Решение № 2715 от 25.6.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 474/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на С. Г. П. с [ЕГН], от [населено място], обл.Я., подадена срещу Решение № 47 от 06.03.2026г., постановено по АНД № 637/2025г. по описа на Районен съд Харманли, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 25-115 от 28.10.2025г., издадено от Началник на отдел "Рибарство и контрол – Южна България" към отдел "Рибарство и контрол" към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) със седалище в гр.Бургас. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Касаторът оспорва извода на районния съд, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и издаване на НП са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като поддържа, че в АУАН и НП не било индивидуализирано мястото на нарушението. Твърди, че [населено място] не съществува към момента на нарушението и така не ставало ясно къде е извършено същото. Също така липсвало надлежно описание на нарушението и на обстоятелствата при които същото е извършено. И в АУАН и в НП било посочено само, че жалбоподателят на определена дата, през тъмната част на денонощието около 21.55 часа, на язовир И. в района на [населено място], общ. Маджарово извършва любителски риболов с три броя въдици, и с деянието си нарушава чл.24, ал.6 от Закона за рибарството и аквакултурите. Не било посочено дали риболовът е извършван от брега, дали е извършван в периода на забраната, дали е извършван извън определен рибностопански обект или е извършван в обект, който не е определен със заповед на министъра. При това положение не ставало ясно кое точно задължение или забрана по чл.24, ал.6 от Закона за рибарството и аквакултурите се твърди, че е нарушено. Това съществено накърнявало правото на защита на жалбоподателя защото не можел да разбере в кокво точно се състои обвинението. В тази връзка се твърди, че не е посочена конкретна заповед на министъра, въз основа на която се твърди, че е въведена забрана за нощен риболов. Позовавайки се на конкретна заповед в решението си съдът допълвал наказателното постановление, което е недопустимо. Нямало мотиви и относно наличието на маловажен случай и възможността за приложение на чл.28 от Закона за административните нарушения и наказания. Предвид горното, се иска съдът да отмените изцяло Решение № 47/06.03.2026 година, постановено по АНД № 637/2025 година по описа на Районен съд - Харманли и постанови друго, с което да отмените изцяло Наказателно постановление № 25-115 от 28.10.2025 година, издадено от Началник отдел РК Ю. Б. към отдел „Рибарство и контрол“ - Южна България към НАРА. Ответникът – Началник на отдел "Рибарство и контрол – Южна България" към към отдел „Рибарство и контрол“ - Южна България към НАРА със седалище в гр.Бургас, не се явява по делото, не изпраща процесуален прадставител и не взема становище в съдебно заседание. С отговора на касационната жалба се иска съдът да потвърди решението на РС-Харманли, като правилно и законосъобразно. Излагат се доводи по съществото на спора. Описанието на нарушението било пълно и било индивидуализирано и мястото на нарушението. Прави се разбор на разпоредбата на чл.24, ал.6 от ЗРА и се твърди, че нарушението правилно е било прието, че е в тъмната част на денонощието, извършено от брега, тъй като така повелявала последната законова разпоредба и била нарушена Заповед № РД 09-406/01.IV.2022г. на Министър на земеделието. Касационният състав на съда, като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и на основание чл. 218, ал. 2 от АПК извърши служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Харманли е било НП № 25-115 от 28.10.2025г., издадено от Началник на отдел "Рибарство и контрол – Южна България" към отдел "Рибарство и контрол" към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) със седалище в гр.Бургас. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № В 0035128 от 24.09.2025г., с което на основание чл. 66, ал. 3 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА) на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 400 лева за извършено нарушение на чл. 24, ал. 6 от ЗРА. Районен съд Харманли в мотивите на решението си е приел следната фактическа обстановка при която е извършено нарушението: На 24.09.2025г. в 21.55 ч. на язовир „И.“, в района на [населено място], общ. Маджарово, жалбоподателят е извършвал любителски риболов с 3 бр. въдици, потопени във водата в работно положение. Има билет за любителски риболов. Риболовът се извършва през тъмната част на денонощието, съгласно т.53 буква Г от ДР на Закон за рибарството и аквакултурите. Така нарушението е описано в АУАН и НП. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 24, ал.6 от Закона за рибарство и аквакултурите и е санкционирано на осн. чл. 66 ал.3 от ЗРА . Приемайки горната фактическа обстановка и обстоятелствата при които се твърди да е извършено нарушението, правейки мотивиран разбор на доказателствата по делото приема, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения които да водят до отмяната на НП. За пълнота следва да се посочи, че настоящият касационен състав на Административен съд Хасково изцяло споделя изводите на въззивната инстанция относно описанието на нарушението. Намира, че нарушението е описано в достатъчна степен ясно и пълно и са посочени всички елементи от обективна и субективна страна на нарушението посочено в АУАН и НП. Посочен е процесният язовир –язовир И., в района на [населено място], община М.. Действително към момента на нарушението такова село не съществува, но чисто исторически язовир И. отчасти е изграден върху територията на [населено място]. Това в случая обаче не е от особено значение до колкото е посочено кой е язовира и в землището коя община е извършено нарушението, а именно Община М.. Това е достатъчно за индивидуализирането на мястото на извършване на нарушението. Посочено е, че нарушението се извършва в тъмната част на денонощието съгласно т.53 буква Г от ДР на Закон за рибарството и аквакултурите с три въдици потопени във водата в работно състояние. Правилно районният съд е приел, че с оглед на редакцията на чл.24, ал.6 от ЗРА, то безспорно става въпрос за риболов от брега на язовира, това се разбира и от описанието на броя на въдиците и тяхното положение към момента на проверката. Освен това правилно съдът е приел, че с оглед приетата по делото Заповед № 09-346/27.III.2025г. на Министъра на земеделието и храните, се установява, че любителски риболов през тъмната част на денонощието само от брега през всички дни на седмицата в периода от 01 април до 01 ноември, за обл. Хасково, е разрешен единствено за яз. Орешец и яз.Т., т.е. за яз.И. не е разрешен нощния риболов. Тук следва да се посочи, че действително е можело по-прицизно и пълно да бъде описано нарушението в АУАН и НП, но както вече бе отбелязано по-горе настоящия касационен състав намира, че така описаното в АУАН и НП нарушение е в достътъчна степен ясно и дава възможност да се разбере в какво точно се състои административното обвинение и кои законови разпоредби са нарушени. Тоест не е на лице съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН и при издавеното на НП. Освен това въззивният съд е приел правилно за безспорно доказано от жалбоподателя на описаното в НП нарушение. Правилно е квалифицирано същото на осн.чл.24, ал.6 от ЗРА, като за същото правилно е наложено наказание „глоба“ в минимален размер на осн.чл.66, ал.3 от ЗРА. Посочени са мотиви макар и оскъдни по отношение на приложимостта на чл.28 от ЗАНН, които настоящият касационен състав иццяло споделя. До колкото касационният състав споделя изцяло доводи и съображения на контролирания съд за липса на процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, както и относно безспорната доказаност на нарушениеята и правилното приложение на санкционната норма и наложеното наказание, на база събраните по делото доказателства, то намира, че не следва да ги преповтаря изцяло, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН препраща към мотивите му в тази им част. По тези съображения съдът намира, че касационната жалба е неоснователна и обжалваното съдебно решение, като валидно, допустимо, правилно и постановено при спазване на процесуалните правила, следва да бъде оставено в сила. Водим от горните мотиви, Административен съд Хасково на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК