно трудово правоотношение между ответника и работодателя му -“А.“ ООД като трето неучастващо по делото лице са части документи по смисъла на чл.180 от ГПК и не представляват “начало на писмено доказателство“ по чл.162, ал.2 от ГПК. За да съставлява “начало на писмено доказателство“, документът следва да изхожда от противната страна / т.е. в случая от ищеца/, а не от опровергаващата страна. Ищецът и третото лице “А.“ ООД са двете юридически лица със самостоятелна правосубектност и различен предмет на дейност, и отношенията на всяко едно от тях с ответника съществува самостоятелно и независимо едно от друго. Затова обстоятелствата, свързани както по повод сключването на трудовия договор, така и във връзка с неговото прекратяване са ирелевантни към предмета на настоящото дело. За опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ са недопустими свидетелски показания- арг. чл.164, ал.1, т.6 от ГПК поради което и съдът не обсъжда показанията на разпитаните по делото свидетели като недопустими за установяване симулативния характер на процесния договор за оо.. С оглед на гореизложеното следва, че по делото не е представен документ, който да създава вероятност за наличие на абсолютна симулация на договора за оо. от ••• г., както и липсва документ, който пряко да доказва такава привидност, поради което възражението на ответника е неоснователно. Съгласно чл.26, ал.1 от ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. Една сделка е нищожна, когато противоречи на императивна правна норма. Нищожният, поради противоречие със закона договор пряко цели постигане на забранен резултат чрез нарушаване на императивни правни норми; при заобикалянето на закона непозволеният резултат се постига чрез сключване на един или няколко договора, които сами по себе си са позволени и не нарушават закона. Основанието за нищожност "противоречие със закона" е общо и е налице само тогава, когато конкретното нарушение на закона не е предвидено като специално основание за недействителност, каквито са тези по чл.26, ал.2 от ЗЗД и чл.27 от ЗЗД / решение № 100/31.07.2013 г. по гр. д. № 443/2012 г. на ВКС, IV г. о./. В съдебната практика противоречието с добрите нрави при сключването на сделките се свързва с нарушаване на общо възприетите в обществото нравствено-етични морални правила, които, наред с императивните законови правила, слагат граница на договорната свобода, предвидена с разпоредбата на чл.9 от ЗЗД. При възмездните сделки, доколкото престацията на едната страна предполага насрещно задължение, съответстващо на полученото, то от значение за преценката дали сделката не противоречи на добрите нрави е изследването на еквивалентността при размяната на дължимото. Като се държи сметка за признатата от законодателя свобода на договаряне и липсата на законова забрана да се договаря изпълнение на парично задължение в размер под или над обичайния за подобни случаи, за да се приеме, че е налице съставът на чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД по отношение на конкретната сделка, следва неравностойността на престациите да е в степен близка до изобщо липсваща насрещна такава. В случая с възникналата между страните договорна връзка ищецът се е задължил да организира и проведе обучение по професия •••, специалност П. и издаде удостоверение, свидетелство за придобита професия при успешно положен изпит в края на обучението срещу възнаграждение от 5000 лв. Процесният договор е граждански и отношенията се уреждат по правилата на ЗЗД и ЗПОО. От писмените доказателства, в т.ч. 2 бр. справки от 15.02.2023 г. и 20.03.20023 г. на ТД на НАП П. за актуално състояние на всички действащи трудови договори за периода от 01.01.2020 г. до ••• г. и от 01.11.2021 г. до ••• г., и списъка на обучените лица за периода от 01.11.2021 г. до ••• г. се установява, че всички 13 лица, преминали обучение в “А.“ ЕООД са били, а част от тях са и в трудови правоотношения с третото неучастващо по делото лице- “А.“ ООД, от което следва, че специалностите по професиите в т.ч. •••, предлагани от ищеца са тези, които се търсят от този ЦОП. От заключението на СОЕ, което съдът кредитира, тъй като срещу експертизата не е проведено насрещно доказване от ответника, който не е заявил доказателствени искания във връзка с оспорването / чл.200, ал.3 от ГПК и чл.201 от ГПК/ се установява, че от 2021 г., когато е сключен договорът, ищецът реално е извършвал и извършва за професионално обучение с пълния обем от права да извършва обучителни услуги по лицензираните професии, специалности и професионални квалификации, описани в Лицензията, включително с професия „•••”, код •••, специалност „П.”, код •••, трета степен по професионална квалификация, в пазарни условия, разполага с подходяща материална база, лицензирани програми и всички необходими условия за провеждане на съответното обучение, а договорената с ответника цена на обучението е икономически логична и обоснована по релевантните икономически показатели в началото на функциониране на доставчика е била занижена с оглед на първоначалните му инвестиции. С оглед на това, създаването на частна обучаваща институция - Център за професионално обучение, която дава възможност за обучение на кадри за конкретни професии в индустриален отрасъл - •••ингова, производствена и търговска дейност в областта на машиностроенето, който е предмет на дейност на дружеството - едноличен собственик на капитала на обучаващото юридическо лице ползва, както лицата търсещи професионална реализация в тази сфера, като им предлага възможност да придобият необходимите знания, умения и компетентности, да се реализират и предвид монополното си положение в областта през 2021 г., за конкретната специалност „П.“, цената за процесното обучение, която не е нормативно регулирана, а следва пазарната и търговска логика, наличието на нееквивалентност следва да бъде отречено. Съдът счита, че договорът за оо. не противоречи на закона и на добрите нрави, поради което възражението е неоснователно. Липса на волеизявление или съгласие по смисъла на чл.26, ал.2, пред.второ от ЗЗД е налице, когато волеизявлението е направено при “съзнавано несъгласие“ без намерение за обвързване. Няма намерение за обвързване, когато съгласието е изтръгнато чрез насилие или е направено несериозно, като шега, като мислена уговорка /скрита резерва/ без намерение за създаване, изменение или прекратяване на правоотношение, както и при пълна недееспособност на една от страните, каквито хипотези в случая не са наведени, а и не са налице предвид събраните по делото доказателства. Процесният договор за оо. е сключен в писмена форма, подписан е от страните и като частен документ удостоверява, че съдържащите се в него изявления са направени от лицата, които са се задължили по него в цялост, по всички негови клаузи т.е. доказва съвпадането на двете им насрещни волеизявления в т.ч. и по отношение предмета, срока и обема на услугата, и размера на възнаграждението. Волята на страните по договора е ясна и не се нуждае от тълкуване, а събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност не установяват при подписване на договора ищецът да е изградил у ответника представа за липсата на намерение за обвързване, а и доводи за конкретно поведение, по силата на което да се е стигнало до опорочаване на волеизявлението на ответника не са наведени. Не се установи и процесният договор да е сключен в условията на принуда и/или при абсолютна симулация. Съдът намира възражението за нищожност на договора поради липса на съгласие за неоснователно. Договорът за оо. не страда от твърдените пороци, поради което е породил правни последици за страните. Той има за предмет дължим от изпълнителя трудов резултат. Едно от основните задължения на поръчващия /възложителя/ е да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. Ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, възложителят може да откаже да я приеме и да упражни правото си по чл.265, ал.2 от ЗЗД да развали договора. Отказът да се изплати дължимото възнаграждение, при вече установена фактическа власт върху изработеното в изпълнение на договора, не съставлява упражняване на това право. Упражняването на правото следва да се осъществи с изрично изявление в този смисъл, което да достигне до изпълнителя. Ако недостатъците не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно, възложителят може да упражни всяко от правата по чл.265, ал.1 от ЗЗД в срока по чл.265, ал.1 от ЗЗД. Формата, в която следва да се упражнят правата на възложителя на чл.265, ал.1 от ЗЗД не съществува ограничение / Решение №99/11.07.2017 г. по т.д. №2483/2016 г. на ВКС, I т.о./. В случая в чл.4 на договора са описани какви задължения е поел ищецът като изпълнител/доставчик на услугата. В изпълнение на поетото по договора задължение ищецът е издал две удостоверения за завършен от ответника квалификационен курс за част от професия по програма •••: Въвеждащо обучение за ••• и Надграждащо обучение за •••, професия •••, специалност П., които са официални документи. Според чл.5, ал.2 от ЗПОО, в редакция от 13.03.2020 г., действаща към датата на сключване на процесния договор, професионалното обучение осигурява придобиването на квалификация по професия или по част от професия, както и усъвършенстването й, и включва: начално професионално обучение - придобиване на първоначална квалификация по професия или по част от професия; продължаващо професионално обучение - актуализиране, разширяване или надграждане на придобитата квалификация по професия или п о част от професия, а съгласно чл.5, ал.3- професионалното образование осигурява придобиването на средно образование и на квалификация по професията. Професионалното обучение, професионалното образование и валидирането на професионални знания, умения и компетентности се осъществяват по професии и специалности, включени в Списъка на професиите за професионално образование и обучение, който се утвърждава от министъра на образованието и науката и включва професии и специалности –арг.чл.6, ал.1-3 от ЗПО О /редакция от 13.03.2020 г./. Професионално образование и обучение с придобиване на степен за професионална се осъществява в професионални гимназии, училища по изкуствата, спортни училища, специални училища- възпитателни училища интернати и социално- педагогически интернати-чл.19 от ЗПОО /редакция от 13.03.2020 г./, а според чл.20 на ЗПО О центровете за професионално обучение осъществяват професионално обучение. Съгласно §1, т.2, т.3, т.4 и т.5 от ДР от ЗПОО /ред. 13.03.2020 г./ "Професия" е вид трудова дейност, за която се организира професионално образование и професионално обучение; "Част от професия" е обособена трудова дейност в рамките на една професия, за която може да се организира професионално обучение; "Специалност" е самостоятелно обособена трудова дейност в рамките на дадена професия; и дадена професия; и “Професионална квалификация“ е квалификация по професия или по част от професия, която включва съвкупността от професионални компетентности и необходимите за тяхното формиране общообразователни знания и умения. Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПО О /ред. 13.03.2020 г./ сочи, че придобиването на професионална квалификация в системата на професионалното образование и обучение се регламентира с рамкови програми, утвърдени от МОН, които са изброени в ал.3 на чл.10 от този закон, а в чл.12 от ЗПОО са изброени по рамковите програми, по които могат да бъдат обучавани лица навършили 16 години. Професиите и специалностите се класифицират в професионални направления и по степен на професионална квалификация като степените на професионална квалификация, придобивани по ЗПО О са първа, втора, трета и четвърта, а степента на професионална квалификация за всяка професия от Списъка на професиите за професионално образование и обучение се определя в съответствие с Националната квалификационна рамка, приета с акт на МС /чл.8 на ЗПОО, ред. 13.03.2020 г./. По правило професионалното обучение следва да е съобразено с държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по професии, рамковите програми и учебните планове като рамковите програми, по които могат да се обучават лица навършили 16 години са посочени в чл.12 от ЗПОО. В чл.2 т.10 от Наредба №12/12.12.2006 г. за придобиване на квалификация по професия "•••" / обн., ДВ, бр.16 от 20.02.2007 г./. е определено Държавното образователно изискване за придобиване на квалификация по професия ••• "•••", трета степен на професионална квалификация, за специалността ••• П.. В чл.38 от ЗПО О /ред.13.03.2020 г./ са посочени както документите, удостоверяващи завършено: професионално образование; - професионално обучение с придобиване на степен; - професионално обучение за придобиване на квалификация по част от професията, за актуализиране или за разширяване на професионалната квалификация на професионална квалификация, така също тяхното съдържание и редът на издаване на документите. Предвид ЗПО О /ред.13.03.2020 г./ в т.ч. цитираните разпоредби може да се направи извода, че завършено професионално обучение с придобита степен на професионална квалификация се удостоверява със свидетелство за професионална квалификация, а обучавани лица, които не са положили държавните изпити за придобиване на степен на професионална квалификация, получават удостоверение за професионално обучение. В случая от удостоверение №••• г. и лицензиите на ЦОП следва, че ищецът е организирал и провел квалификационен курс за професионално обучение за част от професията по програма ••• като част от рамкова програма Д, което е част от поетото задължение- именно да организира и проведе професионално обучение за придобиване от ответника на квалификация по професия ••• "•••", трета степен на професионална квалификация, за специалността ••• П., а в договора няма данни респ. клаузи за поето обучение на част от професията, то съдът намира, че ищецът не е изпълнил в пълен обем поетото по договора за оо. съгласно предмета, за който е сключен като счита, че е налице частично неизпълнение, което се равнява на 2/3- преценени с оглед на това, че ищецът е поел да изпълни задължението по чл.1 от процесния договор. В решение №196/05.03.2010 г. по гр.д.№747/2009 г. на ВКС, III г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК е прието, че уредбата на договора за изработка по начало допуска признаването на частично изпълнение като основание за възнаграждение, но само ако пълното изпълнение на поръчката е станало невъзможно по причина, за която страните не отговарят. За случаи на едностранно разваляне на договора, при вече започнало и обективирано частично изпълнение, като основание за плащане на възнаграждение при оспорване от страна на възложителя съдебната практика на ВКС изтъква значението на изричното приемане на изработената част, причината, довела до незавършване на изработката и ползата за възложителя от вече реализираното. Съобразява се дали съответната част от поръчката може да бъде полезна на поръчващия, както и това дали съответната част е била приета от последния, който факт подлежи на доказване, ако е спорен. Право на частично възнаграждение изпълнителят ще има дори когато в последствие договорът е развален поради негово неизпълнение, щом възложителят е приел една част от изработеното и тази част отговаря на условието да му бъде полезна. В случая съдът възприема този извод, в който смисъл е и разпоредбата на чл.261, ал.1, изр.2 от ЗЗД. Договорът не е бил развален и тъй като една част от работата е изпълнена, приета и може да бъде полезна за ответника, то ищецът има право на съответна част от уговореното възнаграждение. С оглед на гореизложеното ответникът дължи и следва да заплати на ищеца възнаграждение в размер на 1666.67 лв., определено на основание чл.162 от ГПК съобразно изпълнената част от задължението по договора за оо. №••• г., а в частта до претендирания размер 5000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По разноските: Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д. №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част от иска направените по настоящото дело разноски в размер на 519.10 лв. и 133.33 лв. разноски по ч.гр.д.№1913/2022 г. по описа на РС-К.. На основание чл.78, ал.3 и чл.80 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника съразмерно с отхвърлената част от иска направените 1754 лв. разноски в настоящото производство и 270 лв. разноски в заповедното производство.