Решение № 48 от 21.1.2026 г. на Районен съд - Добрич по дело № 395/2025 г.

Съдът е сезиран с искова молба от Потребителна кооперация ” ЗОРА”, със седалище и адрес на управление: гр.Добрич, •••••••, ЕИК 000838135, представлявана от председателя на УС М. С. П.,ЕГН •••••••••• от гр.Добрич, чрез адвокат С. И. - АД- Добрич, с която срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, представляван от Областния управител на Област Добрич, са предявени първоначално обективно съединени два иска за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК, заявени на различни основания при условията на евентуалност. Ищецът настоява да бъде признато за установено по отношение на Държавата, че същият е собственик на следния недвижим имот: дворно място от 2070 кв.м., представляващо поземлен имот с идентификатор № ••••• по действащите КК и КР на град Добрич, одобрени със Заповед № РД-18- 15/12.05.2005г. на ИД на АГКК, находящо се в гр.Добрич, •••••, на главно основание § 39 ПЗР ЗК(ДВ бр. 13/11.02.2003 г.) , евентуално на основание изтекла придобивна давност, считано от 1968г., респ. считано от 11.02.2003г. до датата на предявяване на исковата молба /10.02.2025г./ . Претендират се сторените по делото разноски. Исковата молба се основава на следните факти и обстоятелства: Потребителна кооперация”Зора”, гр.Добрич е собственик в хипотезата на № 39 ПЗР ЗК(ДВ бр. 13/2003 г.) във вр. с §26 ПЗР ЗИД ЗК на дворно място от 2070 кв м, ПИ 72624.602. 627,находящ се в гр.Добрич, ••••, прилежаща площ към сградата в имота, построена до 13.07. 1991 г. с кооперативни средства от кооперативни организации- праводатели на ищцовата кооперация.Сградата е заснета по действащата кадастрална карта като “Търговски комплекс” в гр.Добрич, •••••••,обект с идентификатор •••••••, състоящ се от смесен магазин, ресторант, кафе-сладкарница и дискотека и отделно от тях складова площ, застроени общо върху 391.50 кв м. ,съгл. нот. акт, а по схема от действащите КК и КР- от 422 кв м,находящ се в ПИ •••••••. Ищецът се легитимира като собственик на дворното място и на сградата с констативен нотариален акт № 60, том XV с н.д.№ 7301/1997 г. на нотариус при ДРС, издаден по писмени доказателства.. Потребителна кооперация “Зора”,със седалище гр. Добрич е възстановена кооперация по смисъла на § 1 ДР от действащия ЗК и на § 1 от отменения ЗК( 1991 ),както следва: 1 /ПК „Зора“ е учредена като самостоятелна кооперация на 26.09.1991 г. от общо възстановително събрание на член- кооператорите,като правоприемник на РПК”Добруджа,гр. Добрич, клон Добрич, след разделянето й със стопанските активи и пасиви на клона по разделителен баланс към 01.10. 1991 г.,в т.ч.дълготрайните активи: квартален магазин,Магазин за текстил, Търговска сграда, склад за амбалаж, регистрирани като “Търговски комплекс”,самостоятелен обект с идентифи катор •••••.1 по действащите КК и КР на гр.Добрич. (Извлечение от с-ка 01 О.С.на ТКЗС’•••"-Тьрговия към 28.92.1971 г.). 2/ Самостоятелната кооперация”Зора” е регистрирана с Решение № 988/13.11.1991 г. по ф.д.№824/1991 г. ДОС. В мотивите на решението съдът приема, че кооперацията се образува чрез разделянето на Потребителна кооперация”Добруджа”, гр.Толбухин (т. 11: Решение, взето с Протокол № 2/13.09.1991 г. на Общо събрание РПК Добруджа . гр.Добрич за разделяне на търговските клонове на РПК Добруджа в самостоятелни потребителски кооперации, считано от 01.10.1991 г.)С разделителен протокол (т.12 от Описа) от 21.10.1991 г. имуществото на РПК Добруджа е разпределено между новосъздадените кооперации и клон Добрич на РПК "Добруджа" става ПК"Зора" и получава движимото и недвижимо й имущество (земи.сгради, машини и инвентар), съгл. т. 13 от протокола.Сградите,включително Търговския комплекс в с.•• са заведени по сметка 200 "Материални дълготрайни активи на ПК " Зора”.В чл. 1 от устава на кооперацията, приет на общо събрание на член-кооператорите от 26.09.1991 г. , е предвидено че живущите (член-кооператори) в селата •• и....доброволно се обединяват в ПК”Зора”,със седалище, гр.Добрич. 3/ Праводателят-РПК”Добруджа” е образувана и вписана в специалния регистър на PC - гр.Добрич на 30.12.1985 г.,чрез обединяване на дейностите на РПК Толбухин-запад и РПК Толбухин-Изток(Удостоверение №670/1985 г.ДРС). Обединяването сочи преминаване на активите на двете кооперации в РПК ’’Добруджа”. Двете кооперации”Изток” и “Запад” са производни на кооперации, които за периода 1968-1971 г. са се вливали и отделяли териториално във и от ТКЗС и АПК като стопанска единица към АПК с търговска дейност, на отделен баланс и собствени оборотни средства и самостоятелна банкова сметка. От началото на 1969 г. ТКЗС от състава на АПК”Изток” се сливат със съответните по район кооперации, в т.ч. ТКЗС”•••”,гр.Толбухин с Потребителна кооперация”Добрич”, гр. Толбухин. Сградата в с.••,регистрирана като “Търговски комплекс“ ,обект •••••.1 по действащите КК и КР, гр. Добрич е изградена с кооперативни средства и труд в периода 1968-1970 г.и е влязла в експлоатация през 1970 г. за обслужване на търговския предмет на дейност на коперацията в структурата на ТКЗС.През м.март 1971 г. сградата,като част от основните средства за търговия , осъществявана от ПК е предадена на СП”Търговия на дребно” (създадено на.01.01.1971г.),като стопанска единица към АПК, но с отделен баланс и сметка. 4/През м. май 1971г.започва териториалното отделяне на потребителните кооперации от АПК”Изток” и АПК”Запад”, съответно като РПК”Изток” и РПК”Запад”, с членския състав на влелите се в ТКЗС кооперации и с всички основни оборотни средства, дялов капитал и фондове по баланс към 31.03.1971 г., с изписване на всички основни оборотни средства,които об¬служват или са обект на търговията, или са резултат от търговската и други дейности на ПК, както и заемите за извършени разходи за капитални вложения, подлежащи на предаване на ПК (съгл. Окръжно №11¬186/26.07.1971 г. Главно управление на АПК). РПК”Изток и РПК”Запад” като праводатели на РПК "Добруджа” са производни от коперациите, които са се вливали в ТКЗС и АПК,при същия членски състав и материални активи, преминали по правоприемство в активи на ПК”Зора”, производна от Клон гр.Добрич на РПК”Добруджа”, гр.Добрич. ПК”Зора”е правоприемник на кооперативните организации, собственици на сградата, самостоятелен обект с идентификатор ••••••• по действащите КК и КР на гр.Добрич, затова тя има качеството на “възстановена” кооперация по смисъла на § 39 ПЗР ЗК, собственик е на активите на тези кооперативни организации,включително е собственик на дворното място от 2070 кв м, ПИ •••••, като прилежаща част към кооперативната сграда. В отношенията с Държавата ищецът има спор за собствеността на дворното място, защото за поземления имот е съставен АДС №6944/28.04.1984 г. и исканията до Областния управител на Област Добрич за деактуване на имота от Държавата са оставяни без уважение.С Писмо с изх. № ДжС -14¬6/28.04.2022 г. 2014 г. Областният управител на Област Добрич уведомява, че за дворното място от 2070 кв м е съставен Акт за държавна собственост № 6944/28.04.1984 г., като е оставил без уважение искането на ищеца за деактуване като просрочено. Това смущава правото на собственост на кооперацията и обуславя правния интерес от предявяване на иска. Ищецът акцентира, че правилото на § 39 ПЗР ЗК(ДВ бр. 13/11.02.2003 г.) предвижда че се възстановява правото на собственост върху одържавено или иззето по отменени нормативни актове имущество на кооперации и кооперативни съюзи, възстановили дейността си, ако до деня на влизане в сила на Закона за кооперациите това имущество е държавна или общинска собственост. Това е установен от закона оригинерен способ за придобиване на право на собственост върху построеното върху държавна земя, включително и на застроените и прилежащите терени.В Тълк.Р. № 6/10.05.2006 г.по тълк.д.№ 6/2005 г.ОСГК ВКС,т.5 се приема,че възстановяването на собствеността на имоти по § 39 ПЗР ЗИД ЗК на кооперации ,които са възстановили дейността си настъпва по право и се реализира по исков ред. Според ищеца това му възможност да установи по съдебен ред в отношенията си с Държавата,че дворното място от 2070 кв м, ПИ ••••• , в гр.Добрич, кв."••” ул.”•••• е собственост на ПК”Зора”, гр.Добрич, като прилежащ терен към сграда, кооперативна собственост. Отделно от гореизложеното се сочи, че процесното дворно място е във владение на ПК”Зора” повече от десет години,преди предявяване на настоящия иск. Ищецът е във владение на имота и към 22.07.2007,когато влиза в сила § 27 ПЗР ЗИД ЗК. Владението е явно, спокойно,несмущавано и непрекъснато. По гореизложените съображения ищецът настоява да бъде признато за установено по отношение на Държавата, че същият е собственик на следния недвижим имот: дворно място от 2070 кв.м., представялващо поземлен имот с идентификатор № ••••• по действащите КК и КР на град Добрич, одобрени със Заповед № РД-18-15/12.05.2005г. на ИЗ на АГКК, находящо се в гр.Добрич, •••••, на главно основание § 39 ПЗР ЗК(ДВ бр. 13/11.02.2003 г.) , евентуално на основание изтекла придобивна давност, считано от 1968 г., респ. считано от 11.02.2003г. до датата на предявяване на исковата молба /10.02.2025г./ . В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът, редовно уведомен, депозира писмен отговор, с който излага възражения относно основателността на предявените искове и настоява за отхвърлянето им в цялост. Оспорват се твърденията на ищеца, че Държавата не е собственик на процесния недвижим имот. За същия има съставен акт за държавна собственост № 6944/28.04.1984 г., като имот държавна собственост, представляващ - дворно място с площ от 2070 кв. м, находящо се в кв „••“ гр. Толбухин, ••••. Основанието за съставянето на акта е чл.81 от НДИ. Именно този АДС има легитимиращ ефект - с него именно Държавата доказва, че е титуляр на правото на собственост. Твърди се, че в исковата молба не са посочени факти, с които да се оборва задължителната доказателствена сила на АДС, като по този начин ищецът не доказва да е придобил правото на собственост на процесния имот. Във връзка с наведените твърдения в исковата молба, ответникът оспорва твърдението на ищеца, че сградите в процесния имот са строени със средства и труд на кооперацията. Не са представени доказателства, че сградите са изградени със собствени средства. Приложените сметка 200 „Материални дълготрайни активи на ПК „Зора“, разделителен протокол от 21.10.1991 г., както и решение № 148 на ОКС не доказват обстоятелството , че сградите са построени със средства и труд на кооперацията. Според ответника не са изпълнени и условията на параграф 26 от ПЗР на ЗИДЗК и основанието имотът да бъде актуван като държавен не е отпаднало. С молба вх. № ДжС- 14- 92/15 12 2014г от председателя на ПК "Зора" е поискано да бъде отписан процесния имот. Производството е приключило със заповед №ДжС-09-01- 4/09.02.2015г. с отказ за деактуване. Наред това се твърди, че сградите в процесния имот са построени, без да е спазен предвиденият за това ред. Специалните разпоредби, които регулират учредяването на право на строеж върху държавна земя се съдържат в чл.15 от ЗС (отм.), който гласи, че право да се построи сграда върху държавна земя и да се придобие право на собственост върху сградата (право на строеж) се отстъпва на самоуправляващи се стопански организации, кооперации, на други обществени организации и на граждани по реда на чл.13. Съгласно чл.13, замяна на държавен недвижим имот с недвижим имот на кооперации и други обществени организации и на граждани се извършва въз основа на заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет по местонахождението на държавния имот. Със заповедта се определя и цената на имотите. Въз основа на заповедта се сключва договор за замяна между председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет и другия приобретател. В настоящия случай правото на строеж върху държавна земя възниква по силата на сложен фактически състав: заповед на председателя на ИК на Об НС; даване на разрешение от съответния министър или ръководител на ведомство, сключване на договор за отстъпено право на строеж. Видно от приложените по делото документи, същите се явяват недостатъчни да бъде направен извод, че е бил завършен фактическият състав по надлежното учредяване на правото на строеж, респ. че е настъпило вещно - транслативно действие в лицето на ищеца. Поземлен имот с идентификатор № ••••• е държавна собственост и никога не е спирал да бъде такава. Същият попада под действието на разпоредбите на чл. 86 ЗС и § 1 ПР на ЗС. Неоснователни са твърденията за изтекла давност в полза на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗС /в редакцията ДВ, бр.31 от 1990 г.), не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. Тази забрана за придобиване по давност на всички вещи държавна и общинска собственост е стеснена с изменението на чл. 86 ЗС, ДВ бр. 33/1996 г. в сила от 01.06.1996 г., според която само вещи, които са публична държавна или общинска собственост не могат да се придобиват по давност. За вещите, частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС с ДВ бр. 33/1996 г., давностният срок започва да тече от 01.06.1996 г. На тази дата обаче течението на давностния срок е спряно с § 1 ДР ЗС за срок от седем месеца, като с последващите изменения на правната норма спирането на давностния срок е продължено до 31.12.2022 г. С решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на Република България са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46/2006 г., поел. доп., ДВ, бр. 18/2020 г.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 7/2018 г.). В практиката на ВКС след постановяване на решението на Конституционния съд, се приема, че предвид задължителния за съдилищата характер на решенията на Конституционния съд следва, че за периода 31.05.2006 г. - 30.12.2017 г. и 20.01.2018 г. - 07.03.2022 г. придобивната давност за имоти частна държавна или общинска собственост не е текла по силата на установения от законодателя мораториум. Същата започва да тече с влизане в сила на решението на Конституционния съд на 08.03.2022 г. Предвид изложеното, на така заявеното придобивно основание, ищецът не може да се легитимира като собственик на процесния имот, тъй като давност в негова полза не е имало възможност да тече. С оглед на всичко изложено, се установява по безспорен начин, че от момента на съставянето на акт за държавна собственост № 6944/28.04.1984 г. процесният имот е собственост на Държавата и същият никога не е излизал извън патримониума й. По изложените съображения се настоява за отхвърляне на предявените искове. Претендират се сторените по делото разноски. Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: С констативен нотариален акт № 60, том XV, н.д.№ 7301/1997 г. на нотариус при ДРС, издаден по писмени доказателства, на основание чл. 2, ал.3 от ЗОС е признато право на собственост на Потребителна кооперация”Зора”, гр.Добрич по отношение на недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, кв. „••“, състоящ се от магазин – смесен, ресторант, кафе-сладкарница, трите, застроени върху площ от 391,50 кв.м. и отделно от тях бар – дискотека в сутерена на сградата, застроена върху площ от 115,20 кв. м.и тераса с площ от 231 кв.м. и дворно място с площ 2070 кв.м. , записани по регулационния план на града като парцел Х, пл. № 262 в кв. 37. Не е спорно, че недвижимият имот, описан в констативен нотариален акт № 60, том XV, н.д.№ 7301/1997 г. на нотариус при ДРС, съответства на ПИ с идентификатор № 72624.602.584 по КККР на гр . Добрич, одобрени със Заповед № РД-18-15/12.05.2005г. на ИД на АГКК, с площ 2070кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана; с начин на трайно ползване: за търговски обект, комплекс. По делото не е спорно, че с АДС № 6944/28.04.1984г. е актуван като държавна собственост имот – дворно място с площ 2070 кв.м., парцел I – 262 в кв. 38 по плана на гр. Добрич, кв. ••. ПК "Зора" гр. Д. е регистрирана с Решение № 988/13.11.1991 г. по ф.д. № 824/1991 г. на ДОС /л. 71 от делото/. В мотивите към решението е отразено, че същата се образува чрез разделянето на ПК "Добруджа" - гр. Добрич. В протокол от 13.09.1991 г. на ОС на РПК "Добруджа" /л. 55 от делото/ е обективирано решение за разделяне на търговските клонове на кооперацията в самостоятелни потребителни кооперации, считано от 01.10.1991 г. С разделителен протокол от 21.10.1991 г./л. 68 от делото/ имуществото на РПК "Добруджа" е разпределено, като според т.13 от протокола клон Добрич става ПК "Зора" и получава цялото недвижимо и движимо имущество на РПК "Добруджа" (земи, сгради, машини и инвентар). Въз основа на приетото по делото заключение по изслушаната съдебнотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Р. Х., неоспорена от страните и което се кредитира от съда като обективно и компетентно изготвено, се установява, че първият план на кв.••, гр.Добрич, в който попадат процесният имот и сградата в него, е одобрен със заповед №3044/07.06.1955 г., като по този план процесният имот е попадал в очертанията на имот с планоснимачен №244, кв.31 и отреждане за „градина“. Сградата не е нанесена, тъй като към него момент не е била построена. Следващият план на кв.••, гр.Добрич, е одобрен със заповед №133/04.02.1973 г. Търговската сграда на ПК „Зора“ е нанесена в имот с планоснимачен №262, за който е отреден парцел 1-„Търговска сграда“ в кв.38 по плана , като включеното място от имот №262 в границите на парцел 1-„Търговска сграда“ в кв.38 е с площ 2070 кв.м. Нанесените в него план очертания на сградата съответстват на оцветената в зелено част „Б“ от сграда с идентификатор •••••.1 по КККР на гр.Добрич (приложение 7 към СТЕ). По данни от документите към делото, сградата е строена 1969 г. Планът, одобрен със заповед №133/04.02.1973 г., е изготвен върху изработен кадастър в периода 1970-1971 г. Следващият план на кв.••, гр.Добрич, в който попадат процесният имот и сградата в него, е одобрен през 1980 г. В извадката от плана, предоставен от Община гр.Добрич не е записан номерът на административният акт, с който е одобрен планът . Търговската сграда на ПК „Зора“ е нанесена в имот с •••, за който е отреден ••- „Търговска сграда“, с нечетлив номер на квартала , като включеното място от имот №262 в границите на парцел 1-„Търговска сграда“ е с площ 2070 кв.м. Нанесените в него план очертания на сградата съответстват на оцветената в зелено част „Б“ от сграда с идентификатор •••••.1 по КККР на гр.Добрич (приложение 7 към СТЕ). По извадките от плановете от 1973 г. и 1980 г. сградата, благоустрояването около нея и прилежащият урегулиран поземлен имот, са нанесени идентични. Следващият план на кв.••, гр.Добрич, в който попадат процесният имот и сградата в него, е одобрен със заповед №612/02.06.1989 г. Търговската сграда на ПК „Зора“ е нанесена в имот с •••, за който е отреден ••• (приложение 4 към СТЕ), Конфигурацията на сградата и благоустрояването около нея са идентични с плановете от 1973 г. и 1980 г. На отредения •• поради лошото качество на копието от плана не може да се определи площта му. Следващият план на кв.••, гр.Добрич, в който попада процесният имот и сградата в него, е одобрен с Решение №14-6 от 26.05.2004 г. на Общински съвет-град Добрич. Търговската сграда на ПК „Зора“ е нанесена в имот с пл.№584 с площ 3917 кв.м., за който е отреден ••- „За търговия и услуги“ в кв.931 по плана (приложение 5 към СТЕ), с площ 4826 кв.м. Търговската сграда е нанесена като сграда №1 с очертания, идентични с нанасянето й в кадастралната карта и площ 422 кв.м. Сградата е с очертания, които се състоят от нанесената в предходните планове част „Б“ и пристроените към нея части „А“ и „В“, с На сградата е даден траен устройствен статут по плана. В имота е предвидено благоустрояване и озеленяване. От южната страна на сградата е нанесена долепена до нея постройка №2 с площ 40 кв.м. Същата съществува на място при огледа и е показана на приложение 7 с означение „Г“. Със заповед №РД-18-15/12.05.2005 г. на ИД на АГКК-София са одобрени КККР на гр.Добрич, включително и кв.••. По кадастралната карта сградата е нанесена с идентификатор 72624.602.584,1 по КККР на гр.Добрич. Планът на кв.••, одобрен с Решение №14-6 от 26.05.2004 г. на Общински съвет-град Добрич, е изменен със заповед №340/28.02.2023 г. на Кмета на Община гр.Добрич (приложение 6 към СТЕ). С проекта за изменение на плана се разделя ••-„За търговия и услуги“ в кв.931 на два нови УПИ. За Търговската сграда на ПК „Зора“ е образуван УПИ••• -627 в кв.931 с площ 2070 кв.м., който съответства по площ на отредения парцел в плановете от 1973 г. и 1980 г., но е с различни очертания. Останалата част се оформя в УПИ•••I-637 в кв.931 с площ 2756 кв.м., празен, незастроен. Търговската сграда е с траен устройствен статут, а в УПИ••• -627 в кв.931 с плана за застрояване е определено възможно застрояване с устройствени показатели за устройствена зона „00“ („Обществено обслужваща зона“), височина до 3 ет„ коефициент на интензивност до 1.2, плътност на застрояване до 60% и озеленяване над 30 %. След влизането в сила на заповед №340/28.02.2023 г., УПИ••• -627 в кв.931 се нанася в кадастралната карта като имот с идентификатор ••••• по КККР на гр.Добрич. УПИ•••I-637 в кв.931 се нанася в кадастралната карта като имот с идентификатор •••••••• по КККР на гр.Добрич. Вещото лице докладва, че от огледа и измерванията на място се установява, че теренът непосредствено около сграда с идентификатор •••••.1 по КККР на гр.Добрич е благоустроен с тераса и озеленени площи от север и алея около сградата, разположени в прилежащата й територия, попадаща в очертанията на имот с идентификатор ••••• по КККР на гр.Добрич. Имот с идентификатор ••••• на място не е ограден. Територията на имот с идентификатор •••••••• по КККР на гр.Добрич е незастроена, затревена и частично обрасла с храсти. От север и изток е ограничена от прилежащите улици, от запад и юг граничи с оградите на имоти частна собственост. По делото не е спорно, че сграда с идентификатор •••••.1 по КККР на гр.Добрич , намираща се в процесния имот, е собственост на ПК „Зора“. Страните не са формирали спор относно факта, че процесният имот се ползва от ищеца. По искане на ищеца по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на водените от него свидетели: С. М. И. и С. Й. И.. Свид. С. И. споделя, че първоначално , от 1974г., е била член – кооператор на РПК „Изток“, когато била построена сградата в ••. Член – кооператори били С. Д., В. М., Д. Д., Д. И., Н. Т., Р. П., Н. С., които към настоящия момент били член-кооператори в ПК „Зора“. В сградата на кооперацията в кв. •• имало кръчма, сладкарница, складове и тераса, за подход към които се ползвало дворното място. Свидетелката пояснява, че до 2001г. работела в ••• .Споделя, че първоначално дворното място било на училището в кв. •• и се ползвало за овощна градина . Впоследствие било застроено от ТКЗС. Свид. С. И. споделя, че познава процесния имот, тъй като живее в близост. Сградата в имота била построена в периода 1969г. 0 1971г. Представлява едноетажна сграда с пет входа, два от които са за обществено обслужване, а другите три са за обслужване на клиенти. Към складовете през двора се влизало с автомобили. Дворът към сградата се ползвал за обслужването й. Първоначално сградата била на ТКЗС, впоследствие дворът, които бил около 5дка, бил даден на училището за опитно поле. Към настоящия момент се ползвало дворното място само около сградата за вход и изход, а останалата част не била ползвана от никой. Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите , намирайки ги за обективни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото. Въз основа на така установените факти, Добричкият районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното: Предявен е установителен иск за установяването правото на собственост срещу Държавата.В исковата молба ищецът сочи две основания за придобиване на право на собственост - специалното основание по § 39 ПЗР ЗК(ДВ бр. 13/11.02.2003 г.) и придобивна давност като евентуално такова, считано от 1968г. Относно главното основание: Пар.39 от ПЗР на Закона за кооперациите е разпоредба, предвиждаща пряко възстановяване на правото на собственост по отношение на кооперации и кооперативни съюзи, възстановили дейността си по реда на чл.49 от Закона за кооперациите . Ищецът се позовава на действието на §39 ал.1 от ПЗР на ЗК, като твърди,че след като е кооперация, която е възстановила дейността си, то по силата на закона се възстановява и правото й на собственост по отношение на одържавеното й имущество, като твърди, че до деня на влизане в сила на този закон, това имущество-процесният недвижим имот, е било държавна собственост. Според Тълкувателно решение №6/10.05.2006г. на ВКС единствената хипотеза, при която е налице пряко по силата на закона-ЗК (ДВ, бр. 113/1999 г.) възстановяване правото на собственост върху одържавено или иззето по отменени нормативни актове имущество на кооперации и кооперативни съюзи,възстановили дейността си, ако до деня на влизане в сила на този закон това имущество е държавна или общинска собственост, е уредена в пар.39 от ПЗР на ЗИДЗК (ДВ, бр. 13/2003 г.). В този случай е допустим общият исков ред, който се отнася само до кооперации и кооперативни съюзи възстановили дейността си по реда на чл.49 от ЗК в по-късен момент, поради което не са били в състояние да съобразят срока за предявяване на искане за връщане на собствеността си по административен ред. В тежест на кооперацията - ищец е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че процесният имот е реституирана собственост на кооперацията по смисъла на §39, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗК от 2003г., чрез провеждане на предвиденото в ЗК регистърно производство със сложен фактически състав(свикване на общо събрание на членовете, наличие на пълна идентичност и тъждество на всички членове участващи в общото събрание с членовете на съюза при прекратяване на неговата дейност , приемане на решения от общото събрание съгласно чл.52 от ЗК(отм.) и чл.49 от ЗК, вписване в регистъра на новите обстоятелства относно възстановения кооперативен съюз). При оспорване, АДС няма самостоятелно доказателствено значение, че имотът е държавна собственост, без по делото да се докаже основанието за възникването й, което е изцяло в тежест на ответника. Макар и да са сходни по редакция, разпоредбите на отменения Закон за кооперациите от 1991 г. и действащия Закон за кооперациите /Обн.ДВ,бр. 113 от 28.12.1999 г./. относно възстановяване собствеността върху одържавено кооперативно имущество имат различно действие и приложно поле. Съгласно § 1, ал.1 от ДР на ЗК от 1991 г. /отм./ правото на собственост се възстановява по силата на самия закон, както е прието с тълк.решение № 2/95 г. на ОСГК на ВС /срвн., т.1, б."а" от мотивите/, а връщането му става по реда, посочен в ПМС № 192/01.10.1991 г. В § 1 от ДР на ЗК от 1999 г., също е посочено, че се възстановява правото на собственост, но това не е ново реституционно основание, тъй като ако са били налице предпоставките на отменения ЗК, правото на собственост вече би било възстановено по силата на § 1, ал.1 от ДР на същия закон. След като новият § 1 от ДР на ЗК свързва действието на нормата с датата 07.02.1993 г., а това е осемнадесетмесечният срок, в който трябваше да се направи искането за връщане на кооперативното имущество по административен ред съгласно ПМС № 192/1991 г., както и с оглед § 1, ал. 4 от ДР на ЗК от 1999г. следва, че сега действащият Закон за кооперациите не провежда нова реституция на кооперативното имущество, а регламентира продължаване на този процес във фазата на връщане на заявеното в срока до 07.02.1993 г., но непредаденото до приемане на новия закон от 1999 г. възстановено кооперативно имущество. За първи път понятието „възстановена кооперация" беше въведено с § 1, ал.1 от ПЗР на ЗК от 1991 г. /отм./. При липсата на легална дефиниция в практиката имаше колебания при изясняване на новото съдържание. Понятието беше дефинирано с § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗК /ДВ,бр.41 от 22.05.2007 г./. Съгласно тази преходна разпоредба, права на възстановена кооперация по смисъла на § 1 от ДР на ЗК и на § 1 от ДР на ЗК от 1991 г. /отм./, има кооперация, вписана в регистъра на съда след 07.08.1991 г., с наименование, седалище и предмет на дейност на съществувала кооперация, в която членуват най-малко седем кооператори, които са членували в нея и към датата на изземване, одържавяване или преразпределяне на имуществото на кооперацията. За кооперативните съюзи законът изисква възстановяването да е от най-малко две кооперации, членували в него към датата на изземване, одържавяване или преразпределяне на имуществото му. С ТР № 2/1995 г. ОСГК на ВКС се прие, че възстановяването на правото на собственост на кооперациите по § 1 от ДР на ЗК от 1991 г.(отм.) се извършва по силата на закона от влизането му в сила - 6.VIII. 1991 г., ако са налице предпоставките за реституция - имуществото, собственост на кооперациите, за е одържавено след 10.IХ. 1944 г., към момента на влизане в сила на ЗК да съществува реално и да е в патримониума на държавата. Връщането на одържавеното имущество се извършва по реда, предвиден в ПМС 192/1991 г., в което е предвиден и общия исков ред. При действието на ЗК /от 1999 е прието ТР № 6/10.V.2006 г. на ОСГК на ВКС, т. 5. С него се стига до извода, че в ЗК от 1999 г. не е уредено ново основание за реституция на кооперативно имущество. Подлежащото на възстановяване е реституирано по силата на ЗК от 1991 г., но когато не е предадено, процедурата за това е административна. Това се извежда от съдържанието на § 1, ал. 1 ДР на ЗК от 1999 г., който предвижда, че правото на собственост на кооперациите и кооперативните съюзи върху тяхното иззето, одържавено или преразпределено имущество след 10.09.1944 г се възстановява "ако искането за това е направено до 7.02.1993 г. " и от чл. 3, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за връщане на кооперации и кооперативни съюзи иззето, одържавено или преразпределено имущество след 10.09.1944 г. /ДВ, бр. 65/2000 г./, издадена от МС на осн. § 1, ал. 5 ДР на ЗК, която урежда административен ред за предаване на това имущество ако е заявено до 7.02.1993 г. и не предадено. Уреденият административен ред изисква тези кооперации и кооперативните съюзи да подават искане до 31.12.2000 г. пред органа, който стопанисва това имущество. Предвидено е издаване на административен акт от административен орган и обжалване на отказите по административен ред. Единствената хипотеза, при която е допустим исковият път на защита след приемане на ЗК от 1999 г. е хипотезата на § 39 от ПЗР на ЗИДЗК, който се отнася само до кооперации и кооперативни съюзи възстановили дейността си по реда на чл. 49 ЗК в по-късен момент - след 07.02.1993 г. и поради това не са могли да предадат искане за връщане собствеността на кооперативните имущества по административен ред. Ответникът не попада в хипотезата на възстановена кооперация по смисъла на параграф 1 ПЗР ЗК, за да се позове на реституция тъй като е вписан в регистрите на кооперацията на 13.11.1991 г . /в този смисъл е и Решение № 527 от 26.11.2010 г. на ОС - Добрич по в. гр. д. № 528/2010 г./. По гореизложените съображения съдът приема, че по делото не се установява възникване на заявеното придобивно основание чрез осъществяване на фактическия състав на § 39 ПЗР ЗК(ДВ бр. 13/11.02.2003 г.) и предявеният иск за собственост на това основание е неоснователен. Относно евентуалното основание за придобиване на имота по давност по чл. 124 ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 77 пр. 2-ро от ЗС, във връзка с чл. 79 ал. 1 от ЗС :Ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че е станал собственик на процесния имот на оригинерно правно основание, а именно поради изтекла в негова полза придобивна давност за период от поне 10 години преди до датата на подаване на исковата молба /10.02.2025г/, в който владее имота явно и необезпокоявано. Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост или ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на това право през определен в закона период от време. Фактическият състав на придобивната давност включва два елемента: владение и изтичане на определен срок, като за зачитане на материалноправните последици на давността, следва да е налице позоваване на давността пред орган, сезиран за защита на субективно право. Т. е. осъществяването от страна на ищеца на фактическия състав на придобивната давност е способ за изгубване на правото на собственост от страна на ответника по смисъла на чл. 99 от ЗС. С АДС № 6944/28.04.1984г. процесният имот е актуван като държавна собственост имот. С приемането на Закона за собствеността през 1951 год. /Изв., бр. 92 от 16.11.1951 год., в сила от 17.12.1951 год. / е въведена забрана за придобиване по давност на вещи, които са социалистическа собственост. Разпоредбата е изменена с ДВ, бр. 31 от 1990 год. като придобива следната редакция: Не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. Тази забрана за придобиване по давност на всички вещи държавна и общинска собственост, е стеснена с изменението на чл. 86 ЗС, в сила от 01.06.1996 год., според което само вещи, които са публична държавна или общинска собственост не могат да се придобиват по давност. За вещите, частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС от 1996 год., давностният срок започва да тече от 01.06.1996 год. Десетгодишният срок на недобросъвестното владение изтича на 31.05.2006 год. На тази дата (последният ден на срока) обаче, давностният срок е спрян с § 1 ДР ЗС за срок от седем месеца като с последващите изменения на правната норма спирането на давностния срок е продължено до 31.12.2022 год. С решение № 3 от 24.02.2022 год. по к. д. № 16/2021 год. Конституционния съд е обявил за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността обн., ДВ, бр. 46 от 2006 год.; посл. доп., бр. 18 от 2020 год. и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността ДВ, бр. 7 от 2018 год. В мотивите на конституционното решение изрично се сочи, че с атакувания § 2 ЗР на ЗИЗС е придадено обратно действие на последното по време удължаване на срока на спиране на давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост, прието с § 1 ЗИЗС ДВ, бр. 7 от 2018 год. Разпоредбата на § 1 ЗИЗС е обнародвана в ДВ, бр. 7 от 19 януари 2018 год., но влизането й в сила е от 31 декември 2017 год. - § 2 ЗР на ЗИЗС. По този начин с обратна сила се отнема вещноправният ефект на давностното владение, осъществявано в периода от 31 декември 2017 год. до 19 януари 2018 год. С оглед на горното, за периода 31.05.2006 год. - 30.12.2017 год. и 20.01.2018 год. - 7.03.2022 год. придобивната давност за имоти частна държавна или общинска собственост не е текла по силата на установения от законодателя мораториум; същата започва да тече с влизане в сила на решението на Конституционния съд на 8.03.2022 год. За времето от 31.12.2017 год. до 19.01.2018 год. давностният срок следва да бъде зачетен . Съобразно показанията на свидетелите, съдът приема за безспорно, че от създаването си ПК „Зора“ е била владение на процесния имот, т.е. от 1991г. и преди изменението на чл. 86 от ЗС, бр. 33/1996 год. Следва да се вземе предвид, че страните не са формирали спор относно факта, че имотът се владее именно от ищеца от регистрирането му. В случая следва да бъде зачетен периода от 01.06.1996 год. и тъй като давността е спряна в последния ден на десетгодишния срок - 31.05.2006 год., за завършване на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС към изтеклия до спирането период е необходимо прибавяне на владение от 1 ден след 31.12.2017 год., т. е.на 02.01.2018 год. е изтекъл необходимият за придобиване по давност 10-годишен срок по чл. 79 ал. 1 от ЗС. Не е спорно, че и към датата на подаване на исковата молба /10.02.2025г./ във владение на имота е била единствено ПК „Зора“. Правната последица - придобиване на правото на собственост или на друго вещно право не настъпва автоматично с изтичане на установения в закона срок. Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. За да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност. Позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. След като с исковата молба ищецът се е позовал на последиците на придобивната давност, следва да се счете, че правата му са установени още към 02.01.2018 год., което налага уважаване на вещната претенция . Необсъдените доказателства и възражения съдът намира за неотносими към правния спор. Относно отговорността за разноски: С оглед изхода на спора, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски -177,77 лева – заплатена ДТ; 2500 лева - заплатено адвокатско възнаграждение и 500 лева - депозит за вещо лице, или общо 3177,77 лева/1624,77 EUR. Така мотивиран, ДРС