Решение № 1527 от 29.6.2026 г. на Административен съд - Перник по дело № 329/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 68 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по жалба на Р. В. Е., с [ЕГН], от [населено място], [улица], бл. •••, вх. „•••“, ап. •••, чрез адвокат Г. Б. от АК Перник против Заповед № 3286з-1455 от 17.04.2026 година на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ за отказ за снемане на полицейска регистрация извършена на основание чл. 68, ал. 1 от ЗМВР. Жалбоподателят счита, че атакуваният административен акт е незаконосъобразен и необоснован, издаден в нарушение на материалните разпоредби и процесуалните правила. Моли съда да отметни оспорената заповед. В проведеното съдебно заседание на 15.06.2026 година, жалбоподателят Р. В. Е., редовно призован не се явява, представлява се от адвокат Г. Б. от АК Перник, който поддържа изложените в жалбата съображения и моли съда да отмени оспорената заповед, като незаконосъобразна по подробно изложени доводи. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък. В проведеното съдебно заседание на 15.06.2026 година ответникът по жалбата – директора на Главна дирекция „Национална полиция“, редовно призован не се явява и не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки от юрисконсулт Х. М., която оспорва жалбата като неоснователна по подробни изложени съображения и моли съда да я отхвърли. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Административен съд – Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата е процесуално допустима, като същата е подадена от активно легитимирано лице с установен правен интерес от нейното оспорване и при спазване на сроковете, които са визирани в разпоредбата на чл. 149,ал. 1 от АПК. Обжалването е насочено срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество жалбата е основателна. Със заявление вх. № 328605-223 от 09.10.2025 година по описа на ГДНП, Р. В. Е. – настоящ жалбоподател е поискал заличаване на личните му данни, обработвани от МВР и снемане на полицейската му регистрация. По така направеното искане е образувана преписка, по която в хода на проверката е установено, че е налице единствена полицейска регистрация. Установено е, че лицето е осъждано с влязла в сила осъдителни присъда № 589/16.09.2010 година, постановено по н.о.х.д. № 113/2010 година по описа на Районен съд Перник за извършено престъпление по чл. 131, ал. 2, предл. четвърто, във връзка с чл. 130, ал. 2 от НК. С Решение № 2/05.01.20212 година, постановено по в.н.о.х.дело № 409/2011 година по описа на Окръжен съд Перник е потвърдена присъдата на районния съд. За така извършеното престъпление лицето е реабилитирано по право на основание чл. 86 от НК през 2015 година. Така изложеното се установява от представените по административната преписка писмени доказателства. Въз основа на тези данни и извършения анализ на фактите директора на ОДМВР Перник е изготвил мотивирано предложение рег. № 313р-22865 от 11.12.2025 година, с което предлага на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ да постанови отказ за снемане на полицейска регистрация извършена, поради липса на основанията по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР. В хода на съдебното производство настоящия жалбоподател представи характеристика от работодателя „Минстрой Пропъртис“ ЕООД и от домсъвета на бл. 2, вх. „Д“, на [улица], [населено място], от които се установява, че е отговорен и изпълнителен служител, респективно възпитан и уважителен съсед. От Свидетелство за съдимост рег. № 260526172011000142434 от 26.05.2026 година се установява, че Р. В. Е. не е осъждано. От Удостоверение изх. № 893/26.05.2026 година, издадено от Окръжна прокуратура Перник се установява, че към 25.05.2026 година срещу Р. В. Е. няма повдигнати обвинения по неприключили наказателни производства. Със Заповед № 8121з-267/10.03.2015 година на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 68, ал. 6, във връзка с чл. 29, ал. 1 и чл. 33, т. 9 ЗМВР са оправомощени директорът и заместник директорите на Главна дирекция „Национална полиция“ да издават заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация. С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 3286з-1455 от 17.04.2026 година за отказ за снемане на полицейска регистрация извършена на основание чл. 68, ал. 1 от ЗМВР директора на Главна дирекция „Национална полиция“ е постановил отказ от снемане на полицейска регистрация № 0480 от 16.12.2009 година по описа на 02 РУ Перник към ОДМВР Перник, извършена на Р. В. Е. – настоящ жалбоподател. При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт към момента на неговото издаване, като провери дал е бил издаден от компетентен орган, дали са били спазени изискванията, установени от закона във връзка с неговата форма, дали са били спазени процесуалните правила и материалноправните разпоредби и дали индивидуалният административен акт е бил издаден в съответствие с целта на закона. Преценявайки фактическите обстоятелства, които са релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите установени в чл. 146 от АПК, съдът приема жалбата за основателна по следните съображения. Оспореният акт е издаден от компетентен административен орган – директорът на Главна дирекция „Национална полиция“. Съгласно чл. 68, ал. 6, във връзка с чл. 29, ал. 1 от ЗМВР полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на министъра на вътрешните работи като администратор на лични данни по ЗЗЛД или оправомощени от него длъжностни лица. Така предвидената възможност за делегиране на правомощия е осъществена чрез приложената по делото Заповед № 8121з-267/10.03.2015 година на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 68, ал. 6, във връзка с чл. 29, ал. 1 и чл. 33, т. 9 от ЗМВР са оправомощени директорът и заместник директорите на Главна дирекция „Национална полиция“ да издават заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация. Оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма и съдържание, съгласно чл. 21, ал. 1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Спазени са изискванията на чл. 19, ал. 4, т. 2 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация – изготвено е мотивирано предложение от директора на полицейската структура, извършила полицейската регистрация – ОДМВР Перник, в което са отразени мотивите за отказа да бъде снета регистрацията. Не е налице порок във формата на акта, представляващ самостоятелно основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. При постановяване на отказа липсват допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК и да обуславят отмяната му. Настоящият съдебен състав счита, че нарушението на административнопроизводствените правила е съществено само тогава, когато е повлияло или е могло да повлияе върху крайното решение по същество на административния орган. В случая такива нарушения не са налице. Оспореният акт е постановен и при неправилно приложение на материалния закон. Страните не спорят и доказателствата установяват, че полицейската регистрация на жалбоподателя е извършена на основание чл. 68, ал. 1 от ЗМВР, като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер по досъдебно производство, приключило с присъда на районния съд, потвърдена с решение на въззивната инстанция и налагане на наказание лишаване от свобода, за което осъждане деецът е реабилитиран по чл. 86 от НК. Спорът касае основанията по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР за снемане на полицейската регистрация и приложението на правото на ЕС относно Директива (ЕС) 2016/680 на ЕП и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета. Приложимо за случая е и решение на СЕС /голям състав/ от 30 януари 2024 година по дело С-118/22. В националното право, обективирано в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР основанията за снемане на полицейската регистрация са изчерпателно уредени в пет точки, които отсъстват по делото. Не се установява нарушение на закона при извършване на регистрацията по смисъла на чл. 68, ал. 6, т. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, регистрацията се извършва в структурите и звената на МВР, между които са ОДМВР и РУ към тях. В случая по делото, регистрацията е извършена от 02 РУ към ОДМВР Перник, т. е. от компетентен орган. Регистрацията е била дължима поради качеството на жалбоподателя като обвиняемо лице за извършено умишлено престъпление от общ характер. Не е налице основанието по чл. 68, ал. 6, т. 2 от ЗМВР поради изключващото обстоятелство за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 3 от НПК. Липсва оправдателна присъда за престъплението, освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание и смърт на лицето. Следователно, в националното право реабилитацията по право не е основание за снемане на полицейската регистрация. По съществото си обаче полицейската регистрация представлява обработване на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване поради което попада в приложното поле на Директива (ЕС) 2016/680. Съображение 26 от Директивата изисква гаранции, че събраните данни не надхвърлят необходимото и не се съхраняват за период, по – дълъг от необходимото за целите, за които се обработват, и определя, че администраторът следва да установи срокове за тяхното изтриване или периодичен преглед. Съображение 34 установява, че обработването за целите, посочени в чл. 1, § 1 от Директивата, следва да включва операции по ограничаване на обработването, заличаване или унищожаване на данните. Тези принципни положения са намерили израз в чл. 5 и чл. 13, § 2 и § 3 от Директивата, съгласно които се предвиждат срокове за съхранение и периодична проверка на необходимостта от съхранение на личните данни. Принципите, свързани с обработването на личните данни по чл. 4, § 1, букви в) и д) от Директивата са свързани със задължението на държавите членки да гарантират, че личните данни са подходящи, относими и не надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват и че данните са съхранявани във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данните за период не по – дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват. Сравнителният анализ на националното и съюзно право води до извод, че националната уредба дава неограничено право на обработване на данните от полицейската регистрация, което право противоречи на правото на ЕС. Това противоречие е констатирано в решение на СЕС по дело С-118/22, съгласно което чл. 4, § 1, букви в) и д) от Директивата, разгледан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, § 2, буква б) и чл. 16, § 2 и 3 от тази Директива и в светлината на чл. 7 и 8 от Хартата на основните права на ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данните, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Съгласно т. 45, т. 70 и т. 71 от решението на СЕС, чл. 5 от Директивата оставя на държавите членки да решат дали да определят срокове за изтриване на личните данни или да се извършва периодична проверка на необходимостта от тяхното съхранение, но сроковете следва да са подходящи и да позволяват изтриване на данни, чието съхранение вече не е необходимо. Чл. 5 от Директивата не е транспониран, тъй като в националното законодателство липсва регламентация за сроковете за съхранение от полицейските органи на личните данни за лицата, осъдени за умишлено престъпление от общ характер, включително когато те са реабилитирани. Изключение прави единствено смъртта на лицето, което е неприложимо за случая. Съдът не споделя доводите на ответника в писмената защита за приложение на чл. 46, ал. 1 от ЗЗЛД и чл. 7, ал. 1 от Инструкция № 8121з-1280/07.10.2021 г. за реда за обработване на лични данни в МВР, тъй като редът за извършване и снемане на полицейската регистрация като вид обработване на лични данни се осъществява при условията на специалния ЗМВР, в който липсва правна уредба за случая и няма издадени актове на администратора на лични данни, от които да е видно извършването на периодичен преглед на съхраняваните данни за жалбоподателя, нито има акт, в който да са определени срокове за изтриване на лични данни и периодичните проверки на личните данни. Следователно, издавайки оспорената заповед ответникът не се е съобразил със съюзното право, тъй като не е извършил преценка на необходимостта от съхранение на данните за целите, за които са събрани, за пропорционалност на срока за съхранение, както и необходимостта от периодични проверки за наличието на необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел. Проверката по заявлението не може да се ограничава до действията по чл. 19 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, а трябва да включва събиране и анализ на информация относно личността на заявителя. Това задължава органът да събере по – широк кръг от данни, свързани с личността на субекта относно връзката на присъдата с други течащи производства, миналото и профила на осъденото лице. Целта на проверката е съпоставка на важността на преследваната с полицейската регистрация цел във всеки конкретен случай спрямо конкретно лице /субект на данни/ и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, включително правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация. Органът не е изследвал въпроса за необходимостта от продължаване на съхранението на тези данни, въпреки настъпилата реабилитация и продължителността на съхранението, за целите за които същите са били обработени. Органът не е извършил конкретна преценка за рисковия профил на жалбоподателя във връзка с необходимостта от съхранение на данните за целите за които са събрани, за пропорционалност на срока за съхранение, както и дали все още съществува необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел. Мотивите на органа са бланкетни и неподкрепени с факти и обстоятелства. На основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник следва да отмени оспорената заповед. По реда на чл. 173, ал. 2 от АПК административната преписка следва да се изпрати на органа за ново произнасяне при спазване на указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона. При новото произнасяне органът следва да извърши задълбочена проверка на оперативната обстановка и профила на лицето /чрез справки, сведения или обяснения от други лица/, в резултат на което да формира своето становище за личността на заявителя и за риска, който представлява. След установяване на посочените обстоятелства органът следва да извърши преценка дали при положение, че лицето е реабилитирано и с оглед на изминалото време, все още е необходимо съхраняване на данните за регистрация за целите, за които данните са събрани, дали продължителното съхранение на данните от 2010 година до настоящия момент се явява пропорционално на преследваната с регистрацията цел и дали не се засягат повече от необходимото правата на заявителя. В посочения смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд, V отделение, обективирана в Решение № 6 031/03.06.2026 година, постановено по адм. дело № 1 121/2026 година, Решение № 6 176/05.06.2026 година, постановено по адм. дело № 164/2026 година и Решение № 6 265/09.06.2026 година, постановено по адм. дело № 1 251/2026 година. Относно разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответника по жалбата ГДНП при МВР дължи на жалбоподателя съдебни разноски в общ размер 388.58 евро, от които 5.11 евро платена държавна такса и 383.47 евро адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 46536 от 29.04.2026 година редуцирано във връзка с минималния размер по чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, тьй като по делото е проведено едно съдебно заседание и същото не се отличава с фактическа и правна сложност. С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на процесуалния представител на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.