Решение № 56 от 9.2.2026 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 800/2025 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 6 от ... г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните Пазарджик е наложена имуществена санкция в размер на 3 0 000 (тридесет хиляди) лева на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.131а, ал.3, вр. ал.2, вр. чл.78а, ал.1 от Закона за храните на „Т. - 21“ ЕООД с ЕИК 206400747, седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, п.к. 4400, ул. „Н. Ц.” № 74.

Срещу НП е подадена в срок жалба от „Т. - 21“ ЕООД, в която се твърди, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, неправилно и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила.

В съдебно заседание процесуалният представител на дружествотожалбоподател поддържа жалбата, включително и в писмено становище.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди наказателното постановление. Ангажира доказателства.

Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Дружеството-жалбоподател стопанства търговски обект - Магазин за тютюневи изделия, находящ се в гр. Пазарджик, ул. „О. С.“ № 2.

На ... г. постъпил сигнал в КЗП за това, че в посоченият обект се продават вейпове и райски газ на непълнолетни. Сигналът е препратен от КЗП на РЗИ Пазарджик по компетентност.

На ... г. е извършена проверка в обекта от инспектори при РЗИ Пазарджик - свидетелите Р. Д. Н. и Л. С.ова Т., съвместно с полицейски служител при сектор ПИП към ОД на МВР Пазарджик, между които и свидетелят С. Б. Б.. На място в хода на проверката присъствал управителя на дружеството-жалбоподател - Й. Р. Т.. При проверката не било констатирано продажба на райски газ, но проверяващите установили наличие на такъв в кашон в търговската част на обекта, който не бил изложен на рафтовете за продажба. Намирал се в частта, в която влизали клиентите и бил разположен при щанда за продажба. Райският газ не бил етикиран на български език, но било посочено на английски език на флакона, че е предназначен за употреба в хранително-вкусовата промишленост. Тъй като наличието на райски газ в обекта касаел правомощия на БАБХ, проверяващите се обадили на ОДБХ Пазарджик и на място пристигнали техни служители, между които и свидетелката А. В. Б. - на длъжност главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ Пазарджик. Там те установили, че в обекта се съхранява диазотен оксид - райски раз (разрешен като добавка в храни) както следва:

• в търговската част на описаният по-горе обект са открити ... - 20 кашона по 25 кутии по 24 капсули с изтекъл срок на годност 14.11.2024 г., дата на производство 15.11.2022 г.; In whip - 1 кашон по 6 броя бутилки по 0,95 литра без етикет на български език.

• в складовата част на описаният по-горе обект са открити както следва: Whip carbon magnum - 2,2 литра, 31 кашона по 2 броя - вносител Шиша Нейшьн ЕООД гр. София, Rotass cream charger - без етикет на български език с аромат праскова - 14 броя по 0,95 литра и 28 броя по 0,95 литра с аромат на боровинка, годни до 07.2027 г., Ic whip без етикет на български език - 10 кашона по 10 броя по 3,3 литра.

За установеното в хода на проверката е съставен Констативен протокол № 003483/... г. Проверяващите приели, че се касае за съхранение на диазотен оксид - райски раз (разрешен като добавка в храни) в нарушение на разпоредбата на чл.78а, ал.1 ЗХ извън законно установената употреба само в обект за производство и преработка на храни или заведения за обществено хранене, когато диазотният оксид се използва като добавка в помещенията за приготвянето на храни, тъй като провереният обект бил магазин за продажба на тютюневи изделия, а не измежду горепосочените. Издадено е разпореждане за забрана № 0002352/10.01.2025 г. за извършване на търговия на подробно описания по-горе диазотен оксид. В хода на административната проверка е установено, че провереният обект не се явява такъв за производството и преработка на храна или заведение за обществено хранене, в което се извършва допълнителна обработка на храна, като за него липсва регистрация в тази насока в ОБДХ Пазарджик, на място в магазина нямало и условия за подобни дейности. Обектът бил регистриран по касов бон като магазин за тютюневи изделия.

С оглед установено свидетелката А. В. Б. съставила АУАН № 0000387/20.01.2025 г. за нарушаване на разпоредбата на чл.131а, ал.3, вр. с ал.2 от Закона за храните (ЗХ), вр. с чл.78а, ал.1 от ЗХ, след покана, в присъствието на управителя на наказаното дружество - Й. Р. Т., който му предявила и връчила. АУАН е подписан и получен без възражения. В хода на административнонаказателното производство не са постъпили и писмени възражения по смисъла и в срока на чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН, АНО е издал и атакуваното НП.

По делото са разпитани като свидетели А. В. Б., Р. Д. Н., Л. С.ова Т. и С. Б. Б., които в показанията си потвърждават гореописаната фактическа обстановка. Фактическата обстановка се потвърждава и от всички писмени доказателства по делото. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, които са ясни, категорични, безпротиворечиви и кореспондират на събраните писмени доказателства. Те са дадени и от лица, които не са пряко заинтересовани от изхода на делото.

С оглед така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес да инициира производството и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

При извършена служебна проверка съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване на процесуалните права на дружеството-жалбоподател. Процесните АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни органи, в кръга на техните правомощия и при спазване изискванията на действащия към момента на издаването им закон. Съгласно чл.109, т.1 от ЗХ, БАБХ осъществява официален контрол върху храните на всички етапи на производство, преработка и/или дистрибуция с изключение на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води. Съгласно чл.139, т.1 от ЗХ наказателните постановления по този закон и по подзаконовите нормативни актове по прилагането му се издават от директорите на областните дирекции по безопасност на храните – за нарушения, установени от лицата по чл.138, ал.1, т.1 от ЗХ. В този смисъл директорът на ОДБХ Пазарджик се явява местно компетентен орган във връзка с издаването на обжалваното НП за извършено нарушение на чл. 131а, ал. 3 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 78а, ал. 1 от ЗХ. По същите аргументи съответно такъв е и актосъставителят по отношение на съставения АУАН, като лице, посочено в чл.138, ал.1, т.1 от Закона за храните (ЗХ), за извършено нарушение на чл. 131а, ал. 3 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 78а, ал. 1 от ЗХ.

Дружеството-жалбоподател е осъществило състава на административно нарушение по чл.131а, ал.3, вр. ал.2, вр. чл.78а, ал.1 от Закона за храните, като на ... г. в гр. Пазарджик в обект - Магазин за тютюневи изделия, находящ се в гр. Пазарджик, ул. „О. С.“ № 2 съхранява диазотен оксид - райски раз (разрешен като добавка в храни) както следва:

• в търговската част на описаният по-горе обект са открити ... - 20 кашона по 25 кутии по 24 капсули с изтекъл срок на годност 14.11.2024 г., дата на производство 15.11.2022 г.; In whip - 1 кашон по 6 броя бутилки по 0,95 литра без етикет на български език.

• в складовата част на описаният по-горе обект са открити както следва: Whip carbon magnum - 2,2 литра, 31 кашона по 2 броя - вносител Шиша Нейшьн ЕООД гр. София, Rotass cream charger - без етикет на български език с аромат праскова - 14 броя по 0,95 литра и 28 броя по 0,95 литра с аромат на боровинка, годни до 07.2027 г., Ic whip без етикет на български език - 10 кашона по 10 броя по 3,3 литра.

Съдът намира за безспорно установени всички елементи на състава на административното нарушение. В подкрепа на този извод на съда са показанията на свидетелите, както и писмените доказателства по делото. Реално в жалбата не се спори от страна на жалбоподателя по съставомерните обстоятелствата, посочени в АУАН и НП (а и те се доказват от събраните доказателства по делото), касаещи съхранението на диазотен оксид в обекта. Сочи се в жалбата, че продажба не е установена и това действително е така, но дружеството-жалбоподател е наказано за съхранение на диазотен оксид в обекта, а не за продажба на такъв. Вярно е, че на едно място в обстоятелствената част на НП е посочено, че дружеството „допуска съхранение и търговия с диазотен оксид -райски раз“, но също така ясно е посочено в обстоятелствената част, че нарушението се явява следното: „На ... г. "Т. - 21" ЕООД с ЕИК 206400747 съхранявал в обекта диазотен оксид - добавка в храните Е 942, които са подробно описани в Констативен протокол № 003483/...г. неразделна част от АУАН № 0000387/20.01.2025г. Нарушен е чл. 78а, ал.1 от Закона за храните, съгласно които употребата на диазотен оксид, като добавка в храни се допуска само в обекти за производство, преработка на храни, и в заведения за обществено хранене, като добавка в помещение за приготвяне на храни. Проверяваният обект - магазин за тютюневи изделия не принадлежи към описаните по- горе категории обекти за производство, преработка на храни, и в заведения за обществено хранене.“

Видно е, че при така описаното е категорично ясно за какво нарушение е наказано дружеството и то не е свързано с продажба на диазотен оксид, а само с неговото съхранение в обект, извън изрично разрешените по закон. В тази насока за наказаното лице не е останало неясно за какво точно нарушение е наказано, тъй като видно от жалбата там се излагат доводи, касаещи именно съхранението, а не и търговията с диазотен оксид. В тази връзка правилно в АУАН и НП е посочено, че се касае за нарушаване разпоредбата на чл.78а, ал.1 ЗХ а не на чл.54а Закона за здравето, който визира забраната за продажба на диазотен оксид.

Съгласно чл.78а ал. 1 от ЗХ, употребата на диазотен оксид като добавка в храни се допуска само в: 1) обекти за производство и преработка на храни и 2) заведения за обществено хранене, когато диазотният оксид се използва като добавка в помещенията за приготвянето на храни. В АУАН и НП е посочено изрично, че дружеството е нарушило именно нормата на чл.78а, ал. 1 от ЗХ. Посочен е конкретният текст на нарушената разпоредба на закона, определяща в т. 1 и т. 2 обектите, в които е допустима употребата на диазотен оксид като добавка в храни, сред които търговският обект, стопанисван от дружествотожалбоподател не попада.

На следващо място съдът намира за доказано по безспорен начин, че веществото диазотен оксид, съдържащо се в процесните хранителни добавки, се е намирало на съхранение в търговския обект, както в складовата му част, така и в частта, достъпна за клиенти. Веществото диазотен оксид следва да се отнесе към легалното определение, посочено в чл. 3, т. 2 б. "а" от Регламент (ЕО) 1300/2008 г., според което „добавка в храната“ означава всяко вещество, което обикновено не се консумира самостоятелно като храна и не се използва като характерна съставка на храни, независимо дали притежава хранителна стойност или не, и чието целенасочено влагане с технологична цел в храни на етапа на тяхното производство, преработка, приготвяне, обработка, опаковане, транспортиране или съхранение води или може да се счита, че води, до прякото или непряко превръщане на това вещество или на вторичните му продукти в съставна част на тези храни. Още повече, веществото е поименно посочено като такова в същия регламент, който има директен ефект и пряко приложение. Е-номер Е942, съгласно списък на добавките в храните в Регламент (ЕО) № 1333/2008 от 16.12.2008 г. относно добавките в храните, кореспондира именно на веществото диазотен оксид.

От доказателствата по делото се установи безспорно, че именно дружеството-жалбоподател стопанисва процесния търговски обект. Не е спорно между страните, че същият представлява магазин за тютюневи изделия. Съгласно § 1, т.10 от ДР на ЗХ: "Обект" е всяка единица, в която се извършва предприемаческа дейност с цел печалба или без печалба, свързана с който и да било етап от производството, преработката и/или дистрибуцията на храни, и включва: земя (включително земя под вода) със или без сгради, предприятие, превозно средство (включително лодка, кораб, самолет, железопътен вагон или друго); подвижен, временен, преместваем или открит обект“. Нормата на чл.9 от ЗХ въвежда понятието „бизнес оператори“ за субектите, произвеждащи, преработващи и/или дистрибутиращи храна. Съобразно § 1, т. 5, т. 6 от ДР на ЗХ: „Дейност по производство, преработка и/или дистрибуция“ е отделна операция, извършвана върху храните, която попада в обхвата на един от етапите на производство, преработка и/или дистрибуция, но може да бъде извършвана самостоятелно по време или място, а „Дистрибуция на храни“ е всеки етап на разпространението на храни, като съхранение, транспортиране, търговия, внос и износ на храни. Поради което дружеството-жалбоподател попада в категорията на регламентираните от ЗХ „бизнес оператори“, които дистрибутират храни, доколкото в стопанисваният от същия търговски обект - магазин за търговия на тютюневи изделия, са установени процесните кашони с кутии капсули диазотен оксид.

Етимологичното значение на думата "употреба" е процесът на използване на нещо за постигане на дадена цел или за задоволяване на някаква потреба. В този смисъл и доколкото нормата на чл.54а от ЗЗ при въвеждане на забрани за продажба на диазотен оксид препраща към чл.78а от ЗХ, то несъмнено употребата, която законодателят е регламентирал с последната от посочените правни норми, включва и продажбата, а оттам и неизменно свързаното с нея съхранение на посоченото вещество. Предвид изложеното установеното съхранение в търговски обект на диазотен оксид следва да се отнесе и като употреба на същия, а в същото време посочените в чл.78а, ал.1 от ЗХ случаи касаят употребата на райския газ в хранително-вкусовата промишленост. Логично е да се заключи, че в магазин за продажби на тютюневи изделия от типа на процесния, диазотният оксид не би могъл да бъде предназначен за хранително-вкусовата промишленост, каквото е предвиденото в чл.54а т.5 от ЗЗ изключение от забраната. За да бъде предназначена една продажба за нуждите на хранително-вкусовата промишленост, дейността на търговеца, следва да отговаря по предмет и обем на нуждата на производител на храни, така щото последният да задоволи тази нужда със значителен обем при извършването на определена производствена дейност. Както беше посочено по-горе, процесният търговският обект

представлява такъв за търговия на дребно на тютюневи изделия. Освен това част от посочените капсули диазотен оксид са били с изтекъл срок на годност. При така установените обстоятелства, житейски и логически необосновано е установените количества да бъдат предназначени за промишлена дейност. По изложените мотиви следва да се приеме, че процесното количество не се е намирало и употребявало в обект за производство и преработка на храни съгласно чл. 78а ал. 1 от ЗХ, а се е съхранявало в обикновен търговски обект, представляващ по същество закрито обществено място.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че, установеният на съхранение в процесния обект диазотен оксид, не попада в изключението на правната норма по чл.54а, т.5 от ЗЗ, поради което нарушена се явява именно нормата на чл.78а, ал.1 от ЗХ.

Разглежданото административно нарушение е такова на просто извършване, като не е предвидено настъпването на конкретен

общественоопасен резултат. Доколкото административнонаказателната отговорност е ангажирана при условията на чл.83, ал.1 от ЗАНН, последната следва да се приеме за обективна и безвиновна.

Съдът намира, че в случая категорично не може да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. С оглед характера на засегнатите обществени отношения, осигуряващи безопасността и здравето на гражданите, то по никакъв начин случаят не може да се определи като маловажен. В тази насока е и съдебна практика, която е безпротиворечивата и отхвърля възможността нарушенията от този вид да се третират като маловажни - в този смисъл например Решение № 1358 от 27.03.2025 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 164/2025 г.

При определяне вида и размера на административното наказание административнонаказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27, ал.1 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания и като е отчел тежестта на нарушението на жалбоподателя, както и това, че е за първи път, правилно е наложил имуществена санкция в размер на 30 000 лв., която като размер е минимално предвиден в закона за посоченото административно нарушение. Минималният размер на санкцията – 30 000 лв. е още една индиция, че законодателят е приел, че нарушенията от този вид на Закона за храните не са маловажни такива и дори да са налице смекчаващи обстоятелствата (а такива не са в случая), то съдът няма никакво законово основание да измени размера на наложената глоба, като я намали.

В заключение съдът намира, че по делото е безспорно установено извършването на нарушението от страна на жалбоподателя. На следващо място съдът счита, че административнонаказващият орган правилно е приложил материалния закон. При извършената проверка на атакуваното наказателно постановление съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосновават отмяна на постановлението. Спазена е разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и е налице подробно описание на нарушението.

По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено, а жалбата на „Т. - 21“ ЕООД - оставена без уважение като неоснователна.

При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал.1 от ЗАНН, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция, които представляват юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство. На основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на 100 лева с оглед проведените три открити съдебни заседания с участието на процесуалния представител на ответника. С оглед разпоредбите на чл.11-13 ЗВЕРБ следва сумата да се превалутира в евро по официалния валутен курс 1 евро = 1,95583 лева. Следователно следва да се осъди дружеството-жалбоподател да заплати сумата от 51,13 евро на Областна дирекция по безопасност на храните Пазарджик.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.5 и ал.9 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX състав