Решение № 872 от 20.6.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 1072/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба от И. П. Т., ЕГН: ••••••••••, с адрес: с. К., общ. Х., обл. П., ул. * № * срещу Наказателно постановление № 25-6207- 000758/13.01.2026 г., издадено от В.Я.И. – в.п.д. Началник група в ОДМВР - П., РУ ••, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 409,03 (четиристотин и девет евро и три цента) евро и административно наказание „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност и за неправилност на атакуваното наказателно постановление (НП), без да се сочат конкретни негови пороци. Моли се наказателното постановление да бъде отменено. С допълнително становище с вх. № 38670/16.04.2026 г. на лист 17- 19 от делото се твърди деянието да е извършено при крайна необходимост, което да изключва обществената му опасност. В условията на евентуалност се моли случаят да бъде приет за маловажен. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата. Въззиваемата страна с писмено становище на лист 3 от делото посочва, че при произнасянето си наказващият орган е взел предвид подаденото от жалбоподателя възражение и намира, че макар последният да е извършил административно нарушение по ЗДвП, то е имал уважителна причина да се движи с измерената превишена скорост. Поддържа, че не е в правомощията му като наказващ орган да прекрати административнонаказателното производство. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява. СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена от И. П. Т., спрямо когото са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 16.01.2026 г., установено от приложената към него разписка, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 30.01.2026 г. съгласно клеймото на представения в оригинал пощенски плик, поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения: От фактическа страна съдът приема за установено следното: На 27.08.2025 г. в 15:47 часа в с. М.К. възникнал пожар от запалили се сухи треви. Огънят обхванал и част от имота, находящ се на адрес: ул. * № * в селото. Имотът бил собственост на бащата на жалбоподателя И. П. Т. и бил ограден с масивни метални врати. Жалбоподателят Т. живеел в гр. П., като на същата дата получил обаждане от кметството на с. М.К., с което бил уведомен за необходимостта бързо да осигури достъп до имота на служителите на Управление „Пожарна безопасност и защита на населението“ (УПБЗН) гр. Съединение за ефективното потушаване на пожара и за да се избегнат по-големи щети. Жалбоподателят Т. веднага тръгнал към с. М.К., като пътувал със собствения си лек автомобил „Волво ХЦ 90“ с рег. № ••••••••••, който лично управлявал. Пътят му минавал през с. С.. В 16:17 часа на 27.08.2025 г. жалбоподателят вече се движил във вътрешността на с. С., като когато преминал по ул. "Г.Б." при кръстовището с ул. "П." в посока запад скоростта на автомобила му била 111 км/ч, въпреки че разрешената максимална скорост в този участък от пътя била 50 км/ч. Движението на автомобила „Волво ХЦ 90“ с рег. № •••••••••• с посочената скорост било заснето и установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен № 11743CA. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 115 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 % била установена стойност на скоростта на движение от 111 км/ч. Така извършеното деяние било заснето на снимка с № 0052741. На 30.09.2025 г. свид. В. Ч. П. – полицейски инспектор в РУ •• при ОДМВР - П., съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 1267232 срещу жалбоподателя Т., в негово присъствие и в присъствието на свидетел. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка. Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление. По доказателствата: Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и от писмените доказателства по делото. Съдът дава вяра на показанията на свид. В. Ч. П.. От тях се установява въз основа на какви материали свидетелят е установил извършеното деяние, както и обстоятелствата по съставянето на акта. Изяснява се още, че автоматизираното техническо средство е било разположено на ул. "Г.Б." в с. С., както и че пътят от гр. П. към с. М.К. минава през мястото, където е заснет автомобилът на жалбоподателя. От Удостоверение с рег. № 732900-352/30.09.2025 г. по описа на РС „ПБЗН“ гр. Х. (лист 20 от делото) се установява, че на 27.08.2025 г. в 15:47 ч. е възникнал пожар от сухи треви в двор в с. М.К., при който е засегната и част от имота на ул. * № * в същото село. От Удостоверение с изх. № 121/25.09.2025 г. по описа на кметство с. М.К., община Х. (лист 21 от делото) се изяснява, че на 27.08.2025 г. жалбоподателят Т. е уведомен от Кметството на селището за необходимостта да осигури достъп на органите на УПБЗН – Съединение до своя наследствен имот на адрес: с. М.К., ул. * № * поради възникнал пожар. От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 (лист 12 от делото) се установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126, със срок на валидност до 07.09.2027 г. От Протокол от проверка № 339-СГ-ИСИС/31.07.2025 г. (лист 11 от делото) се изяснява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 с идент. № 11743СА е преминало периодична метрологична проверка на дата 31.07.2025 г. със заключение, че отговаря на изискванията на раздел XXVI от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Изяснява се още, че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 % при движение над 100 км/ч. От протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 6207р-10664/28.08.2025 г. (лист 9 от делото) се установява, че на дата 27.08.2025 г. мобилна система за видеоконтрол тип ARH CAM S1 с № 11743CA е заснела статични изображения с поредни номера от 0052638 до 0052757, с начален час на работа 13:20 ч. и краен час на работа 17:20 ч. и с място на контрол с. С., ул. "Г.Б." кръстовище с ул. "П.", където е действало общото ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч. От снимка № 0052741 от радар с № 11743СА се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ••••••••••, стойността на измерената скорост е 115 км/ч, а заснемането е извършено на 27.08.2025 г. в 16:17 часа в посока „приближаване“ спрямо техническото средство. От справка за собственост на МПС с рег. № •••••••••• (лист 13 от делото) се установява, че същото е собственост на жалбоподателя И. П. Т. и представлява лек автомобил с марка и модел „Волво ХЦ 90“. От справка за нарушител/водач за жалбоподателя И. П. Т. се изяснява, че той е правоспособен водач на МПС, притежава издадено СУМПС •••••••, валидно до 30.01.2030 г. с налични 11 контролни точки. От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност. При така установените факти съдът приема следното от правна страна: В наказателното постановление фактическата обстановка е правилно установена, като от събраните и проверени по делото доказателства по категоричен начин се доказва, че от обективна страна на 27.08.2025 г. в 16:17 часа в с. С., общ. М. по ул. "Г.Б." при кръстовището с ул. "П." в посока запад жалбоподателят Т. е управлявал собствения си лек автомобил „Волво ХЦ 90“ с рег. № •••••••••• със скорост от 111 км/ч в населено място при разрешена максимална скорост от 50 км/ч. Доказани са по делото всички признаци от обективната страна на нарушението. Досежно авторството жалбоподателят Т. не отрича, а признава той лично да е управлявал автомобила си към момента, който е заснет на създаденото от АТСС статично изображение. В тази връзка редовно изготвената снимка съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП служи за доказателство за датата, точния час на извършване на нарушението, стойността на измерената скорост и за установяване на регистрационния номер на автомобила, при чието управление е осъществено деянието. Законосъобразно съгласно правилото на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з- 532/12.05.2015 г. от измерената скорост от 115 км/ч е приспадната максимално допустимата грешка от 3 % за използваното средство за измерване, поради което стойността на установената скорост е 111 км/ч. Деянието е извършено в границите на населено място – с. С., и в участък, който не е попадал в обхвата на пътен знак В26 за сигнализиране на различна стойност на разрешената скорост. Следователно приложимо е общото ограничение на скоростта по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, което с оглед вида на превозното средство е 50 км/ч. При тези факти правилно наказващият орган е приел, че управлявайки автомобила си със 111 км/ч, жалбоподателят е превишил разрешената скорост с 61 км/ч. Деянието по превишаване на разрешената скорост с над 50 км/ч в границите на населено място се санкционира по приложената от наказващия орган разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. Кумулативно наложените административни наказания глоба и временно лишаване от права са индивидуализирани в съответствие с предписанията на закона, като доказва се жалбоподателят Т. да е придобил правото, от чието упражняване е временно лишен с наказателното постановление. По делото липсва спор относно фактическата обстановка, приета за установена в наказателното постановление, като възраженията на жалбоподателя са за неправилно приложение на материалния закон. Твърди се деянието да е извършено в условията на крайна необходимост, която на основание чл. 8 от ЗАНН изключва характера на стореното като административно нарушение. Възражението е основателно. Крайната необходимост е обстоятелство, което изключва отговорността на дееца, като на основание препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН съответно приложение намират правилата от общата част на НК. Съгласно чл. 13, ал. 1 от НК не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост – за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените. По делото се доказва, че от обективна страна към момента на извършване на деянието по управление на МПС с превишена скорост в обективната действителност е настъпила непосредствена опасност, която е застрашавала правнозначими блага на жалбоподателя. Тази опасност представлява пожарът в имоти в с. М.К.. Разгарянето на пожара, датата на настъпването му и застрашаването на имота на жалбоподателя са все доказани по делото факти от двете удостоверения на л. 20 и л. 21 от делото. Последните представляват официални документи, издадени от длъжностни лица в кръга на службата им, с които удостоверяват настъпването на определени значими за делото фактически обстоятелства в рамките на предоставените им удостоверителни правомощия. От удостоверението от началника на РСПБЗН – Х. се доказва, че пожарът е засегнал и част от имота в с. М.К., на ул. * № *, докато от удостоверението от кметския наместник на същото село се разкрива връзката на жалбоподателя Т. с този имот. Пожарът е вредоносно събитие, което е от естество да причини съществени материални щети в засегнатия имот. Следователно, когато жалбоподателят е извършил деянието си, в обективната действителност е съществувала непосредствена опасност от увреждането на негови имотни блага. Изпълнителното деяние на нарушението по управление на автомобила с превишена скорост от 111 км/ч в случая е осъществено с мотив да бъде противодействано на така настъпилата непосредствена опасност. От материалите по делото се доказва, че мястото, на което е заснето движението на автомобила и е измерена скоростта му, попада на пътя при движение по маршрута от гр. П. към с. М.К.. От удостоверението от кметския наместник се изяснява и че жалбоподателят Т. е пристигнал в кратък срок след полученото обаждане. Тези факти доказват, че към момента на движението с превишена скорост на територията на с. С. жалбоподателят обективно е изпълнявал защитното деяние, с което е целял да ограничи вредите от пожара и да съдейства за преустановяване на неговото разпространение, като пристигне по-бързо до заключения си имот в с. М.К.. Макар управлението на МПС със скорост над разрешената да е неправомерно деяние, то това не е пречка да бъдат приложени правилата на крайната необходимост. При нея защитното деяние винаги също е източник на определени вреди, но обществената му опасност отпада, тъй като от причинените вреди трябва да бъдат по-малко значителни от предотвратените. В случая при тази съпоставка съдът приема, че извършването на процесното деяние на жалбоподателя, което формално е осъществило състава на нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е оправдано от правна страна, тъй като предотвратените вреди са по-съществени от причинените. Това е така, защото от деянието на жалбоподателя не са настъпили никакви други вреди освен самото нарушаване на правилата за движение и режима на разрешената скорост. Липсват обаче вредни последици за граждани, организации или за чуждо имущество. При съпоставка с това деяние вредите от пожара се явяват по-значителни, тъй като първо – те са имали конкретно имуществено проявление и измерител и второ – могли са да засегнат и чуждо имущество или дори и здравето на други хора, ако пожарът се разрасне в съседни имоти. Поради това съдът приема, че деянието на жалбоподателя, макар и вредоносно, е осъществено с цел да бъдат предотвратени по-значителни неблагоприятни последици, предизвикани от пожара като непосредствена опасност. За да се квалифицира деянието за извършено при крайна необходимост, следва още да не е съществувал друг правомерен начин за противодействие на опасността. В тази връзка действително жалбоподателят Т. не е извършвал преки действия по гасене на пожара. Въпреки това неговото спешно пристигане и оттам по-бързо пътуване е било наложително, за да осигури достъп до имота, за който се установява да е бил ограден с масивни метални врати. Вярно е, че органите на службите „Пожарна безопасност и защита на населението“ имат правомощие по чл. 124, ал. 1 от ЗМВР при извършване на пожарогасителна дейност да влизат в чужди имоти, да разрушават части от тях, да разглобяват конструкции. Същественото за субективната страна при действията на жалбоподателя е, че той е получил устно разпореждане по телефона от административен орган – кметския наместник на с. М.К., да се яви бързо и да осигури достъп до имота. Издаването на това разпореждане и съдържанието му се установяват от удостоверението на лист 21 от делото. Следователно от жалбоподателя е изискано да извърши дейност, която е различна от тази по гасенето на пожара, но отново пряко е насочена към предотвратяване на вредните последици от него. Органите на пожарната безопасност следва да пристъпват към разрушаване и разглобяване на чуждо имущество единствено когато няма друг начин за извършването на дейността. След като е преценено да се потърси съдействие от жалбоподателя и от него е изискана бърза реакция, то той е действал именно с намерението да предотврати по-значими вреди от тези, които е причинил с превишаването на разрешената максимална скорост в с. С.. Разкрива се по делото и че жалбоподателят допълнително е бил мотивиран от желанието да стигне по-бързо до мястото на пожара, за да избегне потенциални вредни последици за възрастния си баща, който е живеел по-близо до горящия имот. Затова Т. се е притеснявал от евентуална намеса от страна на баща си, ако и той е разбрал за пожара или и от него е потърсено съдействие. За тези притеснения се установява да не са били лишени от основание, тъй като съседът на Т., от чийто двор е започнал пожарът, да е починал при този случай. Мотивът за предпазване на възрастен близък роднина от травматичната ситуация сочи и на маловажност на случая, т.е. на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените хипотези на такъв вид деяния. Доколкото обаче крайната необходимост е поблагоприятен за жалбоподателя резултат спрямо прилагането на правилата за маловажност на случай, тъй като изцяло изключва неправомерния характер на деянието като административно нарушение, то наказателното постановление следва да бъде изцяло отменено поради наличие на хипотеза по чл. 8 от ЗАНН. Накрая, тъй като в становището си въззиваемата страна посочва, че приема жалбоподателят да е имал уважителна причина за извършване на деянието, но като наказващ орган да няма законово правомощие да прекрати административнонаказателното производство след съставянето на АУАН, то следва да се посочи, че това е невярно. Административнонаказващият орган не е просто констататор на съставения АУАН, а извършва правна дейност, като съгласно чл. 52, ал. 4 от ЗАНН проверява акта за неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства. След като АНО се е съгласил с аргументите от подаденото писмено възражение от жалбоподателя за наличие на извинителна причина, то на основание чл.54, ал.1, т.1 от ЗАНН не само е могъл, но е и бил длъжен да не издава наказателно постановление, с което да налага административни наказания за деяние, за което счита, че не е общественоопасно поради наличие на крайна необходимост. Неясно остава защо наказващият орган не е пожелал да упражни правомощието си, но този ред на процедиране не е законосъобразен. Издаването на наказателното постановление в случая е довело до неоправдано ангажиране на държавен ресурс, потенциално понасяне на разноски (доколкото становището на жалбоподателя е изготвено от адв. М., макар формално в процеса да не са поискани разноски), както и създава излишни притеснения за сочения за нарушител. Органите на държавна власт трябва да изпълняват добросъвестно правомощията си и когато намерят, че възражението на даден нарушител е основателно, то не следва да издават санкционни актове, в правилността на които се съмнява и самият наказващ орган. По тези съображения съдът намира жалбата за основателна, а наказателното постановление за издадено при неправилно приложение на материалния закон, поради което то трябва да бъде отменено. С оглед изхода на делото и основателността на жалбата право на разноски би имал единствено жалбоподателят, който обаче до приключване на съдебните прения не е поискал овъзмездяване на сторени разноски в процеса, нито е доказал понасянето на такива. Поради това разноски не следва да се присъждат в полза на никоя от страните по делото. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 3, т. 1 от ЗАНН, съдът