Решение № 4701 от 22.5.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 501/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 14 ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Образувано е по касационна жалба на К. П. С., с [ЕГН] и П. Г. П., с [ЕГН], двамата със съдебен адрес - [населено място], [улица], етаж 2, офис 3, чрез адвокат А. Ж. от Адвокатска колегия – София, против решение № 2734/17.12.2024 година по гр.д. № 7903/2023 година на Районен съд – Бургас (РС). С решението на РС е отхвърлена жалбата на касаторите против решение № 2600-О/10.01.2023 година на Общинска служба „Земеделие“ – [населено място], постановено по преписка № 3056 от 06.01.2000 година на наследници на П. Г. М.. В касационната жалба се оспорва законосъобразността на съдебния акт. Според процесуалния представител на касаторите, РС не е обсъдил представеното решение № 1124/06.06.2024 година, постановено по гр. д. № 898/2024 година на Районен съд – Бургас, чиито правни последици обуславят нищожност на обжалвания административен акт, а оттам – незаконосъобразност на решението. Иска се отмяна на решението на РС и връщане на преписката на административния орган с указание за ново произнасяне. Иска се присъждането на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация – Общинска служба по „Земеделие“ – [населено място], редовно уведомена, не изпраща процесуален представител. Прокурорът пледира неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното. Жалбата е подадена от лица, които имат правен интерес - в законоустановения срок по чл. 211 ал. 1 от АПК, поради което е допустима. По преписка за обезщетяване с вх. № 3056 от 06.01.2000 година на наследниците на П. Г. М., с решение № 3056 от 14.03.2000 година на Поземлена комисия – [населено място] на същите е определено правото на обезщетение (по реда на чл. 10б, чл. 10в и чл. 35 от ЗСПЗЗ) за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделска земя в размер на 0, 700 дка, ІІІ категория с решение № 3056 от 09.04.1995 година, от които за обезщетяване със земя и/или поименни компенсационни бонове: 0, 700 дка, ІІІ категория х 780 лева/дка - на стойност 546 лева (лист 186 от гр. д. № 7903/2023 година на РС – Бургас). С решение № 5Ч от 17.01.2005 година, Общинска служба по земеделие и гори – [населено място] определя на наследниците на П. Г. М. обезщетение със земя на стойност 360 лева, а за разликата до пълния размер с поименни компенсационни бонове по реда на чл. 19 ал. 17 т. 1 от ППЗСПЗЗ (лист 184 от гр.д. № 7903/2023 година на РС – Бургас). С решение № 2600-О от 10.01.2023 година, Общинска служба по земеделие – [населено място], на основание чл. 27а от ППЗСПЗЗ и въз основа на решение № 3056 от 14.03.2000 година по чл. 19 ал. 8 от ППЗСПЗЗ за определяне правото на обезщетение и решение № 5Ч/17.01.2005 година по чл. 19 ал. 17 т. 1 от ППЗСПЗЗ за определяне начина на обезщетяване и плана за обезщетяване по чл. 19 ал. 18 от ППЗСПЗЗ, по преписка № 3056 от 06.01.2000 година, обезщетява наследниците на П. Г. М., чрез предоставяне в собственост на 2, 748 дка земеделски земи на обща стойност 360 лева съгласно плана за обезщетяване в землището на [населено място], община Созопол, както следва: с 2, 748 дка, представляващи 2748/4498 идеални части на стойност 360 лева от поземлен имот от ОПФ № 81178.40.402 по плана за обезщетяване, представляващ „Посевна площ“, целият от 4, 498 дка, девета категория, местност „Ачмите“, на стойност 586 лева (лист 178 от гр. д. № 7903/2023 година на РС – Бургас). Решение № 3056/14.03.2000 година на Общинска служба „Земеделие“ – [населено място] е било оспорено от К. П. С. пред Районен съд – Бургас, в резултат на което е било образувано гр.д. № 898/2024 година, по което е постановено решение № 1124/06.06.2024 година, с което оспореното решение е обявено за нищожно (лист 281 от гр. д. № 7903/2023 година на РС – Бургас). Решение № 2600-О от 10.01.2023 година на Общинска служба по земеделие – [населено място] е оспорено по съдебен ред пред РС от К. П. С. и П. Г. П.. РС е допуснал и приел съдебно-техническа експертиза (лист 340 – 344 от гр. д. № 7903/2023 година на РС - Бургас), с която е определена пазарната стойност към настоящият момент на имота, който не е възстановен и на предоставения с обжалваното решение имот. Вещото лице е посочило, че стойността на предоставения в обезщетение имот с [идентификатор] в землището на [населено място], изчислена по реда на Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи, приета с ПМС №118/1998 година, възлиза на 373.73 лева (без ДДС). Пазарната стойност на имот с [идентификатор] в землището на [населено място], местност „Ачмите“, изчислена по метода на посредственото сравнение, влиза на 96 730.00 лева. Вещото лице е посочило, че от преписката в ОСЗ Созопол не става ясно къде се е намирал признатия за възстановяване имот. На вещото лице не са били предоставени данни за наличието на свободни терени в землището на [населено място], въпреки, че такива свободни терени има, тъй като земите на М. в местностите „Арка“ и „Червенка“, които в Общия устройствен план на [населено място], одобрен със заповед № РД-02-14-539/13.07.2016 година са посочени като „специални терени“, вече са с отпаднала необходимост и биха могли да послужат за обезщетение на бившите собственици имали земи в тези местности. При постановяване на решението си, РС е приел, че обхвата на извършваната от съда проверка на обжалваното решение за обезщетение със земя по обвения план по чл. 19 ал. 18 е ограничен от нормата на чл. 27 ал. 1 от ППЗСПЗЗ до това налице ли е съответствие по стойност между признато и получено обезщетение. С оглед на това и предвид приетата съдебно-техническа експертиза РС е приел, че е налице съответствие по стойност между признато и полученото обезщетение. Решението на РС е неправилно. Обезщетителното производство по ЗСПЗЗ, включва решение по реда на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, решение по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ, план за обезщетяване на основание чл. 19, ал. 18 от ППЗСПЗЗ и решение по чл. 27а от ППЗСПЗЗ. Първото решение по реда на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ е с предмет признаване на правото на обезщетяване и неговата стойност. След постановяването му заинтересованите лица следва да заявят желанието си и начина на обезщетяване със земя или с поименни компенсационни бонове. Решението по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ е с предмет начина на обезщетяване. А с решението по чл. 27а от ППЗСПЗЗ се определя вида на обезщетението - със земя или с поименни компенсаторни бонове. В настоящият случай решението по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ - решение № 3056 от 14.03.2000 г. на Поземлена комисия – Созопол, с което на наследниците на П. Г. М. се определя обезщетение с поименни компенсаторни бонове на стойност 546 лева за признато, но невъзстановено право на собственост върху 0.700 дка земеделски земи, е обявено за нищожно с решение № 1124/06.06.2024 година на РС -Бургас. С прогласяването на нищожност на същото липса позитивен административен акт, въз основа на който да се обезщетят жалбоподателите. Административният акт, оспорен в настоящия процес, е издаден въз основа на решение № 3056/14.03.2000 година, и след прогласяване на нищожността на акта от 2000 година, той се явява издаден при пълна липса на основание. Както бе посочено по-горе, признатото обезщетение се определя с последователните решения по чл. 19 ал. 8 и чл. 19 ал. 17 от ППЗСПЗЗ, докато полученото се определя с решението, издадено на основание чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ - в случая процесното решение № 2600-О от 10.01.2023 година. Т.е., законоустановените фази за обезщетяването са: решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ; решение по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ; приет план за обезщетяване по чл. 19, ал. 18 от ППЗСПЗЗ и решение по чл. 27а от ППЗСПЗЗ, каквото е спорното. То, обаче, е издадено при липсващо основание (решението по чл. 19 ал. 8 от ППЗСПЗЗ), а този особено тежък порок обуславя извод за нищожност. Затова, решение № 2600-О от 10.01.2023 година следва да бъде обявено за нищожно, а преписката - върната на административния орган, за произнасяне с валидно решение по чл. 27а от ППЗСПЗЗ, след спазване на процедурата по чл. 19 ал. 8 от ППЗСПЗЗЗ, чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ и при наличие на план за обезщетяване на основание чл. 19, ал. 18 от ППЗСПЗЗ. При този изход на спора искането за присъждане на разноски по делото от страна на касаторите за присъждане на разноски за двете инстанции се явява основателно. Ответникът Общинска служба по земеделие – Созопол е териториално звено на юридическото лице Областна дирекция „Земеделие“ – Бургас, на основание чл. 33 ал. 1 от ЗСПЗЗ, поради което разноските в процеса следва да бъдат възложени на Областна дирекция „Земеделие“ – Бургас. Областната дирекция следва да бъде осъдена да заплати на К. П. С. разноски в общ размер на 2700 лева, от които 1200 лева заплатено адвокатско възнаграждение пред БРС и 1500 лева заплатено адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция (лист 337 от гр. д. № 7903/2023 година и лист 25 от адм. д. № 501/2025 година). Съответно, на другия касатор - П. Г. П. се дължат разноски в общ размер 1900 лева, от които 1200 лева заплатено адвокатско възнаграждение пред БРС и 900 лева заплатено адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция (лист 338 от гр. д. № 7903/2023 година и лист 26 от адм. д. № 501/2025 година). По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, съдът