Решение № 384 от 20.3.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 2864/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от „Дженерали Застраховаване“ АД, ЕИК •••••, чрез пълномощника юрисконсулт Г. Р., против решение № 3735 от 25.07.2025 г., постановено по гр. д. № 2808/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което „Дженерали Застраховане АД, ЕИК: •••••, гр. •••••, е осъдено да заплати на „Самдекс“ ООД, ЕИК •••••, гр. ••••• сумата от 23047, 40 лв. - главница, представляваща дължимото застрахователно обезщетение по Договор за застраховка „Каско на МПС“, обективиран в Сертификат по полица № 0320220111001085 от 17.01.2022 г. за лек автомобил „Пежо 3008“, НЮ ДЖИТИ ЛАЙН, 1.6. е - HDI 120 ЕАТ6, цвят – червен, номер на рама: •••••, година на производство – 2018 г., за който автомобил е сключен Договор за лизинг № 56343 от 06.02.2018 г., изменен с Анекс към договор за лизинг № 56343/06.02.2018 г., сключен на 14.01.2021 г., с лизингополучател „САМДЕКС“ ООД, ЕИК •••••, за вреди от настъпило застрахователно събитие на 05.06.2022 г., както и сумата от 2630,88 лв. - законна лихва за забава, считано от 07.07.2022 г. до 20.07.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 21.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от общо 7537, 13 лв. – разноски по гр.д. №2808/2024 г. по описа на ПРС, включваща заплатена държавна такса – 1027,13 лв., заплатен депозит за САТЕ – 350 лв., заплатен депозит за ССЕ – 100 лв., заплатени депозити за свидетели – 60 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение 6000 лв. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Изразява се несъгласие с приетото от съда, че описаното в исковата молба събитие съставлява покрит риск по застраховка „Каско на МПС“, като се сочи, че съгласно клаузата на т. 16, във вр. с т. 16.26, б. „а“ от Общите условия по застраховката описаното събитие съставлявало изключен риск по смисъла на чл. 345 КЗ, а не основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение по чл. 408 КЗ и като такъв не попадал в обхвата на застрахователното покритие и за него застрахователят не дължал изплащане на застрахователно обезщетение. В тази връзка разпоредбата на чл. 408 КЗ като неотносима не следвало да намира приложение, доколкото същата касаела настъпило застрахователно събитие по покрит риск. Поддържа се, че в случая не било необходимо да се изследва причинно-следствената връзка между липсата на валидно свидетелство за управление на МПС и реализираното събитие, тъй като наличието й не е част от фактическия състав на изключения риск, предвиден в клаузата на т. 16, във вр. с т. 16.26, б. „а“ от Общите условия по застраховката. При условията на евентуалност се оспорва приетата от първоинстанционния съд стойност на вредата, претърпяна от ищеца, като неправилна и необоснована. Счита се, че неправилно в размера на дължимото застрахователно обезщетение бил включен ДДС, тъй като ищецът бил приспаднал стойността му от размера на задълженията си за данъци, видно от съдебно счетоводната експертиза. Иска се отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски за двете инстанции. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Самдекс“ ООД чрез адв. Т. И., с който жалбата се оспорва като неоснователна, необоснована и недоказана. Твърди се, че от прочита на т. 16.26, б. „а“, предл. 2 от Общите условия по застраховка „Каско на МПС“ било видно, че се касае за основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, а не за изключен риск, като се излагат подробни аргументи в тази насока. Сочи се, че клаузата изрично предвиждала като условие за изключване на отговорността на застрахователя наличието на причинна връзка между посоченото поведение на водача и настъпилата вреда на застрахованото ППС, поради което се счита за неоснователен доводът на жалбоподателя, че не следвало да се обсъжда наличието на причинна връзка между липсата на валидно за съответната категория свидетелство за управление на МПС и настъпилите при ПТП щети по застрахованото имущество. При условията на евентуалност, в случай че се приеме, че във формулировката на клаузата не е предвидена причинно-следствена връзка между поведението на водача и настъпилото ПТП, се навежда довод за нищожност на клаузата на т. 16, във вр. с т. 16.26, б. „а“ от Общите условия по застраховката, поради противоречието й с императивната разпоредба на чл. 345, ал. 8 КЗ. Развиват се подробни съображения в тази насока. Оспорва се като неоснователно възражението на жалбоподателя за недължимост на включеното в стойността на застрахователното обезщетение ДДС, като се сочи, че заплатеното ДДС било разход на ищцовото дружество, тъй като влизало във възстановителната стойност на причинената вреда, доколкото ремонта бил изплатен от ищеца в пълния му размер с начисления ДДС. Твърди се също, че към момента на процесното застрахователно събитие управителят на ищцовото дружество е бил правоспособен водач, тъй като притежавал валидно и действащо чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС, издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и отговарящо на изискванията на Приложение № 6 към Конвенцията, поради което съгласно чл. 161, ал. 1 т. 1 ЗДвП същото е било валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено. Иска се първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски за въззивното производство. Съдът, като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна, насочена е против подлежащ на обжалване акт, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което подлежи на разглеждане по същество. Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „Самдекс“ ООД, ЕИК ••••• против „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК •••••, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 405, вр. с чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ и чл. 409 КЗ за заплащане на сумата от 23047,40 лв. с вкл. ДДС, представляваща дължимото застрахователно обезщетение по Договор за застраховка „Каско на МПС“, обективиран в Сертификат по полица № 0320220111001085 от 17.01.2022 г. за лек автомобил „Пежо 3008“, НЮ ДЖИТИ ЛАЙН, 1.6. е - HDI 120 ЕАТ6, цвят – червен, номер на рама: •••••, година на производство – 2018 г., за който автомобил е сключен Договор за лизинг № 56343 от 06.02.2018 г., изменен с Анекс към договор за лизинг № 56343/06.02.2018 г., сключен на 14.01.2021 г., с лизингополучател „САМДЕКС“ ООД, ЕИК •••••, за вреди от настъпило застрахователно събитие на 05.06.2022 г., както и сумата от 2630,88 лв. - законна лихва за забава, считано от 07.07.2022 г. до 20.07.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 21.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. В исковата молба ищецът твърди, че в качеството му на лизингополучател по сключен с Лизингова къща ••••• Лизинг ЕАД договор за лизинг му е предоставен за ползване лек автомобил „Пежо 3008“, НЮ ДЖИТИ ЛАЙН, 1.6. е- HDI 120 ЕАТ6, цвят – червен, номер на рама: •••••, година на производство – 2018 г. Съгласно клаузите на договора лизингополучателят се е задължил да заплаща за целия срок на договора и сумата за застраховане на лизинговото имущество, което било предмет на сключен между лизингодателя и ответното дружество договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ с клауза – Пълно каско и срок на покритие от 08.02.2022 г. до 07.02.2023 г. На 05.06.2022 г. в периода на застрахователното покритие е настъпило застрахователно събитие – ПТП, представляващо покрит застрахователен риск по смисъла на договора. Управителят на ищцовото дружество А. С., като извършвал маневра паркиране с лизинговия автомобил пред сградата, където се намира апартамента му в гр. ••••• е изгубил съзнание, припаднал, като тялото му рефлексно се сковало и вследствие на тези неволево настъпили реакции, десният му крак притиска педала на газта и автомобилът потегля на заден ход. От мястото, където се намирал автомобила – тротоарното подблоково пространство автомобилът се блъска и помита ограничителното колче зад автомобила, отграничаващо тротоара с велоалеята, прекосява велоалеята и двулентовото пътно платно на бул. „•••••“ с посока на движение запад- изток, качва се на междулентовата площадка и блъска и помита железните декоративни пана на разделителната ивица, прекосява двулентовото пътно платно на бул. „•••••“ № ••••• с посока на движение изток – запад, качва се на тротоара и се блъска със задната част на автомобила в отсрещния вход на сградата. През цялото време управителят на ищцовото дружество е бил в безсъзнание, като след описания удар, продължил да бъде в безсъзнание, а МПС-то е било приклещено неподвижно до пристигане на Бърза помощ и органите на реда. След инцидента управителят бил откаран в спешното отделение на УМБАЛ Свети Г., гр. ••••, където получил медицинска помощ. Вследствие на ПТП-то на МПС-то са причинени имуществени щети, подробно описани в исковата молба, като за настъпилото застрахователно събитие ответното дружество застраховател е било уведомено на 05.06.2022 г. Образувана е преписка № 211214479, по която с отговор от 06.07.2022 г. е отказано изплащане на застрахователно обезщетение. Тъй като увреденото имущество било гаранционно, то е отремонтирано в официален сервиз на Пежо в гр. •••, съгласно договореностите по сключения договор за лизинг. След отказа на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение, ищцовото дружество е отремонтирало МПС-то за негова сметка, като общата стойност, която е заплатена е в размер от 23047,40 лв. Ищецът оспорва наличието на заявеното от ответното дружество основание за отказ да изплати застрахователно обезщетение, като сочи, че предвиденото в т.16 във връзка с т. 16.26 от Общите условия право на застрахователя да откаже обезщетяването поради липса на притежавано свидетелство за управление на МПС противоречи на чл. 345, ал.8 КЗ, както и че наличието на свидетелство за управление на МПС не влияе на настъпването на застрахователното събитие. Оспорва също твърдението на ответника, че управителят на ищцовото дружество е неправоспособен водач, като изтъква, че към посочената дата – 05.06.2022 г., същият е притежавал и е представил валидно и действащо чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС, издадено от •••, което било конвертирано от българско СУМПС. Твърди, че чуждестранното свидетелство е признато и валидно за територията на Р.България като отговарящо на изискванията на Приложение № 6 към Виенската конвенция от 1968 г. Претендира заплащане на застрахователно обезщетение и присъждане на лихва, считано от деня следващ деня на отказа на застрахователя – 07.07.2022 г. до 20.07.2023 г. - деня преди завеждане на исковата молба. В отговора си ответникът оспорва иска като неоснователен с твърдения, че е налице изключението от покрит риск по смисъла на т. 16 във вр. с т. 16.26, б. „а“, предл. 2 от Общите условия, тъй като А. С. е управлявал МПС с чуждестранно национално свидетелство, издадено от Република •••, която не е член на ЕС или страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, след изтичане на 3 месеца от датата на влизането му в страната, поради което същото не е било валидно на територията на страната. Оспорва доводите на ищеца за правоспособност на водача, като неотносими към предвиденото изключение, доколкото същото регламентира правото на отказ на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение, в случай, че водачът няма валидно действащо на територията на Република България СУМПС, а не само случаите, когато е неправоспособен. Оспорва наличие на причинно – следствена връзка между твърдяното събитие и претендираните вреди. Оспорва и размера на предявения иск за заплащане на застрахователно обезщетение, като сочи, че стойността на претендираните вреди не отговаря на действителната такава по смисъла на чл. 386, ал. 2 от КЗ. Оспорва да са налице предпоставките за претендиране на ДДС. За да постанови обжалваното решение районният съд е приел, че липсва причинно – следствена връзка между неизпълнението на задължението на водача да подмени СУМПС в 3 месечен срок и настъпването на ПТП-то, както и, че е налице причинно – следствена връзка между щетите по застрахованото МПС и настъпилото ПТП. Приел е, че стойността на ремонта за пълното възстановяване на застрахования автомобил след претърпяното ПТП възлиза на 23047,40 лв., която сума отразява реалната възстановителна стойност по смисъла на чл.203, ал.3 КЗ и не надхвърля уговорената в застрахователния договор застрахователна сума, доколкото застрахованият е представил доказателства за причинени в резултат на застрахователно събитие вреди на застрахования автомобил и за извършен в специализиран сервиз ремонт за тяхното поправяне, поради което е уважил изцяло предявения иск. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което и дължи произнасяне по същество. От представените по делото лизингов договор № 56343 от 06.02.2018 г. и анекс от 14.01.2021 г., се установява, че между ищеца „Самдекс“ ООД като лизингополучател и Лизингова къща ••••• Лизинг ЕАД – клон •••• като лизингодател е сключен договор за лизинг на МПС, по който лизингодателят е предоставил на ищеца лек автомобил марка Пежо, модел 3008, НЮ ДЖИТИ ЛАЙН, 1.6. е - HDI 120 ЕАТ6, цвят – червен, номер на рама: •••••. Няма спор относно това, че автомобилът, предмет на лизинговия договор е бил предаден на лизингополучателя за ползване. Видно от представената застрахователна полица "Каско на МПС“ № 0320220111001085/17.01.2022 г., процесният автомобил е бил застрахован при жалбоподателя „Дженерали Застраховане“ АД при застрахователна сума от 20 279.69 евро за периода 00:00 ч. на 08.02.2022 год. до 23:59 ч. на 07.02.2023 год. В договора е уговорен начин за определяне на застрахователно обезщетение чрез отстраняване на щети в официален сервиз. Според приетите по делото Общи условия за прилагане на удължена гаранция в сервизната мрежа на Peugeot в България, вносителят има право да откаже предоставянето на удължена гаранция, в случай че автомобилът е претърпял интервенция в неоторизиран от вносителя сервиз. Предвидено е прекратяване на удължената гаранция, ако автомобилът е поддържан с резервни части и аксесоари, неодобрени от конструктора. Няма спор между страните и се установява от приетите по делото писмени доказателства, че на 05.06.2022 год. в гр. ••• е възникнал инцидент с лек автомобил Пежо 3008, НЮ ДЖИТИ ЛАЙН, 1.6. е - HDI 120 ЕАТ6 с регистрационен номер •••••, управляван от А. С., при който в процеса на изпълнение на маневра за движение на заден ход водачът на автомобила е загубил съзнание поради рязко влошаване на здравословното състояние, вследствие на което губи контрол над автомобила, блъска се в декоративни пана на разделителната ивица, качва се на тротоара и се блъска със задната си част в отсрещния вход на жилищна сграда. На мястото на произшествието са пристигнали служители от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - •••• и екип на Спешна медицинска помощ. На водача А. Л. С. е съставен акт за установяване на административно нарушение за нарушения на: 1) чл. 40, ал.1 от ЗДвП - движи се на заден ход, без да се е убедил че няма да създаде опасност за другите участници в движението – ПТП; 2) чл. 162, ал. 1 от ЗДвП - български гражданин управлява МПС с чуждестранно национално свидетелство, без да е подменено след пребиваване повече от 3 месеца; 3) чл. 150 от ЗДвП - управлява ППС без да е правоспособен водач; 4) чл. 161, т. 3 ЗдвП - управлява МПС със свидетелство, невалидно за РБългария, защото не е придружено от легализиран превод на български език. С наказателно постановление № 22-1030-004765/13.07.2022 год. на водача на автомобила са наложени глоби в общ размер от 320 лв. за констатираните с АУАН нарушения. Наказателното постановление е отменено с влязло в сила решение на районния съд. От представената Епикриза № 36350/2223/2022 от Втора клиника по хирургия при УМБАЛ „Свети Г.“ се установява, че на 05.06.2022 год. С. е постъпил по спешност за лечение в УМБАЛ „Свети Г.“ и е изписан на 06.06.2022 г., с диагноза – травма на други интраабдоминални органи, без открита рана в корема, като е лекуван по клинична пътека 197 Консервативно лечение при остри ••••• заболявания. Видно от приетия по делото болничен лист А. С. е бил в болничен за периода от 10.06.2022 г. до 14.07.2022 г. с диагноза счупване на •••••. Според издадена от клиника „Медикус Алфа“ - ГР. •••• епикриза, на 07.08.2022 г. С. отново е приет в болнично заведение с оплаквания – слабост, изтръпване на езика и устните, гадене, топли вълни, замрежен поглед. Отчетена е стойност на ••••, като апаратът е показал ••••• ммол/л. Опитал да приеме захар с вода, но му причерняло и след това няма спомен. След половин час се свестил и приел захар с вода и постепенно възстановил сетивност и двигателна активност. Посочва, че това е втори епизод след процесния такъв. Поставена е диагноза - състояние след •••••. По делото е разпитан св. Р. Ж. – ••••• към сектор „Пътна полиция“, който е съставил и подписал акта за установяване на административно нарушение. В показанията си сочи, че произшествието било с господин, който след като влязъл в автомобила му прилошало и натиснал газта, като на заден ход е минал през неговото платно, после през разделителната ивица на булеварда, в насрещното платно, минал е през тротоара и се блъснал в блока на сградата, срещу входа, от който е тръгнал. Свидетелят изяснява, че когато пристигнали на място водачът на автомобила не е бил в съзнание. Чакали да дойде линейка. Извадили го от колата, като бил доста зле. Отишъл с пострадалия до болницата, където оформили документите. Установява се от приложените по делото документи, че на 05.06.2022 г. застрахователят е бил уведомен за настъпилото събитие. С писмо от 05.07.2022 г. застрахователят е отказал да изплати застрахователно обезщетение, като се е позовал на т. 16, във връзка с т.16.26 от Общите условия по застраховка „Каско на МПС“, съгласно който „Застрахователят не осигурява застрахователна защита и не изплаща обезщетения за вреди по МПС, настъпили в резултат на управление на МПС от водач: а) който не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство или такова валидно за съответната категория МПС на територията на държавата, в която е настъпило застрахователното събитие; б) с временно отнето свидетелство към датата на настъпване на застрахователното събитие; в) със свидетелство с изтекъл срок на валидност повече от 3 месеца към датата на настъпване на застрахователното събитие. В отговора на исковата молба и във въззивната жалба застрахователят поддържа наличие на изключението по т. т. 16, във връзка с т.16.26, буква „а“, предл. 2 от Общите условия по застраховката. От приетото по делото СУМПС, придружено с превод, се установява, че към датата на ПТП С. е притежавал свидетелство за управление на МПС, издадено от •••• със рок на валидност до 21.01.2025 г. Приета е като писмено доказателство и справка за задграничните пътувания на А. С., от която се установява, че същият е влязъл в Република България на 06.01.2022 г. Пред първоинстанционния съд е разпитан като свидетел Н. Б., който изяснява, че през 2022 г. работел в ••••• сервиз на марката Пежо в гр. ••• „Ес ЕФ Ей Ритейл - ••••“. Свидетелят установява, че е организирал извозването на автомобила до сервиза, завел е щета за настъпило застрахователно събитие, извършил е оглед и опис на уврежданията и е изпратил снимки на „Дженерали Застраховане“ АД за разглеждане на претенцията. След като бил уведомен за отказа на застрахователя, изпратил на С. оферта за ремонт, която търпяла промени поради установяване впоследствие и на други увредени елементи с необходимост от подмяна. Във връзка с извършения на автомобила ремонт от „Ес ЕФ Ей Ритейл - ••••“ ЕООД са издадени фактури както следва: на 27.10.2022 г. - фактура на стойност 21696,26 лв. с вкл. ДДС и на 22.12.2022 г. - фактура на стойност 1351,14 лв. с вкл. ДДС. Сумите по фактурите са платени от „Самдекс“ ООД с преводни нареждания съответно на 26.08.2022 г., 08.11.2022 г. и 26.12.2022 г. От заключението по допуснатата съдебна автотехническа експертиза се установява, че има причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП и увредите на сочените автомобилни части. Вещото лице сочи, че няма данни автомобилът да е произведен или да е бил отремонтиран с алтернативни авточасти, както и че ремонтът му следва да бъде направен в официален сервиз на марката „Пежо“ в България, тъй като автомобилът е лизингов и гаранционен. Според експертното заключение общата стойност за правилното и безопасно възстановяване на автомобила от настъпилите увреждания в официален сервиз възлиза на сумата от 23047,40 лв. По делото е изготвена и съдебно счетоводна експертиза, според която издадените от „Ес ЕФ Ей Ритейл - ••••“ ЕООД фактури № 145528 от 27.10.2022 г. на стойност 21696,26 лв. с вкл. ДДС и № 147094 от 22.12.2022 г. на стойност 1351,14 лв. с вкл. ДДС, са надлежно осчетоводени в счетоводството на „Самдекс“ ООД. Същите фактури са включени в дневник за покупките и справка-декларация по ЗДДС за съответните данъчни периоди с право на пълен данъчен кредит, като по фактура № 145528 от 27.10.2022 г. е приспаднато ДДС в размер на 3616,04 лв., а по фактура № 147094 от 22.12.2022 г. е приспаднато ДДС в размер на 225,19 лв. Изчислената от вещото лице лихва за забава за периода от 07.07.2022 г. до 20.07.2023 г. е в размер на 2630,88 лв. Въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: На основание чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск при имуществено застраховане, застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Основателността на иска по чл. 405, ал. 1 КЗ предполага доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпването на застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск, вида и размера на щетите, наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, както и че ищецът е изправна страна в застрахователното правоотношение, което означава да е изпълнил задълженията си по договора, включително и уведомяване на застрахователя в съответствие със законовите изисквания, респективно Общите условия на договора. Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че: 1) между Лизингова къща ••••• Лизинг ЕАД – клон •••• и „Дженерали Застраховане“ АД е възникнало валидно облигационно отношение въз основа на сключен договор за имуществено застраховане, обективиран в застрахователна полица от № 0320220111001085/17.01.2022 г., за принадлежащия на Лизингова къща ••••• Лизинг ЕАД лек автомобил марка Пежо 3008, НЮ ДЖИТИ ЛАЙН, 1.6. е - HDI 120 ЕАТ6 с регистрационен номер •••••, и ползван от лизингополучателя „САМДЕКС“ ООД, при застрахователна сума 20 279.69 евро, за срок от 08.02.2022 год. до 07.02.2023 г., като част от покритието по застраховката е причиняването на щети върху автомобила вследствие на ПТП; 2) в периода на действие на застраховката, на 05.06.2022 г. в 13,00 часа, застрахованият автомобил е претърпял пътнотранспортно произшествие в гр. ••• на бул. „•••••“, изразяващо се в следното: извършвайки маневра за движение на заден ход, водачът А. Л. С. губи контрол над автомобила, при което автомобилът прекосява южното двулентово платно за движение на бул. „•••••“ в посока от юг на север, качва се на разделителния затревен остров и се удря в железни декоративни пана, след което прекосява двулентовото северно платно за движение на бул. „•••••“ в посока от изток на запад, качва се на тротоара и се удря със задната си част в сграда. От приетите по делото писмени и гласни доказателства става ясна причината за настъпване на инцидента, а именно загуба на съзнание от водача на лекия автомобил, вследствие на което е загубен контролът върху превозното средство. Спорът пред въззивния съд е концентриран върху заявеното от жалбоподателя - застраховател възражение за недължимост на застрахователно обезщетение по сключения застрахователен договор поради наличие на изключен риск, основано на т. 16, във връзка с т.16.26, буква „а“, предл. 2 от Общите условия на застрахователя, както и във връзка с включването на ДДС в размера на присъденото застрахователно обезщетение. В разглеждания случай изключените рискове са уредени в раздел ІІІ "Какви рискове не застраховаме" от приложимите общи условия към процесния застрахователния договор. В т. 16, вр. с т.16.26, буква „а“ е предвидено, че застраховката не покрива вреди в резултат на рискове, проявили се поради или във връзка с управление на МПС от водач, който не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство или такова валидно за съответната категория МПС на територията на държавата, в която е настъпило застрахователното събитие. Посочените хипотези уреждат непокрити от застраховката рискове само ако посочените обстоятелства са обусловили настъпването на щети на застрахованото МПС, т. е. между тях и щетите следва да има причинноследствена връзка – видно от уводната формулировка "проявили се поради или във връзка със". С посочените клаузи страните са постигнали съгласие застрахователят да не носи отговорност за вредите проявили се в резултат на конкретно поведение на водача, изразяващо се в управление на МПС без валидно свидетелство за управление. Ето защо, за да бъде обоснован отказът от изплащане на застрахователно обезщетение, е необходимо да се докаже, че е налице причинна връзка между управление на МПС без валидно свидетелство за управление от водача С. и настъпилите щети по застрахованото имущество. Тежестта на доказване съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК е върху застрахователя, защото той се ползва от възражението за изключен риск. Установено е по делото, че произшествието е настъпило вследствие загуба на съзнание от водача на автомобила при изпълнение на маневра на заден ход. В показанията си свидетелят Р. Ж., съставител на АУАН за процесното ПТП, сочи, че С. не е бил в съзнание и се наложило да го извадят от колата, докато чакали линейка. Горното се установява и от приетата по делото медицинска документация. Следователно не може да се приеме, че ПТП е настъпило при управление на превозното средство от водача, доколкото не е налице волеви акт на С., осъществен под контрола на съзнанието му, който да е предизвикал пътния инцидент. По делото е установено, че към датата на пътнотранспортното произшествие С. е притежавал СУМПС, издадено в •••, със срок на валидност до 21.01.2025 г. Република България и ••• са договарящи страни по Конвенцията за пътното движение от 1968 г. Според чл. 41, ал.2, б. „б“ от Конвенцията свидетелство за управление на МПС, издадено в една от двете държави, е валидно на територията на другата, ако отговаря на изискванията на приложение № 6 на Конвенцията. В чл. 41, ал. 7, буква „а“ от Конвенцията за пътното движение е предвидена възможност Договарящите страни да не признаят валидността на националните и международните свидетелства за управление, издадени на територията на друга Договаряща страна на лица, чието постоянно местожителство е било в тази страна в момента на издаването на свидетелството, или чието постоянно местожителство е било сменено на тази територия след издаването на свидетелството. Цитираните разпоредби от Конвенцията за пътното движение са имплементирани в чл. 161 и чл. 162 от Закона за движение по пътищата. Съгласно чл. 161, ал. 1, т.1 ЗДвП свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, ако държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията. Разпоредбата на чл. 162, ал. 1 ЗДвП, в приложимата към разглеждания случай редакция, дава право на българските граждани да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до три месеца от датата на влизането им в страната. С ал. 4 на цитираната разпоредба е предвидено чуждестранното национално свидетелство за управление на моторно превозно средство на български гражданин, издадено от държава, която не е членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, да се заменя с българско свидетелство за управление без полагане на изпит, ако държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията. Представеното по делото чуждестранно СУМПС на А. С. е издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията. От приетата по делото справка за задграничните пътувания на А. С. се установява, че същият е влязъл в България на 06.01.2022 г. Към датата на застрахователното събитие С. не е изпълнил задължението си да замени в законовия срок чуждестранното СУМПС с българско свидетелство за управление, което означава, че след изтичане на тримесечния срок А. С. не е притежавал валидно СУМПС по смисъла на националното законодателство. В случая обаче това е без правно значение, доколкото се установява, че не липсата на валидно за територията на страната СУМПС е създало условия за настъпване на ПТП, а други обстоятелства, стоящи извън контрола на водача на автомобила. По делото не се доказва по несъмнен начин, че съществува обективна причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението на С. да подмени чуждестранното свидетелство за управление на МПС и загубата на контрол над автомобила от страна на водача, която от своя страна е довела до причиняването на ПТП. При липса на категорично доказана причинна връзка между обстоятелствата по чл. т.16.26 от ОУ и настъпилото ПТП, застрахователят не може да откаже плащане на обезщетение. Ето защо възражението в жалбата за наличие на изключен риск се явява неоснователно. Пред въззивната инстанция страните не спорят относно вида и обема на получените при процесното събитие щети по застрахованата вещ. Според заключението на САТЕ, прието без оспорване, стойността необходима за възстановяване на лекия автомобил в ••••• сервиз на марката е 23047,40 лв. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. То не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност) - чл. 386, ал. 1 КЗ . От представената по делото застрахователна полица е видно, че лимитът на застрахователната отговорност е 20279,69 евро. Предявеният иск е за сумата в размер на 23047,40 лева и е в рамките на лимита на застрахователната отговорност. Основателен е доводът на жалбоподателя, че в размера на дължимото обезщетение не следва да се включва ДДС, тъй като ищцовото дружество е упражнило правото си на данъчен кредит и е приспаднало заплатеното от него ДДС. В конкретния случай от приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че издадените от ••••• сервиз „Ес ЕФ Ей Ритейл - ••••“ ЕООД фактури са надлежно осчетоводени в счетоводството на „Самдекс“ ООД. Експертът е посочил, че по фактура № 145528 от 27.10.2022 г. на стойност 21696,26 лв. е приспаднато ДДС в размер на 3616,04 лв., а по фактура № 147094 от 22.12.2022 г. на стойност 1351,14 лв. е приспаднато ДДС в размер на 225,19 лв. Именно тези суми следва да се приспаднат от дължимото застрахователно обезщетение или размерът на сумата дължима като обезщетение за действително претърпените от ищеца вреди възлиза на 19206,17 лв. (която сума след влизане в сила на Закона за въвеждане на еврото в Република България следва да се превалутира на 9819,96 евро). В този размер претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е основателна. Като е уважил иска за сумата от 23047,40 лв., съдът е постановил неправилно решение над размера от 19206,17 лв., което следва да бъде отменено, като вместо него се постанови ново решение за отхвърляне на иска за разликата над 19206,17 лв. (9819,96 евро) до пълния предявен размер от 23047,40 лв. (11783,95 евро). В останалата обжалвана част решението на първоинстанционния съд по тази претенция е правилно и следва да бъде потвърдено. Предвид изложеното размерът на мораторната лихва за периода от 07.07.2022 г. до 20.07.2023 г., определен по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 2192,39 лв. (1120,95 евро). За този размер претенцията за обезщетение за забава се явява основателна, поради което първоинстанционното решение следва да бъде отменено за разликата над сумата от 2192,39 лв. (1120,95 евро) до пълния предявен размер от 2630,88 лв. (1345,15 евро) и искът в тази част – отхвърлен. С оглед на този резултат присъдените на ищеца разноски в размер на 7537,13 лв. следва да бъдат редуцирани до размера на 21398,56/25678,28 части от тази сума – пропорционално на уважената част от иска с решението на въззивната инстанция. Ето защо решението на районния съд в частта за разноските, които ответникът е бил осъден да заплати на ищеца, следва да бъде отменено за сумата над размера от 6280,94 лв. (3211,39 евро) до размера от 7537,13 лв. (3853,67 евро). На основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя част от претендираните от него разноски, съответна на уважената част от въззивната му жалба. Обжалваемият интерес на жалбоподателя - ответник е в общ размер на 25678,28 лв., частично удовлетворен до размера от 4279,72 лв., поради което следва да му се присъдят 4279,72/25678,28 части от направените от него разноски за въззивната инстанция. Също така на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника 4279,72/25678,28 части и от направените от него разноски за първоинстанционното производство. Ответникът е претендирал разноски за въззивната инстанция в размер на 513,57 лв. (262,58 евро) за държавна такса и 300 лв. (153,39 евро) за юрисконсултско възнаграждение, както и разноски за първоинстанционното производство в размер на 100 лв. (51,13 евро) за депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение. При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че размерът на юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да бъде сумата от по 102,26 евро (равностойни на 200 лв.) за първоинстанционното и за въззивното производство. Следователно сторените от ответника разноски са в общ размер на 713,57 лв. (364,84 евро) за въззивната инстанция и 300 лв. (153,39 евро) за производството пред районния съд. От така претендираните суми, съразмерно на отхвърлената част от предявените искови претенции, ищецът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ответника сумата от 50 лв. (25,56 евро) – разноски за първоинстанционното производство, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 118,93 лв. (60,81 евро) – разноски за въззивното поизводство. В полза на въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени 21398,56/25678,28 части от направените от нея разноски за въззивното производство, пропорционално на отхвърлената част от обжалваемия интерес на ответника. С депозирания списък по чл. 80 ГПК ищецът е претендирал разноски пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лв., чието заплащане е удостоверено с 2 бр. преводни нареждания. От претендирания размер от 5000 лв. (2556,46 евро) в полза на ищеца следва да се присъдят 21398,56/25678,28 части, или сумата от 4166,66 лв. (2130,38 евро). Така мотивиран, съдът