Решение № 1618 от 1.7.2026 г. на Административен съд - Добрич по дело № 104/2026 г.

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 70, ал. 7 от Закона за горите и е образувано по жалба на М. Г. К. с адрес в [населено място], [улица], подадена чрез адв. З. М.-ДАК, срещу писмо с изх. № РД-19-484/05.02.2026 г. на директора на Териториално поделение Държавно горско стопанство (ТП ДГС) – Добрич към Североизточно държавно предприятие [населено място], с което е обективиран изричен отказ за издаване на акт за учредяване право на ползване за устройване на постоянен пчелин по смисъла на Закона за пчеларството. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на отказа, поради нарушаване на административно-производствените правила, неспазване на установената форма и противоречие с материалноправните разпоредби. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.М., която заявява, че поддържа жалбата, прави искане за отмяна на отказа и връщане на преписката на административния орган с указания за прилагането на закона. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът, директора на ТП ДГС – Добрич, К. К., представляван от адв. Ц. Г., редовно упълномощен, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Изразява становище за правилност и законосъобразност на оспорения отказ по съображенията, изложени в него, както и по съображения, допълнително изложени в хода на настоящото съдебно производство. Претендира присъждане на разноските като представя списък. След като съобрази представените по делото писмени доказателства във връзка с твърденията и становищата на страните, Административен съд гр. Добрич, V- ти състав приема следното: Жалбата е допустима. Оспорения отказ е съобщен лично на М. Г. К. на 06.02.2026 г., а жалбата срещу него е постъпила в Административен съд –Добрич на 18.02.2026 г. Жалбата е подадена от адресата на акта, който е от вида на визираните в чл. 70, ал. 5 от Закона за горите и подлежи на обжалване по силата на общата клауза за обжалваемост на индивидуалните административни актове по чл. 120, ал. 2 от Конституцията, която определя, че гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Липсва правна норма в приложимите законови нормативни актове, която да изключва обжалваемостта на индивидуалните административни актове по чл. 70, ал. 5 от ЗГ. Разгледана по същество, жалбата е основателна. От фактическа страна се установява, че жалбоподателят М. Г. К. е регистриран като стопанисващ пчелин № 9392-0004 [населено място] с капацитет 200 броя още през 2019 г. , видно от приложеното по делото Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 260/29.11.2019 г., издадено от директора на ОБДХ-Добрич (л.36). Със заявление с вх. № СТ-04-690 от 17.02.2025 г. жалбоподателят е поискал от директора на ТП ДГС – Добрич да му бъде учредено право на ползване върху имот, представляващ горска територия за поставяне на постоянен пчелин на площ [рег. номер].м., а именно в имот - отдел 545, подотдел А, в землището на [населено място] ( община Добричка) със срок за десет години. В заявлението е посочен номерът на пчелина 9392-0004 и броя на пчелните семейства, които ще ще отглеждат на територията – 200 пчелни семейства. По делото не е спорно, че частта от имота [рег. номер].м., за която жалбоподателят е поискал да му бъде учредено право на ползване за 10 г. за устройване на постоянен пчелин е публична държавна собственост, горска територия, предоставен за управление на Министерството на земеделието и храните, както това обстоятелство е установено с приложеното на л. 29 Удостоверение № 1/03.02.2025 г. на началника на Общинска служба „Земеделие“ –Добричка. Заявлението на жалбоподателя от 17.02.2025 г. до ТП ДСГ-Добрич за устройване на постоянен пчелин е подадено по реда на чл. 70, ал. 5 от ЗГ, който определя, че за учредяване право на ползване върху поземлени имоти в горски територии за устройване на постоянни пчелини по смисъла на Закона за пчеларството собственикът на пчелина подава заявление до лицата по чл. 69, ал. 3. Към заявлението се прилагат доказателства, че заявителят е вписан в регистъра по чл. 8 от Закона за пчеларството и е собственик на постоянен пчелин с над 10 пчелни семейства. От приложените по делото разрешителни се установява, че жалбоподателят е ползвал и назад във времето същата горска територия за устройване на временен пчелин, видно от издаваните по реда на чл. 70, ал. 6 от ЗГ едногодишни разрешителни, считано от 04.12.2019 г., когато му е било връчено Разрешително № 9 със срок на действие до 31.12.2019 г. до 31.12.2025г., когато територията е ползвана за устройване на временен пчелин въз основа на Разрешение № 2, връчено на 09.01.2025 г. Съгласно нормата на чл. 70, ал. 6 от ЗГ, за настаняване или преместване на временен пчелин по смисъла на Закона за пчеларството не се учредява право на ползване върху поземлени имоти в горски територии по реда на ал. 5, а се издава разрешение от лицата по чл. 69, ал. 3. Нормите на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Закона за пчеларството (ЗПч) определят, че пчелните семейства могат да се настаняват върху земеделски земи, горски територии, собственост на държавата, общините, физически и юридически лица, както и в урегулирани поземлени имоти. Предвидена е също и възможността за устройване на постоянен пчелин, упоменат и в чл. 69, ал. 3 от Закона за горите, за пчелини с над 10 пчелни семейства. В тези случаи чл. 11, ал. 2 от ЗПч указва, че държавата или общините могат да учредяват право на ползване. По делото ответникът не представя данни към момента на подаване на заявлението, 17.02.2025 г., какви документи са били приложени към него и дали са били изпълнени изискванията на чл. 70, ал. 5, изр. 2 от ЗГ - доказателства, че заявителят е вписан в регистъра по чл. 8 от Закона за пчеларството и е собственик на постоянен пчелин с над 10 пчелни семейства. Няколко месеца след подаване на заявлението, на 07.11.2025 г. директорът на ТП ДГС - Добрич е поискал информация от Областна дирекция по безопасност на храните –Добрич и е получил отговор от директора на ОБДХ-Добрич с писмо с вх. № РД-19-4247/13.11.2025 г., в което е посочено, че в землището на [населено място] има регистрирани два пчелина - пчелин на М. Г. К. (фамилията на жалбоподателя е грешно посочена) с № 9392-0004 с Удостоверение за регистрация № 260 от 29.11.2019 г. и пчелинът на трето лице Ж.М. П. с № 9392-0005 и с Удостоверени за регистрация 2641/17.01.2025 г. В писмото са посочени координатните точки на двата пчелина, както и твърдението, че двата обекта са разположени на разстояние по-малко от 1 км. един от друг. В преписката няма данни въз основа на какъв е разположен другият пчелин, който е регистриран в ОБДХ на 17.01.2025 г. Въз основа на тези данни директорът на ТП ДГС Добрич разгледал направеното искане от жалбоподателя и с писмо с изх. № РД-19-4408/ 27.11.2025 г. е отказал издаването на Акт за право на ползване за постоянен пчелин. В това писмо е посочено, че може да се издаде акт само за временен пчелин ( какъвто към този момент е бил допуснат Разрешение № 2, връчено на 09.01.2025 г.) В писмото са цитирани Указания с рег. индекс 91-1537/07.07.2026 г. След извършена служебно справка се установи, че на страницата на Североизточно предприятие-ТП ДГС-Добрич са публикувани „Указания съгласно писмо с рег. индекс 91-1537/07.07.2026 г. на министъра на земеделието и храните за учредяване право на ползване върху поземлени имоти в горски територии – държавна собственост, за устройване на постоянни пчелини по смисъла на Закона за пчеларство“. От това писмо не става ясно какви са причините за отказа. В него като мотиви единствено се съдържат констатации за неизпълнение на горепосочените указания в т.3 и са изброени липсващи документи – такива за липсата на обстоятелствата по чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за пчеларството, както и документи за наличието на обстоятелството по чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за пчеларството. Същевременно няма данни преди това жалбоподателят да е бил уведомяван, че следва да представи допълнителни документи към заявлението си. Ответникът не представя данни какви документи са били представени към заявлението с вх. № СТ-04-690 от 17.02.2025 г., но в преписката се съдържат Протокол за извършен профилактичен преглед на пчелина от 12.09.2025 г. и извършено геодезическо заснемане от м. юни 2015 г. - Комбинирана скица със заснемане на граничните точки на част от имот с [идентификатор] – горска територия за а 2000 [жк], с които явно жалбоподателят се е снабдил и представил впоследствие. Вероятно на жалбоподателя устно са били давани указания какви документи да представя, но ответникът не представя доказателства какви точно указания са били давани, коректни ли са същите. Явно е, че с писмо с изх. № РД-19-4408/ 27.11.2025 г. ответникът не е приключил производството, понеже след постановяването му е започнал служебно да събира доказателства по искането на жалбоподателя. Първо, с писмо с изх. № РД-19-4507/04.12.2025 г. директорът на ДГС-Добрич е поискал информация от Областна дирекция „Земеделие“ –Добрич. В отговор на това искане по делото е приложено писмо с изх. № РД-1205-1263/09.12.2025 г.(л.28), с което ръководителят Областна дирекция „Земеделие“ –Добрич е заявил, че на територията на област Добрич има регистриран един производител на елитни и племенни пчелни майки и отводки (рояци) с местонахождение на пчелините в землищата на селата Дряновец, П. И. и Козлодуйци и е посочено името на жалбоподателя, М. Г. К.. Второ, вероятно е поискал от жалбоподателя да удостовери писмени какви документи са представени към искането. В преписката се съдържа декларация на К. от 20.01.2026 г., в която са описани представени към заявлението си документи. Трето, издадена е Заповед № РД—4-25 от 21.01.2026 г., с която директорът на ДГС-Добрич е назначил комисия със задача да извърши проверка на терен в отдел 545-а в землището на [населено място] за наличието на пчелин за производство на елитни и племенни пчелни майки и отводки, собственост на М. Г. К. и да състави протокол. В изпълнение на заповедта с протокол от 22.01.2026 г., подписан от тримата членове на комисията, са направени констатации за поставени пчелни кошери (магазини) в отдел 545, подотдел А, на [населено място]. Според горските служители в кошерите не се установили признаци на живот – след почукване по кошера, не се чувало жужене. Комисията е констатирала и поставена ограда-изградена от бодлива тел на три реда, прихваната за съседните дървета, като е направен извод, че поставянето на ограда е в нарушение на чл. 145 от Закона за горите. Страните не представят данни дали установеното нарушение е санкционирано с влязло в сила наказателно постановление. На 05.02.2026 г. директорът на ТП ДГС-Добрич е издал оспореното в настоящото производство писмо, с което е отказал издаването на акт за учредяване право на ползване. Като мотиви за отказа са посочени резултатите от теренната проверка- обстоятелството, че не се чувало жужене в установените поставени там кошери и обстоятелството, че е поставена телена ограда, прихваната за съседните дървета в нарушение на чл. 145 от ЗГ. Отказът е мотивиран и с твърдения, че в отдел 545, подотдел А се предвиждало извършването на гола сеч за акация и кастрене на клони и попълване на редини. При така установената фактическа обстановка от правна страна и разглеждайки основанията за незаконосъобразност по чл. 146, т. 1-5 във връзка със задължението за цялостна проверка по чл. 168 от АПК, съдът приема следното: Компетентност на издателя на акта Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 1 от Закона за горите (ЗГ) за учредяване право на ползване върху поземлени имоти в горски територии се подава заявление по образец до министъра на земеделието и храните или определено от него длъжностно лице от състава на министерството - в случаите по чл. 69, ал. 1, т. 2 и 3. А според чл. 69, ал. 3, т. 1 от ЗГ, право на ползване върху поземлени имоти в горски територии може да се учреди за устройване на постоянни пчелини по смисъла на Закона за пчеларството от директора на държавното предприятие по чл. 163 или оправомощено от него длъжностно лице - за поземлени имоти в горски територии - държавна собственост, предоставени за управление на предприятието. Служебно известна на съда е издадената Заповед № 120 от 14.02.2022 г. от директора на Североизточно държавно предприятие-Шумен, с която той е делегирал своята компетентност по чл. 69, ал. 3, т. 1 от ЗГ във вр. с чл. 70, ал. 5 от ЗГ на директорите на териториалните поделения – държавни горски и държавни ловни стопанства. Въз основа на това съдът приема, че директорът на ТП ДГС-Добрич е компетентен да разгледа искането и да постанови оспорения отказ. Форма на акта Производството за учредяване право на ползване върху поземлени имоти в горски територии за устройване на постоянни пчелини по смисъла на Закона за пчеларството, е уредено в чл. 70, ал. 5 – ал. 8 от Закона за горите и в чл.11- чл. 15 от Закона за пчеларството. Съгласно чл. 70, ал. 7 от ЗГ, актът за учредяване право на ползване по ал. 5 и разрешението по ал. 6 се издават в деня на подаване на заявлението. По аргумент от тази норма по същия начин следва да се постановява и отказа да бъде учредено право на ползване за устройване на постоянен пчелин. Нормите на Закона за пчеларството и Закона за горите не поставят специални изисквания към формата на актовете, с които се учредява или се отказва учредяване на право на ползване на държавна горска територия за устройстване на постоянен пчелин. Затова в производството по чл. 70 от ЗГ следва да намерят приложение общите изисквания за форма на административните актове по чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК – мотивирано решение с конкретни реквизити. В случая е явно, че оспореното писмо не отговаря на изискванията за форма на индивидуалните административни актове. Нарушено е изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за посочване на фактически основания, които да съответстват с правните такива. Нито едно от посочените в писмото фактически основания не намира своето съответствие с разпоредби на закон или подзаконов нормативен акт, нито дори с цитираните указания, съставени въз основа на писмо на министъра на земеделието и храните с рег. индекс 91-1537/2016 г. В оспорения отказ са изброени няколко фактически основания, но административният орган не е посочил въз основа на кои разпоредби на закона приема, че така установените от него факти са пречка за издаване на искания акт за учредяване право на ползване на горска територия за устройване на постоянен пчелин.. За пръв път и едва в хода на съдебното производство ответникът въвежда нови основания за отказа – твърдения, че жалбоподателят не отговаря на изискването да стопанисва минимум 10 пчелни кошера. Освен че това твърдение не фигурира в оспорения отказ, то не е установено по категоричен начин от комисията, назначена да извърши теренна проверка, понеже в протокола, съставен от нея, не е посочено колко кошера са били разположени от жалбоподателя в процесната горска територия. Не е изследван въпросът разполага ли жалбоподателя и с други, допълнителни кошери и има ли възможност да изпълни изискването като постави минимум 10 броя от тях. Същевременно по делото има данни, че жалбоподателят има регистрирани пчелини и в други населени места. Самият той е представил в административното производство още две удостоверения за регистрация – на пчелини в [населено място] и [населено място] с данни за 200 броя и 360 броя пчелни семейства. Не е допустимо допълването на административния акт с нови фактически основания, излагани в процеса на съдебното му оспорване. Нарушението на изискванията за форма в случая е съществено, тъй като липсата на посочени правни основания и на съответстващите им фактически такива, не позволява извършването на съдебна проверка за законосъобразност. Отделно от това заявителят не може да разбере действителните причини, поради които му се отказва устройване на постоянен пчелин в посочената територия. Административно-производствени правила Нарушени са правилата за провеждане на административното производство, изискващи своевременно уведомяване на заявителя за недостатъци на искането му – установени в чл. 12, ал. 1 от АПК като принцип за достъпност, публичност и прозрачност и в чл. 30, ал. 2 от АПК. Затова е основателно направеното в жалбата възражение за нарушаване на административно-производствените правила, понеже от момента на подаването на заявлението до постановяването на отказа не е имало кореспонденция между заявителя и административния орган, а се се водили множество устни разговори. Това ясно се установява от факта, че жалбоподателят е представял документи към искането си, съставени на различни дати през големи периоди от време. Например геодезичното заснемане на територията е извършено през м. юни, няколко месеца след заявлението по чл. 70, ал. 5 от ЗГ. Нормата на чл. 70, ал. 7 от Закона за горите изрично е поставила срок, различен от обичайния 14 дневен срок по чл. 57, ал. 1 от АПК, тъй като е определила, че актът за учредяване право на ползване по ал. 5 и разрешението по ал. 6 се издават в деня на подаване на заявлението. Явна е волята на законодателя за незабавно произнасяне по направените от пчеларите искания за разполагане на кошери в територии, държавна собственост. В случая не само, че не е спазено изискването за незабавно произнасяне, но постановеният отказ не се вмества в нито един от предвидените срокове по чл. 57 от АПК. При издаването на писмото са допуснати и съществени нарушения на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от АПК. Независимо, че производството е протекло в рамките на една година, не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Административният орган не е установил с колко реално кошера с пчелни семейства разполага заявителя. При извършване на теренната проверка не е посочено колко кошера са установили горските служители. Първото посочено основание за отказ - неустановяване на жужене в кошерите, може да се определи само като изразени съмнения за липса на живи пчелни семейства. Дори и да се приеме, че пчелните семейства са унищожени, административният орган не е изяснил разполага ли заявител с реална възможност на постави на процесната горска територия необходимото количество кошери с пчелни семейства в тях. Обстоятелството, че е установена телена ограда, ограждаща наличните кошери, също не е предвидено в закона като основание за отказ. По делото не се представят доказателства, че третата причина за отказа- предвидената гола сеч за акация и кастрене на клони обосновава невъзможност за разполагане на пчелни кошери, доколкото същите не се поставят върху дървесната растителност, а около и в близост до нея. Тези мероприятие не са предвидени също като основание за отказ, тъй като след провеждането им, кошерите отново могат да се поставят на същите места. Съответствие с материалния закон На сочените в отказа фактически основания не се установяват съответстващи правни основания, поради което съдът е в незвъзможност да извърши проверката за спазване на материално-правните разпоредби на закона. Отказът е постановен при несъответствие с целта на закона, която е да бъдат разглеждани незабавно исканията на земеделските стопани, занимаващи се с пчеларство. Гореизложеното налага отмяна на оспорения отказ и изпращане на преписката на административния орган за ново разглеждане при спазване на указанията в настоящото решение по отношение формата на административния акт, задължението за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая и съобразяване на крайния акт в производството с установените в Закона за горите и Закона за пчеларството условия при наличието на които може да се издаде акт за учредяване право на ползване на горска територия за разполагане на постоянен пчелин. При новото разглеждане на искането на жалбоподателя следва да се укаже писмено какви са необходимите документи за удоволетворяване на искането му и да му се предостави подходящ срок да се снабди с тях, ако същите липсват. При този изход от спора е основателно искането на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото. Жалбоподателят представя доказателства за внесена държавна такса от 5,11 евро и платено в брой адвокатско възнаграждение от 511 евро по договор за правна защита и съдействие № 0044769 от 11.02.2026 г. С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 1 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд Добрич, V състав