Решение № 3961 от 5.3.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 27254/2023 г.

Производството е по реда на чл. 124 ГПК. Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Е-ПП“ АД, ЕИК •••••••, срещу А. Й. И., ЕГН ••••••••••, с адрес с. П, СО, ул. „БР“ № 3, с която се иска от съда да бъде установено със силата на пресъдено нещо съществуването на вземане спрямо ответника за сумата 3558, 96 лв., представляваща цена на електрическа енергия по корекция на сметка, направена с Констативен протокол №••••••••/11.02.2019 г., обективирана във фактура №•••••••••/19.11.2019 г. за периода 14.11.2018 г. до 11.02.2019 г., ведно със законна лихва от 13.12.2022 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва в размер на 1062, 75 лв. за периода от 29.11.2019 г. до 05.12.2022 г., за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.01.2023 г. по ч. гр. д. № 68437/2022 г. по описа на СРС, 168-и състав. Ищецът „Е-ПП“ АД, ЕИК •••••••, твърди, че между страните съществува облигационно отношение по договор за доставка на ел. енергия за имот, находящ се в гр. В, кв. „МЛ.“ № •••, бл. 2, ап. 45, с абонатен № ••••••••••, съгласно Общи условия за продажба на ел. енергия на ищеца, издадени на основание чл. 98 „а“ от ЗЕ. Посочва, че за ответника има открита партида с клиентски № •••••••. Поддържа, че съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия / ОУДПЕ/, приложими към процесния период, потребителят следвало да заплати стойността на използваната в имота ел. енергия в сроковете и начина, определени в ОУ. Поддържа, че потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходима изрична покана за плащане. Твърди, че с влязло в сила Решение № ••••/28.10.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 7039 по описа на СГС, било отменено изцяло решение на първоинстанционния съд по гр. д. № 19615/2020 г. по описа на СРС, 25-и състав, като бил отхвърлен предявения от А. Й. И. отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 3558, 96 лв., представляваща цена на електрическа енергия по корекция на сметка, направена с Констативен протокол №••••••••/11.02.2019 г., обективирана във фактура №•••••••••/19.11.2019 г. за периода 14.11.2018 г. до 11.02.2019 г., издадена на името на ответника. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба процесните вземания не са погасени. Твърди, че сумата по процесната фактура е безспорно дължима и следва да бъде заплатена от ответника. Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски. С исковата молба ищецът прилага писмени доказателства, които моли да бъдат приети и приложени по делото. Прави искане да бъде изискано и приложено за послужване ч. гр. д. № 68437/2022 г. по описа на СРС, 168-и състав, както и гр. д. № 19615/2020 г. по описа на СРС, 25-и състав. В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. Й. И., ЕГН ••••••••••, депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва дължимостта на процесните вземания, доколкото била налице изрична отмяна на ПИКЕЕ, 2013 г. При условията на евентуалност прави възражение за погасителна давност. Оспорва се да е налице договор за продажбата на ел. енергия между страните за процесния имот. Възразява срещу твърденията, изложени в ИМ, че е приел общите условия на ищеца. Поддържа, че неоснователно била начислена лихва за забава. Оспорва посочената дата за падеж- 29.11.2019 г., да е действителната. Поддържа нищожност на клаузата, по която ищецът е определил падежната дата. Оспорва да е доставена ел. енергия. Сочи, че ищецът следва да докаже, че е използвано годно техническо средство за търговско измерване. Твърди, че клаузата, с която се поставя в забава потребителят, била нищожна. Заявява, че, доколкото главницата е определена по корекционна процедура, правилата за забава за текущите фактури по чл. 19 ОУ не са приложими към корекционните фактури. Направено е възражение за изтекла погасителна давност. Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното: Предявени са искове по реда на чл. 422 ГПК и с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За да бъде уважен предявения иск ищецът следва да докаже при пълно и главно доказване наличието на валидно договорно правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия между ищеца и ответника в процесния период, по силата на което ищецът се е задължил да доставя електрическа енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, в това число задължения за заплащане на предоставени мрежови услуги „достъп и пренос на ел. енергия до електроразпределителната мрежа“, както и техния размер. Съгласно чл. 91, ал. 2 ЗЕ, сделките с електрическа енергия се извършват при спазване разпоредбите на този закон и правилата за търговия с електрическа енергия, приети от КЕВР /преди това ДКЕВР/ по предложение на енергийните предприятия. Според разпоредбата на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм./, "потребител на енергия" е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа енергия за домакинството си”, а съгласно § 1, т. 2а /нова – ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди. За установяване на горепосочените обстоятелства ищецът се е позовал на доказателствената сила на мотивите на приложеното към настоящото производство гр.д. № 19615/2020г., по описа на 25 състав на СРС ведно с приложеното към него в.гр.д. № 7039/2021г. по описа на III „В“ въззивен състав на СГС, образувано по предявен от А. Й. И., ЕГН ••••••••••, с адрес: с. П, област София, ул. „БР“ № 3 срещу „Е-ПП“ АД, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление: гр. В, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че А. Й. И., ЕГН ••••••••••, не дължи на „Е-ПП“ АД, ЕИК •••••••, сумата от 3 558, 96 лв., представляваща корекция по Констативен протокол № ••••••••/11.02.2019 г. по аб. № •••••••••• и кл. № ••••••• за електроенергия на адрес: гр. В, ж. к. „МЛ.“, бл. •••, вх. 2, ап. 45, обективирана във фактура № •••••••••/19.11.2019 г., издадена на името на ищцата за периода 14.11.2018 г. - 11.02.2019 г. С решение № ••••/2022г. по в.гр.д. в.гр.д. № 7039/2021г.предявеният отрицателен установителен иск е уважен. С решение № ••••/2022г. по в.гр.д. в.гр.д. № 7039/2021г. по описа на III „В“ въззивен състав на СГС, съдът е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил предявения от А. Й. И., ЕГН ••••••••••, с адрес: с. П, област София, ул. „БР“ № 3 срещу „Е-ПП“ АД, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление: гр. В, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че А. Й. И., ЕГН ••••••••••, не дължи на „Е-ПП“ АД, ЕИК •••••••, сумата от 3 558, 96 лв., представляваща корекция по Констативен протокол № ••••••••/11.02.2019 г. по аб. № •••••••••• и кл. № ••••••• за електроенергия на адрес: гр. В, ж. к. „МЛ.“, бл. •••, вх. 2, ап. 45, обективирана във фактура № •••••••••/19.11.2019 г., издадена на името на ищцата за периода 14.11.2018 г. - 11.02.2019 г., като неоснователен. Съдът намира, че мотивите на постановеното решение се ползват с доказателствена сила по отношение на установените обстоятелства, а именно, че ответницата е клиент на електроенергия, която е доставена до електроснабден имот, но за процесния период е било налице непълно измерване на доставените количесва електроенергия поради външна намеса в схемата на електромера. Ето защо количеството електрическа енергия е измерена съгласно правилата на чл. 48 ПИКЕЕ /отм./. Това е така тъй като съгласно практиката на ВКС Силата на прeсъдено нещо и доказателствената сила на мотивите на решението се различават. Докато СПН важи само относно спорното право между страните по делото и не може да се оборва инцидентно, то доказателствената сила важи относно фактите, потвърдени или отречени с мотивите, противопоставима е и на трети лица и може да се оборва инцидентно. Със СПН се ползва само решението, а с доказателствена сила- мотивите. Относно доказателствената сила на мотивите на влязъл в сила съдебен акт е даден отговор в т. 18 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно т. 18 на ТР № 1/2001 г. със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. С решението съдът подвежда фактите под правната норма, и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползват със сила на пресъдено нещо. За това диспозитивът на решението, който чл. 189, б. „г“ ГПК визира като констатация относно спорното право, представлява източника на силата на пресъдено нещо. Мотивите към решението според чл. 189, ал. 2 ГПК не са част от него. Нарушаването на изискването за мотивираност на съдебният акт не означава липса на решение, а е основание за неговата отмяна като неправилно, т. е. те са елемент, но не иманентна негова част. В мотивите се съдържат редица констатации относно доказателствените и правнорелевантните факти, които не са обхванати от спорния предмет. Предявяването на инцидентен установителен иск относно преюдициалното правоотношение необходимо за да се формира пресъдено нещо и по отношение на него чрез въвеждането му като предмет по делото, произнА.нето по който намира отражение в диспозитива, не би било необходимо, ако мотивите на решението се ползваха с такава сила (арг. от чл. 97, ал. 3, чл. 118 и чл. 221, ал. 1 ГПК). Становището, че мотивите подлежат на самостоятелно обжалване, се свързва с възможността те да бъдат източник на правни последици наред с диспозитива на решението. Щом като по отношение на съдържащите се в тях констатации относно юридическите и доказателствените факти, както и по преюдициалните правоотношения не се формира сила на пресъдено нещо, защото не са елемент от спорния предмет, те не могат да бъдат обект на обжалване отделно от решението. Така в ТР е прието, че страната не може да обжалва само мотивите на решението, когато то я удовлетворява като резултат. Безспорно мотивите на решението съдържат редица юридически или доказателствени факти, но те не се ползуват със задължителна сила по отношение на тези факти и доказателствената сила на мотивите може да се опровергава с всякакви доказателствени средства. В настоящия случай въпреки че мотивите на горепосочените решения не се ползват със задължителна доказателствена сила по отношение на настоящият състав, приетите в тях обстоятелства не са опровергани от други доказателства. Ето защо съдът приема, че за процесния са доставена електрическа енергия на стойността посочена от ищеца изчислена по правилата на чл. 48 ПИКЕЕ /отм./. При това положение на разглеждане подлежи направеното възражение за изтекла погасителна давност. Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало - чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Съгласно практиката на ВКС /виж РЕШЕНИЕ № 50017 ОТ 27.03.2023 Г. ПО ГР. Д. № 720/2022 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС/ Законът свързва началото на погасителната давност с изискуемостта, т.е. с възможността кредиторът да иска изпълнение (чл. 114 ЗЗД), и го санкционира при бездействие - с изтичане на давностния срок кредиторът губи държавната защита по принудителното изпълнение, а длъжникът може да изпълни само доброволно (чл. 118 ЗЗД). Основанията за спиране на погасителната давност по чл. 115, ал. 1 ЗЗД са свързани с обстоятелства, които обясняват бездействието на кредитора. Следователно изходната база за тълкуването на чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД е в обосноваване или изключване на втория елемент на погасителната давност - трябва ли да се приеме, че кредиторът бездейства, когато длъжникът е иницирал висящ исков процес, оспорвайки вземането. Буквалният прочит на чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД налага извод, че законът не предвижда други условия за осъществяване на това основание за спиране на погасителната давност, освен висящ исков процес относно вземането. Кредиторът не бездейства, когато длъжникът оспорва вземането пред съд (с отрицателен установителен иск), позовава се на погасителна давност (давността не се прилага служебно), и процесуалната легитимация на страните е надлежна (ако ОУИ не е предвиден в закона, длъжникът има правен интерес от ОУИ, когато кредиторът претендира вземането извънсъдебно, а с предявения ОУИ длъжникът заявява правоотношение, в което би участвал, ако вземането съществува). Положителният и отрицателният иск за вземането са с еднакъв предмет. По предявения ОУИ кредиторът не бездейства, а очаква съдът да разреши със сила на пресъдено нещо спора за съществуване на вземането. Поради това за спирането на давността по чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД е без значение дали висящият процес е инициран от длъжника. Правото на иск по ОУИ (на държавно съдействие чрез разрешаването на спора за вземането със сила на пресъдено нещо) принадлежи не само на ищеца, но и на ответника. Поради това за спирането на давността по чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД е без значение и това, дали кредиторът е предприел активна защита по ОУИ (твърди и/или доказва факти от значение за вземането). За спирането на давността по чл. 115, ал. 1, б. "Ж" ЗЗД е без значение и това, дали по предявения ОУИ кредиторът ще предяви насрещен осъдителен иск. Кредиторът не разполага с насрещен осъдителен иск, когато вече е снабден с влязло в сила изпълнително основание, а длъжникът оспорва изпълняемото право/вземането, като се позовава на факти, настъпили след породената сила на пресъдено нещо. Дори когато кредиторът не е снабден с влязло в сила изпълнително основание и разполага с насрещен осъдителен иск, той може, но не е длъжен да то предяви. В общия случай по чл. 124, ал. 1 ГПК решението, с което ОУИ е отхвърлен, не е изпълнително основание, но на кредитора принадлежи преценката дали ще се довери на добросъвестността на длъжника (очаква длъжникът да зачете съдебно признатото вземане и да изпълни доброволно) или предпочита да предяви насрещен осъдителен иск, за да породи решението и изпълнителна сила. В обобщение, буквалното тълкуване по чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД е правилното - погасителната давност не тече, докато трае процесът относно вземането. Това основание за спиране на погасителната давност не изисква други условия. Такива условия не произтичат и не могат да произтекат от процесуалните права на кредитора като ответник по ОУИ. Институтът на погасителната давност е материално-правен, а не процесуално-правен. Длъжникът може да се позове на погасителна давност, изтекла в хода на процеса по предявения ОУИ (чл. 235, ал. 3 ГПК), но този му довод е винаги неоснователен. Спирането на давността по чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД се заличава с обратна сила, ако производството по ОУИ бъде прекратено. Съгласно чл. 116, б. "б. " ЗЗД, погасителната давност се прекъсва с предявяване на иск или възражение (за прихващане или задържане) или искане на започване на помирително производство, а ако искът, възражението или искането не бъдат уважени, давността не се смята за прекъсната. Случаят на предявен положителен или осъдителен иск за вземането е сходен със случая на предявен ОУИ (чл. 46, ал. 2 ЗНА). Поради това и по аналогия от чл. 116, б. "б. " ЗЗД следва да се приеме, че предявеният ОУИ за вземането прекъсва погасителната давност, ако искът бъде отхвърлен. От прекъсването започва да тече нова давност и новият срок е всякога пет години (чл. 117 ЗЗД). Срокът има за начало приключването на съдебното дирене пред последната инстанция, постановила влязлото в сила решение за отхвърляне на ОУИ за вземането. При това положение и според цитираното решение на ВКС следва че с предявяването и съответно отхвърлянето на отрицателния установителен иск въз основа на който е образувано гр.д. № 19615/2020г., по описа на 25 състав на СРС и в.гр.д. № 7039/2021г. по описа на III „В“ въззивен състав на СГС ответницата в производството е прекъснала сама на себе си давността за вземането на ищеца. А по време на производството давността е била спряна. Следва да се държи сметка, че съдът е обвързан с практиката на ВКС съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, и следва да приеме, че възражението за изтекла погасителна давност се явява неоснователно. При това положение съдът намира, че предявеният иск се явява основателен, а Ето защо съдът намира, че исковете се явяват основателни и като такива следва да бъдат уважени. По отношение на разноските. При този изход на производството право на разноски има ищецът който е представил доказателство за сторени разноски в размер на 92, 43 лева за държавна такса в исковото производство, 92, 43 лева за държавна такса в заповедното производство. Ищецът е претендирал разноски и за юрисконсултско възнаграждение, като същият съдът определя в размер на 100 лева. Мотивиран от гореизложеното Софийският районен съд,