Решение № 3718 от 9.10.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 12908/2025 г.

Производството е образувано по предявен от•••• срещу М. Г. М. регресен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 558 , ал.7 КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца на сумата от 626,56 евро - регресна претенция за главница, представляваща заплатено от заявителя на собственика на лек автомобил „•••, във връзка с пътно транспортно произшествие от 26.08.2023 г., около 16:10 ч. в••• настъпило по вина на длъжника, управлявал лек автомобил марка ••• който, нарушавайки правилата за движение по пътищата, при извършване на маневра „завой наляво“, отнел предимството на насрещно движещия се направо лек автомобил марка ••• и реализирал ПТП с него, от което настъпили имуществени вреди за лек автомобил марка •••“, а при настъпване на ПТП длъжникът не бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението /16.05.2025 г./ до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № •••/2025 г. по описа на ВРС. Твърди се в исковата молба, че на 26.08.2023 г. ответникът причинил ПТП около 16:10 ч. в гр. •••, като водач на л.а. ••• поради отнемане на предимство на насрещно движещ се л.а.•••, от който последвал удар между двете МПС и материални щети за л.а. „•••. На последния били увредени броня предна облицовка, решетка в предна лява броня, стойка предна броня лява, конзола предна броня ПВЦ лява, лайсна в предна броня права, фар ляв, фар за мъгла преден ляв, калник преден ляв, подкалник преден ляв ПВЦ, врата предна лява, рамка радиатор, резонатор възд. ф-р и шенкел преден ляв. Сочи, че срещу ответника е издадено наказателно постановление, което е влязло в сила през 2023 г. Твърди, че ответникът е управлява МПС ••• без сключена задължителна гражданска отговорност към момента на произшествието. Ответникът бил поканен да заплати задължението, но и до момента не е погасил задълженията си. Моли да бъде уважен предявеният иск. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез особения му представител - адв. Д., е подал отговор на исковата молба. Поддържа, че липсват данни за влизане в сила на наказателно постановление, с което да е наложена санкция на ответника за нарушение на ЗДвП. Оспорва описаните вреди да са в причинно - следствена връзка с описаното ПТП. Твърди, че за ответника е имало валидна застраховка „гражданска отговорност“ към датата на ПТП. Счита, че не се доказва вина на ответника за произшествието. Счита за неизяснен въпроса за съпричиняване на произшествието от друго лице. Намира механизма на ПТП за недоказан. Оспорва размера на твърдените вреди, като сочи, че не е представена фактура за реално извършен ремонт. Иска отхвърляне на претенцията. В писмена молба по същество ищецът изразява становище, че от събраните доказателства се установява факта на настъпилото произшествие, вредата, противоправното поведение на ответника, причинно – следствената връзка и вината му. Поддържа, че не са събрани данни в подкрепа на възражението за съпричиняване. Намира за безспорно установено това, че към момента на произшествието ответникът не е притежавал действаща застраховка гражданска отговорност. Заявява, че е налице влязло в сила, необжалвано от ответника, наказателно постановление, от което се установява вината му, която по чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презумира. Моли да бъде уважен предявеният иск, както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски. Процесуалният представител на ответника поддържа, че от заключението във връзка с проведената съдебна автотехническа експертиза е налице разминаване между стойностите, дадени от вещото лице за ремонт и тези, изплатени по вътрешната оценка на Гаранционен фонд, поради което намира, че ищецът не е успял да докаже по основание и размер претенцията си. Моли да бъдат съобразени възраженията, наведени с отговора на исковата молба, както и за отхвърляне на предявения иск. След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Между страните са безспорни следните обстоятелства: настъпването на ПТП на 26.08.2023 г. около 16:10 часа в град •••, между лек автомобил •••, с регистрационен номер •••, с водач ответника и лек автомобил••• вследствие на което за втория автомобил са настъпили материални увреждания. От приложения протокол за ПТП е видно, че същият е съставен на 26.08.2023 г. в 18:30 часа от ••• – младши автоконтрольор в IV РУ на ОДМВР – Варна. В протокола е констатирано, че на същата дата, в 16:10 часа, в гр. •••е настъпило ПТП между МПС ••• управлявано от М. Г. М. и МПС •••, управлявано от •••. Посочено е, че за автомобила•••няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Установени са увреждания по автомобила, управляван от ••• Констатирано е, че на процесното място М. М. е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата – отнел е предимството на другия участник в произшествието (•••), в резултат на което е настъпило ПТП между двата автомобила. И двамата участници в произшествието са подписали протокола без възражения. От приложената справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд, на база на подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по регистрационен номер •••се установява, че към момента на настъпване на процесното ПТП – 16:10 на 26.08.2023 г., не е била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила, управляван от ответника. Такава е сключена на същата дата, но повече от четири часа след произшествието – на 26.08.2023 г. в 20:50 часа. На 30.08.2023 г. от ••• е подадено уведомление за имуществени вреди до ••• във връзка с настъпилото на 26.08.2023 г. ПТП. Впоследствие, на 04.09.2023 г., е извършен опис на щетите. По така заведената щета ••• е изготвил техническа и оценителна експертиза, като щетите, нанесени на автомобила на невиновния участник, са определени в размер на 1225,45 лева. От приложеното платежно нареждане се установява, че от ищеца е заплатена на ••• сума в размер на 1225,45 лева. От писмото, получено от•••Р – Варна се установява, че на ответника са съставени две наказателни постановления, съответно с № 23-0442-001035 и № 23-0442-001036, връчени на 16.11.2023 г. и влезли в сила на 01.12.2023 г. Наложена му е глоба в размер на 200 лв. за това, че на 26.08.2023 г. е нарушил чл. 6, т. 1 ЗДвП (участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка). От заключението по изготвената съдебносчетоводна експертиза се установява, че ••• е заплатил сумата от 1 225.45 лева по банковата сметка на ••• на 01.12.2023 г., както и че сметката на получателя е заверена със сумата в платежното нареждане от 1225,45 лева на 04.12.2023 г. От заключението по изготвената съдебна автотехническа експертиза се установява следното: По първи въпрос: На 26.08.2023г., около 16:10 часа, в гр. ••• е настъпило ПТП между два леки автомобила. В конкретната пътна ситуация, описана в предоставените по делото материали, л.а.,•••, с водач М. Г. М., отнема предимството за движение на л.а. ••• с водач ••• При настъпилото ПТП била увредена предна лява част на л.а.,,•••“ и лява странична централна част на л.а.,,•••“. Вследствие на настъпилото ПТП са причинени имуществени вреди по л.а. ,,•••“, изразяващи се в увреждане на предна броня, решетка в предна броня, стойка предна броня лява, конзола предна броня ПВЦ лява, лайсна в предна броня права, фар ляв, фар за мъгла преден ляв, калник преден ляв, подкалник преден ляв ПВЦ, врата предна лява, рамка радиатор, резонатор въздуховод ф-р., шенкел преден ляв. По втори въпрос: Посочено е, че описаните вреди могат да настъпят при описаното ПТП. По трети въпрос: По отношение на стойността са посочени три варианта: 767.19 лв. при ремонт с алтернативни части с прилагане на коефициент 0.4; 1464,97 лв. за ремонт с алтернативни части без прилагане на коефициент; 1931,02 лв. ремонт с оригинални части с прилагане на коефициент. В открито съдебно заседание вещото лице, изготвило заключението по назначената САТЕ, пояснява, че не е успял да установи по какъв начин е направена калкулацията от ищеца - с оригинални или алтернативни части и поради тази причина е изготвил и двете изчисления (както с оригинални, така и с алтернативни части). Съдът кредитира изслушаните и приети по делото заключения във връзка с назначените експертизи. Същите са пълни, ясни, обосновани и не възниква съмнение за тяхната правилност. Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становищата на страните, съдът достигна до следните правни изводи: Съдът е сезиран с положителен установителен иск за дължимост на сума, представляваща регресно вземане за платено от ищеца на увреденото лице обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на ПТП, причинено от водач на МПС без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 558, ал. 7 ГПК. Предявен е в рамките на едномесечния срок по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ГПК, поради което е допустим. Възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на следните предпоставки: 1) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, тоест вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение /нарушаване на правилата, установени в ЗДвП/; 2) деликтната отговорност да е възникнала във връзка с използването на МПС от делинквента, тоест че ответникът е бил водач на автомобила; 3) делинквентът да не е обезпечил своята деликтна отговорност по застраховка „Гражданска отговорност”; 4) Гаранционният фонд да е платил обезщетение на увредено лице за причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента. Ответникът трябва да установи, че през релевантния период неговата деликтна отговорност е била обезпечена чрез сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност” /положителен факт във връзка с оспорванията му/, респ., че е заплатил регресното задължение. При така разпределената доказателствена тежест настоящият състав намира, че ищецът е доказал основателността на претенцията си. Видно от изложеното от фактическа страна, категорично в производството бе установено това, че на процесната дата ответникът е управлявал лекия автомобил „••••не е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“; отнел е предимството на водача на другия автомобил – •••, управлявал „••• като в резултат на това е настъпило ПТП, причинило материални увреждания на автомобила на невиновния участник в произшествието. От отговора на първи и втори въпрос по заключението във връзка с изготвената САТЕ се потвърждават горните констатации, както и това, че описаните увреждания могат да настъпят вследствие на процесното ПТП. Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с обвързваща съда материална доказателствена сила относно самото удостоверено изявление, касаещо установените от актосъставителя причинно-следствени връзки между фактите и явленията в обективната действителност, свързани с настъпването на съответното ПТП. От изложеното следва извод, че е осъществен фактическият състав на непозволено увреждане от ответника. От приложеното платежно нареждане, както и от заключението по съдебносчетоводната експертиза следва категоричен извод, че на невиновния участник в произшествието от ищеца е заплатена сума в размер на 1225,45 лева на 04.12.2023 г. От горното може да бъде обусловен извод, че ищецът е доказал основателността на претенцията си (налице е деликт; делинквентът не е разполагал със сключена по отношение на управлявания от него автомобил застраховка „Гражданска отговорност“, а ищецът е заплатил обезщетение във връзка с причинените вследствие на деликта материални увреждания на автомобила, управляван от невиновния участник). По отношение на бланкетните възражения за наличие на съпричиняване от страна на другия участник не са ангажирани доказателства, които да сочат на това. Досежно размера на претендираната сума. Съобразно чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност). Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от разпоредбите на 386, ал. 2 КЗ, вр. чл. 387, ал. 1 КЗ, уреждащи, че когато между страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със същото качество, т. е. по пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не подлежи на прилагане и коефициент за овехтяване. Съобразявайки горното, както и обстоятелството, че увреденият автомобил е с година на производство 2007 г., настоящият състав намира, че за релевантна стойност на ремонта следва да бъде определена тази, посочена като вариант втори в заключението, изготвено във връзка с назначената САТЕ по делото – 1464,97 лв. Това е определената от вещото лице сума, необходима за ремонт с алтернативни части без прилагане на коефициент за овехтяване. Предвид обстоятелството, че ищецът се е суброгирал в правата на увреденото лице, предявявайки регресен иск за сумата от 1225,45 лв., която е в по – малък размер от тази, определена от вещото лице, съдът намира, че предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен в пълния претендиран размер. По разноските: Предвид изхода на спора, разноски се дължат на ищеца. Видно от приложения списък по чл. 80 ГПК, същият е претендирал да му бъдат заплатени сторените разноски за депозит за особен представител; държавна такса за исковото производство; депозит за изготвяне на САТЕ, депозит за ССчЕ, както и юрисконсултско възнаграждение в съответствие с НПП. Настоящият състав, като съобрази действителната правна и фактическа сложност на спора, намира, че на ищеца следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 евро или общо за исковото производство му се дължат разноски в размер на 748,78 евро (за депозити за особен представител и експертизи, държавна такса и юрисконсултско възнаграждение). Следва да бъдат заплатени на ищеца и сторените в заповедното производство разноски в размер на 25 лв. (12,78 евро) за държавна такса и 100 лв. (51,13 евро) за юрисконсултско възнаграждение или общо – 63,91 евро. Така мотивиран, съдът