Решение № 4850 от 24.7.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 1909/2024 г.

Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от М. Н. Й., ответник в първоинстанционното производство, срещу решение № 20094935 от 22.06.2023 г. по гр. дело № 53377/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 64-ти състав, с което на основА.е чл. 344, ал. 1 ГПК е допусната делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1002.3.1.5, с адрес на имота гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № ••••, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1002.3, с предназначение на обекта – жилище, апартамент, брой нива на обекта – едно, с площ от 60, 72 кв. метра, с прилежащи части – зимнично помещение, заедно с 1, 299 % от общите части на сградата и правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68134.1002.3.1.6 и 68134.1002.3.1.4, под обекта: 68134.1002.3.1.1 и 68134.1002.3.1.2, над обекта 68134.1002.3.1.8, между съделители и квоти, както следва: за Н. В. А., ЕГН •••••••••• – 1/12 идеални части, за Р. И. С., ЕГН •••••••••• – 1/12 идеални части, за В. И. А., ЕГН •••••••••• – 1/12 идеални части, за М. С. Д., ЕГН •••••••••• – 1/4 идеални части, за М. Н. Й., ЕГН •••••••••• – 1/8 идеални части, за К. В. К., ЕГН •••••••••• – 1/8 идеални части и за Л. Е. А., ЕГН •••••••••• – 1/4 идеални части. В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението по отношение на включването на К. В. К. в кръга на съделителите с 1/8 идеална част от процесния имот. Той нямал права върху имота, защото неговите наследодатели, П. А. Й. и В.Н.К., били починали преди смъртта на общия наследодател М. А. Й.. Искането към СГС е решението да бъде отменено в тази му част. Претендират се разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият К. В. К. чрез адв. М. е подал отговор на въззивната жалба. Счита, че тя била неоснователна, а решението на СРС било законосъобразно съгласно чл. 8 и чл. 10 ЗН. Искането към СГС е обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски. Отговор на жалбата е подаден и от М. С. Д. чрез адв. Ч.. Излага съображения, че жалбата била неоснователна предвид нормата на чл. 10, ал. 2 ЗН, която давала право на К. В. К. да наследи М. А. Й.. Искането към СГС е обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски. Съдът, на основА.е чл. 12 ГПК, след като прецени събрА.те по делото доказателства по свое убеждение, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувА.я съдебен акт, както и възраженията на насрещните стрА., достигна до следните фактически и правни изводи: При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият съд намери, че обжалвА.ят съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирА. стрА., поради което е валиден и допустим. По въпроса за неговата правилност въззивният съд е огрА.чен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма и когато е длъжен да следи служебно за интереса на някоя от стрА.те (така Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС). По същество жалбата е неоснователна. В мотивите на решението районният съд е приел фактически положения и направил правни изводи, които въззивният съд споделя и на основА.е чл. 272 ГПК, препраща към тях. СъбрА.те доказателства са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора обстоятелства. Пред СГС не са ангажирА. нови доказателства по реда на чл. 266 ГПК. По възраженията в жалбата съдът намери следното: Делбеният имот е придобит от общия наследодател на съделителите, М. А. Й., на 25.06.1969 г. съгласно нотариален акт на недвижим имот със задължение за гледане и издръжка № 178, том XV, дело № 2797/1969 г., издаден на тази дата от нотариус към Софийски народен съд. От представеното удостоверение за наследници, изх. № 200 от 12.02.2019 г., издадено от Столична община, Район Триадица, се установява, че М. А. Й. е починала неомъжена на 22.08.2018 г. Тя е нямала деца. Имала е двама братя и две сестри – И.А.А., Е.А.А., К.А.А. и П. А. Й.. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗН, когато починалият е оставил само братя и сестри, те наследяват по равни части. Институтът на правото на заместване урежда правото на наследника да заеме мястото и да встъпи в правата на своя наследодател, като получи частта, която би се паднала на последния, ако той беше жив към момента на откриване на наследството на неговия наследодател или ако беше достоен да наследява. В чл. 10, ал. 2 ЗН е уредена хипотеза на право на заместване, съгласно която починалите преди наследодателя или недостойни негови братя и сестри се заместват само от своите деца или внуци. Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗН в този случай наследяването става по коляно. На основА.е цитирА.те разпоредби всеки от братята и сестрите на наследяваната М. А. Й. има 1/4 дял от нейното наследство, починалите преди нея се заместват от техните деца, а ако някое от тях също е починало преди нея, то съответно се замества от своите деца. От удостоверение за наследници, изх. № 000170 от 15.11.2022 г., издадено от Община Монтана, се установява, че И.А.А. е починал на 11.11.2022 г., в хода на производството пред СРС. На основА.е чл. 227 ГПК с протоколно определение от 01.02.2023 г. на негово място са конституирА. наследниците му Н. В. А. (съпруга), Р. И. С. (дъщеря) и В. И. А. (син). Във въззивното производство е представено удостоверение за наследници изх. № 000076 от 27.08.2024 г., издадено от Община Монтана, от което се установява, че Н. В. А. е починала на 18.08.2024 г. и е оставила като законни наследници децата си Р. И. С. и В. И. А.. На основА.е чл. 5, ал. 1 ЗН те имат право на наследената от И.А.А. 1/4 от наследството на М. А. Й. или по 1/8 за всеки от тях. Вторият брат на М. А. Й., Е.А.А., е починал на 28.12.2001 г. По силата на чл. 10, ал. 2 ЗН той се замества от дъщеря си Л. Е. А., която наследява полагаемата му се 1/4 от наследството на починалата след него М. А. Й.. Нейната сестра К.А.А. е починала на 12.10.2003 г. Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗН тя се замества от дъщеря си М. С. Д., която също наследява 1/4 от наследството на М. А. Й.. Другата й сестра, П. А. Й., е починала на 06.07.2008 г. Отново по реда на чл. 10, ал. 2, тя се замества от децата си М. Н. Й. и В.Н. К., като всеки от тях има право на 1/8 от наследството на М. А. Й.. В.Н. К. е починал на 12.12.2017 г. и се замества от сина си К. В. К., който се явява внук на П. А. Й.. Правилото на чл. 10, ал. 2 ЗН се отнася не само за децата на починалите преди наследодателя или недостойни негови братя и сестри, но и за техните внуци. Ето защо, възражението на жалбоподателя срещу включването на К. В. К. в кръга на съделителите на процесния имот е неоснователно. По изложените съображения, като правилно и законосъобразно, обжалваното решение на СРС по първа фаза на делбата следва да бъде потвърдено. В диспозитива на настоящото решение следва да се отрази делът от по 1/8 идеални части, който имат Р. И. С. и В. И. А. с оглед смъртта на техния общ наследодател Н. В. А.. По разноските Практиката на ВКС приема, че присъждането на разноските съобразно стойността на дяловете (чл. 355, ал. 1 ГПК) се извършва, когато няма спор между стрА.те относно съсобствеността и правата на съделителите в нея, както и относно способа на извършване на делбата. В случай, че такъв спор е налице и той се пренесе пред по-горна инстанция (въззивна и касационна), при приключване на тези производства разноските се присъждат по общите правила на чл. 78 ГПК (така Определение № 692 от 29.09.2014 г. на ВКС по гр. дело № 4283/2014 г., III г. о., и посочените в него други определения на ВКС). Настоящият случай е такъв, поради което с оглед изхода на спора пред СГС право на разноски имат въззиваемите съделители. Разноски са направени и претендирА. от М. С. Д. за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева, която сума следва да бъде възложена на въззивника М. Н. Й.. Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав,