Решение № 169 от 25.6.2026 г. на Окръжен съд - Монтана по дело № 196/2026 г.

Въззивното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. ГПК по жалба на А. Г. П. от гр. Б., подадена чрез пълномощник адвокат Ж. С. срещу Решение № 56/04.03.2026г. на Районен съд – Б., постановено по гр.дело № 420/2024г. по описа му В ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от нея срещу Б. Г. С., Ц. Г. С. и З. Б. С., и тримата от гр. Б., иск с правно основание чл. 30 ал.1 и сл. от Закона за наследството /ЗН/ във вр . чл.28 ал.1 ЗН– за намаляване в полза на А. Г. П. на универсално саморъчно завещание на Б. А. Б.ов в полза на В. Б.ова С.а, наследодател на ответниците Б. Г. С. /на чието място е конституиран З. Б. С./, Б. Г. С. и Ц. Г. С., обявено по нот.д.№ 256/1999г. от нотариус О.К., в размер на 2/3 от имуществото на Б. А. Б.ов. Твърди се в жалбата, че решението в обжалваната част е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано поради противоречие със събраните по делото доказателства . Оспорен е като неправилен и в противоречие с т. 3б от ППВС № 7/1973г. извода на съда, че А. П. като наследник на Г. Б.ов Б.ов, пряк наследник на завещателя Б. А. Б.ов, няма право да иска възстановяване на запазената му част от наследството , след като прекият й наследодател не е искал това с подробно изложени в тази насока съображения. Оспорен е като неправилен и извода на съда, че искът й е погасен по давност поради изтичане на 5-годишен давностен срок, считано от обявяване на завещанието през 1999г. с подробно изложени в жалбата доводи, че давностният срок следва да тече от узнаване за извършеното завещание и липса на доказателства по делото наследодателят й и самата тя да са узнали или да са имали обективна възможност за това към датата на снабдяване на В. С.а с констативен нотариален акт за собственост през 1999г. за извършеното в нейна полза завещание. Подробно в жалбата са изложени съображения за доказателственото значение на събраните по делото доказателства относно факта на узнаване и извършените от В. С.а действия по упражняване правата по завещанието. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което искът за възстановяване на запазена част се уважи , ведно със законните последици. С подаден в срок писмен отговор въззиваемият Б. Г. С. оспорва жалбата като неоснователна с доводи за правилност на обжалваното решение . Останалите двама въззиваеми, при надлежно връчени препис от въззивната жалба, не изразяват становище. При въззивното разглеждане на делото не са допуснати нови доказателства. Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване в съответната част съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата , като обсъди събраните в производството доказателства, предвид становищата на страните и въз основа на закона, приема следното: Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса, имаща интерес да обжалва първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска с правно основание чл. 31,ал.1 ЗН, поради което е допустима за разглеждане. Решението на РС Б. е валидно, а в обжалваната част относно иска с правно основание чл. 30,ал.1 ЗН и допустимо постановено. Първоинстанционното производство по гр.дело № 420/2024г. по описа на РС Б. е образувано по искова молба на А. Г. П. от гр. Б., подадена на 18.12.2023г. , с която е предявен установителен иск срещу Б. Г. С., Б. Г. С. и Ц. Г. С., и тримата от гр. Б. с предмет обявяване нищожност на саморъчно завещание на Б. А. Б.ов в полза на В. Б.ова С.а, наследодател на ответниците Б. Г. С., Б. Г. С. и Ц. Г. С., обявено по нотариално дело № 256/1999г. от нотариус О.К., съединен при условията на евентуалност с конститутивен иск с правно основание чл. 30,ал.1 ЗН за намаляване завещателното разпореждане и възстановяване запазената част от наследството на Б. А. Б.ов на сина му Г. Б.ов Б.ов , чийто единствен наследник е ищцата. Делото е образувано след като съдът сезиран с исковата молба, по която е образувано гр.дело № 732/2023г. по описа на РС Б., е постановил на основание чл. 210,ал.2 във връзка с чл. 215 ГПК определение № 211/11.06.2024г. , с което е разделил предявените с исковата молба съединени искове като относно горепосочените искове е постановил разглеждането им в отделно производство. С постановеното по гр.дело № 420/2024г. решение РС Б. е отхвърлил като неоснователен иска за обявяване нищожност на саморъчното завещание, разгледал е съединения при условията на евентуалност иск за намаляване завещанието до размера на запазената част от наследството, като го е приел за неоснователен, поради което го е отхвърлил. В частта относно иска за прогласяване нищожност на завещанието решението не е обжалвано и е влязло в сила. Предмет на въззивната жалба е решението в частта, с която съдът е приел за неоснователен иска на А. Г. П. с правно основание чл. 30 ал.1 и сл. от ЗН във вр . чл.28 ал.1 ЗН– за намаляване на обявеното универсално саморъчно завещание на Б. А. Б.ов в полза на В. Б.ова С.а, наследодател на ответниците Б. Г. С. /на чието място е конституиран З. Б. С./, Б. Г. С. и Ц. Г. С., обявено по нот.д.№ 256/1999г. от нотариус О.К., в размер на 2/3 от имуществото на Б. А. Б.ов. От фактическа страна предвид събраните по делото доказателства е установено следното : Безспорно е, че ищцата А. Г. П. към настоящия момент е единствен наследник /дъщеря/ по закон на Г. Б.ов Б.ов, починал на 03.09.2011г., като към датата на смъртта му негов наследник е била и съпругата му С. З. Б.ов, починала на 27.02.2012г., майка на ищцата. Безспорно е също така, че наследодателят на ищцата е един от наследниците на Б. А. Б.ов, починал на 19.04.1999г. с наследници по закон дъщеря В. Б.ова С.а, син Г. Б.ов Б.ов и М.Й.С. по заместване починалата на 07.02.1999г. негова дъщеря М.Б.С.. Безспорно е, че Б. А. Б.ов със саморъчно завещание от 25.09.1998г. е завещал цялото си имущество на своите дъщери В. Б.ова и М. Б.ова. От приложеното в първата инстанция в официално заверени преписи от нотариус Е.П. нотариално дело № 275/1999г. по описа на нотариус О.К. /л.49-55/ се установява, че по молба на В. Б.ова от 25.05.1999г. е обявено с протокол от същата дата саморъчното завещание на Б. А., като на 18.08.1999г. В. Б.ова е получила препис от протокола за обявяване на завещанието, а на 05.10.1999г. е получила и препис от самото завещание. На 15.10.1999г. В. Б.ова се е снабдил и с констативен нотариален акт за собственост на недвижими имоти по наследство, като към документите , основание за признаване правата й е приложено и процесното завещание. В нотариалното дело № 256/1999г. / л. 51/ се съдържа и отбелязване за издаден на сина му на 17.12.1999г. препис. Предвид факта, че нотариалното дело е с предмет завещание на Б. А. Б.ов и същият е имал единствен син Г. Б.ов Б.ов, то това отбелязване в нотариалното производство по обявяване на завещанието установява, че на 17.12.1999г. Г. Б.ов е узнал за оставеното от баща му в полза на В. Б.ова и М. Б.ова завещание. В 5-годишния срок, считано от 17.12.1999г. Г. Б.ов като наследник на Б. Б.ов не е предявил иск за накърнена запазена част и възстановяването й. Своевременно от ответника Б. Г. С. като наследник на В. Б.ова С.а е направено с отговора на исковата молба възражение за погасяване поради изтекла давност иска на А. П. в качеството й на наследник на Г. Б.ов за възстановяване запазената на наследодателя й част от наследството на Б. Б.ов. Действителността на саморъчното завещание е установена между страните предвид влязлото в сила решение, с което е отхвърлен иска за обявяване нищожността му. При така установената фактическа обстановка , от правна страна съдът приема следното: Завещанието на Б. Б.ов е породило действие по отношение завещаното на В. Б.ова имущество, представляващо ½ идеална част от притежаваното такова от Б. Б.ов към момента на смъртта му, когато е открито наследството. По отношение завещаното на дъщеря му М. Б.ова имущество завещанието съгласно чл. 20 ЗН няма действие, предвид смъртта й преди завещателя. Като син на завещателя, Г. Б.ов Б.ов е имал право на запазена част от наследството на Б. А. Б.ов – на основание чл. 29 ЗН. Съгласно императивната разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗН запазената част на низходящи, когато наследодателят не е оставил съпруг при две и повече деца, както е в случая, е 2/3 от имуществото на наследодателя или по 1/3 за всяко от децата. Безспорно е в съдебната практика, правото да се иска възстановяване на запазена част е имуществено и като такова е наследимо, като принципно може да бъде упражнено от наследниците на лицето, чиято запазена част е накърнена. По този въпрос е постановено Постановление № 7 от 28.XI.1973 г. на Пленума на ВС, което не е загубило действие, като в т. 3б се приема, че правото на възстановяване на запазена част е имуществено право, поради което то преминава в полза на наследниците, включително и на наследника с право на запазена част и такъв наследник може да упражни правото на своя наследодател. А. П. е наследник на Г. Б.ов, който от своя страна има право на запазена част от наследството на Б. Б.ов, поради което и в случай, че правото на запазена част на наследодателя й е съществувало към смъртта му , 03.09.2011г., когато е открито наследство, А. П. е придобила и това право. Искът за намаляване на завещание и възстановяване на запазена част е ограничен със срок и това е срокът на общата петгодишна давност, която при завещанията тече от момента, когато заветникът упражни своите права по завещанието- т.3г ППВС № 7/1973г. . По делото е установено, че В. Б.ова е упражнила правата си по завещанието през 1999г. с обявяването му от нотариус О.К. и снабдяването й с констативен нотариален акт за придобитите по завещанието права. Несъмнено с тези правни действия В. Б.ова е изразила волята си да приеме наследството по завещание , тъй като съгласно чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му. За извършените от В. Б.ова непосредствено след смъртта на Б. Б.ов правни действия по обявяване на саморъчното завещание, както и за самото завещание наследодателят на ищцата Г. Б.ов е узнал на 17.12.1999г. , когато му е издаден препис от обявеното по нотариалното дело завещание , видно от бележката на л. 51 като част от нотариалното дело. В 5-годишния срок, считано от 17.12.1999г. Г. Б.ов не е оспорил оставеното от баща му завещание в полза на сестра му В. Б.ова, зачел е изразената в завещанието воля на наследодателя си , като не е предявил иск за възстановяване на запазената му част от наследството. Към момента на смъртта му ,03.09.2011г. , правото му да иска възстановяване на запазената част е погасено по давност, поради което и не е било част от придобитите от А. П. наследствени права, съответно възражението за погасяване с изтичане 5-годишен срок правото да се иска възстановяване на запазена част е основателно и правилно уважено от първостепенния съд с обжалваното решение. Предвид гореизложеното жалбата е неоснователна , а обжалваното решение на БРС като правилно следва да се потвърди. Водим от гореизложените мотиви, Окръжният съд