Решение № 6100 от 13.10.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 8269/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД срещу решение № 6550/15.06.2022 г., постановено по гражданско дело № 44786/2020 г. на СРС, 40 състав, в частта, с която е признато за установено по предявения по реда на чл. 422 ГПК от "Застрахователно еднолично акционерно дружество "Булстрад Виена Иншурънс Груп"" АД срещу "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД иск с правно основание чл. 411 КЗ, че Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД дължи на "Застрахователно еднолично акционерно дружество "Булстрад Виена Иншурънс Груп"" ЕАД сумата 3331, 83 лв., представляваща регресно вземане по щета № 470419191953374 в следствие на ПТП, настъпило на 03.10.2019г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното заплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК от 23.06.2020 г. по гр.д. № 25410/2020г. на СРС, 38 състав. С решението ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца на основание в чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 104, 24 лв. – разноски в исковото производство и сумата от 306, 75 лв. – разноски в заповедното производство. Въззивникът - ответник обжалва решението в посочената част, с доводи за неправилност и необоснованост. Поддържа, че първоинстанционният съд е приел без основание, че двамата водачи – на лек автомобил „Хонда Акорд“ и на лек автомобил „Шкода Октавия“, са съпричинители на настъпилото ПТП, като неправилно им е вменил равна вина - по 50% за всеки. Излага доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост събраните доказателства, както и вината на водача Х.Д.. Погрешно е кредитирана констатация въз основа на двустранния констативен протокол за ПТП, който като частен документ има само формална доказателствена сила и не обвързва съда по същество. Посочва, че съдът не е приложил правилно разпоредбите на Закона за движение по пътищата спрямо поведението на водача на МПС „Шкода Октавия“. Според жалбоподателя, именно този водач е извършил редица нарушения, довели пряко до ПТП: нарушаване на чл. 20 ЗДвП – несъобразяване със състоянието на пътя, релефа, интензитета на движението и невъзможност за аварийно спиране, нарушаване на чл. 21, ал. 1 ЗДвП – движение с превишена скорост, както и нарушаване на чл. 75 ППЗДвП – неспазване на безопасна дистанция. Излага доводи, че липсват доказателства за виновно поведение от страна на водача на „Хонда Акорд“. Настъпилата внезапна техническа повреда на управлявания от него автомобил не съставлява нарушение нито на ЗДвП, нито на ППЗДвП. Водачът Д. не е могъл предвидимо да избегне ситуацията, тъй като автомобилът му е бил технически изправен след актуален преглед, а опасността е възникнала внезапно. Твърди, че съдът не е съобразил заключението на приетата по делото съдебна автотехническа експертиза, съгласно което водачът на л.а. „Шкода Октавия“ е бил длъжен да се движи със скорост, равна или по-ниска от тази на автомобила пред него, за да избегне удара. Сочи, че неправилно в обжалвания акт не са кредитирани показанията на свидетеля Х.Д., който под страх от наказателна отговорност е заявил, че не е спрял напълно, а само е намалил, когато е бил ударен от намиращия се зад него автомобил. Поддържа, че в обжалваното решение липсват мотиви защо съдът кредитира част от доказателствата и основава изводите си на протокола за ПТП и признания на водачите, без задълбочен анализ на доказателствата. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявения иске, както и да му присъди сторените разноски. Въззиваемият – ищец "Застрахователно еднолично акционерно дружество "Булстрад Виена Иншурънс Груп"" АД /с нова правноорганизационна форма „ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп"" ЕАД/ оспорва жалбата в депозиран писмен отговор. Решението в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 6202. 68 лв., е влязло в сила, като необжалвано. Софийски градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното: При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната му част. При преценка правилността на първоинстанционното решение в обжалваната му част, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното: Производството пред СРС е образувано по предявен иск с правно основание 422 ГПК вр. чл. 411 КЗ от Застрахователно еднолично акционерно дружество "Булстрад Виена Иншурънс Груп"" ЕАД /предишна правноорганизационна форма АД/ против "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД. Ищецът твърди, че по заявление вх. № 3029246/18.06.2020 г. по чл. 410 ГПК, предмет на разглеждане по ч.гр.дело № 25410/2020 г. на СРС, 38 с-в, на 23.06.2020 г., е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Разпоредено е на "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД да заплати на заявителя сумата от 6202, 68 лв. – регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от 18.06.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото: 124, 05 лв. държавна такса и 447 лв. – адвокатско възнаграждение. Срещу заповедта е подадено възражение по чл. 414 ГПК вх. № 3040450/03.08.2020 г. По предявения иск по реда на чл. 415 ГПК ищецът твърди, че на 03.10.2019 г., в 16: 10 часа в гр. Варна, на главен път І-4 София-Варна, посока гр. София, 65 км., е настъпило пътно-транспортно произшествие между л.а. „Хонда“ с рег. № ••••, управлявано от Х.Д. и л.а. „Шкода“ с рег. № ••••, управлявано от Д.Г.. В изготвения от водачите двустранен протокол за ПТП, като единствен виновен водач е посочен Х.Д.. Гражданската отговорност на водача на л.а. „Хонда“ с рег. № ••••, към датата на пътния инцидент, е била застрахована от ответното дружество. Наред с това за л.а. „Шкода“ с рег. № •••• към 03.10.2019г. бил сключен с ищцовото дружсетво договор за имуществена застраховка „Булстрад Каско Стандарт“. По заявление на собственика на увредения автомобил, била заведена щета № 470419191953374, а ремонтът на увредения автомобил бил извършен в доверен сервиз „Еуратек ауто“ ООД, с посочена по фактура стойност 6177, 68 лв. Сумата била одобрена от застрахователя и заплатена на сервиза с платежно нареждане от 25.02.2020г. На 10.03.2020г. ищецът изпратил на ответника регресна покана за възстановяване на сумата от 6202, 68 лв., включваща 6177, 68 лв. заплатено обезщетение и 25 лв. ликвидационни разходи. С писмо от 30.03.2020г. ответникът отказал плащане. По изложените съображения, ищецът моли съда да признае на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 411 КЗ спрямо ответното дружество дължимостта на сумата от 6202, 68 лв. – вземане по застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за вреди от ПТП, настъпило на 03.10.2019 г. между л.а. „Хонда“ с рег. № •••• и л.а. „Шкода“ с рег. № ••••, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 25410/2020 г. на СРС, 38 с-в, както и разноски в заповедното и исково производство. В отговора на исковата молба ответникът не оспорва съществуването към 03.10.2019г. на застрахователни правоотношения - съответно по договор за имуществена зстраховка за л.а. л.а. „Шкода“ с рег. № •••• и договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. л.а. „Хонда“ с рег. № ••••. Оспорва пътния инцидент да е настъпил по вина на водача на л.а. „Хонда“ Х.Д.. Оспорва представения от ищеца протокол за ПТП да е подписан от Х.Д.. Излага довод, че като частен докумнент, двустранният протокол за ПТП нямал материална доказателствена сила. Оспорва при инцидента на л.а. „Шкода“ да са причинени твърдените вреди, както и стойността им да е в претендирания от ищеца размер като сочи същите да са завишени. Твърди съпричиняване на пътния инцидент от страна на водача на л.а „Шкода“ – Д.Г.. Последният, в нарушение на разпоредбите на ЗДвП, управлявал автомобила с превишена скорост, без спазване на необходимата дистанция от предходния автомобил, което наложило внезапно спиране при възникнала опасност. С оглед влязлата в сила част на решението, спорен във въззивното производство е въпросът за наличието на съпричиняване, респ. наличието на виновно поведение на всеки от водачите и неговия размер за настъпване на плоцесното застрахователно събитие. За да уважи частично иска за главницата, СРС е приел, че размерът на обезщетението възлиза общо на сумата 6613, 65, която представлява стойността на щетите по средни пазарни цени съгласно заключението на приетата САТЕ, като при определен процент съпричиняване 50%, съдът е приел за основателна ищцовата претенция за сумата от 3331, 83 лв.. За установяване механизма на ПТП по делото са приети Двустранен констативен протокол за ПТП, съставен на 03.10.2019г. съгласно Отразено е настъпване на пътен инцидент между л.а. „Хонда“ с рег. № ••••, управляван от Х.Д. и л.а. „Шкода“ с рег. № ••••, управляван от Д.Т.. Като причина за настъпване на пътния инцидент е отразено „разко спиране по време на движение на л.а. „Хонда“ поради техническа повреда“. В частта „Забележки“ водачът на л.а. „Хонда“ е отразил настъпване на инцидента по негова вина. При първоинстанционното разглеждане на делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д.П.Г. и Х.Ц. Д.. Свидетелят Г. сочи, че на 03.10.2019г., при управление на л.а. „Шкода“ настъпил пътен инцидент до гр. Варна, в района на бензиностанция „Петрол“, при движение в посока от гр. Велико Търново към гр. София. Автомобилите се движели в колона. Поради налично ограничение на скоростт, а се движели със скорост в рамките на ограничението 60 км/ч, като в хода на разпита конкретизира скоростта – около 40-50 км/ч. Непосредствено след камерата за гр. Севлиево, на разклона за с. Малиново, предходно движещият се автомобил рязко спрял – без стоп светлини. Свидетелят управлявал своя автомобил на дистанция 10-15 м. от предходно движещия се л.а. „Хонда“. Заявява, че не е имал време за реакция поради неработещите стоп-светлини, като успял да възприеме опасността и да натисне спирачки непосредствено преди удара. Не е имало завъртане на превозните средства. Имало поне 5 м. спирачен път. Вредите на л.а. „Шкода“ били огънат преден капак, счупена маска и предна броня. Имало незначителни повреди по л.а. „Хонда“, поради поставен теглич. При предявяване на протокола за ПТП потвърждава положения подпис. Свидетелят заявява, че водачът на л.а. „Хонда“ споделил, че го кара за първи път, като бил включил от директна на паркинг скорост, по навик от ръчна скоростна кутия. Съгласно показанията на свидетеля Х.Д., при управление на 03.10.2019г. на л.а. „Хонда“ на първокласен път София-Варна, посока от гр. Севлиево към гр. Троян, до бензиностанция „Петрол“, на разклона за с. Малиново, обл. Ловеч, настъпил пътен инцидент. Времето било сухо. Пътят бил с две платна, по една лента в посока като в конкретния участък имало забрана за изпреварване и ограничение на скоростта 50 или 60 км/ч. Автомобилът бил в добро състояние, не знае кога е премил технически преглед, тъй като не е собственик. Твърди, че зад управлявания от него л.а. „Хонда“ се движел с по- висока скорост л.а. „Шкода“. Свидетелят посочва, че „станал проблем“ с л.а. „Хонда“, внезапно спрял – не знае „дали от спирачка или от нещо друго“. Не помни да е чул спирачки от л.а. „Шкода“ или да е имало опит от страна на водача му да избегне удара. Не помни да е видял дължина на спирачен път на л.а. „Шкода“. След удара л.а. „Хонда“ бил изтласкан напред, без завъртане. Двата автомобила изминали може би още 15-20 м. и отбили. По л.а. „Хонда“ нямало деформации поради теглича, при л.а. „Шкода“ – счупена предна броня. Между водачите нямало спор кой е виновен. Свидетелят потвърждава полагането на подписа на протокола за ПТП. По делото е прието неоспорено заключение на съдебна автотехническа експертиза, съгласно което е най-вероятен следния механизъм на ПТП: На 03.10.2019 г., около 16: 10 часа, на републикански път І-4 с посока от гр. Варна към гр. София, в района на разклона за с. Малиново, обл. Ловеч, км +64, се движели л.а. „Хонда“ и след него л.а. „Шкода“. Поради неустановен технически проблем, л.а. „Хонда“ рязко преустановил движението и спрял, поради което настъпил удар с движещия се отзад л.а. „Шкода“. Според експерта скоростта на движение на леките автомобили в момента на удара не може да бъде определена. Според вещото лице, л.а. „Шкода“ е имал видимост към предходно движещите се автомобили и е следвало да отчете и да се движи със скорост, равна или по-малка от тази на л.а. „Хонда“, за да не застине и реализира ПТП. При кредитиране на свидетелските показания, при внезапно намаляване на скоростта на л.а. „Хонда“, при движение на л.а. „Шкода“ на 10-15 м., единствената възможност за предотвратяване на инцидент е чрез заобикаляне, без създаване на опасност за останалите участници в движението или при движение със скорост 40-42 км/ч. Водачът на л.а. „Шкода“ е следвало да управлява превозното средство при спазване на дистанция, която да му позволи да спре при внезапно възникнала опасност. Стойността, необходима за възстановяване на вредите на л.а. „Шкода“ е 6613, 65 лв., а при цена на алтернативни резервни частии средна пазарна цена труд – 5784, 86 лв. Действителната стойност на автомобил „Шкода“ е 26800 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Законодателят изрично е предвидил възможността застрахователят по имуществена застраховка да предяви вземанията си директно към застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494. Размерът на застрахователното обезщетение по имуществените застраховки трябва да бъде равен на размера на действително претърпените вреди към деня на събитието – чл. 386, ал. 2 КЗ. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. За възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В конкретния случай не се спори, че действителната стойност на застрахователното обезщетение е в размер на сумата 6613, 65 лв. Основен спорен въпрос по делото е дължи ли въззивникът, като застраховател на гражданската отговорност на водача на л.а. „Хонда“ рег. № ••••, застрахователно обезщетение. Съдът намира, че дори и да се приемат за установени твърдените от въззивника факти - непосредствено преди инцидента движението на л.а. „Хонда“ да е преустановено по неизяснена техническа причина, това обстоятелство не го освобождава от задължение да покрие причинените вреди. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 493, ал. 2, т. 5 КЗ, според която застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива и отговорността за вреди, причинени в резултат на повреда на моторното превозно средство, която е довела до пътнотранспортно произшествие и причиняване на вреди (в този смисъл и Решение № 60086/02.11.2021 г. по т.д. № 1656/2020 г. на ВКС, I т.о., Решение № 50098/12.01.2024 г. по т.д. № 1294/2022 г. на ВКС, II т.о.). Отделно от изложеното, по делото не е доказано такава техническа повреда, като самият водач на автомобила признава, че автомобилът е бил в добро състояние. В останалата част във въззивната жалба се излагат доводи за неправилно определяне на размера на съпричиняване, като се твърди, че липса на вина на водача Х.Д. за настъпилия инцидент. Поддържа се, че доколкото същият е резултат от настъпила повреда на управлявания автомобил, следва да се приеме, че ПТП е по вина изцяло на водача Д.Г.. За приемането на съпричиняване е необходимо пострадалият обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, като с поведението си е създал условия или е улеснил неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно и противоправно - така Решение № 339/20.12.2021г. по т. д. № 2882/2017г., ІІ ТО на ВКС и др. Съдът намира, че действията на водача на л.а. „Шкода“, обективно довели до процесното ПТП, правилно са отчетени чрез определения процент съпричиняване. Отчетено е неговото нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДВП вр. чл. 75, ал. 1 ПППЗдвП - неспазване на безопасна дистанция, както и на чл. 20, ал. 2 ЗДвП - несъобразяване със интензитета на движението и невъзможност за аварийно спиране. Същевременно е налице виновно поведение и на водача на л.а. "Хонда", а именно – нарушение на чл. 24, ал. 1 и 2 ЗДвП, поради предприето рязко спиране без съответна сигнализация. Неоснователен е довода в жалбата, че не е било налице спиране, а само намаляване на скоростта, тъй като в протокола за ПТП е описано „рязко спиране по време на движение“ и с оглед подписването му и признанието на вина от страна на водача Д., е налице признание на неизгоден за последния факт. По изложените съображения, правилни са мотивите в обжалвания акт, че двамата водачи обективно са допринесли в равна степен за процесното ПТП. С оглед изложеното, жалбата е неоснователна и решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено По разноските: С оглед изхода на спора, на въззиваемия-ищец следва да се присъдят претендираните и доказани разноски във въззивното производство в размер на сумата 300 лв. – заплатено по банков път адвокатско възнаграждение. Възражението на въззивника за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Така мотивиран, Съдът