Решение № 6070 от 31.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 42884/2025 г.
Софийски районен съд31.03.2026 г.докладчик БОГДАН РУСЕВ РУСЕВ
Диспозитив
ОСЪЖДА „•••••••••“ ЕООД, ЕИК ••••••••••, със седалище в град София, да заплати на Н. К., гражданин на Руската Федерация, ЛНЧ ••••••••••, с адрес в град София, на основание чл. 36, ал. 4 вр. чл. 33, ал. 1, т. 3, и ал. 4, т. 1 и т. 4 ЗПЦСЦУПС сумата от 1773,67 евро /3469,00 лева/, представляващи заплатената от ищеца и получена от ответника цена по договор за покупко-продажба на мобилен телефон марка „Айфон 16“, модел „16 Pro Max 512 Desert Titanium“, IMEI •••••••••••••••, сериен номер ••••••••••••, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба /07.08.2025г./ до окончателното изплащане. ОСЪЖДА •••••••••“ ЕООД, ЕИК ••••••••••, със седалище в град София, да заплати на Н. К., гражданин на Руската Федерация, ЛНЧ ••••••••••, с адрес в град София, сумата от 83,73 евро /163,76 лева/, представляваща разноски в първоинстанционното производство (гр.д.№ 42884/2025г. на СРС). Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението. Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните. Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията. Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Мотиви
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК и при прилагане на чл. 3, чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, вр. Решение на Съвета /ЕС/ № 2025/1407 от 08.07.2025г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026г. Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 268505/07.08.2025г. на СРС, уточнена с Молба, вх. № 284661/26.08.2025г. на СРС, подадена от Н. К. срещу „•••••••••“ ЕООД. С влязло в сила Определение № 36399/01.09.2025г. производството по делото е частично прекратено. Ищецът Н. К. е предявил срещу ответника „•••••••••“ ЕООД иск с правно основание по чл. 36, ал. 4 вр. чл. 33, ал. 1, т. 3, и ал. 4, т. 1 и т. 4 ЗПЦСЦУПС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1773,67 евро /3469,00 лева/, представляващи заплатените от ищеца и получена от ответника цена по договор за покупко-продажба на мобилен телефон марка „Айфон 16“, модел „16 Pro Max 512 Desert Titanium“, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба /07.08.2025г./ до окончателното изплащане. Ищецът твърди, че на 06.12.2024г. закупил от ответника описания по-горе мобилен телефон, като платил за него сумата от 3469,00 лева с ДДС, като му били издадени фактура и касов бон. Въпреки че устройството било използвано минимално, още в първите пет дни се появил технически проблем, който в последствие и след по-малко от четири месеца употреба, се появявал отново: екранът не показвал изображение, като преди това бил зелен. На 10.04.2025г. ищецът предал телефона в оторизирания сервиз /сервизен случай BG2530859/. Последвал отказ от гаранционно обслужване, тъй като според сервиза повредата била причинена от контакт с течност, като на К. било предложено отремонтиране срещу 2070,00 лева. Поддържа, че се касае за производствен дефект на устройството, съществувал още при продажбата, а не на неправилна употреба от страна на потребителя. Същото все още се намирало в сервиза на търговеца, като, тъй като не бил съгласен с отказа от гаранционно обслужване, ищецът настоява да му бъде върната заплатената за него цена. В насроченото по делото открито съдебно заседание ищецът се явява лично, като поддържа предявения иск, включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения излага в Писмени пояснения, вх. № 79967/13.03.2026г. на СРС. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „•••••••••“ ЕООД чрез адв. А. – АК- София, е подал Писмен отговор, вх. № 420152/23.12.2025г. на СРС, с който оспорва предявения иск като заявен с нередовна искова молба и недоказан. Признава, че ищецът е закупил от него соченото устройство. Същото било прието в сервиза с оплакване, че дисплеят не показва картина, а преди това е светел в зелено. При извършена на 12.04.2025г. проверка се установило, че са налице окиси във вътрешността на телефона, както и активен индикатор за контакт с течност, което показвало, че повредата се дължи на неправилна употреба поради значителен досег с течност. При това положение нямало основание за поемане на гаранционно обслужване. Това била единствената рекламация за този телефон. За случая била уведомена и Комисията за защита на потребителите, която не открила нарушения. Оспорва се договорът за покупко-продажба на телефона да е надлежно развален от потребителя, тъй като липсвало несъответствие на стоката. В насроченото по делото открито съдебно заседание ответникът се представлява от адв. Ганева, която оспорва предявения иск, включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения излага в Писмена защита, вх. № 81483/16.03.2026г. на СРС. Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба, предявения с нея иск и възраженията на ответника, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното: Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираният в нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество. Претенцията за законна лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумите е заявена с Молба, вх. № 284661/26.08.2025г. на СРС, което е допустимо по аргумент на чл. 214, ал. 2 ГПК. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска. Съобразно чл. 154 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание по чл. 36, ал. 4 вр. чл. 33, ал. 1, т. 3, и ал. 4, т. 1 и т. 4 ЗПЦСЦУПС е за ищеца по него, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че между страните е сключен договор за покупко-продажба на стока - мобилен телефон марка „Айфон 16“, модел „16 Pro Max 512 Desert Titanium“, за сумата от 3469,00 лева с ДДС, че ищецът е платил на ответника покупната цена, наличието на твърдените недостатъци на телефона, водещи до несъответствие спрямо неговото предназначение по договора и обективните изисквания за ползването му /производствен дефект/, че е предявил пред ответника рекламация, която е била отказана, съответно, че е направил изявление за разваляне на договора, че телефонът е върнат на ответника. В тежест на ответника е да установи заплащане на претендираната спрямо него сума, съответно обстоятелствата, които го освобождават от това задължение. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. Приложима към конкретния случай е нормативната регламентация на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки с оглед § 11 от същия, според който той се прилага за договори за продажба на стоки, сключени след 01.01.2022 г., и за договори за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги, независимо от датата на тяхното сключване. Мобилният телефон съставлява стока, съдържаща цифрови елементи, съобразно дефиницията на §6, т. 3 ЗПЦСЦУПС. По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване това, че на 06.12.2024г. Н. К. е закупил от „•••••••••“ ЕООД мобилен телефон марка „iPhone 16 Pro Max“, модел „512 GB, Desert Titanium, Row“, IMEI •••••••••••••••, сериен номер ••••••••••••, за сумата от 3469,00 лева с ДДС, която е изплатена на ответника, че на 10.04.2025г. К. е направил рекламация за повреда на устройството /случай № BG- 2530859/10.04.2025г./, ответникът е отказал да извърши гаранционен ремонт поради неправилно ползване /контакт с течност/, като устройството е върнато на и се намира у търговеца. При това положение спорът по делото се концентрира единствено в това, дали твърдените повреди на телефона, водещи до несъответствие спрямо неговото предназначение по договора и обективните изисквания за ползването му, пораждат или изключван задължение на „•••••••••“ ЕООД да възстанови получената покупна цена. Според чл. 26, ал. 1 ЗПЦСЦУПС продавачът е длъжен да предостави на потребителя стоки, които отговарят на индивидуалните изисквания за съответствие с договора, на обективните изисквания за съответствие и на изискванията относно липсата на съответствие, дължащо се на неправилно монтиране или инсталиране на стоките, доколкото са приложими. В цитирания и приложим по делото закон подробно са описани изискванията, на които следва да отговаря предоставяната стока, а именно същата да съответства на описанието, вида, количеството и качеството и да притежава функционалност, съвместимост, оперативна съвместимост и други характеристики, предвидени в договора, да е годна за конкретната цел, търсена от потребителя, за която потребителят е уведомил продавача най-късно в момента на сключване на договора за продажба и по отношение на която търговецът се е съгласил, да се достави с всички принадлежности и всички указания, включително указанията за инсталиране и монтаж, предвидени в договора за продажба, и да се актуализира съгласно предвиденото в договора за продажба. Съгласно чл. 31 ЗПЦСЦУПС продавачът отговаря за всяко несъответствие на стоката, което съществува в момента на доставяне на стоката и което се появи в рамките на две години, считано от този момент. В настоящия случай процесният дефект на смартфона е възникнал през м.04.2025г. – по-малко от една година от закупуването му през м.12.2024г., т. е. в срока на гаранционната отговорност. Съгласно чл. 32, ал. 1 ЗПЦСЦУПС, която разпоредба се прилага и за стоките, съдържащи цифрови елементи (чл. 32, ал. 2 ЗПЦСЦУПС), всяко несъответствие, което се появи до една година след доставянето на стоките, се счита, че е съществувало при доставянето им, освен ако не се докаже противното, или ако тази презумпция е несъвместима с естеството на стоките или с естеството на несъответствието. За да се възползва от презумпцията по чл. 32, ал. 1 ЗПЦСЦУПС, потребителят следва да докаже, че несъответствието съществува преди да изтече една година от предаването на стоката. При доказване на този факт за потребителя не съществува задължение да доказва, че това несъответствие се дължи на дефекти на стоката или на поведение по съхранение, транспортиране на стоката и др., проведено преди стоката да бъде предадена на потребителя. Несъответствието подлежи на доказване от потребителя, но не и причината за същото. При тази хипотеза се прилага презумпцията на чл. 32, ал. 1 ЗПЦСЦУПС и в тежест на продавача е да я обори, т. е. да докаже, че несъответствието не е съществувало към момента на предаването на стоката, че се дължи на поведение след предаването на стоката (арг. Решение на СЕС от 04.06.2015г. по дело №С-497/2013г.). По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза, което е изготвено от компетентно вещо лице, при пълно и ясно дадени отговори на поставените въпроси, при задълбочено обосноваване на изводите и при липса на обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната вярност. Вещото лице сочи, те този телефон е приет за ремонт няколко дни след закупуването си с оплакване от „зелен екран“, като е отремонтиран гаранционно и върнат на ищеца и без констатации за влага /за този ремонт по делото не са ангажирани други доказателства/. Конкретният модел на телефон притежава много висок клас на защита от прах и влага – IP68, според който следва да издържи на дълбочина под вода от 6 метра до 30 минути. Устройствата имат вградени индикатори – малки бели или сребристи стикери, които сменят цвета си в червен, розов или бордо само при директен контакт с течност. Ако те са оцветени, производителят сочи, че приема случая като повреда от влага, независимо дали телефонът е бил потопен или само изложен на влага. При оглед на телефона не са забелязани следи от удари или пукнатини. След отварянето и тестването му в него се констатират следи от влага – промяна в индикаторите, корозия и отлагане на минерали /бял прах/. Няма следи от удар или огъване, няма софтуерен проблем, телефонът работи, но екранът – не, не е констатиран проблем на конектора на дисплея, софтуерът работи. Налице е дефектна подсветка, повреден OLED-панел. Няма повреда в захранващата верига на дънната платка. Вещото лице сочи, че констатациите на сервизния център са правилни и повредата се дължи на проникнала влага в телефона, която според вещото лице не е резултат на фабричен дефект. Вещото лице подробно е анализирало техническото проявление на проникването на влага в подобно устройство – незабавно проявяване /сериозно намокряне или директно проникване на вода вътре/, забавено проявяване – часове до дни /леко намокряне, конденз, пот, пара, висока влажност/ и отложено проявяване /телефонът не е бил мокрен директно, но е бил в среда с висока влажност, като баня, спорт, джоб при потене/. Съдейки визуално по корозията в телефона, вещото лице приема, че се касае за излагане на влага в продължение на повече от месец в различни случаи – например сауна, басейн, дъжд, изпотяване, носене в джоба, заливане в течност, без собственикът дори да е подозирал за последиците от това. Според вещото лице при това положение ремонт е неоправдан, дори и в неоторизиран сервиз, тъй като няма гаранция колко време ще работи устройството поради корозията. В съдебно заседание вещото лице посочва, че IP68 е много висок стандарт за влагоустойчивост, като според „Apple“ с него може да се влиза в морето, да се къпе, но с оглед практиката си вещото лице допълва, че това не бива да се прави, а производителят, вероятно поради многото случаи с влага, не поемал такава гаранция. Сочи, че такава влага, каквато е в конкретния случай, може да проникне при нормална експлоатация на телефона, като, освен при влизане например в басейн с него, може да се случи и при изпотяване, при спортуване. В настоящия случай потребителят в рамките на предоставения му от закона срок е направил рекламация за проявени дефекти по закупената от него стока. Телефонът съобразно производствените си характеристики и стандарти следва да е влагоустойчив, като издържа за период от 30 мин. на дълбочина от 6 метра под вода. В тази връзка неоснователни са възраженията на ответника, че повредата не се покрива от гаранцията и е резултат от неправилна употреба – допуснат контакт с течност. Щом устройството се продава на потребителя като устойчиво на влага, то при работата си, дори в среда и при дейности с повишена влажност, следва да е така произведено, че да не допуска проникването на влага във вътрешността му по начин, пречещ или водещ до повреди в нормалното му ползване и функциониране. Житейски и юридически абсурдно и несъответно на завишените изисквания към защитата на потребителите е устройството да се предлага като устойчиво на влага, но да не се поема отговорност за отремонтиране/заменяне именно поради проникване на влага в него в случаите, от типа на настоящия. От заключението на вещото лице се установява, че повредите в телефона са последица от трайно и постепенно излагане на влажна среда, която обаче е съпътстваща нормалното му и обичайно ползване по предназначение: по телефона няма механични повреди /удар, пукване, огъване/, няма данни да е съхраняван и поддържан по начин, различен от обичайния за това, като в някои от случаите – носене в джоб, по време на спорт, посещение на помещения с влажност, потребителят не би могъл и да допусне, че биха могли да навредят по някакъв начин на устройството му. При това положение, доколкото потребителят е заявил рекламация, предал е устройството на търговеца и последният е отказал да го отремонтира/замени, т.е. да приведе стоката в съответствие с изискванията, то според съда са налице предпоставките на чл. 36, ал. 4 вр. чл. 33, ал. 1, т. 3, и ал. 4, т. 1 и т. 4 ЗПЦСЦУПС, договорът за продажба на стоката /мобилен телефон/ следва да се счита за надлежно развален от потребителя, като търговецът дължи връщане на заплатената цена. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло. Становището на Комисията за защита на потребителите няма обвързващо съда действие. По разноските: Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски има само ищецът, който своевременно е заявил претенция в тази насока. Ищецът е доказал и в негова полза следва да се присъдят доказаните разноски за заплатена държавна такса в размер на 83,73 евро / 163,76 лева/. Водим от горното, съдът
Цитирани разпоредби
18- чл. 11
- чл. 102, ал. 1 ГПК
- чл. 131, ал. 1 ГПК
- чл. 154 ГПК
- чл. 214, ал. 2 ГПК
- чл. 7, ал. 2 ГПК
- чл. 13 ЗВЕРБ
- чл. 26, ал. 1 ЗПЦСЦУПС
- чл. 31 ЗПЦСЦУПС
- чл. 32, ал. 2 ЗПЦСЦУПС
- чл. 32, ал. 1 ЗПЦСЦУПС
- чл. 12
- чл. 3
- чл. 33, ал. 1, т. 3
- чл. 36, ал. 4
- чл. 4
- чл. 6
- чл. 78, ал. 1