Решение № 2786 от 30.6.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 444/2026 г.

б.и) разпореждат прекратяването за целесъобразен период от време на всички или част от дейностите на съответния оператор и, ако е приложимо — на интернет сайтовете, които той поддържа или използва.

В тази връзка са посочени нарушените разпоредби на чл. 128, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 31, ал. 1 от Закона за храните във връзка с чл. 4, параграф 1, буква „а“ във връзка с Приложение III от Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно определяне на специфични хигиенни правили за храните от животински произход.

Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 4 от ЗХ- чл. 128.

Според чл. 4, параграф 1, буква „а“ във връзка с Приложение III от Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно определяне на специфични хигиенни правили за храните от животински произход - чл. 4 Регистрация и одобряване на обектите, параграф 1 -Предприятията за хранителни продукта пускат на пазара продукта от животински произход, произведени в Общността, само когато те са приготвени и обработени изключително в обекти: б.а) които отговарят на съответните изисквания на Регламент (ЕО) № 852/2004, на изискванията в приложения II и III към настоящия регламент и на другите изисквания на законодателството относно храните в тази област.

Съгласно приложение III , РАЗДЕЛ II: Месо от домашни птици и лагоморфни, Глава III : Изисквания за предприятията за разфасовка на месо, т.1. б.“а“, подбуква „ii“ и б.“в“ от от Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година – т.1. Предприятията за хранителни продукти трябва да гарантират, че предприятията за разфасовка на месо, които обработват месо от домашни птици и лагоморфни: б.“а“ ii) осигуряване на отделяне на производствените партиди; б.“в“- разполагат с помещения за разфасовка на месото с оборудване, което осигурява съответствие с изискванията на глава V.

Глава V. Хигиена по време на и след разфасовка и обезкостяване на месото, са предвидени изискванията които следва да се спазват от операторите при замразяване на месото.

Тоест съдът намира, че в достатъчна степен са индивидуализирани и посочени нарушените в случая разпоредби, макар и общо да е посочена връзката им с Приложение III от Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година.

Също така според настоящия състав на съда са изложени фактите, послужили за издаването на разпореждането, а именно откритите в обект „Хипермаркет с топла точка“, находят се в [населено място], [улица] *, в минусова хладилна камера, находища се в складовото помещение на обекта за търговия на дребно с храни, около 2000 (две хиляди) килограма замразено месо ог животински произход - пилешко филе, получено от разфасовано в обекта охладено цяло пиле, доставено в обекта в периода от началото на 2026г. до момента на проверка, като съхраняваното месо не било обозначено с идентификационна маркировка и не можело да се извърши обратна проследимост. Като месото било получено от транжирано (разфасовано) в обекта охладено месо и замразено в обекта, без обекта да е одобрен за тази дейност.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като релевантните по случая факти са правилно установени след извършена проверка на място в обекта. Не е допуснато нарушение, ограничаващо правото на участие на жалбоподателя в производството, тъй като на проверката е присъствал негов представител – управителя на дружеството, който е отказал да получи протокола от проверката, но за отказа се е подписал.

Въпреки това обаче съдът намира, че при издаването на процесното разпореждане са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като е налице противоречие между изложените в мотивите на същото факти, обстоятелства и изводи с диспозитива на разпореждането. Не става ясно дали се забранява замразяване на всякакво разфасовано и обработено в обекта охладено месо или става въпрос само за пилешко месо, както е посочено в мотивите на оспореното разпореждане. Реално не е извършвана проверка за друг вид месо или поне няма данни за такава. Ако става въпрос за всички видове месо, то липсват мотиви в разпореждането относно това. Последното води до различно тълкуване на волята на органа. Това положение е в пряко противоречие на целите на една ПАМ - да се преустанови, предотврати или възстанови положението преди нарушението, както и с нейните превантивните характеристики.

Според съда няма нарушение на материалния закон по отношение приложението на чл. 128, ал. 1, т. 4 от Закона за храните във връзка с чл. 31, ал. 1 от Закона за храните във връзка с чл. 4, параграф 1, буква „а“ във връзка с Приложение III от Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно определяне на специфични хигиенни правили за храните от животински произход.

В разпореждането се твърди за наличието на нарушение на горните разпоредби, до колкото чл. 128, ал. 1, т. 4 от ЗХ, предполага санкционирането на лице, което извършва дейност, която не е вписана в регистъра по чл. 24, ал. 1, съответно не е посочена в удостоверението за одобрение на обекта, като не са спазени изискванията, не е поискано и съответно не е одобрен процесния обект за производство, преработка и/или дистрибуция на храни във връзка с изискванията на Регламент (ЕО) № 853/2004 . Тук изрично са посочени и изискванията на които следва да отговаря обекта , а именно на изискванията на чл. 4, параграф 1, буква „а“ във връзка с Приложение III от Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно определяне на специфични хигиенни правили за храните от животински произход, които разпоредби са посочени и по-горе в настоящото решение. Тоест след като не е подадено заявление и съответно разрешение по чл. 31, ал. 1 от Закона за храните във връзка с чл. 4, параграф 1, буква „а“ във връзка с Приложение III от Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно определяне на специфични хигиенни правили за храните от животински произход, то съвсем правилно органа е приел, че липсва разрешение за процесния оператор -"Хай Левел Лимитед“ ЕООД на обект „Хипермаркет с топла точка“, находят се в [населено място], [улица] А, да извършва дейност по преработка на храни по Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход, изразяваща се в замразяване на транжирано (разфасовано) в обекта охладено месо, без обекта да е одобрен за тази дейност.

В случая за пълнота следва да се посочи, че действително видно от извадка от Регистър на обектите за търговия на дребно с храни, каквато регистрация „Хипермаркет с топла точка“, находят се в [населено място], [улица] А, се разрешава „транжиране, овкусяване на месо и местни продукти, нарязване и препакетиране на местни продукти...“, но не е включено замразяването на тези продукти. Тоест посочените дейности последната регистрация на обекта, касаят именно подготовката и преработката на продукти с цел влагането им на место в топлата точка на обекта, но не и тяхното замразяване в последствие. Такава възможност не е посочена в per. •••••••••• на „Хипермаркет с топла точка“, находят се в [населено място], [улица] А. Нещо повече видно от посочените по-горе разпоредби на чл. 4, параграф 1, буква „а“ във връзка с Приложение III от Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно определяне на специфични хигиенни правили за храните от животински произход, за да се извършва дейност по последващо замразяване на транжирано месо от птици, следва да е налице друга регистрация на обекта и той да отговаря на редица други изисквания посочени в последния регламент и приложенията към него. Част от тези изисквания са посочени именно в приложение III от Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година. Според РАЗДЕЛ II: Месо от домашни птици и лагоморфни, Глава III : Изисквания за предприятията за разфасовка на месо, т.1. б.“а“, подбуква „ii“ и б.“в“ от от Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година – т.1. Предприятията за хранителни продукти трябва да гарантират, че предприятията за разфасовка на месо, които обработват месо от домашни птици и лагоморфни: б.“а“ ii) осигуряване на отделяне на производствените партиди; б.“в“- разполагат с помещения за разфасовка на месото с оборудване, което осигурява съответствие с изискванията на глава V. Глава V. Хигиена по време на и след разфасовка и обезкостяване на месото, са предвидени изискванията които следва да се спазват от операторите при замразяване на месото.

Или видно от материалите по делото се доказва безспорно и не се отрича включително и от разпитания по делото свидетел, че в процесния обект се разфасова птиче месо, като същото се замразява и в последствие се използва в топлата точка на обекта, като дори част от разфасовката се продава в разфасован вид. Това месо обаче получено при разфасовката се замразява не по изискванията на горния регламент, като не се замразяват, не се отделят партидите и съответно не се етикетират по начин по който да е възможно да се прецени тяхната годност. Тоест освен, че липсва разрешение за замразяване на разфасовано в обекта птиче месо, то и съхранението на месото се извършва в нарушение на специфични хигиенни правили за храните от животински произход визирани в Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година.

С оглед всичко изложено по-горе съдът намира, че правилно органа е приел, че е на лице чл. 128, ал. 1, т. 4 от Закона за храните във връзка с чл. 31, ал. 1 от Закона за храните във връзка с чл. 4, параграф 1, буква „а“ във връзка с Приложение III от Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно определяне на специфични хигиенни правили за храните от животински произход. Така е обосновал налагането на процесната ПАМ.

В чл. 24, ал. 1 ЗУАВ е регламентирано, че в зависимост от тежестта на установените нарушения, се прилагат една или няколко от мерките по чл. 138, § 2 от Регламент (EС) 2017/625. В конкретния случай с разпореждането е приложен чл. 138, § 2, б. "и? от Регламент (EС) 2017/625, според който при установено несъответствие компетентните органи предприемат всички мерки, които смятат за подходящи за гарантиране на спазването на правилата, посочени в член 1, параграф 2, което включва, но не се ограничава до следното: разпореждат прекратяването за целесъобразен период от време на всички или част от дейностите на съответния оператор и, ако е приложимо — на интернет сайтовете, които той поддържа или използва.

Според чл. 137, § 1 от Регламент (EС) 2017/625 при установено несъответствие компетентните органи предприемат: а). необходимите действия с цел да се определят произходът и степента на несъответствието и да се установи отговорността на оператора; и б). подходящи мерки с цел да се гарантира, че съответният оператор ще коригира несъответствието и ще предотврати повторната поява на такова несъответствие. Когато вземат решение какви мерки да предприемат, компетентните органи вземат предвид естеството на несъответствието и данните за предишни периоди относно операторите във връзка с осигуряването на съответствие.

Анализът на чл. 137, § 1 и чл. 138, § 2, б. "и? от Регламент (EС) 2017/625 налага извод, че винаги се определя период от време за спиране на част или всички дейности на нарушителя, като продължителността му трябва да е целесъобразен, което зависи от естеството на нарушението и предходно поведение на нарушителя, както и че периодът да е адекватен с цел да се предотврати извършване на друго нарушение. Иначе казано винаги се определя срок, който следва да е целесъобразен. С оспореното разпореждане се забранява извършване на част от дейността на „Хипермаркет с топла точка“, находят се в [населено място], [улица] А, изразяваща се в замразяване на разфасовано и обработено в обекта охладено месо и липсва посочен срок за това. Тоест оспорваната ПАМ няма конкретен срок. По този начин ПАМ придобива една окончателност за невъзможността за извършване на определена дейност. Нещо повече този срок е следвало да е разумен и целесъобразен с оглед целите на ПАМ и съразмерността на наложената административна мярка. Липсата на изначално определен "целесъобразен период" за прекратяването на част от дейност в магазина на жалбоподателя в процесния административен акт, издаден на основание чл. 24, ЗУАХВ вр. с чл. 138, § 2, буква "и" от Регламент (ЕС) 2017/625, представлява нарушение на материалния закон при упражняване на оперативната самостоятелност на административния орган. Това е така, тъй като определянето на какъвто и да е период за прекратяването на цялата дейност или на част от дейностите представлява елемент от минималното задължително съдържание на принудителната административна мярка, доколкото това следва от логическото и граматическо тълкуване на чл. 138, § 2, буква "и" от Регламент (ЕС) 2017/625. Друг е въпросът дали определеният период би бил "целесъобразен" или не. Ако административният орган бе определил "нецелесъобразен период", то това щеше да се отрази евентуално на неговата неправилност, но нямаше да повлече незаконосъобразност поради нарушение с целта на закона. Поради тази причина следва да бъде отбелязано, че целта на закона би била спазена със самото издаване на принудителната административна мярка при наличие на фактическите и правни основания за това. В тази връзка разпореждането е незаконосъобразно и следва да се отмени.

В подкрепа на горните изводи на съда е и практиката на ВАС по подобен вид дела- Решение № 8657 от 12.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1654/2025 г., V о.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК жалбоподателят има право да му се заплатят направените разноски, които са в размер на 25.56 евро за държавна такса и 1000 евро за адвокатски хонорар, заплатен в брой, видно от договора за правна помощ.

Направено е възражение за прекомерност на адвокатски хонорар, което съдът намира за основателно. Делото не е сложно от фактическа и правна страна, тъй като е проведено едно заседание, не са събирани голям обем от доказателства, а преценката законосъобразност не е свързана с приложението на голям брой правни норми. В тази връзка следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минималния размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който е 1 000 лева или 511.29 евро.

По изложените съображения, съдът