Решение № 224 от 12.1.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 8362/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК. С решение от 04.05.2022г., постановено по гр.д. № 58030/2020г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 175 състав, е уважен предявеният от В. П. Ц. срещу „Б. Т.К.“ ЕАД иск с правно основание чл. 114, ал. 1, т. 1 от ЗЗП за заплащане на сумата от 1 589, 98 лева, представляваща подлежаща на връщане цена на закупено на 14.03.2019г. мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S10+, със сериен номер 354652101117984 поради несъответствие с договора за продажба. Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника „В.Б.“ ЕАД /с предишно наименование „Б. Т.К.“ ЕАД/, в която са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че съдът не е обсъдил всички доводи и възражения на ответника, поради което е постановил неправилно решение при неизяснена фактическа обстановка. Сочи, че ответното дружество действително не е успяло да представи приемо-предавателен протокол от 14.03.2019г. и акт за удовлетворяване на рекламация от същата дата в оригинал, тъй като тези документи не са били налични в архива. Независимо от това поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е изключил същите от доказателствената съвкупност по делото. В случая в исковата молба ищецът е посочил, че е взел новото устройство, като е доплатил за него около 400 лева. Това доплащане /а не плащане на цената в пълен размер/ било установимо и в счетоводството на дружеството, т.е. сумата от 1 598, 98 лева не е била реално заплатена от ищеца. При извършената замяна доплатената сума за новия телефон е в размер на 371, 08 лева. По тези съображения счита, че дори и да бъде уважена исковата претенция, то същата би била основателна само до посочения размер от 371, 08 лева. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна В. П. Ц. е подал отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва по подробно изложени съображения. Счита първоинстанционното за обосновано, като постановено в правилно приложение на материалния закон и съобразно ангажираните в производството доказателства. Поддържа становище, че не е подписвал документи с договореност за замяна, въз основа на които да е получил процесния телефон. Не оспорва обстоятелството, че е притежавал друг телефон апарат, по отношение на който е предявил рекламация, която е била уважена, като търговецът е върнал продажната цена. След това потребителят е закупил ново телефонно устройство, като е доплатил сума в размер на около 400 лева. Релевира доводи, че след предаване на процесната стока в сервиз на БТК, ответникът не е върнал същата. Освен това в представената сервизна карта било посочено, че датата на покупка е 14.03.2019г., като в същата били посочени и всички права на потребителя в срок до 2 години от доставянето на потребителската стока. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение. Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Предявен е иск с правно основание чл. 114, ал. 1, т. 1 от ЗЗП /в приложимата редакция към датата на сключване на процесния договор – 14.03.2019г./ за възстановяване на заплатената продажна цена по развален договор за продажба на стока. Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По релевираните във въззивното производство оплаквания за неправилност на същото, приема следното: По делото не е спорно обстоятелството, че на 14.03.2019г. ищецът е придобил от ответника мобилен апарат /GSM/ марка SAMSUNG Galaxy S10+, със сериен номер 354652101117984, за сумата от 1 589, 98 лева. От представения и неоспорен фискален бон от 14.03.2019г. е видно, че цената за устройството е заплатена изцяло. От приетата сервизна карта № 4135278514/09.02.2020г. се установява, че мобилният апарат е бил приет от ответното дружество по рекламация на ищеца, състояща се в това, че навигационните бутони не винаги работят и при слушане на музика чрез Bluetooth, връзката с устройството прекъсва след 10 секунди. Отбелязано е, че няма забележки по външния вид на устройството. С покана, изпратена от ищеца до ответното дружество с вх. № 94-В-48 от 16.10.2020г. се установява, че ищецът е уведомил насрещната страна, че на основание чл. 114, ал. 1, т. 2 ЗЗП разваля договора за продажба от 14.03.2019г. за процесното устройство поради неизпълнение на задължението на продавача за отстраняване на констатираното несъответствие съгласно чл. 113 ЗЗП. Търговецът е поканен да възстанови в двуседмичен срок заплатената за устройството цена в размер на 1 589, 98 лева. В отговор на поканата ответното дружество е изпратило писмо от 27.10.2020г., в което е посочено, че валидността на гаранцията на рекламираното устройство е изтекла, поради което е получен отказ за сервизно обслужване. По делото не се спори и относно обстоятелството, че на 01.07.2017г. ищецът е закупил от ответника предходен мобилен апарат /GSM/ марка Huawei P10 Plus, със сериен номер 862940033039144 за сумата от 1 218, 90 лева, както и че същият е бил предмет на рекламационно производство пред „БТК“ ЕАД. По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля П. Ц. – син на ищеца, които следва да бъдат кредитирани като логични, отразяващи непосредствени възприятия относно релевантните за спора обстоятелства и кореспондиращи с останалите доказателства. От същите се установява, че свидетелят е виждал процесния телефон, закупен от баща му, включително му е помагал да сваля приложения за него. В тази връзка е виждал, че телефонът е имал проблем с Bluetooth връзката, като понякога изключвал, не искал да се включи докато не се рестартира телефона. Неговият баща използвал Bluetooth връзката, за да свързва телефона с колата си, за да може да говори, докато шофира. Свидетелят сочи още, че навигационният бутон на телефона – този, с който можело да се връща назад, да се слиза по-надолу, понякога изобщо не работел. Бутонът работел с плъзгане и не позволявал на потребителя да се върне назад. Винаги, когато се отворело менюто за настройките, нямало как да се върне назад с десните два бутона в основното меню. Сочи, че причината неговият баща да направи рекламацията, била проблемите с Bluetooth връзката и с навигационните бутони. Веднага след констатиране на проблемите ищецът занесъл телефонът за поправка, но същият не бил поправен. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи: В случая към процесното правоотношение приложение намират нормите на специалния закон ЗЗП, които имат за цел да осигурят по - висока степен на защита на потребителите на стоки и услуги. Правата на потребителя при недостатъци /несъответствия/ на закупени вещи са уредени в чл. 104 - 142 ЗЗП. Според чл. 106 ЗЗП /отм./, за да съответства на договора за продажба, потребителската стока трябва да: 1. притежава характеристиките, определени от страните по договора, и да е годна за обичайната употреба, за която служат потребителските стоки от същия вид; 2. отговаря на описанието, дадено от продавача под формата на мостра или образец; 3. е годна за специалната употреба, желана от потребителя, при условие че той е уведомил продавача за своето изискване при сключването на договора и то е прието от продавача; 4. притежава обичайните качества и характеристики на стоките от същия вид, които потребителят може разумно да очаква, като се имат предвид естеството на потребителската стока и публичните изявления за конкретните й характеристики, направени от продавача, производителя или негов представител, които се съдържат в рекламата или в етикета на потребителската стока. По делото е установено, че ищецът е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, съгласно който "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, а ответното дружество ма качеството на търговец според § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП - физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка.е търговец. В действащата към възникване на спорното притезание разпоредба на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП /отм./ е посочено, че когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба. Съгласно ал. 2 привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя, като след изтичането на срока по ал. 2 потребителят има право да развали договора и да му бъде възстановена заплатената сума или да иска намаляване на цената на потребителската стока съгласно чл. 114 от ЗЗП /отм./. Разпоредбата на чл. 114 от ЗЗП /отм./ сочи, че при несъответствие на потребителската стока с договора за продажба и когато потребителят не е удовлетворен от решаването на рекламацията по чл. 113 от ЗЗП, той има право на избор между една от следните възможности: 1. разваляне на договора и възстановяване на заплатената от него сума; или 2. намаляване на цената. Нормата на чл. 114, ал. 2 от ЗЗП /отм./ регламентира правилото, че потребителят не може да претендира за възстановяване на заплатената сума или за намаляване цената на стоката, когато търговецът се съгласи да бъде извършена замяна на потребителската стока с нова или да се поправи стоката в рамките на един месец от предявяване на рекламацията от потребителя. Законоустановеният срок за рекламация на потребителска стока съгласно чл. 115 от ЗЗП /отм./ е две години считано от датата на нейната доставка, като срокът спира да тече през времето, необходимо за поправката или замяната на потребителската стока или за постигане на споразумение между продавача и потребителя за решаване на спора. За да се претендира връщане на даденото при отпадане на основанието по общата норма на чл. 55, ал. 1, предложение трето ЗЗД /при разваляне на договора поради неизпълнение/ в тежест на ищеца е да установи, че е имал с ответника валидно правоотношение, по което е заплатил определена цена, а ответникът следва да установи, че е налице валидно основание да получи/задържи цената на стоката. Освен това и с оглед спецификата на процесното правоотношение, ищецът следва да установи още несъответствието на стоката с договореното; че е предявил рекламация в срок пред търговеца и е предал стоката за ремонт, както и че е отправил изявление за разваляне на договора до ответника, поради негово виновно неизпълнение, а ответникът следва да установи, че е изпълнил в срок задълженията си по договора - в случая, че е отстранил рекламираната повреда на стоката в уредения в закона срок, след предявяване на рекламацията от ищеца, и съществува основание да задържи сумата по договора за продажба. В тежест на ответника е да докаже и наведените правоизключващи възражения, че процесната рекламация е направена извън законоустановения срок. При предявяване на рекламация на стока съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗП /отм./ потребителят има четири уредени в закона възможности, а именно да претендира: 1) възстановяване на заплатената сума; 2) замяна на стоката с друга, съответстваща на договореното; 3) отбив на цената; и 4) безплатно извършване на ремонт при условията и по реда на чл. 113 и 114 ЗЗП. Нормата на чл. 114, ал.1 ЗЗП /отм./ не дава безусловно право на потребителя еднолично да избере някоя от посочените възможности. От тълкуване смисъла на закона следва, че правата на потребителя се пораждат при настъпване последователно на някоя от хипотезите, предвидени в чл. 112 - чл. 114 ЗЗП /отм./. Визираните норми уреждат правото на потребителя да предяви рекламация, като след предявяването и при отчитане от законодателя на интереса на търговеца, за потребителя възникват две групи права. Първата група дава право на потребителя да поиска от продавача да приведе стоката в съответствие с договора за продажба, като избира между извършване на ремонт на стоката или замяната й с нова /чл. 112, ал. 1, изр. 1 от ЗЗП – отм./, освен ако това е невъзможно или избраният от него начин за обезщетение е непропорционален в сравнение с другия. Според закона, срокът, в който потребителската стока следва да бъде приведена в съответствие с договора за продажба, е един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя /чл. 113, ал. 2 ЗЗП – отм./. Втората група права, които дават възможност на потребителя да развали договора и да иска връщане на заплатената от него сума или намаляване на цената, възникват само в случай, че никое от правата по първата група не е било удовлетворено от продавача в едномесечния срок. Извод, че визираните две групи права могат да бъдат упражнени от потребителя последователно, а не едновременно, произтича от нормата на чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 1 ЗЗП /отм./, даващи му право да развали договора и да му бъде възстановена заплатената цена или да иска намаляване на цената на потребителската стока, едва след изтичане на едномесечния срок по 113, ал. 2 ЗЗП /отм./ или ако не е удовлетворен от рекламацията чрез поправка или замяна на стоката. Аргумент в тази насока е и нормата на чл. 114, ал. 2 от ЗЗП /отм./, непозволяваща на потребителя да претендира възстановяване или намаляване на заплатената цена на стоката, когато търговецът се съгласи да бъде извършена замяна на потребителската стока с нова или стоката да се поправи в рамките на един месец от предявяване на рекламацията от потребителя. Между страните по делото не е спорно, че при употребата на процесната стока са констатирани недостатъци на телефонния апарат, изразяващи се в повреда на навигационните бутони и на Bluetooth връзката. В случая е установено, че ищецът е направил рекламация на 09.02.2020г, като е поискал отстраняването на недостатъците в оторизиран сервиз на дружеството, което продавачът не е сторил както в предвидения 1-месечен срок по ЗЗП, така и до настоящия момент. Ответникът е релевирал правоизключващо възражение, че ищецът е упражнил правото си на рекламация след изтичане на двугодишния гаранционен срок по чл. 115, ал. 1 от ЗЗП /отм./. Заявено е фактическо твърдение, че процесният мобилен апарат е бил предоставен на ищеца на 14.03.2019г. в удовлетворяване на предявена от него рекламация на предходния телефонен апарат Huawei P10 Plus, със сериен номер 862940033039144, като е извършена замяна по смисъла на чл. 114, ал. 2 от ЗЗП /отм./, т.е. ответното дружество твърди, че на 14.03.2019г. не е била извършена нова доставка на потребителска стока, поради което за процесния мобилен апарат не тече нов двугодишен срок за предявяване на рекламации, а срокът е продължил да тече считано от датата на придобиване на първоначалния апарат – 01.07.2017г., с оглед на което е бил изтекъл преди датата на предявяване на процесната рекламация. Счита, че това се установявало и от признанието на ищеца, че за процесния апарат е доплатил сума в размер на 371, 08 лева като разлика между цената на новото устройство и цената на телефонен апарат Huawei P10 Plus. В случая ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса /чл. 154, ал. 1 от ГПК/, не е ангажирал доказателства за установяване на релевираното възражение. Приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства – приемо-предавателен протокол от 14.03.2019г. за замяна на мобилен апарат Huawei P10 Plus, със сериен номер 862940033039144 с мобилен апарат SAMSUNG Galaxy S10+, със сериен номер 354652101117984 и акт за удовлетворяване на рекламация от 14.03.2019г., са били изключени от първоинстанционния съд от доказателствената съвкупност на основание чл. 183, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения от районния съд. В случая насрещната страна е направила искане за задължаване на ответното дружество да представи цитираните документи в оригинал, което искане е било уважено и съдът е указал на „БТК“ ЕАД процесуалното задължение по чл. 183, ал. 1 от ГПК, включително са били надлежно съобщени и неблагоприятните последици от неизпълнение на задължението. Бездействието на страната да изпълни указанията за представяне на оригинали на документите е била санкционирано от първоинстанционния съд в правилно приложение на чл. 183, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК чрез изключване на представените преписи от доказателствата по делото. Други доказателства за установяване на правоизключващото възражение на ответното дружество не са ангажирани. По тези съображения се налага извод, че същото е недоказано и съдът следва да приеме, че процесният мобилен апарат е придобит от ищеца въз основа на сключен на 14.03.2019г. договор за продажба на потребителска стока. Недостатъкът на същата стока е бил констатиран и съответно заявен в рекламационно производство в преклузивния двугодишен срок по чл. 115, ал. 1 от ЗЗП /отм./, считано от датата на продажба. Недостатъците не са били отстранени от търговеца в едномесечния срок по чл. 113, ал. 2 ЗЗП /отм./, поради което за ищеца е възникнало потестативното право по чл. 114, ал. 1, т. 1 ЗЗП /отм./ да развали договора и да иска връщане на платената цена. Едностранното волеизявление за разваляне е достигнало до ответника на 16.10.2020г. По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл. 114, ал. 1, т. 1 ЗЗП /отм./ е основателен и следва да бъде уважен, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Договорът е развален и се дължи възстановяване на платената по него сума. От представения и неоспорен фискален бон от 14.03.2019г. се установява, че ищецът е заплатил продажна цена за процесното устройство в размер на 1 589, 98 лева, която сума подлежи на връщане. Неоснователни са възраженията на въззивника, че претенцията следва да бъде уважена до размер на 371, 08 лева – доплатената сума за телефонния апарат. Както бе посочено продажната цена на устройството е в размер на 1 589, 98 лева и плащането на същата, без значение дали е било извършено чрез сторниране /приспадане/ на част от сумата, е установено по делото. С оглед изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено. По отношение на разноските: С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на въззиваемия следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 от ГПК. На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и с оглед цената на иска настоящото решение не подлежи на касационно обжалване. Така мотивиран Софийският градски съд,