Решение № 4 от 7.1.2024 г. на Районен съд - Берковица по дело № 90/2023 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на Е. Д. К. и Д. Д. Г., с която са предявили иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. чл. 79 ЗС и чл. 82 ЗС – положителен установителен иск за собственост против Община Вършец. Същият е кумулативно съединен с иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК – за установяване на непълнота в КК и КР. Ищците Е. Д. К. и Д. Д. Г. твърдят в исковата си молба, че са собственици на основание наследствено правоприемство на ПИ с идентификатор........... по КККР на с. Д.Б.Р., община В., находящ се в местността „..........", целият с площ от 1422 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид земеделска земя, категория на земята: 7, номер по предходен план: ......... при съседи: ............ и построените в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда, със застроена площ 49 кв.м., друг вид сграда за обитаване- лятна кухня, със застроена площ 24 кв.м. и постройка на допълващо застрояване- стопанска сграда със застроена площ 23 кв.м. Твърдят, че са придобили имота по наследство от своя дядо Г.Н.Н., починал на..........г., който го е придобил по давностно владение, продължило в периода 1953 г. до смъртта му през 2011 г., като около 1953 г. си построява жилищна сграда, лятна кухня и стопанска сграда, огражда имота и се заселва със семейството си в него, като го ползва за дворно място и жилищен имот, където живее до смъртта си. Сочат, че същият се е снабдил с нотариален акт за собственост върху единствен недвижим жилищен имот №....., том..., дело №........г. на БРС, само за част от процесния имот от около 600 кв.м., жилищната сграда и лятната кухня, въпреки че процесният имот, ограден в реални граници е с площ от 1422 кв.м. и в тези му граници е владян явно, спокойно и непрекъснато от Г.Н. от 1953г. до смъртта му през 2011г. След смъртта на своя наследодател, ищците в качеството на негови наследници, са продължили да владеят и до настоящия момент оградения процесен имот в реалната му площ от 1422 кв.м. и построените в него жилищна сграда, лятна кухня и стопанска постройка като дворно място и жилищен имот, който има и административен адрес: с.Д.Б.Р. ул."...." №... Съгласно чл.82 ЗС се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност върху целия процесен поземлен имот с идентификатор 22019.150.16, с площ от 1422 кв.м. в реални граници, считано от 1953г. до 2011г., тъй като в качеството им на наследници, са продължили владението върху целия процесен имот от откриване на наследство през 2011г. и понастоящем. Обосновават правния си интерес с факта, че след одобряване на КККР на с.Д.Б.Р. със Заповед № РД-18-08.11.2018г. на ИД на АГКК разбрали, че процесният имот с идентификатор........ е отразен и записан в КККР на с.Д.Б.Р. като земя по чл.19 ЗСПЗЗ, собственост на Община В., както и че не са заснети и отразени в кадастралната карта построените в имота жилищна сграда, лятна кухня и стопанска постройка, което им пречи да се снабдят с нотариален акт за собственост върху целия имот и построените в него сгради. Заявяват, че имота не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и не е заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, тъй като не е земеделска земя, защото не е одържавяван и обобществяван. Поддържат, че е налице непълнота в КККР на с.Д.Б.Р., одобрени със Заповед № РД-18-08.11.2018г. на ИД на АГКК., тъй като не са заснети построените в имота сгради - двуетажна еднофамилна жилищна сграда, със застроена площ 49 кв.м., друг вид сграда за обитаване- лятна кухня, със застроена площ 24 кв.м. и постройка на допълващо застрояване- стопанска сграда със застроена площ 23 кв.м. Молят съда да постанови решение, с което на основание чл.124 ал.1 ГПК и чл.124 ал.1 ГПК във вр. с чл.79 ЗС и чл.82 ЗС и чл.54 ал.2 ЗКИР да приеме за установено по отношение на Община Вършец: -че ищците Е. Д. К. от гр.В. и Д. Д. Г. от с.З. са собственици на основание наследствено правоприемство на поземлен имот с идентификатор....... по КККР на с.Д.Б.Р., находящ се в местност „........", с площ от 1422 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид земеделска земя, категория на земята: 7, номер по предходен план: .... при съседи: .......... и построените в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда, със застроена площ 49 кв.м., друг вид сграда за обитаване- лятна кухня, със застроена площ 24 кв.м. и постройка на допълващо застрояване- стопанска сграда със застроена площ 23 кв.м. - че в КККР на с.Д.Б.Р. по отношение на ПИ с идентификатор....... е допусната непълнота, тъй като построените в имота и съществуващи и понастоящем двуетажна еднофамилна жилищна сграда, със застроена площ 49 кв.м., друг вид сграда за обитаване- лятна кухня, със застроена площ 24 кв.м. и постройка на допълващо застрояване- стопанска сграда със застроена площ 23 кв.м. не са заснети и отразени в кадастралната карта, като приетата със заключението на вещото лице скица-проект със заснетите сгради в процесния имот, бъде неразделна част от постановеното решение. Ответникът Община В. е подала отговор и взема становище по допустимостта и основателността на предявения иск в дадения му по чл. 131 от ГПК едномесечен срок. Оспорва иска. Счита исковата молба за недопустима и неоснователна. Поддържа, че ищците нямат правен интерес от водене на настоящето съдебно производство, защото процедурата за доказване и претендиране на права върху имот - земеделска земя, е друга, а именно по чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ по реда на §27, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ. Жилищни сгради и постройки на допълващо застрояване е недопустимо да бъдат заснемани и нанасяни в земеделска земя чрез провеждане на производство по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Счита, че не е допусната грешка или непълнота в КК и КР. Подробно се описва водена кореспонденция между ищците и Община В. Сочи, че имотът е предоставен на Общината за управление по реда на чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ със Заповед № 109 от 03.10.2008 год., издадена от Директора на Областна дирекция „Земеделие“ Монтана. Когато общината стопанисва имот, предоставен й по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, то общината е държател по смисъла на чл. 68, ал. 2 от ЗС, а когато имотът не е по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, то общината е владелец, защото държи лично вещта като своя, а не за другиго. Сочи, че земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ не са общинска собственост. Общината е техен ползвател и предвид наложения мораториум за разпореждане с тях, общината може само и единствено да ги актува със съставяне на акт за общинска собственост и да ги отдава под наем, но не и да ги продава или да ги заменя с други имоти, т.е. съществува забрана за разпореждане с тях. Ако имотът е имот по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, то производството по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е недопустимо, защото е предвидено специално производство за възстановяване на тези имоти и не става въпрос за допуснати грешки или непълноти в КК и КР, а за непотърсени права по специален ред, в производство, което се води пред Общинска служба по „Земеделие“. Алтернативно, в случай, че ищците оборят тезата, че имотът е имот по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, счита, че процесният имот е общинска собственост и Община В. го е придобила по давност с добросъвестно владение за периода от 03.10.2008 г. до настоящия момент. Община В. добросъвестно владее имота, повече от 10 години, чрез упражняване на фактическа власт върху поземлен имот с идентификатор.......... по КК и КР на село Д.Б.Р., община В., с площ от 1422 кв.м., с адрес на поземления имот: местност „.........“, на правно основание, а именно Заповед № 109/03.10.2008 г. на Директора на ОДЗ град Монтана.В случай, че се докаже твърдението на ищците, че имотът, неправилно е предоставен на Община Вършец по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, защото никога не е бил отнеман, счита, че общината е придобила процесния имот на годно основание да я направи собственик, в предвидена от закона форма. Владението на ищците било прекъснато с предаване на имота на общината със Заповед № 109/03.10.2008 г. на Директора на ОДЗ град Монтана. Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: В тежест на ищците е да докажат, че са придобили процесния поземлен имот и построените в него сгради на посоченото от тях основание - наследствено правоприемство и придобивна давност, включително правото на собственост на наследодателя им – че наследодателят им е упражнявал в продължение на 10 години непрекъснато, спокойно и явно фактическа власт върху имотите с намерение да ги свои, като след неговата смърт са продължили владението му. По иска по чл.54, ал.2 ЗКИР ищците следва да докажат, че в КК и КР е допусната непълнота, в случая изразяваща се в пропуск да бъдат нанесени посочените от тях сгради. Ищците са наследници на Г.Н.Н. /като негови внуци/, починал на 30.10.2011 г. /удостоверение за наследници на л. 6/. С нотариален акт за собственост върху единствен недвижим жилищен имот № 262, том I, дело № 274/1998г. на БРС /л. 5 делото/ наследодателят на ищците Г.Н.Н. е признат за собственик по давностно владение на единствен жилищен имот, извън регулационния план на село Д.Б.Р. в м. „....“ от около 600 кв.м. ведно с построените в него жилищна сграда и лятна кухня. По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза от вещото лице С. Р. /л. 136-л. 138/, от която се установи, че местността „......“, в която се намира имотът на наследодателя на ищците, за който се е снабдил с нотариален акт за собственост и местността „..........“, в която се намира спорния имот са съседни, което е видно и от представените от процесуалния представител на ищците скици /л. 142-143/. От събраните по делото гласни доказателства се установи, че имотът от 600 кв.м., за който наследодателят на ищците се е снабдил с нотариален акт за собственост през 1998 г. представлява част от спорния имот с идентификатор........... и целият имот е владян от него като едно общо дворно място, в което си е построил къща и лятна кухня. Показания по този въпрос дадоха свидетелите И.В.И. и Б.Д.И. Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитани те свидетели, същите нямат рoдство със страните и не са заинтересовани от изхода на спора, показанията им са логични и последователни, в резултат на непосредствени и лични възприятия, кореспондират на събраните по делото писмени доказателства и не се опровергават от други такива. Свидетелят И.В.И. е на 73 г., израснал е в село Д.Б.Р. и живее постоянно там откакто се е пенсионирал установи, че имота, за който се спори се намира там, където е къщата на бай Георги, наследодателя на ищците Е. и Д., които са негови внуци. Заяви, че знае, че тази местност се нарича „...“. Свидетелства, че бай Георги е живял в имота до смъртта си, оградил го е с мрежа и си е построил къща, лятна кухня и сграда за животните. След неговата смърт ищците са продължили да поддържат имота. В същия смисъл са показанията на свидетеля Б.Д.И., който е на 75 години, роден е в селото, редовно го е посещавал и сега живее постоянно там. Свидетелства, че местността, в която се намира имота, за който се спори знае, че се нарича „Бърдото“. Установи, че целият имот е бил ограден с телена мрежа като едно общо дворно място от бай Г., където си е построил къща, лятна кухня и пристройка за животни. Даде покзания, че бай Георги е живял там до смъртта си, а сега имота се поддържа от неговите внуци. Изготвената съдебно-техническа експертиза от вещото лице С. Р. /л. 136-л. 138/ потвърди, че имот с идентификатор 22019.150.16 е ограден от всички страни с метална мрежа на дървени колове, както и че имотът е бил застроен с три сгради – двуетажна жилищна сграда, лятна кухня и стопанска постройка, която в момента на огледа е напълно разрушена и от нея е останала само част от една стена. Вещото лице сочи, че съществуващите в имота две сгради – двуетажна жилищна сграда и лятна кухня не са отразени в ККР, като е изготвило скица-проект, на която е отразило същите, като сграда 1 със ЗП 57 кв.м. и РЗП 114 кв.м., съответно сграда 2 с площ 18 кв.м. От така изготвената скица е видно, че жилищната сграда се намира в центъра на спорния имот, като двете части на имота не са отделени една от друга, а са оградени като едно общо дворно място. При така установената фактическа обстановска съдът намира, че от събраните по делото доказателства, се установи с категоричност, че спорният имот с идентификатор 22019.150.16 е владян като едно общо дворно място с имотът от 600 кв.м., за който наследодателят на ищците Г. Н. на 19.02.1998 г. се е снабдил с нотариален акт за собственост върху единствен недвижим жилищен имот №...., том...., дело №.........г. на БРС /л. 5 делото/. С Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК е прието, че „констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК /както и нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение.” Предвид което съдът е длъжен да зачете доказателствената сила на така издадения нотариален акт, докато същата не бъде оборена от ответника. Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Според легалната дефиниция на чл.68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт /corpus/ върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя /animus/. Законът – чл.69 от ЗС, установява оборима презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не бъде доказано, че я държи за другиго. Презумпцията относно субективния елемент на владението, т. е. намерението за своене на вещта /animus/, е въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на владелческото му качество тежестта за оборването й пада върху лицето, което оспорва осъщественото владение. От събраните по делото доказателства - показанията на разпитаните по делото свидетели И.В.И. и Б.Д.И. се установи, че наследодателят на ищците Г.Н. е упражнявал фактическа власт върху целия имот с идентификатор......... – оградил го е като едно общо дворно място с частта от имота от 600 кв.м., за която се е бил снабдил с нотариален акт за собстввеност на 19.02.1998 г. и в която е бил построил двуетажна жилищна сграда, лятна кухня и стопанска постройка, като е живял в имота до смъртта си през 2011 г. А след неговата смърт ищците са продължили да поддържат имота и са продължили осъществяваното от него владение. Съгласно задължителната практика на ВКС действията свързани с изграждане на постройка и подобряване на имота, както и поддържането на същия представляват действия, с които се демонстрира намерение за неговото своене /така Решение № 96 от 26.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 44/2009 г., I г. о., Решение № 91 от 02.07.2010 г. на ВКС по т.д. № 713/2010 г., II т.о., Решение № 973 от 21.12.2009 г. на ВКС по гр.д. № 4321/2008 г., I г.о., Решение № 200 от 13.07.2012 г. на ВКС по гр.д. № 199/2012 г., II г.о./. Отделно от това ограждането на имота и неговото стопанисване също са действия, които категорично демонстрират, че лицето упражнява фактическа власт за себе си. В този смисъл е посоченото по-горе Решение № 200 от 13.07.2012 г. на ВКС по гр.д. № 199/2012 г., II г.о., в което изрично се поддържа, че „Ограждането на имота, почистването и стопанисването му с цел използването на този имот според неговото предназначение и за нуждите на ползващото го лице представляват действия по упражняване на фактическа власт с намерение за своене, тъй като сочат наличие на воля оградената част от земната повърхност да бъде отделена, опазвана и поддържана, което представлява отношение на собственик към вещ, която счита за своя. Подобни действия са обичайно присъщи на собственика на вещта, поради което при наличието на такива действия презумпцията на чл.69 ЗС може да се приеме за оборена само ако се установи, че опазването, поддържането и използването на имота е възложено на упражняващото фактическата власт лице от собственика или от трето лице, респ. е било извършвано с друга цел, различна от личното му ползване за нуждите на осъществяващото фактическата власт лице.” Предвид което съдът намира за доказано, че построявайки сградите и ограждайки целия имот като едно общо дворно място с частта от имота от 600 кв.м., за която се е снабдил с нотариален акт за собственост, наследодателят на ищците Г.Н. не само, че е установил фактическа власт върху имота, но и е демонстрирал, че осъществява същата изключително и само за себе си. По делото не са събрани доказателства наследодателят на ищците, съответно ищците да са осъществявали фактическа власт за другиго. Разпоредбата на чл. 82 ЗС допуска владелецът да присъедини към своето владение и владението на своя праводател. За това присъединяване в случая не се изисква волеизявление на предишния владелец, тъй като ищците са негови законни наследници и присъединяването настъпва по силата на наследяването /В този смисъл Решение № 178 от 9.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7749/2013 г., I г. о., в което се приема, че „Присъединяването на владението е допустимо само при наличие на правоприемство между двамата владелци: общо правоприемство /при наследяване/ или частно правоприемство /когато вторият владелец получава владението върху определен имот от предходния владелец на правно основание, което е годно да прехвърли собствеността върху имота/. Когато се присъединява еднородно владение /например когато и праводателят и правоприемникът са добросъвестни владелци или когато и праводателят и правоприемникът са недобросъвестни владелци/, необходимият срок за придобиване на имота по давност е този, предвиден в чл. 79 от ЗС за съответния вид владение: общо 10 г. недобросъвестно владение на праводателя и на правоприемника или общо 5 г. добросъвестно владение на праводателя и на правоприемника.” При присъединяване на владението за придобиването на имота по давност са достатъчни общо 10 години владение на праводателя и на правоприемника. За установяване продължителността на владението е достатъчно да се установят началният и крайният му момент /така Решение № 330 от 28.11.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1519/2010 г., II г.о.; Решение № 165 от 23.02.2009 г. на ВКС по гр.д. № 3446/2007 г., III г.о./ Този извод следва от разпоредбата на чл. 83 от ЗС, която въвежда презумпция, че който е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже противното. Наследодателят на ищците се е снабдил с нотариален акт за собственост за част от процесния имот на 12.02.1998 г., предвид което най-късно на 12.02.2008 г. същият е придобил по давност целия имот. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС „правото на позоваване на придобивното основание по чл.79 ЗС не е с оглед на личността и не се погасява със смъртта на владелеца, а се включва в наследството му. Имуществото на наследодателя преминава към наследниците му като съвкупност от права, задължения и фактически състояния. Ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по 79 ЗС срок, но е починало преди да се позове на последиците от придобивната давност, то в наследството се включва владението върху имота, както и правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност щом са продължили владението.“ По горните съображения съдът приема за доказано, че ищците са придобили владението върху процесния имот и построените в него двуетажна жилищна сграда и лятна кухня по наследствено правоприемство и придобивна давност чрез владение продължило непрекъснато повече от 10 години при условията на чл. 79, ал. 1 ЗС, към което са присъединили осъществявано от техния дядо владение съгласно чл. 82 ЗС. Неотразяването в кадастралната карта на построените в имота сгради - двуетажна жилищна сграда и лятна кухня, чието съществуване категорично беше установено от изготвената съдебно-техническа експертиза от вещото лице С. Р. /л. 136-л. 138/ представлява техническа грешка по изготването на тази карта, която грешка следва да бъде отстранена по реда, предвиден в чл.54 от ЗКИР. Т. 3 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС гласи, че „Съобразно характеристиката му на установителен иск за собственост, искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/ е допустим при наличието на правен интерес. С оглед презумпцията по чл. 2, ал. 5 ЗКИР за вярност на основните кадастрални данни, самото заснемане в кадастралната карта на част от собствения на ищеца имот като част от имота на ответника или незаснемането му като самостоятелен имот формира наличието на правен интерес от иска, тъй като създава привидност, че тази част действително е собственост на ответника.“ В случая съществуващите в имота сгради неправилно не са заснети в кадастралната карта и не са отразени в същата, предвид което съдът намира, че така предявеният иск от ищците не само, че е допустим, но и е основателен. Ответната страна Община В. не успя да докаже своите възражения, наведени в отговор на исковата молба. В тежест на ответника беше да обори доказателствената стойност на нотариалния акт и да докаже, че той е собственик частта от имота от 600 кв.м., за която наследодателят на ищците се е снабдил с нотариален акт за собственост. В случая ответникът не успя да обори доказателствената стойност на нотариалния акт и да докаже, че е придобил тази част, съответно целия имот на посочените от него основания. Относно наведените възражения, че процесният имот е земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ общината следваше да докаже, че: -имотът е бил внесен в ТКЗС или друга организация; -имотът е подлежал на реституция и - имотът е останал след възстановяването на правата на собствениците. По делото липсват доказателства имотът да е внасян в ТКЗС или друга подобна организация, включван в блок на същото или по някакъв начин да е отнеман от собствениците му. Тъкмо обратното – и двамата разпитани по делото свидетели И.В.И. и Б. Д. И. заявиха, че не им е известно имота да е бил внасян в ТКЗС. Предвид което твърдението на ответната община, че процесният имот е земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ остана недоказано. Не се доказаха и твърденията на ответната община, че е придобила по давност имота с добросъвестно владение за периода от 03.10.2008 г. до настоящия момент, тъй като владението на ищците било прекъснато с предаването на имота със Заповед № 109/03.10.2008 г. /л. 97 по делото/. Въпросната Заповед не доказва, че владението върху имота е било предадено на Общината, респективно, че тя е осъществивала фактически действия, с които е установила владение върху имота за себе си и с които е отблъснала владението на ищците. Предвид изложеното съдът намира така предявените искове за доказани и основателни по отношение на процесния имот и съществуващите в него сгради - двуетажна жилищна сграда и лятна кухня, като по отношение на несъществуващата сграда – стопанска сграда със застроена площ от 23 кв.м. исковете следва да бъдат отхвърлени като недоказани. Относно разноските: С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 в полза на ищците следва да се присъдят направените от тях разноски в размер на 1938.10 лева съобразно представения списък на л. 145. Ответната Община не претендира разноски. Така мотивиран съдът