Решение № 262 от 11.9.2018 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 217/2018 г.

Производството е административно, по реда на чл.191, ал.2, във връзка с чл.185 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Делото е образувано по протест от Р. Г. – прокурор в Окръжна прокуратура - Кърджали, против разпоредбите на чл.3, ал.1; чл.6, ал.2 и ал.3; чл.8; чл.15, ал.4; чл.17, ал.2; чл.18 и чл.19, ал.1 от Наредбата за регистрация, стопанисване и контрол на кучета на територията на община Джебел, приета с Решение №147 от 08. 08.2005 год. на Общински съвет – Джебел.

В протеста се сочи, че с Решение №147 от 08. 08.2005 год., Общински съвет - Джебел приел Наредба за регистрация, стопанисване и контрол на кучета на територията на община Джебел/Наредбата/ и че с ъобразно чл.76, ал.3 от АПК, общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение, като такова било правилото и на чл. 8 от Закона за нормативните актове/ЗНА/. В протеста се твърди, че в приетият от Общински съвет - Джебел подзаконов нормативен акт са налице материално незаконосъобразни разпоредби, които противоречат на актове от по-висока степен – закони, като такава материална незаконосъобразност подалият протеста прокурор счита, че е налице в разпоредбите на чл.3, ал.1, чл.6, ал.2 и ал.3, чл.8, чл.15, ал.4, чл.17, ал.2, чл.18 и чл.19, ал.1 от Наредбата, които противоречали съответно на чл.174, ал.2 от ЗВД/Закона за ветеринарномедицинската дейност/; чл.37, ал.2 от Закона за защита на животните/ЗЗЖ/, чл.175, ал.2 от ЗВД, чл.179, ал.3 от ЗВД, чл.47, ал.2 от ЗАНН и чл.472, ал.5 от ЗВД, чл.426-430 от ЗВД, чл.68, ал.1 от ЗЗЖ и чл.127, ал.1 от ЗМДТ.

В протеста се сочи, че в чл.3, ал.1 от Наредбата било уредено задължението на собственици на кучета да ги регистрират в срок не повече от навършване на 3 месечна възраст, а за новопридобитите - не повече от 30 дни от придобиването им, като се твърди, че тази разпоредба от Наредбата необосновано е съкратила срока за регистрация, обвързан с достигане на определена възраст на кучето, а е удължила срока на регистрация при придобиване на куче от неговия стопанин, уредена в Закона за ветеринаромедицинската дейност. Сочи се, че чл.174, ал.2 от ЗВД съдържа задължението на собственик на куче да извърши неговата регистрация при навършване на 4-месечна възраст или в 7-дневен срок от придобиването му, като тази регистрация следва да се извърши от ветеринарен лекар, комуто законът възлагал дейности по въвеждане на данните за регистрираното куче в информационната система на БАБХ.

На следващо място се твърди, че в оспорената Наредба било вменено и задължение за собственик на куче на територията на община Джебел, свързана с административна регистрация на притежаваното от него такова, като се сочи, че чл.6, ал.2 и ал.3 от Наредбата съдържали задължение за собственика на куче да представи документи в община - Джебел, на база на които се извършва вписване в специален регистър и въз основа на тази административна регистрация, на собственика се издавал специален талон и обозначителен знак с регистрационен номер на кучето. Сочи се, че тази административна регистрация е обвързана и със заплащането на стойността на издадения талон и обозначителния знак, а това допълнително задължение за административна регистрация на куче от неговия собственик не било предвидено в нормативен акт от по-висока степен/ЗВД/, а по същество и преповтаряло задължения, които, обаче, не били отредени за собственика на кучето, а били предвидени като такива за ветеринарният лекар, извършил регистрацията на кучето и че в този смисъл били разпоредбите на чл.174, ал.2 и ал.З от ЗВД, които и в редакцията си към датата на приемане на наредбата, и в редакцията си към настоящия момент, съдържали такова задължение, но за ветеринарния лекар. Излага се довод, че е недопустимо вменяване на задължения за физически лица с оспорената наредба, които представляват нормативно задължение на друго лице и по съществото си го дублират и че местните органи на власт нямат право да натоварват собствениците на кучета в община Джебел със задължения, които по-високият по степен акт възлагал другиму.

На следващо място в протеста се сочи, че в чл.8, т.2 и т.3 от Наредбата е предвидено от такса за притежаване на куче да се освобождават собствениците на някои категории кучета - ловни кучета; кучета, които се използват за опазване на селскостопански обекти/дворове/ и за опазване на стадата за определен брой добитък, но и че освобождаването от заплащане на такса за притежаване на кучета било предмет на законова регламентация в нормата на чл.175, ал.2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, съобразно която, в точки от 1 до 6 били определени шест категории кучета - собственост на лица, като измежду тези категории не били посочени ловните кучета, както и кучета, които се използват за опазване на селскостопански обекти/дворове/ и за опазване на стадата за определен брой добитък. Сочи се, че по отношение на кучета, опазващи стада добитък, законовата възможност за освобождаване от такса е обвързана с наличие на регистриран животновъден обект, която обвързаност отсъствала в Наредбата и разширявала кръга кучета, освободени от такса и че законовата норма на чл.175, ал.2, точки от 1 до 6 вкл. от ЗВД била въведена в обществен интерес и съдържала конкретно законодателно изключение. Твърди се в протеста, че с разширяване на кръга категории кучета - собственост на лица, освободени от заплащане на такса за притежаване на кучета, оспорваната Наредба е разширила недопустимо законово приетите изключения от законовото правило.

На следващо място в протеста се твърди, че в чл.15, ал.4 от Наредбата, Общински съвет - Джебел предвидил основания за евтаназиране на кучета, противоречащи на З акона за ветеринаромедицинска дейност, като било п осочено е в оспорената разпоредба, че се предвиждат времеви отрязъци през годината, наречени „периоди на почистване”, при които всяко куче, заловено на територията на общината, след престой от 10 дни в приемна за кучета и липса на интерес към него, подлежи на евтаназиране. Сочи се, че отсъстват каквито и да е критерии, според които да се извършва преценка за необходимостта от такава крайна и нехуманна мярка, съобразно законовите разпоредби на акт от по-висока степен - чл.179, ал.3, т.1 до 4 от ЗВД и че т ази законова норма регламентирала конкретни случаи, в които се допуска евтаназия на кучета, като критериите били свързани с ограничаване опасността за здравето и живота на хората и като проява на хуманно отношение към неизлечимо болни животни или такива с агресивно поведение, пряко заплашващо живота и здравето на човека. Сочи се също, че законовата регламентация уреждала правила на конкретна преценка за отделно животно и то от квалифициран специалист/ветеринарен лекар/, която отсъствала изобщо в разпоредбата на чл.15, ал.4 от Наредбата.

На следващо място в протеста се сочи, че с разпоредбата на чл.17, ал.2 от Наредбата е регламентирано, наказателните постановления за допуснати нарушения по наредбата да се издават от кмета на общината или определени от него длъжностни лица, като се твърди, че в частта й относно думите: „или определено от него длъжностно лице”, същата противоречи на нормативен акт от по-висока степен – на ЗВД и на ЗАНН. Сочи се, че в чл.47, ал.2 от ЗАНН е предвидено, че кметовете на общини могат да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, ако това е предвидено в съответен закон, указ или ПМС, а н ормата на чл.472, ал.5 от ЗВД разпореждала наказателни постановления да бъдат издавани от кметовете на общини и райони и отсъства предвидена законова възможност за делегиране на такива права от страна на кмета на общината. Твърди се, че е налице е противоречие на нормата на чл.17, ал.2 от Наредбата в частта й относно упълномощаването, на нормативен акт от по-висока степен, каквито били ЗВД и ЗАНН.

На следващо място, в протеста се сочи, че в разпоредбата на чл.18, ал.1 и ал.2 от Наредбата е предвидено административно наказание глоба /имуществена санкция, в размер от 50.00 до 500.00 лева за физическо лице или имуществена санкция в размер от 1 до 5 минимални работни заплати за страната, за констатирано нарушение на разпоредби от оспорената Наредба. Твърди се, че в предвидения размер наказания за допуснати нарушения по Наредбата отсъства каквато и да е индивидуализация съобразно вида и тежестта на допуснатото нарушение, отсъства диференциация според конкретното засягане на обществените отношения, подлежащо на санкциониране. Сочи се, че в ЗВД, в санкционните разпоредби от чл.426 до чл.430 на същия, противно на твърде обобщения подход на община Джебел, било предвидено различно като размер наказание глоба, респ. имуществена санкция, съобразена с вида и тежестта на допуснатите/извършените нарушения на закона, както и се твърди, че размерът на предвиденото, максимално като размер, наказание глоба в Наредбата е силно завишен спрямо законово определения размер на наказание в съответния закон/ЗВД/, което поставя Наредбата в пряко противоречие с нормативен акт от по-висока степен, какъвто бил Закона за ветеринарномедицинската дейност.

На следващо място, в протеста се сочи, че в Наредбата е предвидена и санкция за неподаване на декларация по т.нар. административна регистрация на куче от неговия стопанин, чиято незаконосъобразност била посочена по-горе и че чл.19, ал.1 от Наредбата предвижда глоба от 20 лева за неподаване на декларация по чл.6, ал.1 от Наредбата. Твърди се, че тази разпоредба от Наредбата противоречи на Закона за защита на животните, който в чл.37, ал.1 въвел задължение за регистрация от такъв характер за ветеринарните лекари по реда на чл.174 от ЗВД, като в чл.68 от ЗЗЖ били предвидени санкции за неизпълнение на задължения, свързани с регистрацията. Твърди се, че въведената санкция за стопаните на кучета, според Наредбата, е в пряко противоречие със закона като акт от по-висок ранг, като в същото време, и с тази санкция била въведена допълнителна тежест за гражданите в община Джебел, противно на общата тенденция за намаляване на административната тежест, намаляване на вида и размера на събиране на такси от всякакъв вид, вкл. и противоречащи на закона санкции, въведени с общински наредби.

Предвид изложеното и на основание чл.186, ал.2, във вр. с чл.185 и във вр. с чл.16, ал.1, т.1 от АПК, с протеста се предлага Административен съд - Кърджали да отмени разпоредбите на чл.3, ал.1; чл.6, ал.2 и ал.3; чл.8; чл.15, ал.4; чл.17, ал.2; чл.18 и чл.19, ал.1 от Наредбата за регистрация, стопанисване и контрол на кучета на територията на община Джебел, приета с Решение №147 от 08. 08.2005 год. на Общински съвет – Джебел. С протеста се иска да бъдат присъдени и направените от Окръжна прокуратура - Кърджали разноски за съобщаване на оспорването, за което ще се представят доказателства.

В съдебно заседание, редовно призована, Окръжна прокуратура - Кърджали се представлява от подалия протеста прокурор Р. Г., която поддържа същия, по съображенията, изложени в него. В съдебно заседание изрично уточнява, че с протеста оспорва като незаконосъобразна разпоредбата на чл.8 от Наредбата за регистрация, стопанисване и контрол на кучетата на територията на община Джебел, само в частта й по т.2 и т.3, както и че нормата на чл.18 от Наредбата се оспорва в частта й по ал.1 и ал.2. Моли съда да уважи депозирания протест и да отмени разпоредбите така, както са посочени в протеста и уточнени в съдебно заседание, а именно - чл.3, ал.1, чл.6, ал.2 и ал.3, чл.8, т.2 и т.3; чл.15, ал.4, чл.17, ал.2; чл.18, ал.1 и ал.2 и чл.19, ал.1 от Наредбата за регистрация, стопанисване и контрол на кучетата на територията на община Джебел, приета с Решение №147 от 08. 08.2005 год. на Общински съвет – Джебел, като материално незаконосъобразни и противоречащи на актове от по-висока степен на съответните цитирани закони в протеста. Заявява, че поддържа изцяло съображенията, които са изложени в протеста. Поради това, моли да бъде постановено решение, с което да бъдат отменени оспорените текстове на Наредбата. Моли също да бъдат присъдени и разноските, направени от Окръжна прокуратура – Кърджали, съобразно представения документ за внесена държавна такса.

Ответникът по протеста – Общински съвет – Джебел, редовно призован за съдебното заседание, не се представлява и не изразява становище по протеста.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения подзаконов нормативен акт, приет от Общински съвет – Джебел, намира следното:

Съобщението за постъпилия протест е обявено по реда на чл.181, във връзка с чл.188 от АПК, в Държавен вестник, бр.53 от 26.06.2018 год., на стр.92 /л.28 от делото/, като по делото не са встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл.189, ал.2 от АПК.

По допустимостта на протеста:

Предмет на оспорване с него са конкретни разпоредби от подзаконов нормативен акт - Наредбата за регистрация, стопанисване и контрол на кучета на територията на община Джебел, които са с многократно правно действие и са относими към неопределен и неограничен брой адресати, т.е. с нормативен характер. Съгласно чл.185, ал.2, във връзка с ал.1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да се оспорват пред съд в отделни техни разпоредби, като с ъгласно разпоредбата на чл.186, ал.1 от АПК, правото на оспорване на подзаконов нормативен акт принадлежи на гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. В съответствие с разпоредбата на чл.186, ал.2 от АПК, прокурорът може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт, а според чл.187, ал.1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. Предвид това, така подаденият протест от прокурор при Окръжна прокуратура – Кърджали е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

След като се запозна с фактите и обстоятелствата по делото, с приложените доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, с доводите и становищата на страните и с лед направената преценка на доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на оспорения подзаконов нормативен акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, приложими субсидиарно на основание чл.196 от АПК, съдът намира протеста за ОСНОВАТЕЛЕН.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

С Решение №147 от 08. 08.2005 год. /л.8/ по Протокол №19 от заседание на Общински съвет – Джебел, проведено на 08. 08.2005 год. /л.16-л.19/, на основание чл.21, ал.1 от ЗМСМА и Закона за ветеринарномедицинската дейност, е била приета Наредбата за регистрация, стопанисване и контрол на кучета на територията на община Джебел, за която в решението е отразено, че влиза в сила от 01.09.2005 година. Приемането на Наредбата е извършено от Общински съвет - Джебел при предварително обявен дневен ред, видно от приложената покана за свикване на заседанието на Общински съвет – Джебел на датата 08. 08.2005 год. /л.32/, като разглеждането на проекта и приемането на тази Наредба, е включено като т.1 от дневния ред на заседанието.

Проектът на Наредбата за регистрация, стопанисване и контрол на кучета на територията на община Джебел е бил разгледан и обсъден на заседание на Постоянната комисия/ПК/ по стопанска дейност, общинска собственост и приватизация към Общински съвет – Джебел, проведено на 03.08.2005 год., видно от приложения и приет като доказателство Протокол от 03.08.2005 год. от заседанието на тази ПК /л.14/, като след разглеждане на докладната записка на кмета на общината за приемане на тази наредба и направено обсъждане, ПК е приела единодушно решение, че предлага на Общински съвет – Джебел да приеме предложения проект на Наредбата.

Проектът на т ази Наредба за регистрация, стопанисване и контрол на кучета на територията на община Джебел е бил разгледан и обсъден на заседание на Постоянната комисия/ПК/ по законност, обществен ред, граждански права, молби и жалби на гражданите към Общински съвет – Джебел, проведено на 05.08.2005 год., видно от приложения и приет като доказателство Протокол от 05.08.2005 год. от заседанието на тази ПК /л.15/, като след разглеждане на докладната и направено обсъждане, ПК е приела единодушно решение, че предлага на Общински съвет – Джебел да приеме предложения проект на Наредбата, без изменения.

Заседанието на Общински съвет – Джебел, на което е била приета тази Наредба за регистрация, стопанисване и контрол на кучета на територията на община Джебел, е било проведено на 08. 08.2005 год., при наличие на кворум, видно от приложения пълен препис от Протокол №19 от това заседание на Общински съвет – Джебел /л.16-л.19/, като при общ брой от 17/седемнадесет/ общински съветници в Общински съвет - Джебел, на заседанието са присъствали 15/петнадесет/, от които, след проведеното обсъждане и направени изказвания, при проведеното гласуване на решението за приемането на Наредбата, „ЗА” са гласували всички присъстващи 15/петнадесет/ общински съветници, като „против” и „въздържал се” при гласуването не е имало.

Тази Наредба за регистрация, стопанисване и контрол на кучета на територията на община Джебел, видно от представения и приложен екземпляр от същата в актуалната й действаща редакция /л.9-л.12/, от момента на приемането й с Решение №147 от 08. 08.2005 год. на Общински съвет – Джебел, до настоящия момент, не е претърпяла никакви изменения и допълнения и действа във вида и редакцията, в която е била приета първоначално, съответно и конкретните норми от тази Наредба – предмет на протеста, не са били изменяни и допълвани впоследствие, т.е. същите си съществуват в Наредбата във вида и в редакцията, в която са били приети с Решение №147 от 08. 08.2005 год. на Общински съвет – Джебел, т.е. когато е била приета и самата Наредба за регистрация, стопанисване и контрол на кучета на територията на община Джебел.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, приложима в настоящото производство по силата на препращащата разпоредба на чл.196 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от протестиращия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на протестираната Наредба на всички основания по чл.146 от АПК. Предвид това, доколкото тази протестирана Наредба е приета през м есец август 2005 год., следва да се съобрази съответствието й със закона към момента на приемането й, а именно към 08. 08.2005 година.

Подзаконовият нормативен акт (ПНА) е издаден, включително и оспорените разпоредби на чл.3, ал.1; чл.6, ал.2 и ал.3; чл.8, т.2 и т.3; чл.15, ал.4; чл.17, ал.2; чл.18, ал.1 и ал.2 и чл.19, ал.1 от Наредбата, от компетентен орган - Общински съвет – Джебел, който, съгласно разпоред бата на чл.22, ал.1 от ЗМСМА, в приложим а т а й редакция към този момент - 18.03.2005 год. / Обн. - ДВ, бр. 69 от 05.08.2003 г од. /, е имал процесуално-правна компетентност, в изпълнение на правомощията си, да издава нормативни актове - правилници, наредби, решения и инструкции, с които да урежда, съобразно с нормативните актове от по-висока степен, обществени отношения с местно значение, на територията на о бщина Джебел и в съответствие и на основание и на Закона за ветеринарномедицинската дейност. На следващо място, ПНА е издаден в установената писмена форма, със съответните реквизити (чл.24 – чл. 35 от Указ №883/24.04.1974 г од. за прилагане на ЗНА), при надлежно отбелязване на фактическите и правните основания за издаването му, при спазване на действащите към момента на приемането му административнопроизводствени правила - предварително обявен за обсъждане акт, предварително обявен дневен ред и при наличие на законоустановения от ЗМСМА кворум, без наличие на съществени нарушения при обсъждането, гласуването и приемането му.

По отношение наведените в протеста доводи за материална незаконосъобразност на посочените разпоредби, поради противоречието им с нормативни на актове от по-висока степен – закони, съдът намира следното:

Протестираната разпоредба на чл.3, ал.1 от Наредбата за регистрация, стопанисване и контрол на кучета на територията на община Джебел гласи, че:

„Чл.3 (1) Собствениците на кучета са задължени да ги регистрират в срок не повече от навършване на 3-месечна възраст, а за новопридобитите кучета – не повече от 30 дни от деня на придобиване.”.

С ъдът намира, че тази оспорен а разпоредб а от Наредбата противоречи на материалния закон, по следните съображения:

Оспорената алинея 1 на чл.3 от Наредбата, цитирана по-горе, регламентира възрастта, на която кучето следва да се регистрира по предвидения ред, съответно срокът, след придобиване на куче, в който същото следва да се регистрира. Същевременно, регистрацията на кучетата е предмет на законова регламентация в нормите на чл.174, ал.2 и ал.3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, като съобразно ал.2 на този текст, в действащата й понастоящем редакция /ДВ, бр.14 от 2016 год., в сила от 19.02.2016 год./, п ри навършване на 4-месечна възраст или в 7-дневен срок от придобиване на куче над тази възраст, собственикът регистрира кучето при ветеринарен лекар, докато в нормата на ал.1 на чл.3 от Наредбата е регламентирано, че с обствениците на кучета са задължени да ги регистрират в срок не повече от навършване на 3-месечна възраст, а за новопридобитите - не повече от 30 дни от деня на придобиване. Видно е, че оспорената норма от Наредбата регламентира, в несъответствие със законовата норма, различна възраст на кучето, след навършване на която същото следва задължително да се регистрира – нормата на закона регламентира навършване на 4-месечна възраст, докато в Наредбата тази възраст е навършване на 3 месеца. Освен това, в законовата норма е регламентиран изрично 7-дневен срок от придобиването, за регистриране на куче, което е навършило 4-месечна възраст, докато в ал.1 на оспорения чл.3 от Наредбата, в несъответствие със законовата норма, е предвиден срок не повече от 30 дни от придобиване на куче и то без да е регламентирана възрастта на същото. От изложеното следва, че в нарушение на правилото на чл.8 от ЗНА - обществените отношения с местно значение да бъдат уреждани съобразно нормативните актове от по-висока степен, с оспорен ата ал.1 на чл.3 от тази Н аредба, недопустимо и в нарушение на чл. 174, ал.2 от ЗВМД, са регламентирани различни изисквания, вкл. относно възрастта на кучето, както и различни срокове за регистриране на придобито куче, което води до материалната незаконосъобразност на тази ал.1 на чл.3 от Наредбата за регистрация, стопанисване и контрол на кучета на територията на община Джебел, съставляваща основание за отмяната й по смисъла на чл.146, т.4 от АПК.

На следващо място, протестираните разпоредби на чл.6, ал.2 и ал.3 от Наредбата за регистрация, стопанисване и контрол на кучета на територията на община Джебел регламентират, че:

„Чл.6 (2) На базата на представените документи се извършва вписване в специален регистър, който съдържа следните данни:

1. Име на собственика;

2. Данни за кучето според представените документи – име, възраст, порода, пол, отличителни белези;

3. Цел на използване;

4. Постоянно местообитаване;

5. Други, ако има такива.

В случая, цялата норма на чл.6 от Наредбата, състояща се от седем алинеи, регламентира изискванията и условията за извършване на т.нар. „административна регистрация” на кучета, която, според ал.1 на същия текст, се извършва от упълномощени служители на община Джебел, при представяне на: 1. документ за ветеринарно-медицинска регистрация и 2. документ за платена такса по ЗМДТ, т.е. налага се извода, че с този текст на Наредбата е въведено задължение за извършване на още една, допълнителна „административна” регистрация на кучета, освен изискуемата се по закон ветеринарно-медицинска такава. Следва, в тази връзка, да се посочи, че нито в ЗВМД, нито в ЗЗЖ, е предвидена и регламентирана такава „административна регистрация” на куче от неговия стопанин, като разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗЗЖ предвижда, че регистрацията на кучета се извършва по реда на чл.174 от Закона за ветеринарномедицинската дейност/ЗВМД/, а разпоредбата на чл.174 от ЗВМД, съответно, въвежда задължение за регистрация от такъв характер за ветеринарните лекари, които упражняват ветеринарномедицинска практика, като при тази регистрация се издава на паспорт по образец и се извършва ваксинация и обезпаразитяване, съгласно нормата на ал.1 на чл.174 от ЗВМД. Същевременно, разпоредбата на чл.174, ал.4 от ЗВМД ясно регламентира, че ветеринарният лекар изпраща ежемесечно данните от ветеринарно-медицинския паспорт на всяко регистрирано куче в ОДБХ и в съответната община. Освен това, чл.37, ал.2 от ЗЗДЖ регламентира, че в базата данни се въвеждат: 1. име на страната на произход на кучето; 2. име, пол, цвят и порода; 3. дата и място (адрес) на раждане на кучето; 4. адрес, име на собственика; 5. данни на ветеринарния лекар, поставил чипа; 6. датата на поставяне на чипа или татуировката; 7. извършени ветеринарномедицински манипулации; 8. кастрация на кучето, а съгласно ал.3, данните по ал.2 се въвеждат от ветеринарния лекар, поставил чипа или татуировката. От горното следва, че е налице детайлна законова регламентация на обществените отношения, свързани с регистрацията на кучетата и тази законова регламентация никъде не предвижда такава „административна регистрация”, която да се извършва от „упълномощени общински служители”, по посочения в чл.6 от Наредбата ред и условия. Освен изложеното следва да се посочи, че н икъде, както в ЗВМД, така и в ЗЗЖ, на общинските съвети не са предоставени правомощия чрез законова делегация, да уреждат тези конкретни отношения, които вече са уредени и регламентирани с изрични разпоредби на нормативни актове от по-висока степен, поради което, по разбиране на настоящия съдебен състав, целият чл.6 от Наредбата се явява незаконосъобразен, но в случая, неясно защо, са протестирани само нормите на ал.2 и ал.3 от същия, като първата регламентира, всъщност, само данните, които се въвеждат в регистър при извършване на тази т.нар. „административна” регистрация, а втората от тях регламентира издаването на специален талон и обозначителен знак с регистрирания номер на кучето, който се монтира върху нашийника му. Така или иначе, обаче, доколкото тези две норми регламентират отделни етапи или фази от тази „административна” регистрация на кучета, каквато не е предвидена по закон и за уреждането на каквато регистрация, на общинските съвети не са предоставени правомощия чрез законова делегация, то те се явяват материално незаконосъобразни, поради противоречието им с разпоредби от по-висок по степен нормативен акт - закон, което съставлява основание за отмяната им. По отношение на останалите алинеи на чл.6 от Наредбата за регистрация, стопанисване и контрол на кучета на територията на община Джебел, а именно – ал.1, ал.4, ал.5, ал.6 и ал.7, съдът не следва да се произнася, поради липса на подаден протест срещу същите.

На следващо място, протестираните разпоредби на чл.8, т.2 и т.3 от Наредбата за регистрация, стопанисване и контрол на кучета на територията на община Джебел регламентират, че:

„Чл.8 Освобождават се от годишни такси:

2. ловните кучета и кучетата, които се използват за опазване на селскостопански обекти/селскостопански дворове/;

3. кучетата, които се използват за опазване на стадата/за брой добитък/.”.

В тези й две протестирани точки – т.2 и т.3, разпоредбата на чл.8 от Наредбата е в противоречие с нормата на чл.175, ал.2 от ЗВМД, в действащата й редакция, която изчерпателно, в 6/шест/ точки, ясно и недвусмислено регламентира хипотезите, в които собствениците на кучета се освобождават от заплащането на такса куче, т.е. в тази норма са посочени хипотезите, в които е въведено изключение от нормата на ал.1 на чл.175 от ЗВМД, съгласно която, за притежаване на куче ежегодно се заплаща такса по Закона за местните данъци и такси. В тази връзка следва да се посочи, че до изменението и допълнението на Закона ветеринарномедицинската дейност /изм. и доп., ДВ, бр.14 от 19.02.2016 г., в сила от 19.02.2016 г./, в нормата на чл.175, ал.2, т.6 от с.з. е било предвидено, че се освобождават от заплащане на такса за притежаване на куче, собствениците на ловни кучета. С изменението на тази разпоредба и влизането й в сила / в сила от 19.02.2016 г./, т.6 на ал.2 от чл.175 е придобила съвсем различна редакция, а именно - освобождават от заплащане на такса за притежаване на куче, собствениците на кучета, които придружават или охраняват селскостопански животни, които се отглеждат в регистриран животновъден обект, от което следва, че собствениците на ловни кучета вече не са освободени от заплащането на тази такса. Протестираните норми на чл.8, т.2 от Наредбата за регистрация, стопанисване и контрол на кучета на територията на община Джебел е приета на 08. 08.2005 год. и към момента на приемането й, същата е била съобразена и в съответствие с нормата на чл.175, ал.2, т.6 от ЗВМД, но след изменението на последната законова разпоредба, тази норма от Наредбата, в частта й относно освобождаването от заплащане на такса за притежаване на куче на собствениците ловни кучета, вече се явява материално незаконосъобразна, поради противоречието й с действащата от 19.02.2016 год. и към момента разпоредба на чл.175, ал.2 от ЗВМД, което съставлява основание за отмяната й в тази й част по смисъла на чл.146, т.4 от АПК. По отношение втората хипотеза на т.2 на чл.8 – относно кучета, които се използват за опазване на селскостопански обекти/селскостопански дворове/, следва да се посочи, че нито в първоначалната редакция на нормата на чл.175, ал.2 от ЗВМД ( Обн. - ДВ, бр.87 от 2005 г., в сила от 01. 01.2007 г.), нито в действащата понастоящем редакция на тази норма (Изм. – ДВ, бр.14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г., изм., ДВ, бр.17 от 2018 г.), в нито една от шестте й точки, не е предвидено, от заплащането на тази такса да се освобождават собствениците на кучета, които се използват за опазване на селскостопански обекти /селскостопански дворове/. При това положение е ясно, че с разширяване на категориите кучета, чиито собственици се освобождават от заплащане на ежегодната такса за притежаване на куче, с оспорената норма на т.2 на чл.8 от Наредбата, във втората й хипотеза, недопустимо и в противоречие с цитираната законова норма, са разширени приетите изключения от законовото правило за дължимост на тази ежегодна такса, т.е. и в тази й част, т.2 на чл.8 от Наредбата се явява материално незаконосъобразна, поради противоречието й с действащата от 19.02.2016 год. и към момента разпоредба на чл.175, ал.2 от ЗВМД, което съставлява основание за отмяната й и в тази й част по смисъла на чл.146, т.4 от АПК. По отношение на кучетата, които се използват за опазване на стадата – т.3 на чл.8 от Наредбата, действащата законова норма на чл.175, ал.2, т.6 от ЗВМД регламентира, че се освобождават от тази такса собствениците на кучета, които придружават или охраняват селскостопански животни, които се отглеждат в регистриран животновъден обект, т.е. законовата възможност за освобождаване от тази такса изрично е обвързана с наличието на такъв регистриран животновъден обект, което условие, обаче, липсва в протестираната норма на чл.8, т.3 от Наредбата. И в този случай се налага извода, че по този начин са разширени категориите кучета, чиито собственици се освобождават от заплащане на ежегодната такса за притежаване на куче, но това отново е направено недопустимо и в противоречие с цитираната законова норма, т.е. и т.3 на чл.8 от Наредбата се явява материално незаконосъобразна, поради противоречието й с действащата от 19.02.2016 год. и към момента разпоредба на чл.175, ал.2 от ЗВМД и конкретно - в противоречие с нормата на чл.175, ал.2, т.6 от ЗВМД, което съставлява основание за отмяната й.

На следващо място, протестираната разпоредба на чл.15, ал.4 от Наредбата за регистрация, стопанисване и контрол на кучета на територията на община Джебел регламентира, че:

„Чл.15 (4) Всяко куче, заловено в „периодите на почистване”, ще престои в приемните за кучета 10 дни, след което, ако никой не се интересува от него, подлежи на евтаназия.”.

С ъдът намира, че и тази оспорен а разпоредб а от Наредбата противоречи на материалния закон, по следните съображения:

Безспорно е, че в този си вид тази норма от Наредбата не въвежда и не регламентира каквито и да е критерии или условия, въз основа на които да се направи преценка за необходимостта от прилагането на такава крайна мярка, каквато е евтаназията. Същевременно, разпоредбата на чл.179, ал.3 от ЗВМД, в своите четири точки, ясно регламентира критерии те и условия та, при които се допуска евтаназия на животни, в т.ч. и на кучета. Тази норма, в действащата й редакция, която, между впрочем, не е изменяна или допълвана от влизането на ЗВМД в сила / Обн., ДВ, бр.87 от 01.11.2005 г., в сила от 01.05.2006 г./ регламентира, че:

„(3) Евтаназия се допуска при:

1. неизлечимо болни животни с необратими патологични изменения, причиняващи им болки и страдания;

2. ограничаване и ликвидиране на заразна болест, която представлява опасност за здравето на хората или животните;

3. приключване на опитите с животни, когато са довели до необратими патологични изменения, причиняващи на животните болки и страдания;

4. животни, чието агресивно поведение представлява опасност за живота и здравето на хората или животните.”.

Ясно е, че законодателят в т ази законова норма е регламентирал конкретните случаи, в които се допуска евтаназия на животни, респ. на кучета, като е видно, че критериите за преценка за необходимостта от евтаназия са свързани с ограничаване опасността за здравето и живота на хората или други животни, вследствие на заразна болест или като проява на хуманно отношение към неизлечимо болни животни или спрямо такива с агресивно поведение, пряко заплашващо живота и здравето на хората или на други животни. Отделно от това, че законовата регламентация урежда правила за конкретна преценка за всяко отделно животно и то от квалифициран специалист /ветеринарен лекар/, която отсъства изобщо в протестираната разпоредба на чл.15, ал.4 от Наредбата. От горното следва, че тази разпоредба е в пряко противоречие и с регламентираното в чл.51 от ЗЗЖ правило, а именно - евтаназия на настанени в приют кучета/в нормата наименован „приемна за кучета”/ се допуска при условията на чл.179, ал.3, т.1, 2 и 4 от ЗВМД, като в този си вид, нормата на чл.15, ал.4 от Наредбата всъщност разширява приложното поле на евтаназията. Това разширяване на приложното поле на разпоредба от по-висок по степен нормативен акт, в случая от закон, направено с протестираната норма от Наредбата, е в противоречие с волята на законодателя, т.е. следва извода, че и разпоредбата на чл.15, ал.4 от Наредбата се явява материално незаконосъобразна, поради противоречието й с действащата разпоредба на чл.51 от ЗЗЖ, във връзка с разпоредба на чл.179, ал.3, т.1, 2 и 4 от ЗВМД, което съставлява основание за отмяната й.

Следващата протестирана разпоредба е чл.17, ал.2 от Наредбата, в частта й относно думите „... или упълномощени от него лица”, като според пълния текст на тази норма, „(2) Наказателните постановления се издават от кмета на общината или упълномощени от него лица.”. Следва да се отбележи, че в подадения протест неточно е цитирана оспорената част от тази норма, като е посочено, че същата се протестира в частта й относно думите „ … или определено от него длъжностно лице”. Съгласно чл.47, ал.1, б.„а” от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/, административни наказания могат да налагат ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение, а според ал.2 на чл.47 от същия закон, ръководителите по буква „а” могат да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет. В специалните закони, относими към случая липсва възможност за делегиране на правомощие по налагане на административни наказания на други лица – в чл.70, ал.3 от ЗЗЖ такава е дадена на директорите на областните дирекции по безопасност на храните, регионалните инспекции по околната среда и водите или кмета на съответната община, според чл.472, ал.5 от ЗВМД, наказателните постановления се издават от кметовете на общини и райони. Със ЗАНН не е регламентирано делегиране на правомощия по издаване на наказателни постановления от кметовете на общини на други определени от тях длъжностни лица, когато делегирането е предвидено в наредба. Следователно, това е допустимо само ако е предвидено в специален закон. Специалният закон по отношение на ЗАНН е ЗМСМА. В чл.21, ал.2 от ЗМСМА е предвидено, че в изпълнение на правомощията си общинският съвет издава наредби, правилници, инструкции, решения, декларации и обръщения, а ал.5 на чл.22 позволява при констатирани нарушения на тези наредби, кметът на общината или негов заместник да издава наказателни постановления. Чрез използването на израза „или упълномощени от него длъжностни лица” в Наредбата, Общински съвет - Джебел е допълнил законодателното решение, като е предвидил наказателни постановления да могат да се издават и от лица извън посочените от закона. Налице е несъответствие на оспорената разпоредба с чл.22, ал.5 от ЗМСМА, като Наредбата недопустимо разширява кръга на лицата, които законовата норма определя като административнонаказващи органи, както и противоречаща на чл.8 от ЗНА, т.е. в оспорената й част нормата на чл.17, ал.2 от Наредбата се явява материално незаконосъобразна, поради противоречието й с действащи разпоредби на нормативен акт от по-висока степен, което съставлява основание за отмяната й в тази й част.

На следващо място, протестираните разпоредби на чл.18, ал.1 и ал.2 от Наредбата за регистрация, стопанисване и контрол на кучета на територията на община Джебел регламентират, че:

„Чл.18 (1) Наказва се с глоба от 50 до 500 лева физическо лице, което наруши наредбата.

(2) За нарушение на Наредбата, на юридическите лица се налагат имуществени санкции от една до пет минимални за страната работни заплати.”.

Видно е, че в този им вид и редакция, тези две норми всъщност не очертават никакви конкретни състави на административни нарушения по Наредбата, за които да са предвидени и конкретни по вид и размер наказания, а освен това, по отношение предвидения размер на наказанията глоба/ имуществена санкция, за допуснати нарушения по Наредбата, отсъства каквато и да е индивидуализация съобразно вида и тежестта на извършеното нарушение, липсва и каквато и да е диференциация според конкретното засягане на обществените отношения, подлежащо на санкциониране. В ЗВМД, в санкционните разпоредби на същия - от чл.426 до чл.430, противно на твърде обобщения подход, възприет от Общински съвет - Джебел, са регламентирани ясно различни административнонаказателни състави и съответно са предвидено различни като размер наказания глоба, респ. имуществена санкция, съобразена с вида и тежестта на допуснатите или извършените нарушения на закона, както в повечето случаи, този размер е фиксиран: чл.426 – 100 лева; чл.426б – 200 лева; чл.428 – 100 лева; чл.429 ал.1 – 200 лева, а в други случаи е посочен минимален и максимален размер: чл.426а - от 50 до 500 лева; чл.427, ал.1 - от 50 до 100 лева, а при повторно нарушение - от 100 до 200 лева и т.н., като следва да се отбележи, че максимален размер на глобата от 500 лева е предвиден само за някои нарушения – прим. по чл.426а или в случаите на повторност: прим. по чл.426б, по чл.430. така всъщност се оказва, че максимално предвиденият размер на наказанието „глоба” за физическите лица, предвиден в чл.18, ал.1 от Наредбата, е силно завишен спрямо законово определения максимален размер на това наказание в съответния закон, т.е. в ЗВМД, което поставя тази норма от Наредбата в пряко противоречие с нормативен акт от по-висока степен, какъвто е Закона за ветеринарномедицинската дейност. Това се отнася в още по-голяма степен за ал.2 на чл.18, в която норма, минималният и максималният размер на наказанието „имуществена санкция” за юридическите лица, е обвързано с минималната работна заплата за страната. Такъв подход не е възприет от законодателя в нито една от санкционните разпоредби на ЗВМД, като навсякъде, минималните и максималните размери на предвидените наказания „глоба” или „имуществена санкция” са посочени в точни числа, в български лева. Освен това, определянето на размера на наказанието „имуществена санкция” по този начин – в минимални работни заплати за страната, води до това, че тези размери ще се окажат доста завишени в сравнение със законово определените минимален и максимален размер на това наказание, а от друга страна, предвид обстоятелството, че минималната работна заплата не е константна величина и нейния размер периодически се повишава, то това означава че с повишаването на размера на минималната работна заплата за страна се увеличават, и то необосновано, и минималният, и максималният размер на предвиденото в чл.18, ал.2 от Наредбата наказание „имуществена санкция”. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл.3, ал.1 от ЗНА, законът е нормативен акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията, обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения. Това означава, че нормите на ЗЗЖ и ЗВМД регулират обществени отношения по начин, избран от законодателя, който не може да бъде променян от подзаконов нормативен акт. Ето защо, според настоящия състав, предвидените в чл.18, ал.1 и ал.2 от Наредбата различни, значително завишени, размери на санкциите спрямо тези, предвидени в закона, са в противоречие с нормативна регламентация от висока степен, т.е. тези две разпоредби се явяват материално незаконосъобразна, поради противоречието им с действащи разпоредби на нормативен акт от по-висока степен, което съставлява основание за отмяната им.

На следващо място, протестираната разпоредба на чл.19, ал.1 от Наредбата за регистрация, стопанисване и контрол на кучета на територията на община Джебел регламентира, че:

„Чл.19 (1) При неподаване на декларация по чл.6 (1) на собственика се налага глоба от 20 лева и се връчва писмено предупреждение.”.

Ясно е, че тази норма предвижда наказание „ глоба ” за собственик, който не подаде декларация по посочения чл.6 от Наредбата, който регламентира т.нар. „ административна регистрация ” на куче, която, според цитираната норма на чл.6, ал.1 от Наредбата, се извършва от упълномощени служители на община Джебел, въз основа на представени: 1. документ за ветеринарно-медицинска регистрация и 2. документ за платена такса по ЗМДТ. В тази връзка съдът намира за нужно да посочи най-напред, че нормата на чл.6, ал.1 от Наредбата никъде не предвижда подаването на каквато и да е декларация от собствениците на кучета, и в този смисъл, санкционната норма на чл.19, ал.1 всъщност е лишена от съдържание, т. к. няма как да бъде извършено деяние, което да съставлява нарушение по този текст, при липсата на изискване в чл.6, ал.1, за подаване на каквато и да е декларация. На следващо място, нито в ЗВМД, нито в ЗЗЖ, е предвидена и регламентирана такава „ административна регистрация ” на куче от неговия стопанин, като разпоредбата на чл.174 от ЗВМД въвежда задължение за регистрация от такъв характер за ветеринарните лекари, които упражняват ветеринарномедицинска практика, като при тази регистрация се издава на паспорт по образец и се извършва ваксинация и обезпаразитяване, съгласно нормата на ал.1 на чл.174 от ЗВМД. Същевременно, разпоредбата на чл.174, ал.4 от ЗВМД ясно регламентира, че ветеринарният лекар изпраща ежемесечно данните от ветеринарномедицинския паспорт на всяко регистрирано куче в ОДБХ и в съответната община. Освен това, разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗЗЖ предвижда, че регистрацията на кучета се извършва по реда на чл.174 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, като ал.2 на същия текст регламентира, че в базата данни се въвеждат: 1. име на страната на произход на кучето; 2. име, пол, цвят и порода; 3. дата и място ( адрес ) на раждане на кучето; 4. адрес, име на собственика; 5. данни на ветеринарния лекар, поставил чипа; 6. датата на поставяне на чипа или татуировката; 7. извършени ветеринарномедицински манипулации; 8. кастрация на кучето, а съгласно ал.3, д анните по ал.2 се въвеждат от ветеринарния лекар, поставил чипа или татуировката. От горното следва, че е налице детайлна законова регламентация на обществените отношения, свързани с регистрацията на кучетата и тази законова регламентация никъде не предвижда такава „административна регистрация”, която да се извършва от „упълномощени общински служители”, по посочения в Наредбата ред и условия. Освен това, н икъде, както в ЗВМД, така и в ЗЗЖ, на о бщински те съвет не са предоставени правомощия чрез законова делегация да уре ждат тези конкретни отношения, които вече са уредени и регламентирани с изрични разпоредби на нормативни актове от по-висока степен, поради което оспореният текст от Н аредбата се явява незаконосъобразен, а след като на общинските съвети не са представени такива правомощия, то е незаконосъобразно неизпълнение на такива норми от Наредбата да се квалифицира като нарушение и за него да се предвижда налагането на съответно административно наказание – в случая „глоба”, в размер на 20 лева, като това е сторено с протестираната норма на чл.19, ал.1 от Наредбата за регистрация, стопанисване и контрол на кучета на територията на община Джебел. Предвид изложеното, според настоящия състав, и нормата на чл.19, ал.1 от Наредбата е в противоречие с нормативна регламентация от висока степен, т.е. и т а зи разпоредб а се явява материално незаконосъобразна, поради противоречието й с действащи разпоредби на нормативен акт от по-висока степен, което съставлява основание за отмяната й.

Ето защо, предвид всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав приема, че протестът, подаден от прокурор при Окръжна прокуратура – Кърджали, с изложените в него доводи и аргументи, се явява основателен и доказан. О спорените разпоредби от Наредба та за регистрация, стопанисване и контрол на кучета та на територията на община Джебел, приета с Решение №147 от 08.08.2005 год. на Общински съвет – Джебел, към момента са в противоречие и с разпоредбата на чл.76, ал.3 от АПК, съгласно която, общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат, съобразно нормативните актове от по-висока степен, обществени отношения с местно значение, както и на чл.8 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, която предвижда, че всеки общински съвет може да издава наредби, респ. и правилници, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени от тях обществени отношения с местно значение. В случая, с протестиран ите разпоредб и от тази Наредба са уредени обществени отношения с местно значение, но същ ите са в несъответствие и противоречие, т.е. явява т се несъобразен и, с действащ и разпоредби на нормативн и акт ове от по-висока степен, а именно – не са съобразен и с действащ и разпоредби на ЗВМД и на ЗЗЖ, подробно посочени по-горе, от което, както бе отбелязано, се налага извода, че тези оспорени норм и от Наредба та за регистрация, стопанисване и контрол на кучета та на територията на община Джебел, са материално незаконосъобразн и, поради противоречието им с норм и от по-висок ранг, т.е. налице е основанието за отмяната им по смисъла на чл.146, т.4 от АПК, поради което следва, с решението по настоящото дело, същ ите да бъд ат отменен и.

При този изход на делото, в полза на протестиращата страна – Окръжна прокуратура – Кърджали, следва да бъдат присъдени направените от нея деловодни разноски, възлизащи в размер на 20.00/ двадесет / лева и представляващи преведена по сметка на „ Държавен вестник ” такса, за публикуване на съобщението за оспорването, съгласно представен о т о и приложен о по делото бюджетно платежно нареждане от 14.0 6.201 8 г од. на „ УниКредит Булбанк ” АД К лон - Кърджали / на л. 23 от делото /.

Предвид изложеното и на основание чл.193, ал.1, предл.ІІ/второ/, във вр. с чл.191, ал.2 от АПК, Административен съд – Кърджали