Решение № 183 от 12.5.2025 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 212/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд №1650 от 27.12.2024г. постановено по гр.д.№20245220103478 по описа на същия съд за 2024г. Е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. А. Б., ЕГН: ••••••••••, с адрес с. Г., общ. П., ул. „Т.“ № 7, вх. 7, ет. 1, ап. 3, дължи на „Профи Кредит Б.” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Б.“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, сумата от 0, 84 лв. /осемдесет и четири стотинки/-главница по Договор за потребителски кредит № 40009851418/01.06.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение № 1557/01.07.2024 г. по ч. гр. д. 2216/2024 г. на Районен съд П.-30.05.2024 г., до датата на изплащане на вземането по издадена Заповед за изпълнение № 1557/01.07.2024 г. по ч. гр. д. 2216/2024 г. на РС П., като Е ОТХВЪРЛЕН иска за сумата над 0, 84 лв. до пълния претендирай размер от 1502, 48 лв. главница, за сумата 446, 27 лв. договорна възнаградителна лихва за периода 10.03.2023 г. до 06.03.2024 г., за сумата 98, 94 лв. лихва за забава върху главницата за периода 11.07.2022г. - 06.03.2024г., за сумата 29, 39 лв. лихва за забава върху договорното възнаграждение за периода 11.07.2022г. - 06.03.2024г., за сумата 48, 35 лв. лихва за забава върху главницата за периода 06.03.2024г - 30.05.2024г., за сумата 14, 36 лв. лихва за забава върху договорното възнаграждение за периода 06.03.2024г.- 30.05.2024г..

ОТХВЪРЛЕНИ СА предявените от „Профи кредит Б.” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Б.“ № 49, бл. 53 Е, вх. В против А. А. Б., ЕГН: •••••••••• с адрес с. Г., общ. П., ул. „Т.“ № 7, вх. 7, ет. 1, ап. 3, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на А. А. Б. да заплати на „Профи кредит Б.” ЕООД сумата от 500, 03 лв. възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, сумата 840, 40 лв. възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, лихва за забава в размер на 32, 93 лв. върху възнаграждението за закупена услуга „Фаст“ за периода 11.07.2022г. - 06.03.2024г. и 16, 09 лв. за периода 06.03.2024г. - 29.05.2024г., както и 55, 34 лв. лихва за забава върху възнаграждението за закупена услуга „Флекси“ за периода 11.07.2022г. 06.03.2024г. и 27, 04 лв. за периода 06.03.2024г. - 29.05.2024г.

ОСЪДЕНА Е, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата А. А. Б., ЕГН:

•••••••••• с адрес с. Г., общ. П., ул. „Т.“ № 7, вх. 7, ет. 1, ап. 3, да заплати на „Профи кредит Б.” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Б.“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, разноски по гр. д. 3478/2024г. на Районен съд - П. в размер на общо 100, 20 лв. съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪДЕНА Е, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата А. А. Б., ЕГН:

•••••••••• с адрес с. Г., общ. П., ул. „Т.“ № 7, вх. 7, ет. 1, ап. 3, да заплати на „Профи кредит Б.” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Б.“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, разноски по ч. гр. д. 2216/2024 г. на РС П. в размер на общо 50, 17 лв., съразмерно уважената част от иска.

ОСЪДЕН Е, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, ищецът „Профи кредит Б.” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Б.“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, да заплати в полза на адв. Д. Ф., вписана в САК с личен № ••••••••••, Булстат 178556939, с адрес на кантората гр. С., ул. „П.П.“ № 1, ет. 5, ап. 14, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по гр. д. 3478/2024г. на Районен съд - П., в размер на 800 лв. /осемстотин лева/.

ОСЪДЕН Е, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, „Профи кредит Б.” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Б.“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, да заплати в полза на адв. Д. Ф., вписана в САК с личен № ••••••••••, Булстат 178556939, с адрес на кантората гр. С., ул. „П.П.“ № 1, ет. 5, ап. 14, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по ч. гр. д. 2216/2024г. на Районен съд - П., в размер на 50 лв. /петдесет лева/.

С ОПРЕДЕЛЕНИЕ на същия съд, №380 от 03.02.2025г. постановено по същото дело Е ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№1607 от 20.01.2025г. на Профи кредит Б. ЕООД, ЕИК 175074752 зо изменение на решение № от 27.12.2024г. по гр.д.№3478/2024г. на РС-П. в частта за разноските.

Решението се обжалва в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищеца в производството пред първата инстанция „Профи кредит Б.” ЕООД, ЕИК 175074752 чрез пълномощника си юрисконсулт Г. С., с въззивна жалба с вх. №1600 от 20.01.2025г. Счита, обжалваното решение за неправилно в частта, с която се отхвърлят претенциите на дружеството относно Главница над присъдената сума от 0.84 лв. до реално дължимата в размер на 742.91 лв. /след прихващане на суми, заплатени по услуги Фаст и Флекси/ или за сумата от 742.07 лева, сумата 446.27 лева представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от 10.03.2023г. до 06.03.2024г.; сумата 98.94 лева представляваща лихва за забава на задължението за връщане на заема за период от 11.07.2022 г. до 06.03.2024 г.; сумата 29.39 лева представляваща лихва за забава върху договорно възнаграждение за предоставената финансова услуга за период от 11.07.2022г. до 06.03.2024 г., сумата 48.35 лева представляваща лихва за забава на задължението за връщане на заема за период от 06.03.2024 г. до 30.05.2024 г.; сумата 14.36 лева, представляваща лихва за забава върху вземането за договорно възнаграждение за период от 06.03.2024 г. до 30.05.2024 г. С жалбата се претендира и присъждане на законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. Уточнява се, че не се обжалва съдебното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията на дружеството за: сумата от 500.03 лева - възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст”, дължимо до 06.03.2024 г.; сумата от 840.40 лева - възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Флекси", дължимо до 06.03.2024 г.; сумата от 32.93 лева — лихва за забава върху възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст”, дължима за периода от 11.07.2022г. /датата на изпадане на длъжника в забава/ до 06.03.2024г. /датата на предсрочна изискуемост/; сумата от 55.34 лева лихва за забава върху възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Флекси", дължима за периода от 11.07.2022г. до 06.03.2024г.; сумата от 16.09 лева-лихва за забава върху възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст", дължима за периода от 06.03.2024г. до 29.05.2024г.; сумата от 27.04 лева -лихва за забава върху възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Флекси", дължима за периода от 06.03.2024г. /датата на предсрочна изискуемост/ до 29.05.2024г.

Жалбоподателят счита за неправилно заключението на съда, че договорът за потребителски кредит е недействителен, че е налице разминаване посочения ГПР и действителния такъв, във връзка с което излага становище, че В ГПР по процесния Договор се включва само възнаградителната лихва; че разликата в процентите на ГПР и ГЛП (годишен лихвен процент) идва от разликата в начина на изчисляване на Двете величини. Допълва, че според правилото на чл.19, ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит; че Общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, включват разходи за допълнителни услуги. но само в случаите когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за сключването на договора за кредит по аргумент от §1. т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК; че Допълнителните услуги, описани в исковата молба, са предвидени като възможност и не са задължително условие за отпускане на потребителския кредит, поради което не следва да попадат в обхвата на понятието за общи разходи по кредита съобразно легалната дефиниция по §1, т.1 от ДР на ЗПК. Предвид това жалбоподателят счита, че разходите на потребителя за въпросните допълнителни услуги не представляват част от общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция по §1. т.1 от ДР на ЗПК, съответно не следва да се отчитат при изчисляването на ГПР. Или дължимото по процесните допълнителни услуги възнаграждение се дължи от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит, респективно не следва да се включва при изчисляването на ГПР, а това, че не са отразени в ГПР според жалбоподателя не съставлява нарушение на чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и не обуславя нищожност на договора за кредит. Цитира се съдебна практика с Решение №309126 от 09.01.2018 г., постановено по НАХД № 19243/2018 г. по описа на СРС. 95-ти състав, потвърдено с Решение №6308/01.11.2018г.. постановено по адм. Дело №5771/2018 г.. по описа на Административен съд—С. град, Vll к.с., според която било прието, че в обхвата на общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за сключването на договора за кредит -по аргумент от §1, т. 1 от ДР на ЗПК; че Допълнителните услуги по кредита са заявени като възможност, на базата на които кредитополучателят да се ползва с преференции, но не са задължително условие за отпускане на потребителския кредит, поради което се поддържа, че същите не попадат под дефиницията на §1, т. 1 от ДР на ЗПК. Поддържа още, че съгласно чл. 19, ал.3, т.2 от ЗПК при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга; че разходите за предоставени допълнителни услуги не се включват в ГПР. Счита, че няма нарушение и на чл. 19, ал.4 от ЗПК, доколкото размерът на ГПР не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република Б.. Посочва, че в обхвата на общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за сключването на договора за кредит. Акцентира, че в процесния договор за потребителски кредит обаче изрично е посочено, че изборът и закупуването на допълнителни услуги не е задължително условие за получаване на потребителски кредит или за получаването му при предлаганите условия, от което следва, че разходите на потребителя за въпросните допълнителни услуги не представляват част от общите разходи по кредита, съответно не следва да се отчитат при изчисляването на ГПР.

Посочва, че обстоятелството дали предвидените в договора допълнителни услуги следва да бъдат включени в ГПР е въпрос относим към действителността на тази клауза, а не на договора за кредит като цяло, което е предвидено изрично в разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК, която е в смисъл, че вземанията, които следва да се включат в ГПР, но не са включени и с тях ГПР е над 50 % са недействителни. Посочва, че съгласно чл. 19, ал. 6 от ЗПК, при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са били обявени за нищожни по чл.5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания, като в ЗПК изчерпателно били изброени основанията за недействителност на договора за потребителски кредит и същите не могат да се заменят и тълкуват разширително.

Допълва, че в обжалваното решение Съдът не е обърнал внимание на факта, че по отправено преюдициално запитване, досежно българското законодателство, е постановено Решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело С714/22, с което е прието, че член З, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „ГПР" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Не ставало ясно защо съдебният състав е решил че в случая получаването на допълнителни услуги е задължително условие за сключването на договора за кредит. Това не било така, доколкото дружеството отпускало заеми, по които даден клиент е избрал да закупи само една от услугите, или изобщо да не закупи такива услуги, и че информация за подобни кредити жалбоподателят можел да предостави на съдебния състав, при необходимост.

Предвид изложеното, дружеството счита, че прогласяването на нищожност на определени клаузи /в настоящия случай, касаещи допълнителни услуги/, не следвало да влече нищожност на целия договор. Затова предвид действителността на договора, не се следвали последиците на чл. 22 и чл. 23 от ЗПК. Цитира се преобладаващо съдебна практика на районни съдилища в страната, без данни съдебните актове да са влезли в законна сила- решение: №215 от 02.07.2019 г. по 1359/2018г. на РС -Нови пазар; Решение № 290 от 20.12.2019 г. по в. гр. д. №417 / 2019 г. на ОС- Шумен; Решение №692/24.04.2019 г. по гр. д.№ 7466/2018г. на РС-Русе; Решение №260154 от 30.09.2021 г. по гр. д. №87 /2021 г. на РС - Димитровград; Решение №64 от 06.02.2023 г. на РС-Дупница и други.

На следващо място, жалбоподателят счита, че неправилно съдебният състав е приел, че в ГПР не били включени и уговорените възнаграждения по закупените допълнителни услуги, което пък било нарушение на чл. 19 от ЗПК, и че е налице разминаване между посочения ГПР и действителния такъв. Излагат се доводи, че в процесния договор е посочен годишният процент на разходите, който е фиксиран като абсолютна процентна; че в такъв случай не е необходимо посочването на взетите предвид допускания на ГПР, доколкото, в случая ГПР е неизменен, формиран е от фиксирано вземане-възнаградителна лихва, което не се променя, при никакви условия; и че според разпоредбата на чл. 5.2. от Общите условия, неразделна част от договора, са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, а именно, че договорът за потребителски кредит ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора; както и че ГПР по кредита се изчислява, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на договора. Допълва се, че в чл. 5.2.2 от Общите условия е посочено, че първоначалното изчисление на ГПР по договора се прави, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на договора и че наред с това в ЗПК не е посочено като изискване в договора да бъдат посочени компонентите на ГПР, тъй като те са нормативно залегнали. Жалбоподателят се позовава на Решение №651 от 30.06.2020 г. по в.гр.Д. № 611/2020 г. на ПОС, Решение №580 от 23.11.2021 г. по в.гр.Д. №2427/2021 г. на ПОС. Счита, че дори и да се приеме, че не е ясно защо ГПР е със стойност, по-висока от ГЛП, ако в него е включена само възнаградителната лихва, то това по никакъв начин не заблуждава потребителя за параметрите на договора и задълженията му по него, а е резултат от начина на изчисляване на ГПР съгласно изискванията на закона. Според жалбоподателя, в договора ясно и недвусмислено е посочено, с фиксирани, неподлежащи на промяна, суми, какъв заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва, какви допълнителни услуги, за какво и в какъв размер, които формират и общо дължимата сума по кредита. Други вземания по този договор няма, като се навежда извода, че в договора няма никаква неяснота каква сума ще следва да връща длъжника по него, за да се чувства заблуден от посочения ГПР. Още повече, че според кредитора -жалбоподател дали посочения размер на ГПР е правилно посочен е относимо към чл.19 ал.4 ЗПК и не води до недействителност на целия договор..

Посочва се в жалбата, че в Закона за потребителския кредит лимитивно и изчерпателно са предвидени основанията за недействителност на договора за потребителски кредит и същите не могат да бъдат заменяни с други и да се тълкуват превратно и разширително, а именно, че при неправилно посочен ГПР да се счита, че договорът е недействителен като цяло, при положение, че има изрична разпоредба, която регламентира това, а именно чл.19, ал.4 ЗПК, която разпоредба не попада сред законовите основания за недействителност на договора за кредит. Заключава, че неправилно е заключението на първоинстанционния съд, че неправилното изчисляване на ГПР (в случай че се приеме, че е следвало да бъдат включени закупените от ответника услуги в неговото изчисляване) води до нищожност на целия договор за кредит. В тази връзка посочва, че 1. На първо място е необходимо да се изследва въпросът дали двете закупени допълнителни услуги следва да бъдат включени в ГПР, като счита, че отговорът на този въпрос е отрицателен.

Тезата се аргументира с Правилото на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК, с което се въвежда легална дефиниция на понятието за „общ разход по кредита за потребителя“, като се предвижда, че: „Общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.“ Предвид посочената легална дефиниция, жалбоподателят заключава, че общият разход по кредита за потребителя е разход, който: i) е пряко свързан с договора за потребителски кредит; ii) трябва да бъде заплатен от потребителя, тоест. този разход е задължителен; iii) Включват се и разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато iv) сключването на договора за допълнителна услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато v) предоставянето на кредита е в резултат от прилагането на търговски клаузи и условия. Допълва, че посоченото правило на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК възпроизвежда в българското законодателство правилото на чл.3, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО, дефиниращ понятието „общ разход по кредита за потребителя“ допълнително разяснение на тази дефиниция дава т. 22 от Преамбюла на същата Директива, съобразно която Държавите-членки следва да останат свободни да запазят или въвеждат национални разпоредби, които забраняват на кредитора да изисква от потребителя във връзка с договора за кредит да открие банкова сметка, да сключи договор за друга допълнителна услуга или да заплати разходите или таксите за такива банкови сметки или други допълнителни услуги. Че в държавите-членки, в които са позволени такива комбинирани предложения за сключване на договор, потребителите следва да бъдат информирани преди сключването на договора за кредит относно допълнителните услуги, които са задължителни за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия. Че Разходите за тези допълнителни услуги следва да бъдат включени в общите разходи по кредита или, ако размерът им не може да бъде определен предварително, потребителите следва да получат адекватна информация относно наличието на такива разходи на преддоговорния етап.

Акцентира се, че в настоящия случай, закупувайки посочените в договора за кредит допълнителни услуги, кредитополучателят си осигурява допълнителна възможност, във всеки един момент да поиска извършването на някоя или на всички предоставени услуги, но закупуването на допълнителни услуги не е условие за сключване на договора за кредит, нито за получаването на кредита при конкретните условия. Твърди се, че таксата за предоставената услуги „Флекси", включваща възможност за „отлагане и намаляване на вноски“ по волята на клиента, не отговаря на нито една от характеристиките на общ разход по кредита, поради което не представлява такъв разход и не следва да участва във формирането на размера на общите разходи по кредита за потребителя, както и поради това в размера на годишния процент на разходите по чл. 19, ал. 1 ЗПК; че стойността, платима от потребителя за допълнителна услуга в процесния случай, не е задължителен разход, а се заплаща само ако потребителят е поискал да има възможността да се ползва от нея и че Таксата за процесната допълнителна услуга би представлявала условие за кредита, ако кредиторът изисква от всеки кредитополучател да я заплати, за да му предостави кредит при определените условия, а това безспорно счита, че не е така в случая.

Допълва, че Доколкото е сигурно, предвид националната правна уредба и посочените правила на Директива 2008/48/ЕО, че разходите за допълнителни услуги, които съставляват условие за предоставяне на кредита, са част от общия размер на разходите за потребителя, а оттам и следва да са включени в обхвата на ГПР, то счита, че това не е така по отношение на разходите за допълнителни услуги, които не съставляват такова условие.

В своята практика СЕС извежда разбирането, че информацията преди сключването на договор за договорните условия и последиците от това сключване е от съществено значение за потребителя. По-специално въз основа на тази информация последният решава дали желае да бъде обвързан от условията, предварително изготвени от търговеца (така: решение от 21 декември 2016 г., Guti6rrez Naranjo и други, С - 154/15, С-307/15 и В-308/15, ЕС: В: 2016: 980, т. 5, така също: решение от 20 септември 2017г., Andriciuc и други, С - 186/16, EU: С: 2017: 703, т. 45 и 47). И че въз основа на тази информация длъжникът решава дали желае да бъде обвързан от условията, предварително изготвени от кредитора. С оглед безспорното предварително предоставяне на тази информация по ясен и недвусмислен начин в настоящия случай, видно от предоставения СЕФ и от начина на оформление на самия договор за кредит, сключвайки договора длъжникът знае, че в случай на неизпълнение, по силата на самия договор за кредит кредиторът не е длъжен да отсрочи, респ. разсрочи задължението му, а може да обяви договора за предсрочно изискуем и да пристъпи към изпълнение, при което да събере цялото си вземане от секвестируемото имущество на длъжника. Допълва, че важно значение с оглед отговора на въпроса дали допълнителните услуги следва да бъдат включени в ГПР имало и правилото на чл. 19, пар. З от Директива 2008/48/ЕО. Съобразно посоченото правило: „Изчисляването на годишния процент на разходите се основава на базовото допускане, че договорът за кредит ще остане в сила за уговорения срок и че кредиторът и потребителят ще изпълнят задълженията си при спазване на условията и сроковете, предвидени в договора за кредит.“ По смисъла на това правило, по кредита не следва да се определя по допускане за неспазване условията и сроковете по договора за кредит от страна на кредитополучателя, поради което в общия размер на разходите по кредита за потребителя, респективно в стойността на ГПР не следва да се включва стойността на всички разходи, породени от или свързани със случаи на неизпълнение на задължения на кредитополучателя по договора за потребителски кредит.

Така закупуването на предоставената от кредитора допълнителна услуги, съобразно която длъжникът има право да се възползва от услуга, при която да бъде постигнато отлагане/разсрочване на дължимите вноски срещу заплащане на такса за тази допълнителна услуга, е базирано на допускане от страна на кредитополучателя, че има риск кредитополучателят да се окаже затруднен да изпълни навреме и в срок задължението си за плащане на някои вноски, при което да бъде обявена предсрочна изискуемост на цялата сума по кредита. И след като тази допълнителна услуга се базира на допускане от страна на кредитополучателя, че има риск той да се окаже затруднен да изпълни навреме и в срок задължението си за плащане на някои вноски, разходите, базирани на това допускане, не следва да се включват в обхвата на общия размер на разходите за потребителя и в годишния процент на разходите, тъй като не отговарят на условията по чл. 19, пар. З от Директива 2008/48/ЕО.

Заключава, че по така изложените аргументи разходите за допълнителни услуги, уговорени към договор за потребителски кредит, и по съществото си представляващи възможност за „отлагане и намаляване на вноски“, когато ползването на такива допълнителни услуги е условие за отпускане на кредита, са част от годишния процент на разходите по кредита, но когато закупуването и ползването на такива допълнителни услуги не е условие за отпускане на кредита, тези разходи не следва да се приемат като част от общите разходи по кредита за потребителя, респективно не са част от годишния процент на разходите.

1. На второ място се поддържа, че след преценката дали възнагражденията за допълнителните услуги следва да се включат или не в ГПР, следва да се направи преценка дали неправилното посочване на годишен лихвен процент на разходите в Договор за кредит, сключен между търговец и потребител — кредитополучател, следва да се приеме за липса на посочване на годишен процент на разходите в Договора за кредит и да се приложи последиците, предвидени за непосочване на годишен процент на разходите в Договор за потребителски кредит.

Счита, че от изложените по-горе аргументи по първия въпрос следвало, че възнаграждението за посочените в договора за кредит допълнителни услуги, не е част от годишния процент на разходите в разглеждания спор и в настоящия договор за кредит няма неточно посочване на годишния процент на разходите. Допълва, че съобразно чл. 10, пар. 2, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Счита, че неправилното посочване на годишния процент на разходите, дори такова да е налице, а не е в конкретния случай, не може да се приравни на липса на ГПР, което да доведе до най-тежката последица, а именно нищожност на целия договор за кредит. Многократно в практиката си Съдът е имал възможност да се произнесе, че предвид целта за защита на потребителите от несправедливи условия в договори за кредити, за да бъдат потребителите напълно запознати с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор при сключването му, европейското законодателство изисква кредитополучателят да разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му (така, решение от 9 юли 2015 г., Висига, С-З48/14, непубликувано, EU: C: 2015: 447, т. 57 и цитираната съдебна практика). Допълва, че надлежното изброяване и включване в договора за кредит както на годишния процент на разходите, така и на всички други плащания каквито са разходите за незадължителни допълнителни услуги, като сумите на вноските са записани както месечно, така и общо за целия кредит, не би могло да бъде подвеждащо или неясно за потребителя, като навежда извода, че целта за информираност на потребителя е спазена. Той е наясно относно задълженията си и конкретните разходи, които ще възникнат за него по силата на договора за кредит, които формират общия размер на разходите за потребителя по смисъла на чл.3, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО, а оттам формират и годишния процент на разходите. Отделно жалбоподателят смята, че потребителят е наясно и с конкретните разходи, които ще възникнат за него за закупените допълнителни услуги и че след като има яснота за задълженията на потребителя отделно по кредита и отделно за допълнителните услуги, а също така е посочена и общо дължимата сума по кредита и по закупените допълнителни услуги, няма как да се приеме, че годишният процент на разходите е неточно посочен в договора за кредит, а още по-малко, че липсва.

Допълва, че според практиката на Съда на ЕС непосочването на годишния процент на разходите в договор за кредит може, но не във всеки случай представлява решаващ фактор в рамките на анализа на съответната национална юрисдикция за това, дали клаузата от този договор относно разходите по кредита е изразена на ясен и разбираем език по смисъла на чл. 4 от Директива 93/1 З/ЕИО, (в този смисъл и определение от 16 ноември 2010 г., Pohotovosf, С-76/1О, С: 2010: 685, т. 71 и 72, както и решение по дело С-448/17 EOS kSI Slovensko s.r.o.). Изрично се акцентира, че Съдът на ЕС се е произнасял относно неточно посочване на годишния процент на разходите във връзка с поставяни пред него от националния съд спорове за договори за потребителски кредит, в които е нямало конкретно посочен лихвен процент или годишния процент на разходите е бил отразен единствено чрез математическа формула, без необходимите за изчислението данни, като счита, че тези фактически констатации са напълно различни от процесния казус, в който всички данни са изрично записани в договора за кредит на една страница, ясно обозначени на отделни редове. Предвид изложеното жалбоподателят счита, че дори да има неточно посочване на годишния процент на разходите /а няма/, правото на потребителя на информираност не е нарушено и счита, че не може да се приложат последиците предвидени за липса на посочване на ГПР.

Затова смята, че разпоредбата на чл. 10, пар. 2, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО не може да се тълкува в смисъл, че има неточно посочване на ГПР, в случаите, в които той е ясно отразен като конкретен процент в договора за потребителски кредит, записан е и като процент на ден, конкретизирани са конкретните вноски, а на следващите редове в договора е посочена ясно и такса за незадължителни допълнителни услуги, които не са част от годишния процент на разходите. И че такава неточност, дори да би съществувала, не може да се приеме за липса на годишен процент на разходите, при която съдът да може да приложи последиците за непосочване на годишния процент на разходите, при положение, ако тази последица е най- тежката гражданскоправна санкция-пълна недействителност на целия договор за потребителски кредит.

Поддържа още, че в обхвата на общите разходи по кредита за потребителя, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато сключването на споразумение за такива допълнителни услуги е задължително условие за получаване на кредита /по аргумент от § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК, който транспонира в националния закон чл. 3, буква „ж” от Директива 2008/48/ЕО. Че допълнителните услуги по кредита са заявени като възможност, на базата на която кредитополучателят да се ползва с преференции, но не са задължително условие за отпускане на потребителския кредит. Тъй като годишният процент на разходите по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК се формира от общите разходи по кредита за потребителя, а в обхвата на общите разходи по кредита за потребителя не се включват такива за допълнителни услуги, ако сключване на споразумение за ползването им не е условие за получаване на кредита, то дължимото по процесните допълнителни услуги възнаграждение не следва да се включва при изчисляването на годишния процент на разходите. По тази причина според жалбоподателя нарушение, изразяващо се в неточно посочване на годишния процент на разходите, няма.

Поддържа, че дори да се приеме, че има нарушение-неточно посочване на годишния процент на разходите, то не е толкова съществено, че да доведе до недействителност на целия договор. Съобразно чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО Държавите-членки установяват система от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата Директива, и вземат всички необходими мерки за гарантирано прилагане на тези санкции. Предвидените санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Това е потвърдено в решение от 9 ноември 2016 година, т. 62 по дело С 42/15, цитирано и от националния съд. В него е прието, че, Докато изборът на санкции е по усмотрение на Държавите членки, то предвидените санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи“ (в този смисъл също и а според решение от 27 март 2014 г., LCL Le Cr€dit Lyonnais, С 565/12, EU: C: 2014: 190, т. 43). Посочва, че изискването на чл. 23 от Директива 2008/48 приетите от държавите-членки санкции да бъдат пропорционални за съответното нарушение следва да се тълкува във връзка с чл. 5, пар. 4 от Договора за Европейския съюз, съобразно който принципът на пропорционалността изисква приетите мерки да не надхвърлят необходимото за постигане на целите; че те следва да са наложителни с оглед предпазване на обществения интерес и да няма друга. по-лека мярка, която би могла да постигне сочените цели; че в практиката си СЕС е имал възможност да се произнесе във връзка с възможността за ангажиране на отговорността на Общността за вреди, че законодателни ограничения на правото на собственост и на свободно упражняване на икономическа дейност са непропорционални, когато нанасят нетърпима вреда на самото съдържание на посочените права (така решение по Съединени дела C-120/06 и С-121/, FlAMM и др., т. 181 ). Счита жалбоподателят, че същият критерий следва да се приложи и към преценката на приетите от държавите-членки законодателни актове. Наред с това, употребата на термина „система от санкции“ според нас задължава всеки национален законодател да въведе не една унифицирана санкция, а прилагане на различни видове степенувани санкции в зависимост от тежестта на нарушението, при което очевидно непропорционално би било предвиждането на най-тежката санкция пълна недействителност на договора за кредит, при която потребителят връща само главницата по договора, дори за по-леки нарушения. Че в българската нормативна уредба е предвидена възможност в случаите, в които една клауза в договора е нищожна, независимо от естеството й, да може да бъде обявена само тя за недействителна, като се запази останалата част от договора, който да е действителен сам по себе си, без тази клауза - чл. 26, ал. 4 ЗЗД: „Нищожността на отделни части не влече нищожност на Договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части“. Акцентира, че това напълно кореспондира с практиката на Съда — напр. дело В - 126/17, решение С- 126/17, пар. 37: „Цитира“ Следва да се припомни, че по отношение на въздействието на констатацията, че Договорните условия са неравноправни по отношение на валидността на съответния Договор, член 6, параграф 1 от Директива 93/13 предвижда, че посоченият „Договор остава обвързващ за страните при същите условия, ако може да оцелее без несправедливите условия“.

Предвид посочените по-горе правила на директива 2008/48/ЕО и националното законодателство, както и предвид цитираната практика на съда жалбоподателят счита, че клаузите от договора за кредит, отнасящи се за допълнителна услуга, чието закупуване не е условие за предоставяне на кредита, не следва да могат да засягат действителността на клаузите на основния договор за кредит; Че щом националното законодателство, а и правото на Съюза, съобразно практиката на Съда, допуска недействителността да се преценява отделно спрямо конкретни клаузи от основния предмет на договора, при което действието на договора се запазва без тези недействителни клаузи, на по-силно основание това следва да важи за допълнителни услуги, които не са част от основния предмет на договора. Това според жалбоподателя означава че клаузата за допълнителна услуга в случая не съставлява част от основния предмет на договора за кредит. Поради това договорът за кредит може да бъде сключен и да съществува валидно. независимо от клаузата за допълнителна услуга, дори в случай, че има основание за недействителност на тази клауза. Допълва, че в чл. 19, ал. 4 ЗПК е предвиден максимален праг на размера на ГПР- пет пъти законната лихва и тази разпоредба следва да се тълкува заедно с разпоредбата на чл. 22 и на чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Чл. 19, ал. 4 от ЗПК не установяват забрана за постигане на определен правен резултат, а регламентира задължителните изисквания, на които следва да отговаря формата и съдържанието на договор. Заключава, че В случая при сключването на процесния договор тези изисквания са спазени (така Решение №210 от 29.10.2018 г., постановено по възз.търг. дело №243/2018г. по описа на ОС-Шумен). Въз основа на горното жалбоподателят счита, за неправилно заключението на първоинстанционния съд, че възнаграждението за предоставената допълнителна услуга представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, поради което е следвало да се включи в ГПР, като по този начин се Достига до резултата липсващ ГПР. Освен това поддържа, че с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 6 от ЗПК, дори и да се приеме за вярно, че размерът на ГПР е по-висок от законово-допустимия по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то последицата от това е недължимост на сумите, с които се надвишава размерът, посочен в ал. 4 на същия член, но не и недействителност на целия Договор за кредит в съответствие със законодателната воля. Счита за неправилен извода на Съда, че посоченият процент на разходите по кредита не съответствал на действителния такъв, доколкото допълнителните услуги следвало да са включени в годишния процент на разходите и че уговарянето им като отделно възнаграждение НЕ заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, И че дори и да се приеме, че уговорката за предоставяне на допълнителен пакет услуги е нищожна, не може да се приеме, че поради това кредитното правоотношение между страните също се явява недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според жалбоподателя, v в конкретния казус, Договор потребителски кредит №40009851418 би могъл да съществува в правния мир и без закупените допълнителни услуги към него; че Закупуването на допълнителни услуги не е задължително условие за отпускането на кредита. Доказателство за това е фактът, че „ПРОФИ КРЕДИТ Б.” ЕООД одобрява и отпуска кредити и без пакет услуги. Закупуването на допълнителни услуги е опционално, по избор на потребителя. В този смисъл е решение № 215 от 02.07.2019 г. по 1359/2018г. на РС Нови пазар: Решение № 290 от 20.12.2019г. по в. гр. д. №417 I 2019 г. на Окръжен съд - Шумен, Решение № 692/24.04.2019 г. по гр. д. № 7466/2018г. на РС-Русе, Съжденията на Районен съд - Димитровград, изложени в Решение № 260154 от 30.09.2021 г. по гр. д. № 87 / 2021 г. В Решение 64 от 06.02.2023г. на Районен съд — Дупница: състав ГО по Гражданско дело № 20221510101797 по описа за 2022 година Предвид изложеното, дружеството жалбоподател счита, че дори и да има прогласяването на нищожност на определени клаузи, то не следва да влече нищожност на целия договор и че предвид действителността на договора, не следват последиците на чл. 22 и чл. 23 от ЗПК. Поддържа се, че договорът се явява напълно действителен, като е породил своите правни последици за страните; че съгласно чл. 26 от ЗЗД, нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части; че По отношение размера на претендираните суми: Предвид прогласената недължимост на претендираните с исковата молба Възнаграждение за закупена услуга Фаст и Възнаграждението за закупена услуга Флекси, което с настоящата въззивна жалба, не се обжалва, следва да му бъдат присъдени неизплатените главница, договорно възнаграждение и лихви. Счита, че с оглед дължимостта на договорната лихва. сумата платена по нея в размер на 490.16 лв. не следва да се прихваща с дължимата сума от главницата. Затова дружеството поддържа че от първоначално претендираната главница - 1 502.48 лв. следва да се приспадне само платеното по закупена услуга Фаст и по закупена Флекси в общ размер на 759.57 лв, Предвид горното, дружеството жалбоподател смята, че следва да му се присъди допълнително сумата от 742.07 лева по главничното задължение.

Дружеството жалбоподател, счита, че са дължими и: сумата 446.27 лева представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от 10.03.2023 г. до 06.03.2024 г.; сумата 98.94 лева, представляваща лихва за забава на задължението за връщане на заема за период от 11.07.2022 г. до 06.03.2024 г.; сумата 29.39 лева, представляваща лихва за забава върху договорно възнаграждение за предоставената финансова услуга за период от 11.07.2022 г. до 06.03.2024 г., сумата 48.35 лева, представляваща лихва за забава на задължението за връщане на заема за период от 06.03.2024 г. до 30.05.2024 г.; сумата 14.36 лева, представляваща лихва за забава върху вземането за договорно възнаграждение за период от 06.03.2024 г. до 30.05.2024 г. Претендира се и законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. Допълва, че съгласно т.19 на ТР 1/04.01.2001 г. по т.д. № 1/2000 г. на ОСГК, дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата като без да представлява нейно повторение, я продължава; че тя има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, като въззивният съд следва да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора. На основание чл. 78, ал. 5 ГПК жалбоподателят е направил и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника, в случай че бъде претендирано и същото надвишава минималния размер, определен съобразно изискванията на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения. Предвид гореизложеното, жалбоподателят моли да се, да отмени като неправилно Решение 1650 от 27.12.2024г., постановено по гр. дело №3478/2024г. по описа на Районен съд гр. П., XXIX гр. с-в, в обжалваните части и се присъдят претендираните суми и лихва, както и в частта с която ДПК 40009851418 се обявява за недействителен и се отхвърлят част от исковите претенции на ПРОФИ КРЕДИТ А. Б. с ЕГН: ••••••••••, като незаконосъобразно и неправилно. Моли се да бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски по делото, в това число заплатена държавна такса, както и сумата в общ размер на 360.00 лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с Наредбата за заплащането на правната помощ.

Направено е възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение в настоящото производство, В случай че такива бъдат претендирани и надвишават минимално определения размер съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатското възнаграждение. Счита че, Адвокатски хонорар над определения в Наредбата минимум, се явява явно прекомерен, с оглед на това, че в настоящото производство липсва каквато и да е правна сложност на защита, като счита, че при определяне на разноските в полза на ответника, следва да съобрази и Определение №29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. N2 2982/2019 г., II т. о., ТК: като когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове. Счита, че въззивният съд следва да се съобрази с възприетото в Решения на Съда на ЕС (Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С 427/16 и С 428/16, Решение от 05.12.2006 г. по съединени дела С 94/04 и С 202/04 на голямата камара на СЕО), които са задължителни и за националните съдилища и с Определение №1371/15.09.2023 г. по ч. гр. д. №616/2023 г. по описа на ОС Плевен, Определение №1484 от 06.02.2024г по гр. д. 753/2023 на РС Пловдив, Определение №1499 от 06.02.2024г по гр. д. 17925/2022г.на РС Пловдив, Определение №1479 от 06.02.2024г по гр. д. 6230/2023г. на PC Пловдив/. Моли съдът да направи прихващане на присъдените разноски в хипотеза на частично уважаване на предявените искове.

В срока по чл.267 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна А. А. Б., ЕГН-•••••••••• чрез пълномощника си адв. Д. Ф. от САК, с вх.№4455 от 13.02.2025г. /л.32/ в който въззивната жалбата се квалифицира като неоснователна по същество. Моли, да се потвърди като правилно обжалваното Решение №1650 от 27.12.2024г. по гр.д. № 3478/24г. на РС-П.. Като неоснователен се квалифицира доводът в жалбата, че кредиторът е спазил изискванията на чл. 19. ал. 4 от ЗПК доколкото възнагражденията за пакетите за допълнителни услуги „Факс“ и „Флекси” следва да бъдат включени в обхвата на ГПР, което кредиторът не е сторил; че Съдът на ЕС се е произнесъл относно тълкуването на Директива 2008/48/ЕО с решение от 16 юли 2020г. по дело C-686/19г, че в обхвата на понятието „общи разходи по кредита“ попадат разходите за удължаване на срока на кредит - така решение от 16 юли 2020г. по дело С686/19г., SlA „Soho (Group”, EU: C: 2020: 582, параграф 51 и диспозитива; Че СЕС е приел, че в тази хипотеза, кредиторът дължи да включи в договора за кредит ГПР, формиран с разходите за удължаване на срока за изпълнение на задълженията по кредита и че разходите по споразумението за допълнителни услуги за отлагане на погасителни вноски, за намаляване на погасителни вноски и за смяна на падеж намират своето основание в забавата на кредитополучателя да изпълни задълженията си в уговорения срок и имат за последица удължаване на този срок. Поради което и при спазване на задължителното тълкуване на СЕС, кредиторът е бил длъжен да предвиди в договора ГПР с включени разходи по пакета допълнителни услуги. Цитира решение от 21 март 2024г. по дело С.Р.Г. срещу „Профи Кредит Б.” ЕООД, С - 714/22, с което СЕС е дал отговор на поставения от Cофийски районен съд въпрос дали услугите „Факс” и „Флекси” попадат в рамките на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на член З, буква ж) от Директива 2008/48, а оттам и на понятието „ГПР” по смисъла на член 3, буква и). Като според СЕС, националният съдът следва да извърши проверка дали действително услугите „Факс” и „Флекси” са допълнителни услуги, уговорени към договора за кредит или съставляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит с цел да се заобиколи забраната по член 19, параграф 4 от ЗПК. Допълва, че Възнаграждението за допълнителния пакет от услуги е безспорно разход по кредита и не съставлява възмездяване на незадължителни и допълнителни услуги, каквито аргументи въвежда кредиторът. Че До извода, че оказваните от търговеца услуги не са допълнителни се достига при тълкуването на определението по член 3, буква „в“ на понятието „Договор за кредит“ в светлината на съображение 12 от Директива 2008/48 относно договорите за потребителски кредити, което гласи, че допълнителни са услугите, включително когато за тях потребителят заплаща през целият период на предоставянето им възнаграждение на вноски, които съставляват действия, обслужващи интереси на страните „значително“ различаващи се от интересите, условията и изпълнението на договорите за кредит. Директивата дава примери за допълнителни услуги — такива са застрахователния договор, откриването на банкова сметка за регистриране на погасяванията и усвояванията, използването на разплащателни средства, свързани с платежните операции - «така съображения 12, съображение 22, член 5, буква „к” и член 19, параграф 2 от Директива 2008/48. Че кредитополучателят заплаща допълнително възнаграждение на кредитодателя за оказване на действия, които обслужват единствено интересът на страните по договора за кредит и касаят условията и изпълнението му, а именно: 1. приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2. възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; З. възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски. 4. възможност за смяна на дата на падеж: Че тези действия са изцяло свързани с усвояването и управлението на кредита, или те са част от основната престация по договора, поради което с тях потребителят не получава някакво различно и допълнително благо; че оказваните четири услуги по пакетите „Факс” и „Флекси“ не са с допълнителен характер, тъй като са свързани изцяло с основната престация по договора. Въззиваемата страна счита, че същите на практика са със задължителен характер по смисъла на пар. l, т. I от ДР на ЗПК защото налице са редица решаващи обстоятелства, от които следва да се изведе този извод: l/ кредитополучателят заплаща на кредитора възнаграждение независимо дали ще ползва тези услуги; 2/ възнаграждението за услугите е изискуемо веднага и се разсрочва като се кумулира към падежните вноски по погасителния план; 3/ че при отпуснат кредит от 1200 лв. общата такса за пакетите от допълнителните услуги възлиза на 2100 лв.; 4/ предимствата на тези допълнителни услуги са незначителни; 5/ възможностите за ползването им не са автоматични, а се изисква съгласието на кредитора за всяко тяхно прилагане, като за целта страните следва да подпишат допълнителни споразумения; 6/ въпросните услуги са свързани изцяло с начина на погасяване на кредита, а не с получаване на някакви други блага от страна на потребителя, различни от вече предоставената му парична сума. КАТО ирелевантно се определя обстоятелството, че конкретните характеристики на допълнителните услуги се уреждат в отделно споразумение към договора за кредит; че Директива 2008/48 относно потребителските кредити не указва, че договорите за кредит по тази разпоредба трябва да бъдат изготвени в един- единствен документ — цитира се Решение от 9 ноември 2016г., Ноте Credit Slovakia a.s., дело С- 42/15г., EU: C: 2016: 842, параграф 30. Заключава, че предвид изложеното, определените от кредитора като „допълнителни” услуги следва да бъдат включени в уговорения ГПР и не е налице дерогационното основание на пар. 1, т. I от ДР на ЗПК, съгласно което разходите за допълнителни услуги не съставляват общ разход по кредита, когато тяхното оказване е с опционен, незадължителен характер.

Допълва се, че Съдът на ЕС вече е постановил, че непосочването на ГПР в договор за кредит може да представлява решаващ фактор в рамките на анализа на съответната национална юрисдикция за това дали клаузата от този договор относно разходите по кредита е изразена на ясен и разбираем език по смисъла на член 4 от Директива 93/13. И че Ако случаят не е такъв, националната юрисдикция е оправомощена да преценява дали такава клауза е неравноправна по смисъла на член 3 от тази директива — така определение от 16 ноември 2010г., Pohotovost', (-76/10, EU: C: 2010: 6 8 5 параграфи 71 и 72.Посочено е, че Съдът на ЕС е подчертал, че търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния годишен процент на разходите, трябва да се окачестви като „заблуждаваща” по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/, доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел; че Съдът е извел, че установяването на нелоялния характер на такава търговска практика представлява един от елементите, на които по силата на член 4, параграф I от Директива 93/13 компетентният съд може да основе преценката си за неравноправния характер на договорните клаузи относно цената на отпуснатия на потребителя кредит- така решение от 15 март Jana Perenitova, C-453/10, EU: C: 2012: 144, параграфи 40-47 и диспозитива на решението и решение от 10.06.2023г. по дело С- 609/19г. на СЕС (т. 55 и т. 56).

Страната сочи още, че нормата на член 22, параграф 3 от Директива 2008/48 гласи, че държавите-членки следва да въведат разпоредби, гарантиращи че изискванията на Директивата няма да бъдат заобиколени; че в българското национално законодателство е въведена нормата на чл. 21 от Закона за потребителския кредит, с която е изпълнено изискването на член 22, параграф 3 от Директивата гласяща, че, всяка клауза в Договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на този закон, е нищожна", като според Съда на ЕС заобикалянето на изискванията на Директивата е самостоятелно основание за недействителност на клаузата, с която се постига като резултат това заобикаляне - така определение от 16 ноември 2010 г., Pohotovost', С- 76/10, EU: C: 2010: 685, параграфи 74, 75 и 76 от и точка 3, in fine от диспозитива. Навежда се извода, че в конкретния случай, кредиторът е заблудил потребителят какъв е действителният размер на приложимият в правоотношението ГПР, тъй като не е включил в неговият обхват вземанията си по споразумението за пакет допълнителни услуги, на което основание клаузата за ГПР е неравноправна -разрешение, което е изведено по дело С453/10 на СЕС и решение по дело С-609/19г. на СЕС. Акцентира се, че Клаузата за ГПР е нищожна и на още едно основание — по силата на чл. 21 ЗПК, тъй като с нея са заобиколени изискванията на чл. 10, ал. I във вр. с чл. l l, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 19, ал. I и ал. 2 от ЗПК, съгласно които кредиторът е длъжен да обяви в договора за потребителски кредит ясно и разбираемо ГПР, изчислен съобразно алгоритъмът на унифицирана математическа формула така решение по дело С- 76/10 на СЕС.; че В процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР; но липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР / с посочване и на разхода за възнаграждението по пакетите за така наречените „допълнителни услуги“ което от своя страна представлявало нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл. 10, ал. 1 ЗПК/. Допълва, че във величината на ГПР като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение и че такова е изричното задължителното тълкуване на СЕС, обективирано в Решение от 20 септември 2018 г. по дело С-448/17 и Решение от 23 януари 2025г“. по дело С- 677/23г., Като с решението по дело С-677/23г., СЕС е извел задължителното тълкувателно разяснение, че „член 10, параграф 2, буква ж) от Директива 2008/48, изменена с Директива 2011/90, трябва да се тълкува в смисъл, че Допусканията, използвани за изчистването на годишния процент на разходите (LLIP), трябва Да бъдат изрично посочени в Договора за кредит и в това отношение не е Достатъчно потребителят сам да може да ги определи чрез анализ на клаузите от Договора ' В този смисъл се цитира и съдебна практика на ВКС, изразена в Определение № 1369 от 27.05.2024г. по т.д.№ 333/24г. на ВКС, 2 т.о., 4 състав, Определение № 1991 от 16.07.2024г. по т.д. № 510/24г. на ВКС, 1 т.о., с които е изведено разрешението, че годишният процент на разходите е част от основния предмет на договора, поради което структурата на ГПР трябва да бъде посочена ясно и разбираемо за средния потребител на кредитни услуги, включително и чрез изясняване на обстоятелството от какъв вид и стойност на лихвените и нелихвените разноски се състои. Акцентира, че бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК; че целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следвало, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР-така Решение № 262948 от 14.09.2022 г. по в. гр. д. 4240 / 2021 г. на Възз. lV-6. състав на Софийски градски съд, Решение 16 от 26.05.2021г. по в.гр.д..№57/21 г. на ОС-Търговище, Решение №1272 от 15.01.2021 г. по в.гр.д. №2669/ 2020г. на ОС- Бургас, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен състав.

Като несъстоятелно се квалифицира оплакването на въззивника, че неточното посочване на ГПР не е равнозначно на липса на посочване на ГПР; че нищожната клауза, определяща годишния процент на разходите, се приравнява на липсваща такава (така решение от 21 март 2024г. по дело С.Р.Г. срещу „Профи Кредит Б.“ ЕООД), а по аргумент от чл. 22 вр. чл. 1 1, ал. 1, т. 10 от ЗПК недействителен е договор, в който не е посочен годишния процент на разходите. Точно това разбиране е възприето в най-новата практика на ВКС, като В Решение № 50013/05.08.2024 г. по т.д.№ 1646/2022г. на ВКС изрично е посочено, че „установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на Договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, в частност на посочените в Договора ГЛП или ГПР съгласно изискванията на чл. 11, ал. I, т. 9 и т. ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до недействителност на Договора за потребителски кредит”— в този смисъл се очи и определение № 2719/21.10.2024 г. по т.д. 1264/2024 г. на ВКС, II т.о. Като последен довод се изтъква, че съгласно чл. 23 ЗПК липсата в условията на договора на съществен елемент от договорното съдържание, а именно на действителна клауза за ГПР има за правна последица нищожност на цялата кредитна сделка, както правилно е приел първоинстанционният съд. Моли да се потвърди като правилно обжалваното решение и на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА да се присъди адвокатско възнаграждение.

Обжалвано е в срок и ОПРЕДЕЛЕНИЕ на същия съд, №380 от 03.02.2025г. постановено по същото дело с което Е ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№1607 от 20.01.2025г. на Профикредит Б. ЕООД, ЕИК 175074752 за изменение на решение № от 27.12.2024г. по гр.д. №3478/2024г. на РС-П. в частта за разноските.

В частната си жалба с вх.№ 4979 от 18.02.2025г. подадена от „Профи Кредит Б.“ ЕАД се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението с искане същото да бъде отменено. Частният жалбоподател по същество поддържа, че неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че размерът на разноските не е прекомерен, доколкото същите били определение в съответствие с материалния интерес и фактическата и правна сложност на спора, като счита, че съдът следва да намали присъдения размер на деловодни разноски, тъй като не е налице нито фактическа, нито правна сложност на делото, които биха могли да обосноват разноски в такъв размер. Неправилно съдът приел, че „Профи Кредит Б.” ЕООД, следва да бъде осъдено да заплати на адвокат Д. Ф. възнаграждение в размер на общо 800лв.- 400лв. за защита по установителните искове и 400лв. за защита по осъдителните искове, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК, във връзка чл. 38, ал. 2 ЗА, защото присъденият размер на разноски в полза на адвокат Д. Ф. бил необосновано висок и прекомерен; че при определянето на размера на разходите за платено адвокатско възнаграждение, съдът е длъжен да се съобрази с посочените в нормата на чл. 78 ал.5 ГПК критерии, като преценката кога конкретно дело представлява фактическа и правна сложност се извършва от решаващия състав; че Признаците на фактическата и правна сложност не са посочени в закона, като законодателят е предоставил възможността на съда да прецени наличието на тези признаци с оглед на всички данни и обстоятелства по конкретното дело; че в съдебната практика се приема, че фактическа сложност е налице, когато делото съдържа значителни по обем фактически материали, многообразие на твърдени от страните правнорелевантни факти; съответно правната сложност била свързана с точното спазване и правилното прилагане на материалния и процесуалния закон. Акцентира, че по делото не е налице фактическа или правна сложност, не са извършвани действия или разходи от страна на длъжника или неговия процесуален представител, които да оправдават разноски в посочения размер и че посоченият адвокатски хонорар е прекомерен и не кореспондира с действителната правна и фактическа сложност на делото, доколкото при определянето на адвокатските възнаграждения е налице съчетание на два критерия, включително и на минималните, обем и сложност на извършената дейност и размера на защитавания интерес. И че в Решението по делото е приложен единствено критерият за материалния интерес, но не и този за реално извършените от адвоката действия по защита на ответника, затова се сочи, че посоченият адвокатски хонорар е прекомерен и не кореспондира с действителната правна и фактическа сложност на делото.

Твърди, че в случая адвокатският хонорар не следва да бъде изчисляван и отделно за всеки предявен иск, тъй като за повече от един иск не може да става дума, като се претендира сума, която е резултат от неизпълнението по процесния договор че главницата, договорното възнаграждение и лихвите са част от задължението, възникнало на основание сключения договор за потребителски кредити същите са неразделна част от същия, като се дължат на едно и също основание. Навежда се извода, че напълно несправедливо се явява присъждане на разноски в подобен размер за така предявените от ищеца искове, които са напълно идентични и за доказването им са извършени едни и същи процесуални действия от процесуалния представител на ответника. Още повече, че и исковете почиват на едно и също правно основание. Посочва, че съгласно Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т. 0., ТК, когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове. На следващо място, се исковият съд следва също да съобрази и възприетото в Решения на Съда на ЕС (Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С 427/16 и С 428/16, Решение от 05.12.2006 г. по съединени дела С 94/04 и С 202/04 на голямата камара на СЕО), които са задължителни и за националните съдилища, и в които бил направен общия извод, че националната юрисдикция не е задължена да се съобразява с ограниченията, наложени относно минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с акт на адвокатско сдружение (в случая с Наредба №1/2004 г. на ВАдвС) и забраната съдът да определя възнаграждение под минимума, определен с такъв акт, тъй като това ограничаване могло да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС”. Допълва, че правилата на Наредбата са приложими не само за потребителя на адвокатска услуга, но и за насрещната страна в съдебното производството, която при неблагоприятен изход на производството дължи заплащане на размера на адвокатския хонорар, който е част от сторените по делото разноски, като това нарушава основни принципи в съдебното производство и прегражда правомощията на съда да прецени правната и фактическа сложност по делото, и да присъди справедлив размер на сторените разноски / в този смисъл е и практиката, обективирана в Определение №1371/15.09.2023 г. по ч. гр. д. №616/2023 г. по описа на ОС Плевен/. Посочва още, че с Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С 427/16 и С 428/16 на СЕС, е прието, че запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели; и че в разглеждания случай съдът следва да прецени дали минималният размер на адвокатското възнаграждение по Наредбата отговаря на тези цели и критерии: фактическа и правна сложност на спора, достъп до правосъдие, качество на услугата, справедливост, и необходимост загубилата страна да понесе поне значителна част от разноските на противната страна, направени за защита по делото. Счита частният жалбоподател, че следва и може да бъде определено адвокатско възнаграждение под минимума по Наредбата за минималните размери за адвокатските възнаграждения, като отбелязва, че разноските по делата не представляват нито санкция, нито пък средство за неоснователно обогатяване на едната страна в процеса спрямо другата, като свободата на договаряне на размера на адвокатския хонорар следва да бъде ограничена единствено досежно отговорността, която трябва да носи противната страна, която не участва в договарянето на размера на адвокатското възнаграждение, а пък същевременно е налице евентуална възможност тя да бъде натоварена с разноски, които нито отговарят на извършените процесуални действия по делото, нито пък на основните начала в процеса; че Допускането на подобно намаляване на адвокатското възнаграждение обаче не се отразява на отношенията адвокат-клиент, които си остава действащ техният договор за правна защита, като единствено в случая с редуцирането се постига заложеният от законодателя ефект на справедливост при определяне на размера на хонорара, който следва да бъде възложен в тежест на другата страна. Акцентира, че целта на законодателя не е да възстанови на страната която има право по делото да получи разноски, направените от нея разходи в пълен размер за заплатено адвокатско възнаграждение, а при констатирана прекомерност, да й присъди такъв който е съобразен както с размера. предвиден в Наредбата. така и с особеностите на случая и че редуцирайки адвокатския хонорар, Съдът не би допуснал неоснователно обогатяване на едната страна, за сметка на другата. Счита, че присъдените на адвокат Д. Ф. разноски в размер на общо 800лв.-400.00 лв. за защита по установителните искове и 400лв. за защита по осъдителните искове, определено от съда по реда на чл. 78, ал. З ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА., са разноски в прекомерно голям и несправедлив размер, тъй като не съответстват нито на фактическата и правна сложност на делото, нито на обема на извършените процесуални действия по делото. Счита още, че присъдения размер на съдебните разноски в полза на ответника за първата инстанция и за заповедното производство, за прекомерно голям, тъй като не съответства нито на фактическата и правна сложност на делото, нито на обема на извършените процесуални действия по делото, нито има повече от два иска, които да оправдаят разноски в подобен размер, с оглед на което, Моли да се редуцира размера на разноските, възложени в тежест на ищеца за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника, като се намалят същите до минималния размер, определен за един иск или се присъди такива под определения минимален размер, съгласно Наредбата.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна-А. Б. чрез пълномощника си адв.Ф., с вх.№6264 от 04.03.2025г. в която частната жалба се квалифицира по същество като неоснователна. Във връзка с довода за прекомерност на адвокатското възнаграждение страната посочва, че с решение от 25.01.24г. по дело С- 4З8/22г. на СЕС е прието, че НМРАВ е нищожна; че след постановяването на решението по дело С-4З8/22г. на СЕС не следва да се извършват произволни, под пазарните нива намаления на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като ще се постигне обратен на целения с чл. l01 от ДФЕС ефект, който е да се постигне свободна и лоялна конкуренция, което е основание за образуване на наказателна процедура от ЕК за неспазване на европейското законодателство и за отговорност по реда на ЗОДОВ за неприлагане на Съюзното право. Цитира се решение от 28.06.2016г. по дело С-57/15 и решение от 07.04.2022г. по дело С385/20г. в което СЕС е изложил концепцията си относно „разумността” и „пропорционалността” на разноските за адвокатско възнаграждение. Акцентира, че Според СЕС, разумният характер на подлежащите на възстановяване разноски се преценява съобразно специфичните особености на делото, с което е сезиран като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на съответното право — с. 25 и диспозитива на решението. Според СЕС, макар изискването за пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла — т. 29, 30, 32 и диспозитива на решението. Допълва, че Според СЕС средствата за защита трябва да бъдат разубеждаващи, като СЕС приема, че разубеждаващият ефект от иск за установяване на нарушение би бил сериозно намален, ако нарушителят може да бъде осъден да възстанови само една малка част от разумните разноски за адвокат, които притежателят на накърненото право е направил. Посочва, че с решение от 07.04.2022г. по дело С-385/20г., СЕС е изложил концепцията си за „разумността“ на разноските, включително за адвокатско възнаграждение в светлината на национално съдебно производство за установяване на неравноправния характер на договорни клаузи. Допълва, че в съображение 54-то, СЕС подчертава, че съобразно утвърдената от него практика процесуални правила, които водят до твърде високи разходи за потребителя, биха могли да го разубедят да предяви иск с оглед на разходите, които евентуалното исково производство би създало с оглед на размера на оспорваното задължение, или да го разубедят да действа надлежно в защита на правата си пред сезирания от продавача или доставчика съд. От което в съображение 55 от решението, СЕС формирал извода, че съдебните разноски, които трябва да могат да бъдат възстановени на спечелилия делото потребител от загубилата страна, трябва да бъдат в достатъчен размер спрямо общата стойност на съдебното производство, за да нямат за последица разубеждаването на този потребител да приведе в действие правната защита, която му е предоставена с Директива 93/13. Поради горните съображения, СЕС в съображения 56-то, 58-мо и диспозитива стигал до заключението, че ако в рамките на процесуалната си автономия държавите членки предвидят режим на възстановяване на адвокатските хонорари, съдържащ ограничение на сумата, която трябва да заплати продавачът или доставчикът, осъден да понесе съдебните разноски, държавите членки следва да определят границата позволяваща разноските на потребителя да бъдат възстановени в разумен размер, който е пропорционален на разходите по съдебното производство относно неравноправния характер на договорна клауза за да започне потребителя подобно дело. Твърди се, че това разрешение е изведено в мотивите към т.2 от ТР 3 от 01.08.2024г. по т.д. 3 от 2022г. на ОСГТК на ВКС, с което ВКС съобразява на основание чл. 633 от ГПК разрешението, изведено в практиката на СЕС, че губещата делото страна следва да понесе разумните разноски, тоест тези, които не са ненужно скъпи и прекомерни (поради необичайно висок хонорар или предоставяне на услуги, които не са необходими) и които следва да са пропорционални — когато са значителна и подходяща част от разноските, следващи се на спечелилата страна и се позовава на решение от 28.07.2016 г., United Video Properties (C- 57/15), ECLI: EU: C: 2016: 611 т. 25, т. 29, т. 30, и решение от 28.04.2022г, Nova Text GmbH (С-5З1/20), ECLI: EU: C: 2022: 316, т. 45-т. 48 и на собствената си практика, формирана с Тълкувателно решение 1/2017 от ll.12.2018 г. по тълк. дело №1/2017 г. на ОСГК на ВКС. В този смисъл се цитира и Определение№725/17.02.2025 г. по ч.гр.д. 3473/2024 г. на ВКС, II г.о.

Според ответника по частната жалба първостепенният съд не се е отклонил от горепосочената съдебна практика, като е съобразил предмета на спора — предявени са шест главни обективно съединени искове установителни искове и шест евентуални обективно съединени осъдителни искове, което увеличава обема на труда, който трябва да се положи; че съдът в тези хипотези дължи да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки уважен иск поотделно, в който смисъл е многобройната практика на различни състави на ВКС, които приемат, че в хипотезата на кумулативно съединение на искове, цената на иска и оттук дължимите държавни такси и адвокатски хонорар се определят поотделно за всеки отделен иск-така Определение.№ 2388/11.09.2024 г. по ч.т.д. №1499/2024 г. на ВКС, II т.о., Определение 50393/25.07.2023 г. по т.д. 1960/2022 г. на ВКС, II т.о., Определение 50040/25.07.2023 г. по ч.т.д. 1959/2022 г. на ВКС, П т.о., Определение №50/ 17.01.2023 г. по ч.гр.д. № 4735/2022 г. на ВКС, г.о., Определение № 50473/15.12.2022 г. по ч.т.д. №48/2022 г. на ВКС, I 655/19.08.2022 г. по гр.д. 173/2022 г. на ВКС, IV г.о., Определение 388/16.08.2022 г. по ч.т.д. №1840/2021 г. на ВКС, II т.о. Определение №213/28.06.2022 г. по гр.д. 3512/2020г. на ВКС, Vг.о., Определение №146/04.04.2022 по дело №358/2022, Определение №88/09. 03.2022 г. по ч.гр.д.446/2022 г. на ВКС, IV го., Определение №77/24.02.2022 по т.д. №1692/2021г. на ВКС, I т.о., Определение 60453/02.08.2021 г. по т.д. 2006/2020г. на ВКС, II т.о., Определение №118/15.03.2021 по т.д, №1469/ 2020г. на ВКС, I т.о. и други.

Допълва, че първата инстанция е подложила на преценка цената на предявените искове и техния брой, отчел е обстоятелството, че се основават на общ правопораждащ факт и че се е провело само едно съдебно заседание, на което пълномощника на ответника не се е явил, съобразил е решението на СЕС от 25.01.2025г. по дело С-438/22г. и е определил адвокатско възнаграждение под минималния по чл. 7, ал. 1, т. 2 от НМРАВ за всеки от обективно съединените искове размери, но в предвидения абсолютен минимум по наредбата по 400лв. за установителните претенции и 400лв. за осъдителните претенции.

Счита, че правилно е съобразен от съда абсолютните минимуми по НМРАВ. Преди постановяване на решението на СЕС от 25.01.2025г. по дело С-438/22г. тази наредба е обичайно прилагана от адвокатите, опериращи на българския пазар, поради която тя като обичай, следва да се прилага като ориентир за пазарните цени на адвокатските услуги. В този смисъл се цитира още съдебна практика Определение 260/28.01.2025 г. по ч.т.д. 762/2023 г. на ВКС, 1 т.о, Определение 260/28.01.2025 г. по ч.т.д. 762/2023 г. на ВКС, I т.о., Определение №2995/1З.06.2024 по ч.гр.д. №991/2О24г. на ВКС, 4 г.о., Определение 638/18.03.2024 г. по ч.т.д. 757/202З г. на ВКС, I т.о., Определение № 474/28.02.2024 г. по ч.т.д. № 961/2023 г. на ВКС, I т.о. С определението по ч.гр.д. №2991/2024г. на ВКС, 4 г.о., че ако трудът на адвоката не е съществено надценен, то не следва да бъде намалявано уговореното адвокатско възнаграждение под определения с НМРАВ размер, което разрешение следва да бъде приложено в случая.

Акцентира, че с решение на съда от 5 декември 2006 година, Cipolla и др., съединени дела С-94/04 и С-202/04 на СЕС. С това решение СЕС е извършил тълкуване за съответствието с чл. 8 1 ДЕО /настоящ чл. 101 ДФЕС/ и на чл. 82 ДЕО /настоящ чл. 102 ДФЕС/ на национална правна уредба /италианската/, съгласно която Национален съвет на адвокатите, учреден към министъра на правосъдието и съставен от адвокати, избирани измежду колегите им адвокати изготвя проект на тарифа на адвокатските възнаграждения, подлежащ на одобрение от страна на министъра на правосъдието. Според СЕС присъждането на неразумни и несъразмерни разноски ще доведе до така наречения „неблагоприятен подбор", тъй като потребителят, който не е квалифициран и не може да извърши преценка кой адвокат оказва качествени услуги и кой посредствени, ще извършва своя избор единствено по критерия най-ниска цена. Според СЕС този „неблагоприятен подбор” не е в интерес на потребителите, тъй като ще доведе до занижаване на качеството на адвокатските услуги, тъй като адвокатите ще се конкурират само на основание на най-ниска цена, без да имат стимул да повишават квалификацията си.

Счита още, че Възнаграждението на адвоката не е просто компенсация за положения труд -то отразява и риска, който той поема при воденето на делото. Не може съдът да присъжда възнаграждение, което е значително по-ниско от потенциалните имуществени вреди, които адвокатът носи при евентуална грешка и че Възнаграждението следва да съответства на стойността на правния риск, а не да бъде произволно занижено; че то не е компенсация за положения труд, но отразява поетия риск при воденето на делото.

Заключава, че Първата инстанция правилно е ценила, че трудът на адвоката е високо квалифициран и следва да бъде подобаващо заплатен; че в практиката на СЕС е разглеждан въпроса за икономическата обосновка на дължимото на адвокатите възнаграждение. В това отношение въззиваемата страна моли съдът да вземе предвид заключението на генералния адвокат г-жа J.kokott, представено на 12 септември 2013г по дело С-530/ 11 на СЕС и по - конкретно съображение 68-мо от същото, съгласно което Генералният адвокат оборва доходите на Обединеното кралство и на Ирландия, които твърдят, че процесуалният представител на страната може да се откаже от възнаграждение и така да осигури защита на правоимащия съгласно правото на ЕС субект и приложението на Съюзното право, като Генералният адвокат акцентира, че такъв отказ може само по изключение да намали риска от заплащане на съдебни разноски, тъй като по принцип процесуалните представители работят, за да получават доходи и че ако правилото за безплатно представляване се наложи, то това би разрушило икономическите основи на необходимата специализация на адвокатите в съответните области.

Допълва се, че Правната сложност на конкретното дело не може да бъде определена като ниска. Осъществяването на защитата по предявените искове изисква предварителна подготовка, включваща запознаване с актуалната практика както на ВКС, така и на СЕС, която сама по себе си е обилна, а материята, разглеждана в съдебните решения- сложна, защото изисква познаване както на националното, така и на европейското законодателство. За динамиката на тази практика свидетелствали множество актове, като например (но не само): Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 Профи кредит Б. по запитване на СРС относно правните последици при неточно и подвеждащо записан в договора ГПР и Решение 50013 от 05.08.2024г. по т.д. 1646/22г. на ВКС, 2 т.о., Определение № 898/10.04.2024г. по т.д.№1201/231“. на ВКС, 1 т.о., Определение №1602/14.06.2024г. по т.д.№ 1955/23г. на ВКС, 2 т.о. по същия въпрос. Посочва се, че Фактическата сложност на делото е изисквала анализ на съответния обем писмени доказателства, както и на изслушаната ССчЕ. Че при определяне на разумността на адвокатското възнаграждение, съдът съобразил, че пълномощника е представлявал ответницата по делото, като е внесъл отговора на исковата молба и че това действие се отличава с висока степен на внимание и прецизност, тъй като при изготвянето на отговора на искова молба, труда на процесуалния представител на страната се свързва не само с правни и фактически действия, извършвани вече в хода на производството, но и с такива положени преди отговорът на исковата молба да бъде входиран в деловодството на съда, включваща проверяване на документи и книжа и отделено време за проучване на случая от фактическа страна, включително време за провеждане на срещи с клиента и изследването на многобройната и постоянно развиваща се практика както на ВКС, така и на задължителните тълкувателни решения на СЕС. В този смисъл сочи последните допълнения, извършени с пар. 1 а на НМРАВ ( ДВ. бр.14 от 18 Февруари 2025г.); че всяко дело е свързано и с административно-техническа дейност (деловодна), за която съдът се подпомага от административен персонал, чиито трудови възнаграждения се поемат от бюджета на съдебната власт; че Адвокатът или извършва тази деловодна работа самостоятелно, или възлага извършването й на ангажирани от него лица, като и в двете хипотези този труд следва да се отчете при калкулиране на адвокатското възнаграждение. И от тази гледна точка, счита, че е без значение е дали в качеството на пълномощник на ответницата се е явил или не в открито съдебно заседание, при положение, че е извършил преценка и анализ на доказателствата и е изложил подробни доводи в подаденото заявление по хода на делото, обективиращо и писмена защита. Акцентира, че такова процесуално поведение е допустимо след като постига целите на осъществената зашита. Счита, че с определеното от първата инстанция адвокатско възнаграждение ще бъде постигнат разубеждаващият ефект от иск - така решение от 07.04.2022г. по дело С-385/20г. на СЕС в хипотезите на потребителска защита при неравноправни договорни клаузи. Присъждането на разноски, които не са разумни и пропорционални ще стимулират ищеца да сключва договори с неравноправни клаузи и нарушаващи ЗПК, тъй като при толкова ниски възнаграждения присъждани по реда на чл. 38 ЗА, повечето адвокати ще се разубедят да оказват безплатна правна помощ на материално- затруднени потребители.

Във връзка с разубеждаващият ефект ответникът моли съдът да съобрази и съдебна практика на СЕС в 11 пункта. По преюдициални запитвания, от които се изяснявало, че частният молител Профи кредит Б. е част от международна финансова група, оперираща в Централна и Източна Европа; че Изготвяните от тази финансова група договори и използваните от нея търговски практики са давали повод на различни съдилища да счетат, че те са незаконосъобразни, поради което са отправяли искания до СЕС да тълкува относимото европейско законодателство в сферата на потребителската защита. От платформата на ЕС се изяснявало, че друга небанкова финансова институция не е давала поводи за отправяне на много запитвания до СЕС, като от множеството преюдициални запитвания се формирал извод, че международната финансова група „Профи кредит” системно нарушавала потребителските права, като определянето на прекомерно ниски адвокатски възнаграждения няма да постигне целения от европейската система на защита на потребителските права възпиращ ефект частният молител да преустанови извършването на сделки и действия, нарушаващи потребителските права.

Като последен довод се изтъква, че с параграф I а. т. 2 на НМРАВ ( ДВ. бр. 14 от 18 Февруари 2025г.) Наредбата е била допълнена с правилото, че при определяне на адвокатското възнаграждение при адвокатска работа, свързана с процесуално представителство - за подготовката на делото в досъдебна фаза се прилагат критериите по т. l, а за съдебната фаза се прилагат съответно коефициенти за вида дело, извършените процесуални действия и развитието на производството, предвидени в Правилата за оценка натовареността на съдиите, приети от Висшия съдебен съвет, включително коригиращите коефициенти за увеличаване на фактическата и правна сложност на делото; че В настоящият случай, първоинстанционният съд е определил възнаграждение, съответно на предпроцесуалната работа, извършена от пълномощника на ответницата, както и критериите за процесуалната й дейност и в съответствие с правилата за оценка натовареността на съдиите. Предвид на изложеното, моли, да се потвърди обжалваното определение.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение и определение, а по правилността им съобрази изложеното във въззивните жалби на страните и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание в чл.422 ал.1 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.240 от ЗЗД и с чл.9 и следващите от Закона за потребителския кредит/ДПК/ и осъдителен иск по чл.79 и чл.86 от ЗЗД/Закона за задълженията и договорите/.

В исковата си молба с вх.№20813 от 19.08.2024г. / гр.д.№3478/ 2024г. по описа на РС-П./, подадена против ответницата А. А. Б., ЕГН-811246118, от с.Г., обл.П., ул.“Т.“ №7, вх.7, ет.1, ап.3, ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД, ЕИК-175074752, със седалище и адрес на управление в гр.С., бул.“Б.“ №49, бл.53Е, вх.В чрез пълномощника си юрисконсулт Г. С.-К., се твърди, че в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и в изпълнение на Разпореждане, постановено по ч.гр.д. № 2216/2024г. по описа на Районен съд – гр. П., получено от „ПРОФИ КРЕДИТ Б.” ЕООД на 29.07.2024 г., се предявява настоящия установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК относно вземането на заявителя срещу длъжника по Договор за потребителски кредит (ДПК) 40009851418 - А. А. Б. в общ размер на 2139.79 лв., от които: сумата 1 502.48 лева, представляваща главница; сумата 446.27 лева, представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от 10.03.2023г. до 06.03.2024 г.; сумата 98.94 лева, представляваща лихва за забава на задължението за връщане на заема за период от 11.07.2022 г. до 06.03.2024 г.; сумата 29.39 лева, представляваща лихва за забава върху договорно възнаграждение за предоставената финансова услуга за период от 11.07.2022 г. до 06.03.2024 г.; сумата 48.35 лева, представляваща лихва за забава на задължението за връщане на заема за период от 06.03.2024 г. до 30.05.2024 г.; сумата 14.36 лева, представляваща лихва за забава върху вземането за договорно възнаграждение за период от 06.03.2024 г. до 30.05.2024 г. Ищецът претендира и законна лихва от датата на подаване на заявлението в Съда (30.05.2024г.) до изплащане на вземането. Твърди се още, че подаденото от „ПРОФИ КРЕДИТ Б.” ЕООД заявление, въз основа на което е било образувано ч.гр.д. № 2216/2024г., е претендирано и заплащането на суми в размер на 500.03 лева като възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ и в размер на 840.40 лева като възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“, както и лихвите за забава върху описаните вземания, като заповедният съд е отхвърлил заявлението на дружеството в частта, с която се претендират цитираните вземания.Поради това и на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК ищецът предявява осъдителен иск за дадените вземания, както следва-осъдителен иск по отношение на сумата от 500.03 лева - възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“, дължимо до 06.03.2024 г.; -осъдителен иск за сумата от 840.40 лева - възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Флекси“, дължимо до 06.03.2024г.; осъдителен иск за сумата от 32.93 лева-лихва за забава върху възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“, дължима за периода от 11.07.2022г. /датата на изпадане на длъжника в забава/ до 06.03.2024г. /датата на предсрочна изискуемост/; осъдителен иск за сумата от 55.34 лева – лихва за забава върху възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Флекси“, дължима за периода от 11.07.2022г. до 06.03.2024г.; осъдителен иск за сумата от 16.09 лева – лихва за забава върху възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“, дължима за периода от 06.03.2024г. до 29.05.2024г.; осъдителен иск за сумата о т 27.04 лева-лихва за забава върху възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Флекси“, дължима за периода от 06.03.2024г. до 29.05.2024г. Претендира се и законната лихва от датата на подаване на заявлението в Съда (30.05.2024г.) до изплащане на вземането.

Твърди ищецът, че в това производство се отказва да търси претендираните с подаденото заявление неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 500 лева, начислени на 12.05.2023г., като не се сочат конкретни мотиви за този си отказ.

Предвид на факта, че между отделните претенции съществували житейска, логическа и правна връзки, се моли съдът да ги разгледа в едно производство. Счита, че съвместното им разглеждане няма да бъде значително затруднено, а би позволило на съда да се произнесе при най-пълна фактическа обстановка, би улеснило страните, които ще водят само едно производство за разрешаване на правния спор между тях, който е възникнал на едно основание, а именно Договор за потребителски кредит № 40009851418, както и би предотвратило постановяването на противоречащи решения между отделните състави.

Твърди се, че вземането на „ПРОФИ КРЕДИТ Б.” ЕООД произтича от следните обстоятелства: На 31.05.2022г. - А. А. Б. е подала до „ПРОФИ КРЕДИТ Б.” ЕООД попълнено и подписано Искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт със зададени параметри, като последната е получила разяснения, които са дали възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и на финансовото състояние. Същата декларирала, че е запозната и с Общите условия на „ПРОФИ КРЕДИТ Б.” ЕООД, получила е и преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр с Допълнителна такава.

Твърди се, че съгласно параметрите на процесния договор и чл. 15 от Общите условия по ДПК № 40009851418 клиентът може да избере да закупи една или повече допълнителни услуги към договора, като изборът е на клиента, и че закупуваното на същите не е задължително условие за сключване на договора, а е опционално. Твърди се, че за клиент избрал да се възползва от горепосочената възможност, към датата на сключване на договора възниква задължение да заплати дължимото за избраната услуга /услуги възнаграждение, като същото се разсрочва за плащане в погасителния план, като част от всяка една погасителна вноска. С оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит, включващ описаните в договора услуги „Фаст“ и „Флекси“. Допълва още, че Клиентът е пожелал да сключи и застраховка по кредита /т.V oт ДПК/ към „УНИКА Живот” АД с премия 45.60 лева в полза на А. А. Б., което кредиторът е одобрил.

Твърди ищцовото дружество, че след като „ПРОФИ КРЕДИТ Б.” ЕООД одобрява отпускането на заем съгласно исканите параметри, на дата 01.06.2022г. с ответника А. А. Б. е сключен Договор за потребителски кредит № 40009851418, по силата на който заявителят „ПРОФИ КРЕДИТ Б.” ЕООД изпълнява точно и в срок задължението си, като клиентът А. А. Б. е получила одобрение да закупи и поисканите от него услуги „Фаст“ и „Флекси“, като потребителят поема задължения (чл.8 от Общите условия) по Договора за потребителски кредит/ДПК/, който е подписан при Общи условия, неразделна част от договора, предадени са му при подписването им и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва /Буква „А“ и „Б“ от Декларации/, за което и ги е подписала. Ищецът посочва параметрите на сключения ДПК - № 40009851418 - Сума на кредита: 2000 лв.; Срок на кредита: 24 месеца; Размер на вноската: 123.46 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР): 48.17 %; Годишен лихвен процент: 41.00 %; Лихвен процент на ден: 0.11 %; Общо задължение по кредита: 2962.95 лв. Отделно са посочени параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга: -Възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 800.00 лв. и Възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 1300.00 лв. Размер на вноска по закупени допълнителни услуги: 87.50 лв. Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: Общо задължение: 5062.95 лв.; Общ размер на вноска: 210.96 лв.; Дата на погасяване: 10-ти ден от месеца.

Веднага следва да се отбележи от въззивната съдебна инстанция, че ищецът не конкретизира и не излага мотиви как е формиран размера на ГПР и дали в него се включват или не се включват и защо разходите на потребителя по закупените допълнителни услуги, представляващи неразделна част от договора и като задължение по договора за потребителя, както и какъв годишен лихвен процент се начислява върху вземанията по двата пакета-същата каквато е по основния договор или има друг измерител и защо.

Ищцовото дружество излага в обстоятелствената част на исковата молба и доводи, че съгласно чл.4 от Общите условия към ДПК № 40009851418 длъжникът дължи на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит, което е предварително определено в погасителния план, като страните по този ДПК се споразумяват договорното възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от потребителя в рамките на погасителния план.

Твърди се, че неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото е в размер на 446.27 лева и се претендира от падежа на първата неизплатена вноска – 10.03.2023г. до 06.03.2024г. /датата на предсрочна изискуемост/. Освен това, възнаграждението за поисканите и закупени допълнителни незадължителни услуги (1340.43лв., което се претендира от падежа на първата неизплатена вноска – 10.03.2023 г. до датата на предсрочна изискуемост – 06.03.2024г.) също ставало изискуемо с подписването на ДПК, но се разсрочва за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита.

Ищецът ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД твърди, че е изпълнило точно и в срок задълженията си по договора като на 01.06.2022г. превежда заемната сума от общо 2000лева, /или още в деня на сключването на договора/, от които в размер на 1954.40 лв. е преведена по посочена от длъжника А. А. Б. банкова сметка с документ за кредитен превод от дата 01.06.2022г., а към „УНИКА Живот” АД е преведена премия 45.60 лева в полза на А. А. Б. с документ за кредитен превод от дата 01.06.2022г. Твърди се, че потребителят А. А. Б. от своя страна поема задължение да погасява предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план, неразделна част от ДПК.

Твърди още ищецът, че е изготвен погасителен план с определени 24вноски, всяка по 210.96 лв. с падежна дата – всяко 10-то число на месеца, който е получен от длъжника на 01.06.2022 г., заедно с ДПК, СЕФ с Допълнителна преддоговорна информация.

Ищцовото дружество твърди, че Длъжникът не е изпълнявал поетите договорни задължения и е направил само осем пълни погасителни вноски и една частична (плащане по 9-та вноска в размер на 59.57 лева), съгласно приложеното Извлечение по сметка към ДПК № 40009851418; че към настоящия момент размерът на погасеното от А. А. Б. задължение по ДПК № 40009851418 е в общ размер на 1999.30 лв., с направени вноски по заема от потребителя както следва: На дата 19.07.2022г. са платени 213.00 лева; На дата 31.08.2022 г. -платени 223.80 лева; На дата 14.09.2022г.- платени 210.80 лева; На дата 17.10.2022г.- платени 211.80 лева; На дата 14.11.2022г.- платени 211.50 лева; На дата 24.02.2023г. - платени 268.80 лева; На дата 31.03.2023г. -платени 218.80 лева; На дата 19.05.2023г. - платени 200.00 лева; На дата 08.11.2023г. -платени 240.80 лева; Допълва, че с плащанията си длъжникът е погасил част от задълженията по договора, от които номинал /плащане по погасителен план/ в размер на 1747.25 лв. Сумата от 212.05 лв. е отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ: “. Начислени са били 428.65лв. лихви за забава, погасени са 212.05 лв. и към момента се дължат още 216.60 лв. за период от 11.07.2022 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 06.03.2024 г. (дата на предсрочна изискуемост).

Отделно от това, сумата от 40.00 лв. отишла за погасяване на такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия към ДПК, а именно „КЛ/СД заплаща такси за извършени от КР услуги по Тарифа. КЛ/СД се съгласяват, че КР има право на обезщетение за всички разноски, свързани с действията по извънсъдебно или съдебно събиране на просрочен дълг на КЛ/СД в това число, но не само разноските за телефонни обаждания и/или писма за напомняне за просрочени задължения, посещения на място, смс-и и други съгласно действащата Тарифа; при декларирано от КЛ/СД, че е запознат с действащата към датата на подписване на ДПК Тарифа, като към датата на заплащане на съответната такса, същата се дължи в размер според актуалната към момента на възникване на задължението Тарифа..“. Поддържа се от ищеца още, че поради неизпълнение на поетите договорни задължения клиентът е изпаднал в забава, според Извлечението по сметка към ДПК № 40009851418. и на основание чл. 12.3 от Общите условия към ДПК /просрочени две или повече последователни месечни вноски в пълен размер/, договорът е прекратен, а задълженията по него обявени за предсрочно изискуеми на 06.03.2024г. Акцентира се, че договорът за кредит е прекратен автоматично от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ Б.” ЕООД, за което длъжника А. А. Б. е уведомена чрез Уведомително писмо на посочения от нея адрес в договора. Допълва се, че към момента погасителният план е изтекъл на дата 10.06.2024 г. и е налице неизпълнение на задълженията на длъжника по този ДПК, поради което за ищцовото дружество е налице материален и правен интерес да потърси неплатените и падежирали вноски по договор 40009851418. Твърди ищецът, ч е след обявяването на предсрочна изискуемост (06.03.2024г.) е започнало начисляване на обезщетение за забава, съгласно уговореното в чл. 12 / 12.1 от ОУ, а именно: ОЛП + 10% върху цялата вноска (включваща задължение за главница, договорно възнаграждение и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги), като дължимата законна лихва е 105.84лв, дължима от 06.03.2024г. - датата на предсрочна изискуемост до 29.05.2024г.

След прекратяването на договора размерът на задълженията ставал предсрочно изискуем, като оставало в сила задължението на клиента да заплати всички дължими суми по процесния договор, като оставащото непогасено задължение по погасителен план, с падеж след датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, било обединено в една последна погасителна вноска /в случая 21-та/, чийто падеж е датата на обявяване на предсрочната изискуемост – 06.03.2024 г. Обединяването на задължението се аргументира с тезата на кредитора ищец, че страните са уговорили задължението да бъде изплатено на равни месечни вноски – 24 на брой, а в приложените към исковата молба документи са описани 21 вноски, като последната обединява непогасеното задължение по погасителен план, поради настъпилата предсрочна изискуемост.

Уточнението от кредитора по претендирания размер на задължението на потребителя по договора е в смисъл, че предвид направените от длъжника плащания и обявената предсрочна изискуемост на вземането на дата 06.03.2024г., неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото е в размер на 446.27 лв., за период от 10.03.2023 г. до 06.03.2024 г. – дата на предсрочната изискуемост, сумата за дължимата възнаградителната лихва /договорно възнаграждение до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем и че не се претендира договорно възнаграждение за периода след 06.03.2024 г. /датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем/. Ищецът смята, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен, защото от представения по делото ДПК се установявало, че същият е сключен в размер съгласно заявените от ответника параметри, посочени от същия в Искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт; че Преди сключването на процесния договор, на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляр - веднъж с отправеното Искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт и веднъж преди сключването на самия ДПК, от който е видно, че дружеството в качеството си на кредитор е предоставило преддоговорна информация във форма съгласно Закона за потребителския кредит (ЗПК) и във формуляра са посочени същите параметри, както в Договора за потребителски кредит; че потребителят А. А. Б. е посочил, че е получил екземпляр от него, изписал е имената си и се е подписал; че параметрите на кредита са посочени в европейския формуляр, който е подписан от кредитоискателя и който му е предоставен, и втори път са посочени в договора за потребителски кредит преди подписване на същия от кредитоискателя и от кредитора; че е изготвен е и връчен на ответника погасителния план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, който е връчен на ответника, ведно с договора за потребителски кредит. Акцентира се на принципа в правото на свободното договаряне (чл. 9 от ЗЗД) и че съгласно този принцип всеки е свободен да встъпва в правни и договорни връзки, ако желае, с когото желае и след като сам определя и се съгласява със съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение. Като смята, че тези три възможности, включени в понятието свободно договаряне, трябва да бъдат обезпечени от правния ред, тъй като те съставляват кръга на така наречената волева автономия, която се предоставя на индивида за свободна инициатива и че с оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит, включващ описаните в договора услуги „Фаст“ и „Флекси“. Цитира се т.15.1. от ОУ към ДПК № 40009851418, че потребителят може да избере да не закупи допълнителна услуга или да закупи една, или повече допълнителни услуги към ДПК, и че разпоредбата е приложима и се отнася и прилага единствено по ДПК, по които КЛ/СД е поискал и избрал да закупи допълнителна услуга“.

Във връзка с претенциите на ищеца по описаните в договора услуги „Фаст“ и Флекси“, се поддържа, че закупуването на тези услуги е изцяло по желанието на длъжника; че същите тези допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ съдържат следните възможности: -Приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит, като в тази връзка представителите на ищеца са извършили всички необходими действия за проучването на кредитното досие на длъжника, подготвили са нужните документи и са сключили договора в максимално кратки срокове, като услугата „Фаст“ е използвана от длъжника. За услугата Флекси- включваща: Отлагане на определен брой погасителни вноски- процедура осъществявана по реда и при условията, посочени в т.15.2.1 от ОУ, озаглавена „Отлагане на вноски“, като длъжникът въпреки предоставената възможност със закупената от него услуга „Флекси“, не се е възползвал от същата; -Намаляване на определен брой погасителни вноски- ако доходът на длъжника намалее, той ще може да поиска от кредитора да му намали с до 75 % размера на определен брой погасителни вноски -описана в т. 15.2.2 от ОУ-„Намаляване на погасителни вноски“, като длъжникът въпреки предоставената възможност със закупената от него услуга „Флекси“, не се е възползвал от същата; -Смяна на падежната дата на вноските- дава на длъжника гаранцията, че ако сменят датата на заплащане на месечните им възнаграждения, същият ще може да променят и падежната дата по кредита си, така че да е удобна за тях /т.15.2.3 от ОУ „Промяна на дата на падеж“/, като длъжникът въпреки предоставената възможност със закупената от тях услуга „Флекси“, не се е възползвал от същата. Според ищеца, в случая ответникът дължи възнаграждение на кредитора за това, че се е възползвал от първата услуга от пакета – приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и з а възможността (опцията) ответникът във всеки един момент да поиска извършването на някоя или на всички останали услуги.

Твърди ищецът, че Договорът е съглашение, което изисква съвпадането на две противоположни по посока и съвпадащи по съдържание волеизявления и е сключен след постигане на съвпадение на насрещните волеизявления на страните по основните му елементи. Като към това разбиране, ЗПК наслагвал допълнително съдържание с оглед защита интереса на икономически слабата страна. Счита че сключеният договор за потребителски кредит с ответника напълно отговаря на законовите изисквания и съдържа всички изискуеми реквизити на ЗПК относно съдържанието на договора за потребителски кредит; че към момента на подписване на процесния договор за потребителски кредит от страна на ответника всички полетата са попълнени, в това число и параметрите на кредита и данните на кредитополучателя.

Посочено е от ищеца, че процедурата по сключване на Договора за потребителски кредит с ПРОФИ КРЕДИТ Б. ЕООД е описана в чл. 3 от Общите условия към Договора за потребителски кредит; че съгласно уговореното, клиентът с помощта на кредитния експерт е длъжен надлежно да попълни и провери всички клаузи и данни на ДПК, след което да подпише ДПК и неговите приложения и да ги предаде чрез кредитния експерт на кредитора; че в чл. 3.1. от Общите условия ясно и недвусмислено е описано, че се попълват всички полета от Договора за потребителски кредит, без изключение, в това число и параметрите на потребителския кредит; че клиентът проверява коректността на данните и следва да следи всички полетата да са попълнени. Акцентира се, че Кредиторът е уведомил ответника чрез общите условия, които са неразделна част от самия договор и чрез документа „Ред и условия за отпускане на потребителски кредит“, който документ бил поставен на видно място във всеки офис, какъв е процесът по сключване на договорите за потребителски кредит, а именно клиентът с помощта на кредитния експерт попълва всички клаузи и данни в договора за потребителски кредит, клиентът го подписва, след което се изпраща на кредитора, който също го подписва от своя страна. Счита, че още при подписване на искането за кредит, потребителят е бил информиран за общо дължимата сума по ДПК с което е наличие на съгласие по отношение на размера на ГПР, ГЛП и общо дължимата в края на периода сума, тъй като е изразена воля от страна на потребителя за приемането им.

Излага се и довод, че ответникът-потребител е имал възможност да се откаже от договора при условие, че не го удовлетворява, за който отказ да уведоми дружеството и да върне по сметка на същото преведената сума, като заплати лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средствата по ДПК до датата на връщане на главницата, съобразно регламентираното в т. 7 от Общите условия и Закона за потребителския кредит. Ответникът е имал и възможност да измени договора чрез предсрочно погасяване на кредита, съобразно ОУ и ЗПК, като не се е възползвал и от това право. Твърди, че потребителят А. А. Б. е усвоила предоставената в заем сума, поела е изпълнение на уговореното в ДПК съгласно погасителния план към него, правила е плащания и че от тези обстоятелства според кредитора, може да се направи обоснован извод, че ответникът е запознат с условията на сключения с ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД, Договор за потребителски кредит и се е съгласил с цената на кредита на преддоговорния етап с получаването на Стандартен европейски формуляр за сравняване на различни предложения и Допълнителна преддоговорна информация, така и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с необективиране на желанието си да се откаже от сключения договор.

МОЛИ ищецът да се постанови решение, с което да се установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД срещу длъжника ни А. А. Б. с ЕГН: ••••••••••, възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит №40009851418, в общ размер на 2139.79 лв., от които: сумата 1502.48лв представляваща главница; сумата 446.27лева- неплатено договорно възнаграждение за период от 10.03.2023г. до 06.03.2024г.; сумата 98.94 лева - лихва за забава на задължението за връщане на заема за период от 11.07.2022г. до 06.03.2024г.; сумата 29.39лв-лихва за забава върху договорно възнаграждение за предоставената финансова услуга за период от 11.07.2022г. до 06.03.2024 г., сумата 48.35лв-лихва за забава на задължението за връщане на заема за период от 06.03.2024г. до 30.05.2024г.; сумата 14.36лв, -лихва за забава върху вземането за договорно възнаграждение за период от 06.03.2024 г. до 30.05.2024 г. ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда (30.05.2024г.) до изплащане на вземането.

МОЛИ да се постанови и решение, с което да се ОСЪДИ длъжника А. А. Б. с ЕГН: ••••••••••, да заплати задължението, възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит № 40009851418, а именно: сумата от 500.03 лева - възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“, дължимо до 06.03.2024 г.; сумата от 840.40 лева-възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Флекси“, дължимо до 06.03.2024г.; сумата от 32.93 лева – лихва за забава върху възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“, дължима за периода от 11.07.2022г. /датата на изпадане на длъжника в забава/ до 06.03.2024г. /датата на предсрочна изискуемост/; сумата от 55.34 лева-лихва за забава върху възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Флекси“, дължима за периода от 11.07.2022г. /датата на изпадане на длъжника в забава/ до 06.03.2024г. /датата на предсрочна изискуемост/; сумата о т 16.09 лева– лихва за забава върху възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“, дължима за периода от 06.03.2024г. /датата на предсрочна изискуемост/ до 29.05.2024г.; сумата от 27.04 лева -лихва за забава върху възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Флекси“, дължима за периода от 06.03.2024г. /датата на предсрочна изискуемост/ до 29.05.2024г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в Съда (30.05.2024г.) до изплащане на вземането. Претендира присъждане на разноските направени в заповедното и в исковото производства.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна А. Б. чрез процесуалния си представител адвокат Д. Ф. от САК, с вх.№26451 от 28.10. 2024г. /л.58/, в който предявените искове се квалифицират като неоснователни по същество, поради факта, че вземанията на ищеца произтичат от изначално недействителния договор за потребителски кредит /ДПК/ с ищеца № 40009851418 от 16.06.2022г. представляващо правоизключващо отговорността на ответника потребител възражение. Ответницата се позовава на т. 11.а. от ТР по т.д. № 4/13г. на ОСГТК на ВКС в която са изведени задължителните постановки, а именно че в производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на длъжника по чл.414, ал.1 ГПК оспорвания за вземането на кредитора, дори ответникът да не е подал отговор на исковата молба или да не е направил подобни възражения в срока за отговор. Излага възраженията на потребителя въведени още с подаване на възражението по чл. 414, ал. 1 от ГПК, подадено по ч.гр.д. № 2216/24г. по описа на РС-П.. Счита, че договора за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40009851418 от 16.06.2022г. е нищожен съгласно чл. 22 от ЗПК поради изначалната недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК – договорната лихва, която не е породила валидни правни последици на основание на нейното противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/, на основание чл. 21 ЗПК във връзка с чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК и на основание на нейната неравноправност по смисъла на чл. 143 във вр. с чл. 146 от ЗЗП. Съдебната практика приемала, че при формиране размера на възнаградителната лихва, макар нормативно да не е установен императивен лимит, обективен критерий за добросъвестното й определяне може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер. Счита, че трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва. В тази насока се цитира Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. №1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.; Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о. Акцентира се, че в случая, договорната лихва надхвърля три пъти размера на законната лихва, с което в разрез с добросъвестността кредиторът използва материалната затрудненост на кредитополучателя, за да получи престация, значително неравностойна на предоставения от него кредитен ресурс. Поддържа, че извършеното договаряне създава неравноправност в правоотношението поради това, че размерът на записаната в договора възнаградителна лихва е неточен и подвеждащ, тъй като в нея не е включено вземането невярно наречено възнаграждение за заплащане на пакет допълнителни услуги.

Счита, че това вземане разкрива действителната си природа на цена на кредита – скрита договорна лихва и поради това, подобно договаряне е неравноправно- Решение №187 от 17.10.2022г. по в.гр.д. № 220/22г. на ОС – Ловеч.

Посочва, че с такова договаряне се заобикалят изискванията на чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК в договора за кредит да се запише ясно и прозрачно действителния размер на дълга, поради което е осъществено и основанието по чл. 21 от ЗПК и че кредиторът не е изпълнил и изискването на чл. 11, ал.1, т. 9 от ЗПК да разпише в съдържанието на договора условията за прилагане на възнаградителната лихва. Допълва, че процесният договор е сключен при неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 10, ал. 1 във връзка с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 с произтичащите правни последици по чл. 21 и по чл. 22 от ЗПК По отношение на възнаграждението за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, счита, че същото попада в приложното поле на параграф 1, т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като то е разход, пряко свързан с кредита и съставляващ условие по отпускането му, защото потребителят не е имал право да сключи договорът за кредит без тези допълнителни услуги. Като разход по кредита те са следвали да бъдат включени в приложимият в правоотношението ГПР, поради което записаните в двата договора размери на ГПР е неточно и подвеждащо. Следователно в двата договора се предвижда ГПР в по- нисък размер от реалния размер на ГПР. За процесния договор за кредит заемателят е бил обвързан от страна на кредитора и със застраховка „Живот на кредитополучатели на Профи Кредит Б. ЕООД с наименование „Защита на кредита“, като и този разход също е следвало да бъде включен в обхвата на приложимия по кредита ГПР. Заключава, че чрез занижаване на размера на ГПР и лихвения процент кредиторът цели да заблуди потребителя за реалните параметри на договора за кредит, което представлява недобросъвестна търговска практика. Ответникът се позовава на решение от 21 март 2024г. по дело С.Р.Г. срещу „Профи Кредит Б.“ ЕООД, С - 714/22, СЕС с което е даден отговор на поставения от Софийски районен съд въпрос дали услугите „Факс“ и „Флекси“ попадат в рамките на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на член 3, буква ж) от Директива 2008/48, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на член 3, буква и). Според СЕС, за да осигури по-голяма защита на потребителите, законодателят на Съюза е възприел широко определение на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ (решение от 16 юли 2020 г., Soho Group, C-686/19, EU: C: 2020: 582, т. 31 и цитираната съдебна практика), което означава всички разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора (решение от 21 април 2016 г., Radlinger и Radlingerová, C-377/14, EU: C: 2016: 283, т. 84).Допълнено е, че според СЕС, за да се гарантира тази защита, член 22, параграф 3 от Директива 2008/48 задължава държавите членки да гарантират, че разпоредбите, които приемат за изпълнение на тази директива, не могат да бъдат заобиколени посредством начина, по който са формулирани договорите (решение от 11 септември 2019 г., Lexitor, C-383/18, EU: C: 2019: 702, т. 30) И още, според СЕС, националният съдът следва да извърши проверка дали действително услугите „Факс“ и „Флекси“ са допълнителни услуги, уговорени към договора за кредит или съставляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит с цел да се заобиколи забраната по член 19, параграф 4 от ЗПК. Като съдът дава указания, че при извършването на тази проверка трябва също така да вземе предвид всички разпоредби на разглеждания в главното производство договор за кредит и неговите общи условия, както и правния контекст и фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор. Ответникът сочи, че според СЕС, ако след извършване на тази проверка се изясни, че тези услуги са задължителни за сключването на договора за кредит или че представляват условие за получаването на кредита, то тези услуги следва да бъдат включени в обхвата на ГПР, тъй като член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Посочено е още, че с Решение № 50013 от 05.08.2024г. по т.д. 1646/2022г. на ВКС, 2 т.о. постановено по правен спор между потребител и „Профи кредит Б.“ ЕООД е прието, че задължителните указания по тълкуването на Директива 2008/48, както и от цитираната в решението по дело С-714/22 предходна практика на СЕС следва, че преценката за неравноправност и поради това – за нищожност по смисъла на чл. 146, във връзка с чл. 143 от ЗЗП на посочените ГПР и ГЛП в договор за потребителски кредит е релевантна и за преценката относно нищожността на целия договор съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК. По тези съображения на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване е даден отговор, че установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочените в договора ГЛП или ГПР съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит. И че неточното посочване на тези компоненти от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата последица, както и непосочването им – в този смисъл са Определение № 1602/14.06.2024г. по т.д. № 1955/23г. на ВКС, 2 т.о. Определение № 898/10.04.2024г. по т.д. № 1201/23г. на ВКС, 1 т.о.

Твърди се, че потребителят е поел задължението да заплати допълнително възнаграждение на кредитодателя за оказване на действия, които обслужват единствено интересът на страните по договора за кредит и касаят условията и изпълнението му, а именно: 1. приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитодателите, без закупена услуга „Фаст“ – чл. 15.1 от ОУ; 2. възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски – чл. 15.2.1 от ОУ; 3. възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски – чл. 15.2.2 от ОУ. 4. възможност за смяна на дата на падеж – 15.2.3; Че Тези действия са изцяло свързани с усвояването и управлението на кредита, тоест, те са част от основната престация по договора, поради което с тях потребителят не получава някакво различно и допълнително благо. Акцентира се, че оказваните четири услуги по пакета не са с допълнителен характер, тъй като са свързани изцяло с основната престация по договора, която го характеризира като съглашение за потребителски кредит, докато законодателят при формулиране на понятието по параграф 1, т. 1 ДР на ЗПК „общ разход по кредита“ и изключвайки от приложното му поле допълнителните услуги, които не са задължително условие за получаването на кредита е имал предвид, такива услуги /за откриване на разплащателна сметка, за сключване на застраховка и др./, които не съставляват съществените елементи /essentialia negotii/ на кредитната сделка; че Уговореното възнаграждение за предоставяне на квалифицираните от кредитора като допълнителни услуги за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит е за възмездяване на действие, свързано с усвояване на кредита, а останалите услуги – на действие, свързано с неговото управление.

Според ответника тези разходи на практика са със задължителен характер по смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР на ЗПК, защото 1/ кредитополучателят заплаща на кредитора възнаграждение независимо дали ще ползва тези услуги; 2/ възнаграждението за услугите е изискуемо веднага и се разсрочва като се кумулира към падежните вноски по погасителния план; 3/ при отпуснат кредит от 2000 лв., таксата за пакета от допълнителни услуги възлиза общо на 2100 лв.; 4/ предимствата на тези допълнителни услуги са незначителни; 5/ възможностите за ползването им не са автоматични, а се изисква съгласието на кредитора за всяко тяхно прилагане, като за целта страните следва да подпишат допълнителни споразумения; 6/ въпросните услуги са свързани изцяло с усвояването, респективно с начина на погасяване на кредита, а не с получаване на някакви други блага от страна на потребителя, различни от вече предоставената му парична сума.

Като ирелевантно се определя от ответника обстоятелството, че конкретните характеристики на допълнителните услуги се уреждат в отделно споразумение към договора за кредит, защото Директива 2008/48 относно потребителските кредити не указвала, че договорите за кредит по тази разпоредба трябва да бъдат изготвени в един-единствен документ – цитира Решение от 9 ноември 2016г., Home Credit Slovakia a.s., дело С- 42/15г., EU: C: 2016: 842, параграф 30. Сочи, че член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, тълкуван във връзка със съображение 31 от тази директива, въвежда основното изискване в договора за кредит, изготвен на хартиен или друг траен носител, да се посочат ясно и кратко данните, изброени в тази разпоредба, което е нужно, за да може потребителят да се запознае с правата и задълженията си – пак там С-42/15г. на СЕС, параграф 31. И че това изискване е нарушено с начина, по който е уговорено заплащането на споразумението за допълнителни услуги.

Заключава, че определените от кредитора като „допълнителни“ услуги следва да бъдат включени в уговорения ГПР и не е налице дерогационното основание на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно което разходите за допълнителни услуги не съставляват общ разход по кредита, когато тяхното оказване е с опционен, незадължителен характер. Допълва, че липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е основание за нищожността му, защото ГПР не е величина, която страните са напълно свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към ЗПК, който в тази си част е транспонирал Директива 2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от хармонизираните правила в нея – цитира се и практиката на Съда на Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C- 42/15 Home Credit Slovakia a.s. Акцентира, че съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран в българското право от § 1, т. 3 ЗПК като предоставената на потребителя (или изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПК представлява сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи финансирането по кредита и изправно да го върне. Допълва, че в посоченото решение на СЕС, посочването на един разход по кредита (нещо, което потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя. От друга страна страната счита, че СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т. 90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит Б. и цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможността на потребителите да вземат информирано решение относно различните оферти за кредитиране на пазара. Затова в т. 55 от решението по дело C-714/22 Профи кредит Б. изрично било посочено, че неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според понятието по-горе). Смята, че е без значение дали потребителят е намерил грешката в ГПР или се е съгласил с нея – основна задача на съда по потребителски дела е да отиде отвъд буквалното съгласие на страните, за да възстанови икономическия баланс по договора в съответствие със законовите правила за защита на потребителя и принципите в тази насока – препраща се към указанията, дадени от СЕС във вече цитираното вече от решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, т. 52, и цитираната там съдебна практика. Заключава, че с какво се е съгласил или не потребителят, който не може да се очаква да е правно информиран, е въпрос без всякаква релевантност за делото.

Предвид на изложеното счита, че неправилното изключване от разходите по кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПК представляват такива, винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам –и до нищожност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова, което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр.

Страната се позовава и на тълкувателно решение № 1/2020 от 27.04.2022г. по т.д. № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС с което е изведено разрешението, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Ответната страна моли исковият съд да се произнесе и за наличието на други отрицателни юридически факти, обуславящи изначалната недействителност на двете кредитни сделки, за които ответницата не е въвела възражения. Посочва, че съгласно чл. 23 от ЗПК, изначалната недействителност на договор за потребителски кредит има за правна последица недължимост на вземанията, намиращи своя източник в нищожната кредитна сделка и потребителят дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на кредита; че ищцовото дружество признава неизгодния юридически факт, че в изпълнение на договора е получил сумата 1999.30 лв., които следва да бъдат отнесени за погасяване на единственото действително кредиторово вземане за главницата по кредита в размер на 2000лв. Моли ответната страна, да се отхвърлят предявените искове, като на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, на процесуалния представител на тази страна да му се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната й безплатна правна помощ.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Установява се от доказателствата по делото, че на 31.05.2022г. е подадено от А. А. Б., ЕГН-•••••••••• бланково искане, адресирано до кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление в гр.С., за отпускане на потребителски кредит СТАНДАРТ с №40009851418, със следните параметри- сума на кредита 2000лв, срок на кредита 24месеца, размер на месечна вноска 210.41лв, дата на погасяване-10- ти ден от месеца, с начин на изплащане на кредита чрез банков превод. В Искането е записано, че от клиента /потребителя/ са поискани допълнителни възможности -Fast -Фаст-предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит в срок от 1/един/ час от постъпването на писането-чл.15.1 от ОУ, преди кредитоискателите, без закупена услуга Фаст, и Flexy -Флекси-предоставя право на промяна на погасителния план на потребителския кредит, и Застраховка Живот „Защита на кредит“, със застраховател Уника Живот АД, с цел на кредита покупка на стоки и услуги. Искането е собственоръчно подписано от потребителя и от посредника „albinka.kоkоzova.p.“ Въз основа на искането, от кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД, е предоставена преддоговорна информация на потребителя във формата на Стандартен европейски формуляр /СЕФ/ за предоставяне на информация за потребителските кредити от същата дата, съдържащ основните параметри на искания кредит, според заявеното от потребителя, -вид на кредита-Стандарт, услуги Фаст и Флекси, при вписан общ размер на кредита 2000лв, превод на кредита по банков път, без посочена конкретна дата на превода на заемната сума-ден, месец, година, срок на договора 24месеаца, размер на вноската по кредита 122.91лв; общата дължима сума по кредита от 2949.84лв, при фиксиран лихвен процент на кредита от 41% /при размер на законната лихва по чл.33 ал.2 от ЗПК към този момент от 10%-виж основен лихвен % на БНБ -0% + надбавка от 10 пункта/ или договорна лихва надхвърляща с повече от четири пъти законната лихва. Посочен е размер на годишния процент на разходите от 48.93 % без конкретика за начина по който е формиран и какви конкретни параметри и какви конкретни пера включва и какъв е приноса /размера/ на всяко едно перо в така записания общ годишен процент на разходите. Съдържанието на Точка 3-та от раздел I I на СЕФ „Описание на основните характеристики на съответния кредит“ по начина по който е формулирана “Условия за усвояване на кредита“ е подвеждащо потребителя, доколкото заема по ДПК не може да се преведе в рамките на един час, ако няма опция Фаст, чрез която се фиксира крайния срок за изплащане на заема на потребителя-един астрономически час. Никъде няма посочено в СЕФ, с който се запознава предварително потребителя, какви са точно разходите по кредита които той ще заплати при връщането му -размер на главница, размер на застраховка, размер на услугата/опцията/ Фаст, размер на услугата /опцията/ Флекси и какво е съотношението спрямо главницата като разходи.

В допълнителната преддоговорна информация към СЕФ, са разяснени характера и естеството на услугите Фаст и Флекси и в какво точно се изразяват, като при опция Фаст разглеждането и даването на становище става обичайно в рамките на 15минути/петнадесет/ астрономически минути и отпускане на кредита в рамките на до два астрономически часа от началото на следващия работен ден, при възможно най-дългото забавяне-/постъпване на искането в извънработно време или в почивен или празничен ден/, за което безусловно се следва допълнително възнаграждение на кредитора по ДПК от 800лв, която сума в случая представлява само 40%/четиридесет процента/ от стойността на отпускания кредит, което води още с толкова процента оскъпяване на последния/кредита/ за потребителя без да има предвидена насрещна престация за кредитодателя, а допълнителното възнаграждение на кредитора по ДПК за ползване на услуга „Флекси“ е от 1300лв или оскъпяване на кредита с още 65%, което сумарно оскъпява кредита с повече от 105%. без предвидена в договора никаква насрещна престация за кредитора. При съпоставка, потребителите, които не са избрали и закупили допълнителна услуга „Фаст“, получават разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителския кредит в срок от 5 /пет/ работни дни, считано от постъпването на искането отпускане на потребителски Кредит в системата на ПРОФИ КРЕДИТ Б. ЕООД, без опция за фиксиран краен срок-ден, месец и година за кредитора да отпусне този заема или договорът може изобщо да остане неизпълнен от Кредитора защото няма посочен срок в който да извърши превода на заема към клиента/, като неизбралите опция „Флекси“ нямат право да искат да променят първоначално уговорения погасителен план, освен при предсрочно погасяване, което е типична форма на дискриминация на потребителя в отношенията му с търговеца в сравнение с потребители заплатили правото си на искат разсрочване.

Или още с отпускането на кредита кредиторът със задължителните услуги Фаст и Флекси, го е възстановил като паричен авоар изцяло само в резултат от ползването на двете така наречени от кредитора допълнителни услуги, които в същност са част от същественото съдържание на ДПК и необходимо условие за отпускане на какъвто и да било кредит, дори без да му се начислява размера на предвидената договорна лихва от 41% за срок от 2г., равняваща се на 962.99лв /виж кредитен калкулатор/.Или ако потребителят е редовен платец по ДПК при отпуснат кредит от 2000лв, погасяван на 24месечин анюитетни вноски следва да върне на кредитора 5062.99лв /общ размер на задължението/ или равносметката за кредитора е 253.15% приход от сделката или печалбата/възнаграждението от кредита е равна на 3062, 99лв. В този смисъл нито посочения в договора общия размер на разходите по кредита от 2962.95лв нито процентите на ГПР са реалните такива записани в СЕФ и в последствие възпроизведени в ДПК /48.17% -ГПР и дължима сума от 2949.84/, като в случая ГПР категорично надвишава 50% /пет пъти/ законната лихва съгласно чл.19 ал.1 и ал.4 от ЗПК, а реалната дължима сума по кредита е с повече от 2113.15лв или увеличението на дълга с двете услуги е с още близо 71.64%.

Следва да се отбележи, че делението на вземанията на такива по ДПК без допълнителните услуги и такива при закупуване на допълнителна услуга Фаст и Флекси е формално и заблуждаващо потребителя обстоятелство, като кредиторът цели да създаде впечатление за липса на връзка между двете групи вземания, което е най-малкото некоректно спрямо потребителя; същите са взаимно свързани и не могат да съществуват едно без друго защото са неразделна част и условие за самото сключване на договора за кредит, от неговото усвояване и управление по чл.10а ал.3 от ЗПК, определят неговия вид, характер и естество и водят до разширяване, но срещу заплащане на правата на потребителя по договора, които му се следват по закон, като при отказ на кредитора да ги допусне, за него / кредитора/ няма предвидена по закон и в самия договор или в ОУ имуществена санкция за ограничаване правата на потребителя-право на изменение на погасителния план, право на разсрочено плащане, право на намаляване размера на месечната вноска, право на промяна на датата на погасяване и другите права по услуга Флекси, в хипотеза когато лихвата за забава не спира да тече.

Съгласно сключения на същата дата ДПК, който кредит благодарение на опцията Фаст, от обикновен се трансформира в бърз кредит, при което са вменени задължения на Кредитора срещу допълнително заплащане – да го разгледа само до 15минути и се отпуска незабавно до 1част или в рамките на най-късно до два часа в първия следващ работен ден и с широки права за потребителя да го променя, пак след допълнително заплащане на потребителя /Флекси/, но само със съгласието на Кредитора. Това съдържание съответства на СЕФ и допълненията към него и формално описани допълнителни възможности, които са своего рода неразделна част от ДПК касаят както отпускането му, изпълнението му, така и погасяването на кредита и безусловно формират общия размер на разходите по него. Отново в ДПК е направено без основание и в нарушение на ЗПК и ЗЗП разграничение на възнаграждението /печалбата/ на кредитора по ДПК и възнаграждението което кредитора получава при бързия кредит с опционно използваните услуги ФАСТ и ФЛЕКСИ. В случая потребителят е изправен пред дилемата- изобщо да не получи кредит, поради липса на задължение за краен срок /ден, седмица, месец, година/ за извършване на превода на заема от кредитора, ако не е приел и заплатил опция ФАСТ, респективно да се възползва от възможността да променя клаузите на договора по плащането на месечните погасителни вноски /само срещу така наречените възмездни допълнителни услуги, чията цена плаща потребителя, надвишава главницата по отпускания заем/, каквото предвижда и се включва и в чл.17.4 от ОУ /там промените в договора са безплатни/ веднъж, и втори път поради забраната на чл.15.2, ОУ/там същите услуги се заплащат/, като двете разпоредби си противоречат и взаимно се изключват, или ако се овъзмезди кредитора като за бързото превеждане на заема и изпълнението на задълженията му, потребителя предварително заплати целия размер на кредита под формата на възнаграждение за услуги или ПОТРЕБИТЕЛЯТ погасява кредита още преди реално да го е получил. А при липса на опцията Фаст да чака неограничено във времето, хипотетично до изтичането на срока за погасяване на заема за да го получи и пак да не го получи защото няма вменено срочно задължение на кредитора да преведа сумата при одобрен заем без ФАСТ, както и да не може да предоговаря клаузите ако не плати за това още 1300лв, което е неприемливо за потребител, дискриминационно и дори представяла неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ал.1 от ГПК.

Интересна би била хипотезата дали кредитора Профи Кредит Б.

ЕООД би отпуснал потребителски кредит ако потребителят е направил искане до този кредитор като постави следни изисквания: 1.Да му се разгледа искането и му отпусне бърз потребителски кредит от 2000лв в рамките на два астрономически часа от постъпването на искането; погасяван на 24 месеца при месечна погасителна вноска в размер на 210.41лв, при ОЛП от 41% и ГПР от 48.17%, при дължима сума по кредита от 2962.95лв, със задължителна промяна на погасителния план, без за което потребителят изрично или мълчаливо да се възползва и да поиска включването в договора на наречените допълнителни незадължителни услуги“ Фаст и „Флекси“, доколкото според становището на кредитора ДПК може да съществува и без тези услуги, и да е валиден и действителен. Ако се следва логиката на кредитора и тезите защитавани в настоящото производство няма пречка да се сключи такъв ДПК и това би било възможно да стане, но по логиката на потребителя това няма как да стане предвид задължителния характер да бъдат едновременно с договора сключени посочените услуги като необходимо и задължително условие за отпускане на подобен потребителски кредит. В този смисъл няма доброволен незадължителен елемент за потребителя относно сключването на процесните допълнителни услуги, като същите са задължителни ако последният иска да има такъв потребителски кредит и да получи незабавно кредитната сума.

Според Общите условия на Профи Кредит Б. към ДПК, от 18.04.2022г. валидни и към датата на сключване на договора -01.06.2021г., представляващи неразделна част, същите се прилагат по отношение на всички видове ДПК, сключени между ПРОФИ КРЕДИТ Б. ЕООД в качеството му на кредитор от една страна, и от друга страна, съответните физически лица в качеството им на КЛ или СД, като ОУ допълват клаузите на ДПК и определят взаимните права и задължения на страните. Съгласно чл.3.1. При кандидатстване в офис на кредитора, / КР/, чрез упълномощен от него кредитен експерт/КЕ/, представя на КЛ/клиент/ и СД /солидарен длъжник/ образец на искане за отпускане на потребителски кредит с допълнителни възможности за КЛ / ФАСТ, ФЛЕКСИ и Застраховка-виж искането, СЕФ и ДПК/, които кредиторът може да предостави по избор на клиента. Според чл.3.4. Въз основа на попълнено и подадено искане и при положение, че са изпълнени условията съгласно вътрешните правила на КР; КР предоставя на КЛ и СД проекти на ДПК с неговите прилокения; чл.3.5. При сключване на ДПК, КР подписва ДПК и неговите приложения, като погасителен план и ОУ. Екземпляр от подписаните от всички страни ДПК и неговите приложения се предоставя на потребителя в деня на подписване; чл.3.6. ДПК влиза в сила след подписването му от всички страни и на датата, посочена в него.“чл.3.7. Въз основа на влязъл в сила ДПК, КР се задължава да предостави на КЛ договорените в точка VI на ДПК парични средства по избрания от КЛ начин на изплащане. Изплащането на кредита се извършва след сключване на ДПК./ Клаузите изрично не предвиждат императивен минимален или максимален краен срок, /ден, час, седмица, месец и година/, в който задължението на кредитора за предоставянето на кредита на потребителя след влизане в сила на ДПК/ да бъде изпълнено; чл.4.1. /Договорно възнаграждение /годишен лихвен процент/За ползването на отпуснатия кредит потребителя дължи на кредитора годишна лихва, чийто процент е фиксиран за целия срок на кредита и е определен в точка VI от ДПК /41.00%./, който изплаща отпуснатия кредит и посочената в ДПК лихва съгласно погасителния план по ДПК; чл.4.3 В случай че е закупена допълнителна незадължителна услуга / (такава незадължителна услуга според въззивния съд няма в договора)/, страните по този ДПК се споразумяват възнаграждението за закупената услуга, което възниква за потребителя като задължение към деня на отпускане на кредита /автоматично със закупуването й, независимо дали реално ще се ползва от потребителя или не /, да се разсрочи във времето и да се погасява от потребителя като част от погасителните вноски и в рамките на погасителния план; чл.5.2.При първоначалното изчисление на ГПР по ДПК кредитора отчита общите положения по Приложение 1 от ЗПК, като за начална дата приема датата, следваща сключването на ДПК, при отчитане на следните допълнителни допускания съгласно ЗПК: чл.5.2.1, ДПК е валиден за срока, за който е сключен, и страните са задължени да изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по него; чл.5.2.2. Първоначалното изчисление на ГПР по ДПК се прави, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на ДПК./ В групата на допусканията не е посочено изрично, че в ГПР се включват и разходите на потребителя по заплащането на услугите ФАСТ и ФЛЕКСИ представляващи неразделна част и съществено съдържание на договора, относими за вида на ДПК за който те са предвидени- получаване на изключително бърз, дори светкавичен кредит след само 15минути за разглеждане и до два часа за превод на заема /ФАСТ/ и платена услуга по изпълнението му от потребителя /ФЛЕКСИ/, но при запазено плащане на законната лихвата при разсрочено или отложено плащане./ В раздел 6.Погасяване на ДПК са включени всички задължения на потребителя предоставените парични средства, заедно с лихвата и дължимото възнаграждение при закупена допълнителна услуга, в размер и срок съгласно посоченото в точка VI на ДПК и според погасителен план, неразделна част от Д П К. Или погасяването на ДПК неразривно се свърза и с плащането възнаграждението по ФАСТ и ФЛЕКСИ, като част от самия договор и без да се прави разлика нито да се декларира, че се касае за несвързани по между си задължения дължими на различни правни основания, нямащи нищо общо и връзка помежду си нито пряка нито косвена с възникналото кредитно потребителско правоотношение. Посочена е поредността на погасяване на задълженията при недостатъчен размер на постъпление на погасителните сума, като поредността на погашения се определя от потребителя, а при липса на негово изявление редът е, че задълженията за разноски и такси, лихви, неустойки, обезщетения по ДПК и ОУ, възнаграждение при закупена допълнителна услуга се погасяват преди главницата. Предвидени са клаузи за право на отказ на потребителя от договора, право на предсрочно погасяване на кредита; задължение на потребителя да върне отпуснатия кредит и да погаси /чл.8.1./ всички задължения във връзка с ДПК и ОУ по банковата сметка на КР, посочена в погасителния план или други известия за дължими суми. Предвидени са разпоредби относно настъпването на предсрочна изискуемост на кредита, а именно /чл.12.1./ При просрочено плащане на месечна вноска, потребителят дължи на Кредитора уговорения в т. VI от ДПК /41%/ лихвен процент върху усвоената и непогасена главница за всеки ден на ползването й, както и обезщетение в размер на законната лихва /действащия ОЛП + 10% годишно), изчислена за всеки ден забава върху размера на просроченото плащане; в чл.12.2. КР може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление когато КЛ/СД съответно техните наследници, настойници или попечители, просрочат две или повече последователни месечни вноски в пълен размер; чл.12.3. при обявяване на предсрочна изискуемост, потребителят, съответно техните наследници, настойници или попечители, дължат остатъчната непогасена главница, остатъчното непогасено възнаграждение при закупена допълнителна услуга, падежиралата договорна лихва съгласно погасителния план, начислените лихви и таксите, дължими по реда на чл.17.4.; в чл.12.4, Уведомлението по чл. 12.3 се изпраща по реда на чл. 13.2 от тези ОУ. В чл.15 наименован Допълнителни услуги е записано, че Потребителят може да избере да не закупи допълнителна услуга или да закупи една, или повече допълнителни услуги към ДПК. Записаното в ОУ като избор да закупи или да не закупи е в същност и представлява подвеждаща търговска реклама и практика, защото фактически без закупуването им не може да се предоставят заемните средства на потребителя- за кредиторът няма и не съществува времево задължение и обвързаност с конкретен срок да плати, а такова има само при платена опция ФАСТ-бърз кредит-до 1/един/час от постъпване на искането или до два часа на първия работен ден, а за да се задължи да разреши разсрочване на задължението на потребителя, трябва да му се плати от потребителя още една допълнителна цена - възнаграждение по-голямо от половината на отпускания кредит, като сумарно възмездността на двете опции /услуги/ по размер е по-голяма от размера на отпускания заем. Потребителят фактически се обеднява двойно за сметка на необяснимото неоснователно обогатяването на кредитора и то на договорно основание. В чл.15.1 от ОУ дословно е записано, че /Допълнителната услуга „Фаст”/ - всеки клиент, пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга Фаст", получава приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите, без закупена допълнителна услуга „Фаст" и в рамките на 1 (един) час, считано от постъпването на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на ПРОФИ КРЕДИТ Б. ЕООД.//В случая, искането е разгледано, дадено е положително становище и кредитът е отпуснат в рамките на деня, когато е сключен и ДПК/; Според 15.2. Допълнителна услуга „Флекси” - всеки клиент, пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга „Флекси", получава право да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на съответните специфични изисквания, описани по-долу в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2. и чл. 15.2.3. / Фактически и правно Потребителят не може автоматично и без съгласието на кредитора едностранно на промени погасителния план, защото според ОУ това може да стане само със съгласието и одобрението на Кредитора, тоест потребителят е отново е поставен в заблуждение относно действителните клаузи и приложението им по услугата „Флекси“ към ДПК. Посочено е в ОУ, че за извършената промяна на погасителния план страните (КЛ, СД и КР) подписват анекс, като промяната влиза в сила от датата на печат, посочена в анекса, Съгласно чл.15.2.1-по искане на КЛ, КР отлага на части или на куп допустимия брой погасителни вноски, /посочени в табличен вид поради причини /а/дългосрочна неработоспособност на КЛ или на друго лице, участващо с доходите си в домакинството му, разбирана като започнала най- рано от деня на подписването на ДПК и продължаваща повече от З (три) седмици; Прекратен трудов договор на потребителя или на друго лице, участващо с доходите си в домакинството му; Неплатен отпуск на КЛ, който е по-дълъг 10 дни; „Загуба или повреда на имущество на КЛ в резултат на бедствие — пожар, наводнение и др. подобни; Смърт на лице, участващо с доходите си в домакинството на КЛ; - Задължение на работодател към клиента или към друго лице, участващо с доходите си в домакинството му; Намаляване на работното време и на работната заплата на потребителя; — други причини при съгласие на КР; /б/ а за доказване на горните причини КЛ предоставя на КР съответното собственоръчно заверено копие от изброени набор документи Лекарско заключение, показващо времетраенето на неработоспособността; документ потвърждаващ регистрация в бюро по труда; Заповед за уволнение, споразумение за прекратяване на трудов договор или друг документ, доказващ прекратяване на. трудово правоотношение; от работодател за намаляване на трудово възнаграждение или забавяне на неговото изплащане; Смъртен акт и удостоверение за наследници; Документ, доказващ наличие на застрахователни; 15.2.1.1.-заявлението, заедно със съответните документи, доказващи наличието на посочените условия, трябва да бъде подадено от КЛ към КР не по късно от 25 календарни дни от падежа на погасителната вноска. Документите трябва да са издадени не повече от два месеца преди датата на подаване на заявлението; 15.2.1.2.В случай на отлагане на вноски при условията на чл.15.2., за периода на отлагането КЛ/, дължи пълния размер на отложените вноски съгласно погасителния план, но същите са платими в края на погасителния план. 15.22. По искане на КЛ, КР намалява на части или накуп допустимия брой погасителни вноски. КЛ може да поиска от КР да намали с до 75% размера на всяка от допустимия брой вноски, но размерът на всяка една намалена вноска не може да бъде по-малък от 30 лева, /по таблица/. Според чл.15.2.2.1. В случай на намаляване на вноски при условията на чл.15.2.2., за периода на намаляването КЛ/СД дължи пълния размер на месечните вноски съгласно погасителния план, но заплаща на договорения падеж намалените вноски, а остатъкът на същите до пълния им размер е платим в края на погасителния план. Съгласно 15.2.3. по искане на КЛ, КР променя датата на падеж, съобразно депозирано до КР писмено заявление, в което клиентът е посочил желаната дата за плащане на оставащите погасителни вноски. КР не извършва промяна на дата на падеж на вече изискуеми задължения по погасителния план.

В раздел 17 Заключителни разпоредби, е предвидено -чл.17.2 за неуредените в ДПК въпроси се прилагат разпоредбите на българското законодателство.; чл.17.3 от ДПК може да се променя само с писменото съгласие на страните по него. Чл.17.5. Потребителят е съгласен, че КР има право да цедира своите вземания, възникнали на основание или във връзка с ДПК на трето лице, като му предаде и всички лични данни, станали известни на КР във връзка с ДПК, спазвайки разпоредбите на българското законодателство.

За изясняване на спора от фактическа страна е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението по която изготвено от експерта Любомир Црънчев, с вх.№29708 от 28.11.2024г./л.99 и следващите/ и от което се установява, ч е 1. Съгласно Договор за Потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ № 400009851418 от 01.06.2022 г. сключен между „Профи кредит Б.” ЕООД и А. А. Б. на последната е отпуснат паричен кредит в размер на 2000лв.; че със сключването на кредита А. Б. е поискала застраховка живот с наименование „Защита на кредит“ със застраховател „Уника Живот“ АД. Застрахователната премия е в размер на 45.60лв; че със сключването на договора А. Б. е избрала пакет от допълнителни услуги „Фаст”-предоставя приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и „Флекси”-предоставя правото на промяна на погасителния план на потребителския кредит. Експертът посочва, че съгласно договора за потребителски кредит, кредита е отпуснат при следните условия: Размер на кредита-2 000.00 лв; Срок на кредита -24 месеца Размер на вноската - 123.46лв; ГЛП- 41.00 %; ГПР - 48.17 %; Дължима сума по кредита 2 962.95лв /главница + лихва/; Параметрите по избрани и закупени допълнителни услуги са както следва: Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст” -800.00 лева; Размер на вноската за закупена допълнителна услуга ФЛЕКСИ— 1 300.00 лева; Размерът на вноската по закупените допълнителни услуги е 87.50лв и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Общото задължение по договора, включващо и задължението по допълнителни услуги е: Общо задължение по договора: 5062.95 лева; Общ размер на месечна вноска по договора: 210.96 лева; -дата на погасяване: 10-ти ден от месеца. Констатирано е от вещото лице, че Кредита в размер на 2000лв е бил усвоен по следният начин: На 01.06.2022 г. „Профи кредит Б.“ ЕООД нарежда паричен превод в полза на А. Б. в размер на 1 954.40 лв. по посочена от кредитополучателката банкова сметка открита в „Уникредит Булбанк“ АД / или въззивният съд приема, че плащането е извършено още в деня на разглеждането и даването на становище по кредита от кредитора заради заплатената от потребителя опция ФАСТ/. Според вещото лице, На 1.06.2022г. е нареден от Кредитора, а не от платеца потребителя, превод в размер на 45.60лв към „Уника Живот” АД. Според проверката на експерта, съгласно договора за кредит и погасителния план към него, кредита е отпуснат при следните параметри-главница - 2000лв; -срок на кредита - 24 месеца; -размер на вноската-123.46 лв; -годишен лихвен процент — 41.00 %; От отчетените резултати експертът заключава, че усвоения размер на кредита-2000.00лв: Месечни вноски и плащания- средна месечна вноска: 123.46лв. 3.Разходи: - лихви: 962.95лв; общо разходи:

962.95лв; общо за изплащане -2962.95лв 4. Първоначалния Годишен процент на разходите установен от експерта е 49.6526 / по ДПК е в по- нисък размер- от 48.17%. Уточнено е изрично от вещото лице, че Размерът на ГПР по Договор за потребителски кредит №40000985141801/1.06.2022г. при ГЛП-41.00 %, ако към него се прибавят сумите от 800лв възнаграждение за закупен допълнителен пакет от допълнителни услуги „Фаст”, сумата от 1 300лв възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Флекси" и 40.00лв такса по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането, е като Резултат както следва: Усвояване размер на кредита: 2000лв; Месечни вноски и плащания-средна месечна вноска: 123.46лв; 3.Разходи: такси преди усвояване: 0.00; такси 40.00; годишни и месечни такси: 2100; лихви: 962.95 общо разходи: 3102.95лв; общо за изплащане: 5102.95лв; при което 4. ФОРМИРАНИЯТ на база извършена рекапитулация на всички общи разходи, посочени като параметри в ДПК, които потребителят погасява, Годишен процент на разходите: е в размер на 199.1114% /сто деветдесет и девет цяло и хиляда сто и четиринадесет хилядни процента/ или 4/четири пъти/ по-голям от максимума, предвиден по чл.19 ал.4 от ЗПК /пет пъти законната лихва- 10 % х 5 =50% към датата на сключване на договора/. Според експерта потребителят А. Б. е извършила следните плащания по кредита: - 9 месечни плащания за времето от 19.07.2022г. до 08.11.2023г., които са в общ размер на 1999.30лв. Общо платени суми - 1 999.30 лв., като с извършените плащания са погасени задължения: Размер на погасената главница по договора за потребителски кредит към 6.03.2024г. е 497.52лв.; 4.Оставащият непогасен размер на главницата по договора за кредит е 1 502.48 лв. 5.Размерът на дължимата договорна лихва за периода 10.03.2023 г. до 6.03.2024 г. е 446.27 лв. Договорните лихви са начислявани съобразно изготвеният погасителен план към договора за кредит при първоначална главница 2000лв; годишен лихвен процент 41% и месечна вноска по кредита 123.46 лв. 6.3а периода от 11.07.2022 г. до 6.03.2024 г. са начислени лихви за забава общо в размер на 428.65 лв. Установено е от експерта, че с платените суми са погасени лихви за забава в размер на 212.05лв. Остават непогасени лихви за забава за периода 11.07.2022 г. до 6.03.2024г. в размер на 216.60лв. За периода от 6.03.2024г. до 30.05.2024г. размера на законните лихви върху неплатените вноски е 105.84 лв. Същите не са погасени. Или окончателно според експерта -7.О6що извършените плащания по договора за потребителски кредит са в размер на 1 999.30лв, като 8.С извършените плащания са погасени следните задължения-главница-497.52лв; договорни лихви — 490.16лв; за допълнителни услуги — 759.57 лв, законни лихви върху просрочени вноски — 212.05 лв, - такси — 40.00 лв Обща сума на погасените задължения — 1 999.30 лв. В съдебно заседание експертът поддържа заключението си. Допълва, че задълженията по договора са погасявани, както следва: има една такса 40 лв., която е погасена, а иначе порядъкът, в който са погасени задълженията са лихви за закъснения, за забава, договор за лихва и главница. Извършвани са плащания- в таблица, в предпоследната колонка са отразени главници и лихви. Заключението не е оспорено от страните като некомпетентно изготвено, няма въведени възражения, че е неясно и недостатъчно пълно или че не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност, поради което е приобщено към доказателствения материал по делото.

Установява се, че по инициирано от ищеца заповедно производство по чл.410 от ГПК /ч.гр.д.№2216 от 31.05.2024г. по описа на РС-П./ за същите вземания, предмет на същия ДПК, хе издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1557 от 01.07.2024г. с което е разпоредено длъжникът А. А. Б. да заплати на Профи Кредит Б. ООД сумата о т 1502.48лв-главница ведно със законната лихва от 30.05.2024г. до изплащане на вземането; сумата от 446.27лв неплатено договорно възнаграждение за периода 10.03.2023г. до 06.03.2024г., ; сумата 98.94лв лихва за забава върху заема за периода 11.07.2022г. до 06.03.2024г.; сумата от 29.39лв лихва за забава върху договорно възнаграждение за предоставена финансова услуга за периода 11.07.2022г. до 06.03.2024г.; сумата от 48.35лв - лихва за забава за връщане на заема за периода 06.03.2024г. до 30.05.2024г.; сумата от 14.36лв -лихва за забава върху вземането за договорно възнаграждение за периода 06.03.2024г. до 30.05.2024г. и съдебни разноски- държавна такса от 41.51лева и юрисконсултско възнаграждение от 100лв, като вземането произтича от ДПК №40009851418 от 01.06.2022г.

Със съдебно разпореждане №4834 от 12.06.2024г. постановено по ч.гр.д.

№2216/2024г. заповедният Пазарджишки районен съд е отхвърли по същество заявлението на Профи Кредит Б. ЕООД против А. А. Б. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по отношение на другите претендирани на основание същия ДПК №40009851418 от 01.06.2022г. парични вземания, а именно: сумата от 500.03лв-възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги-„Фаст“; сумата от 840.40лв-възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги „Флекси“; сумата от 32.93лв -лихва за забава върху възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“, дължими за периода 11.07.2022г./изпадане на длъжника в забава/ и до 06.03.2024г.-дата на предсрочна изискуемост; сумата от 55.34лв-лихва за забава върху възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги Флекси, дължима за периода 11.07.2022г. до 06.03.2024г.; 16.09лв- лихва за забава върху възнаграждение за закупен пакет от допълнителните услуги „Фаст“ за периода 06.03.2024г. до 29.05.2024г.; сумата от 27.04лв-забава върху възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Флекси“, дължима за периода от 06.03.2024г. до 29.05.2024г. и сумата от 500лв неплатени такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90календарни дни. Съдебното разпореждането не е обжалвано по предвидения за това процесуален ред от заявителя и е влязло в законна сила. Решаващите мотиви на заповедния съд за да откаже издавено на заповед за изпълнение за процесните вземания е, че със закупуването им се е стигнало до заобикаляне на закона, защото се въвеждат допълнителни разходи за потребителя за да получи права, с каквито той разполага и без изрично да са уговорени, че по този начин кредитът се оскъпява и води до драстично увеличение на тежестта на задължението на потребителя като се достига и до заобикаляне на ограничението по чл.19 ал.4 от ЗПК; че тези уговорки водят до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора, в частност и по отношение на отделно заплащаните такси и комисионните, и при неустановеност на разходите по извънсъдебно събиране на вземането, наличието на неравноправни клаузи в ДПК и на противоречие със закона по отношение на процесните допълнителни услуги.

В срока по чл.414 от ГПК е постъпило и възражение от страна на длъжника против издадената ЗИПЗ с вх.№219051 от 24.07.2024г., че длъжникът А. Б. не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, като се въведени и възражения за нищожност на ДПК и че същият е изначално недействителен, при непроизведени правни последици по клаузата за договорна лихва като противоречащ на добрите нрави и като неравноправно уговорена, при пряко нарушение на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК и на чл.143 от ЗЗП, за приложимост на чл.10 параграф 2 буква Ж и чл.23 от директива 2008/48 в хипотеза на непосочен ГПР включващ всички предвидени в чл.3 буква“ж“ от директивата разходи, поради което ДПК се счита освободен от лихви и разноски, поради което обявяването му за нищожен води до връщане единствено на главницата /т.47-56 от решение от 21.03.2024г. по дело С.Г.Р срещу „Профи Кредит Б. ЕООД, - С-714/2022г.- СЕС.Допълва се и за наличие на заблуждаваща търговска практика прилагана от кредитора в хипотеза на посочен по-нисък от действителния ГПР по смисъла на чл.68г ал.4 от ЗЗП и основание за квалифицирането й като неравноправна, с акцент, че клаузите за възнаградителна лихва и за ГПР са съществени елементи от договорното съдържание на кредитни сделки, сключвани от небанкови финансови институции по чл.3 от ЗКИ, чията нищожност води на основание чл.22 от ЗПК до недействителност на цялата кредитна сделка.

Заявените установителна искова претенция по чл.422 от ГПК по отношение на вземанията предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение в заповедното производство /ч.гр.д.№2216/2012г. / и на осъдителните претенции по чл.79 от ЗЗД за част от отхвърлените от заповедния съд вземания по същия ДПК с разпореждането си №4834 от 12.06.2024г. постановено по ч.гр.д.№2216/2024г., процесуално допустими като подадени в законния едномесечен срок от уведомяването на заявителя за постъпилото от длъжника възражение срещу издадената ЗИПЗ.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес на кредитора-ищец „ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД, ЕИК-175074752 да установи съществуването на паричните вземания, предмет на издадената в полза на кредитора заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1557 от 01.07.2024г. по ч.гр.д.№2216/2024г. по описа на РС-П. предвид постъпилото в срока по чл. 414 от ГПК възражение от длъжника по заповедното производство и ответник по исковете А. А. Б., ЕГН-••••••••••, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение поради недействителност и нищожност на ДПК въз основа на който се претендират паричните вземания, както и на други пороци посочени във възражението, както и да иска осъждане на ответника длъжник по същия ДПК да заплати поради неизпълнение на договорните си задължения, вземания/възнаграждения/ по предоставени на потребителя допълнителни услуги Фаст и Флекси, както и вземания във формата на лихви за забава по двете услуги за различни периоди от време-от момента на изпадането на длъжника в забава поради неплащане на вноските за услугите /11.07.2022г./ до датата на настъпване на предсрочната изискуемост /06.03.2024г./ и за периода от датата на настъпване на предсрочната изискуемост/06.03.2024г./ до датата на подаване на заявлението до заповедния съд/30.05.2024г./. Следва да се отбележи, че предмет на заявените установителни искови претенции срещу длъжника Б. са общо шест обективно съединени иска, както и още други шест осъдителни обективно съединени иска или общо са налице предявени от кредитора дванадесет обективно съединени иска, всеки претендиран на самостоятелно правно основание, произтичащо от процесния ДПК №40009851418 от 01.06.2022г. и Общите условия приложими към него.

По същество всичките заявени искови претенции са изцяло неоснователни, с изключение на частично уважената от исковия съд установителна претенция по чл.422 от ГПК досежно претендираната от кредитора главница по ДПК, до размера на 0.84лв/осемдесет и четири стотинки/ ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до заповедния съд -считано от 30.05.2024г. до датата на изплащане на вземането по издадената ЗИПЗ №1557 от 01.07.2024г. по ч.гр.д.№2216/2024г. на РС-П., доколкото до пълния претендиран размер за главницата от 2000лв, сумата е заплатена от длъжника на кредитора, като дължима по договора, и е приспадната от исковия съд, като за разликата над 0.84лв и до претендираната главница от 1502.48лв, както и по отношение на установителните искове за сумата 446, 27 лв. договорна възнаградителна лихва за периода 10.03.2023 г. до 06.03.2024 г., за сумата 98, 94 лв. лихва за забава върху главницата за периода 11.07.2022г. - 06.03.2024г., за сумата 29, 39 лв. лихва за забава върху договорното възнаграждение за периода 11.07.2022г. - 06.03.2024г., за сумата 48, 35 лв. лихва за забава върху главницата за периода 06.03.2024г - 30.05.2024г., за сумата 14, 36 лв. лихва за забава върху договорното възнаграждение за периода 06.03.2024г.- 30.05.2024г., установителните искове са изцяло отхвърлени като неоснователни и недоказани, като въззивният съд не намира основание в тази част да ревизира постановеното съдебно решение. Въззивният съд също така не намира основание и да ревизира пълно или частично обжалваното решение в частта с която са отхвърлени и предявените от „Профи кредит Б.” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Б.“ № 49, бл. 53 Е, вх. В против А. А. Б., ЕГН •••••••••• с адрес с. Г., общ. П., ул. „Т.“ № 7, вх. 7, ет. 1, ап. 3, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на А. А. Б. да заплати на „Профи кредит Б.” ЕООД сумата от 500, 03 лв. възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, сумата 840, 40 лв. възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, лихва за забава в размер на 32, 93 лв. върху възнаграждението за закупена услуга „Фаст“ за периода 11.07.2022г. - 06.03.2024г. и 16, 09 лв. за периода 06.03.2024г. - 29.05.2024г., както и 55, 34 лв. лихва за забава върху възнаграждението за закупена услуга „Флекси“ за периода 11.07.2022г. 06.03.2024г. и 27, 04 лв. за периода 06.03.2024г. - 29.05. 2024г.

Въззивната инстанция намира, че исковият съд е постановил правилно и законосъобразно съдебно решение след пълен и цялостен анализ на доказателствата по делото и при отчитане и прилагане както на националното законодателство така и на цитираната задължителна практика на СЕС, Директива и ДЕС и които мотиви изцяло се споделят от въззивния съд и на основание чл.272 от ГПК Окръжният съд препраща към тях.

В допълнение следва да се отбележи, че принципно правилни са съжденията на жалбоподателя относно приложимото национално и европейско право в отношенията кредитодател като финансова институция по смисъла на чл.3 от Закона за кредитните институции от една страна и потребителя, приложимата директива 2008/48 ЕО, ДЕС, цитираната практика на СЕС, но в случая въззивният съдът не споделя правната интерпретацията на жалбоподателя по отношение подвеждането на съдържанието на цитирания ДПК и ОУ като напълно съответни и кореспондиращи с нормите на Европейското и на националното право, по начин изключващ както основания за обявяването на целия ДПК и на ОУ като неразделната част от него за нищожни по смисъла на чл.26 от ЗЗД, за недействителни по смисъла на чл.22 от ЗПК и съдържащи значителен брой неравноправни клаузи, ощетяващи напълно потребителя, които клаузи предвид своя характер и естество и имащи решаващо и неотменимо значение за съществуването на ДПК, /представляващи неразделна част от необходимото и задължително съдържание на договора/ и на ОУ, по начин, че като неравноправни, респективно нищожни клаузи, същите няма как да бъдат заменени с повелителни норми от закона или да може ДПК да съществува без тях, поради което тяхната квалификация като нищожни, недействителни и неравноправни клаузи неотменимо води до нищожност на договора на потребителския кредит като цяло и основание по реда на чл.23 от ЗПК, потребителят следва да върне само чистата сума по кредита-отпусната му заемна сума.

Цитираните от страните норми и съдебна практика биха били приложими в хипотеза когато е налице валиден и действителен ДПК, който отговаря на всички императивни изисквания на ЗПК, а именно да са пазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, като в противен случай договорът е недействителен. Спазването предполага не само в него да са записани конкретните параметри относими към всяко едно от визираните обстоятелства, условия и изисквания на които договорът следва да отговаря, но и тези параметри да са относими за конкретния вид ДПК и да липсва всякакъв пропуск в посочването им, защото същите са императивно зададени. Ако при посочването им параметрите надвишават предвидена горна граница, което се дължи на неправилно пресмятане от чисто технически характер, това би довело само до техническа корекция и съобразяване в предвидения в закона максимум. Когато обаче в параметрите не са включени задължителни пера, формиращи общата картина по начин, че формално параметъра да е под изискуемия се максимум, а в същност с това невключено перо, горницата на параметъра се надвишава неколкократно, в случая е налице заблуждаваща търговска практика, целяща да създаде привидно законосъобразно състояние на действителност на договора заблуждавайки по този начин потребителя и създавайки му невярна представа, че и двете страни в договорните отношения имат равни права и задължения и че отношенията им са балансирани и потребителят да може спокойно и без притеснения да направи информиран избор дали да сключи ДПК или не.

Ако е вярна тезата на кредитора, че допълнителните услуги се активират само по искане на потребителя, то за кредитора, не би съществувала пречка да отпусне потребителски кредит при следните условия, поставени от потребителя- примерно- получаване на бърз кредит /условно наименован/ от 2000лв, в рамките на два астрономически часа от момента на кандидатстването, за срок от 24месеца, погасяван с месечни погасителни вноски, всяка от 123.46лв при ГПР-48.17% и ГЛП-41%; лихвен % на ден от 0.11%, дължима сума по кредита 2962.95лв, разсрочван едностранно от потребителя с подписване на анекс, и без потребителят да желае доброволно да закупи някоя или всички допълнителни услуги. Такъв ДПК би бил напълно валиден и действителен, без съдържащи се в него неравноправни клаузи, без да страда от пороци водещи до неговата нищожност или недействителност.

Такава хипотеза обаче не се предлага от кредитора. Същият и като жалбоподател продължава да акцентира на липсата на връзка между изискуемото се съдържание на ДПК с клаузите регламентирани незадължителните допълнителни услуги ФАСТ и ФЛЕКСИ, че има определен ГПР и че ако той надвишава максимума важат размерите му по чл.19 ал.4 от ЗПК.

Нито един от доводите, изложени в жалбата подадена от „Профи Кредит Б.“ ЕООД, въззивният съд не приема за основателен и съобразен със закона и съдебната практика.

По начина по който са структурирани разпоредбите от ДПК и от ОУ, е изключено да бъде уважено кандидатстването за договор за потребителски кредит, когато потребителят иска заема от 2000лв да му бъде предоставен в рамките до два астрономически часа от подаване на заявлението, по който може да бъде променян погасителния план едностранно от потребителя, при опция-да го погасява за срок от 24 месеца, с месечни погасителни вноски от 123.46лв, при ГПР от 48.17 и ГЛП 41% и дължима сума от 2962.95лв, без задължителното ползване от клиента на допълнителните услуги ФАСТ и ФЛЕКС. И това е така защото самите допълнителни услуги явно не се отнасят за всички видове ДПК, а само за определена категория, за която потребителят трябва безусловно да си плати допълнително за да ги получи, без за това да има някаква насрещна престация от страна на Кредитора. Нещо повече, чрез заплащането на двете услуги кредиторът се обогатява без основание и то двойно от такъв ДПК- веднъж му се дължи за заемната сума, лихва /договорно възнаграждение/ и втори път възнаграждение, /цена на услугата/ съизмеримо за размера на кредита, което в същност представлява свръхпечалба, преследвана от кредитора. Както се посочи, клиентът няма право на избор какъв кредит да иска защото без заплатения пакет на двете допълнителни услуги, той няма гаранция дали изобщо ще му се преведе заемната сума, доколкото в договора няма фиксирана дата за извършване на превода, а така няма и в ОУ, тоест изпълнението на задължението от страна кредитора / без услугите Фест и Флекси/, е предоставено на неговото търговско усмотрение, неподлежащо на санкциониране и контрол. Именно поради тази некоректно предвидена неопределеност в задълженията, допълнителните услуги не могат да бъдат разглеждани отделно от доковора за кредит, защото те са негова необходима и същинска част от самото императивно съдържание, защото се касае за клаузи, касаещи отпускането и управлението на кредита, поради което всички разходи на потребителя по отношение заплащането на допълнителните услуги са неразривно свързани и са част от общите разходи по кредита за потребителя и както такива следва безусловно да се включат при определянето на ГПР, съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК.

Въззивният съд не възприема за основателен нито един от доводите изложени във въззивната жалба на кредитора Профи Кредит Б.“ ЕООД. Невярно е твърдението, че в ГПР е включена само възнаградителната лихва. Това би било вярно ако при същите условия и в същия срок кредиторът би отпускал заем без активирането на двата пакта допълнителни услуги ФАСТ и ФЛЕКСИ. Включването на двата пакета допълнителни услуги като неразделна част от задължителното съдържание ДПК автоматично води до генериране на нови разходи по кредита в тежест на потребителя без да придобие нови права извън кредита и без генериране на нови задължения за кредитора по кредита, поради което подлежат несъмнено на включване в разходите въз основа на които се определя ГПР както и общите разходи по кредита по смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗПК. В случая, това не са допълнителни услуги, а представляват същински необходими клаузи от договорното съдържание на ДПК, защото без тях, такъв ДПК / за бърз кредит/ никога няма да бъде сключен, защото е неизгоден за кредитора, макар че има гарантирана печалба при 41% ГЛП, която явно не му е достатъчна, което ги прави необходими и задължителни /Кредиторът не твърди обратното в такава хипотеза/. Липсата на ГПР е налице когато в него не са отразени всички необходими и изискуеми се параметри на кредита, като липсата на който и да е параметър води до липса на ГПК за разлика в хипотезата когато е налице грешка в размера на ГПР при неправилно пресмятане и сборуване на общия процент формиран от различната тежест на видовете разходи, включвани в него. Купуването на пакетите допълнителни услуги в случая е задължително за бързото / за часове/ получаване на съответния кредит като същевременно с това тези услуги съставляват и конструкция предназначена за прикритие на действителните разходи по този кредит. Както се посочи, без потребителят да бъде задължен от кредитора да закупи услугите Фаст и Флекси, той никога няма може да сключи и реално да получи кредит по ДПК от 2000лв, отпуснат в рамките на до 2/два/ астрономически часа от момента на подаване на заявлението с признато от кредитодателя на клиента едностранно право на промяна в погасителния план, връщан на 24месечни вноски при договорна лихва от 41% и да върне на кредитора 2962.95лв или с печалба на кредитора само от 962.95лв. Такъв кредит с такива параметри е неизгоден за кредитора и той несъмнено би го отклонил.

Липсата на ГПР води до нищожност на основен параметър от задължително съдържанието на ДПК /чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК/ което влече автоматично нищожност на целия ДПК. ДПК без ГПР не може да съществува в правния мир, доколкото липсата се свързва с липса на съществен елемент формиращ размерна на ГПР-разходите на потребителя за възнаграждения по допълнителните услуги. В този смисъл е и цитираната Директива 2008/48 ЕО защото при тълкуването на договора и ОУ се касае за разходи, които несъмнено са условие за предоставянето на този кредит и както се посочи такъв кредит при посочените параметри без да са заплатени и ползвани услугите Фаст и Флекси няма как да бъде отпуснат от кредитодателя. Жалбоподателят не твърди обратното по делото. Подвеждащо и неясно за потребителя е защо той плаща за допълнителните услуги толкова колкото ще получи като кредит, но ще върне както размера на кредита, така и размера на допълнителните услуги така и размера на договорната лихва при което само за 24 месеца, при годишна законна лихва от 10%, получава кредит от 2000лв а връща 5062.95лв. което е необяснимо с никакви финансови или пазарни принципи в хипотеза когато клиентът на ДПК е физическо лице потребител. В тази връзка няма никаква яснота и е налице определено подвеждане на потребителя което обективно му пречи да прецени последиците от икономическата си изгода или по-скоро икономическата си загуба от сключването на такъв вид ДПК. Обратното твърдение на кредитора е некоректно поднесено и несъответно на правилата на добрата търговска практика и добросъвестност при упражняване на правата и задълженията между страните в кредитното правоотношение, от страна на кредитора. Неточното посочване на ГПР /погрешно пресметнат/ в договора не може да се смесва с липсата на ГПК като основен компонент в ДПК, който влияе решаващо върху общи размер на кредита и на разходите по него -в случая липсващ компонент-разходите по двете услуги, които при прибавянето им към посочения в договора ГПР, увеличават драстично неговия окончателен размер от 48.17% на близо 200% /виж заключението на икономическата експертиза/, или увеличение с 4 /четири/ пъти повече от допустимия максимум. Този факт не следва да се подмината без коментар и той е показателен, че е налице пълно подвеждане и неяснота от страна на кредитора по отношение на правата и задълженията на потребителя по договора и неравенство в отношенията им. След като липсата на основен съществен елемент от задължителното съдържание на ГПР води до липса на самия ГПР, това автоматично води и до недействителност на целия договор за ПК. Липсата на ГПР не може да бъде преодоляна нито по законодателен нито по договорен път, защото договорът е изцяло недействителен и това не може да бъде променено по никакъв начин. Нищожността и недействителността на договора не може да бъдат санирани. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС на РБ защото допълнителните услуги в случая съставляват неотменима и задължителна част от основния предмет на договора за кредит касаещи сключването и управлението на кредита, както и изпълнението му, и доколкото без тези услуги такъв вид договор за потребителски кредит не може да се сключи, а за другите видове договори търговецът не е обвързан със срок за преведе заема на клиента. Потребителят е изправен пред дилемата или да плати услугите и да се задължи тройно към кредитора или да не ги плати, но в такъв случай няма да получи такъв бърз кредит за 2часа с опция за промяна на погасителния план, или да сключи друг потребителски договор без яснота кога реално ще получи заема и при какви условия. Формално декларираното от кредитора, право на потребителя е в същност безусловно задължение да закупи услугите без които няма кредит, при посочените условия- плащане на заема до два часа от искането, промяна на погасителния план, общ разход по кредита от 2962.95лв при отпускан кредит от 2000лв за 24месеца с ГПР- 48.17% и ГЛП -41%, месечна вноска от 123.46лв.

Интересно би било чисто хипотетично, ако кредиторът изпадне в положението на потребителя, как би постъпил с предлаганите незадължителни услуги и какъв договор би сключил или отказал и с какви мотиви, което обаче не променя изводите на съда относно фактите и обстоятелствата установени в настоящото производство. Предвид характера и естеството на липсващата задължителна и съществена клауза от задължителното съдържание на ДПК- ГПР, и невъзможността да бъде заменена с друга клауза от договора или по закон, целият договор е недействителен по реда на чл.22 от ЗПК с последствията за него предвидени в чл.23 от ЗПК.

Предвид изложеното въззивната жалба следва да се остави без уважение и се потвърди изцяло обжалваното решение. Няма основание за уважаване на някоя от претенциите на жалбоподателя и присъждане на сумите така както са посочени във въззивната жалба поради липса на основание за това, както по отношение на заявените установителни претенции така и по отношение на заявените осъдителни претенции.

По частната жалба.

Определението на първоинстанционния съд по разноските е правилно и законосъобразно.

Въззивният съд напълно споделя доводите изложени от исковия съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.

Присъдените размери на адвокатското възнаграждение са съответни на разпоредбата на чл.78 ал.1, ал.3 и ал.5 от ГПК. Не е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение определено на адвокат Д. Ф.. При предявени общо 12 обективно-съединени иска претендирани на различни правни основания в рамките на един ДПК, очевидна е необходимостта от полагане на многочасов висококвалифициран адвокатски труд за обосноваване и изготвяне на защита по предявените установителни и осъдителни искове срещу ответницата А. Б., от страна пълномощника й адв.Д. Ф.. Касае се за висока правна сложност по всеки един от исковете, доколко предмет на претенцията на ищеца е позоваването и на законодателството на ЕС и на съдебна практика на СЕС, което от своя страна е довело до излагането на подробни насрещни аргументи от пълномощника адв.Ф.. В този случай изготвянето на възражението по чл.414 от ГПК, на писмения отговор на исковата молба и последвалата представена по делото писмена защита както и обсъждането на събраните в хода на производството доказателства, включително и изготвеното и депозирано заключение по назначена съдебно- икономическа експертиза, е съпроводено в достатъчна степен с подробна и правно аргументирана мотивировка и подкрепена със множество съдебна практика на СЕС и на ВКС на РБ, в който случай и като се отчита неприложимостта на НМРАВ, сега /НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа/, освен само като възможен ориентир.

В случая са определени по едно минимално адвокатско възнаграждение от по 400лв или общо 800лв в хипотеза на предявен един иск с цена на иска до 1000лв, като в случая са предявени общо 12 обективно съединени иска с материален интерес, вариращ от 14.36лв до 1502.48лв за шестте установителна иска при общ сбор от цените на всеки от исковете от 2139.79лв, или за всеки от шестте иска по наредбата се следва адвокатско възнаграждение от общо 400х5 =2000лв и още 400 +50.25лв/чл.7 ал.2 т.1 и т.2 или общо само по тези искове адвокатско възнаграждение от 2450.25лв, а съобразно общия материален интерес -400 +139, 79 или общо 539, 49лв / и в двата случая определения адвокатски хонорар е под тези минимални граници по наредбата, а за другите 6/шест/ осъдителни иска при цена между 16.09лв и 840.40лв, за всеки един от шестте иска по наредбата се следва адвокатско възнаграждение от 2400лв, а съобразно общия материален интерес от 1471.83лв, минималния размер е от 400 + 47.18 или общо 447, 18лв, като и по тези искове присъденият адвокатски хонорар е под минимума и в двата случая- по отделно и при общ материален интерес. Следователно изобщо няма основание за редуциране на адвокатския хонорар така както е определен. Същият е справедлив и съответства на фактическата и правна сложност на спора и в никакъв случай не е прекомерен по размер с оглед защитавания материален интерес по исков ред. В тази връзка съдът приема, че цитираната съдебна практика в частната жалба е неотносима към предмета на спора предвид неговите конкретни правни и фактически характеристики и естество на осъществената процесуална адвокатска защита от адв.Д. Ф. по отношение на ответницата.

Предвид изложеното и обжалваното определение ще следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора в полза на адв.Ф. ще следва да се присъди адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция в размер на 961.16лв за осъществено цялостно процесуално представителство и защита на ответницата А. Б. пред тази инстанция.

Водим от горното Пазарджишкият окръжен съд