Решение № 125 от 5.5.2023 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 72/2023 г.

Производството по делото е въззивно и е образувано въз основа на постъпил протест от Районна прокуратура – Благоевград, срещу присъда №61/07.12.2022 г., постановена по НОХД №1255/2021 г. по описа на Районен съд – Благоевград. Сочи се в протеста, че атакуваният съдебен акт се явявал неправилен и незаконосъобразен. РС приел, че фактическата обстановка, отразена в обвинителния акт, не е спорна. Същият не поставил под съмнение и приетото като пълно, вярно и безпристрастно дадено заключение по комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, Независимо от това първата инстанция счела, че повдигнатото срещу подсъдимия обвинение за извършено престъпление по чл. 144а, ал. 1 от НК не било доказано по несъмнен и категоричен начин. В тази насока същата споделила възражението на защитата за това, че в по-голяма част от периода, който се квалифицира като инкриминиран такъв, действително касаел време, в което не е било криминализирано престъпление като процесното с НК и затова, дори и да се приело, че подсъдимият е извършил описаните и вменени му действия, те не били съставомерни и той не можел да носи за тях наказателна отговорност по чл. 144а, ал. 1 от НК. Такива били описаните действия на подсъдимия за времето от 14.01.2019 год. - 20.01.2019 год., включително, когато на практика в правния мир не съществувало престъпление по чл. 144а, ал. 1 от НК. Тази правна норма станала част от НК на РБългария със ЗИДНК, публикуван в ДВ, бр. 16/19 год. на дата 22.02.2019 год. и на практика започнала да действа именно след нея. При това положение и по аргумент на чл. 304, пр. последно от НПК, след като поведението на подсъдимия в посочената първа част на инкриминирания период не представлявал престъпление по аргумент на чл. 3 от НПК, то подсъдимото лице следвало да се признае за невиновно и оправдае за извършване на некриминализираното в същия период деяние по чл. 144а, ал. 1 от НК. Заедно с това РС констатирал, че след изключване на деянията от първата част на инкриминирания период /14.01.2019 год. - 20.01.2019 год./, които били несъставомерни, на практика оставали вменени на подсъдимия само две други отделни негови деяния за дати 02.05.2019 год. и 16.12.2019 год. Съгласно нормата на чл. 144а, ал. 1 от НК обаче, за престъпление по този нормативен текст се счита само системното следене на другиго, когато това би могло да възбуди основателен страх за живота или здравето му, или за живота или здравето на негови ближни, ако извършеното не представлява по- тежко престъпление. Това обстоятелство налагало извода, че в казуса липсвал един от основните елементи на фактическия състав на престъплението по чл. 144а, ал. 1 от НК, а именно “системност“ на следенето. Първоинстанционният съд приел в мотивите си, че от обективна страна не се доказвало извършване на престъпление по чл. 144а, ал. 1 от НК, от подсъдимото лице конкретно за дата 02.05.2019 год., тъй като описаното поведение на дееца в обвинителния акт само по себе си пък не покривало от обективна страна квалификацията “следене“ по смисъла на дефиницията по чл. 144а, ал. 2 от НК – действията на Г. Н. на 02.05.2019 год., около 09: 00 часа, не онагледявали заплашително поведение и нямали заплашителен характер към пострадалата нито за нея самата /за живота и/или здравето й/, нито за нейни ближни. Горните изводи на РС били неправилни. Престъплението по чл. 144а, ал. 1 от НК се явявало едно такова, макар и на системно извършване, при което изпълнителното деяние се изразявало в многократно повтарящо се еднородно деяние, като именно тази системност е въздигната в обективен признак на основния състав, т.е. три или повече пъти, което обуславяло престъплението като усложнена престъпна дейност. Именно поради тези особености както наказателно-правната доктрина, така и съдебната практика на ВКС (Р № 96 от 19.07.2016 г. на ВКС по н. д. № 301/2016 г., II н. о., НК; Р № 630 от 09.11.1995 г. по н. д. № 582/95 г., II н. о.) последователно приемали, че когато по време на извършване на самата усложнена престъпна дейност (в която са включени и престъпленията на системно извършване) са действали различни наказателни закони, се прилагал онзи от тях, който е бил в сила при нейното довършване. Ето защо и в случая към датата на довършване на системното престъпление - 16.12.2019 год., разпоредбата на чл. 144а, ал. 1 от НК е действала, поради което и вярната квалификация на деянието на подсъдимия, извършено в периода от 14.01.2019 год. до 16.12.2019 год., била по чл. 144а, ал. 1 от НК. Налице били и достатъчно доказателства за извършено престъпление по чл. 144а, ал. 1 от НК от страна на подсъдимия конкретно за дата 02.05.2019 год., изразило се в следене по смисъла на посочения законов текст пред Спортна зала ’’•••”, намираща се в гр. Благоевград, ж.к.“•••“ № 38А, на другиго, а именно - на пострадалата Р. Г.ева К., като следенето осъществил с поведение със заплашителен характер срещу пострадалата, което конкретно се изразило в навлизане в нежелана комуникация с пострадалата: че не било вярно, че предната вечер се намирал около сградата, където се намирало обитаваното от нея жилище, и това следене би могло да възбуди основателен страх за живота на пострадалата. Г. Н. желаел срещата с пострадалата, тъй като знаел, че по този маршрут тя отива на работа в ’’•••” ЕООД - Благоевград. Целта на тези му действия била да навлезе в нежелана комуникация с К., за да й даде обяснение, че не било вярно, че предната вечер се намирал около сградата, където се намирало обитаваното от нея жилище. Ето защо и пострадалата се почувствала следена от подсъдимия на тази дата по смисъла на чл. 144а, ал. 2 от НК. В тази насока били и част от изводите на изготвената КСППЕ. Моли се ОС да отмени присъдата на РС – Благоевград и вместо нея да постанови друга, с която признае подсъдимия Г. К. Н. за виновен по повдигнатото му обвинение, след което на основание чл.78а от НК го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. В съдебно заседание представителят на ОП-Благоевград поддържа изцяло внесения протест. Защитата намира, че като законосъобразен и правилен, атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден. Счита, че аргументите, развити в протеста на РП, били изложени пред РС в хода на съдебните прения и на същите било отговорено в мотивите към присъдата. Страните не сочат нови доказателства. За да се произнесе, Окръжният съд взе предвид следното: С присъдата, отмяна на която се иска, първата инстанция признала подс.Г. К. Н., роден на 09.12.1990 год. в гр. Благоевград, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, работник в “•••“ ООД – София, с постоянен и настоящ адрес: гр. Благоевград, ж.к. “•••, неосъждан, с ЕГН ••••••••••, за невиновен в това, че в периода от 14.01.2019 г. до 16.12.2019 г., в гр. Благоевград и в гр. К, системно е следил Р. Г.ева К., родена на •••, и това би могло да възбуди основателен страх за живота й, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление и деянието е повтаряно системно, както следва: -на 14.01.2019 год., в периода от 08: 30 часа до 09: 00 часа, в кафене и пред входната врата на офиса на ’’•••” ЕООД - Благоевград, намиращи се в гр. Благоевград, ж.к. ’’•••, партера, осъществил следене по смисъла на чл. 144а, ал. 2 от НК на другиго, а именно - на пострадалата Р. Г.ева К., като следенето осъществил с поведение със заплашителен характер срещу пострадалата, което конкретно се изразило в навлизане в нежелана комуникация с пострадалата - без да е поканен седнал на масата на Р. Г.ева К., започнал да й държи сметка къде и с кого е била, псувал я на майка и я нарекъл курва, лиснал своята чаша с кафе в лицето й, унищожил страничното дясно огледало на лекия автомобил, марка и модел “•••“, с рег. № РК ••• ВМ, собственост на пострадалата, и това следене би могло да възбуди основателен страх за живота на пострадалата, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление от това по чл. 144а, ал. 1 от НК; -на 18.01.2019 год., в периода от 12: 00 часа до 13: 00 часа, в кабинет на поликлиниката, намираща се на административен адрес гр. К, ул. “•••, осъществил следене по смисъла на чл. 144а, ал. 2 от НК на другиго, а именно - на пострадалата Р. Г.ева К., като следенето осъществил с поведение със заплашителен характер срещу пострадалата, което конкретно се изразило в навлизане в нежелана комуникация с пострадалата, в хода на която отправил обидни думи срещу нея: курва; що не се погледнеш в огледалото, че на човек не приличаш; ти си същата курва, като майка ти; кой ще те погледне; и заплахи от рода: може да се случи нещо на майка ти, като се прибира от работа; ще ти съсипя живота; ще те е срам да ходиш на работа; щял да направи всичко възможно да се махне от неговия град; бил разполагал със снимки, който щял да разпространи, за да я е срам да ходи на работа, и унищожил диоптричните очила на пострадалата с диоптър 1, 25 и марка на рамката “Kwiat“, и това следене би могло да възбуди основателен страх за живота на пострадалата, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление от това по чл. 144а, ал. 1 от НК; -на 20.01.2019 год., около 18: 00 - 19: 00 часа, пред входната врата на апартамент, намиращ се в гр. Благоевград, ж.к. ’’•••, осъществил следене по смисъла на чл. 144а, ал. 2 от НК на другиго, а именно - на пострадалата Р. Г.ева К., като следенето осъществил с поведение със заплашителен характер срещу пострадалата, което конкретно се изразило в позвъняване на входната врата на посочения апартамент, навлизане в нежелана комуникация с пострадалата, по отношение на която заявил на висок тон, че иска да говорят, и унищожаване на обкова на входната врата на апартамента, и това следене би могло да възбуди основателен страх за живота на пострадалата, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление от това по чл. 144а, ал. 1 от НК; -на 02.05.2019 год., около 09: 00 часа, пред Спортна зала ”•••”, намираща се в гр. Благоевград, ж.к.“•••, осъществил следене по смисъла на чл. 144а, ал. 2 от НК на другиго, а именно - на пострадалата Р. Г.ева К., като следенето осъществил с поведение със заплашителен характер срещу пострадалата, което конкретно се изразило в навлизане в нежелана комуникация с пострадалата че не било вярно, че предната вечер се намирал около сградата, където се намирало обитаваното от нея жилище, и това следене би могло да възбуди основателен страх за живота на пострадалата, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление от това по чл. 144а, ал. 1 от НК; -на 16.12.2019 год., в ресторант ”•”, намиращ се на административен адрес в гр. Благоевград, бул. ”•••, осъществил следене по смисъла на чл. 144а, ал. 2 от НК на другиго, а именно - на пострадалата Р. Г.ева К., като следенето осъществил с поведение със заплашителен характер срещу пострадалата, и в навлизане в нежелана комуникация с пострадалата чрез сядане без покана на стол до масата, на която се настанила същата, в хода на която я нарекъл ’’курва” и й заявил, как щяла да страда цял живот, защото не искала да е с него; щял да бъде нейна сянка и щял да я дебне постоянно; тя трябвало да напусне този град, за да се спаси от него, че докато е в гр. Благоевград, нямало да се спаси от него и да я остави на мира; но и другаде да се премести, ще я намери, и това следене би могло да възбуди основателен страх за живота на пострадалата, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление от това по чл. 144а, ал. 1 от НК, като го оправдала за извършването на престъпление по чл. 144а, ал. 1 от НК. Налице е и произнасяне по отношение на веществените доказателства /приетите по делото дискове със записи за подавани сигнали/ - да бъдат върнати на Национален оператор „телефон 112“. За да постанови съдебния си акт, РС приел следното във фактическо и правно отношение: Подсъдимият Г. Н. е роден на •••. в гр. Благоевград, с местоживеене в същия град, българин, български гражданин, завършил средно образование и трудово ангажиран в “•••“ ООД - София. Видно от справката за съдимост на подсъдимото лице, същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а, ал.1 от НК. Подсъдимият се запознал с пострадалата Р. Г.ева К. в началото на 2016 г. През месец юли или август на 2016 г., отношенията между двамата станали по-сериозни и през месец октомври на същата година, те заживели заедно в обща наета квартира. С течение на времето пострадалата разбрала, че подсъдимият се занимава с хазарт и това влошило отношенията им. В края на 2018 г. пострадалата К. споделила с подсъдимия, че желае да преустановят връзката си, след което двамата се разделили и заживели отделно в Благоевград. Въпреки това подсъдимият не приемал, че връзката му с пострадалата е приключила, не желаел раздялата с нея да продължи и намирал различни поводи да посещава местата, където знае, че се намира тя /където живее, посещава и работи/. Това се случвало и в периода 14.01.2019г.- 16.12.2019г., а именно: На 14.01.2019 г., около 08: 30 часа - 09: 00, пострадалата отишла да пие кафе преди началото на работния ден в заведение, което се намирало в непосредствена близост до нейното работно място / офиса на ’’•••” ЕООД - Благоевград, с адрес: гр. Благоевград, ж.к. ’’•••, партера./ В заведението към този момент била и неговата собственичка - свид. Й., която познавала пострадалата и подсъдимото лице като клиенти от квартала. Свид.К. си поръчала кафе и седнала на диван до маса в помещението на заведението, докато през това време свид.Й. била зад бара на същото. Тогава в заведението влязъл подсъдимият Н., поръчал си кафе и без да бъде поканен, седнал на масата, на която седяла свид. Р. К.. След това подсъдимият започнал да говори с пострадалата на висок тон, да я пита къде и с кого е била, напсувал я и я нарекъл“курва“. Пострадалата му казала да престане да говори по този начин, в отговор на което, Н. лиснал своята чаша с кафе в лицето й, след което напуснал заведението. Пострадалата също излязла от заведението и тръгнала към работното си място, което се намирало наблизо. Тогава свид.К. видяла, че подсъдимият Н. минал покрай ползвания от нея лек автомобил, марка и модел “•••“, с рег. № РК ••• ВМ, паркиран в близост до офиса й, ударил с юмрук дясното странично огледало на автомобила и го унищожил, като с този удар счупил стъклото заедно с щипките, които го държали. Свид.Й. видяла това поведение на подсъдимото лице и сигнализирала за него на телефон 112. На дата 14.01.2019г., в 11.45 часа, бил регистриран сигнал на тел. 112, от Р. К. по отношение на Г. Н., според който като място на инцидента бил посочен магазин за слухови апарати в Благоевград, а предметът на сигнала бил във връзка с поведение на агресивен мъж с имена Г. Н., който счупил прозорец на автомобила на пострадалата. Отделно от това на 20.01.2019 г. К. депозирала и жалба в полицията. Описаният сигнал бил предмет за анализ и в рамките на постановление от 28.03.2019г. на РП- Благоевград по прокурорска преписка №447/2019г. по описа на РП- Благоевград, във връзка с проверка за извършено престъпление по чл.216 от НК спрямо пострадалото лице, но прокуратурата е отказала да образува такова производство, поради маловажност на случая и липса на доказателства за пряк умисъл. На 18.01.2019 год., в периода от 12: 00 часа до 13: 00 часа, Р. Г.ева К. се намирала служебно в гр. К и в кабинет, разположен на първия етаж в Общинска поликлиника - К, находяща се на ул. “•••. Именно тогава, подс.Н. влязъл в този кабинет и поискал да разговаря с нея, но К. не пожелала. Това ядосало подсъдимият и той отправил обидни думи срещу нея, като я нарекъл „курва“. Отправил към нея и заплахи като й казал, че може да се случи нещо на майка й, като се прибира от работа, че ще съсипе живота на К. и щял да направи всичко възможно да се махне от неговия град, включително и че разполагал със снимки, които щял да разпространи, за да я е срам да ходи на работа. Докато й говорел по този начин, подсъдимият протегнал с ръка и взел диоптричните очила на свид.К. с марка “Kwiat“, стиснал ги и ги счупил, след което ги прибрал в джоб на дрехите си. Пострадалата излязла от кабинета и повикала охраната на поликлиниката, за да изведе Н., след което подала сигнал за случая на телефон 112. За проверка на този подаден сигнал били изпратени на място полицейски служители при РУ - К, неконкретизирани от обвинението, които установили местонахождението на подсъдимото лице именно в гр.К в този момент. В тази насока от депозираната жалба на пострадалото лице на 20.01.2019 г. се констатирало, че тя се е оплакала и респ. депозирала сигнал за комуникация на подсъдимия с нея на 18.01.2019г. в гр.К. На 20.01.2019 год., около 18: 00 - 19: 00 часа, свид. К. се намирала в обитаваното от нея под наем жилище с адрес: Благоевград, ж.к. ’’•••. Заедно с нея в апартамента била и нейната приятелка-свид. Й.М. Й.. Тогава подсъдимият отишъл до жилището й и започнал да звъни на входната му врата, като казал на пострадалата, че иска да говори с нея. Свид.К. му отговорила, че не желае да разговаря с него и отказала да отвори входната врата на жилището си. Тогава подсъдимият натиснал със сила дръжката на обкова на входната врата на жилището, при което тази дръжка се счупила. Това поведение на подсъдимият изплашило пострадалата и свид.Й., и свид.К. отново подала сигнал на телефон 112 за случая, като се оплакала и респ. депозирала сигнал за комуникация на подсъдимият с нея на посочената дата в гр.Благоевград. Според съобщеното от К., подсъдимият дошъл до входната врата на жилището й, звънял и счупил дръжката на вратата й. Този сигнал на пострадалата срещу подсъдимото лице бил регистриран от национален оператор телефон 112 на дата 20.01.2019 г., в 19.17 часа, като място на случая било посочено жилище на свид.К. в Благоевград, а предмет на сигнала бил за поведение на бившият й приятел. В същата насока бил подаден и регистриран сигнал и от свид.Й. на тази дата на телефон 112. Този случай бил предмет на анализ и в рамките на постановление от 28.03.2019г. на РП- Благоевград по прокурорска преписка №447/2019г. по описа на РП- Благоевград, във връзка с проверка за извършено престъпление по чл.216 от НК спрямо пострадалото лице, но прокуратурата отказала да образува такова производство, поради маловажност на случая. На 02.05.2019 год., около 09: 00 часа, свид. К. минавала по улицата пред Спортна зала ”•••”, намираща се в гр. Благоевград, ж.к. “••• на път за работното си място. Именно тогава, подсъдимият, придружен от майка си, я пресрещнал на улицата и започнал разговор с нея, във връзка с предната вечер и за това, дали е бил в близост до жилището й. На 16.12.2019г., свид. К. се намирала в ресторанта на хотел ”•” в гр. Благоевград, с адрес: Благоевград, бул. ’’•••, заедно със свидетелките Д.И.Н. и А.Ф.С.. Именно тогава подсъдимият влязъл в ресторанта и без да бъде поканен от тези свидетелки, седнал на тяхната маса. След това отново започнал да говори на висок тон със свид.К., която нарекъл ’’курва. Казал й, че ще страда цял живот, защото не искала да е с него, че трябва да напусне града, за да се спаси от него, че нямало я остави на мира, а ако се премести на друго място, щял да я намери и там. След тази комуникация с подсъдимото лице, пострадалата намерила счупено страничното огледало на автомобила си и отново подала сигнал срещу подсъдимото лице на телефон 112. Този сигнал бил регистриран от национален оператор телефон 112 именно на 16.12.2019 г., в 22.18 часа. Предмет на сигнала бил счупеното огледало на автомобила на свид.К., като тя твърди, че има свидетел, който е видял лицето, извършило счупването. По ДП били приобщени записи, регистрирани от национален телефонен оператор 112 с подавани сигнали от пострадалото лице срещу подсъдимия за дати, извън инкриминираните такива и период, а именно: 16.12.2019г., 11.03.2019г., които РС не обсъдил приемайки, че те са за случаи извън рамката на процесното обвинение. По същата причина и със същите аргументи РС игнорирал и представени жалби, докладни, извадка от регистър в централната автоматизирана система за документооборот на ОДМВР- Благоевград, протоколи по ЗМВР, както и постановление на РП- Благоевград от 01.04.2019г. за отказ да се образува досъдебно производство за повреждане на имущество на пострадалата за дати 15.02.2019г. и на 17.02.2019г. и престъпление по чл.216, ал.4 от НК, които също касаят други дати, комуникация на пострадалата и подсъдимото лице и деяния, неописани в рамката на процесното обвинение. В хода на досъдебното производство по делото била изготвена комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза, в рамките на която, вещите лица констатирали, че пострадалата не страда от психично заболяване, няма данни за зависимост от алкохол или наркотични вещества и е клинично здрава. Прието е също така, че свид.К. е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към инкриминирания период и към настоящия момент, че е била способна правилно да възприема фактите за случилото се и да дава достоверни показания по досъдебното производство. Експертите са приели, че в инкриминираният период свид.К. се е чувствала следена от подсъдимото лице, заплашена и е изпитвала основателен страх за живота си. Вещите лица са категорични, че пострадалата е изпитвала страх на всяка от датите в обвинението при комуникацията й с подсъдимото лице, като страхът й е бил за живота й, без да поясняват кое конкретно от поведението на подсъдимото лице е породило такова чувство в пострадалата. Вещите лица считат, че пострадалата е изпитвала и обида, унижение и притеснение от поведението на подсъдимият, като е била налице завишена тревожност, усещане за застрашеност, притеснение, натрапчивост, които покриват критериите за разстройство в адаптацията с тревожно-хиподепресивна реакция. Тези констатирани симптоми при пострадалото лице през 2019 г. и през първата половина на 2020г., били с различна интензивност и са в зависимост от конфликтите между К. и Н., като постепенно проявите на разстройство в адаптацията на пострадалото лице са затихнали преди около два месеца и към времето на изследването е налице завишена ситуативна тревожност при припомняне на случилото се. Не било констатирано Р. К. да е провеждала специфично лечение по повод преживените психотравми. От писмо с рег. № 1092/27.10.2020 год. по описа на ”ЦПЗ - Благоевград” ЕООД се установява, че подсъдимият не се води на диспансерен отчет в лечебното заведение, но е лекуван с диагноза ”F 60.3 Личностново разстройство - емоционално нестабилна личност”, но след инкриминираният период и това лечение било проведено на два пъти - за времето от 25.04.2020 г. до 08.05.2020 г. и съответно за времето от 27.05.2020 г. до 03.06.2020 г. По този повод в хода ДП била изготвена и втора комплексната съдебно- психиатрична и психологична експертиза на подсъдимото лице, в рамките на която е констатирано, че подсъдимият не боледува от психическо заболяване в техния смисъл на думата, съответно ендогенна или друга психоза, но има „личностово разстройство, емоционално - нестабилна личност“. Не е установено клинични и анамнестични данни за зависимост към алкохол и наркотични вещества към инкримининария период, заради което експертите са заключили, че подсъдимият и към настоящия момент е способен да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Аналогичен извод експертите са направили и за самият инкриминиран период, в който също са счели, че подсъдимият Н. е бил способен правилно да възприема фактите за случилото се и да дава достоверни показания по досъдебното производство. Видно от декларацията за материално, семейно и имотно състояние на подсъдимото лице, същият не е семеен, отразил е, че е трудово ангажиран, но не притежава движимо или недвижимо имущество. Изложената фактическа обстановка била изведена въз основа на приетите по делото гласни и писмени доказателства, а именно: показанията на свидетелите Р. К., Р.А. Й., Д.И.Н., А.Ф.С., М.П., Й.М.; заключението по изготвените комплексни съдебно-психиатрични и психологични експертизи; жалбите на пострадалата в ДП; записи от национален оператор телефон 112 от подавани сигнали в инкриминираният период от пострадалото лице и свид. Й.; свидетелството за съдимост на подсъдимото лице и декларацията му за материално и имотно състояние. Въз основа на така приетото във фактическо отношение РС счел за недоказано по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият е извършил вмененото му престъпление по чл.144а, ал. 1 от НК. Окръжният съд, като взе предвид първоинстанционната присъда, събраните по делото доказателства и становищата на страните, въз основа на закона и всички обстоятелства по делото, намира протеста на РП – Благоевград за неоснователен. В хода на първоинстанционното следствие в оптимална степен e била изяснена фактическата обстановка по делото. Индиция за това е и липсата на отправени до въззивния съд нови доказателствени искания. Първата инстанция е подложила на задълбочен анализ събрания доказателствен материал, като в мотивите си е отразил кои обстоятелства въз основа на кои доказателства намира за установени. Правилно РС е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели, заключенията на назначените по делото експертизи, както и съдържанието на приобщените по съответния ред към доказателствената маса документи. Същевременно въззивният съд не намира, че в хода на наказателното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правото на защита на страна в процеса. Направените на базата на изяснената в оптимална степен фактическа обстановка правни изводи от първата инстанция са логични, обосновани и верни. При формирането на вътрешното убеждение на РС относно въпросите по чл.301 от НПК не са били допуснати нарушения. ОС споделя изцяло становището на първата инстанция досежно това, че в случая не е налице елемент от обективната страна на чл.144а, ал.1 от НК – системност на извършеното деяние. В тази насока е необходимо да се има предвид и следното: Основен принцип в действащото наказателно право в РБългария е този на законоустановеност на престъплението и наказанието. Т.е. ако законът не е обявил едно деяние за престъпно, то за извършването на същото не се носи наказателна отговорност. Престъпленията на системно извършване се осъществяват чрез няколко отделни еднородни деяния, въз основа на отделни решения, като всяко от тях, взето само за себе си, не осъществява престъпен състав, но многократното извършване на деяния от този род (системността), ги обединява в едно престъпление (напр.предоставянето на помещения за развратни действия по чл. 155, ал. 2 от НК). Според трайната съдебна практика, за да се приеме, че е налице престъпление на системно извършване, отделните прояви трябва да бъдат най-малко три и между тях трябва да има връзка на известна устойчивост и трайност. За разлика от продължаваното престъпление, деянията, включени в престъплението на системно извършване, не съставляват престъпления взети поотделно. За да бъде намерен верен отговор на въпроса, посочен в текста на чл.301, ал.1, т.2 от НПК, то на първо място следва да се провери дали съответното деяние съставлява престъпление. Според легалното определение, дадено в нормата на чл.9, ал.1 от НК, престъпление е това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо. Видно от текста на ОА ( обстоятелствена част и диспозитив) е, че подсъдимият Н. е бил привлечен към наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.144а, ал.1 от НК, чийто отделни деяния (общо 5 на брой) според обвинението са били извършени в периода от 14.01.2019 г. до 16.12.2019 г. Доколкото тази правна норма за първи път започва да действа след 22.02.2019 г. (вж. ДВ, бр. 16/19 г.), то резонно РС е приел, че описаните в ОА действия на въззиваемия в период от 14.01.2019 г. до 20.01.2019 г. включително(14.01.2019 г.; 18.01.2019 г. и 20.01.2019 г.) не попадат в хипотезата на чл. 144а, ал.1 от НК, тъй като такова престъпление „…на практика в правния мир не е съществувало…“(л.226, стр.2, абз.4, мотиви, РС). Посочената в подкрепа на възраженията в протеста срещу този извод на първата инстанция съдебна практика е неотносима към разглеждания случай. В цитираната от прокурора извадка от решение № 96/19.07.2016 г. на ВКС по н. д. № 301/2016 г., II н. о., НК, ясно е посочено становището на съдебния състав, касателно приложимия закон по отношение на осъществено продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК (в неговите начален и краен момент). Същевременно този съдебен акт на касационната инстанция по никакъв начин не третира деяния, съставляващи престъпление на системно извършване. Нещо повече, внимателният прочит на цитираното решение позволява да се посочи, че в същото се говори за приложението на макар и различни, но вече действащи към момента на извършване на първото деяние от продължаваното престъпление наказателни правни норми. Т.е. към онзи момент това деяние вече е било обявено за престъпление в действащия НК. В разглеждания казус се поставя въпроса дали извършеното от въззиваемия, една част от което попада в период до 22.02.2019 г. (началната дата на действие на новата норма), а друга - след това, може да бъде квалифицирано въобще като престъпление по чл.144а, ал.1 от НК. С оглед на изложеното по-горе и настоящата съдебна инстанция счита, че отговорът на този въпрос е отрицателен. Т.е. за да се приеме изначално, че е налице престъпление, макар и на системно извършване, то и към момента на осъществяване на първото деяние е необходим съответен действащ законов текст, прогласяващ наличието на такова престъпление. Във внесения за разглеждане ОА се третират три от общо пет деяния, като част от престъпление по чл.144а, ал.1 от НК, за които се твърди, че са били извършени преди 22.02.2019 г. Ето защо и независимо от това, че последните две деяния са били осъществени при вече действаща правна норма, не следва да се приеме, че от обективна страна само на това основание са налице всички елементи на престъпния състав, в частност „ системност“. Според обвинението, след влизане в сила на ЗИДНК (ДВ бр.16/19 г.) и вече при действието на чл.144а, ал.1 от НК, въззиваемият извършил последните две отделни дейния – на 02.05.2019 г. и на 16.12.2019 г. Но, както бе посочено по-горе, съобразно постоянната съдебна практика, вкл. задължителните указания, дадени с ТР№3 от 15.02.1971г. на ОСНК на ВС, за да бъде налице системност, отделните деяния следва да бъдат на брой повече от три. Ето защо и правилно РС е приел, че осъществените такива от страна на Н. след 22.02.2019 г. не са достатъчни, за да се квалифицира стореното от него като престъпление по чл.144а, ал.1 от НК. Изложеното по-горе налага настоящата съдебна инстанция да приеме, че протестът на РП се явява неоснователен и като такъв следва да бъде оставен без уважение. При това положение съдът намира, че не следва да обсъжда останалите възражения, изложени в протеста, относно недоказаност на деянието, за което се твърди в ОА, че е било осъществено от въззиваемия на 02.05.2019 г., около 09.00 ч. пред зала „•••“ в Благоевград. При служебната проверка, която ОС извърши съобразно правомощията си, не бяха констатирани основания първоинстанционната присъда да бъде отменена или изменена. Като законосъобразна и правилна, същата следва да бъде потвърдена. Водим от горното и на основание чл.334, т.6, във вр. с чл.338 от НПК, Окръжният съд