Решение № 43 от 13.3.2026 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 272/2025 г.

търговско дело № 20254001000272 по описа за 2025 година С Решение № 40/21.07.2025 г. по т. д. № 7/2025 г. Ловешкият окръжен съд осъдил на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 409 от ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, "Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг Живот и Здраве" АД - гр. София, да заплати на К. С. Ч., действаща чрез своята майка и законен представител Н. В. Д. от гр. София, по банкова сметка IBAN BG73FINV9150••••••••••, сумата от 90 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди – негативни преживявания, психически дискомфорт, страх, стрес и силни и продължителни болки и страдания, както и сумата от 3 679.30 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи във връзка с провеждани лечения, операции, закупувани медицински изделия, термопластична динамична ортеза, в резултат на реализираното ПТП на 24.08.2023 г. на ПП 1-4, км. 32+480 от виновния водач на МПС модел „Мазда", модел „Трибют", с рег. МСВ2•••••, притежаващ валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" при „ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве" АД, за което има влязъл в сила съдебен акт по НАХД № 763/2024г. по описа на Районен съд -Ловеч, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на уведомяването на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие - 10.10.2023 г. до окончателното изплащане. Осъдил „ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве" АД да заплати на адв. С. Н. И. от ВТАК сумата 3 000 лв. адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА за процесуално представителство в първоинстанционното разглеждане на делото, а в полза на бюджета на съдебната власт (по сметка на ОС- Ловеч) на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 3 747.17 лв. ДТ върху уважените искове, както и 900 лв. възнаграждение на вещи лица. Въззивна жалба против решението в частта, с която искът е уважен за разликата над 30 000 лв. до 90 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със съответната законна лихва, е подадена от ответника „ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве" АД чрез юрисконсулт П. Н.. Счита го за неправилно в тази част, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, и необосновано. Съдът не е направил пълна и всеобхватна преценка на критериите за справедливост, изведени от съдебната практика и е допуснал нарушение на чл. 52 от ЗЗД. Не е съобразил вида, характера и степента на уврежданията, периода на възстановяване, лимитите на застрахователните обезщетения и икономическите условия в страната към 2023 г. Присъденото обезщетение е прекомерно и не съответства на практиката на съдилищата по аналогични случаи. Обезщетение в размер на 30 000 е достатъчно, за да компенсира претърпените от ищцата вреди. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо това да отхвърли предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 30 000 лв. до уважения размер от 90 000 лв., при условията на евентуалност – да редуцира присъденото обезщетение. Направено е искане за присъждане на разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника адв. Т. М.. В писмения си отговор въззиваемата-ищца К. С. Ч., действаща чрез своята майка и законен представител Н. В. Д., представлявана от адв. Св. И., оспорва жалбата. Счита решението за правилно, законосъобразно и мотивирано. Възраженията на ответника са останали недоказани. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът не се е отклонил от константната практика по сходни случаи. Обезщетението отговаря на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част, като присъди разноски, включително и адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА. В съдебно заседание становището се поддържа от процесуалния представител адв. И.. Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното: Решението в обжалваната част е валидно и допустимо, но частично неправилно. Ищцата К. С. Ч., действаща чрез своя законен представител Н. В. Д., е предявила против „ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве" АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 90 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея в резултат на получени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 24.08.2023 г. на първокласен път I-4, при км. 32+500 в землището на с. Микре, обл. Ловеч по вина на С. Л. Ч. при управление на л. а. марка „Мазда Трибют", с рег.№ СВ 28••••, чиято отговорност по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е застрахована от „ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве" АД, ведно със законната лихва от датата на подаване на застрахователната претенция до окончателното изплащане, както и за сумата от 3 679.30 лв. обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат от същия деликт, ведно със законната лихва от датата на подаване на застрахователната претенция до окончателното изплащане. Съдът е уважил изцяло предявените искове. В частта, с която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размер на 30 000 лв., ведно със съответната законна лихва и в частта, с която е уважен изцяло иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 679.30 лв., ведно със съответната законна лихва, решението не е обжалвано от ответника и е влязло в сила. С оглед предмета на обжалване и въведените в жалбата оплаквания, на осн. чл. 269 от ГПК въззивният съд обсъжда и се произнася само относно доказаните в производството неимуществени вреди, претърпени от ищцата и справедливия размер на обезщетението, което следва да ги репарира, при това за разликата над 30 000 лв. Установено е следното от фактическа страна: Настъпването на деликта, виновното поведение на делинквента и причинената вреда, не се спорят от ответника. Не се спори също така наличието на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и ответното застрахователно дружество по отношение на увреждащото МПС към датата на ПТП. От представените писмени доказателства (епикризи) и заключението на допуснатата пред първоинстанционния съд съдебномедицинска експертиза се установява, че при ПТП ищцата е получила счупване на черепа в ляво теменно с излив на кръв над твърдата мозъчна обвивка, представляващо разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване на дясната раменна кост, довело до трайно затруднение на движението на дясна ръка за период от месец и половина – два, охлузни рани по тялото и крайниците, травма на лъчевия нерв на дясната ръка. На 24.08.2023 г. ищцата е била приета в „УМБАЛ Д-р Г. Странски“ ЕАД – гр. Плевен, Клиника по неврохирургия, и на 25.08.2023 г., след провеждане на необходимите изследвания и консултации, е извършена операция под обща анестезия, при която е евакуиран около 10 мл. субгалеален хематом. На 30.08.2023 г. е извършена втора оперативна интервенция – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, хумерус. По време на болничния предстой е приложена и медикаментозна терапия. Ищцата е изписана на 04.09.2023 г. в добро общо състояние, като е препоръчана пластика на черепния дефект след 45 дни. На 02.10.2023 г. ищцата е постъпила отново в Клиниката по неврохирургия на „УМБАЛ Д-р Г. Странски“ ЕАД, където е извършена костна трансплантация на черепа – пластика с титаниева мрежа 4х4 см., фиксирана с винтове. Ищцата е изписана на 05.10.2023 г. в добро общо състояние, с предписание за спазване на лечебно-охранителен режим. Видно от епикриза от 06.02.2024 г., на 01.02.2024 г. ищцата е постъпила в „УМБАЛСМ Н. И. Пирогов“ ЕАД с оплаквания за болка, зачервяване и оток по хода на оперативния цикатрикс по повод фрактурата на десен хумерус. Поставената диагноза е „други уточнени локални инфекции на кожата и подкожната тъкан“. На 02.02.2024 г. е извършена оперативна интервенция - дебриман, резекция на възпалените и фиброзно променени меки тъкани, лаваж с антисептични разтвори, фасциетомия и отстраняване на имплантите. Изписана е на 06.02.2024 г. с подобрение и препоръка да пази превръзката суха и чиста. Според заключението на съдебномедицинската експертиза, в период от шест – осем месеца ищцата е изпитвала болки и неразположения, особено след повторното оперативно възстановяване целостта на черепа и отстраняването на металния остеосинтетичен материал. Според вещото лице няма данни за настъпили усложнения или за остатъчни болестни промени в резултат на получените увреждания. В съдебно заседание експертът пояснява по какъв начин е възстановен дефектът на черепа, получен при травмата - костният дефект с размери 2х3 см. е покрит с титаниева мрежа с размери 4х4 см., фиксирана в с винтове, която предпазва мозъчните обвивки от механични въздействия и остава за цял живот. Върху нея няма да бъде изградена костна структура, костният дефект ще остане. Кожата е запазена (металната решетка е под нея) и косата расте. Детето може да спортува, няма да има проблеми дори при удар с топка. Според вещото лице травмата на десния лъчев нерв също е отшумяла и нервът е възстановен. Прави това заключение въз основа на посоченото в епикризата от „УМБАЛСМ Н. И. Пирогов“ ЕАД, а именно – че няма сетивни и циркулаторни (съдови) нарушения в оперирания крайник. Вещото лице не е извършило преглед на ищцата. Становището му е, че е възможно пълно възстановяване от получените увреждания. Свидетелят С. Л. Ч. - баща на ищцата и водач на автомобила, по чиято вина е настъпило ПТП, видял К. на десетия ден от катастрофата. Била с шина на ръката, не можела да си движи пръстите и ръката, имала лепенка от операция на главата. Била притеснена, затворена. Оплаквала се от болки в ръката и в главата. След изписването от болницата за нея се грижила майка й. Обслужвала я, помагала й, защото на моменти губела равновесие. На 15 септември се върнала на училище, но след това трябвало да бъде извършена нова операция. Десет дни след това отново се върнала в училище. И в къщи, и в училище трябвало да има винаги човек до нея, за да не падне. Справяла се с уроците, опитвала се да пише с лявата ръка, не изостанала с материала и не влошила успеха си. Била освободена от физическо възпитание и от допълнителни спортни дейности в период от една година. Тренирала футбол в училище, но я спрели. От учебната 2024/2025 г. отново ходи на футбол. Треньорът я пуска по-малко в игра, гледа да пази главата и ръката си. Преустановила е заниманията със спортно катерене, тъй като се притеснява дали ще може да се задържи на стената. Има повишена чувствителност на дясната ръка (на някои места), усеща по-силно болка и има различно усещане за температура. Казвала, че усеща главата си по-странно, но не я боли. Изпитва страх да кара колело. Притеснява се от белезите на ръката – три белега, около 3-4 см. е един на бицепса – 2-3 см. Притеснява се да ходи с къс ръкав. Върху белега на главата – кръгъл, около 4-5 см., е поникнала коса, но по-малко и по-къса. Детето е с дълга коса и белегът не се вижда. Преди играела повече с децата, сега е по-затворена, по-ограничена в контактите си. Възстановяването продължило около година. Останал е страха при пътуване с автомобил, както и повишената чувствителност на ръката. Движи я спокойно, не се уморява повече от другата ръка, може да я разгъне, но не и хоризонтално да огъва китката в двете посоки докрай. Лекарите казали, че с времето и с упражненията, които прави в къщи, това състояние ще се оправи. При така установеното съдът прави следните правни изводи: Налице са предпоставките по чл. 432, ал. 1 от КЗ за ангажиране отговорността на застрахователното дружество за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от ищцата вследствие получените телесни увреждания, съответно – искът е доказан по основание. Според настоящия състав, определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 90 000 лв. е прекомерно спрямо установените по делото неимуществени вреди, претърпени от ищцата. При определяне на този размер съдът не е съобразил обстоятелството, че към настоящия момент възстановителният процес при ищцата е почти приключил, че не се очакват усложнения и че възстановяването от получените травми ще бъде пълно. Действително, една от травмите – счупването на черепа, е създало временна опасност за здравето на ищцата, но след първото оперативно лечение за отстраняване на хематома и втората – за пластика с титаниева мрежа, костният дефект е преодолян, по начин, който изключва негативни последици за здравето на детето и за пълноценния му физически и социален живот. Според вещото лице няма остатъчни болестни промени и тази негова констатация се подкрепя и от показанията на свидетеля Ч.. Десетина дни чрез инцидента К. се е върнала в училище и след прекъсването за втората операция ходи на училище – първоначално с придружител. Не е променила успеха си, отново спортува – година след получаване на травмата. Белегът на главата от операцията не е видим, тъй като мястото е покрито с коса, съответно – не е повод за притеснения и неудобства. Същото се отнася и до травмата в дясната ръка. Възстановителният процес е протекъл в рамките на около два месеца – според експертизата. Към момента ръката е възстановена, движи я, разгъва я, а незначителните ограничения в движенията на китката са отстраними с предписаните от лекарите упражнения. Предвид всичко изложено, въззивният съд намира, че обезщетение в размер на 80 000 лв. е адекватно на претърпените от ищцата неимуществени вреди и справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Обезщетение в по-висок от този размер не съответства на установеното по делото състояние на ищцата към момента и данните за възстановяването й от получените травми, за които не са дадени негативни медицински прогнози, нито препоръки за допълнително лечение. Ищцата ходи на училище, спортува, което означава, че е възстановила обичайния си живот отпреди инцидента и негативните последици от уврежданията са преодолени в максимална степен. От друга страна, няма основания за намаляване на обезщетението в размер под 80 000 лв., до размер на 30 000 лв., в каквато насока е искането на жалбоподателя. Ищцата е получила две счупвания – на черепа и в ръката, и е претърпяла четири операции, което обосновава извод за висок интензитет на търпените физически болки и страдания в периода непосредствено след интервенциите и в рамките на около осем месеца след инцидента. С приоритет следва да бъде ценено обстоятелството, че счупването на черепа е било опасно за живота й. Целият период е бил съпътстван от силно негативни емоции – притеснения, страх, тревога, от необходимостта да ползва чужда помощ, да бъде внимателна и да се предпазва от наранявания. В рамките на около година ищцата е трябвало да се справя със затрудненията при писане в училище, спряла е да спортува. Обосновано е да се приеме, че физическите и психически травми от произшествието са се отразили за известен период от време на общуването й с приятели и съученици, както и че към настоящия момент тя се страхува да пътува в автомобил. Предвид възрастта, може да се приеме, че изпитва притеснения от белезите на ръката, получени вследствие на оперативните интервенции и съобразява с тях облеклото си. По изложените по-горе съображения предявеният от ищцата иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди се явява основателен и доказан до размер на 80 000 лв., поради което обжалвания съдебен акт следва да бъде отменен в частта, с която претенцията е уважена за разликата над 80 000 лв. до 90 000 лв., ведно със съответната законна лихва, като постановен в противоречие с материалния закон – чл. 52 от ЗЗД, вместо което и на осн. чл. 271, ал. 1 от ГПК искът за тази разлика (10 000 лв.), ведно с претендираната законна лихва, следва да бъде отхвърлен. В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При този изход на спора решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в частта, с която ответникът е осъден да заплати ДТ за разликата над 3 347.17 лв. до 3 747.17 лв. съобразно уважената част на исковете (80 000 лв. и 3 679.30 лв.). Присъденото за първата инстанция адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА в размер на 3 000 лв. на пълномощника на ищцата адв. Св. И. не следва да бъде променено, тъй като е съответно на фактическата и правна сложност на делото и извършените от процесуалния представител действия. С оглед частичната основателност на въззивната жалба, в полза на жалбоподателяответник следва да бъдат присъдени разноски, представляващи платена ДТ в размер на 1 200 лв., в размер на 200 лв., равняващи се на 102.26 евро, съобразно уважената част на жалбата (10 000 лв.) и общия обжалваем интерес (60 000 лв.). В полза на адв. Св. И., с оглед частичната неоснователност на жалбата (50 000 лв.), следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за защита на въззиваемата-ищца пред настоящата инстанция в размер на 1 000 евро. Пред въззивната инстанция не са събирани доказателства, пълномощникът е подал писмен отговор на жалбата и делото е приключило в едно съдебно заседание, в което той се е явил. Така мотивиран и на осн. чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът: