Решение № 137 от 3.4.2025 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 913/2024 г.

Производство по чл.258 ГПК. С решение на Районен съд Червен бряг №2 8 1 от 15.09.2024г., постановено по гр.д.№522/2023г.по описа на същия съд са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявенит е от "СТАВЕН" АД, ЕИК •••, седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул.„•••“№ •••, представлявано от изпълнителния директор С. И. С., чрез адвокат Р. С. Т. - САК, със служебен адрес гр. Горна Оряховица, ул. "••• искове против П. Л. П., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. София, ж. к. •••, както следва: 1./На основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.2 от ЗС, относно претенцията да бъде прието за установено по отношение на П. Л. П., ЕГН ••••••••••, че "СТАВЕН" АД, ЕИК ••• е собственик поради изтекла в негова полза на 01.10.2016 г. 5 - годишна (пет годишна) придобивна давност на Поземлен имот с идентификатор №80501.12.13 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18 48/15.09.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Червен бряг, местност „•••", площ 3500 кв.м., трета категория, начин на трайно ползване - нива, номер по предходен план 012013, съседи: 80501.12.8, 80501.12.7, 80501.12.14, 80501.12.5, 80501.6.660. 2./ На основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗС, относно претенцията да бъде прието за установено по отношение на П. Л. П., ЕГН ••••••••••, че "СТАВЕН" АД, ЕИК ••• е собственик поради изтекла в негова полза на 01.10.2021 г. 10 - годишна (десет годишна) придобивна давност на Поземлен имот с идентификатор №80501.12.13 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18 48/15.09.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Червен бряг, местност „•••", площ 3500 кв.м., трета категория, начин на трайно ползване - нива, номер по предходен план 012013, съседи: 80501.12.8, 80501.12.7, 80501.12.14, 80501.12.5, 80501.6.660. Със същото решение на ЧРС "СТАВЕН" АД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.“ ••• „•••, представлявано от изп. директор С. И. С. е осъдено да заплати на П. Л. П., ЕГН •••••••••• сторените от него съдебно деловодни разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 800 лева. Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба от ищеца пред ПРС „СТАВЕН“АД гр.Сливен, който чрез своя пълномощник адвокат Р. Т. от САК го обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати нарушения на процесуалните правила и необоснованост.Твърди се, че съдът в решението си не е обсъдил твърденията на ищеца, че е придобил имота по давонст.От възраженията на страните са обсъдени единствено тези на ответника, обсъдени са само гласните доказателства, но не и писмените такива.Без правно занчение за спора са показанията на свидетелите, че от страна на ответника са правени опити да се постигне споразумение между страните, като съдът погрешно е оценил тези доказателства в посока на отхвърляне на иска.Според въззивника след като споразумението по искане на ищеца не е постигнато, това води до недвусмислен извод, че дружеството счита имота си за свой, владее го и оспорва собствеността на ответника върху имота.От събраните по делото доказателства е установено по безспорен начин, че от момента на придобиване на имота до края на стопанската 2017/2018г./01.10.2018г./“СТАВЕН“АД е влядяло имота чрез трети лица- ЕТ“•••“ и ЕТ“•••“.Изложени са подробни съображения в тази насока.Въззивникът счита, че след като ответникът не е оспорил сключените от „СТАВЕН“АД договори за наем за 2011/2012; 2012/2013 и за целия период от 2013г.до 2018г., същият с конклуденти действия е признал тяхното действие и по никакъв начин не е отблъснал владението на „СТАВЕН“АД върху имота, посредством третите лица-наематели.Посочено е, че давоността, съгласно чл.116, б.“б“ЗЗД се прекъсва, не с предприемане на опити за споразумение, а с предявяване на иск и възражение пред съд, което в случая не е направено.В резутат на бездействието на ответника и добросъвестно владение от страна на „СТАВЕН“АД, в полза на дружеството е изтекла 5- годишна придобивна давност.Изложени са доводи, че дружеството има качеството на добросъвестен владелец по смисъла на чл.70 ЗС, че след придобиването на имота владението на „СТАВЕН“АД е явно и недвусмислено, чрез държателите наематели и въззивникът е придобил имота на 01.10.2016г.с изтичане на на пет години непрекъснато добросъвестно владение.В заключение въззивникът моли съда да отмени решението на ЧРС и вместо него да постанови друго, с което да бъде уважен предявения иск по чл.124 ал.1 ГПК във вр.чл.79 ЗС, като се признае за установено спрямо П. Л. П., че „СТАВЕН“АД е собственик на процесния земеделски имот, поради изтекла на 01.10.2016г.в негова полза 5-годишна придобивна давонст.При условията на евентуалност моли съда да приеме за установено спрямо П. Л. П., че ищецът е собственик на процесния земеделси имот, поради изтекла на 01.10.2021г. в негова полза 10-годишна придобивна давност.Претендират се и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. За съдебното заседание на 05.03.2025г., на което бе даден ход по същество от въззивника „СТАВЕН“АД, чрез неговия пълномощник адвокат Р. Т. от САК е депозирана молба за разглеждане на делото в отсъствие на представител на дружеството.Със същата се поддържа подадената въззивна жалба и уточнението към нея.Оспорва се депозирания отговор на въззивната жалба.Към молбата е представен списък на разноските по чл.80 ГПК. Въззиваемият П. Л. П. чрез своя пълномощник адвокат Д. Т. от ПАК е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК, в който взема становище, че жалбата е допустима, но неоснователна, а решението на РС Червен бряг е правилно, законосъобразно и съобразено с материалния закон. Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени в писмения отговор.В заключение въззиваемият моли Окръжния съд да отхвърли въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение.Претендират се направените разноски за двете съдебни инстанции. За съдебното заседание на 05.03.2025г.от адвокат Д. Т. от ПАК, пълномощник на въззиваемия П. П. е депозирана молба за разглеждане на делото в нейно и на доверителя й отсъствие, че няма доказателствени искания. Окръжният съд като прецени изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени от ищеца „СТАВЕН“АД срещу П. Л. П. искове, с които ищецът претендира, че е собственик на основание давностно владение на недвижим имот-нива от 3500 кв.м. в м.“•••“, поземлен имот с идентификатор 80501.12.13.в землището на гр.Червен бряг.С първия иск се претендира, че ищецът е собственик на имота като добросъвестен владелец на основание изтекла в негова полза 5-годишна придобивна давност към 01.10.2016г.С втория иск се претендира, че ищецът е собственик на имота като недобросъвестен владелец на основание изтекла в негова полза 10-годишна придобивна давност към 01.10.2021г. Окръжният съд констатира, че в производството пред ЧРС исковата мобла не е вписана, поради което с разпореждане №886/18.12.2024г.на ПОС, исковата молба на ищеца „СТАВЕН“АД бе оставена без движение, с указание същата да се впише в Служба по вписванията гр.Червен бряаг на осн.чл.112, б.“а“ЗС.На ищеца бе указано да уточни в какво съотношение са предявени двата иска, доколкото така както са заявени съдържат взаимно изключващи се твърдения, тъй като владението е или добросъвестно или недобросъвестно, но не може да се претендират права на соственост и на двете основания едновременно и като дорбросъвестен, и като недоборосъвестен владелец. Отстранени са нередовностите на ИМ, като пред въззивната инстанция исковата молба бе вписана в СВ гр.Червен бряг на 29.01.2025г.Ищецът и въззивник „СТАВЕН“АД уточни претенцията си, че двата иска за собственост са предявени в съотношение главен и евентуален. С определение на ПОС №169/04.02.2025г. бе допуснато уточнение на исковата молба, както следва: С главния иск по чл.124 ал.1 ГПК във вр.с чл.79 ал.2 ЗС се претендира да бъде признато за установено, спрямо ответника П. Л. П., че ищецът е собственик на процесния имот на основание давностно владение като добросъвестен владелец и изтекла в негова полза 5-годишна придобивна давност към дата 01.10.2016г. В случай, че този иск бъде отхвърлен, е предявен евентуален иск на основание чл.124 ал.1 ГПК във вр.с чл.79, ал.1 ЗС, с който се претендира да бъде признато за установено, спрямо ответника П. Л. П., че ищецът е собственик на процесния имот на основание давностно владение като недобросъвестен владелец и изтекла в негова полза 10 годишна придобивна давност към дата 01.10.2021г. Безспорно от представените пред ЧРС писмени доказателства се установява, че процесният имот-нива от 3, 500 дка в м.“•••“, съставляващ имот №012013 в землището на гр.Червен бряг е продаден два пъти от бившите собственици.С първия договор за покупко-продажба от 09.07.2010г., обективиран в нот.акт №170, том 2, рег.№1952, дело№208/2010г.на нотариус И. И., рег.•••на НК и район на действие РС Червен бряг /л.47 от делото на ЧРС/ продавачите С. В. М. и С. С. М. са продали на купувача „НЮ ВИЖЪН МЕНИДЖМЪНТ“АД горепосочената нива.Този нот.акт е вписан в СВ гр.Червен бряг на датата на сключване на сделката-09.07.2010г. С втори договор за покупко-продажба от 31.08.2010г., обективиран в нотариален акт №40, том 3, рег.№2298, дело №262/2010г.на същия нотариус И. И., рег.••• на НК/л.46 от делото на ЧРС/ продавачите С. В. М. и С. С. М., чрез пълномощника си К. И. Г. са продали на ищеца „СТАВЕН“АД същата нива от 3, 500 дка в м.“•••“, в землището на гр.Червен бряг, имот №012013.Този договор също е вписан в СВ гр.Червен бряг, като съдът приема, че вписването е извършено на датата на сключване на сделката 31.08.2010г., а не както е отразено дата на вписване -31.05.2010г.Вероятно се касае за техническа грешка, тъй като няма как вписването на нот.акт, да предхожда с няколко месеца сключването на самата сделка. С оглед разпоредбата на чл. 113 ЗС, втората сделка, с която ищецът е придобил правото на собственост върху процесната нива, поради факта, че неговият нотариален акт съставлява второ по ред и време вписване, няма вещно прехвърлителен ефект.Тази сделка не може да се противопостави на приобретателя „НЮ ВИЖЪН МЕНИДЖМЪНТ“АД, който по-рано е придобил процесната нива от същите собстевници и е вписал вещни права върху имота. Продажбата на чужда вещ не е нищожна, но не поржда правни последици и въз основа на гореописания нот.акт №40/2010г. “СТАВЕН“АД не се легитимира като собственик на имота, тъй като същият вече е бил продаден с предходна сделка на друго лице-посоченото дружество. Няма спор, че с договор за покупко-продажба от 21.07.2015г., обективиран в нотариален акт №77, том 4, рег.№2276, дело №490/2015г.на нотариус И. И., рег.••• на НК/л.48-51 от делото на ЧРС/ приобретателят по първата сделка „НЮ ВИЖЪН МЕНИДЖМЪНТ“АД като продавач е продал на ответника П. Л. П. като купувач няколко земеделски имота, в това число и процесната нива от 3, 500 дка в м.“•••“в землището на гр.Червен бряг, имот №012013.Този нот.акт е вписан в СВ гр.Червен бряг на датата на сделката -21.07.2015г. От представената скица на имота/л.53/ е видно, че към настоящия момент нивата в м.“•••“ с площ от 3500 кв.м., в землището на гр.Червен бряг представлява поземлен имот с идентификатор 80501.12.13. Безспорно е, че един месец след като е закупил процесната нива, ответникът П. Л. П., чрез пълномощник на 24.08.2015г.като арендодател е сключил аренден договор с ЕТ“•••“, с нотариална заверка на подписите и вписан в СВ гр.Червен бряг/л.54-55/, по силата на който е предоставил на арендатора за времено ползване 15 земелски имота, като под №2 е и процесната нива от 3, 500 дка в м.“•••“.Съгласно чл.2.1 арендният договор е сключен за срок от 20 стопански години, а според чл.2.3 първата стопанска година по договора започва на 30.09.2015г. От представените с ИМ писмени доказателства безспорно се установява, че ищецът „СТАВЕН“АД за период от 10 години от 01.10.2011г.до 30.09.2021г. също е отдавал под наем процесната нива, за което са сключени няколко договора за наем, както следва: -През 2011г.с писмен договор за наем /л.8-9/въззивникът „СТАВЕН“АД като наемодател е отдал под наем на „ЕТ“••• „като наемател няколко зем.имота, вкл.и процесната нива, като договорът е сключен за една стопанска година, за периода 01.10.2011г.до 01.10.2012г. -На 26.07.2012г.е сключен втори договор за наем, с нотариална заверка на подписите /л.10-11/, по силата на койтовъззивникът като наемодател е отдал под наем на ЕТ“•••“ като наемател два земеделски имота, вкл.и процесната нива.Този договр е сключен за една стопанска година, за периода от 01.10.2012г.до 01.10.2013г. -На 24.07.2013г.е сключен трети договор за наем, с нот.заврека на подписите, вписан в СВ Червен бряг /л.24-26/между „СТАВЕН“АД като наемодател и ЕТ“•••“ като наемател, по силата на който процесната нива в м.“•••“ е отдадена под наем за срок от 5 години, за периода 01.10.2013г. до 01.10.2018г. -На 12.07.2018г.е сключен писмен договор за наем на процесната нива между „СТАВЕН“АД като наемодател и „•••“като наемател /л.22-23/ за срок от една стопанска година, считано от 01.10.2018г.до до 30.09.2019г. -На 27.06.2019г. е сключен писмен договор за наем на процесната нива между „СТАВЕН“АД като наемодател и „•••“като наемател /л.20-21/ за срок от една стопанска година, считано от 01.10.2019г.до 30.09.2020г. -На 15.07.2020г. е сключен писмен договор за наем на процесната нива между „СТАВЕН“АД като наемодател и „•••“като наемател /л.18-19/ за срок от една стопанска година, считано от 01.10.2020г.до 30.09.2021г. От представените от ответника писмени доказателства е видно, че въз основа на подадено от П. П. заявление, ОбС Земеделие гр.Червен бряг е издала справки/л.58-64/, от които се установява на кои от наемателите/арендаторите е признато право на ползване за процесния имот с идентификатор 80501.12.13 през отделните стопански години, съответно от 2014/2015 до 2020/2021. ОТНОСНО ГЛАВНИЯ ИСК с правно основание чл.124 ал.1 ГПК във вр.с чл.79, ал.2 ЗС Съгласно приетото в т. 9 от ППВС № 6 от 1974 г.правни основания по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС за добросъвестно владение с а всички прехвърлителни сделки, каквато е и процесната продажба от 31.08.2010г., обективирана в нот.акт 40/2010г., по силата на който въззивникът е придобил нивата, предмет на спора.В този смисъл е и по новата практика на ВКС- решение № 50084 от 12.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2587/2022 г., I г. о., ГК, в което е прието, че прехвърлителна сделка за недвижим имот, сключена с несобственик, но в изискуемата от закона форма за действителност /нотариален акт/, представлява правно основание по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, годно да направи владелеца собственик, при осъществено от него владение в продължение на 5 години.В случая въззивникът „СТАВЕН“АД е придобил процесната нива от несобственик, без да знае, че праводателите му не са собственици и вече са се разпоредили с имота, сделката е сключена в изискуемата форма за действителност –нотариален акт, поради което същият има правата на добросъвестен владелец по смисъла на чл.70 ал.1 ЗС. Според чл. 68, ал. 1 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Владението може да бъде упражнявано чрез наемател/арендатор, който държи имота за владелеца.Ползването на недвижим имот - земеделска земя може да бъде отстъпено по договор за наем по чл. 228 ЗЗД или по договор за аренда по смисъла на чл. 2 ЗАЗ. Двата договора имат за предмет временно ползване на имота, при който наемателят, респ. арендаторът, упражняват фактическата власт със знанието и зачитането на правата на лицето, предоставило им същата.За да бъде уважен предявения главен иск за собственост по чл.79 ал.2 ЗС, ищецът следва да докаже по несъмнен и категоричен начин, че е осъществявал непрекъснато владение, упражнявайки фактическа власт чрез своите наематели върху процесната нива в продължение на 5 години. В случая съдът приема, че началната дата, от която „СТАВЕН“АД е започнал да владее нивата в м.“•••“ като добросъвестен владелец, чрез своя наемател е датата 01.10.2011г., от който момент на намателя ЕТ“••• „ по първия наемен договор е предоставено ползването под наем на имота за една стопанска година.За периода от 01.10.2011г.до 01.10.2014г., т.е. за три стопански години, съгласно гореописаните писмени доказателства, съдът приема, че въззивникът „СТАВЕН“АД като добросъвестен владелец по смисъла на чл.70 ЗС е осъщестявал непрекъснато владение върху процесната нива, упражнявайки фактическа власт чрез своите наематели, съответно от 01.10.2011г. до 01.10.2012г.чрез ЕТ“•••“, наемател по първия наемен договор, от 01.10.2012г.до 01.10.2013г.чрез наемателя по втория наемен договор ЕТ“•••“ и от 01.10.2013г.до 01.10.2014г.чрез същия наемател ЕТ“•••“, съгласно третия наемен договор, сключен за срок от 5 години.За тези 3 годиини няма данни друг наемател, арендатор или друго лице да е ползвало процесната нива, нито същата да е заявявана за ползване пред ОБС Земеделие гр.Червен бряг.Установява се, че за стопанската 2014/2015г., т.е за периода 01.10.2014г.до 01.10.2015г.за нивата има сключени два договора за наем с различни наемодатели.От една страна за този период и относно процесната нива има сключен наемен договор от 24.07.2013г.между „Ставен“АД като наемодател и ЕТ ЕТ“•••“като наемател със срок на договора 5 години до 01.10.2018г./третия от гореописаните наемни договори/.От друга страна с писмения отговор на ответника е представен договор за наем на земеделска земя от 23.06.2014г./л.56-57/, от който е видно, че за същия период, за стопанската 2014/2015 година, праводателят на ответника „НЮ ВИЖЪН МЕНИДЖМЪНТ“ АД също е отдавал под наем като наемодател 11 земеделски имоти, между които и под №4 процесната нива в м.“•••“ с площ от 3, 500 дка, имот №012013 на наемателя ЗП Д. Х. Н..Съгласно представения към договора РКО, за стопанската 2014-2015г. наемодателят е получил наем/аренда от наемателя в размер на 1620лв.за всички отдадени под наем имоти.От представената справка от ОбС Земеделие гр.Червен бряг /л.59 гръб/ е видно, че за стопанската година от 01.10.2014г.до 30.09.2015г., процесната нива, имот №012013 е заявена за ползване и от двамата наематели по двата наемни договора ЕТ“••• „, наемател на въззивника „Ставен“АД и Д. Х. Н., наемател на праводателя на ответника „НЮ ВИЖЪН МЕНИДЖМЪНТ“АД. При така събраните по делото доказателства се налага извода, че ищецът е доказал, че е владял имота като добросъвестен владелец, чрез своите наематели за период само от 3 години, от 01.10.2011г.до 01.10.2014г., но не е доказал по несъмнен начин, че това владение е продължило за период от 5 години, с оглед безспорните дани, че за стопанката 2014/2015г., т.е от 01.10.2014г.до 01.10.2015г.за имота е имало и друг наемател, който също е упражнявал фактическа власт, ползвал е процесната нива и е заплатил съответния наем на дружеството-наемодател, което е и праводател на ответника.Със сключване на арендния договор от въззиваемия П. П. на 24.08.2015г., който договор е с нот.заверка на подписите и вписан в СВ гр.Червен бряг, същият като собественик на имота несъмнено е изразил намерението си да ползва собствения си имот, отдавайки го под аренда, за да получава доходи от него под формата на ежегодната аредна вноска.От 01.10.2011г.до 24.08.2015г.не е изтекъл период от 5 години, през който да е осъществено непрекъснато владение от страна на ищеца „СТАВЕН“АД, съответно този 5 годишен период не е изтекъл и към датата 21.07.2015г., когато ответникът е придобил собствеността на процесната нива, съгласно нот.акт №40/2015г. С оглед изложеното предявеният главен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК във вр.с чл.79, ал.2 ЗС, с който се претендира да бъде признато за установено спрямо П. Л. П., че ищецът „СТАВЕН“АД като добросъвестен владецелец, на основание осъществено владение в продължение на 5 години е придобил собствеността на нивата от 3, 500 дка в м.“•••“в землището на гр.Червен бряг, имот №012013, а съгласно актуалната скица –поземлен имот с идентификатор 80501.12.13 е недоказан и следва да бъде отхвърлен.Крайният извод на ЧРС за отхвърляне на главния иск е правилен, независимо от твърде лаконичните мотиви и факта, че съдът въобще не е обсъдил предствените писмени доказателства, поради което и на осн.чл.271, ал.1 ГПК в тази част решението следва да бъде потвърдено. ОТНОСНО предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр.чл.79, ал.1 ЗС. Поради отхвърляне на главния иск, съдът дължи произнасяне по евентуално предявения иск.Този иск също се явяа неоснователен и следва да бъде отхвърлен. След като не е налице непрекъснато владение за период от 5 години, няма как да е осъществено такова владение за период от 10 години.Недоказани са твърденията на ищеца, че в негова полаза е изтекла 10 годишна придобивна давност, че е владял процесната нива необезпокоявано и непрекъснато за периода от 01.10.2011г.до 01.10.2021г.След закупуването на имота на 21.07.2015г.ответникът не се е дезинтересирал от собствеността си.Напротив, един месец след продажбата, на 24.08.2015г.е сключил аренден договор и то за дълъг период от 20 години, с който е предоставил на арендатора за временно и възмездно ползване собствената си земеделска земя, в т.ч.и процесната нива в м.“•••“.За стопанските 2015/2016; 2016/2017; 2017/2018; 2018/2019; 2019/2020 и 2020/2021г., т.е за периода 01.10.2015г.до 01.10.2021г. съгласно представените справки от ОбС Земеделие гр.Червен бряг също се установява, че спорната нива е заявена за ползване както от арендатора ЕТ“•••“по сключения с въззиваемия П. П. аренден договор, така и от наемателите ЕТ“•••“ и „•••“ЕООД по сключените наемни договори с въззивника „САРТЕН“АД.Не може да се определи кой именно от наемателите или арендатора реално е ползвал нивата за процесния период, но няма категорични доказателства в подрепа на изложените от ищеца доводи, че именно той, чрез своите наематели е осъществявал владение върху имота за период от 10 години.Въззивното дружество не е придобило собствеността върху нивата и на основание 10-годишно непрекъснато владение като недобросъвестен владелец, поради което и евентуално предявеният иск се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Крайният извод на РС Червен бряг за отхвърляне и на двата иска за собственост по чл.124 ал.1 ГПК на основание давностно владение съвпадат с тези на въззивната инстанция, поради което и на основание чл.271 ГПК обжалваното решение на ЧРС следва да бъде потвърдено изцяло, но съобразно допуснатото пред ПОС уточнение на исковата молба, че двата иска са предявени в съотношение на главен и евентуален и с оглед мотивите на въззивната инстанция. При този изход на процеса и на осн.чл.78 ал.3 ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените разноски за настоящата инстанция в размер на 1 200лв.за адв.възнаграждение, съгласно договор за правна защита от 13.11. 2024г., което е изцяло изплатено по банков път. Водим от горното, Окръжният съд