Решение № 1696 от 11.2.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1543/2025 г.

Производството е по реда на чл.13 ал.6 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) вр.чл.145 и сл. на АПК и е образувано по жалба от А. К. Р., [ЕГН] от [населено място], против Заповед №ЗСП/Д-В/5804/16.05.2025г на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна за отказ за еднократна помощ по чл.16 ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП), потвърдена с Решение № 03-РД06-0016/20.06.2025г на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Варна. Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на оспорения отказ като постановен в противоречие с материалния закон и с целта му по см.чл.146 т.4 и т.5 от АПК. Сочи на първо място, че e представила необходимите доказателства за инцидентно възникнала потребност от здравен характер, която налага оказването на финансова подкрепа към настоящия момент. Оспорва възприетото от административния орган, че проведената операция е била планова. Изтъква, че към момента на подаване на молба-декларацията са се случили събития, които лицето и семейството му не са очаквали или не са могли да предвидят и това е правното основание за получаване на исканата помощ, което е подкрепено с представените доказателства за направени разходи - касови бележки, медицинска документация, фактури, разходооправдателни и други документи. Сочи, че административният орган не е извършил обективна оценка и преценка на всички релевантни факти и обстоятелства от значение за правото й да получи социално подпомагане, а формално е постановил отказ. Във връзка с горното поддържа, че административният акт е недостатъчно мотивиран и издаден при неизяснена фактическа обосновка, като липсват ясни, точни и конкретни изложени данни и факти във връзка с издаване на акта, което е ограничило правото й на защита, и се явява недопустимо. С оглед принципа на служебното начало по чл. 9 от АПК сочи, че компетентните длъжностни лица не са проявили необходимата активност за установяване на релевантните обстоятелства, което е довело до нарушение на чл.35 от АПК. Поради това счита, че оспореният отказ е в противоречие с целта на ЗСП – да се предостави помощ на граждани, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежаваното имущество, или с помощта на задължените по закон да ги издържат лица да осигурят задоволяване на основните си жизнени потребности. В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява и не се представлява. В молба с.д. 16994/20.10.2025г. А. Р. поддържа изцяло жалбата по изложените в нея съображения и моли за отмяна на оспореното Решение. Ответникът - директорът на дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмена молба с.д. 16970/20.10.2025г. оспорва жалбата като неоснователна. Изтъква, че в конкретния случай не може да се говори за наличие на жизненоважна, инцидентно възникнала потребност на жалбоподателката, а помощта, отпускана на основание чл.16 ал.1 от ППЗСП не може и не следва да се третира като възможност да се осигурява допълнителна издръжка на едно домакинство. Настоява за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на оспорения административен акт. След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Началото на административното производство е поставено със Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-В/5804/29.04.2025 г., подадена до директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна от жалб.А. Р., с искане да й бъде отпусната еднократна социална помощ за покриване на разходи във връзка с проведено оперативно лечение. С нея жалбоподателката е декларирала, че е работеща, с ТЕЛК, [семейно положение] е, съжителства с детето си Л. К. К., [ЕГН], двете обитават жилище, което не притежават; брутните доходи на семейството за предходния месец са в размер на 3 243лв., от които 2 450лв. са от трудова дейност, 493лв. са от пенсии и 300лв. са присъдена издръжка за детето; жалбоподателката не притежава имущество, от което може да се издържа. По повод заявлението е извършена социална анкета, резултатите от която са обективирани в изготвения социален доклад (л.57-59 по адм. преписка). От съдържанието му е видно, че жалб.Р. е трудово заета като старши юрисконсулт към Община Варна от 23.10.2023г.; била е назначена на втори трудов договор като главен експерт към Община Варна до 10.04.2025г.; работи и без трудови правоотношения към Районен съд – Варна. Жалбоподателката е [семейно положение] и има едно дете на 18 години, ученичка в 12-ти клас на Професионална гимназия по текстил и моден дизайн - Варна. А. Р. притежава ЕР на ТЕЛК № 92868/189 от 25.11.2024г., издаден от УМБАЛ „Света М.“ ЕАД – Варна, със срок до 01.11.2027г. Оценка на работоспособността/вида и степента на увреждане от 50% до 70,99%. Диагноза: "Вродена сублуксация на бедрото, едностранна". През м. април 2025г. е оперирана по повод дискова херния. Дъщерята на жалбоподателката е в добро здравословно състояние. Имат личен лекар. В доклада е констатирано, че здравословните проблеми на А. Р. датират от много време. Лицето е с вродена луксация на лява ТБС и Бета таласемия. На 10.04.2025 г. постъпва в УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД - Варна с оплаквания от болки в кръста и изтръпвания. След консулт с неврохирург и МРТ- изследване на гръбначен стълб е приета за оперативно лечение с данни за дискова херния на ниво L5-S1 вляво. Операцията е извършена по клинична пътека №211, но на клиентката се е наложило да заплати консумативи, които не се покриват от НЗОК. Извършената хоспитализация през м. април 2025 г. е планова, а разходите, свързани с операцията, са предвидими. Към момента на извършване на социалната анкета А. Р. е мобилна, без данни за влошено състояние след интервенцията. К. З.-декларацията си А. Р. е представила фактура №1000036962/10.04.2025г. на стойност 3410.78 лв., в т.ч.: за избор на екип- 900 лв., стерилно покривало-60.14 лв., сет стерилен- 50.64 лв. и антиадхезивен гел- 2400 лв. Лицето е представило и фискални бонове от м 04.2024г. до м.04.2025г. за закупуване на медикаменти и за такси за медицински прегледи на обща стойност около 1500 лв. Доходът на А. Р. за предходния месец е в размер на 5633.02лв. и се формира от получени: 2072.62 лв. от пенсии; 3260.40 лв. от изплатени работни разплати и суми, получени като съдебен заседател; както и 300 лв. от присъдена издръжка на детето. Формиран е извод, че А. Р. разполага с достатъчно доходи, получени през предходния месец за издръжката на семейството, и не са установени инцидентно възникнали нужди, които изискват допълнителни непредвидени разходи. Направено е предложение за отказ за отпускане на исканата еднократна помощ. На осн.чл.13 ал.2 от ЗСП и чл.28 ал.1 от ППЗСП е издадена Заповед № ЗСП/Д-В/5804/16.05.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, с която исканата от Р. помощ е отказана със следните мотиви: „ППЗСП-чл. 16 Еднократна помощ при инцидентни нужди: Операцията, извършена на г-жа Р. през м. април 2025г. е планова, към настоящия момент не са установени други инцидентно възникнали потребности на семейството от комунално-битов, здравословен или друг характер. С оглед получаваните доходи не са изчерпани възможностите за самоиздръжка на лицето. Отказва се отпускането на еднократна помощ на осн.чл.16 от ППЗСП във връзка с чл.2 ал.3 и чл.11 ал.2 от ЗСП.“. Оспорването на тази заповед по административен ред е приключило с оспореното понастоящем Решение № 03-РД06-0016/20.06.2025г. на директора на РД „Социално подпомагане“ - Варна, с което жалбата на Р. е отхвърлена като неоснователна. За да се произнесе по този начин, горестоящият административен орган приел, че условията, при които се отпуска еднократна социална помощ са регламентирани в чл.16 ал.1 от ППЗСП, според която помощта се предоставя за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата веднъж годишно, до трикратния размер на линията на бедност за съответната година, като размерът й се определя със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ или от упълномощено от него длъжностно лице. Направен е извод, че за да бъдат изпълнени изискванията на чл. 16 ал. 1 от ППЗСП, е необходимо за лицето или семейството да е настъпило внезапно, неочаквано събитие от жизненоважен характер, което е наложило извършване на разходи извън рамките на обичайните, които лицето не може самостоятелно да задоволи. Доказателствената тежест за наличието на тези инцидентно възникнали потребности, които са в отклонение от обичайния начин на живот и бита на човека, е на заявителя на помощта. Според представените към административната преписка по случая медицински документи (епикризи с ИЗ № 8618/2019 г.; № 11577/2019 г. и № 17117/2025 г., амбулаторен лист № 310/21.03.2025 г., лист за преглед на пациент в КДБ/С. № 259/10.04.2025 г.) заболяването на г-жа Р. датира от дълги години и тя нееднократно е постъпвала за болнично лечение, но не е планирала да се оперира, тъй като по нейни данни операцията е сложна и рискова. През м. април 2025 г. отново е постъпила за болнично лечение със същите оплаквания и диагноза, като този път е проведено оперативно лечение – в тази връзка Р. е направила разходи, които не се покриват по клинична пътека. Посочено е, че помощта по чл.16 от ППЗСП е със строго определен характер, като в хипотезата на правната норма е предвидено потребността, независимо от нейния характер, да е възникнала инцидентно, внезапно и неочаквано за лицето. В случая не се установява операцията да е извършена поради внезапно възникнал, непредвиден инцидент за жалбоподателката. Посочено е, че оперативното лечение е отлагано във времето от г-жа Р. по лично усмотрение и преценка, и в този смисъл макар към момента операцията да е била наложителна и необходима, не е била неочаквана и непредвидима. Поради това направените разходи за операцията също не са били неочаквани. Освен това според представените документи за получените доходи, във възможностите на г-жа Р. е да задоволи направените по повод операцията разходи със собствени средства. Направен е извод, че в случая не са изпълнени условията за отпускане на исканата еднократна социална помощ, а именно да е налице инцидентно възникнала потребност и да са направени непредвидени разходи, които лицето не е в състояние самостоятелно да задоволи. С тези съображения е обоснована законосъобразността на спорната в процеса Заповед № ЗСП/Д-В/5804/16.05.2025г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, и жалбата на А. К. Р. против нея е отхвърлена. Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по делото, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви, и анализиран в съвкупност не налагат различни изводи. При така установената фактология съдът прави следните правни изводи: Съгласно съдържащата се в преписката обратна разписка решението на горестоящия административен орган е съобщено на жалбоподателката на 25.06.2025г., и тя го е оспорила с жалба вх.д. № 11769 от 09.07.2025г., депозирана в Административен съд - Варна, след задължителното й съгл.чл.13 ал.5 от ЗСП оспорване и потвърждаване по административен ред с горецитираното решение. Жалбата й е депозирана в рамките на срока по чл.149 ал.1 от АПК, от легитимиран субект по см.чл.147 ал.1 от АПК – адресат на оспорения акт, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Оспореният административен акт – Заповедта на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, както и потвърждаващото го решение на директора на Регионалната дирекция „Социално подпомагане“ Варна, са постановени от материално и териториално компетентни органи на социалната администрация, в изискуемата за валидността им писмена форма, и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, налагащи отмяната им на самостоятелно основание. Съгласно ТР № 16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона в случаите, в които по-горният административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред. Поради изложеното неоснователни се явяват твърденията за липса на мотиви в оспорената заповед. Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяването на оспорения акт. Заповедта е издадена при спазване на законоустановената административна процедура, регламентирана в чл.13 от ЗСП, респ. чл.26 и сл. от ППЗСП - подадено в дирекция „Социално подпомагане“ по постоянен адрес на жалбоподателката заявление-декларация по образец, извършена социална анкета от социален работник и изготвен въз основа на нея социален доклад по чл.27 ал.1 от ППЗСП, съдържащ предложение за отказ на еднократната помощ. Легално определение за понятието „социална анкета“ се съдържа в разпоредбата на §1 т.11 от ДР на ЗСП: „дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане, извършена от социални работници в дирекция „Социално подпомагане“, която се изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация.“. От тази законова регламентация е видно, че социалната анкета е дейност, чиято цел е да установи наличието или липсата на основание за предоставяне на исканата социална помощ. За целите на провеждането на социалната анкета, социалният работник следва да събере информация за фактите и обстоятелствата, които според правните норми, приложими за съответния вид социална помощ, имат значение за отпускането й, както и да проучи необходимата в тази връзка документация. В конкретния случай именно това е сторено от социалния работник, който на базата на всички събрани документи е направил преценка на доходите на жалбоподателката, здравословно състояние, семейно положение, възраст, близки, задължени по закон да осигуряват издръжка, видът и размерът на конкретната потребност и др., и е направил мотивирано предложение за отказ на помощта. Следователно в случая са спазени приложимите процесуални правила, и актът е издаден след като административният орган е изяснил релевантните за конкретния казус факти, като е отчетено съответствието на декларираните от жалбоподателката обстоятелства с обективните данни. Обратно на релевираното с жалбата, в случая няма допуснати съществени процесуални нарушения – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на административния орган. Поради изложеното съдът намира, че спрямо проверявания ИАА не е налице отменителното основание по чл.146 т.3 от АПК.. При постановяването му е приложен правилно и материалният закон. Разпоредбата на чл.11 ал.1 от ЗСП предвижда, че социалните помощи са средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности, или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства. Съгласно чл.12 ал.1 и ал.2 от ЗСП социалните помощи са три вида – месечни, целеви и еднократни, и се отпускат след преценка на доходите на лицето или семейството, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, включването на децата в системата на предучилищното и училищното образование в случаите, когато същите подлежат на задължително предучилищно или училищно образование, възрастта и други констатирани обстоятелства. Разпоредбата на чл.12 ал.4 от ЗСП предвижда, че условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи се уреждат с ППЗСП, с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика. С разпоредбата на чл.16 ал.1 от ППЗСП е предвидена възможност за отпускане на еднократна помощ веднъж годишно на лица, нуждаещи се от такава за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на тях и семействата им. Става въпрос за специфична целева социална помощ, с дефинирано в закона предназначение – за задоволяване на инцидентно възникнали потребности от вида на посочените в закона. Тоест потребности, които са възникнали неочаквано, в резултат на внезапно настъпили събития, излизат извън рамките на обичайните разходи и не са могли да бъдат предвидени. Като такива събития могат да се посочат внезапно заболяване, природно бедствие, настъпване на битово произшествие, щета от деликт, от престъпление или най-общо казано – някакъв внезапно възникнал инцидент. Това е правното основание за получаване на исканата помощ и доказателствената тежест за установяване на факти от вида на изброените в настоящото производство е върху жалбоподателката. В случая от събраните по делото доказателства (представени от заявителката и служебно събрани от административния орган) не се установява наличието на такива инцидентно възникнали непредвидени потребности за А. Р.. От приложените доказателства и по-конкретно от представената в хода на административното производство Епикриза от 2019г. от УМБАЛ „Александровска“ ЕАД се установява, че жалбоподателката е постъпила на лечение на 30.04.2019г. и е изписана на 03.05.2019г. по КП 059 с окончателна диагноза МКБ G25.8-други уточнени екстрапирамидни и двигателни нарушения и придружаващи заболявания – таласемия минор; травма на гр. стълб от 1998г. фрактура на 8-9 торакален прешлен. Видно от Епикриза от 2019г. от МБАЛ „Света София“ ЕАД, на 19.08.2019г. жалбоподателката е била приета по КП №56.1 с основна диагноза G54.4 увреждания на лумбо-сакралните коренчета, некласифицирани другаде и придружаващи заболявания – D56.1 бета таласемия, М47.94 спондилоза, неуточнена, гръден отдел. Жалбоподателката е изписана с подобрение на 24.08.2019г. Видно от представена Епикриза от МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД-Плевен на жалбоподателката е била извършена оперативна интервенция на 22.11.2024г. по по КП 210 – гръбначни и гръбначно-мозъчни оперативни интервенции с голям и много голям обем и сложност. От представеното ЕР на ТЕЛК №92868 от 189/25.11.2024г. се установява, че на жалбоподателката е определен 52% ТНР без чужда помощ за срок от три години до 01.11.2027г. Според посочената анамнеза лицето е с оплакване от периодична болка в кръста, гърба, опашната област, ограничен обем на движение на лява ТБС /Ha Ro от 10.23-артрозни промени, вродена луксация/, МА – 1998 травма на гръбначен стълб АХ, спондилартрозни промени в лумбален и торакален отдел на гръбначен стълб. Като водеща диагноза е посочена: вродена сублуксация на бедрото, едностранна Q65.3, а като придружаващи заболявания: друга първична коксартроза М16.1, увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия М51.1, кифоза и лордоза М40. От Амбулаторен лист №310/21.03.2025г. се установява, че жалбоподателката е с основна диагноза - увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радиколопатия МКБ М511. Според описаната анамнеза в А. жалбоподателката се оплаква от болка в кръста от месеци, и болки в левия крак от 2 години. Назначено е лечение и е дадено мнение за ОПНХ лечение. От представената Епикриза от УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД-Варна се установява, че на 10.04.2025г. на жалбоподателката е определена окончателна диагноза – дискова херния на ниво L5-S1 вляво МКБ М51.1, и е проведена операция по КП 211.1 – гръбначни и гръбначно-мозъчни оперативни интервенции с голям и много голям обем и сложност. Жалбоподателката е изписана на 13.04.2025г. с неврологично подобрение. От анализа на така представените документи се установява, че заболяването, наложило оперативното лечение на жалбоподателката, е настъпило назад във времето, с постепенно влошаване на състоянието. Същото, предвид отразеното в медицински документи, е придобило по-скоро траен характер, а потребността от лечението му е била постоянна такава в битието на жалбоподателката – всъщност тази потребност продължава да е налице и след проведеното лечение. При това няма данни към момента на подаване на молбата-заявление да е бил налице някакъв спешен, изискващ незабавно отстраняване здравословен проблем, вкл. свързан с обостряне на обсъжданото или на друго заболяване на жалбоподателката, т.е. нуждата от оперативно лечение да е била жизненоважна. Обратно видно от А. №310/21.03.2025г. жалбоподателката е била насочена към ОПНХ лечение, като от Епикриза от 13.04.2025г. е видно, че тя се приема за оперативно лечение след консулт с неврохирург, а от представената в хода на съдебното производство Епикриза от МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД – Плевен е видно, че и на 22.11.2024г. на жалбоподателката е била извършена подобна операция по КП 210 – гръбначни и гръбначно-мозъчни оперативни интервенции с голям и много голям обем и сложност. Нещо повече – според твърденията на жалбоподателката оперативното лечение е било отлагано във времето от самата нея по лично усмотрение и преценка, и в този смисъл макар към момента операцията да е била наложителна и необходима, не е била неочаквана и непредвидима, съответно – не са били неочаквани и непредвидими и направените разходи във връзка с извършването й. Следва да се посочи, че еднократната помощ не е безусловно законово право, а е само правна възможност за подпомагане при непредвидено, неочаквано събитие и невъзможност за преодоляването му поради липса на собствени средства, които обстоятелства следва да са налице към момента на извършване на преценката от административния орган. Извън посоченото А. Р. е взела информирано решение при извършване на операцията. Тя е направила допълнителни разходи, тъй като е избрала и екип при лечението, за което е заплатила 900лв., което е право на пациента, а не задължение. Изборът на допълнително поискани от пациента услуги, вкл. на лекар или екип от медицински специалисти, е регламентиран от министъра на здравеопазването със специалната Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. С чл.24а ал.1 т.3 от Наредбата е предвидено, че по време на своя престой в лечебно заведение, сключило договор с НЗОК за оказване на болнична помощ, здравноосигурените лица имат право срещу заплащане да получат допълнително поискани услуги, сред които е и тази за избор на лекар или екип от медицински специалисти. По аргумент от чл.25 ал.1 от Наредбата допълнително поисканите услуги се заявяват писмено от пациента, който попълва и подписва заявление по образец. Тези факти обуславят извод, че А. Р. е знаела предварително какви разходи ще има при планираното лечение, т.е. извършването на операцията не е била внезапно и неочаквано събитие, дори не е еднократно или инцидентно; не са такива и направените във връзка с него разходи. Като краен извод обсъдените обстоятелства изключват първата от материалноправните предпоставки за отпускането на помощ по чл.16 от ППЗСП – инцидентност на събитието и жизненоважна потребност, която не може да бъде задоволена по друг начин, освен чрез проведеното лечение. На следващо място при преценката на правото на социална помощ се спазва правилото на чл.2 ал.3 от ЗСП, съгласно което в кръга на лицата с право на социално подпомагане се включват тези граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл.140 от Семейния кодекс да ги издържат лица, да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. Съдържащите се в преписката документи, изискуеми съгласно приложимата редакция на чл.26 от ППЗСП, установяват по категоричен начин наличието у жалбоподателката на собствени доходи, осигуряващи средства за покриване на лечението на заболяването й. Видно от удостоверение за получени брутни месечни доходи рег. №РД25010788ВН/28.04.2025г. за предходните шест месеца до операцията жалбоподателката е получила за работата си като главен експерт в Община Варна брутен доход в размер на 16507.47 лева. От работата си в Районен съд – Варна за същия период е получила нетно възнаграждение в размер на 283.14лв. Отделно през месец март 2025г. е получила пенсии в размер на 2072.62лв., 300лв. за присъдена издръжка на детето и 44.66лв. финансова подкрепа по реда на чл. 70 от ЗХУ. С оглед изложеното, жалбоподателката не е лице, което поради здравни, възрастови, социални и други независещи от нея причини не може сама чрез труда си да задоволява основните си жизнени потребности. При анализа на тези обстоятелства се налага извод, че след като А. Р. е заплатила извършеното й лечение в деня на операцията 10.04.2025г., преди подаването на заявлението за получаване на целева помощ, тя фактически е била в състояние да посрещне този свой разход. По аргумент от разпоредбата на чл.11 ал.2 от ЗСП, според която социални помощи се получават от лица след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и за издръжка от лицата по чл.140 от СК, следва, че в случая не са били налице предпоставките за отпускане на заявената еднократна помощ, тъй като заявителката не може да бъде определена като лице, по отношение на което са изчерпани всички възможностите за самоиздръжка. Настоящия съдебен състав не поставя под съмнение обстоятелството, че жалбоподателката има необходимост от допълнителни средства за покриване на разходите си по лечението си, но поради изложеното по-горе намира, че тази потребност не е с инцидентен характер по см.чл.16 ал.1 от ППЗСП. Освен това помощта, отпускана на това основание, не може и не следва да се третира като възможност да се осигурява допълнителна издръжка на едно домакинство. Като се е произнесъл в същия смисъл, административният орган е постановил акта си и при правилно приложение на материалния закон. Обжалваната заповед не е издадена в противоречие с целта на закона. Както се посочи по-горе, целта на социалните плащания от вида на процесното е да се подпомогне финансово дадено лице при посрещането на разходи с инцидентен и непредвидим характер, при задоволяване на жизненоважни потребности, а не осигуряването на средства за негови постоянни или периодични разходи. Същевременно при отпускането на такива плащания следва да се отчита и интересът на държавата и обществото, който изисква разходите от бюджета за социални помощи да бъдат социално и нормативно оправдани. Следователно оспорената заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], с която на жалбоподателката е отказано отпускане на еднократна помощ по чл.16 ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, потвърдена с Решение № 03-РД06-0016/20.06.2025г на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, е законосъобразна – постановена е в съответствие с материалния закон и с неговата цел. Изложеното квалифицира жалбата против нея като неоснователна и налага отхвърлянето й. Независимо от изхода на спора, в полза на ответника не следва да се присъждат разноски предвид липсата на отправено искане в тази насока. Така мотивиран и на осн.чл.172 ал.2 от АПК съдът