Решение № 4911 от 25.9.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 4031/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20213414/18.11.2021г. по гр.д. № 15994 по описа за 2016г. н а Софийски районен съд, 38-ми състав е признато за установено по отношение на Е. Т. Д., ЕГН •••••••, М. Д. Д., ЕГН •••••••••• и И. Х. И., ЕГН •••••••••• всички с адрес: гр. София, ж.к. •••••••, че Й.И. Х.а, ЕГН •••••••••• с адрес: гр. София, кв. Горна баня, ул. „•••••••, И. К. Х., ЕГН •••••••••• с адрес: гр. София, ж.к. „••••••• ••••••• и В. К. Н., ЕГН •••••••••• с адрес: гр. София, кв. Бояна, ул. „••••••• всички със съдебен адрес: адв. Л. К., гр. София, ул. „••••••• са собственици на реална част, попадаща в имот с идентификатор 68134.4324.208 по КККР на гр. София, район Овча купел, в.з. Люлин, представляващ УПИ III-208, кв. 4 по плана на ви лна зона „Люлин Горна баня“, целият с площ от 831 кв.м., която реална част съставлява поземлен имот /бивша ливада/ с площ от 0, 747 дка с № 6057 по кадастралния план от 1958г., находящ се в землището на Горна баня, местност „При тополите“, заключена между точки А, 6, 5, 4, 3, Е, Г, Д, А със зЕ. защриховка съгласно изготвена комбинирана скица към заключението по съдебно-техническата експертиза, лист 269 от делото на СРС, неразделна част от решението, като Е. Т. Д., ЕГН •••••••, М. Д. Д., ЕГН •••••••••• и И. Х. И., ЕГН •••••••••• всички с адрес: гр. София, ж.к. ••••••• са осъдени да заплатят на Й.И. Х.а, ЕГН •••••••••• с адрес: гр. София, кв. Горна баня, ул. „•••••••, И. К. Х., ЕГН •••••••••• с адрес: гр. София, ж.к. „••••••• ••••••• и В. К. Н., ЕГН •••••••••• на основание на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 2609, 91лв., представляващи съдебни разноски.

Срещу така постановеното решение са депозирани:

1. въззивна жалба вх.№ 25178383/20.12.2021г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 14.12.2021г. от ответниците по исковете – Е. Т. Д., ЕГН •••••••, М. Д. Д., ЕГН •••••••••• в частта, в която исковете са уважени. Изложили са съображения, че решението е недопустимо и неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочили са, че неправилно било прието от районния съд, че Решението № 156/02.06.2008г.легитимирало ищците като собственици на имота. Това било решение по чл. 18 ж от ППЗСПЗЗ и за да бъде довършен фактическия му състав и да породи същото правни последици било нужно да е придружено със скица и удостоверение по чл. 13, ал. 3 и ал. 5 от и ал. 6 от ППЗСПЗЗ, издадени от техническия отдел на общината, а такива не били представени по делото. Приложенията към техническата експертиза представени от вещото лице не можели да се ценят като такива, защото вещото лице не можело да представя доказателства по делото. Отделно представените от вещото лице скица нямали дата и номер, печат, поставената бланкетно 2002г. не била възможна, защото решението на ОСЗ било от 2006г., тази скица не индивидуализирала имота-дали и доколко е застроен, каква част се възстановява и на кого. В скицата освен наследодателят на ищците бил посочен и брат му – П.Н., което потвърждавало тезата им, че имотът не бил поделен реално и не било ясно дали тази част от имота се следва на К. или на брат му П.. Удостоверението по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ сочело скица, която не била представена по делото. Претендирали са разноски. Приложените към заключението по техническата експертиза заповеди били взаимоизключващи се, не ставало ясно коя от тях и на какво основание е приложима, сочели различни имоти и площите им, като заповедта от 2009г. сочела, че процесния имот е застроен. Вещото лице посочило, че не му било представено удостоверение по чл. 13, ал. 4-6 от ППЗСПЗЗ, но районният съд приел обратното, без да излага мотиви. Не била спазена процедурата по чл. 18Г, чл. 18Д и чл. 18 е от ППЗСПЗЗ, поради което и решението № 156 не било постановено съобразно чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл. 18 ж от ППЗСПЗЗ. В имота имало построена от И. И. законна сграда, за същата имало надлежни строителни книжа. Обстоятелството, че сградата била построена след 1991г. не обосновавало извод, че няма пречки по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, защото съгласно тази разпоредба и ако има отстъпено право на строеж и строежът е започнал преди 01.03.1991г. Неправилно районният съд не взел предвид писмото от главния архитект на „••••••• РНС“ № 4683/30.09.1970г., издадено на името на д-р Д. за строеж на вила в парцел III, кв. 4, в.з. „Люлин“ ведно с виза за проучване и проектиране на гърба на писмото. В имота имало постройки още в началото на 70-те години на 20-ти век, за което били събрани и гласни доказателства, като тази постройка била реновирана със строителни книжа, приети по делото. Имотът не бил индивидуализиран. Делбеният протокол сочел, че в дял на наследодателя на ищците бил поставен ½ ид.ч. от ливада, м. „При тополите“ с площ от 2 дка. Реална делба нямало и така не било възможно да се установи безспорно къде са 1 дка от тях, посочените съседи не съответствали на тези, посочени в решението на ОСЗ. В този смисъл било и заключение по експертиза по административното дело. Съдът следвало да упражни косвен контрол по реда на чл. 17 от ГПК по отношение на решението на ОСЗ. В решението на ОСЗ като съседен на имота се посочвал самия имот, ако това било техническа грешка, то тя следвало да бъде отстранена по съответния ред, а доказателства за същото не били представени. Така процесният имот не бил надлежно индивидуализиран. Въззивниците били закупили имота, имали нотариален акт за сделката, той бил годен да ги направи собственици. Така дори да се приеме, че не бил законно застроен, то валидната сделка на въззивниците била друга пречка за реституцията на имота. Решение № 156 на ОСЗ сочело, че се постановява на основание на чл. 18ж и чл. 18з от ППЗСПЗЗ, което означавало, че дали в имота е изградена сграда било без значение. Разпоредбата на чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ в редакцията към ДВ бр. 122/19.12.1997г. разрешавала колизията между права на бившите собственици на имоти, включени в ТКЗС и лицата, на които тези имоти са продадени, като се зачитат правата на приобретателите. Изключението по чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ било едно от изключенията на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ. Не било доказано ищците да са провели успешно иск по § 4 и по ПЗР на ЗСПЗЗ, а същото било необхоД., за да се признаят правата им по предявения по делото установителен иск. Неправилно било прието от СРС, че придобивната давност била 10 години, вместо кратката такава от 5 години. Отделно ответниците владеели имота от покупката му 05.02.1969г.от д-р Д.- съпруг на Е., до продажбата му на 12.11.1999г., като към своята придобивна давност присъединявали тази на И. И., който на 22.03.2011г. го продал на Е. Д.. През този период те се грижели за имота, застроили го, облагородили двора, садили овощни дървета, явно и необезпокоявано го владели, оградили го, плащали данъци и такси. Владението било добросъвестно като придобито на основание на сделка, придобивната давност започнала да тече на 21.11.1997, тоест повече от 19 години преди подаването на исковата молба. Нормата на чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ въвеждала специална хипотеза на прекъсване на придобивната давност, имала ретроактивно действие, защото заличавала изтеклата до този момент давност В тази хипотеза съгласно ТР № 10/05.12.2012г. ако заличената давност била 5 годишна и е започнала да тече при наличието на правно основание, годно да направи владелеца собственик, то и новата давност, която започвала да тече след 21.11.1997г. била 5 годишна. В случая територията била урбанизирана, имотът попадал във вилна зона още от 1960г., при продажбата му през 1969г. имал статут на самостоятелен имот, така той не бил земеделска земя и не бил обобществяван. Така нямало пречка придобивна давност да тече преди Решение № 156 /02.06.2008г. на ОСЗ. М. Д. бил продал имота на И. И. и иск срещу него бил недопустим. Преди да бъде постановено процесното решение на ОЗС имало друго решение на ОСЗ, с което било отказано възстановяването на собствеността му на ищците поради това, че имот не бил внасян в ТКЗС. Това решение било получено от К. Н., нямало данни да е обжалвано. Заповедта, въз основа на която било издадено удостоверението по чл. 13 от ППЗСПЗЗ, била нищожна признание за което имало в жалбата на К. Н.. Заповед № 319 била от 12.11.2009г. и получена от К. Н. на 26.11.2009г., не ставало ясно как Решение на ОСЗ е влязло в сила на 02.07.2008г., след като то било издадено въз основа на тази заповед. Преписката от ОСЗ била непълна. Претендирали са разноски.

Въззиваемите – ищци Й. И. Х.а, ЕГН •••••••••• с адрес: гр. София, кв.

Горна баня, ул. „•••••••, И. К. Х., ЕГН •••••••••• с адрес: гр. София, ж.к.

„••••••• ••••••• и В. К. Н., ЕГН •••••••••• са оспорили жалбата. Придобили собствеността върху имота на основание на реституция по ЗСПЗЗ и наследствено правоприемство. Решението на ОСЗ било законосъобразно и възстановявало правата им върху имота Правилно било прието от СРС, че правата на праводателя на ответниците произтичат от продажба с ТКЗС, а не от замяна по реда на ЗТСП /отм/, поради което и неприложим бил чл. 18з от ППЗСПЗЗ. Само сделката от 1969г. била преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, останалите две били след 1991г. Установило се, че към 1991г. имотът не е бил застроен, постройка била изградена едва през 2001г. по издаденото разрешение за строеж и констативен протокол, приети по делото. Така правилно било прието от СРС, че няма пречки за реституция по ЗСПЗЗ. Правилно било прието от СРС, че срокът на придобивната давност е 10 години, дори ако добросъвестното владение било установено 27.11.1997г., защото в тези случаи владението придобива правна значимост по силата на закона, а не защото е установено при условията на чл. 70, ал.1 от ЗС Придобивната давност съгласно чл. 10, ал.13 от ЗСПЗЗ започвала да тече от 22.11.1997г. По отношение на неприключили процедури по ЗСПЗЗ давността започва да тече от издаване на реституционното решение по ЗСПЗЗ, защото едва от този момент е възможна защита на правоимащото лице. Така по отношение на тях придобивна давност на въззивниците можела да започна да тече едва от 02.07.2008г. Претендирали са разноски.

1. въззивна жалба вх.№ по регистъра на СРС, от ответника по исковете И. Х. И., ЕГН •••••••••• в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението е недопустимо и неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е, че неправилно било прието от СРС, че не може да обсъжда възражения за липса на идентичност между притежавания от наследодателя на ищците и възстановения имот, невъзможност за обобществяване на ½ ид.ч. от ливада, пречки за възстановяване поради неземеделски характер на имота и невъзможност за земеделска реституция и др. С ТР № 5/2013г. била призната възможността за косвен контрол по чл. 17, ал.2 от ГПК на реституционното решение по ЗСПЗЗ за валидността му и за материалната му законосъобразност, като следва да се прецени и материалната компетентност на ОСЗ. Липсата на несъмненост, че възстановеният имот е бил притежаван от наследодателя на ищците водело до нищожност на постановеното решение на ОСЗ поради издаването му от некомпетентен орган, защото само за действително притежаваните преди обобществяването имоти ОСЗ можело да постанови възстановяване на собствеността, в който смисъл било Решение № 93/07.06.2013г. на ВКС по дело № 883/2012г. СРС ценил само решението на ОСЗ и заключението по техническата експертиза и то безкритично, като не обсъдил останалия събран доказателствен материал. Заявеният имот не бил индивидуализиран. В разписния лист за имот 57 като собственик бил посочен М. С. „ТКЗС?“, въпросителният знак доказвал, че още към 1960г. имало съмнение дали имотът изобщо е обобществен. Делбеният протокол от 1948г. Сочел, че наследодателят на ищците получавал ½ ид.ч. от ливада от 2 дка, нямало реална делба, поради което не било възможно от наследодателя на ищците да е обобществен 1 дка ливада в м. „Тополите“ в ТКСЗ по Примерния устав на ТКЗС. Този имот не бил със земеделски характер към обобществяването му, имот пл. № 57 се установило, че по кадастралния план от 1960г. бил във вилна зона, в нотариалния акт от 1969г. Изрично било посочено, че този имот е в урбанизирана територия, регулиран и за него имало обособен парцел. Не били приети скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4-6 от ППЗСПЗЗ, това водело до нищожност на решението на ОСЗ. Приложенията към техническата експертиза не били доказателства по делото, а и те не удостоверявали наличието на такива удостоверение и скица. Скицата нямала дата, номер, подпис за заверил, посочената година била 2002г., а решението на ОСЗ сочело че се издава на основание на друга скица- от 13.06.2005г., но такава не била констатирана от вещото лице и не била приета по делото. Скицата от 2002г. не съдържала отразяване дали имот е застроен и доколко, на кого каква част се възстановява. Скицата от 2002г. като правоимащ сочел и братът на наследодателя на ищците, което отново сочело, че ливадата реално не била подЕ. между двамата братя К. и П.Н.и. Заповедите на кмета на район Овча купел от 2002г., от 2005г. и от 2009г. си противоречали, сочели имоти с различни номера, ако се приемело че заповедта от 2009г. финализира процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ нямало как година по-рано да е постановено реституционното решение в полза на ищците. Такова решение сочело процесния имот, както и че негов съсед е процесния имот, което било невъзможно. Неустановено било по делото как имот № 6057 се е трансформирал в имоти №№ 6057 А, 6057 Б, 6057 В. В нотариалният акт от 1969г. било посочено, че имот пл. № 57 е образувал три парцела, включително и продавания парцел III, а в имот пл. № 58 са се включвали парцели II и I. Така неправилно било прието от СРС, че местоположението на реституирания имот е установено и по реституционната производство и по делото. Заключението по техническата експертиза не било обосновано, не съобразило горепосочените документи. Не било установено имотът да е бил ливада. Имало пречки за реституция, защото имотът бил застроен освен с изградената през 2001г. сграда и със сгради, построени с надлежни строителни книжа, издадени на д-р Д. по писмо от 30.09.1970г., което съдържало на гърба виза за проектиране и проучване. Още д-р Д. съгласно събраните доказателства бил изградил вилата, която през 2001г. била обновена по издадените нови строителни книжа. Приложение намирала разпоредбата на чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Сделката от 1969г. попадала в приложното поле на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ. Дори да се приемело, че имотът е бил внесен в ТКЗС през 1967г. вече била утвърдена дворищната регулация за процесния имот, като към този момент само ТКЗС би могла да продаде имота. Сделката по нотариален акт № 101/1969г. била със сложен фактически състав по реда на ЗРПВПВННИ при съобразяване на Примерния устав на ТКЗС. По този ред се продавали имоти чрез Изпълнителния комитет на местния народен съвет по предложение на заинтересованите, като Изпълнителния комитет определял цената и приобретателя. Видно от НА № 101/1969г. продажната цена била платена по сметка на ДСП-Кореком, което доказвало че към този сложен фактически състав се добавял още един – продажба на съответния имот за набиране на социалистическа и капиталистическа валута. Не било доказано да е проведено успешно производство по § 4 и от ПЗР на ЗСПЗЗ. Неправилно било отхвърлено възражението им, че са придобили имота по давност. Срокът на същата бил 5 години, владението било установено по делото, че е било непрекъснато и явно, необезпокоявано. Срокът на придобивната давност била 5 години, защото били добросъвестни приобретатели по нотариалния акт от 1969г., така по аргумент от чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ новата придобивна давност, започнала да тече след влизане в сила на ЗСПЗЗ също била 5 години.

Всички владелци на имота от покупката му през 1969г. от д-р Д. и следващите били добросъвестни, защото владеели имота на правно основание. При условията на присъединено владение на Е. Д. и праводателя й И. И. кратката 5 годишна давност била изтекла и за нея. С отговора на исковата молба бил посочил при условията на евентуалност, че имотът бил придобит по давност от д-р Д., който установил владение явно и несмущавано при започване на процедурата по продажба на имота, така налице била хипотезата на чл. 11, ал.2 от примерния устав на ТКЗС. Това му възражение изобщо не било разгледано от СРС. Претендирал е разноски, процесуалният му представител е претендирал възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Въззиваемите – ищци Й. И. Х.а, ЕГН •••••••••• с адрес: гр. София, кв.

Горна баня, ул. „•••••••, И. К. Х., ЕГН •••••••••• с адрес: гр. София, ж.к. „••••••• ••••••• и В. К. Н., ЕГН •••••••••• са оспорили жалбата, посочили са че решението е правилно.

Съгласно представеното удостоверение за наследници издадено на 24.03.2021г. от СО, район Овча купел Й.И. Х.а е починала на 21.12.2021г., като е оставила за наследници по закон децата си И. К. Х. и В. К. Н..

Съгласно справка по реда на Наредба № 982014г. Е. Т. Д. е починала на 18.04.2022г., като е оставила за наследник по закон сина си М. Д. Д.. Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 8006409/22.03.2016г. Вписана в Авписвания вх.рег. № 6438/14.02.2014г., акт № 31, том 2, на Й. И. Х.а, ЕГН •••••••••• с адрес: гр. София, кв. Горна баня, ул. „•••••••, И. К. Х., ЕГН •••••••••• с адрес: гр. София, ж.к. „••••••• ••••••• и В. К. Н., ЕГН •••••••••• срещу Е. Т. Д., ЕГН •••••••, М. Д. Д., ЕГН •••••••••• и И. Х. И., ЕГН •••••••••• всички с адрес: гр. София, ж.к. „•••••••, с която са поискали от съда на основание на чл. 124 от ГПК вр. с чл. 18ж, ал.1 и чл. 18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ, че Й.И. Х.а, ЕГН •••••••••• И. К. Х., ЕГН •••••••••• и В. К. Н., ЕГН •••••••••• са собственици на основание на земеделска реституция по Решение № 156/02.06.2008г. на ОСЗ - Овча купел и наследствено правопиремство от К. Н. Х., починал на 29.01.2014г., на поземлен имот /бивша ливада/ с площ от 0, 747 дка с № 6057 по кадастралния план от 1958г., находящ се в землището на Горна баня, местност „При тополите“ при граници: наследници на Л. С., УПИ ХХХ- 211, УПИ II-209, УПИ III-208, представляващ реална част от имот с идентификатор 68134.4324.208 по КККР на гр. София, район Овча купел, в.з.

Люлин, представляващ УПИ III-208, кв. 4 по плана на вилна зона „Люлин Горна баня“, целият с площ от 831 кв.м. Навели са твърдения, че наследодателят им бил собственик на имота, възстановен му по реда на ЗСПЗЗ, този имот преди внасянето му в ТКЗС притежавал на основание на договор за доброволна делба по нотариален акт № 105/1922г. и протокол за делба от 22.01.1948г. по дело № 658/1947г. на Софийски околийски съд, 2-ро отд. Решението сочело, че имотът е в урбанизирана територия и е част от УПИ III-208, кв. 4 по плана на вилна зона „Люлин Горна баня“. Посочили са, че с нотариален акт № 101/, 1969г. д-р Д. бил купил от ТКЗС вилно място от 840 кв.м. с неуредени сметки по регулация за 70 кв.м., съставляващо парцел III-57, кв. 4, като с нотариален акт № 97/1969г. бил признат за собственик на 70 кв.м. по регулация, придадени към този имот; че с нотариален акт № 60/1999г. наследниците на д-р Д. - Е. и М. Д.и продали на И. И. имота-празно дворно място, а на 22.03.2011г. И. продал на Е. Д. имота заедно с построената в него сграда. Така ответниците оспорвали правата им на собственост и за ищците възниквал правен интерес да установят, че те са собственици на имота. Сделките, сключени от ТКЗС преди влизане в сила на ЗСПЗЗ били нищожни и приобретателите по такива сделки не са придобили имота. Така д- р Д. не бил придобил имота по сделката от 1969г. Придобивна давност не можела да тече до постановяване на реституционното решение и влизането му в сила. Изграждането на сградата в имота след 2001г. било незаконно като построена от несобственик, такива били и останалите сгради, разрешението от 2001г. било за стопанска сграда, а в имота имало и други сгради. Към момента имотът се ползвал от ответниците Е. Д. и И. И.. Претендирали са разноски.

Ответниците Е. Т. Д., ЕГН •••••••, М. Д. Д., ЕГН •••••••••• са оспорили исковете. Посочили са, че Решение № 156/2008г. на ОСЗ не било законосъобразно, било нищожно и не пораждало последици, поради което и ищците не били собственици на имота. Реституираният имот не бил достатъчно индивидуализиран в това решение на ОСЗ, а и бил застроен. Съгласно делбения протокол наследодателят на ищците получавал ½ ид.ч. от ливада от 2 дка, нямало реална делба и не било възможно да се установи къде точно се намират имотите, които е внесъл в ТКЗС и че точно определени 1000кв.м. са попаднали в негов дял. Имотът бил придобит от д-р Д. със сделка по нотариален акт от 1969г., върху него имало законно изградена постройка, това били пречки за реституция на имота. Решението на ОСЗ сочело за съсед на процесния имот същия процесен имот, не ставало ясно каква част от УПИ III-208 е възстановена. Евентуално били собственици на имота по давност, владели същия явно и необезпокоявано, облагородили го, застроили го заградили го, плащали данъци и такси, период на владение бил от 1969г. до момента, давността започнала да тече на 22.11.1997г. по арг. от чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ, като Е. Д. присъединявала владението на праводателя си И. и на д-р Д.. Срокът на придобвината давност бил 5 години по аргумент от ТР № 10/2012г. М. Д. към момента вече бил продал имота и нямало правен интерес от иска срещу него. Давност можела да тече и преди решението на ОСЗ. Територията била урбанизирана, имот не можело да бъде реституиран, защото не бил земеделска земя, той не бил обобществяван. Договорът от 1969г. бил за продажба. Сделки сключени от ТКЗС през 1969г. не били нищожни, приложим бил Законът за реда на прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти, съгласно чл. 4 от който само нотариус подписва нотариалния акт за продажба. Приложими били ч. 18ж и чл. 18з от ППЗСПЗЗ, не бил проведен иск по § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл. 11 от ЗСПЗЗ сочела само сделки за период от 01.01.1990г. до 16.05.1995г. Претендирали са разноски.

Ответникът И. Х. И., ЕГН •••••••••• е оспорил иска. Навел е твърдения, че имотът нямал земеделски характер, не бил индивидуализиран, с делбения протокол се сочело че наследодател на ищци получава ½ ид.ч. от ливада, нямало реална делба, не било възможно от техният наследодател да се обобществи 1 дка ливада. Имотът бил в урбанизирана територия, законно застроен, имало и прехвърлителна сделка, приложими били чл. 18з и чл. 18ж от ЗСПЗЗ, имало пречки за реституция по чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ, не бил проведен успешно иск по § 4 и от ПЗР на ЗСПЗЗ. Нотариалният акт от 1969г. бил за сделка със сложен фактически състав по Закона за реда на прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти / ЗРПВПВННИ/ при съобразяване на Примерния устав на ТКЗС. По този ред се продавали имоти чрез Изпълнителния комитет на местния народен съвет по предложение на заинтересованите, като Изпълнителния комитет определял цената и приобретателя. Видно от НА № 101/1969г. продажната цена била платена по сметка на ДСП-Кореком, което доказвало, че към този сложен фактически състав се добавял още един – продажба на съответния имот за набиране на социалистическа и капиталистическа валута. Така доказано било че сделката от 1969г. не попада в хипотеза на чл. 10, ал.13 от ЗСПЗЗ. Евентуално продавач по този нотариален акт била държавата и неприложим бил чл. 10, ал.13 от ЗСПЗЗ, в случая продажба чрез намеса на СНС, като цена се внася по сметка на Кореком. Ако се приемело, че е налице хипотезата на чл. 11, ал.2 от Примерния указ на ТКЗС, то заявявал, че от започване на процедурата по продажбата от 1969г. имотът бил владян от д-р Д. явно и несмущавано и така той го бил продобил по давност срок на която бил 5 години, но дори и да се приемело, че срокът на придобвнинат давност е 10 години, то и този срок бил изтекъл. Предявил е и възражение за изтекло в негова полза възражение за придобивна давност срок на която била 5 години, към която присъединявал тази изтекла в полза на праводателите му д-р Д., Е. Д. и М. Д.. Приложима била разпоредбата на чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ и доколкото прекъсната давност била 5 годишна, то и след влизане в сила на ЗСПЗЗ срок на придобивната давност бил 5 години. Претендирал е разноски.

По делото е прието Решение № 0156/02.06.2008г. Издадено от ОСЗ – Овча купел подписано от председател и 4-ма членове на комисията, с отбелязване че е влязло в сила на 02.07.2008г. /лист 233 от делото на СРС/, съгласно което по заявление вх. № 0156/07.01.1992г. На К. Н. Х., ЕГН •••••••••• на основание на чл. 18ж, ал.1, чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и протоколи № 1/22.09.1992г. по чл. 18д и чл. 18г от ППЗСПЗЗ, протокол № 2/22.09.1992г. по чл. 18Е от ППЗСПЗЗ е признато право на собственост на К. Н. Х. в съществуващи стари реални граници на ливада от 1 дка, находящ се в землището на Горна Баня, местност „При Тополите“, к.л. № В-4-7-Г, имот № 6057 от кадастрален план, изработен през 1958г. заявен под № 3 от заявлението и установен с делбен протокол № 45, като е възстановено правото на собственост на К. Н. Х. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на ливада от 0, 747 дка, находяща се в землището на Горна баня, местност „При Тополите“, к.л. № В-4-7-Г, имот № 6057 от кадастрален план, изработен през 1958г. при граници: улица, наследници на Л. Х. С., УПИ ХХХ-211, УПИ II – 209, УПИ III-208, като е посочено, че решението се издава по указания, дадени с Решение от 29.04.2008г. на адм. съд – София град, 2-ро отд., 34-ти състав по дело № 4194/2007г. Посочено е, че имотът попада в урбанизирана територия, определени с регулационен план на в.з. Люлин, одобрен със Заповед № РД-50-09-198/1989г. и представлява част от УПИ III-208, кв. 4, като решението се постановява въз основа на скица № АБ-94-К- 142/13.06.2005г. по чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ и удостоверение № АБ-94-К- 142/13.06.2005г. по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, одобрени със заповед № РД-09- 138/10.05.2005г. на кмета на район Овча купел по чл. 11, ал.4 от ППЗСПЗЗ. Посочено е, че за имота има издадени други скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ, одобрени със заповед № РД-09- 210/05.02.2002г., по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, която е била обжалвана и е образувано адм.д. № 2871/2002г. по описа на СГС, но на ОСЗ до момента не било представено влязло в сила решение по тази жалба. Посочено е, че за имота имало и друго съдебно дело което в момента било висящо – дело № 18727/2007г. на СРС, 28-ми състав. Със същото решение е отказано да се възстанови правото на собственост на К. Н. Х. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на ливада от 0, 253 кв.м., находящ се в землището на Горна Баня, местност „При Тополите“, к.л. № В-4-7-Г, имот № 6057 от кадастрален план, изработен през 1958г. заявен под № 3 от заявлението и установен с делбен протокол № 45, поради изграждане на улица и за което се следва обезщетение по чл. 10б от ЗСПЗЗ.

Прието е неоспорено от страните удостоверение за наследници, издадено от СО, район Овча купел, съгласно което К. Н. Х. е починал на 29.01.2014г. и е оставил за наследници по закон съпругата си Й.И. Х.а, децата си И. К. Х. и В. К. Н.. Приета е скица, издадена на 31.08.2010г. от АГКК, съгласно която УПИ III-208, кв. 4, в.з. “Люлин“ е с площ от 831кв.м. за същият е даден идентификатор 68134.4324.208 и е записан като собственост на И. Х. И. на основание на нотариален акт № 199/12.11.1999г. По записванията на Служба Вписвания по документ за собственост площта е 840кв.м. Прието е неоспорено от страните удостоверение, издадено от ГИС-София на 19.10.2015г., съгласно което по поддържаната от дружеството информационна система с данни за кадастрални и регулационни планове на СО, допълнително обработени данни по технически архиви на НАГ на СО имот с идентификатор 68134.4324.208 по КК, одобрена със заповед от 20.10.2009г. е:

• частично идентичен с УПИ III-208, УПИ IV-331, УПИ ХХIХ-212 и УПИ ХХХ-211, кв. 4 по действащия регулационен план за местност в.з. Люлин, одобрен със заповед № РД-50-09-198/28.06.1989г. на председателя на ИК на СНС;

• частично идентичен с поземлени имоти с пл. № 208, пл. № 331, пл. № 212, пл. № 211 по архивен кадастрален план, кад.лист № В-4-7-Г;

• частично идентичен с поземлен имот пл. № 57 и пл. № 58 по стар кадастрален план, емисия 1960г., кл.л. № 1 от разграфката за в.з. Люлин;

• частично идентичен с имот № 6057 /описан в Решение № 0156/02.06.2008г. на ОСЗ Овча купел/ и с имот пл. № 58 по помощен план по чл. 13А, ал.1 от ППЗСПЗЗ за землище на Горна баня, изработен от „Геокорпорация“ ООД, одобрен с протокол от 26.11.1996г., к.л. № В-4-7-Г. Приет е нотариален акт за доброволна делба от 30.05.1920г., съгласно който съделители са К. Х., Л. Х. и Н. Х., всеки един от тях в дял е получил ниви и ливади, като всеки от тях е получил в дял ливада в местност „Топалите“ от по 1 дка и 8 ара при съседи: един от останалите съделители, бара като съсед на ливадата на К. Х. е и манастирска ливада.

Прието е удостоверение за наследници издадено на 01.12.2008г. от СО, район Овча купел, съгласно което Н. Х. П. е починал на 21.11.1931г. и е оставил за наследници П.Н. Х., К. Н.а Х.а, Г. Н. Х., А. Н. Х., К. Н. Х., М. И. Н.а, Г. Н.а Х.а, И. Н. Х.. Приет е протокол от 22.01.1948г. по гр.д. № 658/1947г. по описа на Софийски околийски съд, 2-ро отд., съгласно който страните по делото са се спогодили по делото за делба на наследство на Н. Х. Н., спогодбата им е одобрена от съда и с нея на К. Н. Х. е дадена и той е приел да вземе в дял: ½ ид.ч. от ливада в местност „При Тополите“ от 2 дка при съседи: С. Кр. Х.; манастирска ливада, Л Х., бара; както и ½ ид.ч. от нива в м. Панчова страна; ½ ид.ч. от нива в м. „Садене“; ½ ид.ч. от дворно място от 626кв.м., а заедно с закупеното и урегулирано от 950кв.м., парцел 6, кв. 51 по плана на Горна баня; ливада в м. Войници. По тази спогодба станалите съделители – П.Н. Х., , К. Н.а Х.а, Г. Н. Х., А. Н. Х., М. И. Н.а, Г. Н.а Х.а, И. Н. Х. също са получили в дял имоти или идеални части от такива, като другата ½ ид.ч. от ливада в местност „При тополите“ от 2 дка при съседи: С. Кр. Х.; ливада, Л Х., бара е поставена в дела на П.Н. Х.. Приет е разписен лист към проектоплана на улична и дворищна регулация по ЗПИНМ за вилна зона „Люлин“ от 1960г., в който за собственици на имот № 57 са посочени: М. С. В. по нотариален акт № 175/1968г. за 693 кв.м. п. ХХХ; А по нотариален акт № 101/1969г. за 770кв.м. имот III; нотариален акт № 8/1967г. а 890кв.м. и п. ХХ IХ; и нотариален акт № 119/1967г. 810 кв.м. за собственици са посочени д-р Д. Д.; Е.Г. А.ова, Б.Н., Х. Г.Г., Г. И., А.В., С.С.Д., О.Ц.., като за този имот са отредени парцели III, IV, XXIX, XXX.

Приет е протокол № 3/13.02.1967г. на ИК на СГНС, съгласно който е взето решение за одобряване на идейно-застроителния, проекто-регулационния и идеен нивелетен планове, напречни профили на улиците за вилна зона „Люлин“, като е одобрен пр. № 3/66г. на Съвета за планово изграждане на населени места при СГНС за размера на парцелите.

Приети са доклад от 1967г., информация от 1967г. от служители на СГНС, съгласно които проекто-плановете за зона Люлин са съобразени с градоустройствения план на София - петно за вилна зона, че този проект е обявен с писма от 1966г. съгласно заповед от 11.11.1958г., като не са постъпили възражения от ведомствата, но са постъпили такива от заинтересовани собственици, уважени са 20 възражения; че съгласно чл. 11, ал. 4 от Примерния устав на ТКЗС кооператорите могат да прехвърлят на некооператори собствеността върху земите, включени в регулационния план на селището, ако тези имоти са били урегулирани преди собственикът да е бил приет за член на ТКЗС, собственик оставал кооператора и той можел да ги прехвърля на 3-ти лица чрез съответните служби на при народните съвети. ТКЗС можело да се разпорежда само с урегулирани парцели, които преди внасянето им в ТКЗС не са били урегулирани.

Приет е протокол № 7/25.03.1968г. На ИК на СГНС съгласно който е взето решение за набиране на социалистическа и капиталистическа валута за нуждите на СГНС, като комисията по вещни права предостави през годината в различни вилни зони 50 броя места, които да се продадат чрез ДСП „Кореком“.

Прието е удостоверение за граждански брак, съгласно което Д. Д. е сключил граждански брак с Е. Х. на 28.07.1968г., като след брака съпругата ще носи фамилно име Д.. Приета е скица от 1997г. на имота, съгласно който имот е записан на името на Е. Д. и М. Д.. Приети са квитанции приходни от 18.08.2005г. И от 10.04.2006г., съгласно които за земя и сграда във вилна зона Люлин, УПИ III-208 партида е на името на И. Х. И. и данъци за тези години са платени.

Приета е скица на имота от 1969г., съгласно която същата е копирана от скица от 1967г., за имота дворищна регулация е утвърдена със заповед № 803/21.04.1967г., като парцел III-57, кв. 4, в.з. Люлин е записан като собствен на Д. Д. по нотариален акт № 101/1969г.

Прието е разрешение за строеж № 120/30.07.2001г., съгласно което на И. И. е разрешено да построи стопанска сграда със застроена площ от 25 кв.м. по чл. 147, ал.1, т.1 и ал. 2 от ЗУТ в парцел III-208, кв. 4 в.з. Люлин, Горна баня.

Приета е скица от 01.02.2001г. а имот III-208, кв. 4, в.з. Люлин, издадена от СО, район Овча купел, съгласно която собственик на парцела е И. Х. И. по нотариален акт от 1999г., тази скица е издадена по молба, за да служи за строеж, парцел по графически данни е 840 кв.м., като на 15.02.2001г. арх. А. е подписала текст, съгласно който важи за проучване и проектиране на жилищна сграда на основание на Заповед № 50-09-198/1989г. и при спазване на изисквания на Наредба № 5.

Прието е становище на проект за стопанска сграда в парцела, съгласно което сградата е от плътни тухли, бетонни колони, стоманено-бетонни пояси, дървен покрив, стоманенобетонови основи 50/50 на дълбочина минимум 80 см. от кота терен, но задължително до здрава плоча.

Прието е удостоверение от 11.10.2005г., от СО, Д“СК“, констативен протокол от 21.09.2010г., съгласно които за изграждането на стопанската постройка в имота И. представил необходима документация, като на 21.09.2010г. служители от СО, район Овча купел са установили, че в УПИ III-208, попадащ в част от стар имот пл. № 6057 по кадастрален план от 1950г., е изградена монолитна постройка без сутерен, с дървен скатен покрив по виза за проектиране от 15.02.2001г. и разрешение за строеж от 30.07.2001г. За стопанска сграда Прието е удостоверение от 31.07.1997г., издадено от ТДД-Овча купел, съгласно което по данъчни книги на името на наследниците на Д. Д. е записан имот в Горна баня, вилна зона Люлин, дворно място с цена от 16800лв. без да са описани постройки в него.

Прието е писмо изх. № 7683/30.09.1970г. издадено от главния архитект на ••••••• РНС, съгласно което в парцел III-57, кв. 4 вилна зона Люлин се разрешава строеж на вила съгласно частично проучване на гърба на писмото- до 90 кв.м., като следва да се изработи архитектурен проект за същото и да се представи за одобрение.

Прието е удостоверение за наследници, съгласно което Д. П. Д. е починал на 07.09.1981г. и е оставил за наследници по закон съпругата си Е. Д. и сина си М. Д.. Приет е нотариален акт № 101/ 05.02.1969г. за собственост на придобит имот по Закона за реда на прехвърляне на вещни права върху некои недвижими имоти, носещ подпис за нотариус Х.О., съгласно който ТКЗС „Г.Кирков“ Горна баня-София съгласно чл. 11 от Примерния устав на ТКЗС е продало на д-р Д. П. Д. вилно място с пространство от 840 кв.м. от които с неуредени сметки по регулация са 70 кв.м., съставляващо парцел III, пл. № 57, кв. 4 по плана на София, Люлин, вилна зона при съседи: улица, парцели IV-57, ХХХ-57, I-58, II-58 за сумата от 924лв., която сума е внесена по сметка на ДСП-Кореком на 27.11.1968г. В нотариалният акт е посочено, че е издаден на основание на Заповед № Ж-1049/67г. от декември 1968г. на СГНС и приложените към него писмени доказателства, от които нотариусът се уверил че продавачът е собственик на имота и са налице останалите условия за оформяне на извършената чрез съвета сделка. Описани са заповедта от 1968г., удостоверение от 1967г. от ТКЗС „Г.Кирков-Горна баня, удостоверение от 1967г. от ••••••• РНС, скица, протокол № 1/1966г. на ТКЗС „Г.Кирков“ Горна Баня, удостоверение за семейно положение, фактура № 28837/1968г. от Кореком за внесена покупна цена.

Приет е нотариален акт № 97/27.05.1969г., носещ подпис за съставИ. го нотариус Е. М., с който д.-р Д. Д.е признат за собственик на придобити по дворищна регулация празно място от 70 кв.м. от имот пл. № 58 на Д. Д.Х.а, при съседи: парцел втори, улица и Д. П. Д., придадени към собствения му имот парцел трети, кв. 4 по плана на София, в.з. Люлин, като са спазени разпоредбите на ЗПИНМ и на правилника за приложение на чл. 108 от ППЗИНМ, стойността на имота е 84лв. и е внесена в каса на ДСК-••••••• район на 18.05.1969г. Посочено е, че за съставянето на акта са представени писмо № 2086/23.04.1969г. на СГНС-••••••• район по регулачна преписка № 2086/12.03.1969г., скица № 2086 от същата дата и съвет.

Приет е нотариален акт № 60/12.11.1999г. Носещ подпис за съставИ. го нотариус и страните по него, съгласно който Е. Т. Д. и М. Д. Д. са продали на И. Х. И. празно дворно място с пространство от 840кв.м. съставляващо парцел III- 208, стар планоснимачен номер 57, кв. 4 по плана на София, Люлин вилна зона при съседи по нотариален акт: улица, парцели IV-57, ХХХ-57, I-58, II-58, ведно с подобренията и трайните насаждения в мястото за сумата от 16825лв.

Приет е нотариален акт № 11/22.03.2011г., носещ подпис за съставИ. го нотариус и страните по него, съгласно който И. Х. И. е продал на Е. Т. Д. дворно място с пространство от 840кв.м. съставляващо парцел III- 208, стар планоснимачен номер 57, , кв. 4 по плана на София, Люлин вилна зона при съседи: улица, парцели IV-57, ХХХ-57, I-58, II-58, заедно с построената в мястото еднофамилна жилищна едноетажна сграда със застроена площ по данъчната оценка от 25 кв.м., а по скица – 27 кв.м. състояща се съгласно одобрен архитектурен проект от етаж със стая, кухненски бокс, баня с тоалетна и две тераси за сумата от 44618лв.

Прието е извлечение от нотариален акт № 105/30.05.1922г., носещ подпис за съставИ. го нотариус Златарев и страните по него, съгласно който К. Х., Л. Х. и Н. Х. са поделили съсобствените си по наследство от покойния им баща имоти, като в в дял на Н. Х. са поставени ниви и ливади, една от които ливада в местност „Топалите“ от 1 дка и 8 ара при съседи: К. Х.; манастирска ливада, Л. Х., бара.

Разпитан по делото св. Е.Я. е заявил, че живее в гр. София, вилна зона ••••••• без номер, познава ответниците, имотите им били през една къща. Заявил е, че Е. закупила имота през 70-те години, сега имотът бил собственост на И., с когото Е. заживяла заедно през 1996г.-1997г., след смъртта на съпруга й. Посочил е, че М. бил син на Е., виждал в имота и тримата. През летните периоди родителите на Е. били на вилата. Не знаел кой е претендирал за имота. Този имот бил заграден със стабилна ограда с циментови колци и мрежа - полумасивна ограда, имотът бил около 1 дка, в него имало стари сгради, а през 2000г. И. построил нова сграда на един етаж, но имало вътрешни стълби за спалня, площта й била около 22 кв.м. В имота имало дървета на по 50г. - две дюли и орехи, садили ги Е. или съпругът й, те садили и ягоди, малини, направили кладенец около 1975г. - 1976г. Заявил е, че за периода от 1990г. до 2016г. не знаел да има спор за имота освен този, за който било делото Посочил е, че познава района от 1956г., този имот бил ползван от ТКЗС, бил поляна, не се обработвал. Регулацията на имота първата била от 1976г., а втората - след 1990г. Имотът ответниците купили от ТКЗС.

Разпитан по делото св. С.Ц. е заявил, че познава ответниците от преди 1980г., съседът му И. Т. бил учил в едно и също училище с Е., живеели в един и същ квартал и се познавали от деца. Заявил е, че Е. и Д. Д. имали вила във вилна зона „Люлин“, придобит през 70-те години, това го знаел от съседа си, защото Е. и Д. ходели на гости при него, съседът му също по това време придобил имота си във вилната зона. Съсед на имота на Е. и Д. били М., той починал сега съседи били младо семейство - Ж.Г. и жена му; И., който починал и след него – Евгени и Ж.Я. а преди това – д-р Р.. Парцелът на ответниците бил на разстояние от 200м.-300м. от този на свидетеля на същата улица. Виждал бил имота от 80-те години, често родителите на Е. идвали, живеели там по цяло лято, имало къщичка и бунгало. Къщата била тухлена постройка на един етаж, купен бил от Е. и Д. чрез Кореком от АПК, това го знаел от съседа си, който също бил работил в чужбина. Заявил е, че посещавал имота, този имот се обработвал, направили кладенец, засадили овошки, имотът бил ограден още от закупуването му, оградата била тЕ. с циментови колове. След 2009г. била реновирана старата сграда, тя станала по-висока, била на площ 25-30 кв.м. Заявил е, че е собственик на своя имот от 1982г. по продажба от жител на кв. Горна баня, останалите имоти в района били закупени от АПК с валута от Кореком.

С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки в ОСЗ-Овча купел, СО, Техническа служба на Горна баня, СГКК и оглед на място е посочило, че с договора за доброволна делба от 1922г. тримата съделители са получили равни дялове от по 1 дка и 8 ара от ливада в м. Тополите, този дял от 1 дка и 8 ара от тази ливада, която в дял получил Н. Х., била предмет и на спогодбата по делбеното дело, но в него тя била описана с площ от 2 дка, като от нея П. Х. и Н. Х. получили по ½ ид.ч., нямало документи за реална подялба на този имот. Посочило е, че при проверките не успяло да открие кадастрален план от 1958г., открило кадастрален план от 1960г., но в него имотът не бил нанесен. В този план от 1960г. бил нанесен имот пл. № 57, вписан като собственост на М. С. /ТКЗС/ без описан документ за собственост, нанесен бил и имот пл. № 58 записан като собствен на Д. Х.а по нотариален акт № 106/1943г. за 1800кв.м. Посочило е, че първият регулационен план за имота бил одобрен със заповед от 21.04.1967г., като по този план имот пл. № 57 попадал в парцели III-57; IV-57; XXIX-57; XXX-57, кв. 4, като в разписния лист в последствие за тези имоти като собственици били записани др. Д. Д. по н.а. № 101/1969г., Е. А.ова, Б.А. Х.Г., Г. И..., А.В., С. Д., О.Ц.. Разликата между разписния лист по кадастралния план и разписния лист към регулационния план била, че в последния през годините били нанасяни промените в собствеността. Следващият регулационен план който действал и към момента бил одобрен със заповед от 28.06.1989г., той бил изработен въз основа на прилагане на регулацията от 1967г., като бил нанесен парцел III-57, отразен като УПИ III-208, кв. 4. Посочило е, че видяло в незаверен препис удостоверение по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, издадено на 13.06.2005г., съгласно което от имот № 6057 по кадастрален план от 1961 незастроена част е част от УПИ III-208, кв. 4. с площ от 747 кв.м., но не видяло скица към нея. Видяло и заповед № РД-09-138/10.05.2005г. по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ съгласно която се одобрявало решение на РЕСУТ, сочеща застроени части от имот № 6057-146кв.м. попадащи в улица; както и 902 кв.м. попадащи в застроени парцели УПИ XXX-211; I-210, II-209, тоест общо застроена площ е 1048 кв.м., цялата площ на имот 6057 била 1790кв.м. и така незастроена част от него била 742кв.м., попадаща върху част от УПИ III-208, кв. 4. Видяло и заповед № РД-09-316/12.11.2009г., с която се одобрявало решение на РЕСУТ, съгласно което имот 6057А с площ от 1795кв.м. е изцяло застроен, като той попада и върху процесния имот УПИ III-208, кв. 4. В тези заповеди нямало противоречие относно местоположението на процесния имот, но имало противоречие относно неговото застрояване. В помощния план по чл. 13 а от ППЗСПЗЗ за К. Х. бил отреден имот 6057 с площ от 1790 кв.м., който представлявал южната част от имот пл. № 57 по кадастралния план от 1960г. и по кадастралната основа на регулационния план от 1967г. Вещото лице е посочило, че при огледа на имота е установило, че на място той е ограден изцяло, застроен е с три постройки, отговарящи на нанесените в ККР - в източната му част има жилищна сграда със застроена площ от 27 кв.м. на един етаж, съответстваща изцяло на строителните книжа по делото; южно от тази сграда имало стопанска постройка на един етаж с площ от 7 кв.м. за допълващо застрояване, за нея не видяло строителни книжа, но с оглед на характера й такива не били необходими; в близост до северната сграда на имота имало втора стопанска постройка с площ от 6 кв.м., за която нямало строителни книжа, като с оглед на характера й такива не били необходими. Западно от последната сграда имало кладенец с помпа. Вещото лице е посочило, че имотът по нотариалния акт № 101/1969г. е частично идентичен с ливадата от 747 кв.м. по решението на ОСЗ, разликата била по южната граница, като защрихованата в зелено част на скицата приложение № 11 не попадала в имота по нотариалния акт от 1969г. Същото било и по отношение на имота по нотариален акт № 60/1999г., защото нямало разлика в тази част на регулационните планове от 1967г. и от 1989г. Разликата между имота по решението на ОСЗ и имота по нотариалния акт № 11/2011г. била и по южната граница и по западната граница, същата се дължала на това, че имотът по този нотариален акт бил описан по одобрената през 2009г. кадастрална карта за имота, като разликата се виждала на приложение № 12 към заключението, съвпадението между двата било показано в зЕ. защриховка, същото било и по отношение на имот с проекто-идентификатор 68134.4324.4485. Жилищната сграда в имота била законно построена, за стопанските постройки не били нужни строителни книжа като разрешение за строеж и проекти, защото това били малки стопански сгради с допълващо застрояване. Вещото лице е посочило, че имот № 57 по делбения протокол не е бил нанесен като два отделни имота в кадастралния план, нямало данни да е извършвана делба на този имот реално. В помощния план нанесеният имот 6057, представляващ южната част от имот 57, бил образуван за нуждите на възстановяването на земеделски земи, не можело да каже причините поради което е записан на името на К. Х. в разписния лист към този помощен план. Посочило е, че на комбинираната скица - Приложение № 14, възстановеният имот по решението на ОСЗ е показано по букви и точки А, 6, 5, 4, 3, Е, Г, Д, А, като със зЕ. защриховка било показано съвпадението между този имот и ПИ 68134.4324.208. Вещото лице е посочило, че трите сгради в имота и прилежащата зона към тях и ивица за достъп до имотите отнемали общо 237кв.м., незастроени оставали 594кв.м. от ПИ 68134.4324.208., тази свободна площ имала необхоД. лице и излаз на улица за самостоятелен УПИ, но оставащата застроена площ не отговаряла на изисквания за самостоятелен УПИ.. Визата за построяването на жилищната сграда била от 2001г., което водело до извод, че е построена след това. Нямало данни другите постройки кога са построени. Вещото лице е посочило, че проследило регулацията на имотите, които нямат земеделски характер, за имотите първата регулация била от 1967г.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. Правният интерес от предявените искове е обоснован с документи, сочещи ответниците за собственици на имота, включително по записвания в СО и в АГКК, ответниците в хода на делото са оспорили исковете и това е достатъчно, за да се приеме, че исковете са допустими.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявените искове са с правно основание чл. 124 от ГПК вр. с чл. 18ж и чл. 18 з от ЗСПЗЗ и чл. 5 и чл. 9 от ЗН- положителни установителни искове за установяване по отношение на ответниците на право на собственост на ищците върху недвижим имот придобит по земеделска реституция и наследствено правоприемство.

При така предявените искове в тежест на ищците е да докажат, че са собственици на имота на основанието посочено в исковата молба – наследяване от К. Н. Х., в наследство на когото е било включено правото на собственост върху имота, възстановена по реда на ЗСПЗЗ с Решение № 156/2008г. на ОСЗ.

В тежест на ответниците при така депозирания отговор е да установят по делото, че имотът е собствен на Е. Т. Д., придобила го по договор за покупко- продажба от И., придобил го на свой ред по продажба от Е. и М.. Д.и, придобили го по наследство от д- Д., придобил го през 1969г. по сделка с ТКЗС, че праводателите по договорите за продажба са били собственици на имота по договори за покупко-продажба, че съществуват пречки за реституция на имота-законно застроен преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, сделка за замяна с ТКЗС, евентуално, че са собственици на имота по придобивна давност, срок на която е 5 години, защото са били добросъвестни владелци на имота..

Съдът приема за установено по делото, че ищците са наследници по закон на К. Н. Х., че наследници на починалата в хода на процеса ищца Й. Х.а са останалите ищци по делото – децата й И. Х. и В. Н., че ответниците Е. Д. и М. Д. са наследници по закон на Д. Д., че наследник на починалата в хода на процеса ответник Е. Д. е синът й М. Д., като имотът е бил ползван от ответниците през периода от 1969г. И до момента съобразно нотариалните актове за сделките, по които те са страни.Тези обстоятелства не са спорни по делото, а и се установяват от приетите по делото неоспорени от страните удостоверения за наследници, гласни доказателства, които в тази част съдът кредитира като еднозначни, резултат от личните впечатления на свидетелите, неопровергани от останалите доказателства по делото..

Съдът приема за установено по делото, че имотът, описан в Решение № 156/02.06.2008г. на ОСЗ-Овча купел /на което се позовават ищците като титул за собственост/, и имотът, описан в нотариалния акт от № 101/ 1969г. № 101/1969г. /от който черпи права първият праводател във веригата от сделки, на които основават правата си ответниците /, както и този по нотариален акт № 60/1999г. втората сделка от веригата на сделки, посочени от ответниците/, е частично идентичен с ливадата от 747 кв.м. по решението на ОСЗ, разликата е по южната граница, като защрихованата в зелено част на скицата приложение № 11 към заключението по СТЕ не попадала в имота по нотариалния акт от 1969г. Установява се по делото, че разликата между имота по решението на ОСЗ и имота по нотариалния акт № 11/2011г. е както по южната граница, така и по западната граница, като се дължи на това, че имотът по този нотариален акт описан по одобрената през 2009г. кадастрална карта за имота, като разликата се виждала на приложение № 12 към заключението, съвпадението между двата е показано в зЕ. защриховка. Установено по делото е, че съвпадението между имотите по решението на ОСЗ и нотариалния акт от 2011г. е показано в комбинираната скица изготвена от вещото лице - Приложение № 14 към заключението, по букви и точки А, 6, 5, 4, 3, Е, Г, Д, А. Тези обстоятелства не са спорни по делото, а и се установяват от заключението по съдебно-техническата експретиза, което съдът кредитира в тази част като вярно и задълбочено, обосновано с проследяване на регулациите на имота, кадастрални и регулационни планове, посочените в отделните титули за собственост граници на имота.

Спорен въпрос по делото е дали Решение № 0156/02.06.2008г. на ОСЗ е законосъобразно.

Съдът приема за установено по делото, че Решението на ОСЗ е постановено от компетентен орган и в законен състав съобразно чл. 60а от ППЗСПЗЗ в редакцията му към 02.06.2008г. при съобразяване на обстоятелството, че към този момент е била отменената разпоредба на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Това решение признава правото на възстановяване на собственост, но и възстановява същото, поради което естеството му не е т.нар. „предварителни решения“, след което да следва постановяване на друго такова за възстановяване на правото. В случая решението на ОСЗ възстановява правото на собственост, то е от естество да породи конститутивен ефект за възстановяването й. Решението на ОСЗ от 02.06.2008г. сочи точно местоположение на имотите, собствеността върху която се възстановява- местност, граници, площ, включително и по действащия регулационен план от 1989г., решението сочи и че е издадена скица за имота по чл. 13 от ППЗСПЗЗ, не е установено след това да е имало промяна в плановете, поради което и допълнително издаване на скица съдът приема, че е не е било нужно. Решението на ОСЗ описва удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4-6 от ППЗСПЗЗ, както и Решението по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ въз основа на което се издава, описани е с номер и дата, поради което и същите са еднозначно посочени в Решението на ОЗС. Такива по делото не са представени от страните. Вещото лице по техническата експертиза обаче се е запознало с удостоверението от 13.06.2005г. по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ и със заповедта от 10.05.2005г. по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, същите съответстват по номер и дата на издаването с тези описани в решението на ОСЗ, Вещото лице е възпроизвело и съдържанието на тези документи, като това е достатъчно, за да се приеме, че такива са били издадени и те са със съдържанието, описано от вещото лице – незастроената част от имота е с площ от 747 кв.м., попадаща в УПИ III-208, а застроената част попада в улица с площ от 146 кв.м.; 902 кв.м. попадат в други УПИ. Действително вещото лице е посочило, че със Заповед от 2002г. и от 2009г. цялата площ на имот пл. № 6057 е застроена. За заповедта от 2002г. в Решението на ОСЗ обаче е посочено, че същата е била обжалвана по съдебен ред, не е установено същата да е потвърдена, поради което и съдът приема, че основание за издаване на описаната в процесното решение заповед от 2005г. е съществувало, тя е релевантната, а не тази от 2002г. Скицата от 2002г. на която се позовават въззивниците Д.и във въззивната жалба е издадена въз основа на отменената заповед от 2002г., поради което и сочените в нея обстоятелства и оплакванията във връзка със същите съдът приема за неоснователни. Не е установено заповедта от 2005г. да е била отменена, поради което и съдът приема, че не е установено по делото основание за издаване на посочената от вещото лице заповед от 2009г. на кмета по чл. 11, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Така съображенията на въззивниците, основани на противоречия в заповедта от 2005г. И тази от 2009г. съдът приема за неоснователни.

Неоснователни са възраженията на въззивниците, основани на твърдения, че не било установено имотът да е имал земеделски характер. По делото е установено от приетите по делото нотариален акт № 105/1922г., протокол за съдебна спогодба по дело за делба № 658/1947г. на Софийски околийски съд, че имотът в местността „При тополите“ при съседи манастирска ливада, бара, Н.Т. е била ливада, като на К. Х. е възстановен имот по заявление за възстановяване на собствеността върху този имот, този имот е бил ливада към 1948г., когато е одобрена спогодбата по дело № 658/1947г. по описа на Софийски околийски съд. Установява се от заключението по техническата експертиза, че първата регулация на този имот е била по регулационен план, одобрен от 1967г. Съдът кредитира заключението на вещото лице в тази част като неопровергано от останалите доказателства по делото. Приетият по делото доклад от началник управление – Главен архитект на София от 03.02.1965г. сочи, че към него момент има изготвени проекти за регулация, че този проект е обявен с писма от 1966г. съгласно заповед от 11.11.1958г., като не са постъпили възражения от ведомствата, но са постъпили такива от заинтересовани собственици, уважени са 20.. Тези записвания по доклада от 1967г. се подкрепят от приетото решение по Протокол № 3/13.02.1967г. на ИК на СГНС, като обосновават извод, че през 1958г. е започнала процедурата по урегулиране на имота, която към 1967г. все още не е била приключила. Така този доклад /лист 62-63 от делото на СРС/, е в подкрепа на изводите на вещото лице, че първата регулация на имота е била по плана от 1967г. В подкрепа на изводите на вещото лице е и приетото по делото удостоверение от ГИС-София, Така съдът приема, че преди одобряването на регулационния план със заповед от 21.04.1967г. имотът е бил ливада, не е имало пречка за обобществяването му, нито за признаване на правото за възстановяване на собствеността му от ОСЗ.

Съдът приема за установено по делото, че имотът е бил обобществен, като е бил включен в ТКЗС. Доказателство за същото е решението на ОСЗ, но и нотариалният акт от 1969г. за имота, сочещ като праводател ТКЗС.

Съдът приема, че ответниците разполагат с право да противопоставят по делото възражения срещу материалната законосъобразност на решението на ОСЗ, от което черпи права ищецът, но само такива, които са свързани със собствените им противопоставими права, като проверката на гражданския съд се основава на предвидената възможност за косвен съдебен контрол по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК. В хипотеза, в която ответниците не твърдят че те или техният наследодател е имал право на възстановяване на собствеността върху имота, то те не могат да се бранят с възражения, че ищецът или неговият наследодател не са били собственици на имота към момента на образуване на ТКЗС или че няма идентичност между притежавания и възстановения имот. По отношение на тези възражения косвеният съдебен контрол по чл. 17, ал. 2, пр. 2 ГПК е ограничен и това произтича от принципите на реституцията по ЗСПЗЗ и целите, които преследва този закон. Принцип както на ЗСПЗЗ е, че имотите се възстановяват на лицата, от които са отнети - аргумент от чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, съгласно който се възстановяват правата, притежавани преди образуването на ТКЗС. Израз на този принцип е и облекченият режим на доказване на притежаваните земеделски земи в административното производство пред ОСЗ /ОСЗГ, ПК/ - не само нотариални актове, които са пълно доказателство за правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС или ДЗС, но и косвени доказателства - делбени протоколи, протоколи на ТКЗС, емлячни регистри, молби-декларации за членство в ТКЗС и др., изброени в чл. 12, ал. 2 /предишна ал. 3/, а също и нотариално заверени декларации, които са били допустими доказателства за собственост преди отмяната на чл. 12, ал. 3 ЗСПЗЗ /ДВ бр. 13/2007 г./. В исковото производство, ако не се повдига спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, съдът следва да зачете това решение на ОСЗ /ОСЗГ, ПК/, защото няма основание да изисква повторно доказване на правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС, при това чрез пълно доказване по общите правила на гражданския процес. Особеност на административното производство по ЗСПЗЗ е провеждането на специални процедури за установяване на старите реални граници на бившите имоти, при която преценката за идентичност между бившите и новите имоти е комплексна, въз основа на информация за цялата местност или части от нея. Такава преценка не може да се извърши в съдебното производство по спор за собственост на един конкретен имот. Целта на ЗСПЗЗ е да възстанови собствеността върху земеделските земи. Защита следва да се ограничи само в рамките на противопоставимите на ползващото се от решението на ОЗ СЗ лице права. Тъй като не повдига спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, ответникът не може да оспорва решението на ОСЗ /ОСЗГ, ПК/ с възражение, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията. Тези особености на производството по ЗСПЗЗ налагат извода, че ответникът не може да противопоставя всякакви възражения срещу материалната законосъобразност на решението на ОСЗ, от което черпи права ищецът, а само такива, които са свързани със собствените му противопоставими права. /В този смисъл Тълкувателно Решение № 9/07.11.2012г. На ОСГК на ВКС/. Това Тълкувателно решение е постановено за спор между ползвател по § 4а вр. с § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, но доколкото обобщава основните принципи на производството по ЗСПЗЗ, съдът го приема за приложимо в случая. Изводите на това ТР не са в противоречие с ТР № 6/2006г. и с посоченото от въззивниците ТР № 5/2013г. на ОСГК на ВКС, а само доразвиват правилата на разпоредбата на чл. 17, ал.2 от ГПК по отношение на решенията на поземлените комисии по чл. 14 от ЗСПЗЗ. Така съдът приема, че в случая правилно районният съд е приел, че ответниците по иска не разполагат с възможност да въведат възраженията, основани на това, че наследодателят на ищците не е бил собственици на имота към момента на образуване на ТКЗС, че няма идентичност между притежавания и възстановения имот.

Спорен въпрос по делото е дали постановеното на 02.06.2008г. Решение на ОСЗ“Овча купел“ е материално законосъобразно, възражения за което ответниците по исковете са направили изрично – наличието на пречка по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ и по чл. 18з, ал. 3 от ППЗПЗЗ. Двете норми са материално- правни и императивни. Тези правни норми са били част от нормативните актове към момента на постановяване на Решението на ОСЗ в редакции, както следва: чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ - когато е извършена замяна по реда на отменени ЗТПС, правото на собственост се възстановява върху имота, притежаван преди замяната, но при застрояване или извършване на разпоредителни сделки със земята, получена при замяната, замяната остава в сила, като в този случай при възстановяване на правото на собственост се счита, че е осъществена замяна на земи между двама собственици. Чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ - възстановяват се правата на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях селскостопански организации и включени в границите на урбанизираните територии (населени места), определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон, освен ако върху тях при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г. е започнал.

Съгласно чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ се възстановява собствеността върху тези земи, притежавани от собствениците преди образуване на ТКЗС, ДЗС, или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, които са били продадени или предоставени на трети лица от тези организации или от други държавни или общински органи с изключение на изрично посочените случаи по този закон. Идеята на текста е възстановяване на всички земеделски земи (бивши и настоящи) независимо от обстоятелството, че актът на разпореждане е бил правомерен и приобретателите по него са били добросъвестни с оглед на това, че собствеността върху тях никога не е била изгубена от техните собственици преди образуване на посочените селскостопански организации, макар да са били лишени от възможността да я упражняват през периода на принудителното им обобществяване. Текстът визира фактически незастроените земеделски земи, включени в строителните граници на населените места, тъй като тези, които са застроени със законни сгради или законно разрешения строеж върху тях е започнал към 1.03.1991 г., не подлежат на реституция съгласно чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ.

Съдът приема, че не съществува пречка ответниците по исковете да направят възражения за материалната законосъобразност на реституцията по решението по ЗСПЗЗ с твърдения, че е имало пречка за реституция по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ и по чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. След приключване на процедурата по възстановяване на собствеността с влязло в сила решение на ОСЗ или съдебно решение, индивидуализиращо имота с граници и площ, при възникване на спор за собственост с ІІІ-ти лица, гражданския съд може да проверява законосъобразността на акта, с който е извършена реституцията по реда на т.нар. „косвен съдебен контрол”, като в случая направените възражения са в рамките на противопоставимите права и същите са допустими.

По възражението по чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ:

Съдът приема, че към момента на постановяването на процесното Решение на ОСЗ не е съществувала пречка по чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ за реституция на процесния имот в съществуващи граници. Тази разпоредба, въведена от законодателя с измененията от ДВ, бр.48/1995г. е частен случай на общото изключение на чл. 10б ЗСПЗЗ и се отнася към основанието за възстановяване на собствеността по чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ - продадени или предоставени на трети лица земеделски земи. За възстановяването на собствеността върху включени в регулация земеделски земи, които впоследствие са заменени по ЗТПС и са застроени преди влизане в сила на ЗСПЗЗ е приложима нормата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ, а н е тази на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. В тази хипотеза не се изисква законност на застрояването като предпоставка за запазване на правата на третите лица, при наличието на която да се изключва правото на възстановяване на собствеността на предишните собственици на застроения имот. При наличие на горните предпоставки за запазване собствеността на лицата, получили имот по замяна от ТПС комисия, се счита, че е осъществена замяна на земи между двама собственици и имотът не подлежи на възстановяване на първоначалния /преди замяната/ собственик. Когато обект на ревандикация са реални части от няколко самостоятелни имота, попадащи върху възстановения имот, пречките за реституция по смисъла на горната разпоредба се преценяват спрямо всеки един от имотите. /В този смисъл: Решение № 173/04.04.2016г. по гр.д. № 2030/2016г. на ВКс, ІІ-ро Г.О.; Решение № 84 от 11.07.2011 г. по гр. д. № 1767/2009 г., ВКС, І г.о.; Решение № 140/04.01.2019г. по дело № 192/2018г. на ВКС, ІІ-ро Г.О.; Решение № 57/05.05.2015г. по дело № 6431/2014г. на ВКС, ІІ-ро Г.О.; Решение № 113 от 09.03.2012 г. по гр. д. № 568/2011 г. на І г.о. на ВКС /.

В случая по делото е установено от приетия по делото нотариален акт № 101/1969г., че сделката обективирана в него е договор за продажба, а не е договор за замяна. Този извод следва при съобразяване на сочените в нотариалния акт престации – разпореждане с недвижим имот срещу заплащането на цената му. Обстоятелството, че цената е платена по посочена сметка на 3-то лице, а не на продавача, не е от естество да обоснове извод, че правната природа на сделката по нотариалния акт е различна от продажба. Определящо за характера на сделката са престациите по нея. Приетите по делото протокол № 7/25.03.1968г., описаните в нотариалния акт № 101/1969г. документи, представени от нотариуса, обосновават извод, че за плащането на цената по сметка на ДСП „Кореком“, а не на продавача ТКЗС Г.Кирков“, е имало нарочно решение на ИК на СГНС, но това не доказва, че сделката е била замяна. Престация, характерна на договора за замяна не е установено да е била част от фактическия състав на процесната сделка от 1969г. Нотариалният акт не сочи предпоставките, необходими за приемане, че замяната е така по чл. 18з от ППЗСПЗЗ, а именно, че има замяна на две вещи, че замяната е извършена от комисията по чл. 11 от Правилника за земеустрояване и одворяване на ТКЗС и МТС, / обн. ДВ, бр. 14/1948г/, която включва комисията по Закона за трудова поземлена собственост / ЗТПС от 1948 г. отм. 1997 г/. и ППЗТСУ.

По възражението по чл. 10, ал. 7 вр. с ал. 13 от ЗСПЗЗ:

В релевантния за делото период в сила е бил Закона за плановото изграждане на населените места от 1950г., както и приетия на 20.11.1960г. Правилник за прилагането му, а в последствие – от 15.04.1973г. - Закона за териториалното и селищно устройство/ЗТСУ, отм/.

Съгласно чл. 187 и чл. 190 от ППЗПИНМ за извършване на строеж следва да се издаде разрешение за строеж, за което се отправя искане, придружено от документ за собствеността на имота, съответно за правото да се строи в него; скица-копие от дворищнорегулационния план; застроителен план, в обсег достатъчен; архитектурен (работен) проект със сметка за стойността на строежа; схема на главните носещи конструкции; данни за характера на почвата и допустимото й натоварване.

Съгласно разпоредбите на чл. 224, чл. 225 и чл. 226 и чл. 233 от ППЗТСУ в редакцията им преди 01.03.1991г., които са приложими в случая, строежи на държавата, кооперации, обществени организации и граждани се извършват въз основа на разрешение, издадено от органите на народните съвети, като то се изисква за направа, пристрояване, надстрояване, преустройство, основен ремонт и възстановяване на сгради и постройки; направа и преустройство на вътрешни водопроводни, канализационни, електрически, машинни и други инсталации; изменение и преустройство на конструкции и фасади на сгради и постройки; извършване на работи, свързани с разкопаване на улични и тротоарни настилки и вътрешно- квартални пространства; направа на огради. Разрешение за строеж се издава по писмено искане на инвеститора (учреждение, стопанска или обществена организация, собственика на имота или лице, което има право да строи в чужд имот), в искането се означават точно строителните работи, които ще бъдат извършени, като то се придружава от документ за собствеността на имота, съответно за правото да се строи в него; писмена декларация за имотното, семейното и жилищното положение на молителя и на членовете на неговото семейство, а при строеж на вилна сграда - и декларация, че молителят и членовете на семейството му не дължат суми по заем към Държавната спестовна каса за покупка или строеж на жилище; скица-копие от регулационния план за парцела с трасировъчни данни и означение за наличните сгради и постройки в него и в съседните парцели; ако има план за вертикално планиране или са нанесени хоризонтали, скицата трябва да съдържа и съответните коти; установените такси се събират само за частта от скицата, която обхваща парцела на инвеститора; скица за начина на застрояването съобразно застроителния план или в съответните случаи - съобразно кварталнозастроителната разработка; архитектурен работен проект със сметка за стойността на строежа; при задължително установена височина на сградите проектът трябва да бъде съставен за тази височина; конструктивен проект; декларация за имената и адресите на съседите, съответно на председателите на управителния съвет (управителите) на етажните собствености, когато начинът на застрояване не е определен въз основа на квартално-застроителен и силуетен план.

В случая по делото не са приети горепосочените разрешение за строеж, строителни книжа с одобрени планове, поради което и несъмнен извод за започнал в имота до влизането в сила на ЗСПЗЗ законен строеж не може да се обоснове по делото. Такива книжа не са открити от вещото лице при проверките му в СО, НАГ. Представеното по делото писмо от 30.09.1970г. на началник отдел Главен архитект / на лист 197 от делото на СРС/ сочи, че се дава разрешение за изграждане на вила в имота по заявление на Д. Д., но същата изрично сочи, че следва да се изработи и представи за одобрение архитектурен проект за същото. Представянето на такъв проект е бил задължителен съгласно разпоредбата на ППЗПИНМ, а и съгласно тези на ППЗТСУ, посочени по-горе. Така съдът приема, че представеното писмо не представлява разрешение за строеж и одобрени строителни книжа по смисъла на ППЗПИНМ и на ППЗТСУ, а е само предварително принципно становище за допустимост на застрояването на имота с вила. По делото е установено, че след влизане в сила на ЗСПЗЗ в имота е позволено изграждането на постройка по разрешението за строеж от 2001г., но същото е ирелевантно за делото, защото не съставлява пречка за реституция. Заключението по техническата експертиза е установило, че изградената жилищна сграда съответства на разрешението за строеж и на на констативния протокол на СО издадени съответно през 2001г. и 2010г.. Този извод съдът кредитира като подкрепен от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които в тази част съдът кредитира като неопровергани от останалите доказателства. Не е установено тази сграда вече да е била построена преди 01.03.1991г. или построяването й да е започнало преди тази дата по издадени валидни строителни книжа.

При така установеното съдът приема, че несъмнен извод че в имота е бил поне започнат преди 01.03.1991г. законно разрешен строеж на сграда по делото не може да се обоснове. Изградените помощни и стопански постройки, които са в имота и към момента с площ от по 6-7 кв.м. съдът приема, че не отговарят на изискванията за застрояване на имот по смисъла на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Този извод следва при съобразяване на характера им на допълващо застрояване и принципите на ЗСПЗЗ посочени от съда по-горе.

Неоснователно е позоваването на въззивниците на ТР № 2/25.06.1996г. на ОСГК на ВКС, доколкото същото е постановено за приложението на разпоредбата на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ преди измененията от 1996г., приложими в случая. С оглед гореизложеното съдът приема, че е неоснователно възражението на въззивниците за пречка за реституция поради застрояването на имота законно преди влизане в сила на ЗСПЗЗ.

При така възприетото съдът приема, че Решението № 156/2008г. е възстановило правото на собственост на К. Н. Х. върху процесния имот.

По възражението за придобивна давност:

С разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, приета с ДВ. бр. 107/1997 година законодателят установява правилото, че изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗВСОНИ, ЗСПЗЗ или ЗАВОИ, не се зачита и започва да тече от деня на влизане в сила на разпоредбата в сила, т. е от дата 23.11.1997 година. Изтеклата до този момент придобивна давност в полза на всички трети лица, позоваващи се на придобивната давност по отношение на обобществен недвижим имот, чиято собственост се възстановява по ЗСПЗЗ не се зачита. В хипотеза, в която реституцията по ЗСПЗЗ е приключила след влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, то началният момент, от който може да тече придобивна давност върху земеделския имот, е възстановяването на собствеността. Това е така, защото разпоредбата брани правата на лицата, които са заявили претенции за възстановяване на собствеността и до приключване на реституционното производство не съществува правна възможност за тях да защитят правата си. В закона /чл. 5, ал. 1 ЗВСОНИ/ няма ограничения относно вида на придобивната давност, която тече след прекъсването й по чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, като може да е и кратката придобивна давност, стига да е налице добросъвестно владение, основано на валидна сделка, съгласно чл. 70 ЗС. Допустимо придобИ.е на имот, собствеността върху който се възстановява по ЗСПЗЗ, на основание кратка придобивна давност с начало на владението преди 22.11.97 г., ако и заличеният давностен срок на основание чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ е бил петгодишен. /В този смисъл ТР № 10/2012 г. на ОСГК на ВКС; Решение № 60108/22.11.2021г. по гр.д. № 353482020г. на ВКС; Решение № 99/07.01.2021г. по гр.д. № 801/2020г. на ВКС; Решение № 297 от 21.06.2011 г. по гр. д. № 294/2010 г. на І Г.О. на ВКС; Решение № 139 от 23.05.2013 г. по гр. д. № 370/2011 г. І Г.О. на ВКС, решение № 77 от 14.07.2015 г. по гр. д. № 7166/2014 г. на 2 Г.О. на ВКС. /.

В конкретния случай по делото е установено от приетото по делото Решение № 156/2008г. На ОСЗ, че същото е влязло в сила на 02.07.2008г. съгласно отбелязванията направени от ОСЗ /лист 233 от делото на СРС/. При така установеното и по съображения изложени по-горе съдът приема, че на 02.07.2008г., в полза на ответниците е могла да започне да тече придобивна давност върху имота.

Установено е по делото, че въззивникът Е. Д. е придобила имота на 22.03.2011г. по сделка сключена с ответника И. Х. И., който от своя страна е придобил имота по сделка от 12.11.1999г., сключена с Е. Д. и М. Д., придобили имота по наследство от д-р Д. Д. и по сделка от 05.05.1969г., сключена по реда на на ЗРПВПВННИ (отм.) с праводател ТКЗС. Отпадането на правата им на основание чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ настъпва с възстановяване на собствеността на наследниците на бившия собственик на имота с влизане в сила на решението на ОСЗ на 02.07.2008г. От този момент до предявяване на иска на 22.03.2016г. изтеклият срок е достатъчен да обоснове релевирания от ответниците по иска и въззивници придобивен способ по чл. 79, ал. 2 ЗС.

Установеното владение на въззивниците на основание прехвърлителните сделки е добросъвестно, съгласно чл. 70, ал. 1 ЗС – налице е годно правно основание за прехвърляне на собствеността и към този момент не е установено те да са знаели, че праводателите им не са собственици. При така установеното съдът приема че след отпадане на правата на праводателите по сделките за покупко-продажба, на основание на които въззивниците основават правата си, то новата давност, която тече от влизане в сила на реституционното решение е на същото основание, както е разяснено и прието в ТР № 10/2012 г. на ОСГК на ВКС. Всеки един от приобретателите на имота по сделките от 1969г., от 1999, г., 2011г. е бил добросъвестен, поради което и при присъединяване на изтекла давност по отношение на всеки един от тях срокът на придобивната давност остава 5 години. Доколкото само изтеклата след 02.07.2008г. придобивна давност е релевантна за делото, то по делото от значение е само владението на И. И. и на Е. И., придобили имота съответно по нотариален акт № 60/1999г. и нотариален акт № 11/2011г. Установено е от събраните свидетелски показания, че въззивниците са владяли процесния имот от момента на сключването на сделките съответно през 1969г., 1999г., 2011г. последователно и непрекъснато, че са изграждали постройки в него, засаждали са овошки, ягоди и малини, оградили са го, постоянно са го посещавали, ответникът И. е заявил като свой имота в СО, ТДД, и в АГКК. Съдът кредитира изцяло събраните по делото гласни доказателства относно упражняваната фактическа власт и намерението с което същата е упражнявана. Разпитаните по делото свидетели са дали показания в резултат на личните си непосредствени и дългогодишни впечатления, същите са еднозначни, последователни и неопровергани от останалите събрани по делото доказателства. Не е установено владението на ответниците в някой момент да е смущавано.

При така възприетото съдът приема, че позоваването на кратката придобивна давност от ответника Е. Д., сключила сделката за покупка на имота на 22.03.2011г., присъединила и владението на праводателя си И. И. /също добросъвестно и скрепено с кратката 5-годишна придобивна давност/, сключил сделка за придобИ.е на имота на 12.11.1999г., е основателно, защото за период по-дълъг от 5 години, /считано от 02.07.2008г. и изтекъл преди подаването на исковата молба на 22.03.2016г./, тя е владяла имота като свой и така го е придобила по давност С оглед гореизложеното съдът приема че въззивните жалби са основателни и като такива следва да бъдат уважени, решението на СРС следва да се отмени и вместо него следва да се постанови друго, с което предявените искове следва да се отхвърлят.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на ищците -въззиваеми следва да се поставят разноските по делото, решението на СРС в частта в която в тяхна полза са присъдени разноски следва да се отмени, като се съобрази че въззивникът-ответник по исковете И. е бил освободен от задължение за внасяне на държавна такса по въззивното дело.

Така съдът приема че за производство пред СРС на М. Д. в личното му качество и като наследник на починалата в хода на въззивното дело Е. Д. се следват разноски от 1600лв. за възнаграждение за адвокат; 200лв. разноски за вещо лице. За производство пред СГС му се следват разноски за държавна такса от 105лв. и разноски за възнаграждение за адвокат от 1000лв.

За производство пред СРС на ответника по исковете И. И. се следват разноски за адвокат от 800лв., разноски за възнаграждение за вещо лице от 200лв. и разноски за издадени съдебни удостоверения от 40лв. За производство пред СГС И. не е направил разноски, но на процесуалният му представител -адвокат Д. П. И. представлявала го безплатно се следва възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от Задв. В размер на 2289, 10лв., определени от съда при съобразяване на приложимата към приключване на въззивното дело разпоредба на чл. 7, ал.2 от Наредба № 1/2004г.

Уговорените възнаграждения за адвокат от ищците и въззивниците съответстват на сложността на делото, която е над средната, при съобразяване и на цената на исковете и Наредба № 182004г.

За производство пред СГС по въззивната жалба на И. въззиваемите следва осъдени да заплатят държавна такса по сметка на СГС в размер на 105лв.

Така мотивиран, Софийският градски съд