Решение № 142 от 20.2.2026 г. на Районен съд - Перник по дело № 4028/2025 г.

Предявени са три обективно съединени иска, с правно основание чл. 344, ал. 1, точки от 1 до 2, включително от КТ . По изложените в исковата молба обстоятелства д-р Е. Б. Л., ЕГН ••••••••••, от гр. Б., ул. "Ц.И.Ш.", •••••••••••••, моли да се постанови решение с което да се признае уволнението и, извършено със заповед •• за прекратяване на допълнително споразумение №••••••••••••• г. на основание чл.328, ал.2 КТ, считано от •••••••••г., на работодателя "••••••••" АД, ЕИК •••••••••, за незаконно и отмяната на заповедта като такава, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „НО“ на ИО в „••••••“АД - Б., както и да бъде осъдено ответното дружество да заплати на д-р Е. Б. Л., сторените съдебно - деловодни разноски в настоящето производство. Ответната страна – "••••••••" АД, ЕИК •••••••••, чрез процесуалния си представител, е оспорила така предявените искове, като е изразила становище, че са неоснователни и следва да се отхвърлят като такива, тъй като издадената заповед е законосъобразна. Районният съд, преценявайки събраните, по делото, доказателства и доводите на страните, по реда на чл. 12 и чл.235 ГПК, приема за установено и доказано следното : Не се спори по делото а и видно от събраните писмени доказателства се установява, че д-р Е. Б. Л. работи в „•••••.“ АД от ••••г., като Л., като от м.декември ••••г., е заемала длъжността „НО“ в ИО. През декември ••••г. са били обявени конкурси за повечето началници на отделения, като на ••••••••г. , след спечелен такъв е сключен трудов договор № ••••, по силата на който ищцата е заемала отново длъжността „НО“ за срок от 3 години. В началото на ••••г. се сменя ръководството на болницата, като е назначен нов изпълнителен директор. На ••••••••г. на ищцата е връчена заповед •• за прекратяване на допълнително споразумение №••••••••••••• г. на основание чл.328, ал.2 КТ, считано от •••••••••г. Първия довод на ищцата е, че атакуваната заповед е незаконосъобразна, тъй като ответникът е използвал формално основанието, злоупотребявайки с право, с цел да постигне непозволен правен резултат, макар и с правомерни средства. В тази насока е последователна практиката на ВКС, в която се приема, че наличието на нова бизнеспрограма е условие за упражняване правото по чл. 328, ал. 2 КТ. При сключване на нов по време договор за управление, независимо дали той е с ново лице или такова, което е имало предходен договор за управление, дали бизнеспрограмата следва да е нова, сходна или идентична като съдържание е без значение. Същественото е всеки договор за управление да съдържа бизнесзадача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнесзадачата, управляващият е длъжен да разработи бизнеспрограма, която да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора. Освен това възнаграждението му следва да е обвързано от постигнатите финансови резултати, като при неизпълнение на програмата той носи икономическа отговорност, поради което при сключване на договора се определя и гаранция. С оглед изложеното на управителя е предоставена възможност да сформира управленски екип, поради което му се предоставят правата по чл. 328, ал. 2 КТ. В случая изготвянето на бизнеспрограма и изпълнението са въпроси, отнасящи се не само до договорната отговорност на изпълнителния директор. Тази отговорност е обвързана именно от наличието на договора за възлагане и управление на дружеството. Ето защо при прекратяване на трудов договор по чл. 328, ал. 2 КТ на контрол подлежи и факта за наличие на договора по чл. 244, ал. 7 ТЗ. За целта на управителя се поставя съответна "бизнес задача", която е за целия срок на договора и по отделно за всяка година, с конкретни икономически показатели които трябва да бъдат постигнати. Въз основа на тази "бизнес задача", управителят е длъжен да разработи "бизнес програма", която да предложи и която следва да изпълни по време на действието на договора за управление. Управителят носи отговорност пред възложителя за изпълнение на предложената "бизнес програма" и за постигнатите от предприятието стопански резултати, като е възможно дължимото му се възнаграждение да бъде определяно именно с оглед на тези резултати. Именно за това с разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ е дадена по-голяма свобода на управителя да формира управленския екип на предприятието, който да го подпомага за изпълнение на поставените с договора за управление задачи. Приложното поле на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 2 от КТ е ограничено до служителите от ръководството на предприятието по смисъла н а § 1, т. 3 от ДРКТ, като това ограничение следва от целта на основанието - да се даде възможност на управителя да определи своя ръководен екип. Дали един служител е част от ръководството на предприятието или не е винаги фактически въпрос, при разрешаването на който наименованието на длъжността не е определящо. От съществено значение са възложените на служителя трудови функции, както и мястото на длъжността в системата на управление на предприятието. Основанието по чл. 328, ал. 2 от КТ намира приложение независимо дали служителят е пряко и непосредствено подчинен на управителя или е подчинен посредством други служители в управленската структура на предприятието. То е приложимо по отношение на всички лица, на които е възложено управлението на трудовия процес във всяко едно отделно звено на предприятието. Приносът на различните звена за резултатите от работата на предприятието обаче не е еднакъв. Целта на основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 2 от КТ е да улесни управителя за постигане на предвидените в "бизнес плана" стопански резултати като му дава възможност да формира ръководния екип, с който да работи за постигането на тези цели. Затова то трябва да се прилага само по отношение на онези ръководни служители, които ръководят звена от работата, на които зависят стопанските резултати на предприятието, но не и по отношение на такива, които ръководят звена, от работата, на които постигането на тези резултати не зависят. Ответното дружество е лечебно заведение по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗЛЗ, което трябва да отговаря на изискванията на чл. 23, ал. 1 и може да извършва дейностите посочени в чл. 20 от същия закон. Именно с тези дейности са свързани задълженията на управителя за организация на дейността на предприятието и за постигане на предвидените с "бизнес плана" стопански резултати. Структурата на тези лечебни заведения и отделните звена на тази структура са уредени в чл. 57 - чл. 61 от ЗЛЗ. С оглед на това служители от ръководството на предприятието, по смисъла на § 1, т. 3 от ДРКТ, са онези служители, на които е възложено управлението на тези предвидени в закона структурни звена, доколкото същите имат значение за извършваните в чл. 20 от ЗЛЗ дейности. В случая съдът приема, че ищцата попада в кръга на онези ръководни служители, към момента на уволнението и и предвид заеманата длъжност, които ръководят звена от работата, на които зависят стопанските резултати на предприятието, какъвто не би се явил например председател на ТЕЛК, който има подпомагаща функция към болничното заведение. Същевременно не се доказа по делото, управителя на ответната болница да е изготвил "бизнес програма", за да възникне едностранното му право, за прекратяване на трудовия договор с ищцата на основание чл. 328, ал. 2 от КТ. В тази връзка ответната страна е направила искане по реда на чл.192 от ГПК, до Министрество на здравеопазването да представят "бизнес програма", към договора за възлагане управлението на ответното дружество. С писмо изх.№•••••••••••••г. е отговорено, че подобен документ не се съхранява в Министрество на здравеопазването а в МБАЛ – „Б.“ АД. Посоченото писмено доказателство не е представено по делото, чиято доказателствена тежест е върху ответната страна. Събраните по делото гласни и писмени доказателства, установяващи професионалните, морални и личните качества на ищцата, както и обстоятелствата, че е бил налице личностен конфликт между ищцата и управителя на ответната болница, са ирелевантни към настоящия спор, доколкото прекратяването на трудовото правоотношение на посоченото основание, е неотносимо към посочените обстоятелства . То е едностранно субектвино право на работодателя, независимо от професионалните качества и личностни отношения на уволнения, стига да са налице предпоставките за упражняването му, каквото не се доказа в настоящия случай. С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск, с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ е основателен и доказан, предвид изложеното по-горе, а именно липсата на предпоставките на правното основание въз основа на което е било прекратено трудовото правоотношение с ищцата. Поради това уволнението следва да се признае за незаконно и да се отмени, поради посочените по-горе нарушения, при издаване на атакуваната заповед за уволнение. След като уволнението се признава за незаконно и бъде отменено, то ищцата ще следва да бъде възстановена на заеманата преди това длъжност, предвид направеното искане в тази насока а именно на длъжността - „НО“ на ИО в „••••••“АД - Б., поради което предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, следва да бъде уважен, като основателен. Предвид изхода на делото, ответната страна следва да заплати, на ищцата сумата от 848,74 евро, направени разноски по делото за изплатено адвокатско възнаграждение, съобразно уважените два обективно съединени иска по реда на чл.344 КТ, а по сметка на Пернишки районен съд 53.13 евро дължима се държавна такса по двата уважени обективно съединени иска по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ. Съдът намира направеното възражение от ответната страна, за прекомерно изплатено адвокатско възнаграждение от ищцовата страна за неоснователно, предвид правната и фактическа сложност по делото, както и броя проведените съдебни заседания, повечето от които отложени по искане на ответната страна. Следва да се отбележи, че ответната страна претендира адвокатско възнаграждение в сходен размер. По изложените съображения районният съд,