Решение № 14717 от 22.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 4911/2026 г.

Производството е исково по молбата на „Т••••••••••“ ЕАД, ЕИК: 8••••••••••, представлявано от изпълнителен директор, със .далище и адрес на управление: гр.С•••••••••• спрямо С. К. К. с ЕГН: •••••••••• за това, че дължи на „Т••••••••••“ ЕАД сумата от 26.85 евро- главница за ТЕ за периода за 01.05.2023г. 31.03.2024г., сумата от 6.67 евро - лихва за периода от 01.07.2023г. 18.12.2025г. , както и суми за извършена услуга дялово разпределение в размер на 5.12 евро за главница за периода от 01.05.2023г.- 30.04.2024г. и 2.68 евро лихва върху главница за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2023г.-08.12.2025г., ведно със законната лихва върху двете главници до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело с № 7090/2025г. по описа на РС Ру., оспорена от ответницата. Излага ., че ответницата е потребител на ТЕ за топлоснабден имот, спрямо който притежава ПС и . поддържа, че сградата - етажна собственост, в която . намира имота, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Твърди . още, че имотът с адрес в София, общ. Овча Купел, ж.к. •••, магазин 35 е топлоснабден и следва да заплаща доставената за имота ТЕ съгласно приложимите за исковия период ОУ, но плащане на доставеното количество ТЕ не е осъществено. Като . ангажират доказателства . желае решение на съда за установяване на сумите по исковата молба в полза на ищеца спрямо ответницата и . претендират разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв от ответната страна чрез упълномощен адвокат, с който . оспорват исковете изцяло – оспорва . С. да е носител на вещни права спрямо имота, както и . оспорва начина на начисляване обема и стойността на ТЕ за този имот вкл. и стойността на начислената сума за сградна инсталация. Излага ., че имотът не е включен към топлопреносната мрежа и не е отопляем. Оспорват . и претенциите за лихва. Излага . и това, че дори и да . установят горните обстоятелства, то отговорността на С. за заплащане на тези суми е дерогирана с Договор от 02.09.2011г., сключен между ищеца и ЕС на сградата, в която . намира магазина и на това основание исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени. Желае решение в този смисъл и . ангажират доказателства. Съдът е .зиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД. Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното: От Договор за покупко – продажба на право на строеж от 19,09.2007г. . установява, че С. е придобила правото на строеж за построяване в УПИ в гр.София с площ от 5630 кв.м. на магазин с № 35 в тяло Д от партерния етаж със застроена площ от 58.96 кв.м. Страните не спорят до.жно реализиране на това право и изпълнението на строежа и съществуването на магазина през исковия период. От Договор между ищеца и ЕС на входове А и Б с адрес на сградата в София, ж.к. ••• и Б, който не . оспорва от страните, . установява, че ищецът и тези етажни собственици са . съгласили за част от съществуващите в тези входове апартаменти задълженията за топлоенергия, отдадена сградна инсталация, общи части и прочие да . заплащат не е от техните собственици, а от етажната собственост на тези входове към сградата. Сред тези обекти е посочен и имота на С., което е видно от договора. Според този договор заради отказа на собствениците на тези 16 имота с общо 32 % от отопляемия обем, ЕС приема да е с намален обем спрямо проектния. Не . навежда, а и не . установява промяна в тези договорки между страните. Съдът е приел заключение по СТЕ, което не . оспорва от страните и което заключение кредитира. От заключението . установява, че ответникът не е ползвал ТЕ за отопление и БГВ през целия проце.н период, а щрангът за отопление е бил затапен. Вещото лице посочва още, че начислената сума като вземане на ищеца е само за сградна инсталация и ето защо не е изследвал дали през магазина преминават хоризонтални щрангове, но в зала заявява, че сградата е с хоризонтална разпределителна мрежа. Дало е стойност на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, която е изчислена по прогнозни стойности с годишно изравняване. В съдебно за.дание експертът заключва, че имотът е в отопляемия обем на сградата и няма как да . изключи като получаващ ТЕ. Изслушано е и заключение на вещото лице по ССчЕ, което дава заключение за дължима главница от 26.85 евро за ТЕ и лихва върху нея от 6.67 евро, както стойност на услугата за дялово разпределение от 10.02 евро и 2.68 евро за лихва. При тези факти съдът намира от правна страна следното: Съгласно чл.153 от ЗЕ Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба п о чл. 36, ал. 3 , а съгласно чл.153, ал.6 от ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Съгласно дадените с Тълкувателно решение № 2/ 25.05.2017г. на ВКС по т.д. № 2/2016 г., ОСГК, насоки следва да . приеме, че законодателят потвърждава изискването топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост да бъде извършвано само след отправено искане от потребителите на топлинна енергия – чл.133, ал. 2 от ЗЕ, но субектът, който трябва да отправи искането, е различен. ВКС допълва, че не е нужно съгласие на всички етажни собственици, а присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става въз основа на решение на общото събрание на етажната собственост като присъединяването може да . извърши единствено при сключен писмен договор между производител и потребител – чл.138, ал.1 от ЗЕ като според дадените насоки няма пречка отделен етажен собственик да прекрати/ не . включи в топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но той остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Според дадените тълкувания етажната собственост макар и да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ . самостоятелен потребител на услугата "доставка на централно отопление", което е обяснимо с оглед особеностите на етажната собственост. Със същото ТР . регулира и режима на непоисканата доставка, която по силата на закона и при централно отопление не поражда за потребителя задължение за плащане – чл.62, ал2 от ЗЗП. В действащата си редакция ЗЕ запазва принципа за присъединяване към топлопреносната мрежа на етажни собствености само по искане на етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3 – чл.133, ал.2 от ЗЕ като изисква същото мнозинство и за преустановяване на топлоснабдяването на сградата. Но във всички случаи . изисква съгласие от потребителя на топлинна енергия за извършване на такава доставка. Пояснява с ТР ВКС, че разлика има само в субекта, който прави искането при доставката на централно отопление в сгради под режим на етажна собственост, като това е обективно обусловено от естеството на отношенията, които възникват между титулярите на право на собственост или вещно право на ползване върху отделни обекти в такива сгради. Топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост . извършва чрез инсталация, която . явява обща част на сградата като нейното предназначение е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. Приемат върховните съдии, че общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права и ето защо е приет принцип от законодателя избягването на конфликти между етажните собственици да . "решава с мнозинство". Затова при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата . прави не от в.ки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата. Или с това тълкуване . приема, че ако носител на вещни права върху имота, част от ЕС , не е дал съгласие да бъде потребител на услугата за доставка на ТЕ, но мнозинството от ЕС е приело да бъде потребител на тази услуга, в задължение на неискащия собственик/ вещен носител на права спрямо обект от сградата е да участва като потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). В конкретния случай . установява, че ЕС на входовете, в които . намира исковия имот, е подписала договор с ищеца за ползването на ТЕ за отопление на сградата с нужното по закона мнозинство от етажните собственици и ето защо и на основание даденото и прието заключение на вещото лице по СТЕ съдът приема, че дори и да не е потребител на ТЕ за БГВ, то ответната страна е потребител на ТЕ, отдадена от сградна инсталация и от отоплителни тела в общите части на сградата и би следвало да дължи тези суми, начислени именно за това в случай, че не бе постигнато съгласие между ЕС, в която . намира исковия имот, и ищеца. С него ЕС като потребител на услугата за доставка на ТЕ . е съгласила и договорила, както с топлопреносното предприятие Т•••••••••• ЕАД, така и със собствениците от ЕС, именно ЕС да бъде задълженото лице за погасяване на сумите за сградна инсталация и общи части, дължими от онези носители на вещни права върху имотите от ЕС, които не са искали да са ползватели на услугата за топлоснабдяване, предоставена от ищеца вкл. и ответната страна като собственик на исковия имот. Това договаряне не изключва качеството на С. като потребител на ТЕ за сградна инсталация, но изключва възможността на ищеца да търси сумите, дължими за това, директно от нея като потребител и носител на ПС за имот в сграда в режим на ЕС. На основание Договора, който обвързва страните по него, и който не е в противоречие нито със закона, нито на добрите нрави, задължено лице за дела от сградната инсталация е не самият потребител, собственик – С., а самата ЕС и ето защо съдът приема, че именно ЕС, а не С. следва да заплати сумите за ТЕ за сградна инсталация и общи части а нейния дял. С тези съображения и на това основание Съдът намира, че исковете спрямо С. са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, както за главницата, така и за присъждане на акцесорните вземания за обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С оглед изхода на спора право на разноски има ответникът, която претендира и доказва извършване на такива в на 260 евро, от които 250 евро като възнаграждение за адвокат по гр.дело с № 4911/ 2026г. по описа на СРС и по гр.дело с № 7090/ 2025г. по описа на РС Ру.. Мотивиран от горното съдът