Решение № 299 от 20.3.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 4431/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № НП - 11 / 02.07.2025 година на Председателя на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: •••, представлявано от С.З.В., З.О.Б. и Й.Г., на основание чл. 60а, ал. 3 във връзка с чл. 60а, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) е наложена имуществена санкция в размер на 30000,00 лева (с равностойност 15338,76 евро) за нарушение по чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ. В Жалбата си и в съдебно заседание на въззивната инстанция чрез процесуалния си представител ••• П.Л.С. жалбоподателят „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД моли за отмяна на Наказателното постановление с аргументи за неправилност и незаконосъобразност и за издаването му при съществени нарушения на процесуалните правила; претендира разноски. Въззиваемата страна – Председателят на Комисия за енергийно и водно регулиране, в депозирано писмено становище излага доводи за неоснователност и недоказаност на жалбата. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител главен ••• Н.А.Н. поддържа изложените в становището аргументи и моли обжалваното Наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно; претендира разноски. След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното: Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. От фактическа страна: „Електроразпределение Юг“ ЕАД, вписано в Търговския регистър на Агенцията по вписванията с ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: •••, притежава издадена от КЕВР Лицензия № Л-140-07 / 13.08.2004 година за дейността „разпределение на електрическа енергия“. На 31.07.2023 година от Д.М.Т. е подадено заявление за проучване на условията и начина на присъединяване към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД на фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ) с мощност 25 kW, отговаряща на чл. 24, ал. 1 от ЗЕВИ (ред. ДВ, бр. 29 от 2012 г.), предвидена за изграждане в УПИ XIX-136 и XX-136, •••, и на 19.09.2023 година от дружеството жалбоподател е издадено Становище № 4585450 / 19.09.2023 година за условията и начина на присъединяване на ФЕЦ към електроразпределителната мрежа. Във връзка със Заповед № 3-Е-291 / 11.10.2024 година, изменена със Заповед № 3-Е-378 / 19.12.2024 година, на Председателя на КЕВР, на основание Закона за енергетиката и Правилника за дейността на КЕВР и нейната администрация и съгласно График за извършване на планови проверки през 2024 година по изпълнение на лицензионните условия на енергийните дружества в сектор „Енергетика“ на дружеството жалбоподател е извършена такава планова проверка относно изпълнение на условията по издадената му Лицензия № Л-140-07 / 13.08.2004 година. Проверката обхваща периода от 01.03.2023 година до 31.08.2024 година, осъществена от екип главни експерти от Дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ в КЕВР, един от които М. С. А. (актосъставител). В хода на обследването от предоставените от „Електроразпределение Юг“ на главните инспектори от КЕВР документи за процедури по присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници на принципа на случайния подбор са избрани няколко досиета, сред които и това по заявлението на Д.М.Т.. За проверката е изготвен Констативен протокол № Е-36 / 20.12.2024 година, връчен на упълномощен представител на „Електроразпределение Юг“ на 07.01.2025 година. Така въз основа на проверените писмените материали от главните експерт от Дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ в КЕВР е прието, че след като по заявлението на Д.М.Т. становището за определяне на условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа на ФЕЦ с мощност 25 kW, отговаряща на чл. 24, ал. 1 от ЗЕВИ (ред. ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 10.04.2012 г. до 12.10.2023 г.), предвидена за изграждане в УПИ XIX-136 и XX-136, •••, не е издадено в срок до 31.08.2023 година на 01.09.2023 година „Електроразпределение Юг“ ЕАД нарушава чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ (относимата разпоредба), с което е осъществен съставът на чл. 60а, ал. 3 във връзка с ал. 1 от ЗЕВИ (ред. ДВ, бр. 86 от 13.10.2023 г.), явяващ се по-благоприятен закон. За това нарушение на дружеството жалбоподател в присъствието на упълномощен представител от М. С. А. е съставен и връчен срещу подпис Акт за установяване на административно нарушение № Е-КРС-8 / 25.03.2025 година, като с Акта е прието още, че нарушението е извършено в режим па повторност, заради издадено от Председателя на КЕВР срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД Наказателно постановление № НП-106 / 01.12.2021 година за нарушение по чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ (ред. ДВ, бр. 29 от 2012 г.), потвърдено е Решение №189 / 19.10.2022 година по КАНД № 190 / 2022 година на Административен съд - Сливен. От „Електроразпределение Юг“ ЕАД срещу АУАН № Е-КРС-8 / 25.03.2025 година в КЕВР е подадено Възражение вх. № Е-13-262-148 / 01.04.2025 година, счетено от административнонаказващият орган за неоснователно, и въз основа на Акта е издадено процесното Наказателно постановление № НП - 11 / 02.07.2025 година, с което е прието, че с административното нарушение по чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ (ред. ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 10.04.2012 г. до 12.10.2023 г.) е осъществен съставът на чл. 60а, ал. 3 във връзка с ал. 1 от ЗЕВИ (ред. ДВ, бр. 86 от 13.10.2023 г.), явяващ се по-благоприятен закон от чл. 60а, ал. 2 от ЗЕВИ (ред. ДВ, бр. 54 от 2012 г.) и е наложена имуществена санкция в размер на 30000 лева (равностойност на 15338,76 евро). Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция актосъставител в качеството на свидетел, чиито показания се кредитират като обективни и логични, и от приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства – приложените по административнонаказателната преписка и допълнително представени от въззиваемата страна. От правна страна: По фактически установеното Съдът намира, че наказващия орган правилно е ангажирал административнонаказателната отговорност на „Електроразпределение Юг“ ЕАД за нарушение на чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ, която разпоредба в относимата към датата на нарушението редакцията предвижда (ДВ, бр. 29 от 2012 г.) за обектите по чл. 24, т. 1 – енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 30 k W включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии, – условията за присъединяване се определят в становище, което се издава в срок до 30 дни от постъпване на искането. В случая от доказателствата се установява, че дружеството жалбоподател не е издало становище в срок до 30.08.2023 година по подадено на 31.07.2023 година заявление от Д.М.Т., с което да определи условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа на фотоволтаична електрическа централа с мощност 25 kW, отговаряща на чл. 24, ал. 1 от ЗЕВИ, предвидена за изграждане на УПИ XIX-136 и XX-136, •••, а такова становище е било издадено едва на 19.09.2023 година, което е извън нормативно предвидения тридесетдневен срок от постъпване на искането, като бездействието на енергийното предприятие е продължило почти двадесет дни. Нарушението е формално и със самия факт на изтичане на срока за издаване на становището, без задълженото лице да е осъществило дължимото поведение, нарушението е довършено Касае се за обективна отговорност на юридическо лице и въпросът за вината не подлежи на изследване. Противно на възраженията в жалбата, и в АУАН, и в издаденото въз основа на него Наказателно постановление достатъчно ясно са изложени съставомерните факти, които позволяват да се приеме, че правната квалификация на вмененото деяние е именно тази по чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ в редакцията на нормата по ДВ, бр. 29 от 2012 година, указваща, че за обектите по чл. 24, т. 1 условията за присъединяване се определят в становище, което се издава в срок до 30 дни от постъпване на искането, а в случаите по чл. 27, ал. 5 – в срок до 15 дни от постъпването му. Обекти по чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ в приложимата редакция са с обща инсталирана мощност до 30 k W включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии, а чл. 27, ал. 5 от ЗЕВИ в приложимата редакция предвижда, че мястото на присъединяване на енергийните обекти по чл. 24, т. 1 съвпада с мястото, където е монтирано средството за търговско измерване на потребяваната електрическа енергия, в случаите, когато инсталираната мощност не надвишава предоставената мощност за присъединяване на сградата като обект на потребител. Във връзка с горното е неоснователно възражението на дружеството жалбоподател, че не е ясно защо от наказващия орган е предпочетен за нарушен срокът по чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ. Както в АУАН, така и в Наказателното постановление е посочено, че на 31.07.2023 година е подадено искане за проучване на условията и начина на присъединяване на ФЕЦ с мощност 25 kW, отговаряща на чл. 24, ал. 1 от ЗЕВИ (ред. ДВ, бр. 29 от 2012 г.). Следователно безспорен по делото е фактът, че в случая присъединителната процедура касае обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ (ред. до ДВ. бр. 86 от 2023 г.), като този факт е посочен и от „Електроразпределение Юг“ ЕАД в издаденото Становище № 4585450 / 19.09.2023 година за условията и начина на присъединяване на процесната електрическа централа към електроразпределителната мрежа, което становище е приложено и към Жалбата срещу Наказателното постановление. В същото Становище е изложено, че процедурата отговоря на чл. 26, ал. 2 във връзка с чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ, като обектът, който ще отдава ел. енергия в електроразпределителната мрежа е и присъединен по реда на Глава пета, раздел ІІ, част ІІІ от Наредба № 6 от 24.02.2014 година за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (отм. ДВ, бр. 28 от 2024 г.). Предвид това и доколкото се касае за обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ е недвусмислено, че съответният в случая срок е предвиденият в разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ (в относимата редакция) – до 30 дни от постъпването на искането. Относно възраженията на жалбоподателя за неправилно посочване датата на нарушението трябва да се отбележи следното: В основата на всяко административнонаказателно производство стои точната и безспорна индивидуализация на твърдяното нарушение, която индивидуализация включва, освен мястото и начина на извършване на нарушението, така и правилното определяне на времето на осъществяването му. В конкретния случай и в АУАН, и в Наказателното постановление е вписано, че „Електроразпределение Юг“ ЕАД нарушава чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ, като не е издало становище в срок, изтичащ на 31.08.2023 година, поради което е прието, че нарушението е осъществено на 01.09.2023 година. Заявлението за присъединяване е подадено от Д.М.Т. на 31.07.2023 година и по текста на чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ (ред. ДВ, бр. 29 от 2012 г.) последният ден за произнасяне в 30-дневния срок изтича на 30.08.2023 година (броено от 01.08.2023 година съгласно общоприетите правила, че срокът, който се изчислява в дни, започва да тече от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден, доколкото в ЗЕВИ няма специални правила относно броенето на сроковете). Така първият ден след изтичането на срока е 31.08.2023 година (присъствен, работен ден), от който момент е налице неизпълнение на задължението. Нарушението по чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ, обаче, е от категорията на продължените и се осъществява с бездействие в непрекъснат период от време – от момента на изтичане на законоустановения срок за произнасяне до момента на фактическото изпълнение на задължението, което в случая е настъпило на 19.09.2023 година с издаването на Становище № 4585450. В този изричен смисъл са и задължителните указания на Тълкувателно решение № 3 от 15.II.1971 г. по н. д. № 32/70 г., ОСНК (т. VII. 1), в което е посочено че продълженото престъпление (нарушение в случая) се осъществява само с едно отделно деяние, което продължава трайно и непрекъснато в определено време, и вмененото в отговорност на „Електроразпределение Юг“ ЕАД нарушението не се извършва на една конкретна дата, а е налице трайно състояние, в което се осъществява непрекъснато състава и което е продължило до 19.09.2023 година. В този смисъл за наказващия орган няма задължение да повдига административно обвинение за първата възможна дата от периода, в който трае това противоправно състояние, а като напълно достатъчно за законосъобразност на наказателното постановление е вменената дата да е след началото на този период и преди прекратяването му. Такъв е процесният случай, в който вменената в АУАН и в Наказателното постановление дата – 01.09.2023 година, попада в обхвата на продължаващото противоправно състояние от 31.08.2023 година до 19.09.2023 година и следва да се приеме за период на извършване на нарушението. Неправилно, обаче, според установените фактически обстоятелства и представените по делото доказателства от актосъставителя и наказващия орган е прието, че процесното нарушение е извършено при условията на повторност по смисъла на § 1, т. 14 от Допълнителната разпоредба на ЗЕВИ, съгласно който текст такава е налице, когато в едногодишен срок от влизане в сила на наказателно постановление е извършено ново нарушение от същия вид. Съгласно тази разпоредба повторност е налице, когато в едногодишен срок от влизане в сила на наказателно постановление е извършено ново нарушение от същия вид. По силата на §1, ал.1, т.6 от ДР на ЗАНН за такова се приема нарушение, което осъществява признаците на същия основен състав. От извършената служебна проверка се установява, че с посоченото в процесното Наказателно постановление № НП - 11 / 02.07.2025 година Решение №189 / 19.10.2022 година по КАНД № 190 / 2022 година на Административен съд - Сливен е оставено в сила Решение № 180 / 21.04.2022 година по АНД № 105 / 2022 година на Районен съд - Сливен за изменение на Наказателно постановление № НП-106 / 01.12.2021 година, с което на „Електроразпределение Юг“ ЕАД за нарушение на чл. 91, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (изд. от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, понастоящем КЕВР) е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 20000 лева на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката, като е намален размерът на наложената санкция от 20000 лева на 10000 лева съобразно чл. 60а от ЗЕВИ за нарушение на чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ. Съгласно чл. 91, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. (отм.) операторът на разпределителната мрежа е длъжен да извърши проучване, да определи условията и да изготви и предостави писмено становище за присъединяване на лицето, подало искане, в срок до 14 дни от постъпването на заявката, като се спазват изискванията на методиката по чл. 8, ал. 1, т. 5, а оспореното пред настоящата съдебна инстанция Наказателно постановление е издадено за нарушение на чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ, която установява, че за обектите по чл. 24, т. 1 условията за присъединяване се определят в становище, издавано в срок до 30 дни от подаване на искането, а за случаите по чл. 27, ал. 5 – в срок до 15 дни. С оглед различното съдържание на тези разпоредби следва да се приеме, че нарушението по чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ не съдържа признаците на нарушението по чл. 91, ал. 1 от Наредба № 6, поради което изводът на АНО, че процесното нарушение е извършено при условията на повторност, е необоснован и неправилен. Освен това, диспозитивът на Решение № 180 / 21.04.2022 година по АНД № 105 / 2022 година на Районен съд - Сливен не съдържа произнасяне относно преквалификация на нарушението от такова по чл. 91, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. в деяние по смисъла на чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ. Тъй като сила на присъдено нещо има единствено диспозитивът на съдебния акт, а не неговите мотиви, не може да се приеме, че е налице основание за повторност и настоящата инстанция намира, че процесното нарушение не е извършено при условията на повторност. Независимо от изложеното по-горе, настоящият съдебен състав счита, че процесното деяние следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Макар формално да е осъществен съставът на административно нарушение, Съдът намира, че са налице редица обстоятелства, които обуславят по-ниска степен на обществена опасност. От събраните по делото доказателства се установява, че дружеството е издало дължимото становище на 19.09.2023 година. Макар и извън предвидения в закона срок, следва да се отчете, че забавата е сравнително кратка – двадесет дни. Следователно не се касае до пълно неизпълнение на задължението по чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ, а до неговото изпълнение с минимално закъснение. Нарушението е било фактически отстранено преди извършването на проверката от контролните органи и около година преди издаването на Наказателното постановление, като от допуснатото просрочие не се установява да са настъпили каквито и да било вредни последици за заявителя или за охраняваните от закона обществени отношения. Тези обстоятелства следва да се отчетат като смекчаващи по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 Допълнителната разпоредба на ЗАНН и обосновават извод за по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с типичните случаи на подобни нарушения. При така установените факти налагането на имуществена санкция, макар и в минималния предвиден от закона размер, се явява несъразмерно тежка мярка спрямо характера на нарушението и степента на обществена опасност на дееца. Следва да се има предвид, че законодателят не е изключил нарушенията по ЗЕВИ от приложното поле на чл. 28 от ЗАНН, поради което във всеки конкретен случай съдът следва да извърши самостоятелна преценка с оглед всички релевантни обстоятелства. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с Тълкувателно решение № 1 / 12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1 / 2005 г. ОСНК на ВКС, преценката за маловажност следва да се извършва въз основа на конкретните факти по делото – начина на извършване на нарушението, настъпилите вредни последици и степента на обществена опасност. В случая, след като нарушението е било отстранено преди констатирането му от наказващия орган и не са настъпили вредни последици за охраняваните обществени отношения целите на административнонаказателната отговорност могат да бъдат постигнати и без налагане на административна санкция, като Наказателното постановление бъде отменено, а нарушителят – предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При този изход на спора на основание чл. 63д от ЗАНН във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ право на разноски има дружеството жалбоподател, доколкото е защитаван в производството от •••. Предвид обема на оказаната правна помощ в производството, приключило в едно съдебно заседание, Съдът счита, че следва да се присъди •••ско възнаграждение в минимален размер от 130 лева, като бъде посочена евровата равностойност в размер на 66,47 евро, превалутирани на основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл. 24 от същия закон по правилата на чл. 12 и чл. 13 от Закона. Съгласно т. 6 от § 1 от Допълнителните разпоредби на АПК поемане на разноски от административен орган означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая това е Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), която, видно от Устройствения й правилник, представлява юридическо лице на бюджетна издръжка и първостепенен разпоредител с бюджетни кредити. По мотиви от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, чл. 63д и чл. 63в от ЗАНН Съдът