Решение № 749 от 4.6.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 14/2026 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0441- 000396/17.07.2025 г. на Началник Сектор при Четвърто РУ при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на А. Н. К. с ЕГН •••••••••• от гр. ... ул. „... № 3 са наложени административни наказания – глоба в размер на 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 /шест/ месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.175 ал.3 пр.2 от ЗДВП, както и е постановено да се отнемат 10 /десет/ контролни точки на основание Наредба № 1з-2539/17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Жалбоподателят А. Н. К. не се явява в съдебно заседание лично, представлява се от упълномощен процесуален представител – адвокат – адв. А. Б. от АК Пловдив. По съображения изложени в жалбата и поддържани и в съдебно заседание се иска от съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно – с аргумент за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – при описание на приетото за извършено нарушение, при необсъждане от страна на наказващият орган на приложението на чл.28 от ЗАНН, оспорва се и извършването на процесното нарушение от жалбоподателя. Претендират се разноските по делото за адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна Началник Сектор при Четвърто РУ при ОД на МВР гр. Пловдив не изпраща процесуален представител. В молба-становище излага съображения за неоснователност на жалбата и пледира същата да бъде оставена без уважение. Не се претендират разноски, моли се съда да бъде намалено претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение до минимално предвидения от законодателя размер в случай на уважаване на жалбата. Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Жалбоподателят А. Н. К. от гр. ... е правоспособен водач на моторни превозни средства с придобити категории В, М и АМ. До м. юли на 2025 г. спрямо него имало издадени 26 наказателни постановления и 25 фиша за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата. На 02.07.2025 г. в гр. Пловдив жалбоподателят А. Н. К. управлявал собствения си товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 212 Д КА“ – регистриран в системата на МВР с рег. № ... При движение по ул. „Хан Аспарух“ в посока север – юг, до № 13, около 14:45 ч., жалбоподателят бил спрян за полицейска проверка от служители на Четвърто РУ Пловдив, в чийто състав бил свидетелят С. Б. – командир на отделение. Улица „Хан Аспарух“ се пресичала напречно с улица „Мали Богдан“ като и двете били в обслужвания от Четвърто РУ Пловдив район. При проверката полицаите установили, че управлявания от К. товарен автомобил е без поставена на съответното за това място задна регистрационна табела – липсвала такава, поради което и св. Б. съставил на жаллбоподателя акт – АУАН серия GA № 3846415/02.07.2025 г., за прието за извършено административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДВП. Актът бил връчен на К., който не оспорил констатациите по акта, като в полето за обяснения и възражения от нарушителя било вписано „няма“. Възражения против констатациите по АУАН не били направени и в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН. В обстоятелствената част на акта св. Б. вписал, че нарушителят управлява собствения си товарен автомобил в гр. Пловдив улица „Хан Аспарух“ срещу номер 13, вписал и посоката север-юг, като преди това при изписване на датата и часа на нарушението вписал и ул. „Мали Богдан“. Въз основа на АУАН и останалите материали по административната преписка административно-наказващият орган Началник Сектори при Четвърто РУ Пловдив издал атакуваното НП № 25-0441-000396/17.07.2025 г., с което на А. Н. К. били наложени на основание чл.175 ал.3 пр.2 от ЗДВП административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца за приетото за извършено административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДВП, като с НП било постановено и отнемането на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. В НП № 25-0441-000396/17.07.2025 г. обстоятелствата на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДВП били изложени по идентичен като в акта начин, като също било вписана и ул. „Мали Богдан“ преди излагане на мястото на нарушението в обстоятелствената част на НП. Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на св. С. Б., АУАН серия G A № 3846415/02.07.2025 г., справка за нарушител/водач, съпроводително писмо, призовка, 4 бр. оправомощителни заповеди. Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел Б. като последователни и логични, съответстващи на писмените доказателства по делото, въпреки че тези обстоятелства са изключително ограничени откъм възпроизведени релевантни с оглед на предмета на делото обстоятелства – месторабота, длъжност, авторство на съставения АУАН, местоположението и разположението на улиците „Хан Аспарух“ и „Мали Богдан“. Съдебният състав ползва като годно писмено доказателство АУАН серия G A № 3846415/02.07.2025 г., в който са изложени обстоятелствата на нарушението, доколкото редовно съставените актове по ЗДВП имат съгласно чл.189 ал.2 от ЗДВП доказателствена сила до доказване на противното. Констатациите в АУАН не са били оспорени нито при предявяване на акта, нито чрез възражения в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, нито пък в съдебната фаза пред настоящата инстанция се ангажираха от страната жалбоподател доказателства, опровергаващи или поне внасящи съмнение в достоверността на вписаните в АУАН обстоятелства на процесното нарушение. При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че жалбоподателят А. Н. К. с действията си е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по см. на чл.140 ал.1 от ЗДВП, тъй като на 02.07.2025 г. около 14:53 часа е управлявал по път, отворен за обществено ползване – по ул. „Хан Аспарух“ в гр. Пловдив, до административен адрес с № 13, моторно превозно средство – собствения му товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 212 Д КА“, който автомобил макар и регистриран в системата на МВР с рег. № ... бил без поставена на мястото за това задна регистрационна табела – табелата липсвала, въпреки забраната за такова управление. Според съда извършването на това нарушение от страна на жалбоподателя А. К. се доказва по категоричен и несъмнен начин от наличните по делото доказателства – основно от ползвания като годно доказателство АУАН съобразно и със съответната му доказателствена стойност изведена от чл.189 ал.2 от ЗДВП, и при липса на каквито и да било други доказателства, които да опровергават или внасят съмнение относно обстоятелствата на поцесното нарушение. В случая жалбоподателят К. е собственик на моторно превозно средство – на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 212 Д КА“, този автомобил е бил регистриран в системата на МВР с рег. № ... но към 14:53 ч. водачът К. е управлявал същия този автомобил в населено място – в гр. Пловдив, по ул. „Хан Аспарух“ при липса на поставена задна табела с регистрационен номер, което несъмнено е в нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДВП и в този смисъл е налице съставомерност за осъществено административно нарушение по така повдигнатото обвинение. Вписването на ул. „Мали Богдан“ в АУАН от актосъставителя и в НП от административно-наказващият орган в НП след изписването на датата и часа на нарушението, но преди излагането на обстоятелствата на нарушението, в каквато насока се възразява в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя, че съставлява съществено процесуално нарушение, се прие от съда за техническа грешка, която не се отразява върху съставомерността на вмененото нарушение и не нарушава правото на защита на наказаното лице. Последното е било наясно с всички фактически обстоятелства по повдигнатото му с АУАН административно обвинение, където населеното място, улицата по която се е движил и точното място където е установено нарушението – срещу административен адрес с № 13, както и дори и посоката на движение – север-юг, са изписани коректно и то още със съставянето на АУАН – още в началото на образуваното срещу него административно производство, така че да организира и реализира пълноценно защитата си, което обосновава и неоснователността на направеното в този смисъл възражение. Улица „Мали Богдан“ в гр. Пловдив, която и според кредитираните показания на св. Б. се пресича с ул. „Хан Аспарух“, не е място, което да не попада в приложното поле на относимата материално-правна разпоредба на чл.140 ал.1 от НК – същата улица също представлява път, отворен за обществено ползване. По никакъв начин според настоящата инстанция при така излаганите обстоятелства на нарушението от страна на административно-наказващият орган – при спазване на изискванията на чл.42 т.4 от ЗАНН за АУАН и на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН за НП, жалбоподателят не е бил ограничен във възможността за разбиране на вмененото нарушение, съответно и в реализация на правото му на защита. Правилно според решаващия производството съдебен състав е подведено нарушението и от актосъставител в АУАН, и от административнонаказващият орган в НП към уреждащата състава му правна норма – по чл.140 ал.1 от ЗДВП /“По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.“/. Не се споделя развитият в съдебно заседание довод на процесуалния представител на жалбоподателя за неточно и неправилно описание на нарушението, което да е довело до съществено нарушение на процесуалните правила. Изложени са при описание на обстоятелствата на нарушението както в АУАН, така и в НП всички такива, които са от значение за преценката за правната съставомерност на нарушението, а и са така описани в АУАН и в НП, че наказаното лице да е наясно за какво се подвежда под отговорност. Конкретизирани са в описателната част на НП време, място на извършване на нарушението, моторното превозно средство – по вид, марка, модел, вписано е това, че автомобила е регистриран със съответния му регистрационен номер, вписано е липсата на поставена задна табела с регистрационен номер. Административно-наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, а именно чл.175 ал.3 пр.2 от ЗДВП, която в относимата й редакция към датата на извършване на нарушението предвижда наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв. за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. В същото време съдът счита, че административно-наказващият орган правилно е индивидуализирал наказанието, съобразявайки разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН и е наложил санкция в размер на минимума, предвиден в закона, а именно глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 месеца, който размер не би и могъл да бъде променян от съда в насока на евентуалното му намаляване. Тези така определени размери на наложените наказания съответстват на обществена опасност на нарушението и на нарушителя, явяват се според съда и най – ефикасни с оглед на тяхната целесъобразност. За така констатираното нарушение не се установяват предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като същото разкрива типичната степен на обществена опасност за нарушенията от този вид, поради което не може да намери приложение хипотезата на маловажен случай на административно нарушение по смисъла на §.1 т.4 от ДР на ЗАНН. По делото не се твърдят от жалбоподателя, нито се представят доказателства, които да сочат многобройни и/или изключителни и все смекчаващи административната отговорността обстоятелства, които да омаловажават деятелността на нарушителя към 02.07.2025 г. до степен да не следва да носи никаква административна отговорност за незаконосъобразното си и общественоопасно поведение. На следващо място при преценка за обществената опасност на деянието и дееца съдът отчете и данните от представената по административната преписка справка за нарушител/водач, видно от която до извършване на нарушението на 02.07.2025 г. по чл.140 ал.1 ЗДВП жалбоподателят е бил многократно санкциониран като водач на пътни превозни средства за други нарушения на правилата за движение по пътищата – с 26 наказателни постановления и 25 фиша. В случая процесното административно нарушение по чл.140 ал. 1 от ЗДВП не се явява инцидентна, изолирана проява от страна на К. като водач на пътно превозно средство, което допълнително обоснована извода за противоправно поведение, което не следва да бъде квалифицирано като маловажно. Що се отнася до възражението на защитата за липса на мотиви относно приложение на чл.28 от ЗАНН, следва да се отбележи, че ЗАНН не вменява задължение за административно-наказващия орган да изложи писмени мотиви в НП относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН, поради което и в тази насока съдът не констатира съществени процесуални нарушения. С издаването на наказателното постановление наказващият орган недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен. В съответствие с изискванията на Наредба № Із–2539/17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, е било постановено от административно-наказващият орган в наказателното постановление отнемането на 10 контролни точки за нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДВП. В хода на административното производство съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават наказателното постановление и да налагат неговата отмяна. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло. Относно направеното в съдебно заседание в хода на съдебното производство искане на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото за възнаграждение на процесуален представител адвокат с оглед така очерталия се изход на производството – при потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, същото искане се явява според съда неоснователно и не следва да бъде уважено. Пак с оглед изхода на делото и на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН въвзиваемата страна има право на разноски, но доколкото липсва изрично искане от въззиваемата страна за присъждане на разноски за процесуално представителство, такива не следва да се присъждат в нейна полза. Всички суми следва да бъдат изписвани във вид на парична единица евро – при съобразяване на ЗВЕРБ - §. 5, т. 1 от ПЗР на ЗВЕРБ вр. чл. 4 и чл. 12 от ЗВЕРБ. Мотивиран от горното ПРС ХХІІІ н. с.