Решение № 2024 от 3.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 44559/2025 г.

Производството е по реда на глава XIII от Гражданския процесуален кодекс. Постъпила е искова молба от ЗК „Л. И." АД, с ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: гр. С........., чрез пълномощника си юрк. И. Г. срещу „Д. З." АД, с ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: гр. С......... чрез пълномощника юрисконсулт К. Р., с която се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 656,31 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 5023-1261- 23-••••••, образувана във връзка с ПТП, настъпило на дата 06.09.2023г. в град Стара Загора, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 26.08.2025г. до окончателното изплащане, както и сумата от 390,95 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 13.12.2023г. до 25.08.2025г. Ищецът твърди, че на 06.09.2023г., около 15:10 часа, в гр. Стара Загора, на ул. „Свети Княз Борис" № 97, водачът на лек автомобил марка „Ситроен", модел „Берлинго", с рег. № •• •••• •• е предприел маневра за преминаване в съседната дясна пътна лента и е ударил движещия се по нея лек автомобил марка „Хюндай", модел „И 30", с рег. № •• •••• ••. В резултат на удара са причинени имуществени вреди по лекия автомобил „Хюндай". Твърди се, че към датата на събитието увреденият автомобил „Хюндай“ е имал валидна застраховка „Каско“ при ищцовото дружество, а виновният автомобил „Ситроен“ е бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. Във връзка с настъпилите вреди ищецът е образувал щета и е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1 641,31 лева, както и 15,00 лева ликвидационни разходи. Ищецът твърди, че е отправил регресна покана до ответника, който е отказал да заплати претендираната сума. Ето защо моли за уважаване на исковете. Претендира разноски. Представя писмени доказателства: Застраховка „Каско“ на МПС, полица № 93002310031255; Общи условия за застраховане; Справка от Гаранционен фонд; Двустранен констативен протокол за ПТП; Уведомление за настъпило застрахователно събитие; Свидетелство за регистрация ІІ част; Свидетелство за управление на МПС; Контролен талон; Удостоверение за техническа изправност; Опис-заключение по щета; Калкулация-ремонт по щета; Доклад по щета; Преводно нареждане; Регресна покана; Писмо с вх. № 12318/13.12.2023г.; Пълномощно; Платежен документ за държавна такса. Прави доказателствени искания за допускане на съдебно-автотехническа експертиза и разпит на свидетеля В. Д. В.. Ответникът „Д. З." АД оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, като твърди, че същият не може да бъде установен от представените доказателства. Твърди, че приложеният Двустранен констативен протокол за ПТП не е годно доказателствено средство и не може да установи виновния причинител на ПТП. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил, който поради неспазване на необходимата странична дистанция е допринесъл за вредите. Оспорва и наличието на причинно-следствена връзка между твърдените увреждания и поведението на застрахования при него водач, като твърди, че има несъответствия между уврежданията по двата автомобила. Оспорва и размера на претендираното обезщетение като завишен. Ето защо моли за отхвърляне на така предявените искове. Претендира разноски. Представя писмени доказателства: Опис на вредите по л.а. „Ситроен Берлинго“; Снимков материал на л.а. „Ситроен Берлинго“; Снимков материал на уврежданията по л.а. „Хюндай И30“. Прави доказателствени искания за допускане на съдебно-автотехническа експертиза с конкретно поставени въпроси. Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168-и състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 ГПК, от фактическа и правна страна намира следното: Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 411 КЗ дава възможност на застрахователя по имуществена застраховка при пътнотранспортно произшествие да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или на неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. По този иск ищецът следва да установи наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане, в чийто срок на застрахователното покритие и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди. Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента- чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от установяването в доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД - т.е., че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност“ между деликвента и ответника. В тежест на ответника е да докаже въведените с отговора на исковата молба правоизключващи обстоятелства /вкл. твърдяното съпричиняване/, както и да обори презумпцията за вина на застрахования при него водач. Страните не спорят и че към датата на ПТП л.а. „Хюндай И 30“ с рег. № •••••••• е бил застрахован в ЗК „Л. И." АД по застраховка „Каско“. Не е спорно и че за лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № ••••••• била сключена застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника, валидна към датата на ПТП. По отношение на механизма на ПТП. Първият спорен въпрос е свързан с реализирания механизъм на ПТП. Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства – заключението на съдебно-автотехническата експертиза и показанията на свидетеля В. В., съдът приема за установена следната фактическа обстановка относно механизма на настъпилото произшествие: Към 15:10 часа на 05.09.2023 г. в гр. Стара Загора, на пътното платно на ул. „Свети Княз Борис“ в района на № 97, са се намирали двата процесни автомобила. Лек автомобил „Хюндай И 30“ с рег. № ••••••••, управляван от свидетеля В., се е движел праволинейно в дясната пътна лента. В същия момент, в съседната лява пътна лента (спрямо посоката на движение на ищеца), се е движел лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № ••••••• Произшествието е настъпило в момент, в който водачът на лек автомобил „Ситроен Берлинго“, управляван от В. Г. Д. е предприел активна маневра за промяна на посоката си на движение – отклонение надясно, с цел преминаване от лява в дясна пътна лента (според свидетелските показания – с цел подход към крайпътен обект/аптека). При извършване на тази маневра водачът на автомобила „Ситроен“ е навлязъл внезапно в коридора на движение на правомерно движещия се в дясната лента автомобил „Хюндай“, отнел е предимството му и е реализирал удар с предната си дясна част в лявата странична част на „Хюндай“. Вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № •••••••. В. Г. Д. нарушил разпоредбата на чл. 25, ал.2 ЗДВП, съгласно която при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента. Той е следвало да съобрази наличието на автомобил в съседната дясна пътна лента и да предприеме маневрата след като пропусне движещия се тази лента автомобил „Хюндай И 30“ с рег. № ••••••••. Освен това В. Г. Д. нарушил разпоредбата на чл. 38, ал.3 от ЗДВП според която при недостатъчна широчина завиването в обратна посока може да започне и от друга част на платното за движение, но водачът на завиващото пътно превозно средство е длъжен да пропусне и попътно движещите се от лявата му страна пътни превозни средства. Тези две разпоредби на закона за движение по пътищата задължават водачите да предприемат маневрите за преминаване на в съседната пътна лента или за завиване в обратна посока след като пропуснат движещите се в тази лента участници в движението. По отношение на размера на вредата и причинната връзка. Съгласно утвърдената съдебна практика застрахователите отговарят за обезщетение съизмеримо с действителната стойност на вредата, определена по средни пазарни цени, като максималната граница на регресната претенция между застрахователи възлиза на общата стойност на фактически платеното обезщетение по имуществена застраховка и обичайните ликвидационни разноски за определянето му- чл. 411 КЗ. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди- необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество в състоянието му отпреди деликта. Застрахователното обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към момента на настъпване на застрахователното събитие. От съществено значение е размерът на действително причинения вредоносен резултат, като е ирелевантно обстоятелството дали причинените вреди действително са били отстранени чрез тяхното отремонтиране. Обезщетението също така не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 от КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 от КЗ/. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност. Делинквентът, съответно застрахователят на неговата отговорност, следва да заплати обезщетение, което да постави увредения в положение от преди реализирания деликт. Застрахователят на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“ не следва да отговаря за повече, отколкото е отговорен самият причинител на вредата. Съгласно заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза се установява, че единствено увреждания по предна лява врата на лек автомобил „Хюндай И 30“ са в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното ПТП, докато уврежданията по задна лява врата и ляв праг не кореспондират с механизма на настъпване на инцидента и са причинени от друг, по-твърд предмет, липсващ в зоната на контакт на лек автомобил „Ситроен Берлинго“. При това положение вредите по задна лява врата и ляв праг не се намират в причинна връзка с процесното ПТП. Също така в открито съдебно заседание вещото лице посочи че към датата на настъпване на ПТП предната лява врата е била увредена от предходното ПТП със степен на увреждане за подмяна. Както беше посочено по-горе обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. В случая увредения детайл от процесното ПТП вече е бил увреден до същата степен а именно за подмяна. При това положение от настъпилото ПТП не са настъпили допълнителни увреждания които да подлежат на репариране. Ако бъде присъдена стойността на процесния детайл застрахователят по застраховката „КАСКО“ ще получи регресно обезщетение, което надвишава по стойност, стойността на вещта към деня на ПТП. Това обаче е в разрез с всички принципи в застраховането - застраховането служи за репариране/възмездяване на вредата, а не за обогатяване на застрахования. Ето защо искът следва да се отхвърли като неоснователен.