Решение № 58 от 26.6.2026 г. на Районен съд - Етрополе по дело № 840/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 АПК като е образувано по повод подадена в С. районен съд жалба от „ЕКО БЛУ КЪМПАНИ“ ЕООД, ЕИК 203646875, със седалище и адрес на управление в гр. Е., обл. С., ул. „М. Г.“ № •• – чрез пълномощника му адв. С. Л. Г. от САК, със съдебен адрес в гр. С., район „С.“, ул. „Х. А.“ № ••, ет. *, офис *, срещу Заповед № ПО-••-••••- */••.••.•••• г. и Заповед № ПО-••-.••••-*/••.*.•••• г. – и двете на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – С. област, касаещи разпределението на масивите за ползване на обработваемите земи в землището на община Е. за стопанската 2025/2026 г., по реда на чл. 37в ЗСПЗЗ. В молбата се твърди, че при издаването на двете горепосочени заповеди са допуснати следните процесуални нарушения: на чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК, тъй като върху тях липсва подпис, включително и електронен такъв и на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като в двата оспорвани индивидуални административни акта не са изложени никакви мотиви, като същите само формално препращат към споразумения и регистри, изрично посочени в тях. Излагат се и аргументи, че е налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 37б, ал. 3 ЗСПЗЗ, тъй като жалбоподателя, който е подал надлежно заявление по реда на чл. 37в ЗСПЗЗ, не е получил никаква обратна информация и по никакъв начин не е бил уведомен за проведените заседания на комисията, изготвените проекти на карти и регистри, което пък представлява нарушение на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК. Твърди се, че е налице нарушение и разпоредабата на чл. 37в, ал. 15 ЗСПЗЗ, тъй като дружеството – жалбоподател се явява притежател на Сертификат по чл. 35, § 1 от Регламент (ЕС) 2018/848 относно биологичното производство и етикетиранeто на биологични продукти с № BG-BIO-20.100-0005606.2025001, който е бил приложен към споразумението по чл. 37в ЗСПЗЗ /включително и служебна бележка от контролиращото лице по смисъла на същия регламент/ и съгласно който същото се явява оператор на съответни изчерпателно посочени в жалбата земеделски земи, сред които и с. Л., общ. Е., обл. С., като последните, обаче,са останали извън обхвата на разпределението в полза на жалбоподателя съгласно Заповед № ПО-••-••••-*/••.••.•••• г. за допълнително разпределение. Посочва се, че нормата на чл. 37в, ал. 15 ЗСПЗЗ е императивна такава и въвежда защита на земи, включени в масивите за ползване, които са сертифицирани за биологично производство, но независимо от това административния орган не е взел предвид това, че жалбоподателят е сертифициран оператор по смисъла на горепосочения регламент, респ. нарушен е материалния закон на основание чл. 146, т. 4 АПК. Навеждат се доводи и за това, че включването на тези имоти в масиви за ползване, без съобразяване на тяхното предназначение и без да се вземе предвид участието на дружеството в програми за подпомагане, създава реална опасност от неблагоприятни последици за жалбоподателя – реални рискове от административни санкции, отказ за изплащане или възстановяване на вече отпуснати субсидии, както и нарушаване на условията по сключени ангажименти за подпомагане на биологично производство и устойчиво земеделие. С жалбата, на основание чл. 166 АПК, е направено изрично искане за спиране на изпълнението на двете оспорени с нея заповеди, по което съдът се е произнесъл с Определение № 12/12.01.2026 г. Административният орган е представил писмен отговор в срок, с който оспорва така подадената жалба, като неоснователна. Твърди, че към подаденото от дружеството – жалбоподател заявление не е представена служебна бележка, с която се удостоверява, че същото има сключен договор за контрол и сертификация със съответен номер и е сертифицирано с посочените парцели и животни, които са в период на преход към биологично производство. Посочва се, че на 05.08.2025 г. на официалната интернетстраница на ОД „Земеделие“ – С.област е публикуван график за провеждане на заседанията на комисията по чл. 37в,ал. 1 ЗСПЗЗ, във връзка със сключването на споразумения и служебно разпределение на масивите за ползване между собствените и/или ползвателите на земеделски земи за стопанската 2025/2026 г. за землището на община Е., като с това са изпълнени изискванията на чл. 72б,ал. 4 ППЗСПЗЗ. Навеждат се доводи, че не за административния орган не е налице законодателно предвидено задължения за индивидуално уведомяване на всяка отделно лице – собственик и/или ползвател за датите на заседанията на тази комисия. Излагат се твърдения, че са проведени общо три заседания на комисията по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ /всичките в рамките на месец август 2025 г./, на последното от което са присъствали всички заинтересовани страни, както и представител на фирмата – изпълнителна на споразумението за землището на с. Л., като в рамките на това заседание не е постигнато доброволно споразумение. Посочва се, че в ОС „Земеделие“ – гр. Е. е входирано доброволно споразумение, подписано от 2/3 от ползвателите на земеделските земи, което е и утвърдено в последствие, а за останалата 1/3 ползватели е извършено служебно разпределение на масивите по реда на чл. 37в, ал. 3 ЗСПЗЗ. Изрично се посочва, че при провеждането на посочената процедура не е нарушена разпоредбата на чл. 37в, ал. 15 ЗСПЗЗ, тъй като служебната бележка, представена към жалбата, не е представена, нито при входирането на заявлението за участие в процедурата по чл. 37в ЗСПЗС от страна на жалбоподателя, нито пред назначената комисия.В допълнение на това се посочва, че в доброволно споразумение между ползвателите на земеделските земи, посочено по – горе, одобрено със Заповед № ПО-••-••••-*/••.••.••••г. на Директора на ОД „Земеделие“ – С. област участва и дружеството – жалбоподател, като същото е подписано от негов представител; че към това споразумение също не е представена горепосочената служебна бележка – удостоверяваща наличен договор за контрол и сертификация и че част от имотите – посочени в представената по настоящото дело такава, са предоставени за ползване на друг ползвател /видно от споразумението/, но въпреки това същото е подписано и от представител на жалбоподателя. В заключение се твърди, че и двете оспорени заповеди са издадени по съответния, предвиден в закона ред и от компетентен орган, като след това същите са публикувани на официалната интернет – страница на административния орган, като никъде в нормативната уредба не е предвидено задължения за последния да публикува актовете си в оригинал и/или с положен електронен подпис. В този смисъл се посочва, че възраженията на жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл. 59 АПК, тъй като изискването за форма се отнася до самия административен акт, а не за неговото публикуване на интернет-страницата на органа. Като заинтересовани страни по делото са конституирани и „АГРОВАЛ 2022“ ЕООД; Д. Т. Т.; М. Ц. М.; Н. Я. К.; П. Д. Т.; П. В. В. и Р. И. И.. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с пълномощника си – адв. К. С. Т., като двамата поддържат жалбата, по изложените в нея аргументи и молят съдът да отмени двете заповеди, като незаконосъобразни и неправилни. Излагат допълнителни аргументи относно това, че жалбоподателят не е бил наясно със съдържанието на споразумението; че от страна на службата по земеделие е отказано приемането на процесния сертификат и служебната бележка относно сключения договор, като по този начин е нарушено материалното право, уредено в чл. 37в, ал. 15 ЗСПЗЗ. В съдебно заседание административният орган, редовно призован, се представлява от юрк. А., която оспорва подадената жалба, като неоснователна и моли съдът да постанови решение, с което да остави в сила двете оспорени с нея заповеди. Излага твърдения, че същите са издадени при стриктното спазване на административнопроизводствените правила и изискванията на чл. 37в ЗСПЗЗ. Поддържа се становището, депозирано по делото, че в хода на процедурата от страна на дружеството – жалбоподател не е представена служебна бележка, удостоверяваща наличие на сертификация или договор за контрол във връзка с биологично производство, поради което и комисията не е съобразила тези обстоятелства при разпределението на масивите за ползване. Излага и допълнителни аргументи, идентични с тези, посочени в изготвеното по делото страновище от административния орган. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. От заинтересованите страни „АГРОВАЛ 2022“ ЕООД; Д. Т. Т.; М. Ц. М.; Н. Я. К.; П. Д. Т.; П. В. В. и Р. И. И., редовно призовани, в съдебното заседание по делото се явяват П. Т., Д. Т. /същият представляван от баща си Томо Т./ и П. В.. Всички те оспорват жалбата, като заявяват, че издадените заповеди са законосъобразни и правилни, и молят съдът да ги потвърди. Като писмени доказателства по делото са приобщени следните документи: констативен протокол № 4, том II, рег. № 2113/15.10.2025 г. на помощник - нотариус Н. Д. при Н. Д., нотариус с рег. № 329, с район на действие СРС, ведно с приложенията към него; копие на Заповед № ПО-••- ••••/••.••.•••• г. на Директора на ОД „Земеделие“ – С. област; График за провеждане на заседанията на комисията по чл. 37в, ал.1 ЗСПЗЗ; обява; график за провеждане на заседанията на комисията по чл. 37в, ал.1 ЗСПЗЗ; обява; обява; копие на Заповед № ПО-••-••••-*/••.••.•••• г. на Директора на ОД „Земеделие“ – С. област; копие на Заповед № ПО-••-••••-*/•••• г. на Директора на ОД „Земеделие“ – С. област; регистър по чл. 74, ал.1 от ППЗСПЗЗ за стопанска година от 01.10.2025 г. до 30.09.2026 г., за разпределение по чл. 37 в орна земя с № ПО-••-••••-* от ••.••.•••• г; регистър по чл. 74, ал.1 от ППЗСПЗЗ за стопанска година от 01.10.2025 г. до 30.09.2026 г., за разпределение по чл. 37 в орна земя с № ПО-3356-3 от 15.09.2025 г.; служебна бележка, сертификат по чл.35, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/848, относно биологичното производство и етикирането на биологични продукти; заявление за подпомагане 2025; таблица Еко схеми 2025; номенклатура на заявените култури 2025 и разпечатка от системата на Държавна агенция „Електронно управление“ за електронно връчване; доклад от Комисията по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ вх. № ПО-09-3356-5/19.09.2025 г.; споразумение на масивите за ползване на земеделските земи с рег. № ПО-09- 3355-1/28.08.2025 г.; копие на споразумение на масивите за ползване на земеделски земи с рег. № ПО-09-3356-1/28.08.2025 г.; Доклад от Комисията по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ вх. № ПО-09-3356-4/19.09.2025 г.; копие от протокол от 08.08.2025 г.; копие на протокол от 18.08.2025 г.;копие от протокол от 29.08.2025 г.; копие от проект за служебно разпределение на масивите за ползване на заявените земи, изготвен на основание чл. 37в, ал.3 от ЗСПЗЗ за стопанска година 2025/2026 с рег. № ПО-••-••••-*/••.••.•••• г.; копие от опис на разпределените масиви за ползване; Заповед № ПО-••-••••- */••.••.••••г. на Директора на ОД „Земеделие“ - С. област; Заповед № ПО- ••-••••-*/••.••.•••• г. на Директора на ОД „Земеделие“ - С. област, Заповед № ПО-••-••••-*/••.••.••• г. на Директора на ОД „Земеделие“ - С. област и пълномощно. Във връзка горното, ръководен от събраните в хода на делото писмени доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Съгласно разпоредбата на чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ Директорът на ОД "Земеделие" – С.област издал Заповед № ПО-••-••••/••.••.•••• г., с която е определен съставът на комисията, която да разгледа и утвърди споразумението за разпределение на масивите за полване на територията на с. Л., общ. Е., обл. С. за стопанската 2025/2026 г. След издаването й, заповедта била публикувана на официалната – интернет страница на ОД „Земеделие“ – С. област, както и графикът за провеждането на заседанията на комисията с дати 08.08.2025г.; 18.08.2025 г. и 01.09.2025 г. За участие в процедурата били подадени общо 26 броя заявления за участия в споразумението, едно от които било подадено от дружеството – жалбоподател. До участие в разпределението на масивите за ползване били допуснати 10 бр. собственици и/или ползватели на земеделски земи с обща площ от 398,967 дка, както следва: „ЕКО БЛУ КЪМПАНИ“ ЕООД; „АГРОВАЛ 2022“ ЕООД; Д. Т. Т.; М. Ц. М.; Н. Я. К.; П. Д. Т.; П. В. В.; Р. И. И.; Т. М. Т. и М. Т. Т.. На 08.08.2025 г. било проведено заседание на комисията по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ, на което не присъствал нито един от допуснатите до участие в процедурата собственик и/или ползвател на земеделски земи. На това заседание били приети решения относно приемането на изготвения предварителен регистър на имотите по чл. 72, ал. 2 ППЗСПЗЗ за землището на с. Лопян; за приемане копие на картата на възстановената собственост в землището на селото; за определяне на масивите за ползване , изготвянето на карта и регистър на имотите към нея и за изготвянето на регистър по чл. 37в,ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ. Било прието също така изготвените документи да се предадат на ползвателите и земеделските стопани за нуждите на евентуалното споразумение, както и че при непостигането на такова, комисията ще премине към служебно разпределение на масивите в срок до 25 септември. На 18.08.2025 г. било проведение заседание на комисията по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ, на което също не присъствал нито от един допуснатите до участие в процедурата собственици и/или ползватели на земеделски земи. На това заседание били приети решения относно предаването по електронните пощи на ползвателите и земеделските стопани на проект за регистъра и картата за землището на селото за стопанската 2025/2026 г. Както и било посочено изрично, че следващото заседание на комисията ще бъде проведено на 29.08.2025 г., а не както било посочено в първоначалния график за провеждането им. За тези заседания били съставени съответни протоколи от комисията по реда на чл. 72б, ал. 5, вр. чл. 72б, ал. 2, т. 1 и т. 3 ППЗСПЗЗ. На 28.08.2025 г. в Общинска служба „Земеделие“ – гр. Е. било входирано /с вх. № ПО-09-3356-1/ споразумение за разпределение на масивите за ползване на земеделски земи за с. Л. за стопанската 2025/2026 г., изготвено по реда на чл. 37в, ал. 2 ЗСПЗЗ, което било подписано от Д. Т. Т.; М. Ц. М.; Н. Я. К.; П. Д. Т.; П. В. В.; Р. И. И.; Т.М. Т. и М. Т. Т.. Същото се отнасяло за 54 бр. масиви орна земя, с обща площ 298,704 дка. На 29.08.2025 г . било проведено следващото заседание на комисията по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ, в което взели участие следните собственици и/или ползватели на земеделски земи, допуснати до участие в процедурата: „ЕКО БЛУ КЪМПАНИ“ ЕООД; „АГРОВАЛ 2022“ ЕООД; Д. Т. Т.; Н. Я. К. и Т. М. Т.. По време на зесадението на комисията били взети решения относно приемането на изготвения Предварителен регистър на имотите по чл. 72, ал. 2 ППЗСПЗЗ за землището на с. Лопян, общ. Етрополе; приемането на копие на картата за възстановената собственост за землището на селото, както; за приемането на доброволното споразумение представено от по – голямата част от допуснатите в процедурата участници /осем на брой, посочени по – горе/ и за служебното разпределение на останалите масиви за ползване между участниците в процедурата, които не подписали споразумението. В последствие комисията изготвила доклад на основание чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ, с рег. № ПО-09-3356-4/19.09.2025 г.в който описала констатираното от нея до момента, описано по – горе и за представеното споразумение за доброволно разпределение на масивите за ползване с вх. № ПО-09-3356- 1/28.08.2025 г., като допуснала техническа грешка и посочила, че същото е подписано от всичщи 10 бр. участници, допуснати в процедурата. По надолу в същия протокол, обаче, било уточнено между кои точно собственици и/или ползватели, които са подписали споразумението, ще се разпределят масивите, поради което и същите дължат заплащане на сумите по чл. 37в,ал. 7 ЗСПЗЗ. Наред с горното, от страна на комисията ,бил изготвен и проект за служебно разпределиено на ползването на масивите за ползване на земеделски земи по реда на чл. 37в,ал. 3 ЗСПЗЗ за двамата допуснати до участие в процедурата участници, които не подписали горепосоченото споразумение, а именно „ЕКО БЛУ КЪМПАНИ“ ЕООД и „АГРОВАЛ 2022“ ЕООД. Въз основа на доклада на комисията Директорът на Областна дирекция "Земеделие" – С. област е издал Заповед № ПО-••-••••-*/••.••.•••• г., с която, на основание чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ , вр. с чл. 75а, ал. 1, т. 1 от ППЗСПЗЗ, одобрено сключеното доброволно споразумение за разпределение на масивите за ползване на земеделските земи, за стопанската година 2025/2026 за землището на с. Л., ЕКАТТЕ 44313, общ. Е., обл. С., ведно с картата на масивите на ползване и на регистъра към нея, изготвен на основание чл. 74, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Посочената заповед била обявена на официалната интернет – страница на ОД „Земеделие“ – София област, по реда на чл. 37в, ал. 5 от ЗСПЗЗ, където е качена във вид на файл с информативно действие, без положени подпис и печат. Наред с горното Директорът на Областна дирекция "Земеделие" – С. област е издал Заповед № ПО-••-••••-*/••.••.•••• г., с която, на основание чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ, вр. чл. 72в, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 3 ППЗСПЗ, е одобрил представения от комисията проект за служебно разпределение на масивите за ползване на земеделски земи за стопанската година 2025/2026 за землището на с. Л., ЕКАТТЕ 44313, общ. Е., обл. С. , по отношение на останалите двама участници, допустнати за участие в процедурата, които не са подписали утвърденото с горепосочената заповед споразумение – „ЕКО БЛУ КЪМПАНИ“ ЕООД и „АГРОВАЛ 2022“ ЕООД. И тази заповед била обявена на официалната интернет – страница на ОД „Земеделие“ – София област, по реда на чл. 37в, ал. 5 от ЗСПЗЗ, където е качена във вид на файл с информативно действие, без положени подпис и печат. На 15.10.2025 г. адв. К. С. Т. – в качеството й на пълномощник на дружеството – жалбоподател посетила кантората на Н. Д. – нотариус с район на действие СРС, вписана с рег. № 329 на НК, където бил съставен констативен протокол за удостоверяване на това, че същата се е запознала със съдържанието на двете горепосочени заповеди, качени на интернет – сайта на ОД „Земеделие“ – С. област. На 21.10.2025 г. „ЕКО БЛУ КЪМПАНИ“ ЕООД е депозирало жалба в СРС срещу двете горепосочени заповеди на Директора на ОД „Земеделие“ – С.област с вх. № 49557/21.10.2025 г., във връзка с която било образувано гр.д. № 20251110149557 по описа на съда за 2025 г. С определение № 45984/04.11.2025 г. производството пред този съд било прекратено и делото било изпратено по подсъдност на РС – Е. за разглеждането и решаването на делото по същество. Всички описани по – горе факти настоящият съдебен състав прие за осъществени на база приобщените по делото писмени документи – тези, представени като приложения към жалбата и тези, представени от административния орган със становището му във връзка с нея /подробно описани по – горе в настоящото решение/. Съдът кредитира същите в цялост и без резерви, като приема, че всичките са достоверни и непротиворечиви. В този смисъл настоящият съд счита за нужно да уточни, че не приема за доказани в хода на делото твърденията на дружеството – жалбоподател, касателно това, че в хода на описаната по – горе административна процедура по реда на чл. 37в ЗСПЗЗ, от негова страна, със заявлението за участие в нея, са били представени Сертификат по чл. 35, § 1 от Регламент (ЕС) 2018/848 относно биологичното производство и етикетиранeто на биологични продукти с № BG-BIO-20.100-0005606.2025001, който е бил приложен към споразумението по чл. 37в ЗСПЗЗ /включително и служебна бележка от контролиращото лице по смисъла на същия регламент/. Освен прилагането на същите към жалбата, от страна на жалбоподателя не бяха релевирани никакви доказателства за представянето им към подаденото от него заявление за участие в процесната процедура. Независимо от указаната доказетелствена тежест да установи пороците и нарушенията, свързани с издаването на двата оспорени от него административни акта, освен чисто формалните изявления на дружеството – жалбоподател, в хода на делото не бяха представени никакви доказателства за това, че то е представило посочените по – горе документи при подаването на заявлението за участието му в процедурата по чл. 37в ЗСПЗЗ. Ето защо и съдът не приема за доказани тези твърдения, респ. не ги посочва в приетото за установено от него от фактическа страна по делото. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи от ПРАВНА СТРАНА: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, респ. такова – притежаващо право на жалба и правен интерес от търсената защита и е насочена срещу подлежащи на съдебен контрол индивидуални административни актове, в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което се явява допустима. Съгласно чл. 37в, ал. 5 , изр. 2 ЗСПЗЗ заповедта по ал. 4 може да се обжалва пред районния съд в 14-дневен срок. В настоящият случай жалбоподателят е представил доказателства, че се е запознал с нея на 15.10.2025 г. след обявяването й на официалната интернет – страница на административния орган, който я е издал. По делото от страна на последния и/или от някоя от заинтересованите страни това обстоятелство не е оспорено, респ. не са и събрани доказателства в друг смисъл, поради което настоящият съд счита, че макар и депозирана пред ненадлежен /не местно компетентния такъв/ същата е подадена в в срока по чл. 149 АПК. Наред с това приема, че дружеството – жалбоподател има правен интерес от обжалването на двете заповед, доколкото е подало заявление за участие в споразумение за ползване по чл. 70, ал. 1 ППЗСПЗЗ, вр.с чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ, с което е заявил о ползвани от него земеделски земи в землището на с. Л., общ. Е., обл. С. и с оглед на това е страна в администратиното производство, приключило с издаването на двете оспорени заповеди. Жалбоподателят не е бил включен в доброволното разпределение на масивите за ползване, а по отношение на него е осъществено служебно такова /на по – малко на брой и количество масиви/, с оглед на което съдът приема, че са нарушени негови права и законни интереси, респ. има право на жалба по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК и същата се явява допустима. Разгледана по съществото си, обаче, жалбата се явява неоснователна поради следните аргументи: Като административен акт, оспорените заповеди следва да отговарят на изискванията за законност, визирани в чл. 146 от АПК, а именно - да са издадени от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби по издаването им и да е съобразена с целта, която преследва законът. Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, при съдебният контрол, предвиден в това производство, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства, за провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания, визирани в чл. 146 АПК. В този смисъл съдебният контрол върху двата оспорени административни акта, включва въведените с жалбата възражения, както и другите основания, визирани в чл. 146 АПК В настоящия случай с жалбата се атакува т изцяло оспорените административни актове като незаконосъобразни, поради противоречието им с материалните и процесуални правила. При извършената проверка за спазване на процесуалните правила при издаването на двете заповеди, съдът счита, че в хода на производството по делото се установи, че същите са издадени от материално и териториално компетентен орган, правомощията на който следват директно от законовата разпоредба на чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ. Съгласно константната съдебна практика, сроковете в чл. 37в ЗСПЗЗ не са преклузивни, а инструктивни, и имат за цел да стимулират администрацията към проява на активност в посочената процедура, и постигане на бързина и ефективност на производството. В случая, издаването на оспорен ите заповеди е предшествано от назначаване на комисия, съгласно изискванията на чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ. Персоналният състав на комисията е поименно посочен в заповедта, съобразно изискванията на закона, описани са длъжностите на лицата – нейни членови. С оглед на това съдът прави извод, че при назначаването на комисията са спазени изискванията и критериите, залегнали в закона. Законно назначената комисия е провела съответни заседания по график и е изготвила доклад относно приетото доброволно споразумение за разпределението на масивите за ползване, респ. – проект за служебно такова, които са представени в срок на директора на ОД „Земеделие“ – София област, който е издал съответните заповеди, в предписаната от закона писмена форма. В съответствие с разпоредбата на чл. 37в, ал. 5 ЗСПЗЗ, същите са надлежно обявени на заинтересованите лица, чрез публикуването им на интернет – страницата на административния орган. На следващо място, съдът счита, че двата оспорени административни акта са издадени в предвидената от закона писмена форма и съдържа т всички необходими реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. В този смисъл неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя за липсата реквизити по т. 4-8 на, ал. 2 на чл. 59 от АПК. На първо място, законодателят не предвижда при издаването на този вид административни актове да се дължи посочване на мотиви за издаването им. Съгласно т. 4 на посочения законов текст е достатъчно да са посочени правните и фактически основания за издаването й в двете й части, в т.ч. и в разпоредителната част, а в случая такива са посочени и двете оспорени заповеди. Мотивите са обективирани в доклада на комисията по чл. 37в от ЗСПЗЗ и приложенията към него, които са неразделна част от самата заповед и към които препраща самият административен акт. В този смисъл е и задължителната за настоящия съд практика на върховната съдебна инстанция на страната, че мотивите на административния орган може да се съдържат в друг документ, съдържащ се в административната преписка / виж т. 3 от ТР № 16/1975 г., ОСГК на ВС на РБ/. Тук съдът счита за нужно да уточни, че допусната техническа грешка в доклада относно посочването на това, че утвърденото споразумение е подписано от всички, допуснати за участие в процедурата участници, не води до съществено нарушение на процедурата. По безспорен начин, в хода на тази процедура, а и в доклада на комисията след това, се установява между кои точно участници в нея е подписано това споразумение. Също така съдът не възприема за основателни възраженията на жалбаподателя за това, че не е изпълнен докрай фактическия състав по изготвянето/съставянето на заповедта, тъй като в тази – обявена на интернет – страницата на административния орган липсват положени подпис и печат. Видно от кредитираните от съда доказателства, съдържащи се в административната преписка, по безспорен начин се доказва, че двете оспорени заповеди са подписани от Директора на ОД „Земеделие“ – С. област, който е и компетентния орган по издаването им, и носят печат на административния орган. За последният не съществува задължение обявените на официалната му страница актове да са в някакъв конкретен вид и форма. Това обявяване има само оповестително действие за заинтересованите лица, т.е. дава възможност на същите да се запознаят със съдържанието им, респ. да реализират правото си на жалба срещу тези актове, но не е изискване за форма на същите или част от фактическия състав по съставянето им. Съдът счита, че не е налице и нарушение на административно - производствените правила, тъй като издаването на индивидуалния административен акт е предшествано от извършването на всички необходими действия при стриктно спазване на посочената в закона процедура. В тази насока е изложената по – горе от настоящия съдебен състав фактология по проследяване на процедурата по издаването на двете оспорени заповеди. Съдът не споделя оплакванията на жалбоподателя, че не е бил уведомен , лично и в качеството му на заинтересовано лице, за датите на зесадинията на комисията и не му е била предоставена възможност да участва активно в производството по чл. 37в от ЗСПЗЗ. Посоченият законов текст, а и другите, свързани с тази процедура, не предвижда задължения за лично уведомяване на всеки един от участниците в нея за датите на провеждането на заседанията на комисията. От приобщените по делото доказателства, кредитирани от съда, се установява безспорно, че за всяко заседание на комисията са публикувани обяви до всички заинтересовани страни в производството, в съответствие с изискванията на закона, като по този начин са били оповестени за заинтересованите лица. Наред с това за всяко едно заседание на тази комисия са били изготвяни протоколи в съответствие с изискванията на чл. 72б, ал. 5 ППЗСПЗЗ, с които всеки един заинтересован, при наличие на желание и интерес, е могъл да се запознае. С всички горепосочени аргументи настоящият съд счита, че при изготвянето на двете оспорени заповеди, не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, респ. не е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Същото становище съдът застъпва и по отношение на приложения, в случая, материален закон по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Същият, визиран, в разпоредбите на ЗСПЗЗ, е приложен правилно в случая. Утвърденото споразумение е сключено при условията на чл. 37в, ал. 2, изр. последно ЗСПЗЗЗ, т.е. независимо от обстоятелството, че не е подписано от всички, допуснати до участие собственици и/или ползватели, предвид обстоятелството, че е подписано от поне от 2/3 от тях, то е сключено в съответствие със закона. Независимо, че вече беше коментирано възражението на жалбоподателя за нарушаването на материалното право по чл. 37в, ал. 15 ЗСПЗЗ, настоящият съдебен състав счита за нужно отново да посочи, че в хода на производството, от страна на жалбоподателя, не беше безспорно и категорично доказано, че в участието си в посочената процедура той е заявил за ползване змеделски земи, включени в масиви за ползване, които са сертифицирани за биологично производство и/или за тях са одобрени проекти за инвестиции в напоителни системи по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. и/или по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за програмен период 2023 - 2027 г., и/или по Националния план за възстановяване и устойчивост, и/или такива са изградени със собствени средства, се разпределят на съответните лица без промяна на местоположението, при условията на посочения законов текст, респ. от негова страна не бяха представени никакви доказателства за това, че той е представиле съответните документи, посочени от него при подаването на заявлението за участието му в процедурата по чл. 37 ЗСПЗЗ. От приобщените по делото писмени доказателства също не се установиха такива факти и обстоятелства. За пълнота на изложенията настоящият съдебен състав счита за нужно да уточни, че не констатира и несъответствие на двете оспорени заповеди с целта на закона по смисъла на чл. 146, т. 5 АПК. Съобразявайки всичко изложено дотук, съдът намира, че в конкретния случай, към момента на издаване на оспорени те административни актове, са били налице всички кумулативно установените от законодателя елементи от сложния фактически състав на производството по чл. 37в от ЗСПЗЗ и в съответствие с приложимата материалноправна разпоредба на закона, административният орган е издал оспорената заповеди като завършек на този фактически състав. Оспорените актове са издадени ри спазване и на процесуалния закон, и материалноправните разпоредби на ЗСПЗЗ, като при извършената съдебна проверка по реда и на основанията по чл. 146 от АПК се налага извод за тяхната правилност и законосъобразност. В този смисъл подадената жалба се явява неоснователна и, като такава, следва да бъде отхвърлена. По разноските: При този изход на делото основателно се явява искането на процесуалния представител на административния орган за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 143, ал. 3 АПК при отхвърляне на оспорването, подателят на жалбата заплаща на ответника всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат. Доколкото ответникът е представляван от юрисконсулт, съдът намира, че оспорващият следва да заплати на ответника разноски за процесуално представителство съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК. Тази разпоредба предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на това възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според ал. 1 на този законов текст заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Според чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е 200,00 лв./102,26 евро до 300,00 лв./153,39 евро. В настоящият случа, с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед обема на извършената от страна юрк. А. Х. - А. работа - участие в две съдебни заседания по делото и изготвяне на отговор на жалбата, счита, че на същата следва да се следва да определи юрисконсултското възнаграждение в размер на 250,00 лв./127,82 евро, респ. дружеството – жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати тази сума на ОД „Земеделие“ – С. област. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Районен съд – Етрополе, I състав