Решение № 11 от 21.1.2026 г. на Районен съд - Търговище по дело № 647/2025 г.

Производство е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Подадена е жалба от „Да. Да - 08“ ООД, ЕИК 200484553, със седалище и адрес на управление гр.Търговище, ул.“Паисий“ 19, вх.А, ет.4, ап.10, представлявано от З. Г. Х.., в качеството й на управител против Наказателно постановление № 25-2500053/17.06.2025 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Търговище, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1 600 лв., в качеството му на работодател за извършено нарушение по чл.150, във вр. с чл.262, ал.1, т.4 от КТ. В жалбата се моли за отмяна на обжалваното НП по твърдения, че същото е незаконосъобразно и необосновано. Твърди се липсата на произнасяне на административния орган дали извършеното нарушение не съставлява случайно деяние. Алтернативно се моли за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В открито съдебно заседание, жалбоподателя се представлява от адвокат Ц. И., който поддържа жалбата по направените в нея възражения срещу НП. По същество се моли за отмяна на обжалваното НП. Не се претендира присъждане на разноски. Административнонаказващия орган се представлява от ст. юрк. Х., която моли за потвърждаване на обжалваното НП по твърдения за неговата правилност и законосъобразност. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна: При извършена на 20.05.2025 г. проверка в офиса на Дирекция „Инспекция по труда“ в гр.Търговище на изискани и представени документи по възникване и осъществяване на трудовите правоотношения, в т.ч. трудови досиета, документи по режима на отпуските, по организация и отчитане на работното време и документи по начисляване и изплащане на трудовите възнаграждения от работодателя „Да. Да – 08“ ООД, със седалище в гр.Търговище, с обект на контрол - хранителен магазин „мини-маркет“ в гр.Търговище, ул.„Паисий“ № 48 е констатирано, че съгласно трудов договор № 22/02.10.2017 г., сключен с Д. Св. С., ЕГН ••••••••••, същата е назначена на длъжност „продавач-консултант“, с място на работа посочения обект, при условията на пълно работно време - 8 часа и уговорено трудово възнаграждение в размер на 460 лв., което ще се изплаща до 25-то число на следващия месец. Със сключено допълнително споразумение № 15/30.08.2024 г. е променен размерът на основното месечно трудово възнаграждение на лицето на 933 лв., при условията на пълно работно време - 8 часа. В т.12 на сключеното допълнително споразумение е определено, че трудовото възнаграждение на лицето ще се променя автоматично при всяка промяна на минималната работна заплата за страната. Със заповед № 30/30.09.2024 г., работодателят е въвел сумирано изчисляване на работното време считано от 01.10.2024 г. до 31.12.2024 г. Установено е, че през месец октомври 2024 г. Д. С. има 23 работни дни, като е ползвала 2 дни платен годишен отпуск, поради което и месечната норма работно време при 8 часов работен ден е в размер на 168 часа. През месец ноември 2024 г. работничката има 21 работни дни, като е ползвала 3 дни платен годишен отпуск, следователно месечната норма работно време при 8 часов работен ден е изчислена на 144 часа, а през месец декември 2024 г. има 19 работни дни, като е ползвала 2 дни платен годишен отпуск, следователно месечната норма работно време при 8 часов работен ден е 136 часа. Общата месечна норма за периода на въведеното сумирано изчисляване на работното време от 01.10.2024 г. вкл. до 31.12.2024 г. вкл. за Д. Св. С. е в общ размер на 448 часа. Съгласно представените от работодателя присъствени форми за отчитане явяването и неявяването на работа в дружеството, за обект - хранителен магазин, работничката Д. Св. С. е отработила, както следва: през месец октомври 2024 г. общо 161 часа, през месец ноември 2024 г. общо 140 часа и през месец декември 2024 г. общо 161 часа, общо отработените часове за периода са 462 часа. Така, съгласно изложеното, за периода на сумираното изчисляване на работното време - от 01.10.2024 г. (вкл.) до 31.12.2024 г. (вкл.), работничката е положила общо 14 часа извънреден труд. От представените ведомости за заплати е установено, че жалбоподателят, в качеството на работодател на С. не й е изплатил трудово възнаграждение в увеличен размер, не по-малко от 50 на сто за положения от нея извънреден труд в размер на 14 часа за периода на въведено сумирано изчисляване на работното време от 01.10.2024 г. (вкл.) до 31.12.2024 г. (вкл.). До приключване на проверката и съставянето на АУАН, работодателят не е представил документи, от които да е видно, че е изплатил на посочената работничка трудово възнаграждение в увеличен размер не по-малко от 50 на сто за положения извънреден труд с продължителност 14 часа. Нарушението е извършено от работодателя на 28.01.2025 г. в гр.Търговище, констатирано при извършена на 20.05.2025 г. в офиса на Инспекцията по труда в гр.Търговище проверка на представените от работодателя документи. На 23.05.2025 г. е издаден АУАН № 25-2500053, с който е прието, че е извършено нарушение на чл.150, във вр. с чл.262, ал.1, т.4 от КТ. В АУАН представляващия дружеството е вписал, че има възражения срещу АУАН, като го подписва с особено мнение. На 03.06.2025 г., в срока по чл.44 от ЗАНН срещу АУАН е постъпило възражение с вх. № 25079369, в което дружеството - работодател е посочил, че работничката „не е превишила отработените за периода часове“ и че констатираното несъответствие „е по-скоро техническа грешка“. От страна на дружеството на проверяващите не са представени допълнително документи. При приета идентична фактическа обстановка е издадено НП № 25- 2500053/17.06.2025 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Търговище, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1 600 лв., в качеството му на работодател за извършено нарушение по чл.150, във вр. с чл.262, ал.1, т.4 от КТ. НП е връчено на 24.07.2025 г. на представляващия „Да. Да – 08“ ООД – З. Г. Х... Приетата от съда по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства – НП № 25-2500053/17.06.2025 г., АУАН № 25-2500053/23.05.2025 г., протокол за извършена проверка № ПР2516974/23.05.2025 г., идентификационна карта от 28.02.2025 г., призовка по чл.45, ал.1 от АПК, с разписка за връчване от 24.04.2025 г., трудов договор № 22/02.10.2017 г., допълнително споразумение № 15/30.08.2024 г. към трудов договор № 22/02.10.2017 г., заповед № 30/30.09.2024 г., ведомост за заплати м. октомври 2024 г., ведомост за заплати м. ноември 2024 г.; ведомост за заплати м. декември 2024 г.; възражение от 03.06.2025 г., отчетни форми за явяване на работа, заповед № ЧР - 248/18.03.2025 г., ведомост за заплати за м. януари 2025 г., графици за работа и от гласните доказателства чрез разпита на свидетелите – свид. М. П. М., свид. П. П. Т., свид. Н. С. К. и свид. Д. Св. С.. Събраните по делото писмени доказателства съдът кредитира изцяло, доколкото същите ведно с показанията на свид. М. П. М., свид. П. П. Т. и свид. Н. С. К. са последователни, непротиворечащи помежду си и установяващи изложената по-горе фактическа обстановка по делото. Съдът не кредитира показанията на разпитания на страната на жалбоподателя свидетел – Д. С., доколкото в дадените от нея показания се съдържат противоречия. При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок – на 05.08.2025 г., от надлежна страна – активно легитимирано лице, спрямо което е издадено обжалваното НП, в установения от закона срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана. Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районния съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя по арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН. Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да са довели до цялостното му опорочаване, в т.ч. до накърняване правото на защита на жалбоподателя. В изпълнение на своето правомощие, съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, съгласно чл.416, ал.1 и 5 от КТ и Заповед № 248/18.03.2025 г. на Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“, според която Р. Х., считано от 20.03.2025 г. изпълнява и длъжността директор на Дирекция „Инспекция по труда“, със седалище гр.Търговище към ГД „Инспектиране на труда“ в ИА ГИТ до назначаване на титуляр, но за не повече от 6 месеца, като НП е издадено от нея на 17.06.2025 г. При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН, касаещи описание на нарушението. В АУАН е направено пълно описание на нарушението, посочени са датата и мястото на извършване, както и обстоятелствата, при които е извършено, в т.ч. законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. В НП е спазено изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, и на доказателствата, които го потвърждават. Липсва нарушение и на разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, касаеща срока за издаване на НП от съответния компетентен административнонаказващ орган. НП е надлежно връчено на дружеството – жалбоподател на 24.07.2025 г. Доколкото АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица и в предвидените за това срокове, и съдържат изискуемите по чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити, съдът приема, че в производството по издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничават или осуетяват правото на защита на санкционираното дружество, като самостоятелни основания за отмяна. Съдът намира, че издадения АУАН е редовно съставен, поради което се ползва, съгласно чл.416, ал.1 от КТ с доказателствена сила за отразеното в него, до доказване на противното. В АУАН е посочено, че извършеното от „Да. Да – 08“ ООД съставлява нарушение по чл.150, вр. чл.262, ал.1, т.4 от КТ, поради което и с обжалваното НП е наложена имуществена санкция на дружеството, на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.414, ал.1 от КТ в размер на 1600 лв. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от КТ, р аботното време се изчислява в работни дни – подневно, като работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време при условия и по ред, определени с Наредба на Министерския съвет (ал.2) и определя период, за който се установява сумирано изчисляване на работното време, с продължителност от 1 до 4 месеца. Според решение № 16593/2012 г. на V I отделение на ВАС, постановено по адм. дело № 3236/2012 г., в чл.142, ал.2 от КТ е предвидена възможност за работодателя да установява сумирано изчисляване на работното време, което представлява форма на отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време по чл.136 и чл.140 от КТ се спазва за определен период от време, който е попродължителен от един ден респ. седмица. В този случай, продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на работно време и почивки се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Когато в края на отчетния период, нормата работно време за въведения период на сумирано изчисляване на работното време е превишена, ще е налице извънреден труд, а такъв според чл.143, ал.1 от КТ е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Въпреки, че забранен, когато е положен извънреден труд, съгласно чл.150 от КТ на работника се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл.262 от КТ. Нормата на чл.262, ал.1, т.4 от КТ предвижда, че положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работник и работодател, а в т.4 се сочи, че увеличението не може да бъде помалко от 50 на сто - за работа при сумирано отчитане на работното време. Също така, съгласно чл.7 от НСОРЗ за положения извънреден труд се заплаща увеличение в минималните размери по реда на чл.262 от КТ. Увеличението се изчислява на базата на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер на работника, без да се включва в брутното трудово възнаграждение. Тези размери на увеличението са уредени като минимални, като по-големи размери могат да бъдат установени по нормативен или по договорен път. Когато липсва специална уговорка, прилагат се минималните размери, установени в закона. Размерите се прилагат дори, когато между страните има противна уговорка - за заплащане на по-малки размери, тъй като такава уговорка е недействителна и по право се замества от императивният минимум, установен в закона. В конкретния случай, липсва спор, че дружеството жалбоподател „Да. Да – 08“ ООД е работодател на Д. Св. С., по см. на пар.1, т.1 от ДР на КТ, което е видно и от представения трудов договор № 22/02.10.2017 г. и от ведомости за заплати. Така, от трудов договор № 22/02.10.2017 г. и допълнително споразумение № 15/30.08.2024 г. към него се установява, че Д. Св. С., е назначена на длъжност „продавач-консултант“, с място на работа - хранителен магазин в гр.Т., ул.“П.“ № ••, на пълно работно време - 8 часа и уговорено трудово възнаграждение в размер на 460 лв., което ще се изплаща до 25-то число на следващия месец. Впоследствие размерът на основното месечно трудово възнаграждение на С. е било изменено на 933 лв., при пълно работно време 8 часа въз основа на подписаното между страните допълнително споразумение. Видно от т.12 от него, че трудовото възнаграждение на работничката ще се променя автоматично при всяка промяна на минималната работна заплата за страната. Със своя заповед № 30/30.09.2024 г., работодателят е въвел сумирано изчисляване на работното време, касаещо длъжността „продавач – консултант“, каквато длъжност е заемала Д. С., за периода от 01.10.2024 г. до 31.12.2024 г. вкл. В заповедта, работодателят изрично е вписал, че следва да се осигури реалното отразяване на отработените часове в отчетните форми за явяване на работа, както и до 15 дни след приключване на съответния календарен период следва да се извършва рекапитулация на отработените часове като в случай, че се установи, че някои работници са положили извънреден труд през периода, същият ще следва да им се заплати с увеличение от 50 %, съгласно чл.262, т.4 от КТ. Видно от положения подпис от страна на Д. С., че същата е запозната с тази заповед. От отчетните форми е видно, че през месец октомври 2024 г. Д. С. има 23 работни дни, като е ползвала 2 дни платен годишен отпуск, поради което и месечната норма работно време при 8 часов работен ден е в размер на 168 часа, за месец ноември 2024 г. има 21 работни дни, като е ползвала 3 дни платен годишен отпуск, или при работно време от 8 часов работен ден месечната норма е изчислена на 144 часа, а през месец декември 2024 г. за 19 работни дни, е ползвала 2 дни платен годишен отпуск, поради което и месечната норма работно време при 8 часов работен ден е 136 часа. Така, общата месечна норма за периода на въведеното сумирано изчисляване на работното време от 01.10.2024 г. вкл. до 31.12.2024 г. вкл., за Д. Св. С. е в общ размер на 448 часа. Съгласно представените форми за отчитане за явяване, за обект - хранителен магазин, работничката С. е отработила през месец октомври 2024 г. общо 161 часа, през месец ноември 2024 г. общо 140 часа и през месец декември 2024 г. общо 161 часа, общо отработените часове за този период са 462 часа. От изложеното следва, че за периода на сумираното изчисляване на работното време - от 01.10.2024 г. до 31.12.2024 г. вкл., работничката е положила общо 14 часа извънреден труд. От представените ведомости за заплати е видно, че жалбоподателят, в качеството на работодател на С. не й е изплатил трудово възнаграждение в увеличен размер, не по-малко от 50 на сто за положения от нея извънреден труд в размер на 14 часа за периода на въведено сумирано изчисляване на работното време от 01.10.2024 г. до 31.12.2024 г. вкл. От графици за работа за периода от м. октомври 2024 г. – м. декември 2024 г. е видно, че същите съответстват на отчетните форми за явяване на служителя С.. Графиците и отчетните форми за явяване са подписани от представляващия работодателя. От приложената към делото ведомост за заплати за мес. януари 2025 г. на лицето Д. Св. С. се установява, че работодателят не е изпълнил посоченото по-горе задължение, като във ведомостта не са отразени часовете извънреден труд, не са начислени съответните възнаграждения и съответно не са изплатени, въпреки че съгласно допълнително споразумение № 15/30.08.2024 г. към трудов договор № 22/02.10.2017 г. възнагражденията се заплащат окончателно до 25-то число на следващия месец. Следователно в първия работен ден - до 27.01.2025 г. (понеделник), работодателят е следвало да изплати трудовото възнаграждение, заедно с допълнителното възнаграждение за положения от лицето Д. С. извънреден труд за процесния период. Нарушението, според съда, е извършено на 28.01.2025 г., и това е деня, следващ деня, в който е следвало да бъде платено възнаграждението, която дата е приета също от проверяващите и от наказващия орган за дата на нарушението. Като не е изпълнил това свое задължение, работодателят – „Да. Да – 08“ ООД е извършил нарушение на чл.150, във вр. чл.262, ал.1, т.4 от КТ, поради което и наказващия орган му е наложил имуществена санкция. В хода на съдебното следствие, не се установи различна от изложената по-горе фактическа обстановка. В този смисъл и съдът приема, че доказателствената сила на АУАН не е оборена от жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл.416, ал.1, изр.2 от КТ редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В тази връзка фактическите констатации отразени в акта не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Напротив същите са последователни и установяващи по безспорен начин извършеното нарушение. Описаното деяние в съставения против дружеството акт и възпроизведени в обжалваното НП съдържа всички признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществява състава на административно нарушение по чл.150, във вр. чл.262, ал.1, т.4 от КТ. Съдът намира възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че е налице техническа грешка, за неоснователно. По делото не са ангажирани доказателства, че такава грешка е била допусната, а и не се посочва конкретно в какво се изразява същата. Възражението е бланкетно, и п р и липсата на каквито и да било доказателства, подкрепящи тезата на жалбоподателя, настоящият съдебен състав намира посочените твърдения като част от защитната му позиция, некореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал. Извършеното от посоченото в НП за нарушител дружество нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин и е обявено за наказуемо с административно наказание „имуществена санкция“ по реда и условията на чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.414, ал.1 от КТ, а именно в посочените от закона размери от 1500 до 15 000 лв. В случая наказващият орган е определил размер на имуществената санкция от 1 600 лева, който размер е към минималния, установен в нормата на закона, като е отчел индивидуализиращите отговорността обстоятелства и тежестта на нарушението, като е обсъдил и наличието или липсата на основания по чл.415в, ал.1 от КТ и чл.28 от ЗАНН. Тежестта на нарушението в случая, съдът приема, че е по-висока, доколкото се касае за бездействие от страна на работодател и за нарушение на трудовото законодателство, засягащо трудовите права на работник. Установи се и че възнаграждението за извънреден труд не е било заплатено от работодателя след установяване на нарушението. Нарушението е формално, т.е. за осъществяването на фактическия му състав не се изисква настъпването на определен противоправен резултат и респективно вреди за определен субект, поради което и настоящия съдебен състав намира, че не се касае за маловажно нарушение. С ТР № 1/2007 г. на ВКС е прието, че преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Съгласно нормата на чл.28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Също, относно понятието маловажен случай, е приложима легалната дефиниция съгласно чл.93, т.9 от НК, съгласно която „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Дружеството – жалбоподател е подведено под административнонаказателна отговорност за нарушение по КТ, който нормативен акт, съгласно ТР № 3/10.05.2011 г. на ВАС е специален закон спрямо ЗАНН. В чл.415в, ал.1 от КТ се посочва, че „за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.“. Така, „маловажните“ нарушения по чл.415в, ал.1 от КТ имат два основни признака: нарушението да е отстранено веднага след установяването му и от него да не са произтекли вредни последици за работници и служители. В случая нарушението не е отстранено веднага, а и няма данни това да е станало на по-късен етап, следователно само въз основа на този признак, следва да се изключи приложението и на чл.415в, ал.1 от КТ. За пълнота съдът следва да посочи, че не е налице и втората предпоставка по чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като се установи, че дължимото възнаграждение въпреки положения от Д. С. извънреден труд не й е бил заплатен, вкл. в по-късен момент, поради което и за нея очевидно са налице вредни последици от нарушението. При издаване на обжалваното НП административнонаказващия орган е обсъдил възможността за приложение на чл.28 от ЗАНН и чл.415в, ал.1 от КТ, като е изложил подробни мотиви за това, въз основа на което и според настоящият съдебен състав, правилно е преценил, че липсват основания за тяхното прилагане. По изложените съображения, съдът приема, че не е налице маловажен случай. По направеното от процесуалния представител на жалбоподателя възражение за наличието на случайно деяние, съдът го намира за неоснователно. Наличието на случайно деяние е основание за освобождаване от юридическа отговорност поради липса на вина. По въпросите на вината, съгласно чл.11 от ЗАНН, се прилагат разпоредбите на НК. В случая, нарушител е ЮЛ, поради което отговорността му е обективна и безвиновна. Налице са правно регламентирани задължения, каквито в случая е имало дружеството – жалбоподател, съгласно чл.150, във вр. чл.262, ал.1, т.4 от КТ, и като е знаел за това, същите не са били изпълнени от негова страна. По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че не е налице хипотезата на чл.15 от НК. Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че в НП от административнонаказващия орган правилно са били отнесени фактите към съответната правна норма, правилно е бил определен субекта на нарушението, а така също правилно е била ангажирана отговорността на „Да. Да - 08“ ООД, чрез налагането на „имуществена санкция“. Наложеното административно наказание е в размер на 1 600 лв. при определена в закона имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв. Предвид вида на засегнатите трудови права, липсата на заплащане и продължилия период, през който работника не е получил дължимото възнаграждение за извънреден труд, обстоятелства, които според съда са оттегчаващи, както и това, че санкцията е определена към минималния размер, съдът намира определения размер от 1600 лв. за справедлив. Горното мотивира съда да потвърди обжалваното наказателно постановление изцяло, като правилно и законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, а съгласно ал.4 - в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. С оглед изхода от спора, както и предвид изрично направеното от страна на процесуалния представител на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Търговище искане, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл.63д, ал.5 от ЗАНН. В случая, за защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 130 до 190 лв. Производството по делото е проведено в две открити съдебни заседания, разпитани са четирима свидетели, а процесуалния представител на административнонаказващия орган е осъществил устно процесуално представителство, поради което съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. (76,69 евро). Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът