Решение № 2621 от 21.4.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 4343/2025 г.

Производството по гр. д. № 4343/2025 г. на СГС е образувано след като е прекратено гр. д. № 30409/2024 г. на СРС и делото е изпратено по подсъдност на СГС. По гр. д. № 30409/2024 г. на СРС са присъединени гр. д. № 60404/2024 г. и гр. д. № 1496/2025 г.

Предмет на производството е сумата от общо 50096.42 лв. – представляващо дължимо възнаграждение за периода за периода месец март 2021 г. – месец януари 2023 г. и за периода месец март 2023 г. – месец септември 2023 г. по Договор за възлагане на управлението на „Аудиовидео Орфей“ ЕАД № РД11-00-235 от 11.12.2020 г., сключен между ищеца и министъра на културата на основание чл. 221, т. 4 ТЗ и Протокол № ПР43 от 07.12.2020 г. на министъра на културата. Като се иска установяване съществуването на вземането по реда на чл. 422 ГПК, както следва:

• 21130,41 лв., представляваща дължимо възнаграждение за периода от месец март 2021 г. до месец декември 2021 г. по Договор за възлагане на управлението на „Аудиовидео Орфей“ ЕАД № РД11-00-235 от 11.12.2020 г., сключен между ищеца и министъра на културата на основание чл. 221, т. 4 ТЗ и Протокол № ПР-43 от 07.12.2020 г. на министъра на културата, ведно със законната лихва считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.02.2024 г. до окончателно изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12116/2024 г. по описа на СРС, 182-ми състав;

• 23518.59 лв., представляваща дължимо възнаграждение за периода от месец януари 2022 г. до месец декември 2022 г. по Договор за възлагане на управлението на „Аудиовидео Орфей“ ЕАД № РД11-00-235 от 11.12.2020 г., сключен между ищеца и министъра на културата на основание чл. 221, т. 4 ТЗ и Протокол № ПР-43 от 07.12.2020 г. на министъра на културата, ведно със законната лихва считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.02.2024 г. до окончателно изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12065/2024 г. по описа на СРС, 61-ви състав;

• 5 447.42 лв., представляваща дължимо възнаграждение за месец януари 2023 г., и за периода от месец март 2023 г. до месец септември 2023 г., по Договор за възлагане на управлението на „Аудиовидео Орфей“ ЕАД № РД11-00-235 от 11.12.2020 г., сключен между ищеца и министъра на културата на основание чл. 221, т. 4 ТЗ и Протокол № ПР-43 от 07.12.2020 г. на министъра на културата, ведно със законната лихва считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.02.2024 г. до окончателно изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12066/2024 г. по описа на СРС, 178-ми състав.

Ищецът твърди, че на 11.12.2020 г. е сключен Договор за възлагане на управлението на „Аудиовидео Орфей“ ЕАД № РД11-00-235 между ищеца и министъра на културата на основание чл. 221, т. 4 ТЗ и Протокол № ПР-43 от 07.12.2020 г. на министъра на културата. Съгласно сключения договор ищецът приел да управлява и представлява дружеството с грижата на добър стопанин и в интерес на последното, като за осъществяваното управление имал право на месечно възнаграждение. Сочи, че договорът е бил сключен за срок от 3 години, като същият бил прекратен, за което ищецът бил уведомен с писмо с рег. № 24-00- 164/20.10.2023 г. на министъра на културата и Протокол № ПР78/12.10.2023 г. Излага, че за периода месец март 2021 г. – месец септември 2023 г. са начислени, но неизплатени възнаграждения по Договора в общ размер на 50096,42 лв. Сочи, че е изпратил две покани до ответното дружество за заплащане на възнагражденията, но плащане не постъпило. По образуваните заповедни производства били постъпили в срок възражения по чл. 414 ГПК от ответника. Ищецът предявил исковете по чл. 422 ГПК, по които били образувани гр. д. № 30409/2024 г., гр.д № 60404/2024 г. и гр.д. № 1496/2025 г. на СРС. Моли да се признае за установено съществуването на вземането. Претендира разноски както за исковото производство, така и за ч. гр. д. – ч. гр. д. 12116/2024 г. по описа на СРС, 182-ми състав, ч. гр. д. 12066/2024 г. по описа на СРС, 178-ми състав и ч. гр. д. 12065/2024 г. по описа на СРС, 61-ви състав.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на исковата молба по всяко от първоначално образуваните искови производства. Отговорите са със сходно съдържание. Предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът излага, че не е представен договор за управление, в който да е определено претендираното от ищеца възнаграждение, като сочи, че липсват доказателства за определяне на възнаграждението на ищеца по реда на чл. 56 ППЗПП. Излага, че ищецът не е конкретизирал как, кога и с какъв акт е определено възнаграждението му, респ. и размерът на същото. Твърди, че представеното в тази връзка от ищеца счетоводно удостоверение, издадено от дружеството, не доказва основателността на претенцията му, като в тази връзка сочи и, че удостоверението е за период, през който ищецът е бил директор в дружеството и респ. е имал контрол върху счетоводните

вписвания. Твърди, че ищецът е завел и други производства относно неплатени възнаграждения по същия договор. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

От И. К. П. е подадена допълнителна искова молба. Оспорва отговора на исковата молба. Съгласно чл. 6 от Договора за управление – членът на СД имал право на месечно възнаграждение съобразно закона, подзаконовите нормативни актове и договора. Съгласно чл. 9 възнаграждението на член на СД се формирало по реда на чл. 56 ППЗПП. В учредителния акт на дружеството било записано, че възнаграждението се определя от едноличния собственик на капитала. Посоченият размер на възнаграждението в удостоверение изх. № 118 от 30.11.2023 г., издадено от гл. счетоводител на ответника, бил определен по реда на чл. 56 ППЗПП. Падежът на всяко вземане било първото число на месеца, следващ месеца на полагане на труда. Моли за уважаване на иска.

С отговор на допълнителна искова молба на „Аудиовидео Орфей“ ЕАД излага, че спорът бил дали на ищеца е определено възнаграждение каквото той претендира. Възнаграждението не било определено по реда на чл. 56 ППЗПП. Представеният договор не доказвал претендирания размер на възнаграждението. Счетоводната справка била частен документ и не установявала вземането. Вземането могло да възникне единствено от правни актове, осъществяващи изискванията на чл. 56 ППЗПП каквито не се сочили и представяли. Моли искът да бъде отхвърлен.

С протоколно определение от 29.01.2026 г. е указано на страните, че с крайния акт по съществото на спора на основание чл. 12 и 13 ЗВЕРБ, съдът служебно ще превалутира претенцията за дължимо възнаграждение в размер на 25 613.89 евро /представляващи превалутирани 50 096.42 лева/.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Правната квалификация на предявения иск е чл. 422 ГПК вр. чл. 244, ал. 7 ТЗ вр. с чл. 79 ЗЗД;

Видно от приложените ч. гр. д. № 12116/2024 г. по описа на СРС, 182-ми състав, ч. гр. д. № 12065/2024 г. по описа на СРС, 61-ви състав и ч. гр. д. № 12066/2024 г. по описа на СРС, 178-ми състав, вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба съответстват на тези по подадените заявления по чл. 410 ГПК /в заявлението по ч. гр. д. № 12065/2024 г. на СРС /л. 4 от делото/ е посочен периодът на претенцията от м. януари до м. декември 2022 г./, в които ясно са посочени период и размер на претенции и издадените заповеди за изпълнение. Длъжникът е подал възражения в срока по чл. 414 ГПК /виж л. 20-21 от ч. гр. д. № 12066/2024 г. на СРС, л. 40-41 от ч. гр. д. № 12116/2024 г. на СРС и л. 24-25 от ч. гр. д. № 12065/2024 г. на СРС/, установителни искове за съществуване на вземанията са предявени в законоустановения срок /виж л. 23-25 от ч. гр. д. № 12066/2024 г. на СРС, л. 43-46 от ч. гр. д. № 12116/2024 г. на СРС и л. 28-31 от ч. гр. д. № 12065/2024 г. на СРС/. Изложеното сочи, че за ищеца е налице правен интерес от предявените установителни искове по чл. 422 ГПК и същите са процесуално допустими. Налице е идентичност между страните и предмета на образуваните заповедни производства и настоящото дело /към което са присъединени по реда на чл. 213 ГПК гр. д № 60404/2024 г. и гр. д. № 1496/2025 г./, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

С определение от 18.07.2025 г. е отделено като безспорно и признато между страните обстоятелството, че е сключен Договор за възлагане на управлението на „Аудиовидео Орфеи“ ЕАД № РД11-00-235 от 11.12.2020 г., който договор е представен по делото. По силата на възникналото правоотношение, ищецът, в качеството си на член на Съвета на директорите /СД/, се задължил да управлява и представлява дружеството за срок от три години, считано от 19.10.2020 г. Договорът е сключен на основание чл. 221, т. 4 от ТЗ, като е представен и Протокол № ПР-43 от 07.12.2020 г. на министъра на културата, с който ищецът е преизбран на член на съвета на директорите на ответното дружество за срок от 3 години, считано от 19.10.2020 г. В чл. 9 от договора е предвидено, че възнаграждението на члена на СД се формира по реда на чл. 56 ППЗПП, а съгласно чл. 10 членът на СД може да получава и тантиеми съгласно чл. 56, ал. 8 ППЗПП, при нарастване на счетоводните печалби през отчетната спрямо предходната година и при условие, че дружеството няма непокрита загуба от предходните години и просрочени задължения. Тантиемите са за сметка на печалбата след данъчното й облагане и заделянето на нормативно определените части от нея за резерв на дружеството, отчисления от печалбата или дивидент в полза на собственика на капитала в размер, определен от него, от едно до три средномесечни възнаграждения, получени през текущата година от членовете на изпълнителните органи.

Представен е по делото протокол № 1 от 07.02.2023 г. на СД на „Аудиовидео Орфеи“ ЕАД, с който поради наличие на финансови затруднения са коригирани възнагражденията на членовете на СД, като размерът на възнаграждението на М.Г. и И. П., определен по реда на чл. 56, ал. 9 ППЗПП след преизчислението по ал. 6, е прието да не може да надхвърля еднократния размер на минималната работна заплата /л. 68-70/.

В удостоверение изх. № 118 от 30.11.2023 г., издадено от гл. счетоводител на „Аудиовидео Орфей“ ЕАД се посочва, че ищецът има начислени, но неизплатени възнаграждения за периода от м. март 2021 г. до м. септември 2023 г. в размер на общо 50 096.42 лева.

Процесното правоотношение е прекратено въз основа на Протокол № ПР-78/12.10.2023 г. на едноличния собственик на капитала на „Аудиовидео Орфей“ ЕАД, като ищецът е освободен като член на СД, но не е освободен от отговорност за дейността му като член на съвета на директорите. Задължението за плащане на възнаграждение на членовете на СД отпада с прекратяване на договора за възлагане на управление или с взимане на решение относно възнаграждението от едноличния собственик на капитала, в чиято компетентност е това.

Видно от представена по делото покана за доброволно изпълнение вх. №04/09.01.2024 г. И. К. П. е поискал от „АУДИОВИДЕО ОРФЕЙ“ ЕАД, в 10-дневен срок от получаване на поканата, заплащане на сумата от 50 096,42 лева, представляваща неизплатени и дължими възнаграждения по договора за процесния период.

В ССчЕ на вещото лице А. Т. Б. е посочено, че размерът на неплатеното възнаграждение за периода м. март 2021 г. – м. октомври 2023 г. по Договор за възлагане на управлението на „Аудиовидео Орфей“ ЕАД №РД 11-00-235 от 11.12.2020 г., възлиза на стойност 55 888.44 лв. Заплатеното на ищеца възнаграждение по договора за разглеждания период е в общ размер на 1 017.95 лв., платени по банков път, а именно: за м. 02.2023 г. – 605.27 лв. и за м. 10.2023 г. – 412.68 лв. Изчислението е извършено въз основа на фишове за работна заплата. Приложена е към заключението справка за начислени и дължими възнаграждения на ищеца /Приложение № 1 към ССчЕ/. От приложението е видно, че за периода м. март 2021 г. – м. декември 2021 г., на ищеца е начисляване ежемесечно възнаграждение в размер на 1300 лв., като за месеците март, юни, септември и декември 2021 г. са му начислени и допълнителни суми в размер на трикратния размер на месечното възнаграждение. За периода м. януари – м. декември 2022 г., на ищеца е начисляване ежемесечно възнаграждение в размер на 1300 лв. до месец март и 1420 лв. от месец април до края на годината, като за месеците март, юни, септември и декември 2022 г. са му начислени и допълнителни суми в размер на трикратния размер на месечното възнаграждение. За периода м. януари – м. октомври 2023 г., на ищеца е начисляване ежемесечно възнаграждение в размер на 1560 лв. за месец януари, по 780 лв. за периода от месец февруари до месец септември и 531.82 лв. за месец октомври. Определеният от вещото лице общ размер на дължимите възнаграждения е в нетен размер след съобразяване на ДОД и осигуровки.

Допусната е допълнителна ССчЕ. Първоначално вещото лице е изготвило допълнителното заключение без да извърши проверка в счетоводството на ответника, поради което с протоколно определение от 29.01.2026 г. и протоколно определение от 26.03.2026 г. заключението с вх. № от 21.01.2026 г. не е изслушано и е приложено на задната корица на делото.

След изпълнение на указанията, вещото лице е представило коригирано заключение, изслушано в съдебно заседание на 26.03.2026 г. В заключението по последната е прието, че въз основа на изложеното в констативно-съобразителната част, методиката по чл. 56 ППЗПП е приложена само по отношение на балната оценка и стойността на балната единица, но не и при определяне на крайния размер на възнаграждението, редът по чл. 56 ППЗПП бил частично приложен от „Аудиовидео Орфей“ ЕАД. Балната оценка била 8 точки, а стойността на балната единица 50 % от МРЗ. Според методиката на чл. 56 ППЗПП дължимото месечно възнаграждение възлизало на 4 МРЗ. В открито съдебно заседание от 26.03.2026 г. вещото лице допълва, че методиката е частично приложена по отношение на балната оценка и стойността на определянето на балните оценки, а ако е била приложена в нейната цялост, то възнагражденията на ищеца са щели да бъдат определени в по-висок размер.

Правоотношението, което възниква по договор за управление на търговско дружество между член на съвета на директорите и дружеството, не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право. По отношение на процесното правоотношение намира приложение уредбата на договора за поръчка по чл. 280 и сл. ЗЗД. Съществена характеристика на този договор е равнопоставеността на страните по него – виж решение № 222 от 03.05.2016 г. по т. д. № 3471/2014 г., I т. о. на ВКС, решение № 204 от 28.07.2014 г. по гр. д. № 983/2014 г., IV г. о. на ВКС, решение № 150 от 29.05.2015 г. по гр. д. № 5272/2014 г., IV г.о. на ВКС. Самото мандатното правоотношение с член на съвет на директорите, възниква по силата на решението на едноличния собственик на капитала по чл. 221, т. 4 и т. 5 ТЗ. Сключването на писмен договор за възлагане на управлението е предвидено в чл. 244, ал. 7 ТЗ. Няма спор относно действителността на договора. С оглед изложеното, съдът счита, че за процесния период е била валидно възникнала и съществуваща облигационна връзка по договор за възлагане на управлението.

Основният спорен по делото е въпрос е дали на ищеца се дължи възнаграждение въз основа на така сключения договор, респ. в какъв размер е дължимото възнаграждение по договора за управление..

Съгласно чл. 6 от процесния договор на член на СД се дължи месечно възнаграждение в размер и при условия съгласно закона, подзаконовите нормативни актове и договора. Съгласно чл. 9 от договора възнаграждението на члена на съвета на директорите се определя по реда на чл. 56 ППЗПП.

С ППЗПП, приет с ПМС № 85/30.04.2020 г., в сила от 05.05.2020 г., се отменя ПРУППДТДДУК. По смисъла на чл. 56, ал. 1 ППЗПП възнагражденията на членовете на изпълнителните и контролните органи на публичните предприятия се определят в зависимост от стойността на активите, числеността на персонала, рентабилността, финансовия резултат, изменението на добавената стойност на един зает, обслужването на задълженията, както и от поети специфични задължения и отговорности в сключените договори. Според разпоредбата на чл. 56, ал. 2 ППЗПП месечните възнаграждения на членовете на органите за управление и контрол на публичните предприятия се определят чрез бална оценка, образувана въз основа на резултатите за отчетното тримесечие по показателите и критериите от таблицата съгласно приложение № 2 и определената стойност на една бална единица. Според чл. 56, ал. 6 ППЗПП след приключването на всяко тримесечие в зависимост от постигнатите през него стойности на показателите и критериите в приложението по ал. 2 се изчислява балната оценка и се преизчисляват месечните възнаграждения за отчетното тримесечие. Съгласно ал. 9 на чл. 56 ППЗПП размерът на възнаграждението на членовете на съветите на директорите, надзорните и управителните съвети на акционерните дружества, определен по реда на ал. 3, след преизчисляването по ал. 6 не може да надхвърля шесткратния размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния месец.

По отношение на твърдението на ответника, че ищецът не е изпълнявал задълженията си по договора е разпитан свидетелят Д.З.Х. /член на съвета на директорите и изпълнителен директор на „АУДИОВИДЕО ОРФЕЙ“ ЕАД в периода от 2017 г. до 2023 г./. От разпита на свидетеля се установява, че през периода 2020 - 2023 г. ищецът е изпълнявал функциите си като член на Съвета на директорите. Свидетелят посочва, че освен собствените си задължения, в периода, в които е бил болен или е отсъствал поради отпуск, задълженията му на изпълнителен директор са били изпълнявани от ищеца по заместване. Сочи още, че в деловодството на дружеството се съхраняват множество документи и решения на СД, носещи подписа на ищеца. Показанията на свидетеля се ценят по реда на чл. 172 ГПК, но доколкото съвпадат с останалия доказателствен материал се кредитират от съда /ССчЕ и приетите писмени доказателст3ва, вкл. представеният от ответника протокол № 1 от 07.02.2023 г. на СД на ответното дружество/. Договорът за управление не е прекратен поради неизпълнение на поетите ангажименти, поради действия или бездействия, довели до влошаване на финансовите резултати или от които са произтекли вреди за „АУДИОВИДЕО ОРФЕЙ“ ЕАД или поради нарушение на действащото законодателство, извършено при или по повод на управлението на „АУДИОВИДЕО ОРФЕЙ“ ЕАД. Ответникът следва да заплати възнаграждение за извършената работа до прекратяването на договора/оттеглянето на поръчката.

От разпоредбата на чл. 56 ППЗПП следва изводът, че законодателят изрично прави разграничение между едностепенна система на управление на акционерно дружество – със Съвет на директорите, и двустепенна такава – с Управителен съвет и Надзорен съвет. Видно от цитираните разпоредби на ППЗПП е, че възнагражденията на членовете на органите за управление и контрол на публичните предприятия се определят въз основа на обективни икономически и финансови показатели. Дължимостта на възнаграждението на ищеца не е обусловена от доказване на конкретно изпълнение на задълженията му като член на Съвета на директорите или от преценка относно качеството на изпълняваните функции. Аргумент в тази посока е и чл. 56, ал. 6 ППЗПП, съгласно който през първите два месеца на всяко тримесечие членовете на изпълнителните органи получават авансово месечно възнаграждение въз основа на балната оценка за предходното тримесечие, което допълнително потвърждава, че възнаграждението на членовете не е поставено в зависимост от последваща оценка на изпълнението на задълженията по договора.

Клаузата за определянето на възнаграждението по реда на чл. 56 ППЗПП е включена като елемент от договора за управление, поради което изплащането на възнаграждение не е обусловено от приемането на допълнителен акт от страна на дружеството или от друг правен субект. В чл. 56 ППЗПП /и Приложение № 2 към закона/ е предвиден механизъм за изчисляването на дължимото възнаграждение, който зависи изключително от постигнатите от дружеството обективни счетоводни показатели, отразени в отчетността на дружеството, поради което не е необходимо неговото конкретизиране чрез отделен правен акт или изрично решение на орган на дружеството. Следователно възражението на ответника, че размерът на възнаграждението не е надлежно определен поради липса на такъв акт, е неоснователно.

По делото са приети ССчЕ и допълнителна ССчЕ. Съгласно чл. 200, ал. 3 ГПК оспорване на заключението може да бъде направено от страната докато трае изслушването на експерта, т. е. в заседанието за приемане на заключението на вещото лице. Оспорването може да бъде заявено и писмено преди провеждане на заседанието за приемане на заключението. След изслушването на експерта и приемането на заключението на вещото лице, правото да се оспори заключението е преклудирано и не може да бъде зачетено, а приетото по делото заключение следва да бъде ценено наред с всички доказателства по делото /виж решение № 186/ 09.07.2012 г. по гр. д. № 1871/2010 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 79 от 12.05.2015 г. по гр. д. № 322 / 2015 г. на I г. о. на ВКС/. Приетите ССчЕ не са оспорени от страните.

Съгласно чл. 301 ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Законодателят е обвързал незабавното противопоставяне от страна на търговеца на сключена без представителна власт, или при превишаване пределите на представителната власт сделка, с момента на узнаване на сделката, като не са въведени специални изисквания за способа, по който търговецът узнава за нея: уведомяването на търговеца от страна на ненадлежния пълномощник или от трети лица; отразяване на съответните правни действия и/или последиците от тях в търговските книги на дружеството; вписването в публичен регистър; уведомление чрез средства за комуникация или за масово осведомяване. Прието е, че ако бъде доказано узнаването на действията без представителна власт, търговецът, който е въвел възражение за недействителност на сделката поради липса на представителна власт, следва да докаже противопоставянето си и извършеното му веднага след узнаване на сделката.

Осчетоводяването на задължението представлява форма на потвърждаване на задълженията /виж решение № 50157 от 25.01.2023 г. по т. д. № 474/2021 г. на II т. о. на ВКС и решение № 166 от 17.01.2013 г. по т. д. № 636/2011 г. на I т. о. на ВКС/. Доколкото задълженията са отразени счетоводно, издадено е въз основа на счетоводните записвания и удостоверение за дължимите възнаграждения, то търговецът е узнал за извършените действия и е следвало да се противопостави на тях незабавно или поне най-късно при освобождаването на И. К. П. като член на СД с решение по протокол от 12.130.2023 г. /ако е смятал, че начислените суми са недължими/. В случая подобно оспорване преди датата на подаване на настоящата исковата молба нито се твърди, нито се доказва. Т. е. дори да можеше да се приеме, че бившите членовете на СД на ответника сами са си начислили счетоводно възнаграждения, то при липсата на надлежно противопоставяне в първия възможен момент срещу начислените суми, съдът приема, че е налице извънсъдебно признание за дълга – потвърждаване за дължимостта на сумите. Отделно, данните от счетоводните записвания представляват обективно отражение на финансовите резултати на дружеството и не зависят от персоналния състав на органа на управление.

По делото се установява, че на ищеца са начислявани през 2021 г., 2022 г. и януари 2023 г. ежемесечни възнаграждения в размер на две МРЗ, като на всеки три месеци е изплащано и допълнително възнаграждение, съобразно критериите на чл. 56 ППЗПП за определяне на бална единици и бална оценка и с оглед чл. 56, ал. 6 вр. с ал. 2 и 3 ППЗПП. За периода от м.февруари 2023 г. пък са начислявани възнаграждения в размер на МРЗ, съобразно протокол № 1 от 07.02.2023 г. на СД на „Аудиовидео Орфеи“ ЕАД. Начислените и надлежно счетоводно отразени като дължими възнаграждения не са оспорени в първия възможен момент, дори и след освобождаването на ищеца като член на СД. Без значение е в случая дали крайният размер на възнаграждението по чл. 56 ППЗПП е следвало да бъде повисок, доколкото съобразно диспозитивното начало се претендиране възнаграждение размер на 25613.89 евро /представляващи превалутирани 50 096.42 лева/.

Ответникът не твърди и не представи доказателства относно погасяването на дължимото възнаграждение, поради което искът следва да бъде уважен в неговата цялост за сумата от 25 613,89 евро за периода месец март 2021 г. – месец януари 2023 г. и за периода месец март 2023 г. – месец септември 2023 г. Като законна последица следва да се присъди и законната лихва върху тази сума от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.02.2024 г. /дата на която са подадени ч. гр. д. № 12116/2024 г. по описа на СРС, 182-ми състав; по ч. гр. д. № 12065/2024 г. по описа на СРС, 61-ви състав; по ч. гр. д. № 12066/2024 г. по описа на СРС, 178-ми състав/ до окончателното изплащане.

По разноските:

При този изход на спора разноски се дължат на ищеца.

В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него разноски в двете производства.

Ищецът е представил списък и е ангажирал доказателства за направата на разноските. Със списъка по чл. 80 ГПК се претендират за двете производства общо сумата от 4753.60 евро, формирана, както следва: разноски по ч. гр. д. № 12065/2024 г., СРС, 61 с-в,, от които 240.50 евро за държавна такса по заповедно производство и 745.58 евро за адвокатско възнаграждение по заповедно производство; 240.50 евро за държавна такса по гр. д. № 60404/2024 г.; 745.58 евро за адвокатско възнаграждение по гр. д. № 60404/2024 г.; разноски по ч. гр. д. № 12066/2024 г., СРС, 178 с-в, от които 55.72 евро за държавна такса по заповедно производство; 215.95 евро за адвокатско възнаграждение по заповедно производство; 55.72 евро за държавна такса по гр. д. № 30409/2024 г.; 215.95 евро за адвокатско възнаграждение по гр. д. № 30409/2024 г.; разноски по ч. гр. д. № 12116/2024 г., СРС, 182 с-в, от които 216.05 евро за държавна такса по заповедно производство; 690.74 евро за адвокатско възнаграждение по заповедно производство; 216.05 евро за държавна такса по гр. д. № 1496/2024 г.; 690.74 евро за адвокатско възнаграждение по гр. д. № 1496/2024 г.; разноски по гр. д. № 4343/25 г., СГС, 1-12 с-в, в размер на 424.52 евро за депозити за вещо лице.

Постъпило е възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК от ответната страна, с което се посочва, че ищецът неоправдано претендира разноски за три отделни заповедни производства, при условие, че същите са могли да бъдат предявени за общо разглеждане.

Размерите, посочени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери, не са обвързващи за съда. При

изследване на наличието на прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 ЗА и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 ЗА. По смисъла на чл. 36, ал. 3 ЗА за определяне на размера на възнаграждението следва да бъдат съобразени фактическата и правна сложност на случая; засегнатия интерес; условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; квалификацията, опита и специализацията на адвоката.

В случая отделните заповедни производства са образувани на една и съща дата и за защита на вземане, произтичащо от един и същи юридически факт. Разликата между тях е единствено в размера и периода на вземането, което не обосновава обективна необходимост от образуване на повече от едно заповедно производство. По всяко заповедно производство е претендирано отделно адвокатско възнаграждение. Подобно процесуално поведение не съответства на изискванията за добросъвестност, тъй като да обремени длъжника с ненужни разноски, поради което и по така подадените заявление следва да се определи едно общо възнаграждение за всички тях. Съдът като съобрази характера на производствата по чл. 410 ГПК и общия размер на иска намира, че следва да намали претендираните общо за заповедните производства възнаграждения от сумата в размер на 1 652.27 евро /превалутирани 3 231.56 лв./ на сумата от 500 евро.

За да прецени основателността на направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по исковото производство, съдът извърши съвкупна преценка на фактическата и правната сложност на спора. Правната сложност е предпоставена от броя и основанието на исковете, съдържанието и броя на въведените в спора факти и обстоятелства от всяка от страните, правните институти, приложими при разрешаването на спора, относима задължителна съдебна практика, а фактическата – от необходимите за доказване и обосноваване тезите на страните процесуални действия, в съответствие с въведените за относими факти и обстоятелства, вкл. необходимите за преодоляване защитата на противната страна процесуални действия и продължителността на производството. Съдът съобрази размерът на предявения иск, проведените 3 о. с. з., събраните доказателства по производството, характера на спора, извършените процесуални действия. Общият размер на претендираната сума за адвокатско възнаграждение по исковото производство е 1 652.27 евро /превалутирани 3 231.56 лв./, която дори при съобразяването, че производствата са обединени за разглеждане в едно исково производство и следва да се определи само едно общо адвокатско възнаграждение, съдът намира, че не е прекомерна. Само за пълнота следва да се посочи, че в случая размерът по Наредба за минималните адвокатски възнаграждения е значително по-висок, почти два пъти повече от претендираното възнаграждение. Оттук, и не са налице основания за намаляване на адвокатското възнаграждение по исковото производство по чл. 422 ГПК.

В тежест на ответника ще се възложат сумата от 1012.27 евро разноски по заповедните производства и 2589.06 евро за исковите производства.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,