Решение № 59 от 27.5.2026 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 55/2026 г.

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Делото е образувано по искане на И.Ф.Главен прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 1081/2025год. по описа на Районен съд-гр.Русе, на основание чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.1 и В искането за възобновяване се твърди, че определение рег.№ 338/10.09.2025год., с което е одобрено споразумение за решаване на делото по НОХД № 1081/2025год. по описа на Районен съд-гр.Русе, е постановено при съществено нарушение на закона и на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Излагат се съображения, че в хода на разглеждането на делото по реда на глава 29 НПК е допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилно приложение на разпоредбата на чл. 343г НК. Твърди се, че Районен съд - Русе не е изпълнил и задължението си по чл. 14 НПК да вземе решение след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Посочва се, че от доказателствата по делото - акт за установяване на административно нарушение № 1353862/31.07.2024г. /л. 20 от ДП/, писмо per. № БП- 227/02.08.2024 г. на сектор ПП при ОДМВР /л. 106 от ДП/, справка за нарушител/водач /л. 107 от ДП/, показанията на св. П. П. /л. 77 от ДП/, се установява, че към момента на извършване на инкриминираното деяние, подсъдимият Н. Р. Б. е неправоспособен водач и не притежава свидетелство за управление на МПС. Твърди се, че този извод се потвърждава и от писма рег. № 108500- 21568/ 25.09.2025 г. и рег. № 108500-23520/20.10.2025 г. на ОД на МВР-Русе, сектор „Пътна полиция“, получени по повод образуваната изпълнителна преписка в РП-Русе. Излага се, че следователно, към момента на извършване на престъплението - 31.07.2024год. подсъдимият Н. Р. Б. е неправоспособен водач и не притежава свидетелство за правоуправление. Посочва се, че съгласно трайната съдебна практика (т.6, б. „а“ от ППВС № 1 от 17.01.1983г. по н.д. № 8/1982г.; Решение № 433/02.11.2011г. по н.д. № 2057/2011г. на ВКС, I н.о.; Решение № 296/22.06.2015г. по н.д. № 748/2015г. на ВКС, II н.о.), лишаването от право да се управлява МПС може да бъде наложено като наказание само по отношение на лице, което притежава такова право или е било временно лишено от него. Твърди се, че като е одобрил споразумението за решаване на делото, с което на Н. Р. Б. е наложено наказание лишаване от право, което той не притежава въобще, решаващият съд е допуснал съществено нарушение на материалния закон - чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Излагат се и довод, че преди да одобри споразумението решаващият съд, съгласно чл. 382, ал. 7 от НПК, е бил длъжен да провери неговата законосъобразност и да пристъпи към одобряването му едва, ако то не противоречи на закона и морала. Твърди се, че в конкретния случай е допуснато нарушение на материалния закон, което районният съд не е констатирал и за отстраняването на което не е предприел действия по реда на чл. 384, ал. 1, вр. чл. 382, ал. 5 от НПК, като по този начин е допуснал и процесуални нарушения при одобряването му. Твърди се, че допуснатите нарушения на материалния и процесуалния закон са съществени по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 1 и т.2 НПК и са основание по чл. 422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на наказателното дело. Освен това се твърди, че нарушенията могат да бъдат отстранени от апелативния съд по реда на чл.425, ал.1, т.4 НПК, тъй като отмяната на незаконосъобразно наложеното наказание лишаване от правоуправление на МПС е в полза на осъдения. Поради изложеното и на основание чл. 419, ал.1, чл. 420, ал.1, предложение последно, вр. чл. 422, ал.1, т.5, вр. с чл. 348, ал.1, т.1 и т.2, чл. 424, ал. 1 и чл. 425, ал.1, т.4 НПК се иска Великотърновския апелативен съд да възобнови НОХД № 1081/2025год. по описа на Районен съд - Русе, да измени постановеното определение рег. № 338/10.09.2025год., с което е одобрено споразумение за решаване на делото в съдебното производство, като го отмени в частта, с която на основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, Н. Р. Б. е лишен от право да управлява МПС за срок от една година. В съдебно заседание прокурорът от Великотърновската апелативна прокуратура поддържа направеното искане за възобновяване на делото по изложените в искането съображения и моли съда да го уважи. Осъденият Н. Р. Б. е редовно призован за проведеното по делото открито заседание в Апелативен съд-гр.Велико Търново, но не се е явил без да посочи уважителна причина, не е участвал в заседанието и не е изразил становище по искането за възобновяване на И.Ф. Главен прокурор, което му е било връчено лично. Великотърновският апелативен съд, като съобрази материалите по делото, становището на представителя на Апелативна прокуратура-гр.Велико Търново и извърши проверка за допустимостта и основателността на искането за възобновяване на наказателното дело, в пределите на правомощията си, съгласно чл.426 вр. с чл.347 от НПК, намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, непроверен по касационен ред по жалба или протест на страната в чийто интерес се предлага отмяната. Направено е от лице, което притежава активна процесуална легитимация по чл.420 ал.1 от НПК, като от съдържанието на искането се извежда оплакване за наличието на основание за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 НПК, във връзка с допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. В конкретния случай искането за възобновяване е в интерес на осъденото лице и в тази хипотеза законът не предвижда срок, в който да бъде направено. Разгледано по съществото, искането за възобновяване на наказателното дело е основателно, като съображенията за това са следните: С протоколно определение рег.№ 338/10.09.2025год., постановено по НОХД № 1081/2025год. по описа на Районен съд-гр.Русе на основание чл.384 ал.1 вр. с чл.381 вр. с чл.382 ал.7 от НПК е одобрено споразумение за решаване на делото, постигнато в съдебното производство между прокурор от Районна прокуратура-гр.Русе и защитника на подсъдимия Н. Р. Б., и наказателното производство по делото е прекратено на основание чл.24 ал.3 от НПК. С одобреното споразумение, което съгласно разпоредбата на чл.383 ал.1 от НПК има последиците на влязла в сила присъда, подсъдимият Н. Р. Б. се е признал за виновен и е осъден за извършено на 31.07.2024год. престъпление по чл.343б ал.1 от НК, за което при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК му е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, при първоначален „общ“ режим за изтърпяване и наказание „глоба“ в размер на хиляда лева. Освен това, с одобреното споразумение, на основание чл.343г вр. с чл.343б ал.1 вр. с чл.2 ал.2 вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК, на подсъдимия Н. Р. Б. е наложено и наказание „Лишаване от право за управлява моторно превозно средство“ за срок от една година. Определението по чл.382 ал.7 от НПК, с което е одобрено споразумението за решаване на делото, съгласно разпоредбата на чл.382 ал.9 от НПК е окончателно. Тъй като не е подлежало на проверка по жалба или протест, на основание чл.412 ал.1 т.1 от НПК определението е влязло в сила от момента на постановяването му- на 10.09.2025год. и не е проверявано по касационен ред. Заявеното с искането за възобновяване оплакване и изложените в подкрепа на същото доводи за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на закона по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, заради неправилно приложение на чл.343г от НК, са основателни. Съгласно съдебната практика- т.6, б. „а“ от ППВС № 1 от 17.01.1983г. по н.д. № 8/1982г.; Решение № 433/02.11.2011г. по н.д. № 2057/2011г. на ВКС, I н.о.; Решение № 296/22.06.2015г. по н.д. № 748/2015г. на ВКС, II н.о., наказанието лишаване от право на управление на моторно превозно средство, може да бъде наложено само по отношение на правоспособен водач, на водач, който притежава свидетелство за управление, макар и не от същата категория, както и на водач, лишен временно от право да управлява моторно превозно средство. От доказателствата по делото - акт за установяване на административно нарушение № 1353862/31.07.2024г. /л. 20 от ДП/, писмо per. № БП- 227/02.08.2024 г. на сектор ПП при ОДМВР /л. 106 от ДП/, справка за нарушител/водач /л. 107 от ДП/, показанията на св. П. П. /л. 77 от ДП/, се установява, че към момента на извършване на инкриминираното деяние, подсъдимият Н. Р. Б. е неправоспособен водач и не притежава свидетелство за управление на МПС. Този извод се потвърждава и от писма рег. № 108500-21568/ 25.09.2025 г. и рег. № 108500-23520/20.10.2025 г. на ОД на МВР-Русе, сектор „Пътна полиция“, получени по повод образуваната изпълнителна преписка в РП-Русе, както и от писмо рег. № 108500-26636/26.11.2025 г. на ОД на МВР- Русе, сектор „Пътна полиция“, получено по електронна поща по НОХД № 1081/2025год. по описа на Районен съд-гр.Русе във връзка с привеждане в изпълнение на протоколно определение рег.№ 338/10.09.2025год., досежно наложеното на Н. Р. Б. наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година. От тези писма се установява, че при извършената проверка в мрежата за автоматизиран обмен на данни СУМПС „RESPER“, не се е установило да е издавано свидетелство за управление на МПС на Н. Б. от държавите членки на ЕС. Следователно, Н. Р. Б. няма издадено СУМПС, както в Р.България, така и в друга държава членка на ЕС и към момента на извършване на инкриминираното деяние- 31.07.2024год., е бил неправоспособен водач, който не е притежавал свидетелство за управление на МПС. Обстоятелството, че Н. Р. Б. не притежава свидетелство за управление на МПС и не е правоспособен водач, е посочено и в обстоятелствената част на обвинителния акт, въз основа на който е било образувано НОХД № 1081/2025год. по описа на Районен съдгр.Русе. Като е одобрил споразумението за решаване на делото, с което на Н. Р. Б. на основание чл.343г вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС, което той не притежава, понеже е неправоспособен водач, който няма издадено свидетелство за управление на МПС, Русенският районен съд е допуснал съществено нарушение на закона по смисъла на 348 ал.2 пр.2 вр. с ал. 1 т. 1 НПК, тъй като неправилно е приложен чл.343г от НК. Основателно е и заявеното с искането за възобновяване оплакване и изложените в подкрепа на същото доводи за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на процесуалните правила по чл.348 ал.1 т.2 от НПК Основателно е възражението, че Русенският районен съд не е изпълнил задължението си по чл.14 от НПК да вземе решението си за одобряване на споразумението за решаване на делото по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Преди да одобри споразумението, съгласно разпоредбата чл. 382 ал. 7 от НПК, решаващият съд е бил длъжен да провери неговата законосъобразност и да го одобри само, ако споразумението не противоречи на закона и морала. В конкретния случай споразумението е противоречало на закона, тъй като с него неправилно е бил приложен чл.343г от НК, което Русенският районен съд, въпреки че е бил длъжен, не е констатирал и не е предприел действия по реда на чл. 384, ал. 1, вр. чл. 382, ал. 5 от НПК за отстраняването му- да предложи на страните промени в споразумението, с цел привеждането му в съответствие със закона. Вместо това, съдът е одобрил споразумение, което противоречи на закона, като с това е допуснал и съществено процесуално нарушение при одобряването му. Допуснатите нарушения на закона и на процесуалните правила са съществени по смисъла на чл. 348 ал.1 т. 1 и т.2 НПК и представляват основание по чл. 422 ал.1 т.5 НПК за възобновяване на наказателното дело. В конкретния случай допуснатите от Русенския районен съд съществени нарушения чл. 348 ал.1 т. 1 и т.2 НПК могат да бъдат отстранени от апелативния съд по реда на чл.425 ал.1 т.4 НПК, тъй като изменението на определението, с което е одобрено споразумението за решаване на делото чрез отмяната му в частта, с която на основание чл.343г вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК, на Н. Р. Б. незаконосъобразно е наложено наказание „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от една година, е в полза осъдения. По изложените съображения Великотърновския апелативен съд намира, че следва да упражни правомощието си по чл.425 ал.1 т.4 от НПК, а именно: НОХД № 1081/2025год. по описа на Районен съд-гр.Русе следва да се възобнови и да се измени постановеното по него протоколно определение рег. № 338/10.09.2025год., с което е одобрено споразумение за решаване на делото в съдебното производство, като същото се отмени в частта, с която на основание чл.343г вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК, на Н. Р. Б. е наложено наказание „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от една година. Водим от горното, Великотърновският апелативен съд