Решение № 653 от 8.2.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 4742/2022 г.

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба подадена от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „У.“АД срещу решение № 2100/16.03.2022г. постановено по гр.д. № 57486/2021г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 177 състав, с което е осъдена да заплати на „Д.З.“ЕАД на основание чл. 411 КЗ сумата от 544, 78 лв., представляващи регресна претенция за платено застрахователно обезщетение за причинени вреди на товарен автомобил „Пежо 207“ с рег. № СА •••• РН въз основа на застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско” при настъпване на 06.09.2016г. на застрахователно събитие, а именно увреждане на автомобила чрез напръскване с боя от работници, извършващи ремонтни дейности на обект в непосредствена близост до мястото, където е бил паркирал автомобила, а именно: гр. Варна, ул. Петър Дертлиев, паркинг на чл.209, ведно със законната лихва върху главницата считано от 06.10.2021г. до окончателното й изплащане и основание чл. 78 ал. 1 ГПК – разноски по делото. В жалбата се твърди, че твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице застрахователно събитие за риск, който се носи от ответника, съответно – с оглед съдържанието на застрахователната полица между ответника и третото застраховано лице и уговорени процента на самоучастие, то ответникът не е материално легитимиран да отговаря по процесната претенция. Посочва, че районният съд не допустимо е смеси приложението на закона при две различни фактически и правни хипотези, а именно- чл.411 от КЗ и чл.432 от КЗ. Моли решението да бъде отменено и постановено ново, с което предявения иск да бъде отхвърлен. Въззиваемата страна „Д.З.“ЕАД в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира отговор, в който твърди, че изложените доводи във въззивната жалба за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение са несъстоятелни, а обжалваното- постановено при съобразяване на събраните доказателства и правилни и законосъобразни изводи, поради което счита, че същото следва да потвърдено. Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи: С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост - в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания. При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Досежно правилността обжалваното решение настоящият състав намира поддържаните с въззивната жалба доводи за основателни по следните мотиви: Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.411 ал.1 от КЗ. От разпоредбата на чл.411 ал.1 от КЗ се установява, че предпоставките уважаване на предявения иск са: 1. настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице - 1. да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2. застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 3. причинителя на вредата да има сключен валиден застрахователен договор с ответника по застраховка „Гражданска отговорност” /ГО/. От представената застрахователна полица на л.7 от дело на СРС и общите условия към нея, се установява че към дата 06.09.2016г. между ищеца и собственика на товарен автомобил „Пежо 207“ с рег. № СА •••• РН е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско” със съдържание описано в застрахователната полица и общите условия на застрахователя; не се спори между страните, а и от събраните писмени доказателства – уведомление за щета, заключение по САТЕ, договор за възлагане на СМР и фактури към него, че на 06.09.2016г. застрахования по имуществена застраховка товарен автомобил е бил паркиран в гр. Варна, ул. Петър Дертлиев, паркинг на бл.209, като същия е бил напръскан с боя от работници на „Д.Т.“ЕООД, извършващи наблизо строително-монтажни работи – ремонт на автосервиз. Ищецът е бил уведомен по реда на чл.403 от КЗ от собственика на застрахования по имуществена застраховка автомобил, образувана е щета и е изплатено обезщетение по реда на чл.406 от КЗ – възстановяване на вредите в натура, като е платено по фактура № 61298/28.09.2016г. с платежно нареждане от 11.10.2016г. в полза на сервиза, извършил ремонта. Ответникът не оспорва механизма на ПТП и вината работниците на третото лице „Д.Т.“ЕООД. Първото правоизключващо възражение, което ответникът навежда в отговора на исковата молба и поддържа във въззивната жалба е, че същия не е материално легитимиран да отговаря по процесната регресна претенция, тъй като няма качеството на застраховател по застраховка „гражданска отговорност“ относно конкретното събитие. По делото е представена застрахователна полица – л.46 от делото на СРС, видно от която между ответника и „Д.Т.“ЕООД е сключена застраховка „професионална отговорност на лицата по чл.171 от ЗУТ“ със съдържание обективирано в цитираната полица и срок на действие 25.02.2016г. – 24.02.2017г. Както беше посочено по – горе, от приетите като писмени доказателства по делото договор за ремонтни работи на гаражни клетки Автосервиз – л.42 от делото на СРС и фактури – л.95-100, а и не е спорно, се установява, че на 06.09.2016г. работници на „Д.Т.“ЕООД са извършвали дейностите им възложени от „Е.- 1“ЕООД по договор от 10.08.2016г., като по непредпазливост причинили вреди на паркирания в близост до ремонтирания обект, товарен автомобил, чрез напръскването му с боя. Спорен е въпросът дали гражданската отговорност по застраховка, сключена със застрахователна полица №16010P10002 покрива отговорността на работниците и служителите на застраховащия „Д.Т.“ЕООД в конкретният случай. За изясняване на този въпрос е необходимо да се определи вида на застрахователното правоотношение възникнало между ответника и „Д.Т.“ЕООД, както и предмета на същото. Несъмнено се касае за застраховка по смисъла на чл.468 ал.1 вр. чл.469 от КЗ вр. чл.171 от ЗУТ т.е. задължителна застраховка гражданска отговорност. От съдържанието на застрахователна полица №16010P10002 се установява, че страните са уговорили и конкретен предмет на покритие, а именно: професионалната отговорност на застрахования по чл.171 от ЗУТ като строител за цялостно изпълнение на строителството или за отделни видове строителни и монтажни работи за строежи Първа категория. /същите са описани в разпоредбата на чл.137 ал.1 т.1 от ЗУТ/. По силата на чл.249 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят може да се задължи да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение, а с разпоредбата на чл. 469 КЗ е уредена задължителната застраховка „професионална отговорност“, каквато несъмнено е застраховката по чл. 171 ал. 1 ЗУТ. На основание на законовата делегация /чл.171 ал.2 от ЗУТ/ е приета с ПМС № 38 от 24.02.2004 г. Наредба за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството /Наредбата/. Според разпоредбата на чл. 2 от Наредбата застрахованата професионална отговорност на лицата по чл. 171 ЗУТ, е разграничена с оглед на субекта и осъществяваните от него дейности в проектирането и строителството: В чл. 3 от Наредбата са посочени видовете вреди, които подлежат на обезщетяване, изрично изключените от застрахователно покритие вреди - в чл. 4, в чл.5 – минималните застрахователни суми според субекта, участник в процеса на проектиране и строителство и в зависимост от категорията на съответния строеж – от I –ва до V-та категория. Конкретното съдържание на застрахованелния договор се определя от страните в рамките на договорната свобода, съобразявайки императивните законови изисквания и доколкото не противоречи на такива. От горното следва, че в рамките на договорната свобода, страните могат да предвидят, че застрахователят по професионалната застраховка на строителя носи отговорност при определени условия за всички извършвани от застрахованото лице строителни и строително-монтажни действия или само част от тях, както е в настоящият случай – само тези, касаещи строежи първа категория. / в случая „застрахователното събитие“ по смисъла на чл.429 ал.1 т.1 от КЗ е такова при изпълнение на строежи I-ва категория/. Няма основание за прилагане на последици от разширително тълкуване на изричната воля на страните по застрахователното правоотношение, а именно – че се касае за всички строителни дейности, извършвани от застрахования. Горното не съответства на действителната воля на страните по смисъла на чл.20 от ЗЗД, както и не противоречи на разпоредбите на закона и подзаконовия нормативен акт /Наредбата/, именно в която – чл.5 ал.2 са определени задължителни минимални застрахователни суми с оглед категорията строежи – т.1-5 от цитираната разпоредба т.е. разграничена е отговорността на застрахователя с оглед различните категории строежи, което води и до логическия и обоснован правен извод, че е възможно строителя да сключи отделни застрахователни договори с оглед категорията строежи, които изпълнява. Следователно, с оглед конкретиката на настоящия случай, за да носи ответникът отговорност за вреди, причинени от работници на „Д.Т.“ЕООД като застраховател по задължителна застраховка „професионална отговорност“ е необходимо вредите да са причинени при или по повод на работата извършваща се на строежи първа категория. По делото нито се твърди, нито се провдеде доказване на горните факти, дори напротив - от описанието на СМР по договор от 10.08.2016г. и фактури, се установява обстоятелството, че не се касае за строеж по т.1 ал.1 на чл.137 от ЗУТ, поради което не попада в обхвата на отговорността на ответника съобразно професионалната застраховка по полица №16010P10002 сключена с „Д.Т.“ЕООД т.е. ответникът не е материално легитимиран да отговаря по регресната суброгационна претенция на застрахователя по имуществена застраховка, изплатил обезщетение за вреди на застрахованото при него имущество. Т.е. предявеният иск е неоснователен. Поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, решението на СРС на основание чл.271 ал.1 предл.2 от ГПК следва да бъде отменено и постановено ново, с което предявения иск- отхвърлен като неоснователен. По разноските В първоинстанционното производство: С оглед изхода на делото, разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК и претенцията за присъждане на разноски от страна на ответника, на същия следва да му се присъдят такива в размер на 100, 00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Във въззивното производство: С оглед изхода на делото, разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК и изрично направеното искане за присъждане на разноски, съответно представяне на доказателства за направени такива – държавна такса в размер на 25, 00 лв. и 100, 00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, такива следва да бъдат присъдени в общ размер от 125, 00 лв. С оглед разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК настоящото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. Мотивиран от горното, Софийски градски съд