Решение № 1397 от 16.6.2026 г. на Административен съд - Перник по дело № 331/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Н. В. Н. с [ЕГН] и адрес: [населено място], ул. П. Е., № 6, чрез адв. Г. Г. от САК, срещу Заповед № 313з-1352/24.06.2025 г., издадена от директора на Областна дирекция на МВР – П.* /ОДМВР – П.*/, с която е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя с МВР поради незавършване на курс за първоначална професионална подготовка. В жалбата са наведени съображения за незаконосъобразност на процесната заповед. Твърди се, че същата е неправилна и необоснована, че е постановена при липса на фактически и правни основания за това и при издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила – отменителни основания по чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Искането към съда е да отмени оспорената заповед и да присъди направените съдебни разноски. В съдебно заседание жалбоподателят Н. В. Н. - редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Г., който поддържа жалбата и доводите в нея. Допълнителни съображения не излага. В проведеното съдебно заседание ответникът – директорът на ОДМВР – П.*, чрез упълномощеният от него главен юрисконсулт З. В., изразява становище за неоснователност на оспорването. Моли съда да го отхвърли като сочи, че по отношение на жалбоподателя е настъпило предвиденото в ЗМВР основание по чл.226, ал.1, т.7, б.“в“ от ЗМВР, в която хипотеза прекратяването на правоотношението с него е задължително. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно, в случай, че съдът приеме жалбата за основателна, прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по приобщените по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят Н. В. Н. е назначен за стажант в МВР със Заповед № 313з-2562/21.12.2022 г., издадена от директора на ОДМВР – П.* /л.124/. Със Заповед № 8121К-57/06.01.2023 г. /л.128/ на главния секретар на МВР, жалбоподателят е изпратен на курс за първоначално професионално обучение I.С.1.1.И „Курс за младши изпълнителски длъжности „Полицай“, „Водач на оперативен автомобил II степен“, „Младши автоконтрольор II степен“ и „Младши полицейски инспектор“, в Център за специализация и професионална подготовка /ЦСПП/ - Казанлък, при Академия на МВР, считано от 09.01.2023 г. до 25.08.2023 г. С оглед незадоволителните резултати, показани от Н. в хода на проведеното му обучение в ЦСПП /слаб успех/, до директора на ОДМВР – Перник е изпратено Предложение рег. № 4581р-10094/23.06.2025 г. /л.87/ от ректора на Академията на МВР. Към него е приложена Заповед 8121к-8650/20.06.2025 г., издадена от М. Р. – ИД главен секретар на МВР /съгласно Заповед № 8121з-166/20.02.2025 г./. Заповед № 8121к-8650/20.06.2025 г. /л.85/ е приета като доказателство по делото като част от административната преписка. С нея е заповядано прекратяване участието на Н. В. Н. - стажант от ОДМВР - П.••, изпратен със Заповед № 8121к-57/06.01.2023 г., на курс за първоначално професионално обучение I.С.1.1.И „Курс за младши изпълнителски длъжности „Полицай“, „Водач на оперативен автомобил II степен“, „Младши автоконтрольор II степен“ и „Младши полицейски инспектор“, в Център за специализация и професионална подготовка /ЦСПП/ -••, при Академия на МВР, проведен от 09.01.2023 г. до 25.08.2023 г. Въз основа на нея е направено Предложение рег. № 4581р-10094/23.06.2025 г. от ректора на АМВР до директора на ОДМВР – П.•• /л.87/ за прекратяване на служебното правоотношение на стажанта от ОДМВР – П.•• Н. В. Н., поради незавършване на курса за първоначална професионална подготовка. От адм.дело № 363/2025 г. по описа на Административен съд – Перник /приобщеното към настоящото производство/ се установява, че същото е образувано по жалба на Н. В. Н. срещу Заповед № 8121к-8650/20.06.2025 г., издадена от М. Р. – ИД главен секретар на МВР /съгласно Заповед № 8121з-166/20.02.2025 г./. Делото е приключено с Решение № 1830/11.11.2025 г. /л.91/, с което жалбата на Н. е отхвърлена като неоснователна. Решението е влязло в сила на 24.12.2025 г. На 24.06.2025 г. директорът на Областна дирекция на МВР – П.•• е издал оспорената в настоящото производство Заповед № 313з-1352/24.06.2025 г., с която е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя с МВР. Основанието за това е по чл.226, ал.1, т.7, б.“в“ от ЗМВР, вр. чл.13, ал.4, Раздел II от Наредба № 8121з-311/17.07.2014 г. за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в МВР. Тя е издадена след постъпило до директора на ОДМВР – П.•• Предложение рег. № 4581р-10094/23.06.2025 г. /л.87/ от ректора на Академията на МВР. Към него е приложена Заповед 8121к-8650/20.06.2025 г., издадена от М. Р. – ИД главен секретар на МВР /съгласно Заповед № 8121з-166/20.02.2025 г./. Горната непротиворечива обстановка се установява от документите, съдържащи се в административната преписка, в приобщеното адм.д. № 363/2025 г. по описа на Административен съд – Перник и постановеното по него Решение № 1830/11.11.2025 г., както и от допълнително представените доказателства, в т.ч. касаещи компетентността на издателя на административния акт. По отношение компетентността на административния орган, по делото е представена Заповед № 8121к-15079/13.12.2023 г. /л.133/, издадена от министъра на вътрешните работи, с която за директор на ОДМВР – Перник е назначен М. В. М.. Той е встъпил в длъжност на 15.12.2023 г., което е видно от Акт за встъпване в длъжност /л.134/. Изпълнявал е същата до 27.02.2026 г., когато със Заповед № 8121к-4976/27.02.2026 г. на министъра на вътрешните работи за директор на ОДМВР – П.•• е назначен П. И. М.. При така установените факти, настоящият състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от лице по чл.147, ал.1 от АПК, чиито законни права и интереси са засегнати от оспорения акт, против заповед, подлежаща на пряк съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Съображенията са следните: В чл.37 от ЗМВР са посочени основните структури на МВР. Според ал.1, т.2 от с.т. такива са областните дирекции на МВР, т.е. и ОДМВР – Перник. Съгласно чл.43, ал.1 от ЗМВР, областните дирекции се ръководят от директори, които се назначават от министъра на вътрешните работи. В чл.159, ал.1, т.2 от ЗМВР е указано, че ръководителите на структурите по чл.37 от ЗМВР назначават за стажанти спечелилите конкурс за младши изпълнителски длъжности. Именно на това основание, със Заповед № 313з-2562/21.12.2022 г., издадена от директора на ОДМВР – П.••, за стажант в МВР е бил назначен и жалбоподателя Н. В. Н.. Съгласно чл.227 от ЗМВР, заповед за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител се издава от съответния орган по чл.158 или 159 от с.з. Такъв в случая се явява директорът на ОДМВР – П.••, който е и издател на процесната Заповед № 313з-1352/24.06.2025 г. Ето защо, тя се явява издадена от материално и териториално компетентен административен орган. Заповедта е издадена в писмена форма и е подписана от издателя си. Не се споделят доводите на оспорващия за немотивираност на акта. Тъкмо обратното, той съдържа всички законоустановени реквизити, в т.ч. фактически и правни основания за постановяването му, а също така ясна и конкретна разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на адресата, и реда за оспорване. Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. ОСГК на ВС допуска мотивите за издаване на акта да се съдържат и в друг подготвителен документ по издаването му. В оспорената заповед органът изрично е посочил като фактическо основание незавършването от Н. Н. на курса за първоначална професионална подготовка, но също така се е позовал на Заповед № 8121к-8650/20.06.2025 г. на главния секретар на МВР относно прекратяване участието в курс на стажант от МВР и Предложение № 4581з-10094/23.06.2025 г. Действително, Заповед 8121к-8650/20.06.2025 г. е оспорена от настоящия жалбоподател по съдебен ред, но с оглед на последващото й потвърждаване от съда като законосъобразна с решението по адм.д. № 363/2025 г. на Административен съд – Перник и влизане в сила като такава, тя е породила правното си действие. Процесната заповед не се явява нито преждевременно издадена, нито лишена от правно основание. В заповедта е посочено и правното основание за издаването й. То е по чл.226, ал.1, т.7, б.“в“ от ЗМВР, във връзка с чл.13, ал.4, Раздел II от Наредба № 8121з-311/17.07.2014 г., уреждаща хипотезата за прекратяване служебното правоотношение на държавния служител в МВР при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради незавършване на курса за първоначална професионална подготовка. Нормата на чл.226, ал.1, т.7, б.“в“ от ЗМВР е императивна и задължава административния орган, в условията на обвързана компетентност, при наличието на предвидените в нея предпоставки да прекрати служебното правоотношение със съответния служител. В случая тези изисквания са изпълнени. Успешното завършване на курса за първоначална професионална подготовка е задължителна предпоставка /по чл.157, ал.8 от ЗМВР/ за назначаване на държавните служители – стажанти, в структурите на МВР. Обратното, незавършването на курса представлява изрично основание по чл.226, ал.1, т.7, б.“в“ от ЗМВР за прекратяване на възникналото служебно правоотношение на длъжността „стажант“ към ОДМВР – П.••. В случая е без значение причината, поради която жалбоподателят не е завършил курса за първоначална професионална подготовка, а този факт не се оспорва от него. Незавършването на курса на обучение обосновава несъвместимост на служителя със заемането на държавна служба в МВР и дава основание за прекратяване на служебното правоотношение. С издаването на административния акт е постигната и целта на закона, а именно държавната служба в МВР да се изпълнява от професионално подготвени служители, които притежават необходимата компетентност за осъществяване на служебните функции и задължения. С оглед на всичко гореизложено се налага извода, че оспорената заповед не е нито нищожна, нито незаконосъобразна. Тя е издадена от компетентен административен орган, в съответствие с изискванията за форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби и целта на закона. Не е налице никое от отменителните основания по чл.146 от АПК. Законосъобразно със заповедта е разпоредено и възстановяване на разходите за издръжка и обучение, чиито конкретен размер не може да бъде предмет на спора по настоящото дело. Този резултат е закономерна последица от прекратяване на правоотношението и е на основание чл. 174, ал. 3, вр. ал. 1 ЗМВР. Предвид изхода на делото, претенцията на ответника за юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена. В негова полза следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния установен от закона размер от 100,00 лв., равняващи се на 51,13 евро /петдесет и едно евро и тринадесет цента/. Така мотивиран, на основание чл.172, ал.2, вр. ал.1 от АПК, Административен съд – Перник