Решение № 18 от 7.1.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 2637/2025 г.

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на И. Д. С. ЕГН •••••••••• с пост. адрес гр. Варна •••, подадена чрез адв. В. П. от Адвокатска колегия – Варна, против НП № 25-0436- 000238/09.05.2025год. на началника на сектор в ОДМВР Варна, РУ 02 Варна, с което са му били наложени следните административни наказания: глоба в размер на 10лв. на основание чл. 183, ал.1 т.1, пр.1 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 100, ал.1 т.1 от ЗДП; глоба в размер на 10лв. на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 100, ал.1 т.2 от ЗДП; глоба в размер на 50лв. на основание чл. 183, ал.43, т.9, пр.1 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 98, ал.1 т.2 от ЗДП и глоба в размер на 50лв. на основание чл. 179, ал.6, т.1 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 139, ал.1 т.1 от ЗДП. В жалбата си въззивникът сочи, че НП в частите на т.3 и т.4 с които са му наложени административни наказания глоба в размер на по 50лв. е незаконосъобразно. Сочи, че АУАН бил съставен в нарушение на процесуалните правила и е неправилно приложение на материалния закон и моли НП да бъде отменено. В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. В. П. който във фазата по същество моли НП в обжалваните части да бъде отменено. Отправя искане за присъждане на направените по делото разноски. За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Л.–А., в които същата изразява становище за неоснователност на жалба и моли НП да бъде потвърдено. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище. След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 09.04.2025год. свидетелите М. Н. и К. П., и двамата полицаи във ІІ РУ при ОД на МВР Варна, изпълнявали служебните си задължения. Около 20:00ч. двамата се намирали в района Китайската стена и проверявали за неправилно паркирани автомобили. На ул. „Бор“ (зад блока наречен Китайската стена) свидетелите видели спрял л.а. „Тойота Рав 4“ с рег. ••• който бил заобикалян от останалите участници. Полицаите отишли до автомобила и установили, че същият е с работещ двигател, а водачът му е вътре. Това бил въззивникът. Свидетелите го помолили да премести автомобила си, но въззивникът отказал, като заявил, че живее там и чака да се освободи паркомясто. Свидетелите предприели извършването на проверка на въззивника в хода на която последният не представил СРМПС, СУМПС. Установено било също така, че в МПС-то има пожарогасител, но той не е заверен. За констатираните нарушения на място на въззивникът били съставени глоба с фиш, които той отказал да подпише. На място на въззивникът бил съставен АУАН от страна на св. М. Н., в който същият посочил, че въззивникът е нарушил разпоредбите на чл. 100, ал.1, т.1; чл.100, ал.1 т.2; чл. 98, ал.1, т.2 и чл. 139, ал.2, т. 3 от ЗДП тъй като „на 09.04.2025г. около 20:09ч. в обл. Варна, общ. Варна, гр.Варна, на ул. „Ген. Столетов 35“ при следните обстоятелства: гр.Варна, бул. „Осми Приморски Полк зад бл. 135 по ул. „Бор“, управлява МПС Тойота Рав 4 с рег. ••• собственост на П. И. П. ЕГН •••• като извършва следните нарушения: 1. Не представя/не носи СУМПС; 2. Не представя/не носи СУМПС; 3. Паркира/престоява на втори ред в активна лента за движение до спрели МПС по посока на движението; 4. Управлява МПС без заверен пожарогасител. Актът бил надлежно предявен на въззивника, който го подписал. В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражение срещу АУАН не постъпили и на 09.05.2025год. въз основа на него началника на сектор в ОДМВР Варна, РУ 02 Варна, издал атакуваното НП. В него АНО приел изцяло фактическите констатации отразени в акта, посочил че за нарушението по т.4 че се касае за незначителна техническа неизправност като нарушената разпоредба е тази на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДП наложил на въззивника следните административни наказания: 1. На основание чл. 183, ал.1 т.1 пр.1 от ЗДП – глоба в размер на 10лв.; 2. На основание чл. 183, ал.1 т.1 пр.3 от ЗДП – глоба в размер на 10лв.; 3. На основание чл.183, ал.4, т.9, пр.1 от ЗДП – глоба в размер на 50лв. и 4. на основание чл. 179, ал.6, т.1 от ЗДП – глоба в размер на 50лв. Към АНП като писмени доказателства, освен АУАН, са приложени още 2бр. докладни записки съставени съответно от свидетелите Н. и П.; справка за нарушител; Заповед № 365з-958/16.02.2022год. на директора на ОД на МВР Варна и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021год. на министъра на вътрешните работи. Като писмени доказателства допълнително в хода на съдебното следствие са приети допълнително Удостоверение от началник сектор „Човешки ресурси“ при ОДМВР-Варна с рег. № 365р-39287/15.07.2025г.; Писмо с рег. № РД25025968ВН_001ВН/22.10.2025г. от директора на Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ и приложената към него ситуация на пътната организация на движението. Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали актосъставителят М. Н. и свидетеля по акта К. П., които в показанията си възпроизвеждат възприятията си от извършената проверка. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства както писмени така и гласни, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи. Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му с нормата на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН задължение за цялостна проверка (и в необжалваните части) на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради което се явява допустима и е приета от съда за разглеждане. АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В същото време обаче съдът констатира, че в хода на адм. наказателното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно: На първо място липсва каквато и да било яснота досежно мястото на извършване на нарушенията. Както в АУАН така и в НП са посочени общо три различни улици в гр. Варна – ул. „Генерал Столетов“ № 35, ул. „Бор“ и бул. „Осми приморски полк“ като улиците „Бор“ и бул. „Осми приморски полк“ са близо една до друга – успоредни са, а ул. Ген. Столетов“ се намира в съвсем различен район. На следващо място в обстоятелствената част на АУАН и НП липсват обстоятелства и факти които в достатъчна степен описват вменените на въззивника нарушения от обективна и субективна страна и обстоятелствата при които са били извършени те. От една страна се сочи, че въззивника управлява МПС, а от друга се сочи че МПС-то не е в движение. В края на краищата какво поведение е прието за осъществено от въззивника не е ясно, а този факт е съществен досежно една част от посочените като нарушени законови норми така например задължение за носене на СУМПС и СРМПС е вменено само на водача на МПС, т.е. към момента на управление на автомобила, към този момент при управлението на автомобила и движението на последния по пътищата е вменено задължението за наличие на пожарогасител. На следващо място видно от обстоятелствените части на АУАН и НП същите по същество представляват дословен препис на хипотезите на приетите за нарушени правни норми в това число с посочване на различните хипотези (паркира/престоява, не носи/не представя) без каквато и да било конкретика. На следващо място с АУАН на въззивника е повдигнато обвинение за това че управлява МПС без заверен пожарогасител – нарушение на чл. 139, ал.2 ,т.3 от ЗДП, а с НП е приел че се касае за нарушение на чл. 139, ал.1 т.1 от ЗДП – управление на МПС с незначителна неизправност. В края на краищата какво е било прието за установено (имало ли е пожарогасител или е нямало такъв) не е ясно. В случая следва да се посочи, че посочената като нарушена от актосъставителя норма на чл. 139, ал.2, т.2 от ЗДП вменява в задължение за оборудване на МПС с пожарогасител съответно нарушаването й предполага липсата на такъв, а нормата на чл. 139, ал.1 т.1 от ЗДП въвежда задължение движещите се по пътя ППС да бъдат технически изправни. Очевидно е че се касае за съвсем различни фактически. Съдът намира, че посочените по-горе множество нарушения допуснати при издаване на АУАН и НП са съществени такива и са достатъчно основание за отмяна на НП на процесуално основание тъй като водят до грубо нарушаване правото на защита на наказаното с НП лице. Същото е лишено от възможността да разбере в извършването на какви нарушения е било обвинено, при какви приети за установени факти за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатите обвинения. За пълнота на мотивите съдът намира, за нужно да отбележи още, че с оглед на събраните по делото доказателства НП се явява издадено и в нарушение на материалния закон по следните съображения: С т.1 и 2 на НП на въззивника са наложени санкции за нарушение на чл. 100, ал.1 т.1 и 2 от ЗДП. Съгласно посочените разпоредби водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: 1. свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория; 2. свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке; В случая каквито и да било доказателства в подкрепа на така повдигнатото обвинение по делото не бяха събрани. Безспорно от показанията на свидетелите Н. и П. се установява, че въззивникът е бил водач на МПС. В същото време обаче и двамата свидетели не сочат въззивникът да не е представил по време на проверката СРМПС и такова за управление на МПС. Нещо повече в показанията си св. Н. сочи, че най-вероятно е представил такива, но не помни, а св. П. заявява, че са поискали документите на водача, но дали той е представил такива или не, не сочи. По отношение на нарушението по т.3 от НП. С тази част на НП на въззивника е наложена санкция на основание чл. 183, ал.4, т.9, пр.1 от ЗДП за това, че престоява като втори ред в активна лента за движение до спрели МПС по посоката на движението. Досежно това нарушение също липсват доказателства. Действително в показанията си двамата разпитани свидетели сочат, че въззивникът е бил спрял в активна лента пред други паркирани автомобили. От показанията на свидетелите обаче се установява, че паркираните автомобили са били паркирани на обособени паркоместа. От приобщената по делото ситуация на организацията на движението обхваща движението по ул. „Бор“ се установява, че обособените паркоместа не са върху активната пътна лента са разположени перпендикулярно на същата. При това положение ако й въззивникът да е бил спрял в активната пътна лента, то той не е бил втори ред в активната лента съответно не е осъществил състава на вмененото му по т.3 нарушение. По отношение на нарушението по т.4 от НП. С тази част на НП на въззивника е наложено наказание за нарушаване нормата на чл. 139, ал.1 т.1 от ЗДП - движи се с незначителна техническа неизправност на ППС. Липсата на пожарогасител или неизправността на същия представлява техническа неизправност на МПС по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. "п" от ППЗДП. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че към момента на извършената от контролните органи проверка автомобилът управляван от въззивникът е бил оборудван с пожарогасител. Горното безспорно сочи на това, че не е налице техническа неизправност на МПС "липса на пожарогасител". Обстоятелството, че пожарогасителят в автомобила е нямал стикер удостоверяващ, че е преминал периодичен технически преглед, само по себе си не може да обуслови извод за "техническа неизправност" на пожарогасителя, още по-малко за липсата на такъв. Не са налице доказателства за установена по надлежния ред техническа неизправност и/или негодност на пожарогасителя, а и в самото НП не е АНО не е посочил че се касае за управление на МПС, оборудвано с технически неизправен пожарогасител. Отделен е въпроса, че както бе посочено по-горе в мотивите с АУАН на въззивника такова обвинение – управление на МПС с техническа неизправност не е било изобщо повдигнато. С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо и като такова следва да бъде отменено. По разноските. Разноски се претендират от двете страни в процеса, както от въззивника така и от въззиваемата страна като и двете искания са направени своевременно. При този изход на делото (НП подлежи на отмяна) искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неосноватгелно. В този случай разноски не й се дължат. С оглед изхода на делото принципно въззивникът има право на присъждане на разноски съобразно нормата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.1 от АПК. В случая обаче каквито и да било доказателства за направени от страна на въззивника разноски по делото не са ангажирани, поради което и искането му тази насока се явява неоснователно и като такова се отхвърля от съда. Водим от горното Варненският районен съд