Решение № 8080 от 6.8.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 2503/2023 г.

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК. Образувано е по жалба на Е. С. Р., [ЕГН], от гр. Варна, [улица], ет.6, ап.21, чрез пълномощник – адв. П. С., против Ревизионен акт /РА/ № Р-03000322007932-091-001/25.07.2023г. на орган по приходите, поправен с РА № П-03000323146267-003-001/26.07.2023г. на орган по приходите в частта потвърдена с Решение № 210/16.10.2023г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ – гр.Варна при ЦУ на НАП, в която за данъчен период 2020г. са й определени данъчни задължения както следва: - данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 9 656 лв. - главница и лихва за просрочие – 2115.01 лв.; - ДДС по ЗДДС за д.п. от м.07.2020г. до м.10.2020г. в размер на 3125.33 лв. – главница и лихва за просрочие – 913.12лв.; - ДОО за самоосигуряващи се в размер на 3087.06лв. – главница и лихва за просрочие – 744.19лв.; - ДЗПО- универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се в размер на 1042.93лв. – главница и лихва за просрочие – 251.41лв.; - Здравно осигуряване за самоосигуряващи се в размер на 1668.68лв. – главница и лихва за просрочие – 402.26лв. В жалбата се поддържа, че ревизионния акт в оспорената част е незаконосъобразен като издаден при съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснован. РА се оспорва с основанието, че е нищожен като жалбоподателката оспорва валидността на положените електронни подписи. Отделно от това се излагат твърдения, че е нарушена разпоредбата на чл. 29, ал.1, вр. чл. 33 от ДОПК, тъй като жалбоподателката не е била редовно уведомявана за актовете и писмените доказателства, събрани в хода на ревизионното производство, с оглед факта, че последните са били изпращани на електронен адрес, който не е бил деклариран като адрес за получаване на кореспонденция, а единствено по заявление за получаване на ПИК. На следващо място се твърди, че не са изпълнени указанията, дадени с Решение № 243 от 19.12.2022г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. Варна да се съберат доказателства, имащи значение за обективното установяване на данъчната основа за определяне на дължимия данък и дохода, върху който се дължат осигурителните вноски и да се извърши преценка дали са налице основанията за задължителна регистрация по чл. 96, ал.1 от ЗДДС. Оспорва се и наличие на основанията по чл. 122 от ДОПК за провеждане на ревизия по особения ред. Оспорва констатациите на органите по приходите, че е получила приход в размер 34384.34лв. чрез системата MoneyGram. Сочи, че не е налице основание за задължителна регистрация по ЗДДС, като счита, че не е установен размерът на облагаемия оборот и данъчните периоди, в които е бил достигнат оборот за задължителна регистрация по ЗДДС по реда на чл. 96, ал. 1 от с.з. Оспорва и начислените допълнително задължения като ЕТ – вноски за ДОО, ДЗПО/УПФ и ЗО, като сочи, че същите са незаконосъобразни и необосновани и размерът им е неправилно изчислен. По изложените основания се моли отмяна на ревизионния акт и присъждане на разноски. В съдебно заседание, чрез пълномощник жалбата се поддържа. По съществото на спора се моли нейното уважаване, като претендира съдебно-деловодни разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК. В писмени бележки с.д. 8195/07.06.2024г. развива подробни съображения в подкрепа на жалбата. Ответникът – Директор на Дирекция “ОДОП” – гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител – гл.ю.к. М. М., оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли като неоснователна. Счита обжалвания РА за законосъобразен по съображенията, изложени в потвърждаващото го решение. В писмени бележки с.д. 8438/12.06.2024г. развива подробни съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По допустимостта на жалбата: Жалбата срещу РА, потвърден с решение на Директора на Дирекция „ОДОП”-гр. Варна, е подадена пред надлежния съд, от легитимирано лице, в законоустановения по чл.156 ал.1 от ДОПК срок, отговаря на изискванията на чл.145 и чл.149 от ДОПК, като е налице и правен интерес от обжалването, поради което е допустима за разглеждане. По основателността: След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, Административният съд приема за установено от фактическа страна следното: Производството по издаване на обжалвания РА е започнало въз основа ЗВР № Р-03000322007932-020-001/21.12.2022г. издадена от С. А. П. – Началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП-Варна, упълномощена със Заповед № Д-150/01.02.2022г. на Изпълнителния директор на ТД на НАП - Варна. Срокът за извършване на ревизията е 3 месеца от връчване на ЗВР /09.01.2023г./. Същата е с определен обхват - установяване на задължения на Е. С. Р. за: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2020г.-31.12.2020г.; Данък върху добавената стойност за периода 23.06.2020г.-31.10.2020г; ДОО за самоосигуряващи се за периода 01.01.2020г.-31.12.2020г.; Здравно осигуряване за самоосигуряващи се за периода 01.01.2020г.-31.12.2020г. и Универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се за периода 01.01.2020г.-31.12.2020г. Първоначалната заповед е изменена досежно срока за приключване на ревизията със ЗИЗВР № Р-03000322007932-020-002/03.04.2023г., като е определен срок за извършване на ревизията до 09.06.2023г. За резултатите от ревизията, в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК е изготвен РД № Р-03000322007932-092-001/19.06.2023г., съдържащ предложение за установяване данъчните задължения на жалбоподателката. В срока по чл.119, ал.3 от ДОПК и от органите по ал.2 е издаден РА №Р-03000322007932-091-001/25.07.2023г., с който на физическото лице са определени данъчни задължения за данъчен период 2020г. както следва: данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 9 656 лв. - главница и лихва за просрочие – 2115.01 лв.; - ДДС по ЗДДС за д.п. от м.07.2020г. до м.10.2020г. в размер на 3125.33 лв. – главница и лихва за просрочие – 913.12лв.; - ДОО за самоосигуряващи се в размер на 3087.06лв. – главница и лихва за просрочие – 744.19лв.; - ДЗПО – универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се в размер на 1042.93лв. – главница и лихва за просрочие – 251.41лв.; - Здравно осигуряване за самоосигуряващи се в размер на 1668.68лв. – главница и лихва за просрочие – 402.26лв. С РА за поправка на РА №П-03000323146267-003-001/26.07.2023г. лихвата в таблица 1, колона 6 „Декларирана сума от ревизираното лице“ в РА, като несъответстваща на изчислената сума в СУП към 25.07.2023г. е поправена на 1422.62лв. След оспорване на РА по административен ред, Директорът на Дирекция „ОДОП“ – гр. Варна с Решение № 210/16.10.2023г. е потвърдил оспорения РА №Р-03000322007932-091-001/25.07.2023г., поправен с РА за поправка №П-03000323146267-003-001/26.07.2023г., издадени от С. А. П. на длъжност Началник на сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна, възложил ревизията и И. Х. И. на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията. В хода на ревизионното производство са направени следните относими към предмета на делото фактически констатации: Органите по приходите са установили, че Е. Р. е местно физическо лице по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ, поради което е носител на задължението за данъци за придобитите от нея доходи от източници в Република България и в чужбина по арг. от чл. 3 от с.з. Съгласно данните, налични в информационните масиви на НАП, ревизиращият екип е установил, че през периодите, включени в обхвата на производството, за нея са налични данни за сключен трудов договор с „Брит Ком 1“ ЕООД. За 2020г. лицето е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, в която е декларирало доходи от дейност като ЕТ. В хода на ревизионното производство с искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице са изискани писмени обяснения и доказателства за ревизирания период относно получени парични преводи чрез система за разплащания MoneyGram през периода 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г. с наредители физически лица на територията на ЕС и Великобритания, както и документи доказващи декларираните в Приложение № 2 на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2020 г. разходи в размер на 31130 лв. Изпратени са искания за предоставяне на информация до трети лица и др. Извършена е проверка на наличните данни в информационния масив на НАП, като жалбоподателката не е представила документи и обяснения във връзка с връченото ИПДПОЗЛ. С Протоколи са приобщени доказателства, събрани в хода на други административни производства: ревизионно производство приключило с РА № Р- 03002522002349-091-001/30.09.2022 г. поправен с РА № П-03000322175175-003-001/04.10.2022г. за поправка на РА, извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства /ПУФО/ на Е. С. Р. приключила с Протокол № П- 03002521143538-073-001/21.04.2022г., извършена ПУФО на О. Х. приключила с Протокол № П-03000321143546-073-001/15.08.2022 г. След извършен анализ на всички събрани от органите по приходи доказателства е констатирано, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал.1, т. 2 и т. 4 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи, липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводство или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред. С уведомления на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК ревизираното лице е уведомено, че данъчната основа за облагане по ЗДДФЛ за периода 01.01.2020 г. - 31.12.2020г., данък върху добавената стойност по ЗДДС за периода 23.06.2020 г.- 31.10.2020г., по КСО - ДОО и ДЗПО УПФ за периода от 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г. и по ЗЗО за периода от 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г. ще бъде определена по предвидения в чл. 122-124а от ДОПК ред. На лицето е предоставена възможност в указания срок да представи становище и доказателства. От ревизираното лице не са представени декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК и не е взето становище. Въз основа на извършения анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК /стр. 7-9 от РД/ и получените данни, органите по приходите са определили по данъчни периоди съответните основи за облагане с данъци и задължителни осигурителни вноски, както следва: В частта за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ В хода на извършена ПУФО, приобщена към настоящата ревизия е установено, че през 2020 г. Е. С. Р. е получавала парични средства по наложени платежи и получени пощенски парични преводи от изпратени пратки чрез „Еконт експрес” ООД. В отговор на връчено ИПДПОТЛ от „Еконт експрес” ООД са представени информация за изпратени парични преводи, получени парични преводи, изпратени пратки, получени пратки, получени наложени платежи, копия на документи за изплащането в брой на парични преводи, писмени обяснения и справки във вид на електронни таблици, записани на цифров оптичен носител и подписани с електронен подпис, според които Е. С. Р. е извършила продажби на стоки през 2020 г. в размер на 38 913 лв. В подадената ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2020 г. в Приложение № 2 - доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и доходи от друга стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ, Е. Р. е декларирала доходи в размер на 38 913 лв., който доход съответства на получените суми посочени в данните от куриерско дружество „Еконт експрес” ООД. Констатирано е, че през 2020 г. Е. С. Р. е получавала парични преводи от физически лица чрез системата МoneyGram, от където е предоставен файл с наименование 2109ВG4050 – ЕDIT.xlsx, съдържащ данни за държава на изпращане, изплатена сума, вид валута, държава на приемане, дата на изпращане и получаване, име на изпращача, град на изпращане, име на получател, име и адрес на агента и др. данни. От данните предоставени от агентите на системите за бързо разплащане е установено, че наредителите на процесните суми в лева и в евро са физически лица, а страните, от които са изпращани сумите са Австрия, Кипър, Германия, Испания и Великобритания. Всички изпратени от ЕС и трети страни суми са получени в гр. Варна от жалбоподателката. На база събраните доказателства е установено, че през 2020 г., Е. С. Р. е получила парични преводи в размер на 34 384.34 лв. В хода на ревизията жалбоподателката не е представила доказателства относно произхода на получените суми, както и доказателства, че същите са необлагаеми по смисъла на ЗДДФЛ. В хода на производството, от органите по приходите е установено по отношение на О. Х. – баща на жалбоподателката, че същият е изпращал пратки чрез „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД с получатели физически лица. При извършена съпоставка на данните по лица, направили преводите към Е. С. Р. и получили пратки от О. Х., по държава на изпращане на пратките и преводите и по дата на изпращане на пратките и преводите, е установено, че част от лицата направили преводите от чужбина, фигурират в справката на „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД за пратки изпратени от името на О. Х., поради което органите по приходите са направили извод, че получените преводи от физически лица на територията на ЕС и Великобритания, изплатените от MoneyGram Interntional LTD. на Е. С. Р., също са във връзка с осъществяваната от нея търговска дейност - доставка на стоки /изделия от благородни метали/. С цел установяване на основанията за паричните преводи до лицата, за които е възможно определянето на идентификационни данни (ЕГН) и имат постоянен адрес в Република България са изпратени искания за представяне на доказателства, сведения и писмени обяснения с писмо с обратна разписка. От лицата посочени на стр. 3 в РД не са представени исканите документи и писмени обяснения. Установено е, че получените суми от физически лица чрез системата MoneyGram в размер на 34 384.33 лв. не са декларирани в подадената ГДД по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ за 2020 г. В резултат на извършения анализ на относимите доказателства по реда на чл. 122 от ДОПК е формирана данъчна основа за облагане с данък за 2020 г., в която приходите са определени на база извършени продажби, по които плащането е получено с наложен платеж и ППП чрез куриерска фирма „Еконт Експрес“ ООД и получени парични преводи от физически лица чрез системата MoneyGram. Установен е размер на получените приходи от извършваната дейност през 2020 г. в размер на 70 172.01 лв. /38 913.00 лв. + 34 384.34 лв. - ДДС в размер на 3125.33 лв./. Относно разходите, за целите на облагането е прието, че същите са в размер на 0.00 лв. В хода на ревизията от Е. С. Р. не са представени документи удостоверяващи придобиването, стойността и произхода на продадените стоки, предвид което органите по приходите не са признали за данъчни цели декларираните от лицето с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ разходи в размер на 31 130 лв. След приспадане на дължимите задължителни здравно осигурителните вноски, определени по реда на чл. 122-124а от ДОПК в размер на 5798.67 лв., е определена годишна данъчна основа за доходите от стопанска дейност за лицето за периода 2020 г. в размер на 64 373.33 лв. Определен е дължим данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 9656 лв. и следващата се лихва в размер на 2115.01 лв. за периода от 01.07.2021 г. до 25.07.2023 г., на осн. чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, вр. чл.175, ал. 1 от ДОПК. В частта по ЗДДС Органите по приходите приемат, че ревизираното лице осъществява системно търговска дейност, като сделките са извършвани от него по занятие по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ТЗ, поради което същото се явява данъчно задължено по ЗДДС лице, съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Констатирано е, че към 30.04.2020 г. жалбоподателката е реализирала облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС в размер на 50 212.56 лв. /таблица на стр. 11-12 от РД/ и е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС по реда на ал.1 от същата разпоредба до 07.05.2020 г. Прието е, че в случая е изпълнена хипотезата на чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, според която с РА се определят данъчните задължения на лицето в случаите, когато същото е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в срок, поради което жалбоподателката дължи данък за извършените от нея облагаеми доставки за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявление за регистрация в срок, до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. Извършените от жалбоподателката доставки са приети за облагаеми по смисъла на чл. 12 от ЗДДС. По арг. от чл. 25, ал. 3, т. 4 от ЗДДС е прието, че данъчното събитие възниква на датата, на която доставчикът получи плащането - при продажба на стоки чрез поръчка по пощата или по електронен път. Предвид, че при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, е приложено правилото, че той е включен в договорената цена, съгласно чл. 67, ал. 2 от ЗДДС. В хода на ревизията е установено, че основанията за регистрация по ЗДДС за лицето не отпадат към 31.10.2020 г. Според установеното и на основание на чл. 102, ал. 3, т. 2 и ал. 4, във връзка с чл. 86 от ЗДДС, е определен дължим ДДС за данъчните периоди от м.07.2020 г. до м.10.2020 г. в общ размер на 3125.33 лв., подробно описани в табличен вид на стр.11-12 в РД. В частта по КСО За ревизирания период според установеното от органите по приходите жалбоподателката няма регистрации като свободна професия, занаятчийска дейност, ЕТ, съдружник в ООД или земеделски стопанин. Тя се е осигурявала по чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл. 127, ал. 1 от КСО и чл. 40, ал. 1 от ЗЗО, като са подавани декларации обр. 1 от работодател, начислявани са вноски за ДОО, ДЗПО и здравно осигуряване за периода 28.04.2020 г. и към момента от „Бит Ком 1" ЕООД. Въз основа на направения фактически и правен извод за осъществявана търговска дейност, съответно за реализирани търговски сделки без регистрация по ТЗ, с РА основата за облагане е формирана по реда и механизма, предвиден за едноличните търговци. Прието е, че Е. Р. подлежи на задължително осигуряване за доходите, получени в резултат на осъществяваната търговската дейност, поради което с РА е установено, че същата в качеството на самоосигуряващо се лице, дължи месечни осигурителни вноски за фонд ДОО по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 и ал. 4 от КСО за периода 01.01.2020г. - 31.12.2020 г. По арг. от чл. 6, ал. 8 от КСО е прието, че ревизираното лице дължи авансови осигурителни вноски в приход на ДОО върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Определените дължими месечни авансови осигурителни вноски за ДОО по реда на чл. 122 - чл. 124а от ДОПК са посочени по месеци в табличен вид /стр. 15-16/, като за 2020 г. са общо в размер на 722.24 лв. Предвид установения облагаем доход от извършваната трудова дейност /продажби на стоки с наложен платеж чрез куриер/ за отчетната 2020 г. в размер на 70 120 лв. е определен окончателен размер на осигурителния доход по реда на чл. 124а, вр. чл. 122, ал. 1 от ДОПК за 2020 г. в размер на 15 978.50 лв. и дължима осигурителна вноска за фонд ДОО за довнасяне за 2020 г. в размер на 2364.82 лв., съобразно разпоредбите на чл. 6, ал. 9 от КСО. Органите по приходите приемат, че Е. С. Р., като лице, родено след 31.12.1959 г., на основание чл.127, ал.1 от КСО, е задължително осигурена за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд. По арг. от чл. 157, ал. 1, т. 1, ал. 5 и ал. 6 от КСО, самоосигуряващото се лице дължи авансови осигурителни вноски в приход на ДЗПО-УПФ в размер на 5% върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, в срока по чл. 7, ал. 4 от КСО. На основание чл. 124а от ДОПК, е определен размерът на задълженията за авансови осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ по месеци в таблица стр.16 в РД, като за 2020 г. са общо в размер на 244 лв. Окончателният размер на осигурителния доход е определен по реда на чл.124а от ДОПК и съобразно разпоредбите на чл. 6, ал. 9 от КСО, като размерът на дължимите осигурителни вноски за фонд ДЗПО-УПФ за довнасяне, съобразно чл. 157, ал. 6 от КСО, е установен за 2020 г. в размер на 798.93 лв. В частта по ЗЗО В хода на ревизионното производство, органите по приходите приемат, че съгласно чл. 33 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, поради което те дължат осигурителни вноски, определени със Закона за бюджета на НЗОК по арг. от чл. 29, ал. 3 от ЗЗО. Прието е, че здравноосигурителните вноски за Е. С. Р. за ревизирания период, в който същата упражнява трудова дейност, са дължими, на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, т. к. лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на ДОО /ЗБДОО/ и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т.3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО, вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска, най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. На основание чл. 124а от ДОПК с РА е определен размера на дължимите авансови вноски върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен с ЗБДОО в размер на 610 лв. за 2020 г., като дължимите месечни авансови осигурителни вноски, определени по особения ред /стр.17-18 от РД/, са в размер на 390.40 лв. Съгласно подробно описаните факти и обстоятелства и установения облагаем доход за извършвана търговска дейност по чл. 1 от ТЗ за ревизираните периоди по реда на чл.122, ал. 1 и ал. 2, вр. чл.124а от ДОПК е определен окончателен размер на осигурителния доход в размер на 15 978.50 лв. и дължимите здравноосигурителни вноски в размер на 1278.28 лв. При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата срещу процесния РА и последващ РА за поправка е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице. РА в неговата цялост е обжалван по административен ред и не е отменен, поради което жалбата се явява процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: При дължимата пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА и последващ РА за поправка, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът приема, че оспореният РА е валиден административен акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган, в определения от него срок. РА е издаден от компетентните органи - възложителя на ревизията и ръководителя на същата, в съответствие с нормата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. Подписан е и от двамата издатели с квалифициран електронен подпис, който напълно съответства на изискванията на чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на ЕП. В съдържанието не само на РА, но и на ЗВР, ЗИЗВР и РД, както и на всички документи, подписани с електронен подпис в хода на ревизията, включително и връченото Уведомление до жалбоподателката по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК, е отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис, за което от ответната страна са представени и съответните Удостоверения за извършено връчване по електронен път в ИС "Контрол". В тази връзка не може да бъде споделено релевираното възражение на жалбоподателката, че тъй като същата не е посочила пред органите по приходите електронен адрес за кореспонденция по чл.28, ал.2 от ДОПК, осъщественото връчване на заповедта за възлагане на ревизията, на исканията за представяне на документи и писмени обяснения, уведомления по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, както и на РД и РА е незаконосъобразно. Още при разглеждане на жалбата по административен ред, при извършена справка в информационния масив на НАП /СУП/ и след събиране на доказателства от ТД на НАП-Варна, органите по приходите са установили, че Е. С. Р. е декларирала електронен адрес за получаване на съобщения, съгласно чл. 28, ал. 2 от ДОПК, както следва: legalkonsult2010@gmail.com - валиден от 21.09.2021г. до 19.05.2023г. и ogiharizanov@gmail.com - валиден от 19.05.2023г. и до момента. Изрично в подаденото Заявление №03452103015797/20.09.2021г. е посочено в абзац последен в бележки под линия на стр. 1, че посоченият адрес за кореспонденция с НАП се счита за електронен адрес за получаване на съобщения по чл.28, ал.2 от ДОПК. В случая горното обстоятелство е удостоверено в писмо изх. №39332-4/06.10.2023г. от Зам.-директора на ТД на НАП – Варна /л.429 от преп./, който документ представлява официален по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК, във вр. с § 2 от ДР ДОПК и който се ползва с материална доказателствена сила, присъща на официалните свидетелстващи документи. Жалбоподателката не е оспорила изрично така представеното писмо и след като не е проведено производство по оспорване истинността му и не е опровергана материалната му доказателствена сила, то същото обвързва съда да приеме за установено, че фактите предмет на удостоверителното изявление на органа, издал съответния документ в рамките на удостоверителната си компетентност, са се осъществили така, както е посочено в него. Поради изложеното посочената съдебна практика от жалбоподателката е неотносима към случая. Документът ЗВР с № Р-03000322007932-020-001/21.12.2022 г. е връчен електронно на 09.01.2023 г. Електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи, изпратено на 29.12.2022 г., е активирана на 09.01.2023 г. от IP 212.39.89.11 Документът е изтеглен от имейл legalkonsult2010@gmail.com. В случая липсва съмнение относно заявения чрез ПИК електронен адрес за кореспонденция по смисъла на чл.28, ал.2 от ДОПК с НАП. Заповед за изменение на ЗВР с № Р-03000322007932-020-002/03.04.2023 г., исканията за представяне на документи и писмени обяснения, уведомления по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, както РД и РА са връчени електронно, като електронната препратка към съобщенията за електронно връчване на документи са активирани от IP 62.176.117.227. Документите са изтеглени от имейл ogiharizanov@gmail.com. Предвид изложеното съобщенията от органите по приходите са редовно връчени по реда на чл. 29, ал. 4 от ДОПК по електронен път на декларираните от лицето електронни адреси за кореспонденция. РД с № Р-03000322007932-092-001/19.06.2023 г. е връчен също електронно на 29.06.2023 г. Електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи, изпратено на 19.06.2023 г., е активирана на 29.06.2023 г. от IP 62.176.117.227. Документът е изтеглен от имейл ogiharizanov@gmail.com. Документи, които са връчени с това съобщение са описани в изпратеното съобщение от органите по приходите и представляват доказателствата посочени в т. IX Доказателства в РД. Процесният РА е връчен също, чрез изтеглянето му от имейл ogiharizanov@gmail.com, като жалбата е подадена в срока по чл.152, ал.1 от ДОПК, което несъмнено сочи за надлежното уведомяване на ревизираното лице за образуваното ревизионно производство. Предвид това, съдът намира, че обжалваният ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност, поради което направеното възражение от жалбоподателя в тази връзка е неоснователно. Жалбоподателката неоснователно твърди и, че обжалваният ревизионен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, доколкото се касае за ревизионно производство, възложено в изпълнение на решение на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна, с което е отменен предходен РА и са дадени задължителни указания относно установяване на конкретни правнорелевантни факти, като неизпълнението от страна на органите по приходите на тези задължителни указания представлява самостоятелно основание за отмяна на така издадения РА като незаконосъобразен. Вярно е, че с Решение № 243/19.12.2022 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна са дадени задължителни указания за органите по приходите в процесното ревизионно производство. Неизпълнението обаче на тези указания може да има като резултат необоснованост на издадения РА, но в никакъв случай не представлява съществено процесуално нарушение, обосноваващо незаконосъобразност на РА, налагаща отмяната му на това основание. Отделно от горното в хода на ревизионното производство от страна на приходната администрация е изготвено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице, с които са изискани писмени обяснения и доказателства за ревизирания период относно получени парични преводи чрез система за разплащания МоneyGram, през периода 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г. с наредители физически лица на територията на ЕС и Великобритания. Изискани са документи доказващи декларираните в Приложение № 2 на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2020 г. разходи в размер на 31 130.00 лв. Изпратени са искания за предоставяне на информация до трети лица и др. Жалбоподателката не е представила никакви документи и обяснения във връзка с връченото ИПДПОЗЛ, нито е представила декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, поради което съдът намира, че при липса на пълно насрещно доказване на своите твърдения жалбоподателката не може да черпи благоприятни за себе си последици от своето пасивно поведение, като е недопустимо последиците от него да бъдат прехвърлени върху органа по приходите. Относно основанията за провеждане на ревизията по чл. 122 от ДОПК, съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателката. Следователно в производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателката е да установи при условията на пълно насрещно доказване твърдените от нея факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Последното в случая не е направено от жалбоподателката. В конкретния случай, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че за 2020 г. по отношение на ревизираното лице са констатирани данни за укрити приходи. От органите по приходите безспорно е установено, че за периода 01.01.2020г. - 31.12.2020г., Е. С. Р. е извършвала търговска дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ТЗ - електронна търговия със стоки /изделия от благородни метали/, доставяни на клиентите чрез „Еконт експрес“ ООД, като е получила доходи в размер на 38 913 лв. Тези изводи правилно са обосновани с представените от „Еконт експрес” ООД копия на документи /разписки за получен наложен платеж/, подписани от жалбоподателката, писмени обяснения и справки във вид на електронни таблици от системата на „Еконт експрес” ООД, записани на цифров оптичен носител и подписани с електронен подпис. Доказателствата предоставени от „Еконт експрес“ ООД кореспондират с писмените обяснения на жалбоподателката, в които същата заявява, че през периода 01.01.2020г. – 20.07.2021г. е продавала стоки /злато/ през интернет, които е изпращала чрез Еконт. Сайтовете, през които е продавала златото са: базар бг, ОЛХ, фейсбук и др. Получените доходи от търговска дейност са декларирани и в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2020 г., в Приложение № 2 - доходи от стопанска дейност, като едноличен търговец в общ размер на 38 913 лв. В тази връзка следва да се отбележи, че твърденията в жалбата, че не са събрани доказателства, че жалбоподателката е изпращала лично пратки, а не като работник в дружеството „Брит ком 1“ ЕООД, са необосновани и се опровергават от документите в преписката. Жалбоподателката не ангажира доказателства, с които да обори констатациите на органите по приходите. Отделно от декларираните доходи в ГДД за 2020г. е установено от фактическа страна, че през ревизирания период Е. С. Р. е получавала парични преводи чрез системата Money Gram в общ размер на 34 384.34 лв. Представените данни дружествата - агенти на „Фактор И.Н.“ АД представител на MoneyGram International LTD - „В. ексчейндж“ ООД, „Сиф интернешънъл“ ООД и „П. 86“ ООД сочат, че наредителите на процесните суми в лева и в евро са физически лица, а страните, от които са изпращани сумите са Австрия, Кипър, Германия, Испания и Великобритания. Видно от предоставените разписки за изплатени суми, всички изпратени от ЕС и трети страни суми са получени в гр. Варна лично от Е. С. Р.. След като от събраните в хода на ревизията доказателства е установено, че за календарната 2020 г. ревизираното лице е получило от различни лица парични преводи от чужбина, относно които в рамките на ревизионното производство не е установило и доказало произхода и основанието за получаване им, то правилно органите по приходите са прели наличие на данни за укрити доходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. За да е налице някое от изключенията по ЗДДФЛ, установяващи необлагаемост на доходите, а оттук и отсъствието на задължение за деклариране и плащане на данък върху тях, трябва получателят им изрично да посочи и събере доказателства за конкретното освобождаващо го от отговорността за деклариране и плащане на данъка по ЗДДФЛ основание. Като не е сторило това, с процесуалното си поведение ревизираното лице е обусловило правото на данъчната администрация да приеме, че са налице данни за укрити от него доходи през ревизирания данъчен период. Видно от горното налице е безсъмнено установяване в хода на ревизионното производство на факта на получени и недекларирани от лицето доходи, поради което органите по приходите правилно са преминали към ревизия по особения ред по арг. от чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Съдът намира, че е налице и второто основание по т.4 от чл. 122, ал.1 от ДОПК - липсват документи за установяване на установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред, доколкото от ревизираното лице в хода на ревизионното производство не са представени никакви доказателства от жалбоподателката. При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че ревизионният екип законосъобразно е преминал към извършване на ревизия по особения ред на чл. 122 – 124а от ДОПК - за задълженията за данък по ЗДДФЛ, ЗДДС, КСО и ЗЗО. Констатираното по надлежния процесуален ред несъответствие между декларираните данни от жалбоподателката и действително установените, е достатъчно основание да се приеме, че в ревизията са установени данни за укрити приходи. Ревизиращите органи са извършили анализ и съпоставка на всички събрани доказателства, вследствие на което са установили, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК. В преписката, представена по делото, се съдържа уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, което е връчено на жалбоподателката, т.е. ревизираното лице несъмнено е било наясно за специфичния ред, по който се провежда ревизията. С оглед на изложеното, съдът приема, че по отношение на РА действа презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК. По отношение определените задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ: Съдът приема за неоснователни възраженията на жалбоподателката срещу РА относно данъка по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. За процесния период е доказано от приходните органи, че през процесния период 01.01.2020г.–31.12.2020г., жалбоподателката е местно физическо лице за България по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, което се явява търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 1, вр. чл. 286 от ТЗ, тъй като извършва търговска дейност с цел получаване на доход и не е нужна регистрация, за да се придобие това качество. Съдът намира, че правилно приходните органи са установили наличие на приходи за ревизирания период от продажби чрез куриер „Еконт експрес“ ООД. От приложените по делото доказателства - представените от куриерското дружество "Еконт експрес" ООД разписки за изпратени пощенски пратки, пощенски записи и електронни изявления за изплатен наложен платеж и пощенски парични преводи, безспорно се установи, че жалбоподателката в периода 2020г. е получила парични суми в размер на 38 913лв. от многократно извършени и в продължителен период от време продажби, като плащанията са получавани с наложен платеж или пощенски паричен превод, чрез куриерска фирма "Еконт Експрес" ООД. Предоставените данни от куриерското дружество като таблица съдържат подробна информация за номер на товарителница, дата на подаване, от кой офис, подател - име, адрес, телефон, вид и описание на пратката, както и данни за получателя, стойност на услугата, цена на услугата, цена от системата, страна платец, данни за изплащане на наложени платежи и/или парични преводи, време на изплащане, служител доставил пратката. Представената от "Еконт експрес" ООД таблица е подписана с квалифициран електронен подпис от управителя на куриерското дружество. В представените електронни изявления са посочени данни за всички получени суми и пратки от жалбоподателката, като изявленията са подписани саморъчно от нея. Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 3 от ДОПК органът по приходите има право да събере като доказателства разпечатки от данни от технически носители, ако се установи, че те са създадени или ползвани от субекта или от лице, което е или е било негов съконтрагент. В случая съдържащите се електронни изявления, в които е документирано изплащането в брой на суми на Е. Р., потвърдени с нейния подпис, представляват годни доказателства за получени от нея наложени платежи по извършени доставки. Така представените електронни изявления заедно с таблицата във формат "ексел" представляват електронно излечение от софтуерните програми на дружеството, генериращи автоматично РКО и товарителници от системата. С оглед на това правилно ревизиращите органи са счели, че предоставените от куриерското дружество данни, безспорно доказват наличието на осъществени от жалбоподателката продажби на стоки, по които е получено плащане, представляващо доход за същата, което опровергава направеното с жалбата възражение, че продажбите са осъществявани от дружеството „Брит ком 1“ ЕООД. В подкрепа на горното е и факта, че за така получените доходи жалбоподателката е подала и ГДД за 2020г., в която декларира получен доход, който в пълен размер съответства на получените суми, посочени от куриерското дружество. Следователно в хода на ревизионното производство е установено по несъмнен начин, че жалбоподателката е получавала парични суми от многократно извършени и в продължителен период от време продажби, като плащанията са получавани с наложен платеж или пощенски паричен превод, чрез куриерска фирма „Еконт експрес“ ООД. Във връзка със събраните факти в хода на данъчното производство, свързани с получени парични преводи от MoneyGram International LTD, England, правилно органите по приходите са приели, че получените парични плащания от физически лица на територията на ЕС и Великобритания са във връзка със заплащане относно изпратена стока /бижута от благороден метал/ идентична с търговската дейност на територията на страната. Нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство, жалбоподателката е представила доказателства относно основанието на получените преводи. Няма представени договори за заеми или други документи, които да доказват основанието на преводите. Доказателство, че сумите са свързани с продажбата на бижута от благороден метал е, че част от тези физически лица са получавали пратки чрез DHL с изпращач бащата на съпруга на Е. Р.-О. А. Х.. Изпращането на пратките е чрез О. Х., а плащането чрез Moneygram на Е. Р.. В тази връзка неоснователно жалбоподателката твърди, че е налице хипотезата на чл. 11, ал. 3 от ЗДДФЛ. Нормата на чл. 11, ал. 3 от ЗДДФЛ изисква нареждане на получателя на дохода или съгласие между него и платеца на дохода, както и участие на трето лице, което фактически получава престацията - в случая изпълнението на паричното задължение. Доказателства за това, че жалбоподателката като трето лице по смисъла на чл. 11, ал. 3 от ЗДДФЛ е получила доходи на О. Х. не са представени както в ревизионното, така и в съдебното производство. Следователно нито едно от горните условия не е изпълнено в случая, поради което законовата фикция по арг. от горната разпоредба за придобиване на дохода от О. Х. е неприложима. От гореизложеното следва изводът, че преводите са във връзка със заплащане относно изпратена стока /бижута от благороден метал/ идентична с търговската дейност на територията на страната. Приходите от постъпилите суми не са декларирани от ревизираното лице т.е. налице са укрити приходи. Въз основа на горното съдът приема, че дейността, която жалбоподателката е осъществявала през 2020 г. е продажба на стоки чрез електронна търговия по занятие и реализираният от нея доход е именно от тази дейност. Правилно органите по приходите са формирали данъчната основа по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2020 г., състояща се от установените при ревизията приходи от продажба на стоки чрез "Еконт експрес" ООД и от получени парични преводи от MoneyGram International LTD. Неоснователно е твърдението на оспорващата, че не следва да бъде облагана по реда на ЗДДФЛ, тъй като не е регистрирана като търговец и не осъществява стопанска дейност. Независимо, че жалбоподателката не е регистрирана по ТЗ, е налице търговска дейност – продажба на стоки по интернет и доходите й от стопанска дейност за всички периоди следва да се обложат по реда на ЗДДФЛ. По силата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ физическите лица, извършващи дейност като еднолични търговци, независимо дали са регистрирани по ТЗ, формират данъчна основа по реда на ал. 1-6 от същата разпоредба. Жалбоподателката е получила доходи от продажбата на стоки както от лица в България, така и от лица в чужбина, като по арг. от чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, доходът се смята за придобит на датата на плащането, при плащания в брой. Предвид гореизложеното правилно органите по приходи са приложили разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, облагайки със ставка от 15% определената данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК, както и са определили лихва за забава с оглед правилото на чл. 1 от ЗЛДТДПДВ във вр. с чл. 175, ал. 1 от ДОПК. С оглед на това съдът приема, че в тази част РА се явява законосъобразен и следва да се остави в сила. По отношение на допълнително начисления ДДС. Съдът приема, за неоснователни и възраженията на жалбоподателката срещу РА относно данъка по ЗДДС, определен за данъчни периоди месец юли 2020г. – месец октомври 2020 г. вкл. При установените безспорно обстоятелства за реализирани продажби на стоки по интернет, съдът следва да извърши преценка дали същите представляват за жалбоподателката независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС и ако е така – дали е достигнат облагаемият оборот по смисъла на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, данъчнозадължено лице по смисъла на закона е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, независимо от целите и резултатите от нея, като съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС независима икономическа дейност е и всяка дейност, извършвана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. В закона не се съдържа легално определение на понятието "редовно". Съдържанието на това понятие съдът определя с оглед смисловото значение на думата, като го противопоставя на антонимите – "инцидентно", "случайно". Съгласно чл. 9 § 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност "Всяка дейност на производители, търговци или лица, предоставящи услуги, вкл. в областта на минното дело и земеделието, и дейностите на свободните професии, се счита за "икономическа дейност". Експлоатацията на материална и нематериална вещ с цел получаване на доход от нея на постоянна основа се счита по-специално за икономическа дейност". Директивата е транспонирана в националното ни право почти буквално, видно от дефиницията на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС. С оглед на това съдът приема, че правилно приходните органи са приели, че дейността на жалбоподателката през ревизирания период, изпълва съдържанието на законовата дефиниция. Това е така, защото ревизираното лице е реализирало доходи от търговска дейност по занятие - търговия със стоки, доставяни чрез куриер и заплащани с "наложен платеж" и чрез MoneyGram. Ревизираното лице е извършвало многократно продажби, използвайки куриерски услуги, без да документира доставките, нарушавайки счетоводното и данъчно законодателство. Както беше посочено в предходната точка видът на реализирания доход правилно е определен като доход от стопанска дейност като едноличен търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 1 от ТЗ и в този контекст правилно е преценен по чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ облагаемият доход, а именно доход от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като ЕТ. Безспорен е фактът, че извършвайки независима икономическа дейност, от която е получила доходи за себе си, жалбоподателката е надвишила прага за регистрация по ЗДДС от 50 000 лв. /50 212.56 лв. / към 30.04.2020 г., и съответно е следвало да подаде заявление за регистрация по закона до 07.05.2020 г., и да бъде регистрирана по закона до 22.05.2020 г. С оглед на това и установените по-горе факти съдът приема, че органите по приходите законосъобразно за извършените доставки след 22.05.2020 г. са приели реда на облагане с данък по чл. 102, ал. 3 от ЗДДС. Съгласно чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, за определяне на данъчните задължения на лицето, в случаите, когато с било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите. Съгласно чл. 102, ал. 5 от ЗДДС в приложимата редакция (ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.), задълженията по т. 3 се определят в ревизионен акт по реда на ДОПК, като съгласно чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена. По отношение определяне на данъчните основи за облагане с ДДС за данъчните периоди 23.06.2020 г. – 31.10.2020г., органите по приходите в РА правилно са определили на осн. чл. 122, ал. 1 от ДОПК основа за облагане с ДДС на базата на изплатените наложени платежи и парични преводи по повод изпратени пратки чрез „Еконт експрес“ ООД и получени преводи чрез MoneyGram. Правилно за дати на всяко отделно данъчно събитие са приети датите, на които жалбоподателката е получила плащането - при продажба на стоки чрез поръчка по пощата или по електронен път, съгласно чл. 25, ал. 3, т. 4 от ЗДДС. Спазено е и изискването преди формиране на конкретното задължение за ДДС за всеки данъчен период /месец/, да е установен достигнат оборот, което е видно от таблиците на стр. 11-12 от РД. Тези стойности, се основават на събраните в хода на ревизионното производство доказателства за получени суми от жалбоподателката, подробно посочени в РД. С оглед гореизложеното, съдът приема, че и в тази част РА се явява законосъобразен и следва да се остави в сила. По отношение на дължимите осигурителни и здравни вноски. Съдът намира, че правилно са определени от ревизиращия екип размерите на дължимите осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО, предвид разпоредбите на чл. 6, ал. 8, чл. 4, ал. 3 и чл. 157, ал. 1, т. 1, ал. 5 и ал. 6 от КСО за осъществяваната икономическа дейност от жалбоподателката. Това, че жалбоподателката не е регистрирана като самоосигуряващо се лице, не я освобождава от задължението да се осигурява за рисковете, посочени в разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, тъй като се явява лице, което упражнява трудова дейност като едноличен търговец и като такъв се явява самоосигуряващо се по силата на чл. 5, ал. 2 от КСО. Разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от КСО от своя страна предвижда, че осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. А по силата на чл. 127 от КСО, като лице, родено след 31.12.1959г., жалбоподателката се явява и задължително осигурена за допълнителна пенсия в УПФ. Оспорващата дължи и авансово внасяне на здравноосигурителни вноски в НЗОК, съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на ДОО. В случая, от данните по делото е видно, че жалбоподателката не е била осигурена на нито едно основание от КСО, като не е внасяла авансови месечни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗЗО, не е правила изравнителни годишни вноски, поради което законосъобразно с обжалвания РА по реда на чл. 122, вр. чл. 124а от ДОПК са определени същите, ведно със съответните лихви, дължими на основание чл. 113 от КСО. При спазване на нормативно установения размер за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗЗО ревизионният орган е определил дължими вноски за всеки данъчен период и съответно дължимите лихви на оспорващата като самоосигуряващо се лице, поради което съдът приема, че и в тази част РА се явява законосъобразен и следва да се остави в сила. Както се посочи по-горе, съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, при наличие на безспорни доказателства за проявление на някоя от хипотезите, визирани в чл. 122, ал. 1 от ДОПК, фактическите констатации на органите по приходи се смятат верни до доказване на противното. Задълженото лице разполага с процесуална възможност в хода на производството по обжалване на ревизионния акт да опровергае истинността на установените фактически констатации, но това не е сторено. Не е налице и процесуална активност в тази насока. Жалбоподателката не релевира никакви конкретни оплаквания във връзка с установените задължения, в това число по видове задължения, по периоди, относно конкретни установявания, размер на установените задължения, резултати от проверки, непризнати разходи, относно липсата на счетоводна отчетност и т. н. Въз основа на неоспорените и необорените по установения ред констатации на ревизиращия екип относно видовете задължения за съответните периоди съдът приема, че констатациите на ревизиращия екип са в съответствие, както със събраните по делото доказателства, така и на приложимите материални закони. Липсата на конкретика в оплакванията на жалбоподателката обуславя и липсата на конкретно обсъждане от страна на съда по видове задължения, тъй като липсата на представени доказателства и липсата на конкретни оплаквания не води до промяна на тези оспорени констатации. Доказателствата, събрани в хода на ревизионното производство са обсъдени от органите по приходи, като по този начин и по отношение на тях е налице презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, а тя не бе оборена с надлежни доказателства в съдебното производство. В заключение следва да се посочи, че в хода на настоящото съдебно производство жалбоподателката не ангажира необходимите доказателства, с които да опровергае, посредством проведено пълно насрещно доказване истинността на съдържащите се в ревизионния акт фактически констатации. Обратно, органите по приходите установиха по безсъмнен начин проявлението на фактите, от които черпят правомощието си да определят данъчната основа за облагане на жалбоподателката по реда на чл. 122 от ДОПК, като констатациите им са обосновани със събраните в хода на ревизионното производство доказателства. От така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че оспореният в настоящото производство РА е издаден от компетентен орган, в предвидената от закон форма, при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на правния спор, предвид направеното своевременно искане на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 2470.54лв. при общ интерес от 23 005.99лв., изчислено по реда на чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от изложеното, съдът