Решение № 102 от 11.5.2026 г. на Районен съд - Враца по дело № 129/2026 г.

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.Образувано е по жалба на „Флора 04“ЕООД-Враца против НП№ 57/10.11.2022 г. на Директора на ОДБХ-Враца, с което на дружеството жалбоподател за извършено нарушение на чл.26, ал.14, вр.чл.132, ал.1,т.1 ЗХ и на основА.е чл.132, ал.2, вр.чл.132, ал.1,т.1,пр.1 ЗХ., е наложено административно наказА.е –имуществена санкция в размер на 4000.00 лв. В жалбата поддържана и в допълнително подадени писмени становища, се релевират подробни оплаквА.я за незаконосъобразност на атакуваното постановление поради допуснати множество нарушения на материалния и процесуален закон, с искане за отмяната му на това основА.е. Ответната страна чрез упълномощен процесуален представител поддържа становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното НП. На тази база се отправя искане и за потвърждаването му. След като взе предвид доводите и възраженията на стрА.те и извърши анализ и преценка на събрА.те по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното: На 13.10.22 г. служители на ОДБХ-Враца извършили проверка по друг повод в СУ“Хр.Ботев“-Враца по спазване на ЗХ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. В хода на въпросната проверка от страна на учебното заведение на проверяващите били предоставени два договора. Първият договор с №22/14.09.22 г. бил сключен между училището и „Боби Никс“ЕООД-Враца и касаел производство и доставка на закуски за ученици, а вторият договор от 14.07.21 г. бил сключен между „Боби Никс“ЕООД-Враца и настоящето дружество-жалбоподател „Флора 04“ЕООД-Враца и касаел отдаване под наем на фурна за производство на хляб, хлебни изделия и тестени закуски, находящ се в гр.Враца, ••••••••, както и на транспортно средство-съответен товарен автомобил, и двете надлежно регистрирА. в ОДБХ-Враца, съгласно ЗХ. При така предоставените им договори, на 17.10.22 г. служители на ОДБХ- Враца, между които и свидетелката М.К. извършили нова проверка по документи на място в ОДБХ-Враца, при която било констатирано, че към 17.10.22 г. в регистрите на БАБХ процесния обект-фурна за хляб, стопА.сван от „Флора 04“ЕООД „се води активен“ и „в ОДБХ-Враца не се установява наличие на уведомление от страна на дружеството…за отразяване на промените настъпили в дейността на обект-фурна…, а именно отдаването и под наем на друго дружество“. Въпросните констатации били обективирА. в издаден констативен протокол за проверка от 17.10.22 г. Въз основа на въпросния констативен протокол, на 18.10.22 г. бил съставен и АУАН №060133/18.10.22 г. срещу дружеството-настоящ жалбоподател за нарушение по чл.26, ал.14, вр. с чл.132, ал.1, т.1,пр.1 ЗХ. Според посоченото в АУАН текстово описА.е на нарушението, същото се е изразило в това, че при извършената на 17.10.22 г. проверка на фурната за производство на хляб, хлебни изделия и тестени закуски на фирма „Флора 04“ЕООД, гр.Враца, •••••••• е констатирано, че фирмата „не е изпълнила задължението си да уведоми ОДБХ-Враца в срок от три работни дни от настъпване на промяната във вписА. обстоятелства по чл.28,т.1 от ЗХ, като не е предоставил информация или приложил документ, удостоверяващ промяната. Същият има сключен договор от 14.07.21 със срок на действие от 01.08.21 г. до 01.08.23 г. с „Боби-Никс“ЕООД…за отдаване под наем на фурна/производствен цех/, находящ се в…, за който обект има издадено удостоверение за регистрация №…“. Въпросният АУАН е бил съставен присъствено и връчен лично на представляващия дружеството управител Н.Костов, който го е подписал без възражения. При липса и на последващо подадени такива възражения в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН, е последвало издаването на процесното НП, с което при идентично спрямо АУАН словесно и цифрово описА.е на извършеното деяние, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лв., с посочено правно основА.е по чл.132, ал.2, вр.чл.132, ал.1,т.1 ЗХ. След издаването му НП не е било надлежно и редовно връчвано на жалбоподателя срещу подпис. Било е изпращано трикратно за връчване чрез „Български пощи“, като пратките са били връщА. от оператора на подателя - ОДБХ-Враца като невръчени по отразена причина -„непотърсена“. При така създалата се ситуация, в крайна сметка АНО е приложил чл.58, ал.2 ЗАНН и е отработил НП като „влязло в сила“, с последващото му изпращане на публичен изпълнител за събиране на наложената санкция. Именно и от публичния изпълнител-ТД на НАП-Враца, жалбоподателят узнал за съществуването на процесното НП. Изложената до тук фактология, свързана с поводи, причина и начин на образуване на конкретното административно-наказателно производство и издавА.те в неговите рамки актове, принципно не са спорни между стрА.те и се установяват еднопосочно от всички приобщени от съда по съответния процесуален ред гласни и писмени доказателства, а именно- показА.ята на разпитаната по делото свидетелка-М.К., както и от останалите писмени материали по приложената преписка- цитирА.те констативни протоколи за проверка от 13.10.22 г. и от 17.10.22 г., цитирА.те договори от 14.09.22 г. и от 14.07.21 г., процесните АУАН и НП, пощенската кореспонденция относно връчването на НП и др. При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна: Жалбата е подадена активно легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт. В аспекта на срочност на подаване на жалбата, по делото се установи, че процесното НП не е било надлежно и редовно връчвано на жалбоподателя, доколкото АНО е приложил разпоредбата на чл.58, ал.2 ЗАНН спрямо него. Същевременно се установи и че приложението на тази законова разпоредба в случая е било напълно незаконосъобразно, тъй като неуспешното връчване от пощенския оператор на НП, не е било свързано с ненамиране на посочения от жалбоподателя адрес за призоваване и неизвестност на евентуално новия му адрес, а до „непотърсена пратка“, каквато хипотеза не е предвидена в коментирА.я чл.58, ал.2 ЗАНН. При тези съображения съдът приема, че процесната жалба е срочно подадена и е процесуално допустима и на това основА.е. Разгледана по същество, жалбата е и напълно основателна, доколкото в конкретното производство по установяване и констатиране на нарушението, съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП са допуснати множество съществени нарушения на процесуалния и материален закон, а именно: Посочената в НП санкционна разпоредба на чл.132, ал.2 ЗХ предвижда налагане на глоба или имуществена санкция в размер от 4000 до 6000 лв. за бизнес оператор, който извърши нарушение по чл.132, ал.1 ЗХ. На свой ред, посочената в НП в правна привръзка разпоредба на чл.132, ал.1, т.1 ЗХ предвижда, че се: „наказва с глоба от 2000 до 4000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказА.е, лице, което в нарушение на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му не изпълни задължение за уведомяване, не осигури достъп, не представи необходимите документи и данни на контролните оргА. или възпрепятства изпълнението на служебните им задължения, включително вземането на проби.“. Определението за понятието „бизнес оператор“ е дадено в чл.9 ЗХ, съгласно който „бизнес операторите“ произвеждат, преработват и/или дистрибутират храна. Според пар.1,т.5 и т.6 от ДР на ЗХ, „дейност по производство, преработка и/или дистрибуция“ е отделна операция, извършвана върху хрА.те, която попада в обхвата на един от етапите на производство, преработка и /или дистрибуция, но може да бъде извършвана самостоятелно по време или място, а „дистрибуция на хрА.“ е всеки етап на разпространението на хрА. като съхранение, транспортиране, търговия, внос и износ на хрА.. Очевидно е, че с горепосоченото си съдържА.е, приложените от АНО санкционни разпоредби на чл.132, ал.1,т.1 и чл.132, ал.2 ЗХ, на първо място правят разгрА.чение във възможният субект на нарушенията - по чл.132, ал.2 ЗХ субектът е специален- само „бизнес оператор“, а по чл.132, ал.1 ЗХ- други лица, извършващи дейност по ЗХ. В случая в процесните АУАН и НП, изначално не са посочени никакви факти и обстоятелства, обосноваващи наличието на специфичното качество „бизнес оператор“ у жалбоподателя, попадащо в обхвата на чл.9 ЗХ, във вр. с пар.1,т.5 и т.6 от ДРЗХ, съответно и налагащи санкционирането му именно по по-тежко наказуемия състав на нарушението по чл.132, ал.2 ЗХ, а не по основния- по чл.132, ал.1 ЗХ. Непосочването на такива факти и обстоятелства в АУАН и в НП се явява в нарушение на процесуалните изисквА.я на чл.42,т.4 и по чл.57, ал.1,т.5 ЗАНН, което на свой ред съществено нарушава и правото на защита на жалбоподателя. На следващо място, процесните АУАН и НП се явяват издадени и в грубо нарушение на изисквА.ята на чл.42, т.3, т.4 и т.5 ЗАНН, съответно на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН, изискващи надлежно описА.е на конкретно вмененото административно нарушение със собствените му индивидуални съставомерни признаци от обективна и субективна страна, в т.ч. дата и място на извършване на нарушението, конкретен начин на извършване и др., както и съответстващо на текстовото описА.е на нарушението, негова правна квалификация. В случая видно от горецитираното съдържА.е на процесните АУАН и НП, текстовото описА.е на нарушението се изчерпва с дословен цитат на посочената за нарушена разпоредба на чл.26, ал.14 ЗХ /същата гласи, че „в срок до три работни дни от промяна на вписА. обстоятелства по чл.28, т.1, 4 и 6 бизнес операторът подава уведомление до компетентния орган, като предоставя информация или прилага документи, удостоверяващи промяната.“/, с добавката за чисто фактологично наличие на „договор за наем от 14.07.21 г. със срок на действие от 01.08.21 г. до 01.08.23 г.“, сключен между дружеството-жалбоподател и „Боби Никс“ЕООД за отдаване под наем на фурна /производствен цех/, за който има издадено съответно удостоверение за регистрация по ЗХ“. Същевременно в АУАН цифрово е направена привръзка с чл.28, т.1 ЗХ /а в НП –„чл.28, ал.1 ЗХ/, който касае задължително вписване относно регистрацията на информация за обектите, касаеща „име или наименовА.е на бизнес оператора…, адрес на управление и единен идентификационен код по ЗТР и регистъра на ЮЛ с нестопанска цел…“. От това текстово описА.е на нарушението в процесните АУАН и НП, в случая остава абсолютно неясно дали изобщо е налице някакво обстоятелство, подлежащо на вписване при евентуална промяна на обстоятелствата от кръга на изрично посочените в чл.26, ал.14, вр.чл.28, т.1,4 и 6 ЗХ, съответно в какво конкретно се е изразила тази промяна в обстоятелствата; ако е налице такова обстоятелство- на коя дата и място е следвало да се осъществи дължимото деклариране на промяната в него, т.е кои според АНО са датата и мястото на извършване на нарушението, извън посочената дата на констатирането му. Очевидно в случая е и пълното несъответствие на фактологично споменатото съществуване на процесния договор за наем на процесната фурна /производствен цех/ с предвидените в чл.28, т.1 ЗХ обстоятелства, подлежащи на първоначално вписване при регистрация на обектите по ЗХ, както и на последващо вписване при евентуално изменение на тези обстоятелства. Предвид всичко гореизложено, атакуваното НП се явява незаконосъобразно и подлежи на цялостна отмяна само на база посочените до тук основА.я. За пълнота на мотивите си обаче, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи и следното: В хода на цялото съдебно производство, дружеството-жалбоподател последователно поддържа позиция за „невиновност“, поради липса на реално осъществено нарушение на задължението му по чл.26, ал.14 ЗХ. В тази насока се излагат твърдения, че процесният договор за наем, на който актосъставителят и наказващият орган се позовават като основА.е евентуално пораждащо последващото законово задължение за уведомяване на контролните оргА. от страна на жалбоподателя, никога не е пораждал действие и не е бил изпълняван. В конкретния казус тези възражения на жалбоподателя се явяват напълно основателни. Известно е от правната теория и константна съдебна практика по приложението на чл.228 и сл. ЗЗД е, че договорът за наем по характеристики и естество е двустранен, възмезден и реален. Видно от съдържА.ето на процесния договор за наем, сключен между дружеството – жалбоподател и „Боби Никс“ЕООД на 14.07.21 г. /л.81 и л.82 от делото/, същият съдържа само общи договорки за предмета на договора /фурна за производство на хляб и товарно средство-съответен товарен автомобил, посочени в чл.1, ал.1 и ал.2 от договора/, общ срок на действие на договора /посочен в чл.2 от договора/ и общи условия за прекратяване на договора /посочени в чл.3 от договора/. В договора не се съдържат никакви конкретни клаузи, уреждащи взаимните престации на двете стрА.- предаване на владението върху договорените фурна за хляб и МПС от страна на настоящия жалбоподател в качеството на наемодател, съответно за заплащане на наем за ползването им и то в съответно предвидени срокове от страна на наемателя. Само с така проследеното съдържА.е на процесния договор за наем е очевидно, че още от формална, външна страна, същият не би могъл да породи правно действие като възмезден и реален. В съчетА.е с това, в случая се наслагват и допълнително установените по делото обстоятелства за това, че за целия времеви период от сключване на този договор и предвидения в него срок на действие / м.07.21 г.-м.08.23 г./, ОДБХ-Враца е извършвала множество инцидентни и планови проверки на дружеството-жалбоподател и на стопА.свА.я от него обект-фурна за хляб /съгласно представени справка и констативни протоколи-л.33-54 от делото/, при които проверки никога не са били констатирА. отклонения във връзка с дейността на дружеството откъм стопА.сван и ползван регистриран производствен обект-процесната фурна за производство на хляб. С други думи, твърденията на жалбоподателя, че въпросният договор за наем нито е породил изначално действие, нито реално е и бил последващо изпълняван, в т.ч. и под друга възможна форма /напр. заем за послужване по смисъла на ЗЗД/, се явяват обосновА. и достоверни. В логическа последователност от доказаността на тези твърдения, то и няма как да се приеме, че за същия е съществувало задължение да уведомява ОДБХ- Враца за евентуална промяна в обстоятелствата, свързА. с дейността му, т.е., че е налице вмененото нарушение по чл.26, ал.14, вр.чл.132 ЗХ. При така изложените съображения процесното НП, бидейки издадено за неосъществено реално и недоказано административно нарушение, подлежи на отмяна и на това самостоятелно основА.е. От страна на дружеството-жалбоподател, в чиято полза е изхода на делото в случая не се претендират разноски, поради което и присъждане на такива не се дължи. Водим от горното и на основА.е чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът