Решение № 255 от 23.3.2026 г. на Районен съд - Хасково по дело № 2070/2025 г.

Предявен е от М. Д. Х. с ЕГН:•••••••••• от гр••••, със съдебен адрес ••••, адв.••••, против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1715, район „Витоша“, ж.к. “Малинова долина“, бул. „Рачо Петков-Казанджията“ №4-6, сграда „Матрикс тауър“, ет.6, представляван от управителите Р. И. М.-Т. и Т.р И. В., иск с правно основание чл.439, вр. чл.124, ал.1 от ГПК. В исковата молба се твърди, че със заповед за незабавно изпълнение по чл.417 и чл.418 от ГПК, издадена по ч. гр. дело №357/2014г. по описа на РС- Хасково и Изпълнителен лист от ••••. въз основа на горната заповед е разпоредено М. Д. Х. с ЕГН:•••••••••• от гр. ••••, и е осъдена да заплати на „Обединена българска банка" АД, ЕИК000694959, със седалище и адрес на управление гр. София, район Възраждане, ул. "Света София" №5, сумата от 20043,60лв. за главница по договор за издаване на златна банкова карта от ••••.; сумата от 5817,34лв. договорна лихва за периода от ••••. до ••••.; сумата от 608,17лв. наказателна лихва от ••••. до ••••. и законната лихва върху главницата от ••••. до изплащане на вземането, както и сумата от 529,38лв. платена държавна такса и 857,63лв. адвокатско възнаграждение. Въз основа на издадените Изпълнителен лист и Заповедта за изпълнение по ч. гр. дело №357/2014г. по описа на РС-Хасково, по молба вх. №••••., депозирана от „Обединена българска банка" АД, било образувано изпълнително дело № 20148740400562 по описа на ЧСИ ••••, рег. № ••••, с район на действие ОС- Хасково, срещу ищцата. На ••••. получила Покана за доброволно изпълнение с изходящ №9453/11.04.2014г., с което е уведомена за образуваното изпълнително дело и за запор върху трудовото й възнаграждение. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК ищцата депозирала възражение по издадената заповед за изпълнение. На основание чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК „Обединена българска банка" АД е предявила иск въз основа на който е образувано гр. д. № 1779/2014г. по описа на Районен съд Хасково срещу М. Д. Х.. По предявения иск РС-Хасково постановил неприсъствено Решение №828 от 29.12.2014г., постановено по гр. д. №1779/2014г. по описа на Районен съд Хасково, на основание чл.239, ал.1 във вр. с чл.238 от ГПК, с което е прието за установено, че дължи на „Обединена българска банка" АД сумата от 20043,60лева за главница по договор за издаване на златна банкова карта от 24.07.2007г.; сумата от 5817,34лв. договорна лихва за периода от ••••. до ••••.; сумата от 608,17лв. наказателна лихва от ••••. до ••••. и законната лихва върху главницата от ••••. до изплащане на вземането, както и сумата от 529,38лв. платена държавна такса и 857,63лв. адвокатско възнаграждение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, постановена по ч. гр. дело №357/2014г. по описа на РС-Хасково. Постановеното Решение №828 от 29.12.2014г. по гр. д. № 1779/2014г. по описа на Районен съд Хасково, като неприсъствено е влязло в сила от датата на постановяването му ••••. На ••••г. по образуваното № 20148740400562 по описа на ЧСИ ••••, с район на действие ОС - гр. Хасково, на ищцата е връчена нова Покана за доброволно изпълнение с което същата е уведомена по делото за присъединен изпълнителен лист от 14.01.2015г. издаден въз основа на влязлото в сила решение по гр. д. № 1779/2014г. по описа на Районен съд Хасково, с което същата е осъдена да заплати на „Обединена българска банка" АД сумата от 2346лв. разноски за делото. На 05.07.2018г. е постъпила молба вх.№7210 от „Еос Матрикс" ЕООД по изпълнителното дело, с която на основание чл.429 от ГПК желаят да бъдат конституирани, като взискател по делото, в качеството им на Цесионер във връзка със сключен Договор за цесия от ••••. с който „Обединена българска банка" АД е прехвърлила вземанията си, по отношение на длъжника М. Д. Х.. След като частния съдебен изпълнител е приел молбата за конституиране на новия взискател е установил, че по изпълнителното дело са настъпили визираните в чл.433, ал.1, т.8 от ГПК основания, и на това основание е прекратил изпълнителното дело, за което ищцата била уведомена със съобщение изх.№••••. На ••••. отново получила Покана за доброволно изпълнение, с която е уведомена, че срещу нея е образувано изпълнително дело №20258740400701 по описа на ЧСИ ••••, с район на действие ОС- Хасково. Съобразно горе изведената фактическа обстановка се твърди, че е възникнала правна възможност за ищцата да предяви иск на основание чл.439 от ГПК, съгласно който длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като в тези случаи той може да се позовава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене, в производството в което е издадено изпълнителното основание. Счита че, към настоящия момент е изтекла погасителна давност за вземането по изпълнителен лист от 24.02.2014г., въз основа на което е образувано изпълнително дело №20258740400701 по описа на ЧСИ ••••, рег. № ••••, с район на действие ОС-Хасково на основание чл.110 от ЗЗД. Твърди, че това обстоятелство е настъпило, поради следните съображения : От представения изпълнителен лист от •••. и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадени по ч. гр. дело №357/2014г. по описа на РС-Хасково, се установявало, че вземанията – предмет на първоинстанционното решение, представляват непогасена главница по договор за издаване на златна банкова карта от •••., сключен между кредитополучателя М. Д. Х. и “Обединена българска банка" АД, договорна лихва, наказателна лихва /неустойка/ и съдебни разноски по заповедното производство. На ••••. получила Покана за доброволно изпълнение с изходящ №••••., въз основа на която била уведомена за образуваното изпълнително дело № 20148740400562 по описа на ЧСИ •••••• с район на действие ОС-Хасково. В срока по чл. 414 от ГПК подала възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, поради което и на основание чл. 415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, „Обединена българска банка" АД предявила иск, въз основа на който било образувано гр. д. № 1779/2014г. по описа на РС-Хасково срещу нея. По предявения иск Районен съд-Хасково постановил неприсъствено Решение №828 от 29.12.2014г. по гр. д. № 1779/2014г. по описа на РС-Хасково, на основание чл.239, ал.1 във вр. с чл.238 от ГПК, с което е уважена исковата молба и прието за установено, че М. Д. Х. дължи на „Обединена българска банка" АД горецитираните суми, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, постановена по ч. гр. дело №357/2014г. по описа на РС-Хасково. Постановеното Решение №828 от 29.12.2014г. като неприсъствено влязло в сила от датата на постановяването му 29.12.2014г. С влизане на решението в законна сила започнала да тече нова 5-годишна давност за вземанията, установени със сила на пресъдено нещо, съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД. Съгласно ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК, в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В случая по изпълнително дело № 20148740400562 по описа на ЧСИ •••• с район на действие ОС-Хасково, последното искане от страна на взискателя по изпълнителното дело годно да прекъсне давността било осъществено на 10.05.2016г. с насрочване на опис на движими вещи на длъжника, което не се осъществило. От тази дата не били постъпвали молби от взискателя и не се предприемали действия в изпълнителния процес, които да прекъснат давността. Частния съдебен изпълнител установил, че по изпълнителното делото са настъпили визираните в чл.433, ал.1, т.8 от ГПК основания, и на това основание прекратил изпълнителното дело, за което ищцата била уведомена със съобщение изх.№ ••••от ••••. На ••••. тя отново получила Покана за доброволно изпълнение, с която е уведомена, че срещу нея е образувано ново изпълнително дело №20258740400701 по описа на ЧСИ ••••, с район на действие ОС - гр. Хасково. В този смисъл от 2016г. по изпълнително дело № 20148740400562 по описа на ЧСИ ••••, с район на действие ОС-Хасково не били извършвани действия, който да обективират прекъсване на давността, вследствие на което до образуване на изпълнително дело №20258740400701 по описа на ЧСИ ••••, с район на действие ОС- Хасково по изпълнителен лист от 24.02.2014г. и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадени по ч. гр. дело №357/2014г. по описа на РС-Хасково изминал срок, който значително надвишава предвидения в Закона за задълженията и договорите в чл.110, давностен срок от 5 години. Освен горното следвало да се има предвид, че след прекратяване на изпълнителното производство по образуваното дело № 20148740400562 станало с разпореждане от ••••., което не е обжалвано от страните по изпълнителното дело и е влязло в сила, не са предприети никакви действия, които да прекъсват давността, а изпълнително дело №20258740400701 по описа на ЧСИ ••••, с район на действие ОС-Хасково е образувано повече от 5 години след прекратяване на предходното. С оглед на това описаните в изпълнителният лист вземания се погасявали с изтичането на петгодишната давност, т.е. към 2021 г., към който момент все още не е образувано изпълнително дело №20258740400701 по описа на ЧСИ ••••, с район на действие ОС-Хасково и не са предприети действия, които да обективират прекъсване на погасителната давност и същата изтекла. Изведеното до тук било с оглед разясненията по ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че преценката дали е прекъсната давността е конкретна във всеки конкретен случай с оглед активността на кредитора по делото и предприетите по отношение на длъжника изпълнителни действия. Извън горното се твърди, че и дължимите лихви са погасени по давност, доколкото съобразно разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД, с погасяването на главното вземане са се погасили и произтичащите от него акцесорни вземания по изпълнителния титул. Ето защо, се иска постановяване на съдебно решение, с което да се признае по отношение на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша , ж.к.Малинова долина, ул."Райчо Петков - Казанджията №6, сграда „Матрикс тауър" ет.6, че ищцата не дължи сумата от 20043,60лева за главница по договор за издаване на златна банкова карта от ••••.; сумата от 5817,34лв. договорна лихва за периода от ••••. до ••••.; сумата от 608,17лв. наказателна лихва от ••••. до ••••. и законната лихва върху главницата от ••••. до изплащане на вземането, както и сумата от 529,38лв. платена държавна такса и 857,63лв. адвокатско възнаграждение, за което вземане има издаден изпълнителен лист от ••••. по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, постановена по ч. гр. дело №357/2014г. по описа на РС-Хасково, поради погасяването им по давност. Моли да се присъдят направените по настоящото производство разноски в размер на заплатените държавни такси и заплатения адвокатски хонорар. В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който се прави възражение за местна неподсъдност на делото на РС- Хасково. Според ответника, предявеният по делото иск не е такъв на потребител по смисъла на чл.113 от ГПК, а на длъжник по изпълнението по смисъла на чл.439, ал. 1 ГПК. С него ищецът не защитавал свои потребителски права по сключен с праводателя на ответника договор за кредит, нито иска признаване на недължимост на суми по такъв договор, а оспорвал като длъжник изпълнението по горепосоченото изпълнително дело поради изтекла след силата на присъдено нещо погасителна давност, погасяваща вземанията на взискателя по изпълнителния лист. Посредством иска по чл. 439 ГПК длъжникът по изпълнението се домогвал да осуети упражняване правото на принудително изпълнение. Предмет на иска са фактите, погасяващи правото на принудително изпълнение, а не самото вземане, което вече е стабилизирано и удостоверено от издаденото срещу длъжника изпълнително основание. Съдът в производството по чл. 439 ГПК не разглежда материалните предпоставки за възникване и съществуване на вземането, респ. съдът не се произнася по съществуването на отделни вземания, удостоверени в изпълнителния титул, а преценява погасено ли е правото на принудително изпълнение. Местната подсъдност по чл. 113 от ГПК намирала приложение по искове, упражняването на които придава на ищеца качеството „потребител" по смисъла на § 13, т.1 от ДР на 3акона за защита на потребителите. В настоящия случай, качеството на ищеца било длъжник по изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело, чието прекратяване се цели, поради изтекла давност за принудително събиране на вземането. С иска по чл. 439 от ГПК се оспорва изпълнението. При изпълнение, лицето, срещу което се предприема същото, заема качеството на длъжник, въз основа на вече издадения изпълнителен лист. Ако няма изпълнение и изпълнителен лист и лицето действа само на основание качеството си на потребител, той няма основание да води иска по чл. 439 от ГПК и същият би бил недопустим. С още по-силно значение е, че при иска по чл. 439 ГПК се разглеждат факти настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, по която се установява,че потребителят е длъжник. След влизане в сила на заповедта за изпълнение, качеството на насрещната страна се променя. Същият не може да се защитава като потребител със средствата на 3акона за защита на потребителите, а единствено като длъжник срещу когото е предприето изпълнение. Специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК не била приложима в конкретната хипотеза, доколкото ищецът няма качеството на потребител в материалното правоотношение, предмет на иска, от което се претендират права, и не се търси защита на потребителски права. Ищецът не посочва в исковата молба да има качеството на потребител, точно обратното, легитимира се като длъжник по изпълнително дело, не се позовава на права, които биха му дали такова качество. Видно и от представените документи, такова липсвало. Ищецът търси защита по разпоредбите на 33Д, а не по ЗЗП, което категорично сочило, че не действа като потребител. Разпоредбата на чл. 113 ГПК не следвало да се тълкува разширително. Приложното й поле обхващало само исковете, уредени в 33П. На следващо място, в исковата молба нямало изложение на факти и обстоятелства за това, че ищецът има качеството на потребител по смисъла на 3акона за защита на потребителите /ЗЗП/ в отношенията си с ответника и че всъщност именно в това си качество предявява този иск за защита. В исковата молба няма изложени факти и обстоятелства, че чрез този иск ищецът търси искова защита именно в качеството си потребител, чиито потребителски права са нарушени от ответника, че той е потребител на финансова услуга по смисъла на ЗЗП и в това си качество иска да бъде приложен от съда спрямо него облекчения процесуален ред и потребителска привилегия за разглеждане на претенцията му, предвиден в разпоредбата на чл. 113 от ГПК. Искането за прилагане на специалната местна подсъдност се преклудира за ищеца от момента на изпращането на препис от исковата му молба и от приложенията към нея на ответника. Това е крайният момент, до който може и следва да бъде направено обоснованото искане от ищеца за разглеждане на иска му като потребител по реда на специалната местна подсъдност, съгласно чл. 113 от ГПК. Трайната, актуална и последователна практика на BКC е в посока, че когато ищецът, имащ качеството на потребител по смисъла на 33П предявява своя иск в това си процесуално качество, той следва изрично да изрази и да заяви пред сезирания съд процесуалната си воля и желание, неговият иск да бъде разгледан при прилагане на привилегията по чл. 113 от ГПК. Предвидената специална подсъдност в тази разпоредба не се прилага служебно от съда, тя се прилага само тогава, когато ищецът-потребител се позовава на нея като направи изрично волеизявление в посочения по-горе смисъл, което да достигне до съда, в резултат на което задължението на съда е да провери и прецени дали действително са налице предпоставките за прилагането на тази специална местна подсъдност, така както са посочени от ищеца и за наличието на които той, (ищецът) следва да ангажира съответно и доказателства, подкрепящи твърденията му. В случая, такова позоваване няма заявено от страна на ищеца в исковата му молба. Няма и изрично направено искане, претенцията му да бъде разгледана по този процесуален ред. С оглед на гореизложеното, за подсъдността на този иск по чл. 439 ГПК се прилагат общите правила, респективно общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК, а не някоя от особените такива по чл. 106 - чл. 117 ГПК. Поради това се иска прекратяване на образуваното пред Районен съд Радомир производство и препращане на същото на Софийски районен съд на основание чл.118, ал.2 ГПК. В случай, че се приеме, че следва да се приложи специалната норма на чл. 113 ГПК, то моли да се направи справка за настоящия адрес на длъжника и да се прецени правилно къде следва да се предяви исковата молба с оглед задължителния характер на разпоредбата. От исковата молба не ставало ясно какъв е настоящия адрес на длъжника. Иска се прекратяване на производството като недопустимо за размера над присъдената главница. Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяване по давност на главните задължения се погасяват по давност и акцесорните, поради което липсвал правен интерес от предявяване на иск по отношение на тях. Това само увеличавало таксите по делото ненужно, при положение, че същите са недължими по силата на закона. Следвало да се има предвид, че при отрицателния установителен иск ищецът дължи доказване недължимост на цялото вземане, независимо каква е посочената цена на иска, дали претендира недължимост само на главницата или на цялото вземане по изпълнителен лист. При установяване на изтекла давност, последицата е, че ответникът губи възможността си да насочва принудително изпълнение срещу длъжника за цялото вземане, тъй като давността е изтекла за цялото вземане. В тази връзка посочването на цена на иска по-голяма от главницата, се явява ненужно и при липса на правен интерес, тъй като ефектът ще е същият, независимо дали се претендира недължимост само на главницата или на целия дълг по изпълнителния лист. Единственото различно е, че се трупат излишни такси в производството. Уважаването на отрицателен установителен иск за недължимост само на главницата би означавало, че вземането не съществува изцяло в пълния претендиран размер, а не само досежно предявената част, предмет на съответното дело (а в случая уважаването на частичния отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК означавало, че правото на принудително изпълнение е погасено изцяло, а не само относно предявената част, предмет на делото). Оспорва предявения иск и по основание, като счита същия за неоснователен и недоказан. В исковата молба не се оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение, неизпълнението по него, както и прехвърлянето на вземането на частния правоприемник „ЕОС Матрикс" ЕООД с договор за цесия. Спорен е въпросът единствено за изтичане на давностния срок за събиране на вземането. Поради неизпълнение на поетите задължения по договор за кредит е инициирано заповедно производство и е издаден Изпълнителен лист по ЧГД № 357/2014 г. по описа *РС-Хасково, въз основа на който е образувано изпълнително производство под номер на дело № 562/2014 г. по описа на ЧСИ ••••, с рег. номер ••••при КЧСИ, по което още с образуването и в хода на изпълнителното производство са предприети изпълнителни действия, прекъсващи давностния срок. Съгласно Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г. по Тълкувателно дело № 3/2020 г. ОСГТК на Върховния касационен съд, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземанията по изпълнителни дела, образувани до приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г по т д № 2/2013г. ОСГТК, ВКС. В този смисъл, изпълнително дело № 562/2014 г. по описа на ЧСИ ••••е било образувано през 2014 г., което е към момента на действието на Постановление на Пленума на Върховния съд на Народна Република България № 3 от 18.11.1980 г., според което „Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането". В тази връзка давността е започнала да тече най-рано на 26.06.2015 г., когато е намерило приложение Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Съгласно Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ССГТК на ВКС, искането на взискателя за предприемане на валидно изпълнително действие прекъсва давността, доколкото течението на давностния срок е изцяло обусловено от бездействието на кредитора. В т.10 от тълкувателното решение е прието, че нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите е разяснено, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния изпълнителен способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебния изпълнител е длъжен да го приложи. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен) или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Следователно от значение за прекъсване на давността е действието на взискателя (отправеното искане до съдебния изпълнител), а не резултата от изпълнителното действие. Тоест и неуспешните изпълнителни действия - действия, които не са довели до реално събиране на имущество на длъжника, също представляват предприемане на действия по принудително изпълнение, които прекъсват давността на основание чл. 116, б. „в" от 33Д. Противното твърдение е в противоречие с принципа, че прилагането на погасителната давност е санкция за бездействието на кредитора, а не за невъзможността вземането да бъде събрано. С оглед практиката на ВКС, в настоящия случай давността била прекъсната многократно с всяка молба, с която е поискано изпълнителното действие. Дали поисканото изпълнително действие е предприето от съдебния изпълнител или не, е без правно значение за прекъсването на давността, тъй като давността е свързана с поведението на кредитора, а не с това на съдебния изпълнител. В случая, след като взискателят е направил искане за конкретен изпълнителен способ, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни същия. Дори и да е настъпила перемпция по изпълнителното дело, той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността, независимо дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Редовността на подадената молба също е без правно значение за прекъсването на погасителната давност, тъй като отново зависи от действията на съдебния изпълнител. Въпросът за значението на нередовно направено искане за предприемане на изпълнително действие във връзка с давността би могъл да бъде поставен само ако при нередовна молба съдебния изпълнител е дал указания на взискателя, които не са изпълнени, а настоящият случай не бил такъв. С оглед на изложеното, ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането. Следва да се има предвид съдебната практика на ВКС, съгласно която перемцията е без правно значение за давността, като общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение както за перемцията, така и за давността. В тази насока било образуваното ТР 2/2023 на ОСГТК на ВКС, въпрос № 3. 3а правилно изчисляване на установения давностен срок следвало да се има предвид и Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и спрените давностни срокове до отмяната му. С оглед на изложеното до образуване на изпълнително дело № 701/2025 по описа на ЧСИ •••• при КЧСИ, давността е прекъсвана многократно и не е налице погасяване на вземането по давност. По новообразуваното дело били предприети също действия, прекъсващи давността. Предвид гореизложеното се иска прекратяване на производството в оспорваните части. В случай, че се приеме производството за допустимо, то се иска отхвърляне на предявения иск като неоснователен, тъй като изложените твърдения в него са неправилни, необосновани и недоказани. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, изчислено в съответствие с разпоредбите на чл. 78 ГПК, във вр. с чл. 37 3акон за правната помощ, във вр. с чл. 25 Наредба за заплащането на правната помощ. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски с оглед на правната и фактическа сложност на делото. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното : На ••••. по ч. гр. д. №357/2014г. по описа на РС-Хасково е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която се разпорежда длъжникът М. Д. Х. да заплати на „ОББ“ АД сумата от 20043,60лв. за главница по договор за издаване на златна банкова карта от ••••., 5817,34лв. договорна лихва, 608,17лв. наказателна лихва и законна лихва върху главницата от 18.02.2014г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 529,38лв. за ДТ и 857,63лв. юрисконсултско възнаграждение. На ••••. въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 20.02.2014г. по ч. гр. д. №357/2014г. по описа на РС-Хасково е издаден изпълнителен лист, по силата на който М. Д. Х. е осъдена да заплати на „ОББ“ АД сумата от 20043,60лв. за главница по договор за издаване на златна банкова карта от 24.07.2007г., 5817,34лв. договорна лихва, 608,17лв. наказателна лихва и законна лихва върху главницата от 18.02.2014г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 529,38лв. за ДТ и 857,63лв. юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на така издадения изпълнителен лист на ••••. е образувано изпълнително дело №562 по описа за 2014г. на ••••. Изпълнителното дело е прекратено поради настъпила перемция на ••••. Въз основа на депозирана молба на ••••. и отново представен изпълнителния лист, издаден на ••••. по ч. гр. д. №357/2014г. по описа на РС- Хасково е образувано изпълнително дело №701 по описа за 2025г. на ЧСИ ••••. При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи : Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, като се иска установяване на недължимост на задължение на ищеца към ответното дружество за посочените в исковата молба суми. Съдът намира така предявения установителен иск за допустим. Неоснователни се явяват възраженията за неподсъдност на делото на РС- Хасково и относно липсата на основание за прилагане на специалната подсъдност по чл.113 от ГПК. Несъмнено в случая се касае до оспорване дължимост на суми, произтичащи именно от договор за кредитна карта, който категорично попада в приложното поле на ЗПК, респ. на ЗЗП. Оспорва се вече дължимостта на тези суми след издаването на изпълнителен лист, тъй като същите са установени с влязло в сила съдебно решение, и дори след образуване на изпълнително дело, но това по никакъв начин не обосновава извод, че ищецът – длъжник по изпълнителното дело не притежава качеството на потребител. Именно в качеството си на потребител ищецът и длъжник в изпълнителния процес се е задължил за процесните суми, чиято дължимост се оспорва в настоящото исково производство. Поради гореизложените съображения настоящият съдебен състав приема, че РС-Хасково е компетентен да разгледа спора между страните относно дължимостта на присъдените по ч. гр. д. №357/2014г. по описа на РС-Хасково суми. На следващо място съдът намира за неоснователни възраженията за недопустимост на предявения иск относно недължимост на акцесорните вземания и твърденията, че следва да се води дело само и единствено за главницата. Ищецът има правен интерес да оспорва дължимостта на присъдената със заповедта за незабавно изпълнение главница и присъдените лихви, като в случая се твърди, че по отношение на всички тези вземания е изтекла погасителна давност, тъй като давността не се прилага служебно /чл.120 от ЗЗД/. Ето защо, дори да се установи, че по отношение на главницата е изтекла погасителна давност, този факт няма да доведе автоматично до признаване недължимост и на останалите вземания, въпреки техния акцесорен характер спрямо главното вземане, ако те не са предмет на разглеждане в настоящото производство. Ищецът в случая се позовава на изтекла погасителна давност, настъпила за цялото процесно вземане след издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист по ч. гр. д. №357/2014г. по описа на РС-Хасково. Дали този факт е настъпил и то когато твърди ищцовата страна подлежи на доказване с всички допустими по ГПК доказателствени средства и касае основателността на предявения иск. Доколкото ищецът се позовава на новонастъпили факти след издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК се явява допустим. Изцяло в тази насока е трайната съдебна практика на ОС-Хасково и ВКС. Предвид гореизложените съображения съдът намира предявения иск с правно основание чл.439, вр. чл.124, ал.1 от ГПК за допустим, а разгледан по същество същият се явява и основателен. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, и се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие, съгласно чл.116 б. “в“ от ЗЗД. Съгласно т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Освен това е обявено за изгубило сила Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г. на Пленума на ВС, според което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. В мотивите към т. 10 е посочено и че давността се прекъсва с предприемането на всяко изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания. В настоящия случай, най-напред следва да се отбележи, че приложима се явява общата петгодишна давност. Това е така, защото съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при постановено съдебно решение. Следователно, по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Наред с това следва да се има предвид, че в настоящия случай след оспорване на вземането по издадената заповед за изпълнение е проведено и исково производство, което е приключило с влязло в законна сила съдебно решение, с което се признава дължимостта на вземането по заповедта, издадена по ч. гр. д. №357/2014г. по описа на РС-Хасково. Поради тази причина към изпълнителното производство е присъединен и издадения изпълнителен лист за присъдените разноски в исковата производство. Несъмнено следва да се вземе предвид, че в периода, когато е било образувано първото изпълнително дело за принудителното събиране на процесните вземания – 20.03.2014 г., все още е действало цитираното в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г. на Пленума на ВС. В закона не е уреден изрично моментът, от който започват да действат тези тълкувателни актове или откога отпада действието им. Разрешението на този въпрос е дадено с постановените по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г., на ВКС, ІV г. о. и Решение № 252/17.02.2020 г. по гр. д. № 1609/2019 г. на ВКС, ІІІ г. о., а и към настоящия момент е налице произнасяне със задължителен тълкувателен акт по образуваното тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС по този въпрос, а именно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Безспорно следва да се приеме, че Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г. на Пленума на ВС е преустановило действието си на 26.06.2015 г. и дадените с него тълкувателни разрешения са задължителни за времето преди отмяната му, а Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС ще се прилага от този момент за в бъдеще. С оглед на това следва, че в периода от 20.03.2014 г. до 26.06.2015 г. погасителната давност е спряла да тече, като няма правно значение дали взискателят е бил пасивен или не. След 26.06.2015 г. давностният срок за процесните вземания е започнал отново да тече, но е прекъсван с предприемането на изпълнителни действия по изпълнително дело № 562/2014 г. по описа на ЧСИ с рег. № 874 – Самуил Пеев, с район на действие Окръжен съд – Хасково . Последното предприето изпълнително действие по това изпълнително дело е насрочването на опис на движими вещи, находящи се на адреса на длъжника, за което последният е известен с призовка за принудително изпълнение, изпратена на 10.05.2016г. Това е и последното предприето изпълнително действие, с което е прекъсната давността и е започнала да тече нова петгодишна давност, която е изтекла много преди образуване на второто изпълнително дело № 701 по описа за 2025г. на ЧСИ ••••. Молбата за образуване на второто изпълнително дело е депозирана на ••••., на която дата е образувано и делото. Независимо дали ще се отчете като начална дата на новата петгодишна давност последното предприето изпълнително действие по прекратеното изпълнително дело с дата ••••. или датата, на която е настъпила перемцията – ••••., несъмнено следва извода, че към датата на образуване на второто изпълнително дело ••••. предвидената погасителна давност е изтекла. Съобразно дадените указания в горецитираните тълкувателни решения, доколкото първото изпълнително дело е образувано преди ••••., настоящият съдебен състав приема, че новата погасителна давност започва да тече от по-късната дата, която е настъпването на перемция. При тези данни по делото следва извода, че новата петгодишна погасителна давност е изтекла на ••••., като в този срок се отчита и периода на извънредното положение, в който спират да текат давностните срокове по силата на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от ••••., и за преодоляване на последиците /чл.3, т.2 от закона/. Съгласно изричната разпоредба на този закон давностните срокове спират да текат, като след отмяната на извънредното положение, същите продължават. Следва да се има предвид, че тази хипотеза не попада в изчерпателно изброените в чл.116 от ЗЗД, които прекъсват давността и след това започва да тече нова давност. Поради гореизложените съображения следва да се приеме, че давността е продължила да тече след ••••. и съответно е изтекла през ••••. Предвид гореизложените съображения предявения в настоящото производство отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да се уважи изцяло. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят направените разноски за заплатена държавна такса в размер на 1114,25лв. адвокатско възнаграждение в размер на 3000лв. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение, тъй като същото е определено в предвидения минимален размер, съобразно разпоредбите на Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, поради което счита, че липсват основания за неговото намаляване. Ето защо, следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата направените в настоящото производство разноски общо в размер на 4114,25лв. /2103,58 евро/. С оглед Закона за въвеждане на еврото в Република България, обн. ДВ, бр.70 от 20.08.2024г., в сила от 01.01.2026г., всички присъдени суми, в това число разноски, следва да бъдат превалутирани в евро, предвид смяната на националната валута /лев/ с евро, считано от 01.01.2026г., като бъдат преизчислени по официалния фиксиран курс /1 евро е равно на 1.95583 лева/. Мотивиран така, съдът