Решение № 1570 от 19.3.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 3418/2022 г.

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от „П.Е.С.Т.“ООД срещу Решение от 10.12.2021г., постановено по гр. д. № 18995/2019г. по описа на Софийски районен съд, 45 с-в в частта, с която са уважени срещу жалбоподателя, предявени от ЗАД „Е.“АД искове по чл. 410 от КЗ за възстановяване на изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изплатени от „Е.“АД на трето за делото лице( собственик и изпращач на товар) по застраховка „Карго“в размер на 4715, 81 лева и лихва за забава в размер на 1163, 24 лева за периода 26.10.2026г.-01.04.2019г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на решението поради неправилно прилагане на чл. 17 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) и неправилни изводи, че няма основание освобождаване на превозвача от отговорност. Не бил даден отговор на възражение на ответника, а именно, че липсва валиден застрахователен договор между ищеца и собственика на товара (трето за делото лице), защото не било доказано премията по представената полица да е заплатена. Счита, че е налице хипотеза на липса, причинена от нареждане на правоимащия по смисъла на чл. 17, ал. 2 от Конвенцията и са налице обстоятелства, които превозвача не е могъл да преодолее- изрично нареждане на изпращача да се паркира извън територията на получателя на товара и побой върху водача на товарния автомобил, който бил в болница когато са откраднати медните шини (товарът). Позовава се и на чл. 17, параграф 4 от конвенцията, параграфи 2-5 вр. чл. 18-налице бил неподходяща опаковка- в камион покрит с брезент, а не в метални контейнери и по инструкция на изпращача. Присъдени били разноски по установяване на щетата, каквито не се дължали, защото не били в обичайния размер (има се предвид възнаграждението за авариен комисар), което било и в противоречие с чл. 23 от Конвенцията. Счита за неправилно определена и началната дата по иска за лихва за забава, защото в поканата до него не било конкретизирано вземането по пера. Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва. Евентуалния ответник по исковете ЗАД „Б.В.И. Г." не е депозирал отговор на жалбата. СГС намира решението за валидно и допустимо. Относно неговата правилност е ограничен от оплакванията в жалбата и императивните материални норми. След преценка на оплакванията в жалбата, твърденията и възраженията на страните СГС намира жалбата за частично основателна. От представения в оригинал екземпляр от товарителницата и неоспорен (в последното ОСЗ на СРС) категорично се доказва договора за международен авто превоз и ролята на ответника като превозвач по него. От представеният в заверен препис екземпляр от товарителницата при предаване на стоката на получателя се установява, че е имало липса на 292 кг. медни изделия. Установява се от представените от МВР документи, че както влекача, така и ремаркето са били ползвани от ответника в периода на превоза. Оплакванията в жалбата, че има освобождаващи превозвача обстоятелства по смисъла на Ковенцията не са доказани от ответника. Никакви доказателства не са ангажирани за твърденията в отговора на иска и в жалбата, че имало нападение над водача на камиона. Видно от съставения от наетият авариен комисар протокол, нападението се отнася за друг превоз в същият район, а не за процесния. Не са ангажирани никакви доказателства и за тезата, че има нареждания на изпращача на стоката или получателя камиона да бъде паркиран извън базата на получателя за разтоварване. Изрично в товарителницата са записани указания до превозвача престой на камиона да се осъществява само на охраняем паркинг. Няма доказателства да са правени възражения за вида и състоянието на опаковката на товара при приемане на стоката за превоз и такива по-късно не могат да се правят с оглед на разпоредбите на конвенцията (чл. 8 вр. с чл. 9 пар. 2). Това, че камиона е покрит с брезент, а не е ползван контейнер е в тежест на превозвача съгласно чл. 17, параграф 3 от Конвенцията-той не може да се позовава на недостатък на превозното средство- не се касае за хипотеза свързана с опаковането на самия товар. Неоснователно е оплакването за липса на валиден застрахователен договор между ищеца и изпращача. Видно от приложеното споразумение и застрахователен сертификат между тях е имало отворен застрахователен договор важащ от 01.01.2014г. до неговото изрично прекратяване. Общите условия към споразумението предвиждат ежемесечни в 20 дни срок плащания на премии за предходния месец. Следователно е налице разсрочено плащане на премията в срокове различни от установените в КЗ, което е допустимо от КЗ. В този случай не е налице липса на застрахователно покритие; договора е валиден и е породил задължение за застрахователя да заплати обезщетение. Ответника не оспорва наличие на плащане по договора изобщо и следва да се приеме, че такива плащания преди 2016г. са извършени и договора е породил действие. Неизпълнението на указания по товарителницата и липсата на освобождаващи обстоятелства (други извън твърдените нареждания да се паркира на улицата и за нападение на водача не са конкретизирани) повличат отговорност на превозвача за частична липса. Пред въззивния съд не се поддържат възражения за доказателствената стойност на протокола от авариен комисар, а само такива относно дали този разход е в тежест на ответника превозвач съгласно конвенцията. СГС намира следното: съгласно чл. 397 КЗ обезщетяват се и разходите за установяване на причините и размера на вредите. В случая обаче разхода за авариен комисар и неговото ангажиране не е направен от застрахования изпращач на товара, а от застрахователя-това е видно от самия доклад на аварийния комисар-следователно няма основание по смисъла на чл. 397 КЗ да се изплаща сума от превозвача. От друга страна съгласно чл. 410 КЗ застрахователя по застраховка на товар по чл. 419 КЗ (какъвто е ищеца) се суброгира в правата на правоимащият до размера на платеното обезщетение и на обичайните разноски за определяне на обезщетението. В конкретния случай разходите за авариен комисар не биха могли да се считат за обичайни разноски. Аварийния комисар е трето за всички правоотношения в случая лице. Необходимост от ангажирането му може да възникне. Но трябва да се има предвид, че застраховката срещу рискове по превоз е отношение между изпращача или получателя на товара и застраховател, по което се покриват вреди по товара настъпили по време на превоза, без оглед дали превозвача има вина или не – тази застраховка е вид имуществено застраховане на вещи и има за цел да покрие вредите, нанесени на превозвания товар, независимо от причините за увреждането и наличието на вина на превозвача. Превозваният товар се застрахова по пазарната цена, която има в местоназначението – чл. 419, ал. 2 от КЗ и, ако не е уговорено друго, застрахователният договор влиза в сила с предаването на товара за превоз– чл. 419, ал. 3 от КЗ. Застраховката покрива вредите, причинени на товара, а не отговорността на превозвача. С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне (Решение № 47 от 30.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1502/2018 г., I т. о., ТК) В случая от представения екземпляр от товарителницата се установява, че при получаване на стоката има вписано липсващото количество, а съгласно Конвенцията неговата цена се определя според цената по място на товарене. Това е България, където оперира и ищецът застраховател по застраховката „Карго“ и нищо не е налагало, за да се определи цената на липсващата стока да се ангажира трето за делото лице, опериращо не в България, а в друга държава-по мястото на доставката. Без значение е и дали превозвача е имал вина. Както се посочи важен е обективния факт на липсваща стока и какви са били конкретните причини за увреждането е без значение за определяне на размера на обезщетението. И следователно не е било необходимо да се наема авариен комисар за установяване на причината за липсата, след като при приемане на стоката тя е била налице- в товарителницата няма никакви възражения и е посочено теглото, то в тежест на превозвача е да установява освобождаващи го причини за липсата. Следователно в конретния случай няма основание да се ангажира отговорността на превозвача за разходите на застрахователя в полза на трето лице-авариен комисар и решението е неправилно и следва в тази част да се отмени, а искът за сумата от 1963, 55 лева да се отхвърли. Като последица частично неправилно е и решението в частта му по иска за лихви. Правилно е определен момента на изпадане в забава от поканата – видно от чл. 378, ал. 5 и ал. 6 КЗ меродавен е момента на поканата към съответно задълженото лице. Лихвата обаче е определена върху сбора от сумите 2752, 26 лева –стойността на лисващата стока и 1963, 55 лева- платеното на аварийния комисар възнаграждение, което се приема за недължимо. Дължимото обезщетение за забава върху платеното от ищеца обезщетение по договора за имуществена застраховка съставляващо стойността на липсващата стока за периода 26.10.2016г. до деня на иска е 678, 89 лева-изчислено от съда. Над тази сума и до уважения размер от 1163, 24 лева решението с което искът за лихва е уважен следва да се отмени, а искът по чл. 86 ЗЗД да се отхвърли. Неоснователно е и възражението за давност. Съгласно трайната практика на ВКС Предвиденият в чл. 32, ал. 1, б. "а" от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /Конвенция CMR/ едногодишен срок на погасителната давност не намира приложение при предявен от суброгиралия се застраховател по договор за застраховане на товар срещу рисковете по превоза иск срещу превозвача или неговия застраховател. За регресните искове на суброгиралия се застраховател се прилага общата давност по чл. 110 и сл. от ЗЗД, която започва да тече от момента на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица, тъй като основанието на тези искове не е застрахователното правоотношение, а възниква по силата на даденото от закона право на регрес с факта на изплащането на сумата от застрахователя. (Решение № 47 от 30.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1502/2018 г., I т. о., ТК и посочената в него практика). Предвид отхвърлянето на тези искове срещу предпочитания ответник следва да се разгледат същите искове срещу евентуалния ответник. Тъй като отговорността на ЗАД „Б.В.И. Г.“АД като застраховател по застраховка за отговорността на превозвача за вреди от липса или повреда на стоката, нанесени от превозвача на трети лица при осъществяване на търговската му дейност по превоз на стоки по занятие, притежава характеристиките на договор за застраховка "Гражданска отговорност" (Решение № 47 от 30.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1502/2018 г., I т. о., ТК), то и неговата отговорност е обусловена функционално от отговорността на превозвача. И след като превозвача не отговаря, то не отговаря и неговия застраховател на гражданската му отговорност. Ето защо същите искове, които СГС приема, че следва да се отхвърлят срещу превозвача следва да бъдат отхвърлени и срещу евентуалния ответник. По разноските: При крайно уважени 58 % от материалния интерес ищецът има право срещу „П.Е.С.Т.“ООД за първа инстанция на същият процент от сторените разноски. Доказал е 1040, 78 лева с включено юрисконсултско възнаграждение. Дължат му се 603, 65 лева, а са му присъдени 1038, 04 лева. Следователно решението в частта му по разноските присъдени на ищеца над размера от 603, 65 лева следва да се отмени, като последица от частичната отмяна от вътззивния съд. За въззивна инстанция ищецът има право на разноски съответно на отхвърлената част от жалбата 58 % или на сумата 58, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение (при определен от СГС размер от 100, 00 на това възнаграждение). Ответника има право на разноски за въззивното дело съответни на уважената част на жалбата съобразно обжалваемия интерес, която е 42 %. Сторил е и претендира само разноски за държавна такса от 117, 58 лева, от които му се дължат 49, 38 лева. За първа инстанция има право на същият процент от сторените разноски или на сумата от 210 лева от общо платения адвокатски хонорар от 500, 00 съгласно списъкът за разноски и разписката към него депозирани в последното ОСЗ. Евентуалния ответник не е посочил какви разноски претендира и от кого и такива не му се присъждат за въззивното дело. Водим от гореизложеното съдът