Решение № 3650 от 5.10.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 13133/2025 г.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с рег.-вх.№ 106560/22.12.2025 г. , надлежно уточнена с писмена молба с рег. № 2684/13.01.2026 г. Предмет на настоящото производство са обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.127,ал.2 СК ; чл. 149 СК и чл. 127а , ал.2 СК. Ищцата В. В. Т., ЕГН: ••••••••••, с адрес : ••• , чрез адв. Т. В. от •••, адв. № •••; със съдебен адрес ••• , действаща лично а и в качество на майка и законен представител на малолетните си деца П. и Й. М.и , е сезирала РС Варна с искове с правно основание чл. 127, чл. 127а и чл. 149 , вр. чл. 143 от СК предявени против ответника П. Б. М., ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: •••. В исковата си молба ищцата твърди, че с ответника П. Б. М. имали дългогодишна връзка, от която се родили двете йм деца - П. П. М., ЕГН : •••••••••• и Й. П. М., ЕГН : ••••••••••, към настоящия момент непълнолетни. Поради липса на привързаност и любов един към друг, преди 5 години родителите на децата взели решение да се разделят. След раздялата ищцата сочи, че взела да се грижи и за двете деца, като се установили във Варна, а бащата на децата - в Я.. От тогава Вл.Т. сочи , че тя се грижи самостоятелно за децата, като баща им не плащал издръжка и не полагал грижи за тях. Виждал ги 2-3 пъти годишно, както и се чували по телефона рядко. Вл.Т. полагала ежедневните грижи за отглеждане, възпитание и издръжка на децата. Ответникът , сочи ищцата, че бил известния баскетболист П. М., който бил изключително добър професионалист и дори бил капитан на националния отбор по баскетбол. По-големият син на ищцата и ответника - П. бил последовател на баща си по отношение на спорта. Тренирал баскетбол в БК “•••”, като той също много добре се справял, като през сезон 2024/2025г. станал шампион на България при момчета до 12г. Дъщерята на ищцата и ответника - Й. тренирала художествена гимнастика, като била записана в Клуб по художествена гимнастика “•••” Варна. И двете деца тренирали от малки тези спортове. Децата имали непрекъснати състезания, провеждани на различни места в страната и чужбина. Членският внос за спортните клубове, участията в състезания, транспорт, екипировка и всичко по отношение на спортните изяви на децата се заплащал отново от майката на децата. Поради честите състезания в чужбина и спортните заложби на децата, майката на децата заявява в исковата си молба, че желае същите да имат възможност да участват в различни спортни мероприятия, както и да се обогати общата им култура за държавите по света. По този въпрос искала ответникът да й подпише декларация, с която би разрешил децата да пътуват само с майка си в чужбина. Без основателна причина, ответникът отказал, както подписването на декларацията, така и да упълномощи майката на децата за издаване на нужните документи - задгранични паспорти. Майката на децата П. и Й. счита, че този отказ препятства най-добрия интерес на децата. Последните според майката на децата били достатъчно големи, за да пътуват, за да опознават света. Предвид средата им, другите деца - съученици и приятели, постоянно им споделяли за различните си преживявания в чужбина, което карало децата П. и Й. да желаят все повече да обиколят света и да разширят кръгозора си. В допълнение : ищцата сочи , че е във връзка с друг мъж от вече повече от 3г., който трайно се е установил в Абу Даби, ОАЕ. Децата много го харесвали и желаели да посетят Абу Даби и другите градове в Обединените Арабски емирства, предвид различната им култура и поглед в бъдещето на технологиите, което на тяхната възраст било изключително вълнуващо. Ето защо ищцата счита, че искането е изцяло в интерес на децата, не застрашава правата на ответника и не води до трайно извеждане или отчуждаване. Освен на спортното им развитие, като родител сочи още ищцата, че държи много и децата да са добре образовани. За това и П. и Й. били записани в Частно средно училище “•••” - Варна, за което майката на децата заплащала месечно тази учебна година за П. 801,88лв., а за Й. 351 лв., като разбира се това не включвало учебни пособия и материали-абсолютно необходими на децата всяка нова учебна година. Предвид факта, че децата са разнополови, средствата които отделяла майката за тях за обичайни и ежедневни грижи били индивидуални - дрехи, обувки, материали според интересите им, книги, посещение на различни културни обекти, козметика, медицински грижи, почивки и всичко, което било необходимо за всяко едно от децата поотделно. Твърди се отново от ищцата , че ответникът не участва изобщо в издръжката на децата и не предоставя средства, необходими за задоволяване на основните им жизнени потребности - храна, облекло, образование, медицински грижи и други. Месечните нужди на децата , обобщава ищцата в исковата си молба, че възлизат приблизително на 1900 лв. за детето П. и 1400 лв. за детето Й., като ответникът имал възможност да заплаща издръжка в размер на 1900 лева месечно, съобразно своите доходи и имуществено състояние. Същият имал собствен апартамент в София, лек автомобил и бил активен спортист в БК “•••”. Отделно от горното ищцата твърди, че през периода от последните 5г. до дата на подаване на иска, ответникът не заплащал дължимата издръжка, поради което и ищцата претендира издръжка за минал период в рамките на максималния от закона срок. Именно така изложените факти и обстоятелства мотивирали ищцата да подаде настоящата искова молба. С оглед на горните твърдения ищцата е отправила искането си до съда да бъде постановено съдебно Решение , с което: Да бъде предоставено упражняваните родителски права по отношение на родените от общото съжителство на ищцата и ответника деца П. П. М., ЕГН: ••••••••••, роден на ••• г. и Й. П. М., ЕГН: ••••••••••, родена на •••. на майката - В. В. Т., ЕГН: ••••••••••, като тяхна майка и законен представител, на осн. чл.127, ал. 1 СК; Да бъде определено местоживеенето на децата при майката, на адрес - в гр. Варна ( съгласно уточнителна молба , към момента - в жилище под наем , на адрес •••, на осн. чл.127, ал.1 СК ; Да бъде осъден ответника П. Б. М., ЕГН: •••••••••• да заплаща ежемесечна издръжка на децата в размер на 1000 лв. (хиляда лева) за П. П. М., ЕГН: •••••••••• и 900 лв. (деветстотин лева) за Й. П. М., ЕГН: ••••••••••, платими чрез тяхната майка и законен представител до десето число на месеца, за който са дължими от подаването на исковата молба ( 22.12.2025 г.) до навършване на пълнолетие или на друго обстоятелство, изключващо плащането, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна издръжка, по следната банкова сметка •••, с титуляр В. В. Т., на осн. чл.127 , ал.1 СК вр. чл. 143 ,ал.2 , вр. чл. 142 СК ; Да бъде осъден ответника П. Б. М., ЕГН: •••••••••• да заплати издръжка на децата за минал период - за 12 месеца, а именно от 22.12.2024 г. до 22.12.2025 г. за П. П. М., ЕГН: •••••••••• и Й. П. М., ЕГН: ••••••••••, в размер на общо 22 800лв. (двадесет и две хиляди и осемстотин лева), представляваща сбора за 12 месеца на месечната издръжка от 1900 лв. за двете деца ( за детето П. М. месечна издръжка 1000 лв. и за детето Й. М. месечна издръжка 900 лв. ) ведно със законната лихва, по следната банкова сметка •••, с титуляр В. В. Т., на осн. чл. 149 от СК; Да бъде определен режим на лични отношения между ответника П. Б. М., ЕГН: •••••••••• и децата П. П. М., ЕГН: •••••••••• и Й. П. М., ЕГН: ••••••••••, които да се извършват : всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 ч. в събота до 18:00ч. в неделя с приспиване; първата половина на пролетната ваканция; две седмици от лятната ваканция, когато майката не ползва платен годишен отпуск; всяка четна година за коледните и новогодишни празници : от 16:00ч. на 24.12 до 12:00ч. на 26.12 и от 16:00 ч. на 31.12 до 15:00ч. на 01.01; всяка нечетна година за великденските празници от 18:00 ч на Велика събота до 12:00ч на Светли понеделник., на осн. чл.127, ал.1 СК; Да бъде предоставено заместващо съгласие вместо ответника П. Б. М., ЕГН: •••••••••• за издаване на паспорти за пътуване в чужбина или заместващи ги документи съгласно Закона за българските лични документи на П. П. М., ЕГН: •••••••••• и Й. П. М., ЕГН: ••••••••••, както и да се предостави заместващо съгласие вместо ответника П. Б. М., ЕГН: •••••••••• за пътуване на П. П. М., ЕГН: •••••••••• и Й. П. М., ЕГН: •••••••••• придружавани от тяхната майка и законен представител В. В. Т., ЕГН: •••••••••• извън пределите на Република България, а именно : страните от ЕС, Конфедерация Швейцария, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Република Турция, Обединените арабски емирства (включваща и 7 емирства: Абу Даби, Аджман, Дубай, Рас ал - Хайма, Ум ал - Куейн, Фуджейра и Шарджа) многократно за период до навършване на пълнолетие на децата, на осн. чл.127а , ал.1 СК. Ищцата е обективирала и искане за присъждане на сторените по делото разноски. В исковата молба е инкорпорирано нарочно искане намиращо правното си основание в разпоредбата на чл.127, ал.3 СК , а именно искане за привременни мерки. В подкрепа на твърденията и исканията си ищцата е направила доказателствени искания. В уточнителната си молба ищцата е допълнила фактическите си твърдения относно притежаваните от майката възпитателски качества и необходимостта от престиране на издръжка от бащата в полза на децата , нуждата децата да пътуват извън РБ . Към уточнителната молба е приложено доказателство за заплатена дължима държавна такса по сметка на РС Варна, 2 броя преписи от искова молба и приложения за ДСП Варна и ДСП Я., договор за наем и изрично пълномощно по чл.34, ал.3 ГПК с оглед указанията на съда и нормата на чл.140 а ГПК . В срока по чл.131 ГПК ответникът П. Б. М. с ЕГН ••••••••••, чрез пълномощника си адв. М. Х. - •••, с адрес на кантората: •••, тел. ••••••••••, ел. поща: ••• е депозирал писмен отговор , като изрично е посочи, че желае връчване на ел. поща. Ответникът П. Б. М. не оспорва предявеният иск с правно основание чл. 127, ал.1 от СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на родените от общото съжителство между страните деца П. П. М. с ЕГН ••••••••••, роден на •••г. и Й. П. М. с ЕГН ••••••••••, родена на •••. на тяхната майка В. В. Т., както и да бъде определено местоживеенето на децата на адреса на тяхната майка, но не поради обстоятелствата изложени в исковата молба, а съобразявайки се с най-добрия интерес на децата, както и с обстоятелството, че синът му П. тренира баскетбол в гр.Варна. Ответникът оспорва предявеният иск с правно основание чл. 127 СК във вр.с чл. 143 от СК по отношение на предявеният размер месечна издръжка за всяко от децата; оспорва предявените искове с правно основание чл.149 от СК и с правно основание чл. 127а от СК и по основание и по размер. Ответникът твърди, че не дължи издръжка за минало време по смисъла на чл. 149 от СК за периода от 22.12.2024г. до 22.12.2025г., тъй като същият престирал такава. Ответникът сочи, че не е спорен факта, че страните са родители на малолетните деца П. П. М. и Й. П. М., родени от съвместното им съжителство, но определя за невярно твърдението изложено в исковата молба, че не полага никакви грижи за децата, че не се интересува от тях, както и че същият не е заплащал издръжка. Ответникът сочи още, че е невярно твърдението, че от раздялата на страните, единствено и само ищцата е тази която осигурява на децата храна, облекло, подготовка за училище, медицинско обслужване и други. Действително отношенията между ищцата и ответника били силно конфликтни, то това се дължало единствено и само на поведението на ищцата. Опитите за комуникацията между на бащата с майката, и то само във връзка с децата, били съпроводена с обиди / „боклук“, „жалък“, „малоумен“ и др/, унижения и психически тормоз над ответника и то в присъствието на децата. Майката често ограничавала контактите на децата с бащата. Блокирала телефоните им, като последният път когато това се случило било за един продължителен период от време - близо половин година бащата нямал връзка с тях. Ответника сочи, че е силно привързан към децата си, между тях съществувала силна емоционална връзка. Децата били щастливи когато осъществяват контакти с баща си. Обгрижвани били много любов, разбиране и подкрепа. Ответникът твърди, че е осигурил в жилището, в което живее и условия за отглеждането на децата . От раздялата между страните, ответникът излага фактически твърдения, че не е преставал да се грижи финансово и емоционално за децата си. Пред този период твърди, че ежемесечно престирал средства за издръжка за децата си. Закупувал дрехи и за двете деца - както летни, така и зимни, включително и такива за следващ сезон. Закупувал пособия за училище, както и каквото имат нужда. Изпращал пари в брой чрез куриерските фирми. Давал пари в брой лично на децата за издръжка при посещенията си при него. Той бил този, който закупил мобилен телефон на децата, а и заплащал ежемесечната сметка, за да има връзка с тях. Когато децата били при баща си, твърди бащата на децата и ответник, че той винаги полагал активни и адекватни грижи за здравето им. При всеки престой децата били водени на стоматолог. Детето Й. имало упорити кожни и гъбични проблеми, които следствие на адекватно предприетите мерки от бащата, лечение и грижи били своевременно и ефективно овладени. Всеки път, при престоя на децата при техния баща, същият им осигурявал витамини, лекарства при нужда, както профилактични средства при настинка. И огромно било огорчението на ответника, когато прочел в исковата молба, че не желае да се среща с децата си, че същият не желае да поеме отговорност за отглеждането и възпитанието им. Твърди се по същество от ответника, че той обича децата си, когато се виждат същите играели, разхождали се и правели всички други нормални неща, които правят баща и син, баща и дъщеря. В дома си ответникът сочи, че създал прекрасни условия за отглеждането и възпитанието на децата си . Бащата на децата желае да осъществява режим на контакти с децата си. В този ред на мисли ответникът подчертава, че правото на лични отношения с родителите е и самостоятелно основно човешко право на детето - чл. 124, ал. 2 СК, чл. 8, ал. 1 ЕКПЧ и чл. 9, ал. 3 КПД, като се позова и на мотивите на Решение № 22/06.07.2022 г. по гр. д. № 1241 /2021 г. на ВКС, 4- то ГО и практиката на ЕСПЧ, Р. № 6690/03.06.2021 г. по адм. д. № 4237/2021 на Върховния административен съд. В отговора на искова молба ответникът сочи, че за да бъде взето решение за режима на лични отношения на детето с родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, следва да се прецени най-добрия интерес на детето според критериите по чл. 59, ал. 4 СК и § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, както и разясненията в Постановление № 1/1974 г. на ПлВС, които са актуални и при действието на СК от 2009 г., доразвити и в многобройната практика на ВС и ВКС. Ответникът сочи, че следва да бъдат обсъдени по отделно и в съвкупност, всички доказателства по делото, за постигане на висшата цел - благополучието на детето, цел която произтича от Конвенцията за правата на детето, а нейна проекция е и националното законодателство. Не на последно място ответникът подчертава, че право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители, поради което ответникът желае освен РЛО посочен от ищцата , да бъде определен и РЛО , по силата на който : бащата на децата да взема децата и един месец през лятото (в рамките на периода 1 юни - 31 август), по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като тя се задължава до 30 април на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва отпуска, а ако не направи това в посочения срок, бащата ще има право да определи дните, през които ще вземе децата, като уведоми писмено майката до 31 май на съответната година; да има право да взима децата на рождения си ден ; при съгласие от страна на майката и при своевременно уведомяване в срок от три дни, седмицата, бащата ще може да води децата на забавни, културни, спортни и други събития през седмицата и майката е длъжна да осигури на децата възможност да чуват бащата по телефон или чрез интернет връзка, при проявено желание от страна на децата или бащата. По отношение на претенцията по чл. 143 от СК: Ответникът сочи , че във възможностите му е да заплаща издръжка в размер на 163.60евро /320лева месечно / месечно за всяко от децата П. и Й.. Претендирания размер от 1000 лева за детето П. и 900 лева за детето Й. намира ответника необосновано висок. Заплащайки издръжка в претендирания размер, ответникът счита, че ще го лиши в малкото дни през годината , когато е на място заедно с децата, да задоволява потребностите на децата, да пътуват и да градят заедно спомени. На второ място : търсеният необосновано висок на издръжка за децата щял да лиши ответника от възможност да задоволява собствените си нужди от храна, отопление, облекло и др. следва . На трето място ответникът се позовава на нормата на чл.142 СК като подчертава ,че месечната издръжка за децата не е средство за осигуряване на по-висок стандарт на живот, който бащата следва да осигурява независимо от настъпилата раздяла между родителите. Средствата за издръжка следвало да послужат за посрещане на нуждите на съобразно възможностите на двамата родители, а найголемия интерес на детето доказателства налагал нуждата от лични контакти и общуване с двамата родители. Представените от ищцата доказателства според ответника не установяват издръжка с траен характер. Ответникът намира, че не е без значение и обстоятелството, че майката записала без съгласието на бащата децата в частно училище /за което представя доказателства/, както и записала детето Й. да тренира гимнастика отново без негово съгласие. В разрез със задължението си по чл. 123, ал.1 СК, майката без да съгласува с бащата, без да вземе в предвид дали това е в интерес на децата, записала същите в частно училище. Записването на детето Й. да тренира гимнастика счита ответника, че не е в интерес на детето Й. . Лично детето Й. споделяло на баща си, че желае да тренира лека атлетика, а не гимнастика, но майка й не давала. Бащата като бивш спортист също виждал потенциал в дъщеря си ако тренира лека атлетика. Следствие на този спорт, въпреки крехката й възраст Й. вече имала множество травми, което се отразявало на здравословното и психическото й състояние. Ответникът оспорва твърденията в исковата молба, че майката заплаща такси за тренировки детето П.. До началото на 2025г., всички тренировъчни такси за детето П. били заплащани от неговия баща, а след този период детето било освободено от заплащане на тренировъчни такси, поради обстоятелството, че баща му също е бил баскетболист. Ответникът оспорва твърденията в исковата молба, че майката заплаща такси за тренировки на детето Й.. Треньор на детето Й. сочи ответника, че е лично майката на детето, която по данни на клуба работи и тренира картотекирани състезатели. Препращайки към задължителна съдебна практика на ВКС, отчитайки ниската възраст на децата , ответникът обобщава , че претендираният размер издръжка е прекомерно завишен и не е съобразен нито с нуждите на децата, тяхната възраст, нито с възможността на бащата да престира претендирания размер издръжка. В подкрепа на горното ответникът представя медицински документи, от които било видно, че е с влошено здравословно състояние, с увреждания на колянната става, подбедрицата, меките тъкани, което довело до продължителна нетрудоспособност, и преустановяване на кариерата му като спортист. Към момента на подаване на отговора на искова молба ответникът твърди, че е с двигателния дефицит , поради което и му били необходими ежемесечни рехабилитации и физиотерапии, които не се поемат от здравната каса, и са скъпо платени. Близо година, до 15.09.2025 г., ответникът бил регистриран като безработен . Ответникът представя и трудов договор № РД-12-003 от 15.09.2025г., от който било видно, че същият постъпил на работа на 15.09.2025г. като учител в ОУ „•••“ и гр. •••, като получаваното от него и брутно трудово възнаграждение било в на размер на 2131 лв. Представя и уверение, от което било видно, че ответникът е и студент редовна форма поради необходимостта от квалификация за изпълнение на възложената му работа в ОУ „•••“ гр. •••.Твърди се още, че на самия ответник са необходими и средства за в придвижване до работното място, а с оглед влошеното му здравословно състояние, ответникът не можел да полага допълнителен труд. По отношение на твърденията в исковата молба, че ответникът притежава имот в гр.София , ответникът представя медицински документи на неговата майка, от които било видно, че същата е с онкологично заболяване, като лечението, контролните прегледи и профилактика се осъществявали в гр.София. Ответникът твърди, че не може да реализира доходи от това имущество, тъй при лечението си майка му и той ползвали това жилище, изпълнявайки и моралният си дълг и задължение към своята майка. Ответникът сочи, че не притежава имот в гр. Я., поради което заедно с жената, с която живее на семейни начала наели имот под наем, за който заплащали ежемесечно 550 лв. Ответникът се позовава на постановките на т. 4 от ППВС № 5/1970 г. за да изведе отново извод, че издръжка в размер на 1000 лв. / 900 лв. на месец е прекомерна и не съответства нито на нуждите на дете на възраст от едва 12 и 10 години, нито на средния стандарт на живот и утвърдената практика на съдилищата при определяне на дължимата издръжка. По отношение на претендираната издръжка за една година назад и периода от 22.12.2024г. до 22.12.2025г. счита ответника този иск за неоснователен, тъй като отв.П. М. заплащал такава за децата си през целият период, чрез заплащане в брой, заплащане на сметки за телефон, храна, изпращане на средства чрез колет. След раздялата между страните била налице уговорка, дължимата сума в размер на 35000 лева от родителите на ищцата на ответника, че следва бъде заплатена на ищцата, и да се счита, като заплатена издръжка за в бъдеще. По отношение на иска с правно основание чл. 127а, ал.1 от СК: Искането намира ответника за неоснователно, несъобразено с интересите на децата, с тяхната възраст, както и наличните данни и твърдения в исковата молба, че майката има партньор, който трайно се е установил да живее в ОАЕ, като намира, че явно желанието на майката е да се устави да живее с децата там, и по този начин лиши бащата от връзката му с децата. Лично децата споделяли на баща си, че желанието на тяхната майка било да ги заведе да живеят там. Съобразно трайно установената практика, с оглед конкретната преценка на интереса на децата, счита ответника за недопустимо да се дава заместващо съгласие за пътуване и разрешение за държави, и на последващи паспорти безсрочно, за неопределен период, за неопределен брой държави, до навършване пълнолетие на децата ( препращайки към решение № 244 от 03.07.2014 г. по гр.д. № 953/2014 г. IV г.о.; решение № 253/20.07.2015г по гр. д. 7336/2014г. на ВКС, IV г. о. ; Решение на ВКС № 244/ 03.07.2014г. по гр.д. № 4 ГО и ТР 1/2016г от 03.07.2017 г. на ОСГК на ВКС). В случая , счита ответника, че е налице явна, несъмнена, реална, конкретна и непосредствена опасност от извеждане на децата което е "незаконно", и то в държави, които не са страна по Хагската опасност , и бащата не би могъл да упражни правата си за връщане на децата по постоянното им пребиваване. Ответникът моли съда да постанови Решение, с което да предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца П. П. М., ЕГН •••••••••• роден на •••г. и Й. П. М., ЕГН •••••••••• родена на •••., на тяхната майка В. В. Т., като бъде определено местоживеенето на малолетните деца на адреса на майката на настоящата в молба уточнителната молба адрес в гр.Варна, на бащата да бъде определен посочения в отговора на искова молба режим на лични контакти на бащата с децата, да бъде определено бащата да заплаща за децата П. и Й. месечна считано издръжка в размер на по 163.60евро / 320лв. /, а в останалата част иска за издръжка да бъде отхвърлен ; да бъде отхвърлен като неоснователен иска с правно основание чл. 149 от СК, както и иска с правно основание чл. 127а от СК. Ответникът също има искане да му се присъдят направените по делото разноски. Видно от материалите по делото в проведеното открито съдебно заседание от 12.02.2026 г. съдът се е произнесъл с определение по привременни мерки по искането на молителката на основание чл.127,ал.3 СК /л. 120 и сл./ което определение не е поискано да бъде изменено от настоящия съдебен състав до края на съдебното дирене пред първа инстанция . Още в производството по привременни мерки съдът е разяснил на страните възможностите за доброволно разрешаване на спора и за приоритетите на медиацията по чл.140 а ГПК. С нарочно определение от 03.04.2026 г. съдът е задължил страните да участват в информационна среща по медиация по чл.140а ГПК, но въпреки това и до 03.09.2026 г. – датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция страните не са постигнали нито медиационно споразумение нито споразумение по чл.127, ал.1 СК. В проведеното по делото открито съдебно заседание от 03.09.2026 г. съдът е изслушал родителите на децата П. и Й. и е дал ход на спора по същество. В хода на спора по същество процесуалният представител на ищцовата страна адвокат Т. В. от •••, моли съда в решението си да уважи изцяло молбата на доверителката й по отношение на абсолютно всеки иск в пълен размер и да бъдат присъдени сторените разноски. В същото открито съдебно заседание адв.М. Х. от ••• в качество на процесуален представител на ответника се придържа към изложеното в депозирания отговор по чл. 131 от ГПК, където казала, че е в интерес на децата и към настоящия момент родителските права да бъдат упражнявани от майката, който факт ответникът не спори. Адв.Х. акцентира и върху желанието на бащата на децата да осъществява по-широк режим на лични отношения с децата и обстоятелството , че децата и бащата живеят в отдалечени населени места, като пътят между гр.Варна където живеят децата и гр.Я. , където живее бащата е три часа . В тази връзка бащата на децата П. и Й. и ответник по делото , чрез адв. Х. изявява желание режимът на контакти да се осъществява, преценен и от съда , съобразно интересите на децата и тяхната възраст, както се осъществява през лятото, Великденските празници, Коледа и Нова година в един по- продължителен период от време, за да може да осъществява бащата пълноценен режим със своите деца, а не за кратък период от време, като ответникът не възразява да бъде отразено и всяка първа и трета събота и неделя с преспиване, който режим да бъде осъществяван при желание от страна и на децата, и на бащата, но моли в режима на контакти, определен от съда, изрично да бъде записано, че децата имат право да осъществяват контакт с баща си по телефон, „Вайбър” или друг интернет комуникация, с оглед трудностите, които към настоящия момент същият изпитвал. По отношение искането за заместващо съгласие, ответникът поддържа становището си, че не възразява да бъде дадено такова по отношение на страните в Европейския съюз, респективно със срока, предвиден в практиката на Върховния съд за 5 години, в рамките на краткосрочни пътувания и екскурзии, като възражението му е по отношение на Обединените арабски емирства и моли съда да го съобрази и по-конкретно з а Дубай. В тази връзка ответникът моли съда да отхвърли искането по отношение на Обединените арабски емирства. По отношение на размера на издръжката, издръжката, ноторно известен факт сочи адв.Х. че е , че размерът се определя не само съобразно нуждите на децата, а и съобразно възможностите на родителя. След запознаване и приобщаване на социалния доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” – Варна, подчертава ответникът чрез процесуалния си представител, че са констатирали, че детето Й. е преместено вече в държавно училище – •••, поради което и нуждите на детето към настоящия момент не били изключителни такива, за да обосноват претендирания размер издръжка от ищцовата страна. На следващо място процесуалният представител на ответника се позовава на актуалната справка за получавани от бащата на децата доходи от трудово правоотношение, подчертавайки, че същият дори получава възнаграждение, по-малко такова от представената справка и приобщена по привременните мерки от НАП - Бургас, тъй като същата включвала месец декември, в който месец страните, с оглед извънреден труд, получили допълнително възнаграждение, което от месец януари към настоящия момент не получават. Към настоящия момент, акцентира още адв.Х., че не може да представи доказателства за трето дете, за което бащата не може и не е задължен към настоящия момент да заплаща издръжка и което би се отразило на решението на съда по отношение размера на издръжката, но представената медицинска бележка по делото касаела факта, че на жената, с която той живее на семейни начала, й предстои раждане, за което също били необходими допълнителни средства и именно поради напредналата бременност – в седмия месец, същата не можела да полага труд и да реализира доходи, а била изслушана пред съда в производството по привременните мерки, където било установено, че същата е изцяло в помощ на ответника както за закупуването на подаръци, така и за изпращането на средства на майката. По отношение на издръжката за минал период от време, ответникът моли съда чрез процесуалния си представител, да кредитира събраните гласни доказателства в предходното съдебно заседание относно престирането на издръжка за миналия период, в т.ч. и разпита на водената от ищцата свидетелка - нейна майка. Подчертано е от ответника, че насрещната страна не са оспорили факта, че ответникът е предоставил сума на майката именно за погасяване на издръжка за в бъдеще в размер на 30000 лв., което било абсолютно допустимо с гласни доказателства, тъй като не важала забраната на чл. 176 от ГПК. В тази връзка ответникът моли за отхвърляне на иска за издръжка за минало време, като неоснователен и недоказан. По отношение представения списък на разноските, адв.Х. счита, че в случая страните са в спорна съдебна администрация, охранително производство и разноски в това производство не се дължат. В случай, че съдът не приеме , че разноски не се дължат, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като обосновава искането си с това, че настоящото производство, с оглед признанието от страна на част от исковете, в т.ч. и признанието на размер на дължима издръжка, делото не представлява фактическа и правна сложност, поради което моли разноските да се определят към минималния размер по Тарифата за минималните адвокатски възнаграждения. В случай, че съдът приеме, че се дължи адвокатско възнаграждение и евентуално отхвърли част от предявените искове, ответникът също прави претенция за адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита и съдействие. Видно от листи 301-309 , в проведеното последно открито съдебно заседание ДСП Варна и ДСП Я. , надлежно уведомени съгласно чл.15 , ал.6 от Закона за закрила на детето – не са изпратили представители и не са изразили становище по исковете предявени от ищцовата страна . СЪДЪТ, на база събраните по делото доказателства, приложимия закон , нормите на чл.235 и чл.236 ГПК, предвид становищата на страните приема за установено и доказано по делото следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА : Страните по делото не са оспорили правната квалификация на исковите претенции , дадена от съда с проекта за доклад по делото , не са оспорили и разпределението на тежестта на доказване нито отделените за безспорни факти с доклада по делото . Спор по делото обективно няма относно това кои са страните по делото и какви искове с каква правна квалификация са предявени . С окончателния доклад по делото , съдът на основание чл.146, ал.1, т.3 и т. 4 ГПК е обявил на страните, че правата които признават и обстоятелствата, които не се нуждаят от доказване, са както следва : че В. В. Т., ЕГН: ••• и П. Б. М., ЕГН: •••••••••• са родители на децата П. П. М., ЕГН: •••••••••• и Й. П. М., ЕГН: ••••••••••; че родителите на децата са във фактическа раздяла ; че децата живеят при майката на адрес ••• , че ответникът живее в •••, както и че ответникът не оспорва исканията по чл.127, ал.2 СК да бъдат предоставени родителските права над децата за упражняване на майката ; да бъде определено местоживеенето на децата при майката, в гр.Варна; Ответникът не оспорва иска по чл.127, ал.2 СК в частта за търсената за децата издръжка считано от датата на предявяване на иска до размер от 163.60 евро. От така маркираното по- горе е видно, че основните подлежащи на доказване факти не са и спорни между страните. От приобщените на листи 8 и 9 заверени за вярност с оригинала копия на удостоверения за раждане , представени с исковата молба , е безспорно доказано , че децата П. и Й. са родени от родителите йм В. В. Т., ЕГН: •••••••••• и П. Б. М., ЕГН: ••••••••••. Видно е от л. 8 и от л.9 от делото, че детето П. П. М., ЕГН : •••••••••• е родено на ••• г. в гр.Варна , а детето Й. П. М., ЕГН : ••••••••••, е родено на •••. в гр. Варна, като и двете деца към момента са малолетни. Установено и доказано по делото на база представените по делото писмени доказателства е следното от фактическа страна : На 02.06.2025 г. В. Т. в качеството й на майка на малолетното дете П. М. е сключила договор за обучение с Частно средно училище“••• „ за учебната 2025/2026 г. като детето П. е записано в ••• клас. /л.10-14/ . На същата дата Вл.Т. е сключила идентичен договор за обучение и на детето Й. с посоченото частно училище, като детето Й. за учебната 2025-2026 г. е записано в ••• клас. /л.16-19/. От приобщената на л. 20 служебна бележка издадена от Частно средно училище „••• „–Варна е видно, че детето П. е редовен ученик в посоченото училище от 30.09.2024 г., съответно за учебната 2024/2025 г. в ••• клас, а за учебната 2025/2026 г. в ••• клас. От приобщената на л.21 служебна бележка издадена от ЧСУ „•••“- Варна се установява, че от 30.09.2024 г. детето Й. е редовна ученичка в посоченото училище, съответно за учебната 2024/2025 г. е била в ••• клас, а за учебната 2025/2026г. в ••• клас. Установено е по делото, а и не е спорно , че страните по делото и децата им активно се занимават със спорт, а именно Вл.Т. е олимпийски медалист по художествена гимнастика, а П. М. е известен баскетболист . От писмените и гласни доказателства по делото се установява от фактическа страна, че детето Й. се занимава активно с художествена гимнастика, със значителни постижения в спорта и с треньор до края на съдебното дирене собствената й майка . Детето П. също тренира активно като се занимава с баскетбол и е доказало своите успехи в баскетбола , като очевидно двете деца следват спортния път на родителите си . Видно е от приобщеното на лист 22 писмено доказателство – служебна бележка издадена от Баскетболен клуб“••• „ - Варна, че детето П. е картотекирано за състезателен сезон 2025/2026 г. е взима активно участие в тренировъчни процеси в клуба;в сяка седмица се провеждат поне по 5 тренировки с треньор К. Д., а през сезон 2024/25 детето П. М. е станало шампион на България при момчета до 12 години . В същата служебна бележка е вписано, че всеки месец М. заплаща членски внос, участие в състезания и транспорт в размер около 200 лв. Бележката е издадена на 1.9.2025 г. Приложеното на лист 263 удостоверение, представено от ищцовата страна доказва факта, че от м. 04.2026 г. детето Й. е картотекиран състезател към КХГ „••• „ към БФХГ и заплаща членски внос 151 евро и балет 51 евро , допълнително има разходи за екипи, лагери и състезания, а плащанията се извършват от В. Т. в качеството й на родител. Те. Считано от м. 04.2026 г.детето Й. вече не е тренирано от собствената му майка Вл.Т. . Приложеното по делото на л. 23 сканирано цветно копие на електронна карта на детето Й. М. отразява факта , че малолетното дете е картотекиран активен състезател във възрастова група до ••• в Отбор „•••“ . Установено е на база представените на листи 24, 25 официални справки в заверено сканирано копие ,че децата П. и Й. считано от 08.05.2013 г. и от 10.11.2015 г. имат регистриран постоянен адрес в •••. Майката на децата Вл.Т. е твърдяла, че има нов партньор, който се е установил в ОАЕ и в тази връзка е сезирала съда с искането по чл.127 а СК , като е представила писмени доказателства още с исковата си молба . Приобщени по делото на листи от 39 до 45 за заверени за вярност с оригинала сканирани копия на документи свързани със самоличността и професията на настоящия партньор на В. Т. – П. И., роден на ••• г. Видно от л. 39 –ти П.И. е със статут на постоянно пребиваване в ОАЕ , с валидност на картата му до 1.10.2026 г. и отразена професия спортен треньор , работодател „ ••• . Установено от писменото доказателство приложено на л. 42 –ри от делото, че П. И. притежава свидетелство за управление на МПС валидно до 18.02.2029 г. , издадено в Абу Даби . На л. 44 е приложен превод на разрешението за пребиваване на П. И. в ОАЕ ,валидно от 2.10.2024 г. до 1.10.2026 г. Установено и доказано е по делото от приложеното на лист 60-ти заверено сканирано копие на договор за наем, представен от ищцовата страна, че на 19.09.2025 г. в гр.Варна В. Т. е сключила договор за наем на недвижим имот находящ се в гр.Варна , представляващ апартамент ••• , с адм.адрес ••• , както и паркомясто ••• на ниво ••• в комплекса при договорен месечен наем от 1800 лева и срок на договора една година , считано от 01.10.2025 г., като изрично е записано, че имота ще се ползва за жилищни нужди и в него ще живеят децата П. и Й. М.и. Събрани по делото са необходимите относими и допустими доказателства свързани с имотното състояние на родителите на двете малолетни деца , доходите на родителите . Представените от ищцовата заверени за вярност с оригинала копия на нотариални актове, приложени към исковата молба, не са оспорени от ответника и напълно кореспондират и със справката от АВ СВ приложена на л. 90 от делото.От посочените писмени доказателства се установява, че ответникът е придобил по силата на покупкопродажба от 14.05.2019 г. недвижим имот в ••• – апартамент с площ 62,47 кв.м. и гараж с площ 19.580 кв.м. Приложената на л 107 справка от Столична община доказва факта, че ответникът е декларирал имота по чл.14, а данъчната оценка на имота в гр.София е 81 756,24 лв. Приобщената по делото справка от ТД на НАП Варна на л.91 ,92 свидетелства затова, че В. Т. няма подадени ГДД по чл.50 ЗДФЛ за придобити доходи за 2024 и 2025 г., няма подадени от осигурител декларации по образец 1 ; няма регистрирани трудови договори, няма данни за актуално осигуряване по извънтрудови правоотношения. От приложеното на л. 261 удостоверение издадено от Министерство на младежта и спорта на РБ на 3.8.2026 г. се доказва факта, че В. Т. е олимпийски медалист, за 2026 гпоучава пожизнена месечна премия в размер на 1488,48 евро отпусната на основание чл. 134 , т.3 , чл.136 , ал.1 т.1 и ал.4 от Закова за физическото възпитание и спорта, а сумата е облгаем доход от други източници по чл.35 от ЗДДФЛ. Установено и доказано по делото на база предоставена от Общинска администрация Я. и изискана от съда информация /л. 94,95/, че П. Б. М. притежава л.а. Опел Инсигния гранд спорт от 3.5.2022 г. Събрани по делото са данни за доходи на ответника. Видно от справките предоставени на съда от ТД БУРГАС на НАП / л.101-103 / ответникът П. М. е работил и е бил осигуряван от Баскетболен клуб „•••“ – гр.••• за месеците от януари до април 2024 г. с начислен месечен облагаем доход и за четирите месеца от по 6025,00/лв./, но от месец септември 2025 г. до м. декември 2025 г. е работил при ОУ „•••“ в гр.••• с доходи почти три пъти по-ниски от предходните , а именно 7 за м. 9 - 1672,05 ; за м. 10- 2131 ; за м.11- 2142,70 и за м. 12 – 2754,00 . Видно от л.140 –ти основното трудово възнаграждение на ответника считано от 1.1.2026 г. е от 1114.05 евро по трудово правоотношение учител, общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап в ОУ ••• гр.•••. Видно от л. 292-ри Удостоверение издадено от ОУ ••• ••• , за периода от м. 01.2026 г. до м. 08.2026 г. ответникът е имал брутен месечен доход за посочените осем месеца от по 1144.05 евро – общо 9355.26 евро. От приобщеното на л. 141 заверено копие на договор за наем се установява , че на 3.11.2025 г. отв.П. М. е сключил договор за наем на апартамент в гр.Я. с площ от 80 кв.м с договорен месечен наем от 550 лв. и срок 12 месеца. Ответникът по делото е ангажирал писмени доказателства в подкрепа на възраженията изложени в отговора на искова молба, че има двигателен дефицит, че майка му е онкологично болна и поради заболяването на последната апартамента в София не се ползва от него, а от майка му за осъществяване на необходимото лечение и че имота в София не се и отдава под наем . Представени по делото от ответника са и приобщени по надлежния ред са множество писмени доказателства от л.195 – 238 от които е видно, че ответникът страда от увреждания на колянна става , бил е лекуван консервативно и медикаментозно, с назначена физиотерапия. На 30-ет годишна възраст, на 23.4.2019 г.ответникът е бил опериран в УМБАЛ „ •••“ и изписан на 30.4.2019 г. за което е заплатил 5011.50 лв. , а от 28.5. до 5.12.2024 г. е бил безработен .Сред посочените доказателства са налице епикризи които установяват твърдението на ответника, че неговата майка Д. М., на ••• страда от хронична лимфоцитна левкемия, била е приета на 29.1.2023 г. във ВМА София и изписана на 3.2.2023 г .Сред листи 195-238 са приложени писмени доказателства отразяващи плащания на телефони на децата от страна на техния баща, плащания с револют , плащане на такси за спорт ; дрехи , раници и др. Част от доказателствата находящи се на листи 195 -238 представляват данни от различни социални мрежи свързани със спортните изяви на майката на децата В. и успехите й и като треньор. На л.194 -198 са приложени доказателства свързани със зъбния статус на детето Й. и предприети своевременни действия от бащата по лечение на дъщеря му . Относимо към спора е приобщеното на л. 157 –ми заверено за вярност с оригинала копие на Уверение издадено от ••• „••• „ , педагогически факултет, от което се доказва факта, че ответникът П. М. е започнал да учи висше образование по специалност „педагогика на обучението по физическо възпитание „, записан е в ••• през 2025 /2026 г. в зимен семестър във втори курс , редовно обучение , държавна поръчка. По делото са изготвени възложените от съда на съответните Дирекции Социално подпомагане социални доклади – първоначални и актуални към датата на приключване на съдебното дирене. Приобщен е по делото на л. 109 – 110 социален доклад от 30.1.2026 г. изготвен от ДСП Я. . Съгласно данните в социалния доклад децата П. и Й. живеят в гр.Варна , отглеждат се от тяхната майка Вл.Т. в семейна среда . Ответникът и баща на децата е споделил пред социалните служители при ДСП Я., че му били възпрепятствани контактите с децата и това много му тежало. Също така бащата на децата споделил , че няма нищо против децата да посещават страни от ЕС, с цел екскурзии или спортни ангажименти , но има своите притеснения като родител и е категорично против децата да напускат РБ за дълго време, а още повече да живеят извън страната. Отделно от горното бащата на децата е заявил пред ДСП Я. , че обича силно своите деца, но по никакъв начин не желае те да бъдат принудени да правят избор между родителите си, както и че децата не следва да се ограничават в редовните контакти с двамата родители. От обстоятелствената част на социалния доклад на ДСП Я. се установява, че по данни на ответника, майката на децата през 2020 г. сама е взела решение да напусне семейното жилище с децата , поради неразбирателство на родителите , но бащата на децата не е посочил причини за раздялата . Установена от ДСП Я. е ангажираност на бащата и добри чувства към бъдещето и съдбата на децата му П. и Й. , отчетено е в социалния доклад, че към момента на социалното проучване ответникът живее под наем в жилище в гр.Я., като плаща наем от 550 лв./280 евро , спазва се добра хигиена в жилището, а и за децата има обособена стая, като за децата не съществува риск за здравето и живота йм. Установено е още от ДСП Я., че ответникът работи на трудов договор като учител по физическо възпитание в ОУ ••• в гр.•••, за което получава редовно месечно възнаграждение. По данни на бащата изнесени пред ДСП Я. децата му посещавали престижно училище , но без неговото знание и съгласие майката на децата през учебната 2025-2026 г. ги записала в частно училище , където се заплащала „непосилна „ за доходите на бащата такса .По същество на спора ДСП Я. дават заключение затова, че развитието на децата като пълноценни личности е свързано с важността на ролята на всеки един от родителите. От приобщения по делото Социален доклад / л.112-113/ изготвен от ДСП Варна се установява факта , че В. Т. и децата П. и Й. живеят в наетото от майката жилище в гр.Варна в луксозен жилищен комплекс ••• , като по данни на майката месечния наем бил от 920евро . ДСП Варна са установили, че майката на децата се грижи пряко за тях, че децата живеят в жилищна среда съобразена с потребностите йм , имат и личен лекар и здравословното йм състояние е добро. Според социалния доклад на ДСП Варна майката на децата Вл.Т. получава държавна пенсия за олимпийска медалистка в размер на 1180 евро месечно, работи като треньор по художествена гимнастика към клуб „•••“ ЕООД, като е заявила пред социалните работници, че доходът й от тази дейност е непостоянен и възлиза на приблизително 500 евро месечно . На следващо място в социалния доклад на ДСП Варна се съдържат данни затова че децата към датата на социалния доклад са учили в частно училище „•••„ във Варна, справяли се добре с учебния материал, имали изграден приятелски кръг , показвали добра адаптация към училищната среда.Двете деца са установили и ДСП Варна, че спортуват. За детето П. се сочи в социалния доклад,че •••ра баскетбол в спортен клуб „•••“ със занятия 6 дни в седмицата , а детето Й. тренира художествена гимнастика в клуба , където нейната майка е треньорка .Децата участвали редовно в спортни състезания на национално и международно ниво, като по данни на децата те завоювали множество медали и купи, споделили още пред социалните служители ,че в живота йм спортът заема съществено място .Децата са споделили още пред ДСП Варна, че поддържат редовни контакти с роднините си по майчиния линия , а контакти с роднините по бащина линия имали основно при посещенията си в Я. , като телефонната комуникация с последните била по-скоро рядка. Децата са споделили пред ОЗД –ДСП Варна, че последното им гостуване при баща йм в гр.Я. е било лятото на 2025 г., детето П. е споделило, че рядко комуникира с баща си и по негови данни последният телефонен разговор между тях бил преди няколко седмици преди провеждането на социалното проучване когато бащата информирал сина си за предстоящото дело , инициирано от майката на децата. При тези данни становището на ДСП Варна по същество не се различава от изразеното и от ДСП Я., с разликата че ДСП Варна акцентират върху това, че задграничните пътувания на децата свързани със спортни състезания и тренировъчни лагери кореспондират с интересите на децата. По делото на л.298 – 299 е приобщен актуален социален доклад от 31.07.2026 г. изготвен от ДСП Варна .В социалния доклад се съдържат данни затова, че децата Й. и П. продължават да живеят при майка с в луксозния според ДСП Варна комплекс ••• –Варна, че майката има широк семеен кръг на който може да разчита при отглеждането на децата – не само бабата по майчина линия, но и две сестри и брат . Децата Й. и П. са споделили пред ДСП Варна, че продължават да тренират и рядко по телефон осъществяват контакти с роднините си по бащина линия.Отразена в социалния доклад е промяна в обучението на детето Й. и в тренировките й , като е посочено , че за учебната 2026/2027 г. малолетната ще учи в ••• във Варна , детето е записано в друг клуб по художествена гимнастика „••• „ във Варна и вече майката на детето не му е треньор. В посочения социален доклад ясно е залегнала констатацията , че родителите на децата не поддържат никаква комуникация , като се сочи, че П. М. не желаел да комуникира с майката на децата , което било установено по данни от госпожа Вл.Т. . ДСП Варна са посочили , че децата желаят да пътуват извън РБ, но баща йм не давал съгласието си за това, децата са споделили че като ходят при баща си в Я. карат колело и ходят заедно на басейн . По същество ДСП Варна са предоставили на съда да постанови решение, което е съобразено с най висшия интерес този на децата Й. и П.. На л.294 – 295 е приобщен актуален социален доклад изготвен от ДСП Я. на 13.07.2026 г. Видно е от социалния доклад на ДСП Я., че ответникът и баща на децата Й. и П. е споделил пред социалните служители, че няма промяна и продължава възпрепятстването на контактите му с децата. Бащата е информирал ДСП Я. , че децата изключително много са се разбирали с неговата съжителка – госпожа В. Д. , но след започване на настоящото дело и нейните контакти с децата били напълно ограничени . Бащата на децата също така е заявил пред социалните служители , че няма нищо против децата му да посещават страни на ЕС , но е против децата за дълго да напускат държавата ни , а още повече да живеят извън РБ . Бащата на децата П. и Й. е заявил ясно пред ДСП Я. , че силно обича децата си и че децата имат нужда от редовни контакти с двамата си родители.По същество на спора и ДСП Я. предоставят на съда да постанови съдебен акт, съобразен с интересите на двете деца. Относими , макар и непряко са приобщените на листи от 264 до 288 копия от кореспонденция чрез социалните мрежи водена между В. Т. и П. М., като същите пряко припокриват силно емоционалното изявление на майката на децата, направено в последното открито съдебно заседание при изслушването й , както и лаконичното изявление на бащата . Протича на кореспонденцията между родителите на децата П. и Й., преките впечатления на съда при изслушването на родителите мотивират съда, да изведе извода, че е налице силно нарушена комуникация между Вл.Т. и П.М. . Родителите на децата са влезли в спорове относно отглеждането на децата, като всеки от двамата родители не желае другият да навлиза в неговото лично пространство и да обижда . Приобщена поделото на л. 289 е медицинска бележка, представена от ответника от която е видно, че към дата на изготвяне на същата д-р В. е удостоверил факта, че партньорката на ответника В. Д. е бременна в седми месец. За цялостното изясняване на фактическата страна на спора по делото са събрани и гласни доказателства. В производството по привременни мерки /л.116 и сл./ са разпитани свидетелите М. Н. /баба на децата по майчина линия / и В. Д. – живуща на семейни начала с ответника . В същото производство, в о.с.з. на 20.02.2026 г. съдът е изслушал и родителите на децата . Разпитана в качество на свидетел М.Н. разказва пред съда, че родителите на децата са имали прекрасни отношения, но не знае какво се е случило и просто съжалява, че се е стигнало до тук. След раздялата , сочи свидетелката, че дъщеря й гледа децата, съответно бащата си бил в Я. , в началото много добре вървели отношенията между родителите на децата , нямало грозни обиди , нищо.Специално заявява св.Н., че нейното мнение е , че след като се появило това момиче в живота на П. /жената с която той живеел в Я. от около 3 години/, се случило така , че В. и П. да не могат да комуникират помежду си нормално. В началото , твърди бабата на децата по майчина линия , че баща йм си идвал често във Варна, но след това по-рядко, като децата ходили при него на годината по два пъти. Интересното твърди св.Н. било , че децата от една година не искали да ходят при баща си , даже детето П. споделило , че се страхува от бащата, защото един път се случило баща му да го „опердаши „ искайки да го накаже, защото П. не слушал, но това било доста жестоко. На следващо място св.Н. сочи, че дъщеря й преместила децата от ••• в частното, защото още в 4-ти клас на детето П. му предложили в държавното ••• училище наркотици, като твърди че не знае дали дъщеря й е уведомила бащата на децата за преместването .Видно от показанията на св.Н. бащата на децата дал 20 000 лева във връзка с ремонт на тяхно жилище , а след това е уточнила ,че тези пари ги дала на дъщеря си и че уговорката за тези пари била между дъщеря й и бащата на децата. На поставени конкретни въпроси св.Н. не е могла да отговори на въпроса къде са били децата през м.юли миналата година, твърди че майката на децата не е блокирала телефоните на децата повече от 6 м. да не говорят с баща си ; че майката на децата не ги ограничава да контактуват с баща си.Същата свидетелка е посочила още, че бащата на децата плащал до някое време такси за тренировки на децата, но не знае до кога, не може да се сети от колко време бащата на децата не давал издръжка , но когато децата били в •••, той им заплащал храната и мисли и тренировките на детето П., но после почнал да не плаща.Свидетелката Н. твърди,че бащата не е пращал колети на децата , децата се връщали с дрешки от пребиваването в Я. както били , а понякога и с други дрехи, но втора употреба . Втората разпитана свидетелка в производството по приверменни мерки В. Д., водена от ответника ясно е посочила , че живее на семейни начала с ответника от 4 години. На поставени от съда въпроси дали свидетелката е чела исковата молба същата е отговорила утвърдително , като е уточнила че е нормално да се запознае ; заявила е и че знае какъв е конфликтът между родителите на децата , допуска че е разрешим, но не е сигурна. Св.Д. твърди , че тя и ответника живеят в жилище под наем в гр.Я., като наемодател бил неин братовчед .Същата свидетелка сочи, че не познава майката на децата П. и Й., разказва, че децата били преместени от ••• в частно, без да бъде информиран бащата.За отношенията между бащата и децата свидетелката сочи, че децата са ходили при тях в Я., че тя и бащата на децата са се грижили за тях, дали на децата 1700 лв. на 29-ти юли 2025 г., като тогава бащата на децата бил безработен. Свидетелката излага твърдения пред съда, че децата ходели при тях в Я. обичайно тогава когато и децата и бащата били по-свободни , по празници ваканции , но вече децата обвинявали баща си ,не искали да го чуват и виждат . В проведеното по делото последно открито съдебно заседание от 03.05.2026 г. съдът на основание чл. 58, ал. 8 СК е изслушал родителите на децата, като изявленията и на майката и на бащата на децата са буквално записани в протокола от откритото съдебно заседание на лист 306 от делото. От изявлението на Вл.Т. е видно, че причината да не постигнат споразумение с бащата на децата е липсата на комуникация с него , липсата му на желание за комуникация с нея , като това било от момента в който той се запознал с въпросната дама /настояща партньорка на ответника /. В подкрепа на правотата си Вл.Т. е прочела написана от нея публикация в Инстатрам от преди три години от която е ясно, че Вл.Т. се чувства предадена от приятеля си и баща на децата йм . Пред съда ответникът П.М. от своя страна е заявил, че всички обвинения срещу него и родителския му капацитет са неоснователни и преувеличени, желае справедливо решение , съдът да определи кой на кого колко дължи и колко му се полага и да се приключи . При така изложената фактическа обстановка, съдът достига до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ: Правоотношенията между децата и техните родители се пораждат от юридическия факт на установения по надлежен ред произход на детето от родителя или от осиновяването. В конкретния случай по несъмнен начин се установява от събраните и гласни и писмени доказателства, социалните доклади изготвени от ДСП Варна и ДСП Я.,че децата Й. и П. са родени от съвместното съжителство на техните родители – В. Т. и П. М.. Семейното правоотношение между родителя и детето/ децата е самостоятелно и отделно от брачната връзка между родителите и нейната липса не се отразява на родителското им качество. Независимо дали са в брак помежду си, двамата родители са самостоятелни носители на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие техни деца – арг. от чл. 122, ал. 1 от СК. Родителите имат равни родителски права и задължения, които те упражняват заедно или поотделно в интерес на децата – арг. от чл. 122, ал. 2 и чл. 123, ал. 1, изр. 1-во от СК. Предоставянето на родителските права на единия родител при невъзможност те да бъдат упражнявани общо от двамата не е равнозначно на отнемане на родителските права на другия родител по смисъла на чл. 132 и сл. от СК. В конкретния случай съдът е сезиран с молба с правна квалификация по чл. 127, ал. 2 от СК .С исковата молба по чл.127, ал.2 СК са съединени в условията на обективно , кумулативно съединяване и искове с правно основание чл.149 СК и чл.127 а СК . Страните по делото не са оспорили дадената от съда правна квалификация на исковете които са предявени нито разпределението на тежестта на доказване извършено с проекта за доклад по делото, обявен за окончателен . Данните по делото отразяват обективния факт, че исковата молба е предявена в съда на дата 22.12.2025 г. а последното открито съдебно заседание е проведено на 03.09.2026 г. Въпреки всички предприети от страните, от процесуалните йм представители действия , вкл. и въпреки проведена среща по чл.140а ГПК страните по делото не са успели да постигнат споразумение, с което да разрешат спорните помежду им проблеми , поради което и с настоящия акт по същество съдът на база доказателствата по делото , становищата на страните, съдебната практика и опит постановява съдебно Решение, което от страна да даде търсената от Вл.Т. сигурност и търсената от П.М. справедливост. Ето защо, от правна страна, с цел охраняване на интересите на малолетните две деца родени от дългото съжителство на родителите им, съдът ще акцентира върху основните доказани и правно значими факти и обстоятелства по делото, без да преповтаря установеното по-горе от фактическа страна . Съвкупният и поотделен анализ на цялостния немалък обем от доказателствен материал обосновава единствения извод, че спор между В. Т. и П. М. затова, че родителските права над двете деца следва да се предоставят за упражняване на майката няма.Ответникът не е оспорил и искането на Вл.Т. децата П. и Й. да живеят при нея, на адреса който към момента се отглеждат децата. Не се спори и относно предложения РЛО от майката, но се желае допълване на същия . Липсва спор и относно въпроса дали бащата на децата следва да плаща издръжка за малолетните занапред .Бащата на децата не е оспорил и искането на Вл.Т. с правна квалификация чл.127а СК, но не желае децата да пътуват неограничено във времето , не желае и да посещават ОАЕ и Д убай , като изразява притесненията си , че децата могат да бъде изведени извън РБ . Оспорен по същество от ответника е размера на търсената от него издръжка и за двете деца по иска по чл.127, ал.2 СК вр. чл. 143 СК , както и изцяло иска по чл.149 СК. Относно упражняване на родителските права и местоживеенето на децата съдът приема следното: Доказано е по делото на база социалните доклади изготвени от ДСП Варна и ДСП Я., че децата П. и Й. се отглеждат при отлични битови условия във Варна, в наето от майката жилище и преките грижи за децата са поети от майката . Няма спор, че родителите на децата П. и Й. са се разделили, като майката се е установила с децата във Варна , а бащата в Я. . Причините за фактическата раздяла , настъпила преди около пет години между Вл.Т. и П.М. не са предмет на изследване в производството по чл.127 СК, т.к. родителите на децата нямат сключен граждански брак. След фактическата раздяла родителските права са били упражнявани от майката. Към настоящия момент преки и непосредствени грижи за децата продължава да полага майката. Съдът счита, че нито един от родителите не е в състояние да бъде напълно пълноценен за отглеждането на детето си , още повече когато децата са във възрастта на която се намират малолетните П. и Й. , възраст в който се оформят базисните потребности на децата от внимание, нежност, топлина, доверие, обич. Тези потребности основно се формират от майката. Ролята на майката в етапа от развитието на децата в периода в който децата са малолетни , е незаменима, освен ако майката с поведението си вреди на личността и или възпитанието на децата , като от всички събрани по делото доказателства данни за хипотетично дори вредно поведение на майката няма.При майката са налице и обичайно необходимите, дори луксозни, жилищни условия за отглеждане на децата . Майката е изразила ясна ,твърда и категорична готовност да продължи да се грижи за децата си и за в бъдеще, като в това отношение е подкрепяна и от своята майка и не само . В интерес на обективната истина , спецификата на спора , мотивира съда да подчертае ,че майката на децата Й. и П. определено е доказала пред съда със всички ангажирани от нея доказателствени средства силната обич, грижи и привързаност към децата си , както и отличителните й професионални изяви като олимпийски шампион по художествена гимнастика, които неминуемо могат да бъдат постигнати само от утвърдена личност, със силен характер . При тези данни съдът намира, че изцяло в интерес на децата е да продължи да се отглеждат от своята майка в позната и усвоена среда, в която децата заедно да растат спокойно и щастливо и в която да имат нужното усещане за подкрепа и сигурност. Поради това следва да се предоставят родителските права на майката, като местоживеенето също се определи при нея, а на бащата следва да се определи режим на лични контакти. Относно режима на личен контакт между децата и другия родител: Безспорна е нуждата на всяко дете от редовен контакт с двамата му родители, в т. ч. с този, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, при липса на вредоносно спрямо детето поведение. Личните отношения между детето и родителя, комуто не се предоставя упражняването на родителските права, се осъществява в съответствие с мерките, определени от съда. В т. IV от ППВС № 1 от 12.11.1974 г. пленумът на ВС е дал принципни указания, че неправилно е съдът да постанови, че родителят може да вижда детето „когато пожелае“, тъй като това внася неопределеност и поражда конфликт в отношенията между родителите, от една страна, и от друга - между тях и детето. Но също толкова неправилно е изкуствено да се съкращава времето на контакт на детето с другия родител или да се утежнява предаването му с излишни условности. В случая няма доказателства за вредоносно за децата поведение на бащата.Твърденията на майката на децата , че новата партньорка на ответника е причината за липса на комуникация между Вл.Т. и П.М., житейски са логични , но не са доказани . Доказано е обективно по делото , че е налице силна тублолетност в комуникацията между родителите на двете деца П. и Й.. Конкретиката на спора налага съдът да отчете факта , че страните по делото - Вл.Т. и П.М. са изявени спортисти в РБ , което е доказано от писмените и гласни доказателства , а и може и да бъде установено .Този факт сам по себе си обяснява наличието на спортни заложби у двете йм деца, също активни спортисти . Съдът счита, че спортът в основата на живота на страните по делото и на децата им е онзи фактор, който би способствал за хармоничното физическо, емоционално и социално развитие на децата занапред . Ето защо , съдът считайки , че ролята на майката и ролята на бащата в отглеждането на едно дете е незаменима, още повече при утвърдени и изявени личности , децата Й. и П. следва да имат обективната възможност да поддържат пълноценни контакти с баща си . Бащата, за разлика от майката е онази фигура в живота на децата, която би спомогнала децата да се адаптират добре в среда извън тесния семеен кръг и да се чувстват комфортно и спокойно в социума . Съдът не намира наличие на родителски дефицит у бащата , нито пряка заплаха за децата от това, че бащата има нова партньорка в живота си , бременна в седмия месец . По същия начин съдът не намира за основателни притесненията на бащата на бащата, че майката на децата би ги извела от РБ и отвела да живеят трайно в ОАЕ при нейния нов партньор.Съдът, в настоящия му съдебен състав намира , че следва да се определи един разширен РЛО , който да дава възможност на бащата да осъществява пълноценен контакт със сина си и дъщеря си , но без този режим да рефлектира върху упражняването на родителските права от майката . Считайки , че предложеният от Вл.Т. РЛО , допълнен от ответника, е наистина съобразен с правата и законните интереси на двете малолетни деца. Съдът определя РЛО съобразно предложения от родителите, но и допълнен служебно , а имено следния режим на лични отношения между бащата и децата Й. и П. : Бащата ще има право да вижда и взема децата : всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 ч. в събота до 18:00ч. в неделя с приспиване; първата половина на пролетната ваканция, определена от МОН . Всяка нечетна година за Коледните и Великденските официално обявени празници, и всяка четна година за Новогодишните официално обявени празници, за времето от 10.00 часа на първия официално обявен празничен ден до 18.00 часа на последния официално обявен празничен ден, с преспиване при бащата . Два пъти по 10 дни (без прекъсване) през лятото , по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, с преспиване при бащата, като майката се задължава да уведоми бащата за ползвания от нея отпуск до 31. 05. на всяка календарна година. Бащата има правото да осъществява контакт по телефон, Вайбър, или друга интернет платформа с всяко от децата си , в дните понеделник, сряда и петък за времето от 19:00 ч.до 19:30 ч. , като за целта родителите на децата следва да осигурят възможност за провеждане на телефонен /мобилен контакт . На рождения ден на детето П. М. /••• /; на рождения ден на детето Й. М. / •••/ и на рождения ден на бащата П. М./•••/ . Рождените дни на децата да се празнуват в присъствието на двамата родители, на място и по време ,за което родителите са постигнали съгласие , а при лиса липса на съгласие, бащата ще има право да вижда и взима детето , което има рожден ден , на всяка година за времето от 10.00 часа до 17.00 часа, а в случай че детето празнуващо рождения си ден има учебни занятия или тренировки - ще го взима за по два часа след тяхното приключване. На рождения ден на бащата П. М./•••/ - бащата може да вижда и взема децата си за времето от 18:00 ч. до 19:00 ч., а ако децата са на училище и на тренировка, бащата ще може да вижда и взема децата за два часа след приключване на тренировка / учебно занятие. Определеният общ месечен режим е основен и не се прилага при действието на РЛО за празниците и лятото. Съдът следва да присъди и адекватен размер на издръжка за децата за в бъдеще. Относно издръжката за в бъдеще: Нормата на чл. 143, ал. 1 от СК вменява на всеки родител задължение за издръжка на своето непълнолетно дете, независимо дали са работоспособни и могат да се издържат от имущество си. По отношение на размера й следва да бъдат съобразени потребностите на детето , възможностите на родителите, обстоятелството кой от тях полага непосредствена грижа за детето, обществено – икономическата обстановка в страната и други /ППВС 5/1970 г./. От събраните по делото доказателства се установява, че нуждите на децата Й. и П. са нормалните и обичайни за възрастта йм , децата са ученици в начални класове , съответно детето Й. е на ••• /родена е на ••• г./ а детето П. е на ••• /роден е на ••• г./. Доказано е по делото ,че до началото на тази учебна година двете деца са учили в частно училище ••• във Варна, където е ноторно , че таксите за обучение не могат да се покриват от всички родители.Към края на съдебното дирене е установено , че детето Й. вече не учи в частното училище, а е в ••• във Варна .Данни децата да страдат от хронични здравословни проблеми, няма,но са събрани неопровержими доказателства за активно развивана и поддържана спортна дейност и от двете деца . Ищцовата страна не е ангажирала доказателства затова децата да имат извънредни нужди по смисъла на Семейния кодекс. Ангажираните от ищцовата страна писмени доказателства за сторени за децата разходи във връзка с образованието и спорт не налагат извод, че децата се нуждаят от търсения размер на издръжка от по 1000 лв./511,29 евро за детето П. и 900 /460,16 лева за детето Й. . Доказано е по делото , че майката на децата живее в жилище под наем и получава един основен доход, който и е предоставен от Министерството на младежта и спорта предвид факта, че е олимпийски медалист и получава нерегулярен доход от работата си като треньор по художествена гимнастика . За разлика от майката, обаче бащата има жилище в гр.София, което не ползва лично , не отдава под наем и има лек автомобил . Бащата на децата също живее под наем, като има нова партньорка от която очаква дете. Видно е от отговора на искова молба, че ответникът е отчел възможността си да заплаща издръжка за всяко от децата си от по 163,60 евро /320лв./. Съдът намира, че с оглед правилното отглеждане и хармонично развитие и възпитание двете деца П. и Й. действително се нуждаят от средства за покриване на ежедневни нужди от храна, консумативи, облекло, средства за посрещане на разходите за обучение и спорт. Според критериите, заложени в чл. 50 от ППЗЗДет вр. с Постановление № 6 на МС от 15.01.2009 г. за определяне на нов месечен размер на гарантирания минимален доход, необходимите минимални средства за отглеждане и възпитание на дете от 7 до 14 - годишна възраст са в размер на 3.5 кратния размер на гарантирания минимален дохо д . Отделно, следва да се съобразят и официалните данни от Националния статистически институт за общия размер за издръжката на лице от едно домакинство, данни които са общодостъпни. Отчитайки индивидуалните нужди на децата , както и общественоикономическата обстановка в страната, минималния размер на работната заплата в страната от 01.01.2026 г. от 620.20 €, императивния минимум на издръжката / една четвърт от МРЗ - 155,05 €, /, предвиден в чл. 142, ал. 2 от СК, съдът приема, че необходимата месечна издръжка на всяко от двете деца е около 400 евро за 2026 г. Определеният общ размер на необходимата за издръжка следва да бъде разпределен между двамата родители, съобразно критериите на чл. 143, ал. 1 от СК, а именно техните възможности и материално състояние. При преценка възможностите на бащата съдът съобразява, че същият има трудов договор , работи като учител по физическо възпитание и поучава месечно сумата от точно 1144,05 евро .Доказано е по делото, че ответникът живее под наем , че учи в ••• и очаква раждане на трето дете от новата му партньорка .Обективния факт , че ответникът е собственик на апартамент в гр.София и че има лек автомобил не води безусловно до извода, че ответникът може да плаща търсения размер на издръжка за децата си .Това е така ,защото е доказано на база медицинската документация ангажирана от ответника, че майката на ответника страда от заболяване което налага престой в столица и поради това имотът в София се използва само при необходимост от провеждане на лечение на майката на ответника.Ищцовата страна не е ангажирала доказателства имотът в гр.София да носи доходи на ответника , не е оспорила факта, че бабата на децата по бащина линия е болна . Получавания от ответника един трудов месечен доход от 1144.05 евро обуславя извод, че ако съдът присъди търсения размер на месечна издръжка от 1000 лв./511,29 евро за детето П. и 900 лв./460,16 евро за детето Й. / ответникът ще разполага с доход равен на разликата от 1144.05 евро минус 971,45 евро , т.е точно 172,60 евро или 337,58 лв. При минимална работна заплата за страната за 2026 г. от 620.20 € , получаван месечен доход от ответника 1144.05 евро, съдът намира, че не може да се уважи претенцията за заплащане на издръжка за децата в търсения размер , т.к. ответникът няма как и да я заплати, поне към момента. При определяне на размера на издръжката за двете деца съдът се ръководи от правилото , че издръжката следва да е съобразена и с нуждите на децата и с възможностите на родителя , който следва да заплаща издръжка. Вярно е , че ответникът е в трудоспособна възраст , доказано е ,че далеч назад във времето е получил травма която е довела до преустановяване на активната му спортна дейност като баскетболист и промяна в стандарта на живот . Доказано е , че ответникът вече не е активен спортен състезател, а учител по физическо в Средно училище „ ••• „ в ••• и като такъв получава заплата от 1144.05 евро . Съдът не обсъжда бъдещи, но сигурни , разходи на ответника по повод очакваното да се роди трето негово дете, нито данните , че живее под наем и учи в ••• в детайли, т.к. при елементарно пресмятане само на доказания приход който има същия е видно, че разполага със средства които да отговорят на размера на предявените претенции за издръжка за собствените му деца. Отделно от горното, с оглед дадените задължителни указания с ТР № 34/05.12.1973 г. на ВС, ОСГК, при определяне на възможността на дължащия издръжка родител, следва да бъде съобразяван брутният размер на получаваната работна заплата, като не бъдат приспадани удържаните суми за данъци и осигуровки и по запори от заплатата на ответника по реда на чл. 272 от КТ. С оглед на това, а и доколкото майката ще предстои да продължи да полага постоянни и непосредствени грижи за двете деца Й. и П. и това, че ще поема непредвидените разходи, свързани с отглеждането йм, вкл. че към момента нейният месечен доход от 1488,48 евро е единственият постоянен , то от общия определен размер на издръжката за всяко дете , бащата следва да поеме поне 2/3 част . Към момента обаче , този размер на издръжка не може да бъде присъден, т.к. не може да бъде изплащан . С оглед на писмените доказателства съдът осъжда бащата да заплаща издръжка за всяко от двете си деца малко над минимално установения законов размер от по 156 евро месечно, а именно от по 163,60 евро - признатия от ответника размер , считано от датата на подаване на исковата молба ведно със законната лихва . С оглед на горните изводи, искът с правно основание чл. 143 вр. чл. 127, ал. 2 от СК следва да бъде уважен до посочения размер от по 163,60 евро и отхвърлен за разликата до търсените размери от 1000 лв. и 900 лв. На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да се постанови предварително изпълнение на решението в частта досежно присъдената издръжка. По иска за издръжка за минало време с правна квалификация чл.149 СК : Искът е допустим, но неоснователен и недоказан . Ноторно е , че всяко дете се нуждае от издръжка и че следва да бъдат защитени интересите на детето. Към 2025 година, обаче , минималният размер на издръжка за малолетните и непълнолетни деца възлиза на една четвърт от МРЗ за 2025 г. от 550.66 евро или 137,66 евро. Издръжката за минал период от време се търси от 22.12.2024 г. до 22.12.2025 г. в общ размер на 22 800 лв. за двете деца . От събраните по делото гласни доказателства допуснати в полза на ищцата, признанието на неизгоден за бабата по майчина линия факт следва еднозначния извод,че ответникът още при раздялата си с майката на децата е предал достатъчно голяма сума за издръжка на децата си занапред , като точната договорка е била между родителите затова, а бабата по майчиния линия е предала сумата на дъщеря си . Ето защо считайки , че ответникът действително е предоставил достатъчно голяма сума за издръжка на децата си , съдът намира, че ответникът не дължи повторно плащане на издръжка за минал период . Вярно е че ответникът е ангажирал достатъчно писмени доказателства от които се вижда, че същият не е спирал да подпомага финансово децата , а от показанията на водената от ответника свидетелка се установява, че и е предавал в брой на ръка пари на децата .При тези обективни данни съдът намира,че не е доказано твърдението на ищцовата страна , че в периода от 22.12.2024 г. до 22.12.2025 г. ответникът е останал задължен към децата си да им изплаща издръжка и то в търсения значително завишен размер . С оглед горното и съдът отхвърля изцяло иска по чл.149 СК. На последно място съдът дължи произнасяне и по иска по чл.127а , ал.2 СК , в частност по спорния въпрос между страните дали децата следва да пътуват неограничено във времето извън РБ и до ОАЕ. Съдът по иска по чл.127а СК намира от правна страна следното : Право на всяко едно дете е да може да пътува и да опознава света, така както на територията на страната в която живее , така и извън нея . Трайната съдебната практика на ВКС, който съдът споделя и е залегнала и в доклада по делото , повелява исковете по чл.127а СК да бъдат уважавани тогава , когато е налице основателност на иска и е доказана потребността на малолетните и непълнолетни деца да напускат страната ни , но не за повече от пет години. Съдът в настоящия му състав отчитайки политическата, социална и икономическа обстановка в страната ни и извън нея , намира че не следва да бъде уважена претенцията на ищцовата страна за посочения период - навършване на пълнолетие на децата, т.к. това би означавало децата да имат правото да пътуват само с майка си извън РБ за дълъг период , а именно Й. още •••, а детето П. още ••• . Съдът приема , че периода за който следва да се уважи иска следва да е 5 години, считано от влизане в сила на решението, а не до навършване на пълнолетие на всяко от двете деца . Въпреки желанието на майката на децата децата да могат да посетят ОАЕ, безспорно интересната култура в Обединените арабски емирства, наличието на доказана нужда децата да посетят Дубай ( мястото, където живее настоящият партньор на майката на децата) при наличието на неприключили военни действия , засягащи ОАЕ и Дубай , съдът счита, че към днешна дата не може да бъде уважена претенцията по чл.127 а СК и не следва да се дава разрешение за пътуване на децата до ОАЕ, т.к. самите деца биха били подложени на риск. При тези мотиви съдът уважава като доказана и основателна претенцията по чл.127а СК но за период от 5 години от влизане в сила на решението и без държавите в ОАЕ . При даване на заместващо съгласие , на осн. чл.127а СК съдът следва да прецени и д а л и многократното пътуване на децата следва да се допусне . При допускане на многократно пътуване би се нарушил баланса между правото на децата и на бащата да поддържат пълноценна връзка .Ето защо съдът намира, че следва изрично да бъде разрешено пътуванията на децата да бъдат извън определения от съда режим на лични отношения на бащата с децата , макар и многократно, но за спортни състезания, тренировъчни лагери и свързани с тях мероприятия както и почивки срок от 5 години. За пълнота на мотивите съдът отчита факта, че ответникът макар и да а е твърдял, че няма пречки децата му да пътуват извън РБ не е сторил необходимото да даде разрешение затова . Относно съдебно-деловодните разноски: Съдът счита, че в настоящото производство общото правило за присъждане на разноски съобразно с изхода на спора принципно важи ,но само в частта по отношение на претенциите по чл.149 СК и чл. 127, ал.2 вр. чл.143 СК . Производствата по чл.127, ал.2 СК представляват спорна съдебна администрация. Съдът е запознат със съдебната практика на ВКС и новото ТР относно отговорността за разноски в производствата по спорна администрация , като разноските се присъждат съответно. Двете страни по делото са поискали присъждане на разноски, представили са доказателства за извършени от тях съдебно-деловодни разноски . Воден от принципа , че разноските следват изхода на спора, а не обратно, съдът намира, че в настоящото производство родителите на децата следва да понесат разноските по делото така ,както са ги сторили . Независимо , че ответникът не е предявил насрещни искове , фактът , че съдът уважава отчасти исковете по чл.127 СК и чл.127а СК имащи характер на спорна администрация, отхвърля изцяло иска по чл.149СК и отчасти иска по чл.127, ал.2 вр. чл.143 СК , води до извод, че ако трябва да се присъждат по правилото на чл. 78 ал.1 и ал.3 ГПК съдебно - деловодни разноски, то такива ще се следват в полза на двете страни , което само би създало условия за иницииране на производство по чл.248 ГПК и или прилагане на съдебна компенсация на разноски, а в последния случай би се стигнало до същия краен резултат – двете страни да си държат разноски за адвокатки хонорари . Ето защо, воден от целта на инициираното от Вл.Т. производство, процесуалното поведение на страните, съдът намира че разноските следва да останат в тежест на страните , така както са ги направили . Предвид изхода по спора, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, съдът е длъжен да осъди ответника да заплати дължимата се държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Варна за уважената част на исковете за издръжка за децата му занапред. Държавната такса се определя като четири процента върху сбора от тригодишните платежи на издръжката /163,60 евро х 36 = 5889,60 евро х 4% / 235,58 евро х 2 = 471,16 евро. Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ