Решение № 1928 от 18.2.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1629/2025 г.

Административен съд - Пловдив18.02.2026 г.докладчик Мариана Шотева

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Н. Б., [ЕГН] с адрес [населено място], [жк], [адрес] против Акт за прихващане или възстановяване № П-16001625046464-004-001/29.04.2025 г., издаден от Ю. И. К. на длъжност старши инспектор по приходите, потвърден с Решение № 215/04.07.2025 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място]. ОСЪЖДА А. Н. Б., [ЕГН] с адрес [населено място], [жк], [адрес] да заплати на Национална агенция за приходите с адрес [населено място], [улица]сумата от 400 (четиристотин) евро, разноски по делото. Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му. Съдия:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 156 и сл. във връзка с чл. 129, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба на А. Н. Б., [ЕГН] с адрес [населено място], [жк], [адрес], чрез пълномощник адв. Х. Д., срещу Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № П-16001625046464-004-001/29.04.2025 г., издаден от Ю. И. К. на длъжност старши инспектор по приходите, потвърден с Решение № 215/04.07.2025 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място]. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна от съда и връщане на преписката с конкретни указания по прилагането на закона, като се претендират сторените по делото разноски. В открито съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя адв. Д. заявява, че разноски не са представили и няма как да бъдат претендирани. Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив чрез процесуален представител юриск. Г. намира подадената жалба за неоснователна и настоява за нейното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни съображения излага в депозирани по делото писмени бележки. Административен съд – Пловдив, Първо отделение, VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното. Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на АПВ по административен ред и в предвидения процесуален срок, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. От жалбоподателя Б., чрез пълномощник адв. Д., е депозирана молба в ЦУ на НАП по ССЕВ, заведена в общия деловоден регистър с вх. № ЕВ-54-30-1947/04.03.2025 г., към която е приложено копие на кореспонденция с Военно формирование 28000 и Министерство на отбраната. Посочва, че в продължение на няколко години доверителят на адв. Д. неуспешно се опитва да получи пълно плащане по предявен на длъжника Военно формирование 28000 с [ЕИК] изпълнителен лист, като е станало ясно, че длъжникът е внесъл в НАП 10 % върху присъденото обезщетение като авансов данък по чл. 42 от ЗДДФЛ, каквото задължение не съществува и не е съществувало никога, поради което направеното плащане към НАП е недължимо. Иска се да бъде разпоредена и направена проверка и след като бъде установено, че внесената сума е удържана от задължение по изпълнителен лист, да бъде възстановена същата по посочена банкова сметка (л. 84-90). С Резолюция за извършване на проверка № П-16001625046464-0РП-001/12.03.2025 г., издадена от М. Г. К. – К. на длъжност Началник на сектор, е определено извършването на проверка на жалбоподателя, като е определена Ю. И. К. на длъжност инспектор по приходите да извърши проверката. Като вид задължение е посочено данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2019 г. до 04.03.2025 г., както и че проверката следва да установи следните факти и обстоятелства: да се установи има ли суми, подлежащи на възстановяване по подаденото искане (молба) с вх. № ЕВ-54-30-1947/04.03.2025 г. с насоки – наличие/липса на основание за прихващане/възстановяване. Ако в хода на ППВ се установят факти и обстоятелства от значение за определяне на задълженията на ЗЛ, да се уведоми с мотивиран доклад компетентният орган за предприемане на ревизионни действия, като насоките не ограничават действията на органите по приходите, извършващи проверката. Съгласно насоките, дадени от ОС по-горе и утвърдените процедури за извършване на проверки, ако в хода на проверката се установят факти и обстоятелства от значение за определяне на задълженията на ЗЛ, е посочено, че следва да се уведоми с мотивиран доклад компетентният орган за предприемане на действия по компетентност. Определено е проверката за завърши в срок до 25.03.2025 г. (л. 58). Последвало е продължаване на срока за извършване на проверката, спиране на производството и неговото възобновяване, като е определен срок на проверката след възобновяването 03.05.2025 г. (л. 24 и сл.). В хода на проверката е отправено Искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица (ИПДСПОТЛ) № П-16001625046464-041-001/25.03.2025 г. до Военно формирование 28000 (л. 51-52), в отговор на което е постъпило писмо вх. № 55-16-4093/08.04.2025 г. (л. 53-55), в което ВрИД Командир на Военно формирование 28000 е посочил, че лицето А. Н. Б. е служил във Военно формирование 28000 Граф Игнатиево от 23.06.1995 г. до 16.07.2012 г. След прекратяване на служебните правоотношения с лицето на базата на изпълнителен лист на Окръжен съд Пловдив на 26.05.2017 г. са изплатени възнагражденията и лихвите на 14.06.2017 г. Начислен е и е удържан данък върху доходите. Начислените от бюджетните организации, данъци върху доходите на физическите лица и осигурителните вноски се отразяват като разходи за персонал и като трансфери за поети данъци върху доходите на физическите лица и осигурителни вноски. Дължимите от МО осигурителни вноски и данъци върху доходите на физическите лица се сочи, че се разплащат чрез схемата за централизирано разплащане от МФ. Начислените и изплатени допълнителни възнаграждения са отразени в раздавателна ведомост през месец юни 2017 г., тази ведомост се съхранява в Оперативен архив на БА [населено място]. На базата на раздавателната ведомост са подадени декларации обр. 1 в НАП – София – специален регистър, както следва: от януари 2009 г. до декември 2009 г. – с вх. № 17/1222/20.06.2017 г.; от януари 2010 г. до декември 2010 г. – с вх. № 17/1223/20.06.2017 г.; от януари 2011 г. до юни 2011 г. – с вх. № 17-1224/20.06.2017 г.; от юли 2011 г. до декември 2011 г. – с вх. № 17-1225/20.06.2017 г.; от януари 2012 г. до юни 2012 г. – с вх. № 17/1226/20.06.2017 г. Като приложения са представени Изпълнителен лист от 26.05.2017 г., издаден от Окръжен съд – Пловдив и заверено копие на бюджетно нареждане с номер 7929153 от 13.06.2017 г. Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) № П-16001625046464-040-001/31.03.2025 г. е оправено до Б., връчено на 02.04.2025 г. на пълномощник адв. Д., след извършени две посещения на посочения адрес за кореспонденция (л. 37-42). Постъпила е Молба с вх. № 54-16-3399/02.04.2025 г. от Б., чрез пълномощник адв. Д., в която се моли проверката да бъде спряна за един месец, с цел представяне на документите по РИП (л. 36). На 29.04.2025 г. с вх. № 54-16-4599 от адв. Д., пълномощник на А. Б. е депозирана молба, с която моли проверката да бъде възобновена, като представя описания ИЛ от 26.05.2017 г., както и становище и жалба до ВОП, като твърди, че не разполага с други относими документи (л. 27 и л. 43 и сл.). Въз основа на събраните доказателства, е издаден оспореният АПВ (л. 19 и сл.), с който е прието, че следва да се издаде нулев АПВ, поради изтекла давност, тъй като не са установени суми за възстановяване в давностния срок. Като правни основания са посочени разпоредбите на чл. 129, ал. 1 от ДОПК и чл. 55, ал. 1, чл. 110 и чл. 114, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Прието е също така и че дори да се приеме за допустимо, искането е неоснователно, тъй като бившият работодател на лицето правилно е удържал данъка върху присъдените суми по гр. дело № 193/2017 г. на Окръжен съд – Пловдив. За да достигне до този резултат, органът е приел, че от анализа на представените документи към проверката, с бюджетно платежно нареждане № 7929153 от 13.06.2017 г. е установено, че Военно формирование 28000 - Граф Игнатиево е изплатило на А. Н. Б. обща сума в размер на 51 313,69 лв., след удържан данък върху доходите на основание ЗДДФЛ в размер на 5 701,52 лв., тъй като възнаграждението за извънреден труд не попада сред доходите по чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ, нито е освободено от облагане съгласно чл. 13 от същия закон. С ал. 5 на чл. 42 от ЗДДФЛ е посочено, че е регламентирано, че данъкът се удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец. Кадровите военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) е посочено, че се осигуряват за всички осигурени социални рискове по реда на чл. 4, ал. 1, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съгласно чл. 6, ал. 5 от КСО и във връзка с чл. 1, ал. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се дължат осигурителни вноски, е мотивирано, че задължителни осигурителни вноски се дължат върху получените или начислени и неизплатени брутни месечни възнаграждения и други доходи от трудова дейност, но не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната календарна година и са за сметка на държавния бюджет. По силата на чл. 230, ал. 1 от ЗОВСРБ е посочено, че в брутното възнаграждение на кадровите военнослужещи се включват: основното възнаграждение и другите допълнителни възнаграждения - за продължителна служба (чл. 225, ал. 1), за специфични условия на труд по ред и в размери, определени от министъра на отбраната и Министерски съвет (чл. 226), заместване или съвместяване на длъжности (чл. 228), както и възнаграждения за годишни резултати (чл. 227 от ЗОВСРБ). Съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването се сочи, че се осъществява за периода на упражняване на трудова дейност, като изплатените суми за неизползвани компенсации в почивки, във връзка с носене на дежурства в системата на Министерството на отбраната, по същество представляват възнаграждение за положен извънреден труд и са елемент на брутното възнаграждение, върху които се дължат задължителни осигурителни вноски. Съгласно § 1, т. 26, буква „б“ от ДР на ЗДДФЛ „трудови правоотношения“ е посочено, че са правоотношенията с държавни служители и правоотношенията между министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи или упълномощени от тях длъжностни лица - от една страна, и служещите в съответните министерства - от друга, както и служебните правоотношения между началника на Националната служба за охрана, от една страна, и офицерите и сержантите - от друга. Мотивирано е, че в ЗДДФЛ не е установена разпоредба, по силата на която обезщетенията за носени дежурства в системата на Министерство на отбраната, за които не са използвани компенсации в почивки, са освободени от облагане, следователно е прието, че тези обезщетения подлежат на облагане по реда на чл. 42 и свързаните с нея разпоредби на ЗДДФЛ, като данъкът се удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец и се внася в сроковете и по реда на чл. 65 и чл. 66 от същия закон. С оглед на това е прието, че правилно са изпълнени условията на чл. 42 от ЗДДФЛ от Военно формирование 28000 по изпълнителен лист за обезщетение на жалбоподателя Б. от положен извънреден труд по време на изпълняваната от него военна служба до момента на освобождаването му от военна служба на 16.07.2012 г. по внесен 10 % авансов данък по чл. 42 от ЗДДФЛ върху присъденото обезщетение на ЗЛ. В хода на проверката е установено, че лицето А. Н. Б. е служил във Военно формирование 28000 - Граф Игнатиево от 23.06.1995 г. до 16.07.2012 г. От приложените към искането документи и събраните документи в хода на проверката е установено, че периодът, за който се отнася обезщетението, е от положен извънреден труд по време на изпълняваната от лицето военна служба до момента на освобождаването му от военна служба на 16.07.2012 г., като същото е изплатено от Военно формирование 28000 на 13.06.2017 г. и има удържан и внесен данък в ДБ в размер на 5 701,52 лв. (удържан ДОД върху сумата 57 015,21 лв.). От извършената проверка в ИМ на НАП не са установени данни за изплатени суми и удържан данък на жалбоподателя от Военно формирование 28000 за периода на проверката (2019 г. – 2024 г.). Б. е посочено, че е освободен от работа по служебни правоотношения от Военно формирование 28000, считано от 16.07.2012 г., като съгласно чл. 129, ал. 1, изр. второ от ДОПК искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. Според чл. 110 от ЗЗД е мотивирано, че с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Давността започва да тече, съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, от деня, в който вземането е станало изискуемо, а според чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Все в тази насока е посочено, че съгласно Тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019 г. по тълк. д. № 5/2017 г. на ОСТК на ВКС, задължението за връщане на дадено при начална липса на основание възниква от момента на получаване на недължимото и от този момент става изискуемо, като в същия смисъл е и Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС, в което е посочено, че при първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД основанието не е налице при самото извършване на престацията, поради което следва да се приеме, че от този ден то е станало изискуемо и започва да тече давността по чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. В конкретния случай е прието, че проверяваното лице, чрез своя пълномощник твърди, че неоснователно му е бил удържан данък върху доходите при изплащането на сумите, присъдени по гр. д. № 193/2017 г. на Окръжен съд – Пловдив, на 13.06.2017 г., т.е. внасянето на данъка е станало при първоначална липса на основание, следователно е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, като сумата, претендирана за възстановяване, става изискуема за връщане на А. Н. Б. от момента на превода към НАП на 13.06.2017 г. (ако хипотетично се приеме, че същата подлежи на възстановяване). От тази дата, до датата на подаване на искането за възстановяване с № ЕВ-54-30-1947/04.03.2025 г., е посочено, че са изтекли 5 години, т.е. вземането на лицето е погасено по давност. Повече от пет години са изминали от 01.01.2018 г., каквото е изискването за разглеждане на подаденото от лицето искане по чл. 129, ал. 1 от ДОПК. Този резултат е обжалван пред ответния административен орган, който с Решение № 215/04.07.2025 г. е потвърдил оспорения пред настоящата съдебен инстанция АПВ (л. 8-12). За да стори това, Директорът на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив изцяло е възприел мотивите на административния орган, като е посочил подробно и нормативната уредба, уреждаща този вид отношения, като в заключение е приел, че по отношение на претендираната за неоснователно внесена сума искането за възстановяване е подадено след изтичане на преклузивния срок, а също и след изтичане на давностния срок. При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи. В случая, релевантните за разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства са установени от материално компетентен орган на приходната администрация в хода на проверка съгласно чл. 129, ал. 2, т. 2 от ДОПК. Проверката е завършила с издаването на предвидения в чл. 129, ал. 3 от ДОПК акт, който е постановен в изискваната от закона форма, като са налице фактическите и правни основания за издаването му, неоснователни в тази връзка са твърденията на жалбоподателя за липса на мотиви. При издаването на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват самостоятелно основание за отмяна. Не са налице и нарушения на материалния закон. Съгласно чл. 129, ал. 1, изр. второ от ДОПК искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от първи януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. Подлежащите на прихващане суми са визирани в разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ДОПК, а основанията за възстановяване се извеждат от разпоредбата на чл. 129, ал. 5 и по аргумент на противното от чл. 130, ал. 1 от ДОПК и това са: подадена данъчна декларация, влязъл в сила съдебен или административен акт. В конкретния случай не се твърди да са налице влязъл в сила съдебен или административен акт, поради което и следва да се приеме, че основанието е подадена данъчна декларация и/или декларация обр. 1 и обр. 6, респ. изтичане на сроковете за тяхното подаване. От събраните по делото доказателства се установява, че с влязло в сила съдебно решение № 419/07.04.2017 г., постановено по гражданско въззивно дело № 193/2017 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, в полза на Б. е присъдена сумата от 37 909,04 лева, представляваща обезщетение за положени от лицето по време на изпълнявана от него военна служба до момента на освобождаването му от служба на 16.07.2012 г. 2128 часа извънреден труд, изразяващ се в превишаване на служебното време над нормалната до общата продължителност, некомпенсирано с почивка, ведно с прилежащите лихви. Въз основа на това съдебно решение и в полза на лицето е издаден изпълнителен лист общо за сумата от 37 909,04 лева – обезщетение, както и за лихви в размер на 8163,54 лева – лихва за периода от 16.07.2012 г. до 11.08.2014 г., ведно с лихва върху главницата (37 909,04 лева), считано от 12.08.2014 г. до датата на окончателното изплащане на сумата. Видно от мотивите на съдебното решение, за да присъди същите, съдът е приел, че законодателят е предвидил компенсиране на служителя за т.нар. удължено време чрез осигуряване на намалено работно време чрез съответното му намаляване в срок до 4 месеца за всеки удължен работен ден чрез съответното му намаляване през други дни, а когато това не става в този времеви отрязък, работникът или служителят има право сам да определи времето, през което ще компенсира изслуженото удължено работно време, като е нужно само да уведоми за упражняването на това си право работодателя писмено, поне две седмици предварително, като съгласно изричната разпоредба на чл. 136а, ал. 5 от КТ е посочено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, преди разликата до нормалната продължителност на работното време да е била компенсирана, тя се заплаща като извънреден труд. Извънредният труд, както правилно е приел административният орган, не попада сред доходите по чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ, нито е освободен от облагане съгласно чл. 13 от ЗДДФЛ, поради което и на основание чл. 42, ал. 5 от ЗДДФЛ, работодателят следва да удържи данък (в размера по чл. 42, ал. 4 от ЗДДФЛ) при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец. В процесния случай, видно от приложеното Бюджетно платежно нареждане от 13.06.2017 г. е извършено плащане на облагаемия доход (л. 55), което от отговора на третото лице Военно формирование 28000 – Граф Игнатиево, се установява, че е сторено на 14.04.2017 г. (л. 53). При тези данни и с оглед твърдението на Б., че се касае за изначална липса на основание, органите по приходите са приели, че възникването на основание за възстановяване на съответната сума, е датата на плащането, съответно от 01.01.2018 г. до датата на депозиране на искането за възстановяване – 04.03.2025 г., очевидно са изтекли повече от 5 години, което е самостоятелно основание искането, като подадено след изтичането на срока по чл. 129, ал. 1 от ДОПК, да се приеме за недопустимо, каквото именно е сторено и с обжалвания в настоящото производство АПВ. Независимо от гореизложеното и дори да се приеме, че за да се установи основанието за възстановяване, следва да е изтекъл срокът за подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, то за доходите, получени през 2017 г., задълженото лице следва да подаде декларацията си в срок до 30.04.2018 г., съответно считано от 01.01.2019 г. до 04.03.2025 г. отново са изтекли повече от 5 години и правото да се иска възстановяване е преклудирано и в този смисъл искането за прихващане или възстановяване, подадено от лицето на 04.03.2025 г. е просрочено и следователно е недопустимо. Именно неговото просрочие е обусловило отказа на органа по приходите за възстановяване на претендирания данък съобразно изложените изрично мотиви в оспорения АПВ. Тук е мястото да се посочи, че доколкото в случая с издадения АПВ органът е приел, предявеното пред него искане за недопустимо, то съгласно специалната разпоредба на чл. 129, ал. 7 от ДОПК АПВ и в този случай подлежи на обжалване по реда, по който се обжалват РА (в този смисъл Решение № 4736/18.04.2017 г., постановено по адм. дело № 6797/2016 г. на ВАС, Първо отделение, Решение № 5884/11.05.2017 г., постановено по адм. дело № 8609/2016 г. на ВАС, Първо отделение и др.). От всичко изложено по-горе, съдът приема, че АПВ № П-16001625046464-004-001/29.04.2025 г. е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и в съответствие с процесуалните и материалноправните разпоредби на закона. При това положение е налице неоснователност на жалбата на Б., поради което същата следва да бъде отхвърлена като такава. С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Националната агенция по приходите разноски по делото в размер на 400 евро, представляващи юрисконсулско възнаграждение. Воден от горното, Административен съд – Пловдив, I отд., VII състав,

Цитирани разпоредби

39