Решение № 117 от 25.6.2026 г. на Окръжен съд - Русе по дело № 362/2026 г.

Производството е по глава двадесет и първа от НПК.

Образувано е по въззивна жалба от А. С. А. – подадена чрез защитника му адв.К. Т., срещу Присъда № 11/29.01.2026г., постановена по НОХД № 1822/25г. по описа на Районен съд – Русе, с която А. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 15.12.2024г. в гр. Русе, отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 915.00 лева от владението на Ш. Ш. Е. от гр.Русе, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен, поради което и на основание чл.194, ал.3, във вр. с ал. 1 и чл.54 от НК, му е наложено наказание ПРОБАЦИЯ изразяващо се в пробационни мерки:

1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, чрез явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице ДВА ПЪТИ седмично;

2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

С гражданскоправна част на присъдата, А. е осъден да заплати на Ш. Ш. Е. обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени в резултат от престъплението по чл.194, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, в размер на 665,00 лева /340,01 евро/, ведно със законната лихва считано от датата на деликта – 15.12.2024г., до окончателното й изплащане, както и направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. /204,52 евро/.

А. е осъден за заплати и държавна такса съобразно присъденото по гражданския иск, както и направените поделото разноски.

Жалбата е насочена срещу наказателноправната част на присъдата, с искане за изменението й, като бъде намалено наказанието – от пробация, на глоба, алтернативно предвидено в състава по чл.194, ал.3, във вр. с ал.1 от НК. Предлага се да бъде определено в максималнопредвиденият размер - 300 лева (съответно по стойност в евро). Претенцията е мотивирана от считаното, че изпълнението на наказанието пробация, наложено с атакуваната присъда, би довело до затруднение за подсъдимия, прeдвид претърпян инцидент с режещ инструмент, което наложило провеждане на лечение (изписан на 28.11.2025г.) в каквато насока се ангажира и е приложена по делото съответна Епикриза, и тъй като подсъдимия не притежава МПС, с оглед да се придвижи до местоизпълнението на пробационните мерки, а и не притежава парични средства за придвижване с обществен транспорт..

В съдебно заседание пред въззивната инстанция не се явява представител на дружеството жалбоподател.

В съдебно заседание на въззивната инстанция адв.К. Т., в качеството му на защитник на подсъдимия А. поддържа жалбата и направеното с допълнение нея искане, като ангажира съответна медицинска документация – епикриза.

Прокурорът счита жалбата за неоснователна и пледира за потвърждаване на присъдата. Акцентира на данните за затруднено материално положение на подсъдимия и счита, че то определя за несъответна, претенцията за санкциониране с наказание глоба.

Русенският окръжен съд, след като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, констатира неоснователност на жалбата.

С оглед определения в чл.313 от НПК предмет на въззивната проверка, настоящата инстанция проверявайки изцяло правилността на присъдата, констатира, че в хода на първоинстанционното разглеждане на делото са събрани достатъчно доказателства за установяване на релевантните факти и обстоятелства. Въз основа на тях районният съд е направил обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи, че процесният жалбоподател с действията си на15.12.2024г. в гр. осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл.194, ал.3, във вр. с ал.1 от НК за което бил предаден на съд.

Въззивната инстанция намира, че дейността по налагане на наказание за стореното, дала необходимият съгласно чл.36, ал.1 от НК отговор с оглед на посочените там цели и в частност основната по значимост по превъзпитаване на А. към спазване на законите занапред. От алтернативно предвидените наказания в състава по чл.194, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, именно пробацията, при минималните по степен на въздействие и продължителност на изпълнение пробационни мерки се явява максимално подходяща санкция, включително в сравнение с наказанието глоба – предвид установеното по делото затруднено финансово положение на подсъдимия, което сигурно би препятствало изпълнението и съответно реално, необходимото поправително въздействие. Едновременно с това, нито предходнонастъпилото нараняване (като липсват данни към момента за извод, различен от този, че вече е преодоляно и не явява фактор, препятстващ придвижването му), нито определено финансово затруднение в аспекта на сравнително малката отдалеченост от неговото местожителство (с.Ч.), до местоизпълнението на наказанието пробация, обективират невъзможност за последното. Освен това, доколкото подобни затруднения за подсъдимия в изпълнение на задълженията му по изпълнение на пробационните мерки, е налице възможност за преодоляването им посредством възможността за промяна на мястото, където се изпълнява (друго подходящо място), по реда на чл.42б, ал.2 от НК, вр . с чл.205, ал.3 от ЗИНЗС, както и намаляване на честотата на мярката задължителна регистрация по настоящ адрес (чл.226, ал.1 от ЗИНЗС).

Предвид изложеното, не са налице основания, определящи атакуваната присъда за неправилна, в това число и касателно санкционната част и съответно за претендираното изменение, чрез намаляване на наказанието.

При извършената цялостна служебна проверка на делото,

въззивната инстанция не намери да са допуснати в хода на досъдебното производство или при първоинстанционното съдебно разглеждане съществени нарушения на процесуалните правила или нарушения на материалния закон, които да обуславят наличието на основания за отмяна или изменение на обжалваната първоинстанционна присъда.

С оглед изложеното Окръжният съд намира, че обжалваната присъда следва да се потвърди.

Мотивиран така и на основание чл. 338 от НПК, съдът